Начало » Posts tagged 'Картини от една изложба' (Страница 40)
Tag Archives: Картини от една изложба
Forlorn
- ALMA MATER revealed the song “Pain” feat. G. McManus (KOROZY)
- Gallery: RAMPART, HARD COMPANY, STORM and FAT WHITE CHIEFS in Sofia
- Gallery: BESTIA ATER, PAST REDEMPTION and PROKAZA in Sofia
- Gallery: TERRAVORE, CONCRETE, CIROZA and SQUAD OF DEATH in Sofia
- JUDAS PRIEST are working on new album
- NANOWAR OF STEEL reveals music video for new single “Uranus” feat. Michael Starr (STEEL PANTHER)
- Gallery: U.D.O. in Plovdiv
- Rob Halford’s Confess: “I’m a pop tart”
- Gallery: Sea Of Black Festival 2020
- Gallery: SCHIRENC PLAYS PUNGENT STENCH in Bulgaria
„Божественото начало“ на Симо Лазаров в “Картини от една изложба”
Композиторът Симо Лазаров замисля монументално произведение – мултимедийна оратория-импресия за синтетичен симфоничен оркестър, солисти, хор и електроника.
Темата е посветена на величието на природата, възвисяването на човешките идеали, които витаят у всички нас, необхватността на нашето съзнание и непобедимия човешки дух. Тук е развита също така тезата за противопоставянето на доброто и злото от живота, а ще открием и моменти от историята на човечеството.
Внушителен брой изпълнители се включват в реализацията на тези идеи, реализирани по време на спектакли в НДК и Младежкия театър “Николай Бинев”.
Имам удоволствието да ви изпратя материалите за албума “Божественото начало”, който ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в по време на Рождественските празници – събота, 26 декември, след новините от 21:00 ч.
“The Crimson Idol” на W.A.S.P. в “Картини от една изложба”
„Внимавай какво ще си пожелаеш, защото може да се сбъдне, – смъртта те дебне зад маската на Краля на Милостта“
С тези пророчески думи на гадателка започва бляскавата кариера на Jonathon Aaron Steel, лиричният герой от албума “The Crimson Idol” („Пурпурният идол“) на калифорнийската група W.A.S.P.
„Всъщност основната тема в този албум е за любовта,“ – споделя в интервю Blackie Lawlwss, лидер на бандата, автор на текста и музиката – „за любовта, която липсва на децата от страна на родителите им“.
W.A.S.P. – The Crimson Idol
…Jonathon от малък долавя тази липса, тя е причината на 15 години да напусне дома си след смъртта на брат си Michael. Открадва пурпурна китара от витрината на магазин и две години свири като уличен музикант, опитвайки се да събере пари за да издаде албум. Намира своя Мефистофел в лицето на „акулата“ на шоу бизнеса „Chainsaw“ Charlie, благодарение на когото става рок звезда, но парите и славата не го правят щастлив – така и не среща любовта на родителите си…
Blackie Lawlwss, който влага доста автобиографични елементи в повествованието и се превъплъщава в 10 персонажи, признава, че е бил силно повлиян от Pete Townshend, когото нарича свой наставник. Blackie продължава с разказа си за “The Crimson Idol”:
„Това е доста завързана история. Има десет песни, всяка от които съдържа някакъв евфемизъм. Нищо в албума не е такова, каквото изглежда на пръв поглед, всичко е символ на нещо определено. Може да приемете историята като сатира, в която всеки персонаж носи своята житейска правда. Ако сте на 18 години, вие вероятно ще намерите нещо свое. Но ако се върнете към албума след 5 или 10 години, може да откриете друга история. Не исках да правя музика за „бързо хранене“, искаше ми се историята да има свой живот и след време“.
Албума “The Crimson Idol” („Пурпурният идол“) ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 19 декември, след новините от 21:00 ч.
“Visions of the Emerald Beyond” на MAHAVISHNU ORCHESTRA в “Картини от една изложба”
Историята за драматично пътешествие в космоса, съчетана с проблемите за вярата и вечността, вдъхновява китариста John McLaughlin при подготовката на поредния му шедьовър.
Идеята за създаването на тази космическа драма е изключително амбициозна, тя се опитва да свърже стилове и представи, които са толкова далечни, че външно нямат нищо общо помежду си. В музикален план във “Visions of the Emerald Beyond” или “Видения от другата страна на смарагда” може да се доловят влияния от западноевропейската, афроамериканската и индийската музикални традиции, а във философски аспект се открояват индуистки принципи, съчетани с християнски и общочовешки възгледи в смес, която по-късно ще бъде наречена „ню ейдж” или „нова ера”.
