Начало » Posts tagged 'Картини от една изложба' (Страница 6)
Tag Archives: Картини от една изложба
„Достойно есть“ с камерен ансамбъл „Йоан Кукузел Ангелогласният“ в „Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя „Достойно есть“ с камерен ансамбъл „Йоан Кукузел Ангелогласният“. Събота, 22:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Тази година в навечерието на нашия национален празник 3 март ще възкресим спомените на участници в чутовното Априлско въстание и песнопенията, с които са се възправяли и са се жертвали, за да я има днес свободна България.
През април 1876 година старобългарските песнопения напускат храмовете и манастирите, и наред с добре известните песни на Добри Чинтулов, Иван Вазов и Стефан Стамболов започват да звучат като революционни химни.

Камерен ансамбъл Йоан Кукузел Ангелогласният – Достойно есть
Те извисяват националното самосъзнание и повдигат духа на нашите предци в решителния час на битката за род, вяра и език, ставайки истински катализатор на Освобождението. Ето няколко примера:
- „Господи сил, с нами буди“ е пято от защитниците на Дряновския манастир;
- „Возбранной воеводе победителная“ е изпълнявано от клисурските въстаници след освещаването на знамето в черквата „Св.Никола“ на Гергьовден;
- „Христос воскресе“, „Господи помилуй“ и „Достойно есть“ (негов автор е Аверкия монах Рилец, председател на Втори революционен комитет) звучат на много места в онези паметни дни.
Наред с тях трябва да споменем и любимото песнопение на Васил Левски „Достойно есть” – възхвала на Св. Богородица, което е записано от Таня Христова и Иван Желев в Родопите, в Широка лъка, запазено от Згуро Згуровски.
Тези песнопения са съчетани с малко известни спомени на участници в тези величави събития: ЦАНКО ДЕЛЧЕВ – майстор на черешови топове от Клисура, Поп Минчо Кънчев – деятел на окръжния революционен център в Стара Загора, заточен през 1973 г. в Диарбекир, Мильо Балтов – „тайна поща“ – куриер на революционния комитет от Стрелча, Лальо Пелитов от с. Кръвеник, Цвята Зографска – везала въстанически знамена в Панагюрище, Никола Рачев от Клисура, Георги Бочаров – съратник на Цанко Дюстабанов, Генчо Динчов – председател на революционния комитет в Елешница, Цона Лазарова – съпруга на Йонко Карагьозов, ръководител на въстанието в Първи революционен окръг, Спас Гълъбов – очевидец от черквата „Св. Архангел Михаил“ в Перущица, Петко Франгов – защитник на Дряновския манастир.
Този проект е дело на журналистите Милко Кръстев, Илия Пехливанов и Таня Христова с консултанти академик Иван Дуйчев, академик Иван Унджиев, професор Стоян Джуджев и Веселин Йосифов.
Текстът е озвучен с великолепните гласове на артистите Виолета Бахчеванова, Коста Цонев, Васил Михайлов, Петър Чернев, Вълчо Камарашев, Николай Узунов и Васил Стойчев.
Албума “Достойно есть“ с изпълненията на камерния ансамбъл „Йоан Кукузел Ангелогласният“ с диригент Таня Христова ще чуем в предаването “Картини от една изложба®” на програма “Хоризонт” на БНР, в събота, 2 март, след новините от 22:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
„i/o“ от Peter Gabriel в „Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя „i/o“ от Peter Gabriel. Събота, 22:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Албумът „i/o“, или „Вход/изход“, на легендарния британски музикант Peter Gabriel бе издаден в края на миналата година (по-точно на 01.12.2023 г.), и е неговият десети студиен албум, става първият, който оглавява класацията за албуми на Обединеното кралство след „So“ през 1986 г. Всъщност авторът твърди, че заглавието има и значение на Йо, по името на персонаж от гръцката митология, дъщерята на речния бог Инах и любовницата на гръмовержеца Зевс, по-сетне име и на спътник около планетата Юпитер, а както ще разберем, космическата тема има определен смисъл при подготовката на проекта.
