Начало » Posts tagged 'Картини от една изложба' (Страница 44)
Tag Archives: Картини от една изложба
Forlorn
- ALMA MATER revealed the song “Pain” feat. G. McManus (KOROZY)
- Gallery: RAMPART, HARD COMPANY, STORM and FAT WHITE CHIEFS in Sofia
- Gallery: BESTIA ATER, PAST REDEMPTION and PROKAZA in Sofia
- Gallery: TERRAVORE, CONCRETE, CIROZA and SQUAD OF DEATH in Sofia
- JUDAS PRIEST are working on new album
- NANOWAR OF STEEL reveals music video for new single “Uranus” feat. Michael Starr (STEEL PANTHER)
- Gallery: U.D.O. in Plovdiv
- Rob Halford’s Confess: “I’m a pop tart”
- Gallery: Sea Of Black Festival 2020
- Gallery: SCHIRENC PLAYS PUNGENT STENCH in Bulgaria
“Картини от една изложба” ще представи албума “Le Sacre du travail” на TANGENT
Формацията TANGENT е сравнително добре позната у нас от 2003 г., когато членове на шведската група THE FLOWER KINGS, на британските PARALLEL OR 90 DEGREES и VAN DER GRAAF GENERATOR, както и мултиинструменталистът Guy Manning се обединяват и започват впечатляващ експеримент с вкус към симфоничния прогресив рок и епичните композиции, към който добавят елементи от джаз рока на 70-те години.
Издават 6 албума и чак след това се решават да се заемат с концептуален албум, силно повлияни от Игор Стравински и неговия балет „Пролетно тайнство“ (на френски „Le Sacre du printemps“). По тази причина избират заглавието на албума също да е на френски – “Le Sacre du travail” или „Тайнството на работата“. Той съдържа пет действия и има пояснението, че е „електрическа симфония“, а може да се каже дори, че е музикален съпровод към филм, но без филм.
The Tangent – Le Sacre du travail
Избират тема, която да засяга всеки от нас, и така ни представят обичаен работен ден на редови жител от Западния свят. Ритуалът на свещенодействието при работа на нашия съвременник започва още със събуждането, следва пътуването сутрин през хаоса на задръстванията, когато трябва да прекоси 30 мили, за да се озове следобеда с умора от корпоративния живот и с единственото оправдание да си купи жилище, после да слуша до оглупяване приятелския DJ по радиото, докато виси на магистралата, прибирайки се вкъщи. Там пък го чакат семейните дрязги и телевизията, която трябва да го научи как да запълни живота си със смисъл.
Автор на текста и музиката е Andy Tillison, който разказва в интервю:
„Ние дълго време отхвърляхме идеята за концептуален албум и накрая се решихме. Искаше ми се обаче моята концептуална идея да привлече колкото може повече хора да я слушат. Исках да се открият в нея и тя да има някакво значение за тях, при това пряко, не чрез изкусни метафори. Никога не съм искал да пея за нещо като „Хобитът“ например, та аз живея в най-обикновена къща, до мен има малък супермаркет и обществено училище. Затова исках да пиша за нещата от този свят, да ги представя каквито са, без етикети „добри“ или „лоши“.
Повечето от стиховете се появиха лесно, не ги записвах, а просто пеех каквото чувствах за най-различни неща от живота. Направих много проби, роди се такова множество идеи, че в един момент реших да спра, върнах се към началото, избрах най-доброто от тях и така се оформи онова, за което исках в крайна сметка да пея, и то стана съвсем естествено.
От дете, трябва да си призная, съм влюбен в творби като „Concerto For Group & Orchestra“ на Jon Lord с DEEP PURPLE и оркестър, и „Five Bridges” на групата THE NICE с Keith Emerson, но ще споделя и за „The Days of Future Past“ от THE MOODY BLUES – идеята им да разделят един ден на части и да ги сглобят в един албум, – нещо подобно има и Roger Waters с неговия „Amused to Death“.
