Начало » Posts tagged 'Картини от една изложба' (Страница 45)
Tag Archives: Картини от една изложба
Forlorn
- ALMA MATER revealed the song “Pain” feat. G. McManus (KOROZY)
- Gallery: RAMPART, HARD COMPANY, STORM and FAT WHITE CHIEFS in Sofia
- Gallery: BESTIA ATER, PAST REDEMPTION and PROKAZA in Sofia
- Gallery: TERRAVORE, CONCRETE, CIROZA and SQUAD OF DEATH in Sofia
- JUDAS PRIEST are working on new album
- NANOWAR OF STEEL reveals music video for new single “Uranus” feat. Michael Starr (STEEL PANTHER)
- Gallery: U.D.O. in Plovdiv
- Rob Halford’s Confess: “I’m a pop tart”
- Gallery: Sea Of Black Festival 2020
- Gallery: SCHIRENC PLAYS PUNGENT STENCH in Bulgaria
„Картини от една изложба“ представя “Ватански песни” от Учителя Петър Дънов
Ватански Песни от Учителя Петър Дънов
УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ, един от най-извисените българи, народен будител и духовен учител на много хора по света, създава над 120 авторски песни и музикални упражнения, както и всеизвестната Паневритмия. Музиката в Школата на Бялото братство е сред най-мощните средства за духовна работа, хармонизиране и възпитание. Част от текстовете на песните са на езика на Белите братя – свещения Ватански език, – и ето какво споделя УЧИТЕЛЯТ:
„Преди санскритския език е бил ватанският език, от който всичките езици черпят своето начало. В началото е имало един език, на който си говорили всички хора от всички народи. В стари времена са го наричали ватански език, сега го наричат мистичен език.
Всичките добри хора като се срещнат, те се познават, говорят си. Единият може да говори на български, другият – на френски, но разбират езика си. Нали на Петдесятницата, като бяха събрани апостолите, говореха на този език! Като говореха на всичките езици, разбираха се. Когато Духът дойде в човека, когато Любовта дойде, вие ще говорите на всички езици и онова, което говорите, ще ви бъде понятно.“
Особеното при песните с ватански думи, като „МАХАР БЕНУ”, „ВЕНИР-БЕНИР” и други, е, че не могат да се преведат – те са свещени песни, те са мантри, а някои от тях са взети от времето на Египет, когато са ги пеели в храмовете.
По повод 150 години от рождението на УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ, 100 години от неговата първа публична беседа и 70 години от земната му кончина, издателство „Бяло Братство“ решава да публикува на осем диска цялото му музикално творчество.
Първото издание от този цикъл, албума “ВАТАНСКИ ПЕСНИ”, записан с участието на ПЛАМЕНА ГИРГИНОВА – сопран, МАГДАЛЕНА ДАЛЧЕВА – виолончело и СТЕФАН ДАЛЧЕВ – пиано, ще чуем в предаването „Картини от една изложба” по програма „Хоризонт” на БНР, в Деня на народните будители, събота, 1 ноември, след новините в 21 часа.
„Картини от една изложба“ представя албума „KIN“ на PAT METHENY UNITY GROUP
Pat Metheny – KIN
Още през 1980 г., когато става световна джаз звезда, китаристът Pat Metheny си извоюва правото да записва каквото поиска, и така се появяват неговите повече или по-малко авангардни проекти за тесен кръг ценители наред с издания за широката аудитория. Паметна остава съвместната му работа с пианиста Lyle Mays през 80-те и 90-те години на миналия век, по-късно разнообразена от експерименти с музиканти като Ornette Coleman, Charlie Haden и Steve Reich.
Ето защо не ни изненадва, че при подготовката на албума “KIN” („РОДСТВО“) Pat Metheny отново търси и преоткрива нови пътища за развитие в себе си:
„Албумът с UNITY BAND от 2012 година и турнето след това, по време на което изнесохме повече от 100 концерта, промениха доста неща в мен, и аз искрено исках да намеря начин да съхраня постигнатото и да го развия. Групата през това време се превърна в една от онези редки комбинации от изпълнители, когато цялото е по-значимо от сумата на съставящите го дялове.
