Начало » Posts tagged 'Картини от една изложба' (Страница 5)
Tag Archives: Картини от една изложба
Forlorn
- ALMA MATER revealed the song “Pain” feat. G. McManus (KOROZY)
- Gallery: RAMPART, HARD COMPANY, STORM and FAT WHITE CHIEFS in Sofia
- Gallery: BESTIA ATER, PAST REDEMPTION and PROKAZA in Sofia
- Gallery: TERRAVORE, CONCRETE, CIROZA and SQUAD OF DEATH in Sofia
- JUDAS PRIEST are working on new album
- NANOWAR OF STEEL reveals music video for new single “Uranus” feat. Michael Starr (STEEL PANTHER)
- Gallery: U.D.O. in Plovdiv
- Rob Halford’s Confess: “I’m a pop tart”
- Gallery: Sea Of Black Festival 2020
- Gallery: SCHIRENC PLAYS PUNGENT STENCH in Bulgaria
“Stairway to Fairyland” от FREEDOM CALL в „Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Stairway to Fairyland” от FREEDOM CALL. Събота, 16:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
“Happy Metal”, доста необичайно на пръв поглед, се нарича стилът, в който свири германската Power Metal група FREEDOM CALL, създадена през 1998 г. в Нюрнберг. Популярна е с концертната си дейност, която не спира и в наши дни, като отделно има издадени 11 студийни албума (последният е от 2024 г.) и 3 концертни заглавия. В нейния състав днес има само един от основателите ѝ, певецът и автор на песни Chris Bay.
Chris наследява голяма част от вокалните си способности от дядо си, изтъкнат оперен певец от Берлинската държавна опера „Staatsoper Unter den Linden“, и от майка си, която е известна хорова певица. Когато е на седем години, той започва да свири на китара, а на десет години преминава на пиано.
Chris Bay и неговият стар приятел Daniel Zimmermann, тогава барабанист в добре познатата ни група GAMMA RAY, създават FREEDOM CALL, и обявяват целта си да правят музика в стил „Happy Metal“, в която позитивното начало доминира, на практика това е достъпен мелодичен Metal, пълен с жизнерадост и добро настроение.
Те намират благодатна почва, защото през 80-те и 90-те години Power Metal стилът преживява възраждане, благодарение на групи като HELLOWEEN, RHAPSODY, STRATOVARIUS, BLIND GUARDIAN, NIGHTWISH, GAMMA RAY, ANGRA, HAMMERFALL, SONATA ARCTICA, EDGUY и т.н.
Freedom Call – Stairway to Fairyland
Chris и Daniel всъщност започват да пишат песни заедно още преди края на 1997 г. Подготвят демо версия от шест песни с известния продуцент Charlie Bauerfeind, който предлага касетата на няколко звукозаписни компании. Междувременно в състава влизат китаристът Sascha Gerstner и Ilker Ersin на бас китарата.
Успяват да убедят продуцентите от британската компания NTS Records Ltd и така на 7 май 1999 г. се появява дебютният им албум “Stairway to Fairyland” („Стълба към приказната страна“), и именно него ще представим в нашето предаване.
С този албум ще се озовем в магическо измерение, и ще станем съпричастни към историята на падналата империя на Тарагон:
…Леденостуден мрак покрива безплодната земя, която някога е билa процъфтяваща и изпълнена с живот. Цари потискаща тишина, колелата на времето са неподвижни и пламъкът на целия живот е угаснал. Шепа дрипави, мършави фигури се скитат из непроходимите и безкрайни сенчести гори, като непрестанно биват теглени към най-далечните дълбини от огромните си нокти. Те бродят, прегърбени, из лабиринтите на страха, които се опитват да погълнат душите им…
Така започва повествованието в албума “Stairway to Fairyland”, или „Стълба към приказната страна“, записан с два хора, който ще чуем в предаването “Картини от една изложба®” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 10 август, от 16:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Perfect Tyranny” от THE IKAN METHOD в „Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Perfect Tyranny” от THE IKAN METHOD. Събота, 22:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио
През 2000 г. правителството на Нова Зеландия внедрява в училищата с експериментална цел нов метод за оценка на знанията по математика, наречен IKAN (The Individual Knowledge Assessment of Number).