В същото време през 2006 г. заедно с TANGENT направихме наша версия на „Le Sacre du printemps“ от Стравински. Когато разбрах за всички препятствия, които той е трябвало да преодолее, за да я наложи, това ме вдъхнови страшно много, даде ми хъс как да подходя. Шест години по-късно обаче се позовах на музиката от Debussy при избора на музикална форма – без ритмична секция, дори без постоянно задаване на темпото, – и всичко това използвах при композирането на “Le Sacre du travail”. Работата ми отне повече от година и половина“ – завършва Andy Tillison.
В записите наред с него участват Jonas Reingold (THE FLOWER KINGS, KARMAKANIC) на бас китарата, китаристът и певец Jakkom Jaksyk (KING CRIMSON, LEVEL 42), Theo Travis (SOFT MACHINE, STEVE WILSON BAND) на духови инструменти, Gavin Harrison (PORCUPINE TREE) на барабаните, певецът David Longdon (BIG BIG TRAIN) заедно с Rikard Sjoblom (BEARDFISH) и Guy Manning.
Албума “Le Sacre du travail” или „Тайнството на работата“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 31 януари, след новините от 21:00 ч.
“Картини от една изложба” представя албума “The Leprechaun” на Chick Corea
В средата на 70-те години на миналия век пианистът Chick Corea замисля нещо, както сам признава, значително различаващо се от всичко правено от него дотогава – цикъл от 3 албума, включващ “The Leprechaun” или “Елфът”, “My Spanish Heart” (“Мое испанско сърце”) и “The Mad Hatter” (“Лудият Шапкар”). Общото между тях е изобразяването на света на фантазията, на въображението, което поражда и необходимостта от прилагането на специфична форма на изложение, както и съответния музикален инструментариум.
Chick Corea – The Leprechaun
В първия албум от тази трилогия, “Елфът”, Chick Corea и приятелите му Eddie Gomez, Joe Farrell, Steve Gadd, Gayle Moran и други, ни повеждат в своите фантазии за феи, духове и елфи. Ето какво разказва Chick Corea за този проект:
“Аз винаги съм бил силно привлечен от разделителната линия между света на фантазията и реалния свят. Има хора, които се чувстват значително по-удобно в единия от тях, но всички ще се съгласим в съществуването на въображението. Въображението изглежда безпределно и почти изцяло неизследвано. Но без него и поради това без създаването на изкуство, животът остава твърде груб и мрачен. Не зная да има някой, който да не може да се наслади на една добра история, примесена с малко вълшебство и приключения на въображението.
Елфите, духовете, феите и пакостниците са положителната, игривата страна на въображението, докато дяволите, вещиците и вампирите са от тъмната страна. Това е светът на духовете във формата на фантазии със специални енергии и възможности, за които всички ние си мислим, а някои от нас дори се опитват да постигнат. Моята собствена версия на палавия дух, заедно с придружаващите го феи, елфи и пакостници, е вплетена в канавата на албума “ Елфът”, завършващ с моята представа за главния елф, който пък си има своя собствена мечта”.
През 1976 г. “ Елфът” е отличен с най-висока оценка от специализираното издание “Down Beat”, а през същата година получава две награди “Grammy” – за най-добро джаз изпълнение от група и за най-добър аранжимент на инструментален запис за пиесата “Leprechaun’s Dream” (“Мечтата на елфа”).
Всичко това, а и още нещо, можете да чуете в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 24 януари, след новините от 21:00 ч.
“Картини от една изложба” ще представи албума „Franz Kafka – The Castle“ на TANGERINE DREAM
…Стаята в колибата на Герстекер бе осветена само от огъня в огнището и една угарка от свещ, на чиято светлина в една ниша, прегърбен под издадените там криви греди на покрива, някой четеше книга. Бе майката на Герстекер. Тя подаде на К. треперлива ръка и го накара да седне до себе си, говореше с труд, трудно й се разбираше, ала това, което каза…
Това са последните редове, прекъсващи по средата на изречението, от недовършения роман “DAS SCHLOß” или „ЗАМЪКЪТ“ (“THE CASTLE” на английски) на FRANZ KAFKA, които липсват в иначе отличния български превод от 1982 г. на издателство „Народна култура“.
