Начало » Posts tagged 'Картини от една изложба' (Страница 45)
Tag Archives: Картини от една изложба
Forlorn
- ALMA MATER revealed the song “Pain” feat. G. McManus (KOROZY)
- Gallery: RAMPART, HARD COMPANY, STORM and FAT WHITE CHIEFS in Sofia
- Gallery: BESTIA ATER, PAST REDEMPTION and PROKAZA in Sofia
- Gallery: TERRAVORE, CONCRETE, CIROZA and SQUAD OF DEATH in Sofia
- JUDAS PRIEST are working on new album
- NANOWAR OF STEEL reveals music video for new single “Uranus” feat. Michael Starr (STEEL PANTHER)
- Gallery: U.D.O. in Plovdiv
- Rob Halford’s Confess: “I’m a pop tart”
- Gallery: Sea Of Black Festival 2020
- Gallery: SCHIRENC PLAYS PUNGENT STENCH in Bulgaria
„Journey through the Secret Life of Plants“ на Stevie Wonder в “Картини от една изложба”
Stevie Wonder – Journey through the Secret Life of Plants
„И тези, които знаят, да споделят с онези, които ги е грижа, за това, което растенията могат да правят“ – Stevie Wonder.
За влиянието на музиката върху растенията са правени множество изследвания и експерименти. През 60-те и 70-те години на миналия век в САЩ е доста разпространена теорията, че растенията реагират на музика и звуци и техният растеж може да бъде повлиян позитивно или негативно дори чрез отделни тонове.
За това разказва и книгата „THE SECRET LIFE OF PLANTS” или “ТАЙНИЯТ ЖИВОТ НА РАСТЕНИЯТА” на американските изследователи PETER TOMPKINS и CHRISTOPHER BIRD, издадена през 1973 година. Наред с това в нея ще открием и множество примери за физическото, емоционално и духовно общуване между растенията и хората.
Още на следващата година след нейната поява продуцентът MICHAEL BRAUN се обръща към STEVIE WONDER с молба да направи песен за документалния филм „ТАЙНИЯТ ЖИВОТ НА РАСТЕНИЯТА” с режисьор WALON GREEN. След като изслушват предложението на STEVIE, силно впечатлени, продуцентите решават да му възложат да направи целия музикален съпровод към филма. Той първоначално отказва, защото точно по това време работи върху своя magnum opus “Songs in the Key of Life“ (1976), а и намира сериозен проблем: слепец да композира музика към нещо, което не може да види.
След издаването на “Songs in the Key of Life“ обаче STEVIE WONDER се заема с възложената задача и я приема като предизвикателство. За целта изисква MICHAEL BRAUN да му обяснява с най-малки подробности всеки визуален образ от филма и кара тон-режисьора GARY OLZABAL да фиксира дължината на всеки фрагмент в зависимост от продължителността на отделните епизоди.
STEVIE WONDER полага съществени усилия, саундтракът се оказва сред най-трудоемките му проекти заради стремежа му да намери във всяко изпълнение адекватен изказ на идеите от книгата и филма чрез текст и музика. Например в „SAME OLD STORY“ той се опитва да превъплъти изследванията на Jagadish Chandra Bose, който разработва апаратура, с която се измерва реакцията на растенията по отношение на различните дразнители, както и откритията на агронома George Washington Carver.
Близо трите години работа на STEVIE върху този проект са белязани от доста иновативни хрумвания, най-вече при използването на цифровите синтезатори Computer Music Melodian. В музикално отношение може да се отбележи забележимото развитие по отношение на стила, чието разнообразие е ненадминато в неговото творчество дотогава. STEVIE включва в композиционен план елементи от симфоничната музика, Funk, Blues, Chants, New Age и Smooth Jazz, ще открием също така влияния от африканския, индийския и японския фолклор.