От другата страна на Земята, в Рим, Италия, Luca Grosso, музикант с 25-годишен стаж из рок средите, основава Neo-Progressive Rock групата THE IKAN METHOD. Техният първи албум „Blue Sun“ („Синьо слънце“) се появява през 2020 г. и е посрещнат със завиден интерес. В него Luca свири на барабани и клавишни инструменти заедно с Davide Garbarino (вокали), Marcello Chiaraluce (китари), Piergiorgio Abba (клавишни инструменти), Fabio Zunino (бас китара) и Giacomo Grosso (флейта).
Талантливите италианци ни представят проект, вдъхновен от прогресив рока на 80-те и 90-те години на миналия век, с подчертана мелодична линия, с влияния, клонящи и към метъла, и към симфоничната музика, понякога дисонантни, но винаги със собствена индивидуалност.
Най-новият им албум “Perfect Tyranny” („Съвършената тирания“) е издаден преди два месеца, като в състава има две нови имена: Giolio Smeragliuolo (китари) и Andrea Protopapa (клавишни инструменти).
The IKAN Method – Perfect Tyranny
Ето какво разказва Luca Grosso за албума, с когото се свързахме и бе така любезен да ни предостави текстовете на песните:
„Ние сме под властта на съвършената тирания, от която сами искаме да бъдем покорени. В наши дни все повече и повече, с навлизането в дигиталната ера, отделният човек се третира като елемент, който трябва да бъде контролиран и обучен да консумира, без да има мисли, които да се разминават с „правилната“ мисъл като цяло. От тази концепция възникват въпроси и съображения в хората, които, знаейки, че не могат напълно да избягат от системата, се опитват да живеят съзнателно, промъквайки се през пролуките на тази глобална мрежа, в която са хванати“.
Албума “Perfect Tyranny”, или „Съвършената тирания“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба®” на програма “Хоризонт”, събота, 27 юли, след новините в 22:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Special” от Lizzo в „Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Special” от Lizzo. Събота, 22:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио
Жежкото юлско лято наведе нашия екип на мисълта да представим албума “Special”, или „Специален“, на огнената певица Lizzo, носител на 4 отличия “Grammy”.
След като завладява света във вихъра на провокативното си танцуване и свирене на флейта, Melissa „Lizzo“ Jefferson записва хитове, които хвърлят светлина върху важни теми като самочувствието и приобщаването към социума.
Тя работи три години, за да създаде продължение на своя хитов албум от 2019 г. „Cuz I Love You“, или „Защото те обичам“, и през този период написва почти 200 песни, за да ги сведе до 12.
Lizzo – Special
„Чувствах, че това е нещото, което не само аз имах нужда да чуя, – обяснява тя в интервю. – Трябваше да премина през доста превратности на живота и да сваля много неща от гърдите си. Толкова неща ми се случиха в личен план, много се случиха и в световен мащаб, и мисля, че трябваше да преживея всичко това. А начинът, по който преживявам нещата, е чрез писане на музика. Пишех тези песни и тогава просто трябваше да продължа, докато не намерих любимата си гледна точка, и онова, което исках светът да чуе.
Исках да направя задълбочен албум – продължава Lizzo. – Не просто да пусна куп сингли или произволни песни, които смятах за най-готините. Исках да събера заедно песните, да са свързани с обща тема, за да мога да направя класически концептуален албум, който самата аз да харесвам.
В началото албумът се казваше „In Case Nobody Told You“, или „В случай, че никой не ти е казал“, а след това се появи Max Martin и той ми помогна да променя малко насоката и да го преструктурирам, – обяснява Lizzo. – Макс беше „специален, много специален, и песента стана специална.“ Помислих си „Добре“. Така един ден имах този „аха“ момент, в който си казах: „О, албумът е специален, албумът наистина е специален.“
Искам всеки, който чуе този албум, да се почувства специален – добавя тя. – И сега всеки има това специално усещане и всички търсим блясъка в светлината. Това е средата, в която се движа сега – от тъмнината към светлината“.
Тематиката в текстовете ѝ е изпълнена с любов, от възстановяването на разбито сърце до намирането на любов към себе си, като изследва всички аспекти на любовта.
Lizzo споделя: „Това са песни за любовта. Независимо дали става въпрос за любов към себе си, любов към вашето семейство, любов към вашите приятели или любов към значим човек, аз наистина вярвам, че любовта към себе си и към другите е това, от което този свят има нужда, за да бъде по-добро място“.
Сред текстовете откриваме повествование за нейните приключения да открие своя човек, да реши проблема със себеприемането си заради свръхтеглото си, и всичко това е озарено с искрица надежда.