Tangerine Dream – Franz Kafka – The Castle
Сюжетната линия ни представя историята на К., който пристига в бедно село, над което се извисява странен замък. Попада в мрачния свят на селяни, държани във веригите на абсолютното подчинение към чиновниците от замъка, които живеят обособено и имат абсолютна власт. К. решава, че трябва да се срещне с чиновника Клам, независимо че му е ясно обяснено, как мимо неговата воля това не може да стане.
KAFKA започва да пише романа „ЗАМЪКЪТ“ на 27 януари 1922 година, когато пристига в планинския курорт Špindlerův Mlýn (Чехия) и след смъртта му през 1924 година неговият приятел и писател MAX BROD го подготвя и пуска за печат през 1926 г. Както пише BROD, KAFKA е споделил, че историята на К. ще завърши в селото, където ще намери смъртта си. По-късно обаче в писмо до приятеля си от 11 септември 1922 г. KAFKA заявява, че се отказва да продължи работата си върху „ЗАМЪКЪТ“, никога няма да се върне към нея, затова и тя е с незавършено изречение накрая. Нещо повече, KAFKA императивно изисква след смъртта му BROD да унищожи всички негови творби, което за щастие не се случва, и така пред нас се представя един от знаковите писатели на ХХ век.
Романът „ЗАМЪКЪТ“ намира своя прочит и сред музикантите от германската група за електронна музика TANGERINE DREAM. Ето какво споделя EDGAR FROESE: „Има скрита тайна зад този незавършен роман от FRANZ KAFKA. „ЗАМЪКЪТ“ никога не е бил възприеман като описание на някаква постройка, както може би някои предполагат. KAFKA навлиза навътре и много по-дълбоко в насъщните ни проблеми. Историята в „ЗАМЪКЪТ“ ни представя изследване на човешката природа и на нашето общество. Нейната интерпретация може би е най-голямото предизвикателство за TANGERINE DREAM.“
Албума “FRANZ KAFKA – THE CASTLE”, или „ФРАНЦ КАФКА – „ЗАМЪКЪТ“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 17 януари, след новините от 21:00 ч.
“Картини от една изложба” ще представи албума “Far from the Madding Crowd” на WUTHERING HEIGHTS
Когато през 1874 г. английският писател Thomas Hardy публикува анонимно четвъртия си роман в ежемесечното издание „Cornhill Magazine“, едва ли е предполагал, че точно с него ще постигне своя първи голям успех. Още по-малко пък е предполагал, че след 130 години датски музиканти ще се вдъхновят от заглавието “Far from the Madding Crowd “ или „Далече от безумната тълпа“ (заимствано от поемата „Elegy Written in a Country Churchyard“ от 1751 г. на Thomas Gray), за да представят своите виждания за света.
Wuthering Heights – Far from the Madding Crowd
Ето какво споделя Erik Ravn от датската Progressive Metal група WUTHERING HEIGHTS (БРУЛЕНИ ХЪЛМОВЕ): „Първото нещо, което ми направи впечатление в тази книга, бе заглавието, тя наистина е много яка, но именно заглавието най-точно отговаряше както на чувствата ми по това време, така и на идеята на албума, който подготвяхме тогава. Текстовете на песните са създадени като импресии от мои преживелици, така че определено носят заряд от действителни събития с мен, но това не е хроника на моите спомени. Това е така, защото си мисля, че най-малкото едва ли би било нещо кой знае колко вълнуващо за другите, и затова предпочитам да представям историите си като фантастика или митове и легенди. Стремя се да се отстраня от битовите пластове и да вдъхна повече поезия на текстовете за песните, защото това не са само сюжетни линии, а ми се иска да представя поетични образи, които да звучат по своему красиво. Никога няма да си позволя да пусна нещо, което не ме е развълнувало или ми е безразлично, това просто би означавало да мамя слушателите ни.“
Албума „Far from the Madding Crowd“ или „Далече от безумната тълпа“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 10 януари, след новините от 21:00 ч.
“Картини от една изложба” ще представи “Pieces Of Eight” на STYX
В средата на 70-те години на миналия век американската група STYX продължава да пълни стадиони и зали, да звучи в радиоефира със своя мек прогресив рок, все едно диско и пънк теченията ги няма.
По време на подготовката и представянето на техния осми албум “Pieces Of Eight” или „Сребърна испанска монета”, издаден през септември 1978 г., тийнейджърите продължават да ги следват по света, албумът се продава в тираж над 6 милиона и това именно е периодът на техния зенит.