Една нощ се събудих с натрапчивата мисъл да допълня концепцията за това единство („unity“). При подготовката на следващия проект си представях създаването на платформа, която да поеме целия спектър от нещата, които бях правил дотогава, от „Bright Size Life“ до „Secret Story“, от проектите с моята Group до „Orchestrion“, и всичко това да е събрано на едно място. Та аз разполагах с такива музиканти като Chris Potter, Ben Williams, Antonio Sanchez, към които добавих мулти инструменталиста Giulio Carmassi, с които можеш да мечтаеш да направиш всичко.
Имах горещото желание да изградим по-сочна и оркестрирана звукова картина, с която да надхвърлим границите на стандартния инструментален квартет. Същевременно не исках да загубя енергията, фокуса и дълбочината, които показа бендът. Ако първият албум на UNITY BAND беше нещо като грижливо направен черно-бял документален филм на това, което записахме в студиото, то сегашното издание на UNITY GROUP мога да оприлича с цветен филм, направен с Technicolor в IMAX версия. Тук ще откриете в дадена композиция, че има повече от една водещи музикални теми и това създаде известно напрежение при бързия преход от една тема към друга, добавяйки моментите за импровизации и сменяйки няколко пъти темпото.
Нашият състав вече се казва UNITY GROUP, „единство“ е добър изказ, защото съдържа взаимовръзка и съпоставяне, съдържа идеята за хора, които съществуват и живеят съвместно по някакъв начин, все едно са под един покрив, и това се отнася и до заглавието на албума “РОДСТВО”, двете думи взаимно се допълват. Родство носи значения като родова традиция, родствени връзки и други подобни отношения.
Що се отнася до тематиката на албума, то ние отново изследваме концепциите за развитие на света, за нашето единство със всичко и всеки около нас, за това, че всички ние в крайна сметка живеем в едно глобално село, и това е съзвучно с темите от албумите ми с Group – „Letter from Home“ и „We Live Here“, – завършва Pat Metheny.
Албума “KIN” („РОДСТВО“) ще чуем в предаването „Картини от една изложба” по програма „Хоризонт” на БНР, в събота, 25 октомври, след новините в 21 часа.
„Картини от една изложба“ ще представи албума „Deep Africa“ на DEEP FOREST тази събота
Deep Forest – Deep Africa
Дуото за етно електронна музика DEEP FOREST е сред малкото френски групи, които успяха да достигнат световно признание, албумите им са продадени в тираж над 10 милиона, и дори се ползват с благосклонността на музикалната критика като спечелиха почти всички престижни музикални награди, включително Grammy.
През 2008 година Eric Moquet от тази формация се заема с поредица от албуми, започнала с „Deep Brasil“, продължена с “Deep India“ за да стигнем до проекта му с африканска музика.
Новото сега е, че не използва предварително подготвени семпли и заготовки, а всички композиции са създадени изключително по време на студийната му работа с африкански музиканти от Камерун, Сенегал, Кот д’Ивоар и Конго в доста широк жанрово диапазон: джаз, блус, етно електроника, реге и акустични балади.
Ето какво споделя Eric:
„Африканската музика намира силно отражение в моите проекти и ако трябваше да я представя в цялост, щях да имам материал за 10 компакт диска, но реших да се огранича до 14 композиции. Използвах синтезатори от старото поколение, помнейки тяхната роля през 80-те години в музиката на Peter Gabriel, Trevor Horn, Joe Zawinul. Насочих се към образци на тази стара техника като Fairlight, Synclavier, PPG, Mellotron, ARP, Moog и Emu, и това ми достави истинско удоволствие.