Така или иначе, „Вход/изход“ се оказва и първият албум на Gabriel с нов оригинален материал за повече от 21 години след албума „Up“ от 2002 г., като ще отбележа, че авторът работи върху него в продължение на почти три десетилетия.

Peter Gabriel – I/O
Peter Gabriel има репутацията на личност от планетарен порядък с признание за качествата му на музикант, артист, писател и създател на мултимедийни продукти. Докато още е ученик, той е сред основателите на прогресив рок групата GENESIS, която напуска през 1975 г. след съществен принос за нейния успех. Оттогава неговите 10 самостоятелни албума, безброй представления и видеоклипове му носят поредица от награди, сред които 6 отличия “Grammy”.
Същевременно Peter развива широка обществена дейност за опазване на околната среда, за защита на човешките права, за популяризиране на музиката на народи от цял свят, озвучава компютърни игри и т. н. Ние го видяхме и у нас, на стадион „Академик” в столицата, когато изнесе своето великолепно шоу, макар и в съкратен вариант.
При подготовката на албума „i/o“ той се вдъхновява от астрономията и за всяка от песните в албума на пълнолуние пуска сингъл в продължение на година, придружен от произведение на изкуството – живопис, фотографии, скулптури и дори пластилин. Така получаваме нежен епос за взаимосвързаността и за чувството на любов към всичко в нашия свят, и това е музикално приключение, пълно с надежда. В него наред с това откриваме и темите за изкуствения интелект, за несправедливостта и корените на тероризма.
За участие в записите Peter Gabriel кани все познати имена като колоса мултиинструменталист Brian Eno, китариста David Rhodes, бас китариста Tony Levin, Manu Katché на барабаните, към които ще добавим Richard Russell на перкусии, пианиста Tom Cawley, тромпетистите Josh Shpak и Paolo Fresu, Linnea Olsson на виолончело и Don E на клавишните инструменти. Има и два хора – Soweto Gospel Choir и шведският мъжки хор Orphei Drängar, – както и оркестъра New Blood Orchestra с диригент John Metcalfe.
Албума „i/o“, или „Вход/изход“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба®” на програма “Хоризонт” на БНР, в събота, 24 февруари, след новините от 22:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
„Night in Calisia“ от Randy Brecker, Wlodek Pawlik Trio & KALISZ PHILHARMONIC ORCHESTRA в „Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя „Night in Calisia“ от Randy Brecker, Wlodek Pawlik Trio & KALISZ PHILHARMONIC ORCHESTRA. Събота, 22:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Kalisz е най-старият град в Полша, през 2010 г. бяха отбелязани 1850 години от неговото основаване като Calisia. По този повод общината на Kalisz и Adam Klocek, директор и диригент на KALISZ PHILHARMONIC ORCHESTRA, възлагат на композитора и джаз пианиста Włodzimierz Pawlik да напише музика.
Ето как те ни канят да поемем по древния Кехлибарен път с албума „Night in Calisia“ („Нощ в Калисия“), сюита в шест части:
„Нека преживеем една нощ в Calisia, едно място, намерено в началото на XX век на територията на днешен Kalisz, което е оставило специална следа върху този самобитен полски град. Нека поемем по Кехлибарения път, както са правили римските търговци, когато са пътували от Адриатика към Балтийско море, за да се сдобият със златото на Севера.

Randy Brecker, Wlodek Pawlik Trio & Kalisz Philharmonic Orchestra – Night in Calisia
Нека смело вървим, следвайки звездите, които ще ни покажат пътя. Докато си проправяме път през планините и гъстите гори, ние ще открием центъра на крайречните селища. Това действително е древната Calisia – същата, която Птолемей е отбелязал в своята карта на света.
Ще бъдем посрещнати от келтите, умните и смели стопани на тези земи. За радост на уморените пътешественици, те ще сбъднат мечтите им за „златния камък“. Каква е стойността на едно парче кехлибар? Може ли да бъде придобито само за един римски сребърник?