Styx – Pieces Of Eight
Темата на албума е повлияна от успеха на групата и парите, които променят всекиго, и е формулирана от пианиста Dennis Deyoung така: да запазим мечтите си и да не ги разменяме за пари и материални ценности.
Този албум ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 3 януари, след новините от 21:00 ч.
“Картини от една изложба” ще представи сюитата „Ballet for a Girl in Buchannon“ на CHICAGO
През 1969 г. при подготовката на втория си албум групата CHICAGO предприема първия си опит да представи разгърната композиция, различна от съществуващите песенни форми.
Тромбонистът James Pankow още като студент в колежа съчинява пиеса за брас квинтет, той носи в себе си влиянието на J.S.Bach и W.A.Mozart, но носи и спомена за първата си истинска любов от времето на следването си в University of West Virginia, разположен в градчето Buchannon.
Chicago – Ballet for a Girl in Buchannon
И така, една нощ по време на турнето с CHICAGO, а това е период на интензивни концертни представления почти всеки ден, той сяда зад Fender Rhodes пианото в хотел от веригата Holiday Inn. Ето какво разказва James Pankow в интервю: „По това време слушах много често Бранденбургските концерти докато лежах на дивана в хотела и една нощ, беше след полунощ, един арпежиран акорд ми се загнезди в главата. Отидох до пианото, включих магнетофона, започнах да свиря и така се очерта ядрото на една песен. Събудих Walter Parazaider, който ми се разсърди, че го будя по това време и му казах да си вземе флейтата за да му покажа нещо. Изтананиках му основния мотив, той го изсвири, после го направихме заедно и като го попитах, „Уолт, как ти се вижда?”, той отговори: „Мисля, че това парче ще ме направи известен. Човече, това е невероятно, толкова е различно.” Аз му казах „Благодаря ти, Уолт, вече можеш да спиш” и продължих с композирането до сутринта. Първоначално бях нарекъл отделните части „действия”, аз си го представях като балетна сюита и смятах, че може да се представи като танц. Например песента „Color My World“ беше „Второ действие – Andante Cantabile”, а „Make Me Smile“ – „Overture”.
Сюитата „Ballet for a Girl in Buchannon“ или „Балет за едно момиче в Бюканън” ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 27 декември, след новините от 21:00 ч.
„Картини от една изложба” ще представи албума “Dreamweaver” на GANDALF в събота
„Отвъд изобилието от дейности в нашия живот на любимата ни Земя лежи великата безкрайна Тишина. Ако се спрем и се вслушаме, тишината ще проговори. Един от тези чудно красиви гласове ще доловим чрез езика на музиката.“
Австрийският музикант Heinz Strobl, известен с артистичния псевдоним GANDALF, има завидна популярност не само сред любителите на стила New Age. Той има прозвището „художник на музикални пейзажи“ и отдавна е доказал възможностите си да „тъче“ вълшебства. Още през 80-те години на миналия век GANDALF има албуми, които го нареждат в първата десетка на най-продаваните автори. Особено успешна се оказва нагласата му да прекосява жанровите и стиловите различия и да съчетава музика от различни култури.
Gandalf – Dreamweaver
В неговата музика, интимна и нежна, богата с изразните си средства, откриваме различни истории, вдъхновени от красотата на природата и мъдростта от митовете на различни народи, той ни описва определени настроения и ни води към света на магиите с винаги отворено сърце. Това вероятно кара мнозина други музиканти да търсят GANDALF за реализация на съвместни проекти, например китариста Steve Hackett (бивш GENESIS), тунизиеца Dhafer Yossef, певицата и виолончелистка Emily Burridge и т.н.
Ето какво споделя GANDALF за проекта “Dreamweaver” или „Тъкачът на мечти“: „Започнах да се занимавам с музика на 12 години, тогава сам си сглобих китара. Две години по-късно основах първата си група, с която свирехме музиката от 60-те години на миналия век. Харесваше ми преди всичко инструменталната музика: на SHADOWS, но и на Ravel, Debussy и Чайковский, както и музикалните съпроводи към филми. Когато започнах да търся своя музикален стил, бях повлиян най-вече от GENESIS, KING CRIMSON и PINK FLOYD, които съчетаваха класически елементи в рок музиката. Скоро след това започнах да свиря на пиано и на други клавишни инструменти в опитите си да пресъздам звуковите пейзажи, които имах в главата си.