В случая търсех топла и необичайна звукова картина, смесвайки звука от старите синтезатори с вокали и истински африкански музикални инструменти и перкусии. Песните в албума са резултат от сътрудничеството с изумителни африкански изпълнители, с които работихме в моето домашно студио, като нито една песен не беше създадена предварително, а по времето, което прекарахме заедно.“
Албума „Deep Africa” или „Тъмна Африка“, достигнал 8 място в раздела за World Music на американския Bilboard, ще чуем в предаването „Картини от една изложба” по програма „Хоризонт” на БНР, в събота, 18 октомври, след новините в 21 часа.
„Картини от една изложба” ще представи албума “The Human Contradiction” на DELAIN
Delain – The Human Contradiction
Писателката Octavia E. Butler има репутацията на „грандама дама на фантастиката“, но едва ли е предполагала, че нейното творчество ще има развитие в стила Symphonic Metal. Ето обаче какво споделя певицата Charlotte Wessels от холандската група DELAIN:
„Идеята за албума „The Human Contradiction” („Човешката непоследователност“) заимствахме от трилогията „Lilith’s Brood“ (известна у нас като „Ксеногенезис“ – б.а.) на Octavia E. Butler. В нея е застъпена тезата за човешката непоследователност, която се корени във факта, че като човешки видове притежаваме както интелигентност, така и йерархична подчиненост. В това се корени проблем, тъй като йерархичната подчиненост води до мисловното противоречие „ние срещу другите“, което кара хората да избират произволно качествата на хора, същества и т. н., и след това да използват тези качества, за да оправдаят класирането им по-високо или по-ниско в социалната и ценностна стълбица. И точно това поведение позволява на всички системи за дискриминация, като расизма например, да съществуват. Така се създават множество форми на дуализъм: мъже и жени, черно и бяло, човешки и нечовешки видове, природа и култура. Идеята за човешката непоследователност е, че има противоречие, което причинява верига от взаимоотношения, които както в трилогията на Octavia E. Butler, така и в действителността, се оказват саморазрушителни.
Що се отнася до начина, по който тази идея намери място в текста на песните от „The Human Contradiction”, той е развитие на темите и задълбочаването им от предишното ни издание „We Are The Others“ („Ние сме другите“), най-вече по отношение на другостта и как хората се отнасят към нея, на другостта между хората и другостта между хората и другите видове. Тази тема дълго време владееше мислите ми и в албума можете да откриете песни като “Army Of Dolls” („Армия от кукли“), в която се говори за обективизацията, за външния израз и налаганите стандарти, с които хората трябва да се съобразяват, за да изглеждат красиви или просто нормални в рамките на нормативно регулираното общество.
Също така в “Your Body is a Battleground” (“Твоето тяло е бойно поле“) става дума за цяла индустрия, която прави истинско състояние от това да казва на хората, че телата им не са достатъчно добри. Просто си мисля, че има някои етични въпроси, които човек може да си зададе, когато толкова пари се въртят в една индустрия, която е толкова агресивна по отношение на живота на хората, и най-вече на това, което ценят най-много – своето здраве и благосъстояние. Така че тук определено има етични въпроси, и това, което ме изненада е, че някои хора наистина се обидени от тяхното повдигане. Мисля, че става още по-страшно, когато определени индустрии стават толкова силни, че хората вече не могат да поставят дори етични въпроси.