Нека се вслушаме в завладяващите диалози на тази сюита. Може би тогава ще разберем повече от споровете на търговците, и може би тогава, в мрака, който е паднал над Calisia, ще разкрием непознати тайни. Нека се срещнем в кехлибарената Calisia!“
В записите участват именитият тромпетист Randy Brecker, гостувал два пъти у нас, WLODEK PAWLIK TRIO и KALISZ PHILHARMONIC ORCHESTRA с диригент Adam Klocek, за да зазвучи творба, отличена с наградата „Grammy“ за най-добър албум в изпълнение на голям джаз състав.
Албума „Night in Calisia“, или „Нощ в Калисия“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР, в събота, 10 февруари, след новините от 22:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Anatomy of a Murder” от Duke Ellington в „Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Anatomy of a Murder” от Duke Ellington. Събота, 22:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Интересът към творчеството на Duke Ellington непрекъснато нараства и в наши дни се появяват нови издания на неговите албуми. Особено внимание привличат такива шедьоври като албума “Anatomy Of A Murder”, или “Анатомия на едно убийство”, чиято преработена версия от 2019 г. на червена винилова плоча ще представим в „Картини от една изложба“.
Това всъщност е първият опит на Duke Ellington да подготви музика към игрален филм и двамата с Billy Strayhorn блестящо се справят с поставената задача за едно от най-изисканите представяния на съдебен процес в киното.
Ето за какво става дума: през 1958 година писателят Robert Traver публикува романа „Убийство“, разказващ за съдебен процес срещу лейтенант Manion, извършил убийството на бармана Barney Quill като отмъщение за изнасилването на жена му Laura.

Duke Ellington – Anatomy of a Murder
Тази история е създадена по действителен случай от 1952 г. в щата Мичиган. Защитата по делото е поета от Paul Biegler, който установява, че Laura е кокетка с доста фриволно поведение, а лейтенант Frederick „Manny“ Manion е маниакално ревнив, с избухлив и невъздържан характер. В съдебната зала се появява изпратеният от губернатора на щата прокурор Claude Dancer, психиатри и други персонажи във филма с продължителност 160 минути. Paul Biegler успява да спечели делото като доказва, че лейтенантът е получил по време на убийството неудържим импулс и е изпаднал във временно умопомрачение.
„Няколко поредни години работата ми като реставратор по скулптурните фасади на сградите премина в два дунавски града – най-вече в Русе, а след това и във Видин. Доминираща през цялото време беше енергията на голямата река. Тя беше многопластов вдъхновител и природата около нея създаваше мистично, медитативно, трансово внушение.„Вълнуващото в този съдебен процес е, че никога няма да узнаете истината. Исках да покажа как действа правосъдието. В нашата система е по-добре да оставите един човек ненаказан, отколкото да рискувате съдебна грешка и да вкарате в затвора някой напълно невинен човек. Това е, мисля, едно от най-великите завоевания на нашата цивилизация. Направих от Ben Gazzara (лейтенант Manion) антипатичен герой за да се разбере, че е оправдан не защото е почтен. Оправдан е защото ние, обвинителите, не можем да докажем, че е виновен“ – споделя Otto Preminger, режисьорът на филма “Anatomy Of A Murder”, или “Анатомия на едно убийство”, създаден въз основа на романа на Robert Traver.
Имам удоволствието да ви изпратя материалите за едноименния албум в изпълнение на Duke Ellington и неговия оркестър, с чиято музика е озвучен филмът на Otto Preminger. Ето какво си спомня легендата в джаза:
„В началото ми се обади продуцентът Ingo Preminger, братът на Otto Preminger, който ме попита дали искам да направя музикалния съпровод към новия проект на брат му. Казах му, че не знам за какво става дума, тогава той обеща да ми изпрати сценария и след като го прочета, да му кажа мнението си. Четох цяла нощ и на другия ден му се обадих, казах му „Да, искам да го направя”.
