Дали ще станем свидетели на китайско менте или пък ще се запознаем с висококачествен продукт от далечна култура, любопитството на музикалните ценители трудно се възбуждаше вследствие от жегите. Съдейки по сериозното нашествие в Европа, представителите на китайската провинция Вътрешна Монголия, имаше какво да покажат. А леката пънк подгрявка предразполагаше към по-неангажиращо посещение на концерта.

В 21:50 ч. ЛЕТЦИТЕ ни въвличат в мелодичния си пънк от дебютния им албум, изпъстрен със социално-хаотични въпроси. Сурова пънк ритмика е залята с глазура от мелодични вокали и текстове, често гонещи стандартите на социалистически наивитет. Любовни ситуации и битови несгоди биват поднесени без емоционален заряд. Най-фокусираното им парче и първи техен сингъл – „До кога?” влиза в по-сериозния тон, докато не се врязва китарното Glam соло, което отново ни разконцентрира. Момчетата са се постарали да ни изсвирят и нов техен материал. Новите им песни разтварят още повече диапазона от музикални влияния, гребвайки ту от new wave, ту от power pop териториите. Текстовете не израстват. Новото им програмно парче „Кръчма” е с тривиално послание, изсвирено твърде дисциплинирано за пънк и твърде разпято за пиянски химн. Половин час лековато забавление за 45-те фена в клуба.

Летците

Почти веднага на сцената се качват NO PROJECT BAND. Очевидно е, че музикалните корени на групата са в метъла, но просто за забавление се интерпретират в ska наклонение. Съвсем анархично рифовете се заместват от ska части, забъркват се blues закачки и ethno-wave припеви. Пее се предимно на български, както бе и с предишната група. NO PROJECT BAND, обаче, си позволяват английски забежки, а удрят и кавър на KORPIKLAANI – „Vodka”. Вокалистът на бандата си позволява да забравя текстовете на места, като в такава ситуация на заключителния кавър излезе от положение с пънкарливо-фонетична истерия. Достойни наследници на УИКЕДА, с една идея повече рифове в музиката си. Приятното, макар и неинформативно забавление ни отне още половин час.

No Project Band

При подготовката си за сцена NINE TREASURES демонстрират склонността си към прецизност. Групата ползва и традиционни инструменти. Балалайката е сравнително позната, само изработката на тази се отличава от руската по структурата на дъното си, подобно на джонка. Екзотичният инструмент морин хуур привлича с изящната си изработка и особения си звук, доста напомнящ на ниско настроен ситар. Морин хуур-ът е с две струни, които представляват два снопа от конски косми. Звукоизвличането е с лък, който за жалост бе съвременен. Главата с ключовете на инструмента е оформена като конска глава. Манипулацията със значително отдалечените от грифа струни е доста сложна и във всички посоки. Самият гриф понякога се докосва, сякаш отдолу има други струни и аз дълго се взирах, докато установя, че такива липсват. Китарните ефекти, съвсем по китайски, са сякаш умалени копия на тези, с които сме свикнали и се монтират в дъна. Момчетата пеят на монголски език, но заглавията на песните им се изписват с китайски йероглифи. (Монголският език се оказва един от езиците с най-много писмени системи…) Пространството в клуба бързо започва да става изчерпващ се ресурс.

Morin Khuur

Още с началото на сета в 23:30 ч., NINE TREASURES ни отвяват с невероятна прецизност! Всеки тон е изсвирен съвършено и чуваемо. Ползвайки извънтактови паузи, музикантите влизат на милисекунда и не се разминават въобще. Онзи огромен тъмен океан на компромисните имитации между Молдова и Казахстан, където кошмарните сценични изяви са стандарт срещна своя бряг в източна посока и ни показа, че земята на качественото свирене не се е изгубила в източния безкрай.

Nine Treasures

Структурата на самите парчета не е свръхсложна. Китарните рифове се радеят с тези на MANOWAR. Ритъм секцията смайва повече с прецизност, отколкото с виртуозност. Разбира се, музиката доста се отваря от традиционните инструменти, придавайки й тънък източен привкус. Много от мелодиите им, обаче, са взимствани от скандинавските Folk Metal банди. Ирландски компоненти правят някои песни на места да звучат като кънтри. Вокалите са доста мелодични, на места с умерен харш и обилно подкрепени от бекове. Текстът увлича в степни мелодии, но прозират и западни влияния. Солата на всички струнни инструменти са строго фолклорни.

Nine Treasures

Заслушан в музиката, в няколко от последните песни на сета съвършено математическите барабани ми напомнят на нещо. Прецизната ритмика, виртуозните преходи и ловкото свирене с чинелите, всъщност, представлява цели пасажи извадени от METALLICA! „Mama Said”, „My Friend of Misery”, „Master Of Puppets”, „From Whom the Bell Tolls” и един аморфен IRON MAIDEN са небрежно разхвърляни из ритмичния компонент в песните на монголците. Китарният риф продължава да е строго MANOWAR-ски. Солата на народните инструменти в акустичния си вариант влизат в hillbilly звучене в саксонски маниер. А на по-твърдите части, придават уникалността на групата.

Nine Treasures

Изпълнили десет песни за 55 минути, NINE TREASURES слизат от сцена. Горещият бис от около стотина фена ги връща за последното парче „Die Hard” (както го представят), в което също прозират влияния в подложката. Монголите събират овации за изключително сработеното си свирене. Тези музиканти знаят какво правят на репетициите си. Зрънцето „китайско производство” не променя доброто им стоене на сцена.

Rock Thrashler
05.07.2017, Club Live & Loud