За мен също беше много трудно да приема, защо някои от хората, смятащи за нарушение приемането на другост по някакъв начин, тъй като са страдали от психически заболявания, ни мислеха за стереотипни. Но всеки, който се е заслушал в текстовете на нашите песни, знае, че ние винаги се застъпваме за слабите, за потиснатите и отхвърляме идеята да се вместваме в някакви норми. Песента “Your Body is a Battleground” е опит да се направи точно обратното на създаване на норма, това всъщност е негова критика. Имаше и хора, които разбраха текстовете ни буквално и си мислеха, че казвам на хората: „за да станете важни личности, трябва да си направите пластична хирургия“, но аз никога няма да изрека подобно нещо. Опитах се да направя пояснение за песента “Your Body is a Battleground”, но имаме и текстове за другости, които не са хора, като в „Tell me, Mechanist” („Кажи ми, конструкторе“), където става дума за животни. Това е текстът, в който най-силно съм защитила отношението си към правата на животните, докато в “The Tragedy of the Commons” („Трагедията на обикновенните“) говорим за проблемите на околната среда и нейното опазване.
Така че целият албум е около темата за другостта, погледната от различни ъгли. Мислех си, че човешката непоследователност е достатъчно добра и всеобхватна тема, за да се спрем на нея, като обясним основната си идея откъде се е породила в човешката ни природа“ – завършва Charlotte Wessels.
Албума „The Human Contradiction” или „Човешката непоследователност “ ще чуем в предаването „Картини от една изложба” по програма „Хоризонт” на БНР, в събота, 11 октомври, след новините в 21 ч.
“Картини от една изложба” ще представи албума “A Feast of Consequences” на FISH тази събота
Fish – A Feast of Consequences
Шотландският музикант FISH дълго време носи впечатленията от посещението си през 2011 г. във Франция, където го кани неговият приятел SIMON MOSTON, изследовател на събитията от Първата световна война в района на Сома (Франция) между 1 юли и 18 ноември 1916 г., – една от най-мащабните и скъпоструващи битки.
FISH прекарва една седмица в местността „Гората на Фуру“ (на френски – Bois des Foureaux, която на английски е добила известност като „High Wood“) и това не е случайно. И двамата му дядовци – William Dick и William Paterson – са участвали именно тук в най-кръвопролитните сражения тогава. По ирония на съдбата и дядото на сегашната му приятелка Simone се е бил тук, но от германска страна.
И така FISH замисля проект, централната тема в който е именно битката при „HIGH WOOD“, но не само това ще открием тук, и ето как започва създаването на албума “A FEAST OF CONSEQUENCES” през 2012 година:
„Започнах да си водя записки с отделни текстове и музикални фрази и така се формираха първите кристали от този албум. Продуцентът CALUM MALCOLM се включи в подготовката и да си призная, изненадах се от това, колко се въодушеви от концепцията и музикалните насоки, които му представих. И двамата виждахме този проект в руслото на PINK FLOYD и албумите “Wish You Were Here”, “Animals” и “The Wall”, които изиграха огромна роля за формирането ни като музиканти. Основният похват при писането на текстовете на отделните песни, който използвах, е вариации на тема „какво би станало, ако“ и това се отнася не само до събитията от Първата световна война, но и при представянето на различни сценарии в личен, политически, социален и екологичен аспект. Възможностите, които ми се разкриха при работата със симфоничен оркестър в България (Пловдивската филхармония – б.а.), ми дадоха също така нови идеи за включването на различен инструментариум и си мисля, че при записването през 2013 година успяхме да създадем звукова картина, каквато не бях правил досега.“
Албума „A FEAST OF CONSEQUENCES” или “ПИР НА ПОСЛЕДСТВИЯТА“, който може да наредим сред най-доброто от FISH въобще, ще чуем в предаването „Картини от една изложба” по програма „Хоризонт” на БНР, в събота, 27 септември, след новините в 21 ч.
“Картини от една изложба” ще представи албума “Kojiki” на японеца Kitaro
Kitaro – Kojiki
…В началото небето и земята са едно. Небето е грамада от гневни черни облаци и морето не е нищо повече от кипящо тъмно тресавище. Животът, какъвто ние го знаем, още не съществува. Един ден облаците се завихрят и нарастват, изтрещява гръмотевица и започва да вали пороен дъжд. Вали ден и нощ, седмици и месеци като че ли винаги е било така. Най-накрая, когато дъждът утихва, небето и земята са разделени. Боговете започват да се появяват от водата и калта, както младите стръкчета трева поникват от земята. Това е началото на света…
Ето така започва „КОДЖИКИ“, свещената книга на японците, която е и тяхната първа книга въобще, написана през 712 г. след Христа и посветена на „делата от древността“ – митове, легенди и история тук са вплетени в едно.