Филмът „ТАЙНИЯТ ЖИВОТ НА РАСТЕНИЯТА” има премиера на 13 декември 1978 година, а на 30 октомври следващата година се появява и албумът на STEVIE WONDER с музиката към него. Доста по-късно в свое интервю той споделя, че ако трябва да има само три заглавия от неговата дискография, които да го представят най-точно, това са “Songs in the Key of Life”, “JOURNEY THROUGH THE SECRET LIFE OF PLANTS” и нещо по избор на слушателя между “Talking Book” и “Innervisions.”
Албума “JOURNEY THROUGH THE SECRET LIFE OF PLANTS” или “ПЪТЕШЕСТВИЕ ПРЕЗ ТАЙНИЯ ЖИВОТ НА РАСТЕНИЯТА” ще чуем на 22 ноември, събота, в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР, след новините от 21:00 ч.
“The Cross of Changes” на ENIGMA в „Картини от една изложба“ тази събота
Enigma – The Cross of Changes
През 1990 г. MICHAEL CRETU, роден в Букурещ през 1957 г., известен дотогава главно като продуцент на жена си, dance певицата SANDRA и на някои песни на Mike Oldfield, решава да направи нещо различно. Неговото верую е “Старите правила и навици трябва да се отхвърлят и премахнат за да може да бъде създадено нещо ново.”
Проектът ENIGMA се появява, защото “Исках да експериментирам в студиото без оглед на музикалните канони – споделя CRETU – и да създам музика, каквато не можех да си купя никъде. Имам усещането за тайнственост в тази музика, която исках да представя непокътната от възприятията и предубежденията си на продуцент и композитор. Хората са с отворени сетива и противно на мнението на някои звукозаписни компании търсят необичайното и това се доказва от успеха на ENIGMA.”
След издаването на първия албум “MCMXC A.D.” на проекта ENIGMA от 1990 г., се появяват множество последователи, които повтарят формулата за смесване на григориански песнопения с етно звука на кавали и дудуци. “Време бе да търся нови подходи и във втория албум на ENIGMA – продължава CRETU – включих елементи от фолклор на страни от цял свят, при което се ровех денонощно в моята библиотека за да намеря нещо подходящо. Трябва да си призная освен това, че мразя да се повтарям и да правя едно и също нещо непрекъснато, затова търсех нещо различно.”
Албума “THE CROSS OF CHANGES” или “КРЪСТЪТ НА ПРОМЕНИТЕ” на проекта ENIGMA ще можете да оцените на 15 ноември, събота, в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР, след новините от 21:00 ч.
„Картини от една изложба“ ще представи албума “The Chemical Wedding” на Bruce Dickinson
Bruce Dickinson – The Chemical Wedding
Певецът Bruce Dickinson е известен със слабостта си към литературата и това личи от текстовете на песните му, както с IRON MAIDEN, така и в самостоятелните му проекти.
В албума “The Chemical Wedding“ или „Химичната Сватба“ например ще отбележим препратка в заглавието към едноименната книга на Christian Rosenkreutz, макар всъщност в него да открием цитати от произведенията на поета и художника William Blake. Това са най-вече поемата „And Did Those Feet In Ancient Time“ („И те вървяха в древните времена“), станала популярна като химна „Jerusalem“, и миниатюрата „The Ghost of a Flea“ („Фантомът на бълхите“), послужила за обложка на албума “The Chemical Wedding“.
Тогава, през 1998 година, британските музикални класации са доминирани от изпълненията на Robbie Williams и Simply Red, но това не променя нагласата на Bruce Dickinson, който заедно с китариста Adrian Smith събира група съмишленици за своя пети самостоятелен албум. Ето какво разказва Bruce:
„Преди да започна да пиша текстове и да правя музика за даден албум, най-напред отивам в книжарницата, разхождам се между рафтовете с книги и търся нещо ново. Така попаднах на енциклопедия за алхимията, дебела книга с множество илюстрации от разни периоди, от древни гравюри до съвременни картини като на швейцарския сюрреалист H.R. Giger. В тази книга Blake заема особено място, както с илюстрации, така и с поезия, и когато видях картината му за Urizen и Los, тя наистина ме разтърси. Точно по това време вече бях започнал да пиша песните за албума и тогава ме осени мисълта да избера темата за алхимията като включа в песните William Blake. Върнах се обратно в книжарницата, купих изданието „Selected Poems of William Blake“, започнах да го чета и ето какво се получи накрая“.