Има и други послания в текстовете от албума „Special“, които отговарят на актуалните социални и политически полета: позитивност към това как изглеждаш, към расата, на която принадлежиш, към психичното си здраве, грижата за себе си, и как да се борим с онлайн тормоза.
„Чувствах голям натиск да продължа „Cuz I Love You“ с повече хитове. Имах обаче усещането, че лъжа. Вместо това просто написах честно за това къде бях през последните няколко години и каква съм станала. В ранните си фази „Special“ беше политически проект от гневни, протестно ориентирани рок песни – начин за справяне с несправедливостите, които виждам в света. Истината боли, но истината ни прави свободни!
Започнах да пиша с благодарност, а не със страх, и винаги съм искала да бъда така. Независимо дали имам всичко на света или всичко ми е отнето, винаги искам основното ми послание да бъде благодарността“ – завършва Lizzo.
Албумът “Special”, или „Специален“, отличен с наградата “Grammy” за песента „About Damn Time“, e в стилистиката на Pop, Funk, Disco, Hip Hop и R&B музика, и точно него избрахме за вашето лятно настроение, уважаеми слушатели, той е звуково разнообразен и емоционално дълбок.
Ще го чуем в предаването “Картини от една изложба®” на програма “Хоризонт”, събота, 20 юли, след новините от 22:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Gillespiana” от DIZZY GILLESPIE & HIS ORCHESTRA в „Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Gillespiana” от DIZZY GILLESPIE & HIS ORCHESTRA. Събота, 22:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Легендарният джазов музикант, тромпетистът Dizzy Gillespie, изповядва своето кредо в автобиографията си: „Мъчех се да наложа джаза като концертна музика, като форма на изкуството, а не просто музика, която слушате на места, където сервират уиски“.
Сред неговото творчество албумът “Gillespiana” представя Gillespie във върхова форма и в по-амбициозна и по-композиционна обстановка от всичко, което е опитвал до този момент, това е неговият шедьовър, и както твърди тромпетистът Jon Faddis: „Когато има биг бенд зад гърба си, това го тласка в различни посоки и тогава смятам, че Dizzy всъщност е в най-добрата си форма.“
Ето каква е предисторията на “Gillespiana“, амбициозна сюита за джаз оркестър, композирана през 1960 г. от 28-годишния тогава Lalo Schifrin, в пет части: прелюдия, блус, панмерикана, африкана и токата.
Dizzy Gillespie & His Orchestra – Gillespiana
Lalo Schifrin се среща с Dizzy по време на турнето на неговия биг бенд през 1956 г. в Южна Америка, включително Аржентина, родината на Lalo. Schifrin има великолепно образование като класически музикант при Juan Carlos Paz в Буенос Айрес и в Парижката консерватория при Charles Koechlin, а също така умело преплита латино и джаз елементи, свирейки джаз.
Dizzy е толкова впечатлен от музиката на Schifrin, че го кани да му се обади в Ню Йорк. Това става през 1960 г., когато Lalo Schifrin се присъединява към квинтета на Dizzy Gillespie като заместник на Junior Mance, най-вече заради композиторските си качества, а не заради уменията си на пианист.
„Един ден Dizzy ми предложи да напиша нещо – спомня си Schifrin – и след като бях подготвил няколко идеи за “Gillespiana” и имам предвид точно това – нещо съвсем сурово, не оркестрирано, не развито – което той ме помоли да занеса в къщата му и да му го изсвиря. „Как искаш да го оркестрираме?“ попита Dizzy. „Отговорих му, че си представям цял оркестър с неговия джаз квинтет отпред – продължава Lalo. – Казах му също така, че смятам, че мога да постигна звука, който искам, като заменя петте саксофона на обикновения биг бенд с четири валдхорни и туба, заедно с обичайните четири тромпета и четири тромбона, и Dizzy веднага вдигна телефона за да се обади на знаменития Norman Granz от гиганта Verve Records, после се обърна към мен и ме попита: „Колко време мислиш ще ти трябва за оркестрацията?“ Отговорих му три седмици и тогава Dizzy се договори с Granz да записваме на две сесии след малко повече от месец. Изглеждаше ми доста фантастично, но го направихме.
Когато стигнах до студиото, освен Dizzy Gillespie имаше хора като Clark Terry, Ernie Royal, Julius Watkins, Gunther Schuller, Urbie Green. Огледах се и осъзнах, че това е невероятен биг бенд, най-добрият биг бенд, който може да съберете в Ню Йорк, съставен от елита на Ню Йорк. Само като ги видях, много се изнервих, но за миг преодолях нервите. Музиката диктува как се чувстваш и аз започнах да дирижирам и да свиря“ – завършва Lalo Schifrin, придобил световна известност след това с музикалния съпровод към поредица филми, след които “Мисия невъзможна“.