Това бе чудесна възможност да направя музиката към филм за първи път в живота си. Така започна всичко. За пробата прочетох и книгата на Robert Traver, тя ми подейства изключително, все едно получих нокаут. За целта се насочих към образа на Laura, с която се случва инцидентът и която е причината за всички неприятности в тази история. Нарекох тази композиция „Flirtibird” („Кокетката”), тя се хареса на Otto, след което продължихме с работата по останалите епизоди” – завършва Duke Ellington.
Албума “Anatomy Of A Murder”, или “Анатомия на едно убийство”, отличен с 3 награди “Grammy“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР, в събота, 20 януари, след новините от 22:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Реката и пианото” от Николай Иванов ОМ в „Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Реката и пианото” от Николай Иванов ОМ. Събота, 22:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
„Днес обаче измежду всички тайни на реката той виждаше само една и тя завладя сърцето му. Виждаше, че водата тече, тече, тече непрекъснато, но все пак винаги е тук, винаги и по всяко време е една и съща и въпреки това е нова във всеки миг! А всичко заедно, всички гласове, всички цели, всички копнежи, всички мъки, всички наслади, всичкото добро и зло образуваха света. Всичките тези неща вкупом представляваха реката на събитията, музиката на живота. И ако Сидхарта се вслушваше внимателно в тази река, в тази хилядогласна песен, ако не чуваше нито мъката, нито смеха, ако не привързваше душата си към някакъв отделен глас и не проникваше в него със своето Аз, ами чуваше всички, чуваше цялото, единството, то беше, защото великата песен на хилядите гласове се състоеше от една-единствена дума, наречена ОМ: съвършенството“. Херман Хесе, „Сидхарта“, 1922 г.
Тази година в навечерието на Деня на народните будители ще имаме премиера с най-новия албум „Реката и пианото“ на музиканта Николай Иванов ОМ, чест гост на нашето предаване, когото нареждаме сред най-извисените ни автори. В стилистично отношение в този албум долавяме елементи от различни течения в днешната пианистична музика – съвременна класика, филмова музика, минимализъм, импровизационни похвати.

Николай Иванов ОМ – Реката и пианото
Ето как авторът ни въвежда в идеята на „Реката и пианото“:
„Няколко поредни години работата ми като реставратор по скулптурните фасади на сградите премина в два дунавски града – най-вече в Русе, а след това и във Видин. Доминираща през цялото време беше енергията на голямата река. Тя беше многопластов вдъхновител и природата около нея създаваше мистично, медитативно, трансово внушение.
Идеята на албума проследява фрагменти от целия ми досегашен път на творческо вдъхновение, „излети“ в пианистична форма. Макар основно реката да е вдъхновителят като конкретна визия, за която е писана тази музика, тук просто поетично се разказва за „красивото” – музиката иска да ни върне към онези дълбоки и понякога носталгични състояния на съзерцание, хармония, светлина и близост с природата. Релакс и медитативност, любов и събуждане на спомена за просветляващото и осеняващото ни вдъхновение. А през цялото време в главата ми беше и любимият ми фрагмент от „Сидхарта“ на Херман Хесе за реката и ОМ (виж по-горе). Гласовете на случванията и моите лични преживявания са превъплътени в тази музика. Надявам се чрез нея да се предава дълбокото чувство за Вселенска Хармония.
В селекцията и работата по този албум се стремях да се придържам към една много близка за моето изразяване стилистична посока, която е свързана и с постоянния ми стремеж да открия себе си в тези музикални търсения. Макар че съм много продуктивен, този албум е замислян дълго, отличава се от останалите и заема специално място. Особено пианото…“ – завършва Николай Иванов ОМ.
Албума „Реката и пианото“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР, събота, 28 октомври, след новините от 22:00 ч., и това ще бъде неговата премиера.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Emails I Can’t Send” от Sabrina Carpenter в „Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Emails I Can’t Send” от Sabrina Carpenter. Събота, 22:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Американската певица, автор на песни и актриса Sabrina Carpenter се радва на особена почит сред по-младите ни слушатели, именно те ни предложиха да включим неин албум в рамките на нашето предаване.