Японският музикант KITARO е силно вдъхновен от тази книга и заедно с оркестъра “SKY-WALKER” записва албума “KOJIKI”, който ще чуем в предаването „Картини от една изложба” по програма „Хоризонт” на БНР, в събота, 20 септември, след новините в 21 часа.
“Картини от една изложба” ще представи “Francis A. & Edward K.” на Frank Sinatra и Duke Ellington на 13 септември
Творческата свобода е сред най-лелеяните мечти на певеца FRANK SINATRA. И когато през 1960 година успява да създаде своята собствена звукозаписна фирма REPRISE RECORDS, той започва да прави музиката, която иска. Така се появяват неговите проекти с бразилския композитор Antonio Carlos Jobim, с оркестъра на Count Basie, с дъщеря му Nancy, с певците Bing Crosby, Fred Waring и други, както и песните, с които е познат в цял свят: „Strangers in the Night“ и „My Way“.
Точно на своя рожден година ден през 1967 година FRANK SINATRA, чието пълно име, знаете, е FRANCIS ALBERT „FRANK“ SINATRA, си прави подарък, като записва с легендарния DUKE ELLINGTON (EDWARD KENNEDY „DUKE“ ELLINGTON) и неговия оркестър отдавна замисления албум. Още в началото обаче започват проблемите. Малко преди да влязат в звукозаписното студио умира от рак пианистът BILLY STRAYHORN, дясната ръка на DUKE, който обикновено прави аранжиментите и оркестрациите за да се получи неповторимия звук на неговия оркестър. Тогава продуцентът SONNY BURKE се обръща към композитора, тромпетиста и оркестратора BILLY MAY да подготви партитурите и той се справя блестящо, макар и в по-различен ракурс, по-близо до маниера на Count Basie.
BILLY MAY заминава за Ню Йорк, където се среща с музикантите на DUKE за да се подготвят за записите и с изненада открива, че те не свирят по ноти, типично за чернокожите музиканти тогава, – и като резултат първата им репетиция се превръща в катастрофа. MAY докладва на SINATRA ситуацията и като виждат DUKE колко е покрусен от смъртта на близкия си приятел, започват да си мислят за прекратяване на проекта.
На свой риск FRANK решава работата да продължи, намира отклик в DUKE, който се съвзема и се включва активно като преаранжира някои от изпълненията. Така на 11 и 12 декември 1967 година в Лос Анжелис те записват албума “FRANCIS A. & EDWARD K.”, станал едно от най-изящните издания в дискографията на REPRISE RECORDS.
Наред с FRANK SINATRA и DUKE ELLINGTON тук блестят JOHNNY HODGES на алт саксофон, HARRY CARNEY на баритон саксофон, PAUL GONSALVES на тенор саксофон, JIMMY HAMILTON е на кларинет, LAWRENCE BROWN – на тромбон, а COOTIE WILLIAMS свири на тромпет.
Този албум ще чуем в предаването „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов по програма „Хоризонт” на БНР, в събота, 13 септември, след новините в 21 часа.
“Картини от една изложба” ще представи албума „Селски Фънк“ на ОРКЕСТЪР МЕЗЕ на 6 септември
Пианистът, композиторът и преподавателят Милен Киров е представител на новото поколение музиканти. В него намират удачно съчетание българският му произход, класическото музикално образование в духа на най-добрите традиции в България, Русия и САЩ. Това му дава възможност лесно да се изявява в най-широк диапазон на жанрове и стилове – от блуса, фолклора и джаза през соула, фюжъна и рока до камерната и симфоничната музика. Множеството негови награди от различни жанрове свидетелстват за завидните му умения да оставя ярки впечатления от своето дарование.