Mahavishnu Orchestra – Visions of the Emerald Beyond
В разговор с авторитетния критик Joachim–Ernst Berendt McLaughlin признава: „Не всяка вечер, разбира се, може да се достигнат истински върхове, такава интензивност, вдъхновение и наситеност – през годината това ми се случва не повече от два пъти, но за мен албума “Видения от другата страна на смарагда” с втория MAHAVISHNU ORCHESTRA и струнно трио, е един от най-добрите, които въобще съм правил. В пиесите “Cosmic Strut” („Космическа опора”) и в “On the Way Home to Earth” („По пътя към дома – Земята”) аз използвах устройство, наречено кръгов модулатор, което ме извеждаше извън тоналността и ме слагаше в друго място, което хората, сигурен съм, не харесваха много. Но въпросът е, че той ме пращаше в страхотно място, което на мен ми харесваше”.
Този албум ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 12 декември, след новините от 21:00 ч.
“Liquid Gardens: Tao” на Levi Chen в “Картини от една изложба”
…VІ век преди Христа, някъде на западната граница на Китай. Началникът на граничната застава Ин Си се заглежда в приближаващ се мъж на преклонна възраст, разбира кой е той и отказва да го пусне през границата, докато не му напише кратко изложение за своето учение. Така Лао Дзъ, един от най-великите философи в историята на човечеството, съставя трактат от пет хиляди йероглифа, станал в наши дни най-превежданата книга в света след Библията.
Сред учителите на човечеството Лао Дзъ се откроява като странна и самобитна фигура. Истинското му име е Ли Ър, най-вероятно е роден през VI в. пр. Хр. в Цзюйжен, царство Чу, в Южен Китай. Работи в царската библиотека и архива на държавата Чжоу, където се предполага, че среща Конфуций. Получава прозвището “Лао Дзъ”, което означава “Стария мъдрец” или “Стария младенец”.
Levi Chen – Liquid Gardens: Tao
Той озаглавява трактата си Дао Дъ Дзин (Tao Te Ching, Daodejing, Dao De Jing или Daode jing на английски), на български език според университетското издание на Теодора Куцарова от 2008 г.: „Трактат за пътя и природната дарба“. Ето как започва тази книга съгласно преписа върху бамбукови дъсчици от гробницата на царство Чу в Гуодиен и допълнени от анонимен автор през ІІІ в. пр. Хр.:
„Словата може да са път към Дао,
но не неизменен път.
Имената може да именуват,
но не са неизменни наименования“.
Сред множеството преводачи на Дао Дъ Дзин на английски език иначе едва ли бихме откроили професора от университета Princeton Pi-Chao Chen, ако той не беше чел на сина си Levi още от детските му години откъси от тази книга.
Вече изявен китарист, Levi Chen замисля цикъла албуми „Liquid Gardens“, или „Течните градини“, вземайки за мото на първия от тях „Tao“ („Дао“ на български) следните редове от част VІІІ на Дао Дъ Дзин:
„Върховната доброта е като водата,
присъщо за водата е
да носи облага на десетте хиляди неща,
без да противоборства с тях.
Не противоборства,
Затова е непогрешима.
Заема най-ниските, презрените от хората, места,
доближавайки се така до Дао.“
Албумът “ Liquid Gardens: Tao”, или „Течните градини: Дао“, се състои от девет части, в които Levi представя своето възприятие на Дао Дъ Дзин. Ще го чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 28 ноември, след новините от 21:00 ч.
“Funkallero” на A VASIL SPASSOV PROJECT в “Картини от една изложба”
Когато в края на август 1971 година пианистът Bill Evans издава плочата „The Bill Evans Album“, отличена с две награди “Grammy”, едва ли е предполагал по какви пътеки ще срещне последователи. В този албум той за първи път записва с Fender Rhodes piano и през следващите години често изпълнява пиесата „Funkallero” от него с различни формации, сред които със саксофонистите Zoot Sims и Stan Getz.
Под силното въздействие на тази композиция през 2013 година пианистът Васил Спасов привлича няколко известни музиканти, за да реализира своя проект “Funkallero”: Димитър Льолев (алт саксофон), Мирослав Иванов (китара), Васил Спасов (пиано), Радослав Славчев (бас китара) и Георги Марков (ударни).
A Vasil Spassov Project – Funkallero
„С точно тези хора ни събра желанието да създаваме музика. Лаская се от мисълта, че именно любовта ни към музиката е онази енергия, довела до издаването на албума. С голяма радост се събираме, репетираме, а концертите ни се превръщат в нещо специално. Енергията, която си предаваме, бързо намира резонанс в публиката. Това е още едно от нещата, които за нас са много, много важни“ – казва Васил Спасов.