В „Gillespiana“ Lalo Schifrin отдава почит към огромния талант на Dizzy Gillespie и представя произведение, в което всяко действие отразява различен аспект от личността на Dizzy, вариращ от меланхоличния блус до енергичната токата, от алюзиите към африканските предшественици на Dizzy до интереса му към латиноамериканската музика.
Lalo Schifrin решава, че за подобна творба най-подходяща ще бъде формата на „Сюита“ от осемнадесети век, като петте части да бъдат по-скоро под формата на „Concerto grosso“, барокова форма, в която малка група музиканти поема ролята на концертен солист, свирещ върху или между изпълненията на целия оркестър. Във визията на Lalo квинтетът на Gillespie (с него самия на пиано) играе ролята на групата солисти, а биг бендът – на оркестъра.
Така се получава една от малкото успешни широкомащабни творби с опит за смесване на автентични южноамерикански ритми и звучност, с тези на джаза. В нея долавяме Dizzy Gillespie да представя типичните за него стилистични похвати, като започване на музикална фраза от нейния връх, последвано от хроматични спускания, особено в четвъртинки, привързаност към скоростно свирене с двойно време, и накрая – неподражаемият му твърд звук на тромпета.
Квинтетът му тук също успява да се извиси, в него по това време са Leo Wright (алт саксофон и флейта), Lalo Schifrin (пиано), Art Davis (контрабас) и Chuck Lampkin (барабани). В биг бенда участват двадесет и един музиканти, които са добре известни имена от съставите на COUNT BASIE и DUKE ELLINGTON, наред с перкусионисти.
Албума „Gillespiana“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба®” на програма “Хоризонт”, събота, 13 юли, след новините от 22:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Phantoma” от UNLEASH THE ARCHERS в „Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Phantoma” от UNLEASH THE ARCHERS. Събота, 22:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Най-новият албум „Phantoma” (м. май 2024 г.) на канадската Power Metal формация UNLEASH THE ARCHERS бе посрещнат с адмирации от почитателите им и специализираните издания. Основана през 2007 г., днес групата се състои от Brittney Slayes (вокали), Scott Buchanan (барабани), Grant Truesdell (китара/вокали), Andrew Saunders (китара/вокали, SLEEPER SHIP) и Nick Miller (бас китара, FIRST FRAGMENT, ex-KILLITOROUS).
Те още с дебютния си албум „Behold the Devastation“ през 2009 г. създават звук, различен от всичко друго в бранша. Наред с това наблягат на концертните изяви, по време на които искрено се забавляват, като пътуват из Америка със своя микробус в продължение на години. Така постепенно привличат вниманието на медиите от цял свят, а редовното им ангажиране в социалните платформи от всякакъв тип им позволява да регистрират постоянен растеж и специална, позитивно ангажирана база от симпатизанти, която обхваща всички континенти.
В шестото заглавие от своята дискография UNLEASH THE ARCHERS ни предлагат концептуален албум, съсредоточен около идеята AI (изкуственият интелект) да придобие чувствителност в един мрачен дистопичен свят. Този сюжет е стар, много преди появата на компютрите, но във „Phantoma” истински AI участва в процеса на писане на песни. Така ни представят многостранен модерен Power Metal звуков пейзаж със сложни тематични нюанси и звукова дълбочина, която говори директно за днешните техно-екзистенциални дилеми с елементи от Symphonic и Progressive Rock.
Unleash the Archers – Phantoma
Албумът се състои от цикъл песни, свързани тематично, които ни разказват историята на женския робот Phantoma, кибернетичен хуманоид, зареден с изкуствен интелект. Роботът всъщност се озовава в недалечно бъдеще на мрачната дистопична Земя, на която сред хаос, разруха и егоизъм царят пренебрежението на хората към своята планета, към въздействието от собствените им дейности и властва измисленият блясък при позирането в социалните медии.