През 2010 г. Милен пристъпва към най-новия си проект, наречен ОРКЕСТЪР „МЕЗЕ“. Събира 10 музиканти от цял свят в Калифорния и замисля съчетание на български/балкански и американски мотиви, ритми и стилове в своеобразна смес, която определя като „селски фънк“.
Дебютният им албум „Селски Фънк“ бе ознаменуван с голям концерт/парти в един от най-легендарните и популярни клубове на Холивуд – Key Club – със специални гости, сред които сръбският китарист Miroslav Tadić, вокалистът на VIZA – David Knupp, и други.
Албума „Селски Фънк“ ще чуем на 6 септември, нашия национален празник, събота, в предаването “Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов по програма “Хоризонт” на БНР, след новините от 21:00 ч.
„Картини от една изложба” представя албума “Ziggy Stardust” на David Bowie в събота
Албумът „THE RISE AND FALL OF ZIGGY STARDUST AND THE SPIDERS FROM MARS“ или „ВЪЗХОДЪТ И ПАДЕНИЕТО НА ЗИГИ СТАРДЪСТ И ПАЯЦИТЕ ОТ МАРС“ на певеца, композитора и автора на текстове DAVID BOWIE често пъти е посочван сред най-значимите заглавия в рока за всички времена, например от изданията „Rolling Stone Magazine“ (35 място), „Q magazine“ (24 място) и т.н.
В свое интервю от 2004 г. DAVID си припомня откъде започва всичко:
„Исках да създам театрално произведение, наистина звучи доста странно сега, а може би не, но когато бях на 17-18 години повече от всичко исках да напиша нещо за Бродуей, и това да е мюзикъл. Изобщо си нямах представа как става това, не знаех каква е структурата на мюзикълите, но самата идея да направя нещо рокаджийско за Бродуей искрено ме вълнуваше. Виждах се в мечтите си като автор на рок-мюзикъли, на цяла поредица мюзикъли, но това никога не се случи. С времето тези мои идеи поизбледняха малко, когато разбрах какъв огромен заряд се изисква, защото освен всичко друго трябва да съчинявам и диалози и понеже не знаех как да подходя, избрах много по-прост начин – да пренеса идеята за мюзикъл в концептуален албум и да създам персонажи за неговото повествование.“
Главният герой ZIGGY STARDUST е своего рода алтер-его на DAVID BOWIE и като извънземно същество с послание се въплъщава на нашата планета в рок звезда. При създаването му DAVID е вдъхновен от британската rock ‘n’ roll звезда Vince Taylor и легендарния каубой Stardust (звезден прах). Що се отнася до името ZIGGY, тук оказват влияние едноименното шивашко ателие, покрай което DAVID минавал с влак, а и желанието да напомня за приятеля му Iggy Pop и манекенката Twiggy.
В друго интервю за списанието „Rolling Stone“ с писателя William S. Burroughs, BOWIE разкрива историята на ZIGGY STARDUST:
„Това се случва пет години преди края на Земята, който ще настъпи поради изчерпване на природните ресурси. Зиги, както и другите деца, може да има всички неща, които поиска. Възрастните хора са загубили досег с реалността и хлапетата са оставени да грабят каквото им се прище. Зиги свири в rock ‘n’ roll група, но децата не искат вече да слушат rock ‘n’ roll, а също така няма електричество, за да включат инструментите си. Съветникът на Зиги му казва да събира новини и да ги пее, защото няма никакви новини. Ето това започва да прави Зиги и те са наистина ужасни новини. Песента „All the young dudes“ или „Всичките гъзари“ (1972 г.) е точно за тези новини. Няма никаква възхвала за младите хора, а точно обратното. Краят настъпва, когато безмерните нашественици пристигат. Те са наистина като черна дупка, но ги показах като хора, защото щеше да е много трудно да представя черна дупка на сцената.