Тя от малка застава пред камерите за телевизия и кино – през 2011 г., когато е на 12 години, изиграва първата си роля в драматичния сериал “Law & Order: Special Victims Unit” („Закон и ред: Отдел за специални жертви“) по телевизионния канал NBC, а след три години се появява дебютният ѝ сингъл „Can’t Blame a Girl for Trying“ („Не може да обвиняваш момиче, че се опитва“. Това се оказва успешно начало, белязано от още 3 сериала, 4 игрални филма и 5 музикални албума.
Най-новото заглавие в нейната дискография е „Emails I can’t send“, или „Имейлите, които не мога да изпратя“, – типична поп музика с елементи на фолк-поп, денс-поп, в който Sabrina, автор на текстовете, разказва своите истории, припомняйки се чернови на имейли и съобщения, които е написала, но не е изпратила.

Sabrina Carpenter – Emails I Can’t Send
Sabrina Carpenter споделя: „За мен този албум наистина е капсула на времето от един специален момент в живота ми, когато се сблъсках с много неща за първи път. Имам чувството, че излязох от това с много по-голяма перспектива и всички тези песни са базирани на реални безсънни нощи с тежки преживявания. Това е „албум за раздяла“ и безжалостна колекция от моите мисли, и усещания за несподелена любов, обзела ме отвсякъде.
Като автор доста често се вглъбявам твърде много в собствените си мисли за това как всеки минава през трудни моменти, че не съм различна и специална, защото страдам. Казвам си, че има толкова много хора с много по-сериозни проблеми и се питам защо стоя на едно място и се самосъжалявам, когато имам толкова много неща, за които да съм благодарна. Но в един момент осъзнах, че не съм се изправяла срещу голяма част от нещата, които са ми причинили болка, не съм ги погледнала в очите и не съм ги осмислила наистина. И да направя това няма нищо общо с другите хора, не съм си казала „всички трябва да знаят какво изпитвам аз“. Трябваше да го направя заради самата мен, за да разбера наистина какво се случва в главата ми. Твърде дълго избягвах да мисля за това и прикривах всичко с фалшиво самочувствие, за да се заблуждавам, че всичко е наред и трябва да работя.
Но определено ако не спираш да правиш неща, нямаш време да изпитваш чувствата си в дълбочина, а когато те наранят, просто си казваш „Аз съм твърде зает, правя всички тези неща, нямам време да се занимавам с това“. И когато в един момент седнеш сам със себе си и разглеждаш чувствата си, трябва да се смириш, че част от тях са така наречените „лоши емоции“ – завист, гняв, ненавист, и че всички хора ги изпитваме.
Реших, че е време да спра с глупостите. Целият живот беше изключително несигурен, нямаше нищо гарантирано и аз вече нямах енергията да се самозалъгвам.
От това се роди и песента „Имейлите, които не мога да изпратя“. Когато я написах, нямах намерение наистина да кръстя целия албум по същия начин. Дойде ми идеята за това, но си казах „Не, само тотална луда би кръстила албум така“. Е, след два месеца аз станах тази тотална луда, и всичко сякаш си застана на мястото. Ето така се получи най-откровеният ми и личен албум“ – завършва Sabrina Carpenter.
В текстовете на песните откриваме обтегнати семейни отношения, липса на доверие, разочарование и изневяра, недостатъчна комуникация между нея и партньора ѝ, крехкостта на една връзка, която е трябвало да приключи отдавна, усещането да харесваш някого толкова много, че напълно да губиш хладнокръвие, за да стигнем до изпълнен с надежда завършек на албума.