Темите в албума са посветени на взаимоотношенията на човека с Бог, алхимията, за която стана дума, и окултните учения.
Bruce Dickinson пояснява:
„Всяка песен има нещо като рамка, в която се развива. Първата песен е за страха, втората е за трагедията, третата е за съчетанието и можете да си изберете песен или тема и да я сложите в рамката. Например една от песните е за падението и има заглавието „The Trumpets of Jericho“ или „Йерихонските тръби“. В Библията за Йерихонските тръби става дума, когато евреите завладяват този град, чийто стени рухват след като зазвучават тръбите. И така, не може да има изключение от този контекст, просто няма да сработи. Уж всичко е точно, но стените не падат. И какво ви остава да правите, как ще приемете този факт? А това е само елемент от цялото учение на алхимиците. Знаем ли какво са искали да правят в действителност? Те са се опитвали да направят нещо, което е на практика е било невъзможно, прекарвали са своя живот в опити, проваляли са се всички, дори когато са били съвсем близо до успешен резултат. Как са се чувствали, как и защо са продължавали да работят в тази насока. Та ето така са построени песните в албума, а вие не е нужно да влизате в такива подробности, просто седнете, отпуснете се и се подгответе да ви халоса парен чук, защото това е наистина як heavy metal албум. Но ако искате да се поровите в детайлите, има какво да намерите между думите“.
Албума “The Chemical Wedding“ или „Химичната Сватба“ ще чуем в предаването „Картини от една изложба” по програма „Хоризонт” на БНР, в събота, 8 ноември, след новините в 21 часа.
„Картини от една изложба“ представя “Ватански песни” от Учителя Петър Дънов
Ватански Песни от Учителя Петър Дънов
УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ, един от най-извисените българи, народен будител и духовен учител на много хора по света, създава над 120 авторски песни и музикални упражнения, както и всеизвестната Паневритмия. Музиката в Школата на Бялото братство е сред най-мощните средства за духовна работа, хармонизиране и възпитание. Част от текстовете на песните са на езика на Белите братя – свещения Ватански език, – и ето какво споделя УЧИТЕЛЯТ:
„Преди санскритския език е бил ватанският език, от който всичките езици черпят своето начало. В началото е имало един език, на който си говорили всички хора от всички народи. В стари времена са го наричали ватански език, сега го наричат мистичен език.
Всичките добри хора като се срещнат, те се познават, говорят си. Единият може да говори на български, другият – на френски, но разбират езика си. Нали на Петдесятницата, като бяха събрани апостолите, говореха на този език! Като говореха на всичките езици, разбираха се. Когато Духът дойде в човека, когато Любовта дойде, вие ще говорите на всички езици и онова, което говорите, ще ви бъде понятно.“
Особеното при песните с ватански думи, като „МАХАР БЕНУ”, „ВЕНИР-БЕНИР” и други, е, че не могат да се преведат – те са свещени песни, те са мантри, а някои от тях са взети от времето на Египет, когато са ги пеели в храмовете.
По повод 150 години от рождението на УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ, 100 години от неговата първа публична беседа и 70 години от земната му кончина, издателство „Бяло Братство“ решава да публикува на осем диска цялото му музикално творчество.
Първото издание от този цикъл, албума “ВАТАНСКИ ПЕСНИ”, записан с участието на ПЛАМЕНА ГИРГИНОВА – сопран, МАГДАЛЕНА ДАЛЧЕВА – виолончело и СТЕФАН ДАЛЧЕВ – пиано, ще чуем в предаването „Картини от една изложба” по програма „Хоризонт” на БНР, в Деня на народните будители, събота, 1 ноември, след новините в 21 часа.