В съня си Зиги е посъветван от безмерните да съобщи за идването на Starman (Звездният човек), и той съчинява песента „Starman“, която е първата новина с някаква надежда за хората на Земята. Всички се втурват към музикалните магазини и я разграбват, Зиги става суперзвезда. Звездните хора, за които той разказва, всъщност са безмерните и те са сърфисти през черни дупки. И така, Зиги възпява изумителния Starman, който ще се появи на Земята, за да я спаси. Безмерните кацат някъде в района на Greenwich Village, но те нямат никаква защита и се оказват без полза за земните жители. Това, което могат да правят, е да сърфират във Вселената през черните дупки. Те наистина само това правят цял живот – пътешестват между галактиките.
Сега пък Зиги започва да си внушава, че е пророк на бъдещите звездни хора. Издига се в невероятни духовни измерения, без да е подготвен и остава жив благодарение на своите последователи. Когато безмерните пристигат, те взимат частици от Зиги за да се материализират, защото се състоят от антиматерия и не могат да съществуват в нашия свят. Разкъсват го на парчета и това се разбира в песента ”Rock ‘n’ roll suicide” или „Rock ‘n’ roll самоубийство“. Веднага след смъртта на Зиги безмерните завладяват неговите частици и стават видими”.
Албума “THE RISE AND FALL OF ZIGGY STARDUST AND THE SPIDERS FROM MARS” или „ВЪЗХОДЪТ И ПАДАНИЕТО НА ЗИГИ СТАРДЪСТ И ПАЯЦИТЕ ОТ МАРС“, ще чуем в предаването „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов по програма „Хоризонт” на БНР, в събота, 12 юли, след новините в 21 ч.
„Картини от една изложба” представя “The Alliance of the Kings” на ANCIENT BARDS довечера
Ancient Bards – The Alliance Of The Kings
Сред множеството музикални албуми с фентъзи съдържание през последните години се откроява поредицата “Black Crystal Sword Saga“ или „Сага за черния кристален меч“ на италианската Symphonic Epic Power Metal група ANCIENT BARDS. Тази формация прави силно впечатление с високото ниво на музициране, съчетано с включването на пълномащабен оркестър и хорове, и с гласовите възможности на певицата SARA SQUADRANI. Авторът на текста и музиката DANIELE MAZZA признава, че самият той не изпитва влечение към фентъзи романите, но с удоволствие чете скандинавски епос, гледа фентъзи филми и играе компютърни игри „Final Fantasy“.
В първия албум от тази сага повествованието започва така: „Историята, която ще ви разкажа, се случила отдавна в далечна страна. Но още не е време да научите как е възникнала… До онзи момент Последният свят изглеждал обгърнат от вечен мир, но нищо не е вечно… SENDOR, върховният черен магьосник, узнал за съществуването на тайнствен меч, който давал на притежателя си Абсолютна власт: безсмъртие, невероятна сила и знания за цялото магическо изкуство. Никой не знаел за този меч освен четирима крале от четирите краища на света. Мечът бил скрит в Тъмната пещера, в Ноланд, под покрова на тъмнината, и заключен на скришно място, което можело да се отключи само ако четирите оръжия на четиримата крале бъдат извадени пред него. Съществуването на меча било пазено в тайна поради огромната му мощ. Ето така започва историята на Черния Кристален Меч, който бил откраднат от злодея SENDOR. Тогава се появил героят DORUS, който се наел да събере четиримата крале за да потърсят спасение от злия магьосник и да възстановят мира…“
Албума “The Alliance of the Kings” или „Съюзът на кралете“, записан с два хора и оркестър, ще чуем в предаването „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов по програма „Хоризонт” на БНР, в събота, 21 юни, след новините в 21 ч.
The Other Side 