Албума „Emails I can’t send“, или „Имейлите, които не мога да изпратя“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 14 октомври, след новините от 22:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Medicine at Midnight” от FOO FIGHTERS в „Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Medicine at Midnight” от FOO FIGHTERS. Събота, 22:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
„Приех музиката за своя религия, магазина за плочи за моя църква, рок звездите за светци и песните им за химни“. Dave Grohl, “The Storyteller”, 2021
В „Картини от една изложба“ продължаваме с лятното настроение като представим отличения с три награди „Grammy“ през 2022 г. албум “Medicine at Midnight“, или „Лекарство в полунощ“, на американската рок група FOO FIGHTERS, записан със струнна секция и вокална група. На перкусиите пък се изявява именитият Omar Hakim (Miles Davis, WEATHER REPORT, Mick Jagger, DIRE STRAITs и др.)
За музиката на FOO FIGHTERS има какви ли не определения: Alternative Rock, Post-Grunge, Hard Rock, Grunge, Power Pop и Pop Rock. Първоначално са сравнявани с предишната група на Dave Grohl, лидер на групата, певец и китарист – NIRVANA. Grohl признава, че Kurt Cobain е оказал силно влияние върху писането на песните му: „Чрез Kurt видях красотата на минимализма и значението на музиката. Мога да чуя песента в главата си, преди да е завършена.“
В интервю през май 2020 г. Dave Grohl споделя, че иска новият им материал да съчетае типичния им рок с поп музика, с фънк и соул, да звучи като денс-рок, да направят парти албум.

Foo Fighters – Medicine at Midnight
Dave Grohl продължава: „Ние никога не бяхме правили толкова ориентирани към парти неща, каквито са например „Let’s Dance“ на David Bowie, или „Tattoo You“ на ROLLING STONES – онези рок албуми, които те карат да станеш и да се раздвижиш, да танцуваш, иска ти се да подскачаш.
Ние обичаме музиката, независимо дали става дума за BEATLES или QUEEN, или за пънк рок. За мен силата на пънк рока е в енергията и непосредствеността, в необходимостта да разтърсиш всичко около себе си. Но в същото време всички в групата ни сме гладни за красива мелодия, разбирате ли? Така че е съвсем естествено да не се побираме в определени рамки“ – завършва Dave Grohl.
И така, в събота, 19 август, ще имаме парти! Началото на предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт, в което ще чуем албума “Medicine at Midnight“, или „Лекарство в полунощ“, ще е след новините от 22:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Time Machine” от COMEDY OF ERRORS в „Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Time Machine” от COMEDY OF ERRORS. Събота, 22:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Първият роман на писателя Хърбърт Уелс от 1895 г. „Машината на времето“ (“The Time Machine”) намира своето развитие в размислите на музикантите от шотландската прогресив рок група COMEDY OF ERRORS.
Тази формация не е сред най-популярните у нас, за съжаление съвсем незаслужено. Създадена през 1984 г. в най-големия град на Шотландия, Глазгоу, COMEDY OF ERRORS издават първия си албум едва през 2011 г., след като преди това в продължение на 21 години съставът не е съществувал.
Стилът им се характеризира като неопрогресив рок, близък до този на PALLAS, сънародниците им от Абърдийн, с епични разгънати композиции и силно развито чувство за добре изразена мелодия и честа смяна на ритъма, разнообразен инструментариум и похвати, с великолепни изпълнители на всички инструменти и певец, носещи сила, енергия и очарование.
В петия им албум „Time Machine“ („Машина на времето“) от 2022 г. едноименният роман на Хърбърт Уелс намира по време на цялото повествование обнадеждаващо и елегантно жизнерадостно въплъщение с добре обмислени текстове за съвременните предизвикателства към хуманността.

Comedy of Errors – Time Machine
Така се връщаме във времената на рицарските завоевания през Средновековието и си представяме Галилео Галилей, Леонардо да Винчи, Уилям Шекспир, Карл Юнг, Алберт Айнщайн и Исак Нютон като обикновени съвременни хора, чийто гений никога не е бил признат. И си задаваме въпроса колко други велики артисти и учени през годините не са получили признание за заслугите си.