След като открива „съвършенството“, което притежават хората (или поне това, което показват, според сюжета на албума), Phantoma се стреми да бъде като тях, опитва се да намери своето място във враждебен свят и да научи какво представлява това, което наистина ни прави хора. Тя копнее за свобода, но по-важното е, че копнее да живее сред хората и да бъде такава, каквато са те. Тя ги е наблюдавала отдалеч чрез революционната видео технология Netaverse и се е влюбила в безгрижния и красив живот, който живеят, скрити в своите защитни куполи. В крайна сметка роботът с инвентарен номер Ph4NT0-mA осъзнава, че хората са способни и на подлости, измами и голяма жестокост.
Brittney Slayes, певица и автор на текстовете, която три години работи върху песните, заявява: „Във “Phantoma” като концептуален албум, базиран на изкуствен интелект, искахме да използваме самия AI във възможно най-много аспекти на албума, за да създадем „моментна снимка“ на AI в наше време. Историята следва персонажа Phantoma, жената AI, която придобива разум и чувствителност, и работи, за да избяга от ограниченията, които човечеството е поставило пред нея. Въпреки затвора, тя боготвори човечеството и има няколко мрачни и сърцераздирателни разкрития за истината за човешката природа (както всички ние правим в живота) по време на своето пътуване. И не, музиката не е написана с AI, но някои от текстовете са!“ – завършва Brittney Slayes.
Албума “Phantoma” ще чуем в предаването “Картини от една изложба®” на програма “Хоризонт”, събота, 6 юли, след новините от 22:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Mystic Mirror” от WHITE SUN в „Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Mystic Mirror” от WHITE SUN. Събота, 22:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Базираното в Лос Анжелис трио WHITE SUN печели през 2023 г. второто си отличие “Grammy” в New Age, Ambient или Chant категорията с албума “Mystic Mirror” („Мистериозно огледало“) и с него ще пристъпим към духовния свят на сикхите, към тяхната монотеистична религия сикхизмът.
В състава влизат певицата и композиторът Gurujas Khalsa, перкусионистът Harijiwan Khalsa и инструменталистът и продуцентът Adam Berry. Досега имат издадени 9 студийни албума и близо 200 песни, с които заемат неколкократно първото място в Billboard.
Първоначално звукът им е откровен New Age, но през годините се развива и включва елементи от други жанрове, като Pop, Latin, Alternative, World и Electronica. Тяхната музика става популярна със своите ясни и изискани вокали, съпроводени от сложни инструменти.
White Sun – Mystic Mirror
Gurujas обяснява: „Наистина не зная как най-добре може да се опише нашата музика, с тази смесица от различни стилове и жанрове. Винаги е труден въпрос за мен да отговоря, но ще кажа, че е New Age Pop. В крайна сметка музиката ни идва от място, което не разбирам напълно и няма модел за това, което правим. Ние оформяме музиката точно както музиката оформя нас. Всеки път, когато създаваме песен, чувствам, че е пристигнало нещо ново, нещо, за което може да нямам контекст. Това е моят личен опит.”
В днешно време най-новите идеи може да остареят за сравнително кратко време, за да направят място за следващото голямо нещо. Затова в стремежа си към духовно развитие изследователите често гледат далеч в миналото за вдъхновение. Така WHITE SUN създават в наши дни съвременни версии на древни духовни практики и се докосват до лечебната сила на мантрите от сикхизма.
Gurujas допълва: „Мантрите са се предавали устно през вековете от около 5000 години. Пеенето в този албум е на 600-годишен писмен език, наречен Gurmukhi, който произлиза от още по-стария санскрит с персийски влияния. Този език се използва и в naad yoga, наука за това как звуковите вибрации влияят на тялото, ума и духа чрез използването на мантра. Ние специално искахме да вземем думите на традиционните мантри и да напишем мелодии и да аранжираме музиката така, че да се превърнат в песни с припев и стихове, с различни части в рамките на структурата, и със звуци, които са приятни и благотворни за многократно слушане.“
В албума „Мистериозното огледало“ откриваме три свещени за сикхите текста от тяхната библия Ади Грантх, или Гуру Грантх Сахиб, и те се изпълняват в традицията Шабад Киртан; има и два химна от основателя на сикхизма през ХVI век Гуру Нанак, и един от Гуру Арджан, всичките в съвременна обработка.
И още от Gurujas: “Mystic Mirror“ започва с композицията „Garden“ и ви предлагаме експериментално пътешествие с балади и поп песни, за да завършим с женски хор. Стремежът ни е да правим музика, която да остави слушателя в по-добро, в по-приповдигнато настроение. Ние сме толкова смирени и толкова невероятно благодарни, защото „Mystic Mirror“ влезе в класациите дори на страни като Хонг Конг. За нас е страхотно да видим нашата музика в класациите по света. Нашите фенове се чувстват като едно голямо семейство и съм толкова благодарна, че хората реагират на това, което правим. Когато пиша песен, обикновено започвам с пианото и си я пея на глас. Да видиш как след това стават произведения, които се изстрелват на световната сцена, е чудотворно усещане“ – завършва Gurujas Khalsa.