Направих около 35 албума оттогава и днес мога да заявя, чу музиката е най-същественото нещо в моя живот. От дете тя стимулираше въображението ми и ме караше да предприемам доста смели пътешествия в непознатите дебри на съзнанието си. Музиката по-добре от всичко друго ми позволява да споделя с другите своите най-съкровени преживявания и видения. Тя ни дава възможност да общуваме пряко със сърцата си. Затова музиката е храм за мен, защитено място от крясъците и лудостта на света около нас, където намирам утеха и мир. Затова правенето на музика за мен е естествено, все едно дишам.
А най-важното вдъхновение идва от природата, в нея постигам баланс и отпушвам каналите за своето творчество. Открих също така, че музиката винаги разказва някаква история, без значение дали го съзнавам или не, отразявайки моите вътрешни пейзажи и чувства. Първо трябва да доловиш тази история в цялост и след това картините или думите ще породят музикалните идеи. Има книги, които силно ме впечатлиха, например „Пророкът“ на Джубран Халил Джубран, но все пак природата, нейното величие и красота ме карат да продължа духовното си пътешествие.
Музиката е невидимото докосване на божествения дух, което ни позволява да осъществим фантазиите си. Тя изтъкава пътека от ноти и като тръгнете по нея, ще изживеете неповторимо приключение за душата, изпълнена с желание за пътешествия и откриване на нови пристанища.“
Албума “Dreamweaver” или „Тъкачът на мечти“ ще чуем в предаването „Картини от една изложба” по програма „Хоризонт” на БНР, в събота, 20 декември, след новините в 21:00 ч.
„Картини от една изложба” ще представи албума „Myth Magic“ на KAN‘NAL
Идеята за групата KAN‘NAL се заражда в джунглите на Гватемала, където певецът Kurt Baumann, известен с псевдонима Tzol, попада през 2001 г. в желанието си да намери ново развитие след 15 години свирене с различни групи в Тексас. Дълбоко зареян в дебрите на Чиапас, една нощ той открива пещера и влиза в нея за да търси подслон. Вътре открива Aumrak, жена шаман от гватемалските маи, които владеят тайното знание и прилагат древни духовни практики.
Kan‘Nal – Myth Magic
Aumrak е получила инициация от пет старейшини на маите, започнала е да практикува йога преди 30 години и е жрица на ордена Мелхиседек, завършила е висше образование в университети в Австрия и Канада, и е възприела наставлението на духовните си учители да развие шаманските техники в съвременни условия.
Първата задача на Tzol е да се срещне в селцето Сан Маркос, близо до езерото Атитлан, с Tierro, андалуски ром, да намерят общ език и да започнат да пишат песни, в които да се съчетаят шаманските ритми с латино мотиви и рок елементи. Постепенно към формацията се включват още членове, за да се изгради трупа, която след две години започва да представя с огромен успех цялостен музикален и сценичен спектакъл в 15 страни от Америка и Европа, вдъхновен от Aumrak.
В третия си албум, озаглавен “Myth Magic” или „Измислица вълшебна”, KAN‘NAL ни предлагат шаманско пътешествие в безкрайната пустиня на съзнанието сред тайнства, магии, боговете на дъжда и вой на койоти, но и с послание за любов, озарение и промяна.
Този албум ще чуем в предаването „Картини от една изложба” по програма „Хоризонт” на БНР, в събота, 13 декември, след новините в 21:00 часа.
“Картини от една изложба” ще представи албума “Sense of Feather” на Maharishi в събота
Maharishi – Sense of Feather
МЕЖДУНАРОДНИЯТ ФОРУМ-ФЕСТИВАЛ „ВСЕЛЕНАТА НА КОМПЮТЪРНАТА МУЗИКА“ води началото си от 1989 г., когато започва с национални измерения, за да придобие през 2000 г. формата на днешните си издания.