Дебютния си албум “Funkallero” издават, след като е съзрявал в продължение на две години – и на репетиции, и на участия на живо.
„Искахме всеки уникален миг от нашето ежедневие да влезе в музиката ни. Вече бях написал пиесите, но на репетиции и на концерти винаги се случва някой да подхване нещо свое, което после се превръща във „фолклор“ на групата – продължава Васил. – Всеки от нас носи собствения си „глас“ и албумът стана наистина специален.“
Албума “Funkallero” ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 14 ноември, след новините от 21:00 ч.
“World Changed Forever” на DREAMTALE в “Картини от една изложба”
“…30 юни 2040 г., на самотен остров някъде в Индийския океан, няколко месеца след края на опустошителна война. Анела, местно момче, се пробужда в ранно утро и започва обичайната си обиколка из острова. Далеч в океана съзира баща си Каео, тръгнал с лодката за риба, и си спомня последиците от войната, болката и несгодите, които са изпитали островитяните, както и надеждата им да се възстановят. Каео среща в океана голям рибарски кораб, който е претърпял крушение предната нощ в страховита буря, и води рибарите, снабдени с най-модерна техника и оръжия, на острова. Предстои среща на двата свята – пиратите от рибарския кораб, и местните жители, среща, която ще прерасне в колизия с последици и за двете страни…“
Dreamtale – World Changed Forever
Ето така започва повествованието в шестия студиен албум на финландската симфоник пауър метал група DREAMTALE, озаглавен “World Changed Forever” („Светът се промени завинаги“). Ще го чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 7 ноември, след новините от 21:00 ч.
„Достойно есть“ с камерен ансамбъл „Йоан Кукузел Ангелогласният“ в “Картини от една изложба”
През април 1876 година старобългарските песнопения напускат храмовете и манастирите и наред с добре известните песни на Добри Чинтулов, Иван Вазов и Стефан Стамболов, започват да звучат като революционни химни. Те извисяват националното самосъзнание и повдигат духа на нашите предци в решителния час на битката за род, вяра и език, ставайки истински катализатор на Освобождението. Така делото на народните будители, вдъхновено от закрилата на свети Йоан Рилски, намира през Възраждането своя връх в Априлската епопея. Ето няколко примера:
• „Господи сил, с нами буди“ е пято от защитниците на Дряновския манастир;
• „Возбранной воеводе победителная“ е изпълнявано от клисурските въстаници след освещаването на знамето в черквата „Св.Никола“ на Гергьовден;
• „Христос воскресе“, „Господи помилуй“ и „Достойно есть“ (негов автор е Аверкия монах Рилец, председател на Втори революционен комитет) звучат на много места в онези паметни дни.
Наред с тях трябва да споменем и любимото песнопение на Васил Левски „Достойно есть” – възхвала на Св. Богородица, което е записано от Таня Христова и Иван Желев в Родопите, в Широка лъка, запазено от Згуро Згуровски.
Тези песнопения са съчетани с малко известни спомени на участници в тези величави събития в проекта на журналистите Милко Кръстев, Илия Пехливанов и Таня Христова с консултанти академик Иван Дуйчев, академик Иван Унджиев, професор Стоян Джуджев и Веселин Йосифов. Текстът е озвучен с великолепните гласове на артистите Виолета Бахчеванова, Коста Цонев, Васил Михайлов, Петър Чернев, Вълчо Карамашев, Николай Узунов и Васил Стойчев.
Албума „Достойно есть“ с изпълненията на камерния ансамбъл „Йоан Кукузел Ангелогласният“ с диригент Таня Христова ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в навечерието на Деня на будителите, в събота, 31 октомври, след новините от 21:00 ч.
“The Unquiet Sky” на ARENA в “Картини от една изложба” в събота
“…Edward Dunning е изследовател, сътрудник на Британския музей. В библиотеката той попада на книгата „The Truth of Alchemy“ („Истината за алхимията“), написана от Karswell, алхимик и окултист, водач на сатанинска секта. Скоро след това на Dunning започва да му се привижда навсякъде името на John Harrington, където и да погледне. Той разбира, че Harrington също е заемал от библиотеката книгата на Karswell и не след дълго е умрял при странни обстоятелства. След време става ясно, че Dunning е подложен на въздействията на Karswell чрез изпратен лист с рунически текст и трябва да намери начин да ги предотврати…“
Това е накратко съдържанието на разказа „Casting The Runes“ („Заклинанието на Руните“) на писателя Montague Rhodes James, отпечатан през 1911 г. като част от неговата втора книга „More Ghost Stories“ („Още истории за призраци“) и оставил силно впечатление в пианиста Clive Nolan, лидер на британската прогресив рок група ARENA.