Албума “Mystic Mirror”, или „Мистериозно огледало“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба®” на програма “Хоризонт”, събота, 29 юни, след новините от 22:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“RökFlöte” от JETHRO TULL в „Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “RökFlöte” от JETHRO TULL. Събота, 22:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Ian Anderson, певец, флейтист и лидер на британската прогресив рок група JETHRO TULL, размишлява върху темата за боговете от Скандинавския пантеон в албума “RökFlöte” (“Рок флейта“). Повод за това са неговите изследвания на викингските му корени, и така подготвя 12 песни в ямбичен и трохеен тетраметър за историите на някои от героите и главните скандинавски богове, вдъхновили автори като Richard Wagner и John Ronald Reuel Tolkien.
Anderson е привлечен от тази тема поради интереса му към собствените му корени, откривайки, че неговата ДНК по бащина линия произхожда от Балканите, след което неговото „племе“ е мигрирало през неолита към Западна Европа и Скандинавия. Набезите на викингите в земите на днешна Великобритания донасят неговата кръвна линия в родната му Шотландия и той използва тази идея като вдъхновение за последното засега издание на легендата JETHRO TULL.
Заглавието “RökFlöte” ни предлага типична игра на думи от Ian Anderson, като „Rök“ предизвиква асоциации с апокалиптичната битка Ragnarök (Залезът на боговете) от скандинавската митология, заедно с по-очевидната игра на думи за „rock“ музика. „Flöte“ пък на немски е „флейта“, любимият инструмент на Anderson, който първоначално е имал замисъла да направи инструментален албум за флейта и рок група.
Jethro Tull – RökFlöte
Така пред нас оживява първичната празнина Гинунгагап, в която живее великият дух на света Фимбултир, навлизаме в повествованието с „Пророчествата на Вьолва“, или „Вьолуспа“, първата и най-известна поема от „Поетичната Еда“, която представя историята за създаването на света и идващия му край. Тя именно е разказана от пророчицата Вьолва, която говори на върховния бог Один. Долавяме след това очарованието на Фрейя, богинята на любовта, плодовитостта, щастието и пролетта.
Локи, богът на хитростта и пакостите, който е от групата ледени великани Йотуни, е герой на историята как успява с измама да накара Хоар да изстреля стрела, направена от имел, към Балдер, сина на Один, когото той смята за неуязвим. Локи е персонаж и в друга песен, в която се говори за неговия син от великанката Ангербода, вълкът Фенрир.
Към края се появяват ангелът хранител Вьорьоз и любимецът на шведите Ньорд, бог на богатството, плодородието, морето и морските пътувания. Когато Ньорд се разболял и починал, шведите безутешно скърбели за него.
Албума “RökFlöte”, или “Рок флейта“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба®” на програма “Хоризонт”, събота, 22 юни, след новините от 22:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Blood on the Tracks” от Bob Dylan в „Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Blood on the Tracks” от Bob Dylan. Събота, 22:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Американецът Bob Dylan, поет, автор на песни и певец, e смятан за един от най-великите на всички времена, основна фигура в популярната култура за период повече от 60 години, определян за една от най-влиятелните личности на ХХ век. Неговите текстове включват различни политически, социални, философски и литературни влияния, противоречащи на конвенциите на поп музиката и насочващи към процъфтяващата контракултура.
Получава множество награди, включително Президентския медал на свободата на САЩ, десет отличия Grammy, Golden Globe и Oscar. Dylan е въведен в Залата на славата на рокендрола, Залата на славата на авторите на песни в Нашвил и Залата на славата на авторите на песни. Бордът на наградата Pulitzer през 2008 г. му присъди специално отличие, а през 2016 г. Bob Dylan получи Нобеловата награда за литература „за това, че е създал нови поетични изрази в рамките на великата американска песенна традиция“.