„Картини от една изложба“ представя албума „KIN“ на PAT METHENY UNITY GROUP
Pat Metheny – KIN
Още през 1980 г., когато става световна джаз звезда, китаристът Pat Metheny си извоюва правото да записва каквото поиска, и така се появяват неговите повече или по-малко авангардни проекти за тесен кръг ценители наред с издания за широката аудитория. Паметна остава съвместната му работа с пианиста Lyle Mays през 80-те и 90-те години на миналия век, по-късно разнообразена от експерименти с музиканти като Ornette Coleman, Charlie Haden и Steve Reich.
Ето защо не ни изненадва, че при подготовката на албума “KIN” („РОДСТВО“) Pat Metheny отново търси и преоткрива нови пътища за развитие в себе си:
„Албумът с UNITY BAND от 2012 година и турнето след това, по време на което изнесохме повече от 100 концерта, промениха доста неща в мен, и аз искрено исках да намеря начин да съхраня постигнатото и да го развия. Групата през това време се превърна в една от онези редки комбинации от изпълнители, когато цялото е по-значимо от сумата на съставящите го дялове.
Една нощ се събудих с натрапчивата мисъл да допълня концепцията за това единство („unity“). При подготовката на следващия проект си представях създаването на платформа, която да поеме целия спектър от нещата, които бях правил дотогава, от „Bright Size Life“ до „Secret Story“, от проектите с моята Group до „Orchestrion“, и всичко това да е събрано на едно място. Та аз разполагах с такива музиканти като Chris Potter, Ben Williams, Antonio Sanchez, към които добавих мулти инструменталиста Giulio Carmassi, с които можеш да мечтаеш да направиш всичко.
Имах горещото желание да изградим по-сочна и оркестрирана звукова картина, с която да надхвърлим границите на стандартния инструментален квартет. Същевременно не исках да загубя енергията, фокуса и дълбочината, които показа бендът. Ако първият албум на UNITY BAND беше нещо като грижливо направен черно-бял документален филм на това, което записахме в студиото, то сегашното издание на UNITY GROUP мога да оприлича с цветен филм, направен с Technicolor в IMAX версия. Тук ще откриете в дадена композиция, че има повече от една водещи музикални теми и това създаде известно напрежение при бързия преход от една тема към друга, добавяйки моментите за импровизации и сменяйки няколко пъти темпото.
Нашият състав вече се казва UNITY GROUP, „единство“ е добър изказ, защото съдържа взаимовръзка и съпоставяне, съдържа идеята за хора, които съществуват и живеят съвместно по някакъв начин, все едно са под един покрив, и това се отнася и до заглавието на албума “РОДСТВО”, двете думи взаимно се допълват. Родство носи значения като родова традиция, родствени връзки и други подобни отношения.
Що се отнася до тематиката на албума, то ние отново изследваме концепциите за развитие на света, за нашето единство със всичко и всеки около нас, за това, че всички ние в крайна сметка живеем в едно глобално село, и това е съзвучно с темите от албумите ми с Group – „Letter from Home“ и „We Live Here“, – завършва Pat Metheny.
Албума “KIN” („РОДСТВО“) ще чуем в предаването „Картини от една изложба” по програма „Хоризонт” на БНР, в събота, 25 октомври, след новините в 21 часа.
„Картини от една изложба“ ще представи албума „Deep Africa“ на DEEP FOREST тази събота
Deep Forest – Deep Africa
Дуото за етно електронна музика DEEP FOREST е сред малкото френски групи, които успяха да достигнат световно признание, албумите им са продадени в тираж над 10 милиона, и дори се ползват с благосклонността на музикалната критика като спечелиха почти всички престижни музикални награди, включително Grammy.
През 2008 година Eric Moquet от тази формация се заема с поредица от албуми, започнала с „Deep Brasil“, продължена с “Deep India“ за да стигнем до проекта му с африканска музика.