Може да си мечтаем как с машината на времето ще посетим миналото на бъдещите дни, и ще преодолеем загубата на любимите си хора. Качваме са на машината за да се върнем и да се радваме на красивите съвместни мигове с тях, да поправим грешките си под влиянието на стиховете на Виктор Юго от поемата „Demain des l’aube“ („Утре на разсъмване“, издадена през 1856 г.), и написана след смъртта на наскоро омъжената му дъщеря при злополука през 1843 г., те звучат в албума в оригинал, на френски. И това ще ни помогне да надживеем драмата, скръбта и осезаемото усещане за вечна загуба.
Пианистът Jim Johnston, който е автор на музиката и текста споделя:
„Идеите за „Time Machine“ ми идваха от малки групи бележки, които фиксирах, когато ми хрумваха. После ги отсях с оглед дали са подходящи за разработване и след това намирах формата на песента. Аранжимента, структурата и тематичния материал ги представих в демо форма на групата. Частите, които възнамерявах те да изсвирят, им ги дадох под формата на „ръководство“, и след това обсъждахме кое е най-ефективно и практично, и ако се налага, коригирах аранжимента тук и там. И ще си призная, че следващият етап – звукозаписът – за мен бе като оцветяване. Знаех какво преследвам и това бе по-скоро забавната част, с която оформихме музикалните идеи и формата на отделните песни.
Ние нямаме лукса на голям лейбъл, който да промоцира и финансира „Time Machine“ вместо нас. Но да го правим сами означаваше, че мога да композирам каквото искам и групата може да запази творческия контрол. Разходвахме толкова много време и пари за него, че със сигурност не си изкарваме прехраната по този начин. Затова след всяко турне с приходите финансираме следващия албум“ – завършва Jim Johnston.
Албума „Time Machine“, или „Машина на времето“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” в събота, 29 юли, след новините от 22:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Final Call” от Kitaro в „Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Final Call” от Kitaro. Събота, 22:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
След поредица от срещи с професор Shibata от обсерваторията Kazan към университета в Киото, с фотографа Toshio Ushiyama и с изследователи от Научния музей в Нагоя, които документално показват какво е състоянието на планетата Земя, японският музикант Kitaro пристъпва към подготовката на албума “Final Call“, или „Последно повикване“.
Kitaro е сред най-изявените изпълнители на електронна музика в стила ню-ейдж, аналог на гръцкия музикант Vangelis, и е добре познат на нашите слушатели, защото сме го представяли в 14 предавания. Той е носител на престижните отличия „Grammy“ и „Golden Globe“, има издадени 24 студийни албума, 8 от неговите заглавия са концертни, 14 издания са музикален съпровод към филми, сред които „Heaven & Earth“, или „Земя и небе“, на Oliver Stone, а има и 42 компилации, всичко това продадено в тираж над 20 милиона екземпляра по цял свят.
Знаем го също така от съвместната му работа с различни музиканти, включително с китариста Marty Friedman от MEGADETH, композитора Philip Glass, тибетеца Nawang Khechog и певеца Jon Anderson.

Kitaro – Final Call
Албумът „Последно повикване“ е израз на почитта на Kitaro към природата и е музикален призив за действия, с които да ни насърчи да се грижим по-добре към нашата планета.
Kitaro заявява:
„Винаги съм чувствал, че всички заедно трябва да уважаваме величието на Вселената. За съжаление с течение на времето и с развитието на нашата цивилизация много живи същества, които сега знаем, ще изчезнат, ако не променим начина, по който се отнасяме един към друг, но и към планетата Земя.
Подобно на Ноевия ковчег този албум е историята на едно епично пътешествие. Пътешествие с надеждата, че всички живи същества могат някой ден да живеят щастливо в хармония помежду си. Историята започва от мястото, където се качваме за тръгване. На добър път!“
Албума “Final Call“, или „Последно повикване“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” в събота, 22 юли, след новините от 22:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!