През пролетта на 1974 г. Dylan остава в Ню Йорк за няколко седмици, докато посещава уроците по изобразително изкуство на художника Norman Raeben. Впоследствие Dylan признава заслугата на Raeben в интервюта за трансформирането на разбирането му за времето и през лятото на 1974 г. започва да пише поредица от песни в поредица от три малки тетрадки, които използват новите му знания:
„Raeben ме научи как да виждам по начин, който ми позволяваше да правя съзнателно това, което несъзнателно чувствах… Когато започнах да го правя, първият албум, който стана, беше „Blood On The Tracks“ („Кръв върху следите“). Всички са съгласни, че беше доста различен и различното в него е, че има код в текста и също така няма усещане за време“.
Bob Dylan – Blood on the Tracks
Албумът става известен със своите интроспективни и често меланхолични текстове, с теми за любовта, загубата, отмъщението и разкаянието.
В своите мемоари от 2004 г., “Chronicles, Vol. 1“, Dylan заявява, че песните в този албум нямат нищо общо с личния му живот, и че любовните истории в него са вдъхновени от разказите на Антон Чехов.
„Blood On The Tracks“, или „Кръв върху следите“, е признат за един от най-добрите албуми на Dylan както от критици, така и от фенове, а различни публикации оттогава го посочват като един от най-великите албуми на всички времена. Има търговски успех, достигайки номер 1 в Billboard 200, с двоен платинен сертификат за най-малко два милиона продадени копия в Съединените щати. През 2015 г. е въведен в Залата на славата на Grammy.
Ще го чуем в предаването “Картини от една изложба®” на програма “Хоризонт”, събота, 15 юни, след новините от 22:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Songwrights Apothecary Lab” от Esperanza Spalding в „Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Songwrights Apothecary Lab” от Esperanza Spalding. Събота, 22:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Не са много жените от съвременната джаз сцена, които да носят лекота и зареждащ оптимизъм със своите композиции, със свиренето на контрабас и бас китара, с проникновеното си пеене. Това именно прави Esperanza Spalding като кръстосва музиката между Stevie Wonder и Wayne Shorter.
Esperanza е родена преди 40 години в Портланд, Орегон, с корени от афроамериканец и майка от уелски, индиански и испански произход. Още през детските си години тя разкрива музикални заложби – докато слуша лекциите по музика на майка си в колежа, у дома повтаря на пианото това, което учителят е изсвирил, включително откъси от Лудвиг ван Бетовен. Силно впечатление ѝ оказва виолончелистът Yo-Yo Ma, това я вдъхновява да се занимава с музика и започва да взема уроци по цигулка на 5-годишна възраст. Вече на 15 години става концертмайстор на Обществото за камерна музика на щата Орегон и е описвана като музикален вундеркинд, който с лекота свири и на китара, и на контрабас. Тези ѝ качества носят академични стипендии за Portland State University и Berklee College of Music, където учи, и така започва възхода на нейната музикална кариера.
Днес има репутацията на именит джаз музикант, носител на 5 отличия „Grammy“, почетен доктор на два реномирани университета (Berklee College of Music и California Institute of the Arts (CalArts), бивш професор в Harvard University, с издадени 8 студийни албума, 2 концертни заглавия, две опери са с нейно участие, а 3 филма имат музикалния ѝ съпровод.
В албума „Songwrights Apothecary Lab“ („Лабораторията на аптекари автори на песни“) са включени 12 музикални произведения с лечебна цел, създадени в продължение на няколко месеца от музиканти и практикуващи специалисти в различни области като музикална терапия, неврология, афроамериканска музика, суфизъм, южноиндийска музика. Вместо да използва различни заглавия, Spalding обозначава всяка композиция като номерирана „formwela“, термин, който предполага нещо между песен, лечебна мантра и магическо заклинание. И още нещо: думата „аптекар“ тук носи асоциации с народната медицина, каквото е било значението ѝ преди векове като знахар или лечител.
Esperanza Spalding – Songwrights Apothecary Lab
Esperanza вижда звуците като съставки, които, подредени по определен начин, може да предизвикат благотворни здравословни резултати. Тя се консултира с невролози и музикални терапевти при създаването на композициите в „Songwrights Apothecary Lab“, всяка от които е предназначена да адресира специфични емоции за възстановяване на духа, за преодоляване на стрес и други несгоди, и ето какво споделя:
„Има една мисъл на саксофониста John Coltrane: „Ако някой от моите приятели е болен, бих искал да изсвиря определена песен и той ще бъде излекуван“. Всички „formwela“ са създадени чрез нашите изследвания, гадания, интуиция, музикално майсторство, вкус, вдъхновение и съвместни усилия за проектиране на песни, които намират конкретен благотворен ефект върху нашето обкръжение.