Новото сега е, че не използва предварително подготвени семпли и заготовки, а всички композиции са създадени изключително по време на студийната му работа с африкански музиканти от Камерун, Сенегал, Кот д’Ивоар и Конго в доста широк жанрово диапазон: джаз, блус, етно електроника, реге и акустични балади.
Ето какво споделя Eric:
„Африканската музика намира силно отражение в моите проекти и ако трябваше да я представя в цялост, щях да имам материал за 10 компакт диска, но реших да се огранича до 14 композиции. Използвах синтезатори от старото поколение, помнейки тяхната роля през 80-те години в музиката на Peter Gabriel, Trevor Horn, Joe Zawinul. Насочих се към образци на тази стара техника като Fairlight, Synclavier, PPG, Mellotron, ARP, Moog и Emu, и това ми достави истинско удоволствие.
В случая търсех топла и необичайна звукова картина, смесвайки звука от старите синтезатори с вокали и истински африкански музикални инструменти и перкусии. Песните в албума са резултат от сътрудничеството с изумителни африкански изпълнители, с които работихме в моето домашно студио, като нито една песен не беше създадена предварително, а по времето, което прекарахме заедно.“
Албума „Deep Africa” или „Тъмна Африка“, достигнал 8 място в раздела за World Music на американския Bilboard, ще чуем в предаването „Картини от една изложба” по програма „Хоризонт” на БНР, в събота, 18 октомври, след новините в 21 часа.
„Картини от една изложба” ще представи албума “The Human Contradiction” на DELAIN
Delain – The Human Contradiction
Писателката Octavia E. Butler има репутацията на „грандама дама на фантастиката“, но едва ли е предполагала, че нейното творчество ще има развитие в стила Symphonic Metal. Ето обаче какво споделя певицата Charlotte Wessels от холандската група DELAIN:
„Идеята за албума „The Human Contradiction” („Човешката непоследователност“) заимствахме от трилогията „Lilith’s Brood“ (известна у нас като „Ксеногенезис“ – б.а.) на Octavia E. Butler. В нея е застъпена тезата за човешката непоследователност, която се корени във факта, че като човешки видове притежаваме както интелигентност, така и йерархична подчиненост. В това се корени проблем, тъй като йерархичната подчиненост води до мисловното противоречие „ние срещу другите“, което кара хората да избират произволно качествата на хора, същества и т. н., и след това да използват тези качества, за да оправдаят класирането им по-високо или по-ниско в социалната и ценностна стълбица. И точно това поведение позволява на всички системи за дискриминация, като расизма например, да съществуват. Така се създават множество форми на дуализъм: мъже и жени, черно и бяло, човешки и нечовешки видове, природа и култура. Идеята за човешката непоследователност е, че има противоречие, което причинява верига от взаимоотношения, които както в трилогията на Octavia E. Butler, така и в действителността, се оказват саморазрушителни.
Що се отнася до начина, по който тази идея намери място в текста на песните от „The Human Contradiction”, той е развитие на темите и задълбочаването им от предишното ни издание „We Are The Others“ („Ние сме другите“), най-вече по отношение на другостта и как хората се отнасят към нея, на другостта между хората и другостта между хората и другите видове. Тази тема дълго време владееше мислите ми и в албума можете да откриете песни като “Army Of Dolls” („Армия от кукли“), в която се говори за обективизацията, за външния израз и налаганите стандарти, с които хората трябва да се съобразяват, за да изглеждат красиви или просто нормални в рамките на нормативно регулираното общество.
Също така в “Your Body is a Battleground” (“Твоето тяло е бойно поле“) става дума за цяла индустрия, която прави истинско състояние от това да казва на хората, че телата им не са достатъчно добри. Просто си мисля, че има някои етични въпроси, които човек може да си зададе, когато толкова пари се въртят в една индустрия, която е толкова агресивна по отношение на живота на хората, и най-вече на това, което ценят най-много – своето здраве и благосъстояние. Така че тук определено има етични въпроси, и това, което ме изненада е, че някои хора наистина се обидени от тяхното повдигане. Мисля, че става още по-страшно, когато определени индустрии стават толкова силни, че хората вече не могат да поставят дори етични въпроси.