Тази година това събитие се провежда в периода 2-6 декември като предаването „Картини от една изложба“ става част от неговата програма с прякото си издание в последния ден на фестивала. Тогава именно ще представим албума “SENSE OF FEATHER“ или „ЛЕКО КАТО ПЕРЦЕ“ от младия български музикант БОРИСЛАВ ЛАЗАРОВ – MAHARISHI.
БОРИСЛАВ започва да се занимава със създаването на електронна музика заедно със своя приятел и съученик ВЕЛИМИР АНДРЕЕВ и през 2001 г. те сформират проекта „Asoma”, ориентиран към по-клубния звук и с предимно танцувален характер. По-късно привлича към проекта „Asoma” и АЛЕКСАНДЪР ДРАГОМИРОВ.
Под псевдонима „MAHARISHI” БОРИСЛАВ създава свои самостоятелни творби с експериментално chill out звучене с намерението да провокира слушателя към по-дълбоки вътрешни състояния и преживявания.
Ето как БОРИСЛАВ ЛАЗАРОВ ни въвежда в албума „ЛЕКО КАТО ПЕРЦЕ“: „В основата на заглавието на албума е идеята за лекота, безвремие, свобода. Това от своя страна съвсем не означава лекомислие и липса на посока. Напротив, посоката е навътре. Натрупаните у мен емоции, чувства и опитности провокираха изказа им чрез музика. Всяка една от включените композиции е резултат на моментно преживяване и монолог със себе си, но в смисъла и предназначението си е комуникация с хората – познати и непознати.“
Албума “SENSE OF FEATHER“ или „ЛЕКО КАТО ПЕРЦЕ“ ще чуем на 6 декември, събота, в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР, след новините от 21:00 ч.
“Картини от една изложба” ще представи албума “Homo Erraticus” на Ian Anderson в събота
Ian Anderson – Homo Erraticus
Детето чудо Gerald Bostock се появява за първи път като персонаж през 1972 г. при издаването на албума „Thick as a Brick“ („Глупак“) на британската група JETHRO TULL, нещо повече, тук той е посочен като автор на текстовете във вид на поема и герой от специалното издание на местния вестник, отпечатано заедно с дългосвирещата плоча. 40 години по-късно отново откриваме Gerald в публичното пространство, когато Ian Anderson, певецът и лидер на групата, издава продължение, озаглавено „Thick As A Brick 2“, и ето че през 2014 година историята с Bostock намира ново развитие в албума “Homo Erraticus“ („Скитащият човек“) с присъщата за автора си ирония и сарказъм.
След 40 години политическа кариера Gerald Bostock се залавя да помага на Ian Anderson като мениджър по организацията на неговите представления. „Скитащият човек “ бележи завръщането на Bostock към писането на текстове за песни, този път базирани на непубликувания прашасал ръкопис “Homo Britanicus Erraticus” от любителя историк Ernest T. Parritt (1865-1928), също измислен персонаж.
Parritt разглежда ключови събития от британската история и ги свързва с поредица предсказания за наши дни и в бъдеще. Виденията му от миналото са причинени от маларийна треска и тук са представени образите на номад от неолита, ковач от желязната епоха, християнски монах, съдържател на хан около пункт за събиране на пътни такси и дори принц Албърт.
В текста на Bostock са обособени три части: „Хроники“, „Предсказания“ и „Откровения“ и ето как ни обяснява идеята Ian Anderson:
„Преселението и миграцията са основна тема за албума. Всички ние сме дошли отнякъде, ние сме ловци и берачи на плодове хиляди години. Отиваме там, където тревата е по-зелена, дивечът и уловът са повече, или просто където има по-добри условия за нас. Трябва да намерим храна за гладните ни жени и деца и затова отиваме там, където има работа. Ако имате дълги коси например, тесни панталони и през 1969 г. в Ню Йорк се казвате LED ZEPPELIN, то вашата работа е да привлечете рок публиката в САЩ, да получите пари и да печелите. Няма значение каква е целта, за всекиго тя е различна, но ние всички оставаме все същите ловци и берачи на плодове“.
Албума “Homo Erraticus“ или „Скитащият човек“ ще чуем на 29 ноември, събота, в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР, след новините от 21:00 ч.
The Other Side 