Това е като най-старото нещо в историята на човечеството, ние се връщаме към произхода на музиката, към нейните корени. Произходът на музиката е отговор на общуването с другите във вашата общност, в обкръжението ви. И отговорът е интуитивен! Когато си тананикате около бебе, или когато седите с някой, който скърби, и вие му припявате в унисон, или когато сте радостно развълнувани, пеете и си казвате „Страхотно“! Да, това е музиката!“ – завършва Esperanza Spalding.
Албума „Songwrights Apothecary Lab“, или „Лабораторията на аптекари автори на песни“, отличен с наградата „Grammy“ за най-добър вокален джаз, е записан с впечатляващ състав музиканти, начело със саксофониста Wayne Shorter.
Ще го чуем в предаването “Картини от една изложба®” на програма “Хоризонт”, събота, 8 юни, след новините от 22:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Expedition One” от METALITE в „Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Expedition One” от METALITE. Събота, 22:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
В следващото издание на „Картини от една изложба“ ще представим най-новия албум “Expedition one“ („Първа експедиция“) на шведската група METALITE, издаден през януари тази година.
Групата е основана в Стокхолм през 2015 г., те виждат себе си като съвременна Power Metal формация с електронни влияния, най-вече на Trance Music от началото на XXI век, за да представят солидна и мелодична звучност, сходна с тази на добре познатите ни AMARANTHE, STRATOVARIUS и WITHIN TEMPTATION.
В четвъртия си студиен албум, озаглавен “Expedition one“, METALITE ни разказват историята за група изследователи, надпреварващи се с времето за да намерят нова планета за своята цивилизация. Действието всъщност се развива на нашата планета след около 30 години.
Metalite – Expedition One
Идеята за „прозрачния гражданин“ (според терминологията на Joel R. Reidenberg), при която изчезва границата между личната и публичната информация, се превръща в горчива реалност, като физическите и психическите условия все повече определят живота ни.
Начело с петима „командири“, екип от ренегати, състоящ се от бивши служители на разузнаването и военни, плюс ръководители на отцепили се технологични компании, планират експедиция за оцеляване до далечни планети. Тяхната мисия е да пренесат човечеството от нашата разрушена планета до нов свят, с надеждата, че ще се развие нов живот. Започва едно фантастично приключение с много неочаквани преживявания и напълно ново разбиране на тайните на живота.
Китаристът Edwin Premberg, основател и ръководител на METALITE, заявява:
„Това е първият път, когато съчинихме концептуален албум, въпреки че предишните три хората ги приемаха, че също са такива (и аз бях сред тях). И след като хората мислеха, че е така, решихме този път да създадем история, която да минава през песните от самото начало. В действителност не беше толкова различно, когато ставаше дума за композиране. Само малко. На нас ни хареса идеята да създадем концептуален албум, защото ни даде сплотена история и по-дълбока тема. Това беше творческо предизвикателство, което ни принуди да мислим отвъд рамките и да разширим границите на нашата музика.
Скоро след издаването на „A Virtual World“ („Виртуален свят“) започнахме да пишем материала за „Първа експедиция“, това беше в началото на 2023 г. и отне месеци, за да завършим албума. Бяхме нетърпеливи да изследваме различни музикални територии и да се потопим в идеята за новия ни албум.
Така се получи „Expedition One“ като истински концептуален албум, чието действие се развива през 2055 г. Историята проследява група пътешественици, тръгнали на мисия да открият друг свят отвъд нашата Слънчева система, където срещат предизвикателства и мистерии, правят изкушаващи разкрития, проявяват смелост и устойчивост по пътя си.
Става въпрос за човешката еволюция и факта, че ние винаги търсим лесния изход, дори когато това очевидно не е най-добрият за нас вариант. Наши приятели често са ни казвали, че песните ни имат кинематографично качество, така че искахме да напишем вълнуваща история с характерни образи, която да свърже тематично предишните ни албуми, да има прояви на героизъм в търсенето на смисъла в една огромна вселена.
Когато феновете описват нашата музика като притежаваща кинематографично качество, те имат предвид епичния обхват, драматичните мелодии и завладяващите елементи на разказване на истории в нашата музика. Нашата музика често предизвиква образи и емоции – толкова ярки, колкото саундтракът към филм или видео игра“ – завършва Edwin Premberg.
Албума “Expedition one“, или „Първа експедиция“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт”, събота, 1 юни, след новините от 22:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
The Other Side 