За мен също беше много трудно да приема, защо някои от хората, смятащи за нарушение приемането на другост по някакъв начин, тъй като са страдали от психически заболявания, ни мислеха за стереотипни. Но всеки, който се е заслушал в текстовете на нашите песни, знае, че ние винаги се застъпваме за слабите, за потиснатите и отхвърляме идеята да се вместваме в някакви норми. Песента “Your Body is a Battleground” е опит да се направи точно обратното на създаване на норма, това всъщност е негова критика. Имаше и хора, които разбраха текстовете ни буквално и си мислеха, че казвам на хората: „за да станете важни личности, трябва да си направите пластична хирургия“, но аз никога няма да изрека подобно нещо. Опитах се да направя пояснение за песента “Your Body is a Battleground”, но имаме и текстове за другости, които не са хора, като в „Tell me, Mechanist” („Кажи ми, конструкторе“), където става дума за животни. Това е текстът, в който най-силно съм защитила отношението си към правата на животните, докато в “The Tragedy of the Commons” („Трагедията на обикновенните“) говорим за проблемите на околната среда и нейното опазване.
Така че целият албум е около темата за другостта, погледната от различни ъгли. Мислех си, че човешката непоследователност е достатъчно добра и всеобхватна тема, за да се спрем на нея, като обясним основната си идея откъде се е породила в човешката ни природа“ – завършва Charlotte Wessels.
Албума „The Human Contradiction” или „Човешката непоследователност “ ще чуем в предаването „Картини от една изложба” по програма „Хоризонт” на БНР, в събота, 11 октомври, след новините в 21 ч.
“Картини от една изложба” ще представи албума “A Feast of Consequences” на FISH тази събота
Fish – A Feast of Consequences
Шотландският музикант FISH дълго време носи впечатленията от посещението си през 2011 г. във Франция, където го кани неговият приятел SIMON MOSTON, изследовател на събитията от Първата световна война в района на Сома (Франция) между 1 юли и 18 ноември 1916 г., – една от най-мащабните и скъпоструващи битки.
FISH прекарва една седмица в местността „Гората на Фуру“ (на френски – Bois des Foureaux, която на английски е добила известност като „High Wood“) и това не е случайно. И двамата му дядовци – William Dick и William Paterson – са участвали именно тук в най-кръвопролитните сражения тогава. По ирония на съдбата и дядото на сегашната му приятелка Simone се е бил тук, но от германска страна.
И така FISH замисля проект, централната тема в който е именно битката при „HIGH WOOD“, но не само това ще открием тук, и ето как започва създаването на албума “A FEAST OF CONSEQUENCES” през 2012 година:
„Започнах да си водя записки с отделни текстове и музикални фрази и така се формираха първите кристали от този албум. Продуцентът CALUM MALCOLM се включи в подготовката и да си призная, изненадах се от това, колко се въодушеви от концепцията и музикалните насоки, които му представих. И двамата виждахме този проект в руслото на PINK FLOYD и албумите “Wish You Were Here”, “Animals” и “The Wall”, които изиграха огромна роля за формирането ни като музиканти. Основният похват при писането на текстовете на отделните песни, който използвах, е вариации на тема „какво би станало, ако“ и това се отнася не само до събитията от Първата световна война, но и при представянето на различни сценарии в личен, политически, социален и екологичен аспект. Възможностите, които ми се разкриха при работата със симфоничен оркестър в България (Пловдивската филхармония – б.а.), ми дадоха също така нови идеи за включването на различен инструментариум и си мисля, че при записването през 2013 година успяхме да създадем звукова картина, каквато не бях правил досега.“
Албума „A FEAST OF CONSEQUENCES” или “ПИР НА ПОСЛЕДСТВИЯТА“, който може да наредим сред най-доброто от FISH въобще, ще чуем в предаването „Картини от една изложба” по програма „Хоризонт” на БНР, в събота, 27 септември, след новините в 21 ч.
“Картини от една изложба” ще представи албума “Kojiki” на японеца Kitaro
Kitaro – Kojiki
…В началото небето и земята са едно. Небето е грамада от гневни черни облаци и морето не е нищо повече от кипящо тъмно тресавище. Животът, какъвто ние го знаем, още не съществува. Един ден облаците се завихрят и нарастват, изтрещява гръмотевица и започва да вали пороен дъжд. Вали ден и нощ, седмици и месеци като че ли винаги е било така. Най-накрая, когато дъждът утихва, небето и земята са разделени. Боговете започват да се появяват от водата и калта, както младите стръкчета трева поникват от земята. Това е началото на света…
Ето така започва „КОДЖИКИ“, свещената книга на японците, която е и тяхната първа книга въобще, написана през 712 г. след Христа и посветена на „делата от древността“ – митове, легенди и история тук са вплетени в едно.
Японският музикант KITARO е силно вдъхновен от тази книга и заедно с оркестъра “SKY-WALKER” записва албума “KOJIKI”, който ще чуем в предаването „Картини от една изложба” по програма „Хоризонт” на БНР, в събота, 20 септември, след новините в 21 часа.
“Картини от една изложба” ще представи “Francis A. & Edward K.” на Frank Sinatra и Duke Ellington на 13 септември
Творческата свобода е сред най-лелеяните мечти на певеца FRANK SINATRA. И когато през 1960 година успява да създаде своята собствена звукозаписна фирма REPRISE RECORDS, той започва да прави музиката, която иска. Така се появяват неговите проекти с бразилския композитор Antonio Carlos Jobim, с оркестъра на Count Basie, с дъщеря му Nancy, с певците Bing Crosby, Fred Waring и други, както и песните, с които е познат в цял свят: „Strangers in the Night“ и „My Way“.
Точно на своя рожден година ден през 1967 година FRANK SINATRA, чието пълно име, знаете, е FRANCIS ALBERT „FRANK“ SINATRA, си прави подарък, като записва с легендарния DUKE ELLINGTON (EDWARD KENNEDY „DUKE“ ELLINGTON) и неговия оркестър отдавна замисления албум. Още в началото обаче започват проблемите. Малко преди да влязат в звукозаписното студио умира от рак пианистът BILLY STRAYHORN, дясната ръка на DUKE, който обикновено прави аранжиментите и оркестрациите за да се получи неповторимия звук на неговия оркестър. Тогава продуцентът SONNY BURKE се обръща към композитора, тромпетиста и оркестратора BILLY MAY да подготви партитурите и той се справя блестящо, макар и в по-различен ракурс, по-близо до маниера на Count Basie.
BILLY MAY заминава за Ню Йорк, където се среща с музикантите на DUKE за да се подготвят за записите и с изненада открива, че те не свирят по ноти, типично за чернокожите музиканти тогава, – и като резултат първата им репетиция се превръща в катастрофа. MAY докладва на SINATRA ситуацията и като виждат DUKE колко е покрусен от смъртта на близкия си приятел, започват да си мислят за прекратяване на проекта.
На свой риск FRANK решава работата да продължи, намира отклик в DUKE, който се съвзема и се включва активно като преаранжира някои от изпълненията. Така на 11 и 12 декември 1967 година в Лос Анжелис те записват албума “FRANCIS A. & EDWARD K.”, станал едно от най-изящните издания в дискографията на REPRISE RECORDS.
Наред с FRANK SINATRA и DUKE ELLINGTON тук блестят JOHNNY HODGES на алт саксофон, HARRY CARNEY на баритон саксофон, PAUL GONSALVES на тенор саксофон, JIMMY HAMILTON е на кларинет, LAWRENCE BROWN – на тромбон, а COOTIE WILLIAMS свири на тромпет.
Този албум ще чуем в предаването „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов по програма „Хоризонт” на БНР, в събота, 13 септември, след новините в 21 часа.
The Other Side 