Arena – The Unquiet Sky
James е известен със своя перфекционизъм в жанра на ужасите, формулиран така:
• Позициониране в характерно английско село, крайбрежен град или имение във вътрешността на страната, старинен град във Франция, Дания или Швеция допуска се абатство или университет
• Чудат или по-скоро наивен учен като главен герой
• Разкритие на древна книга или друг антикварен обект, който отключва гнева на свръхестествена заплаха, обикновено от задгробния свят.
Всъщност впечатленията на Clive Nolan са в значителна степен повлияни и от пресъздаването на разказа „Заклинанието на Руните“ във филмовата адаптация от 1957 г., известна със заглавието „Night of the Demon“. Филмът е режисиран от Jaques Tourneur като главният герой вече е американски психолог, който се бори с шарлатани и пристига в Англия да разследва сатанинския култ на Karswell, обещавайки да го разобличи.
Clive Nolan споделя: „Това е история, която винаги ми е харесвала: мрачна и страховита, с ясна и добре изведена тема, просто беше неустоимо влечението да се опитам да я пренеса в музикален план. Но не само разказът, а и филмът, който носи невероятна атмосфера, именно тя ме вдъхнови да подготвя оркестровото встъпление в началото на албума. И докато си мислех за разказа и филма за руните, John Mitchell каза, че предлага за осмия ни албум заглавието “Неспокойно небе“, без да знае върху какво работя, но то много добре съответстваше на настроението, което витаеше у мен.
Фабулата изискваше да прилагаме доста по-мащабни структури за песните и ето защо тук ще откриете повече инструментални пасажи в тях, затова цялостното звучене има повече епичен характер. Основната част от композициите написахме с Mick Pointer, но за аранжиментите участва цялата група и това ни се случи за първи път – тук всеки има принос със своите идеи, и така се получи много интересен процес на съвместна работа. Истинското предизвикателство обаче бе да сглобим всички тези идеи в едно цяло, което да звучи като концептуален албум“.
Албума “The Unquiet Sky” (“Неспокойно небе “) ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 24 октомври, след новините от 21:00 ч.
“The Unquiet Sky” на ARENA в “Картини от една изложба”
“…Edward Dunning е изследовател, сътрудник на Британския музей. В библиотеката той попада на книгата „The Truth of Alchemy“ („Истината за алхимията“), написана от Karswell, алхимик и окултист, водач на сатанинска секта. Скоро след това на Dunning започва да му се привижда навсякъде името на John Harrington, където и да погледне. Той разбира, че Harrington също е заемал от библиотеката книгата на Karswell и не след дълго е умрял при странни обстоятелства. След време става ясно, че Dunning е подложен на въздействията на Karswell чрез изпратен лист с рунически текст и трябва да намери начин да ги предотврати…“
Това е накратко съдържанието на разказа „Casting The Runes“ („Заклинанието на Руните“) на писателя Montague Rhodes James, отпечатан през 1911 г. като част от неговата втора книга „More Ghost Stories“ („Още истории за призраци“) и оставил силно впечатление в пианиста Clive Nolan, лидер на британската прогресив рок група ARENA.
Arena – The Unquiet Sky
James е известен със своя перфекционизъм в жанра на ужасите, формулиран така:
• Позициониране в характерно английско село, крайбрежен град или имение във вътрешността на страната, старинен град във Франция, Дания или Швеция допуска се абатство или университет
• Чудат или по-скоро наивен учен като главен герой
• Разкритие на древна книга или друг антикварен обект, който отключва гнева на свръхестествена заплаха, обикновено от задгробния свят.
Всъщност впечатленията на Clive Nolan са в значителна степен повлияни и от пресъздаването на разказа „Заклинанието на Руните“ във филмовата адаптация от 1957 г., известна със заглавието „Night of the Demon“. Филмът е режисиран от Jaques Tourneur като главният герой вече е американски психолог, който се бори с шарлатани и пристига в Англия да разследва сатанинския култ на Karswell, обещавайки да го разобличи.
Clive Nolan споделя: „Това е история, която винаги ми е харесвала: мрачна и страховита, с ясна и добре изведена тема, просто беше неустоимо влечението да се опитам да я пренеса в музикален план. Но не само разказът, а и филмът, който носи невероятна атмосфера, именно тя ме вдъхнови да подготвя оркестровото встъпление в началото на албума. И докато си мислех за разказа и филма за руните, John Mitchell каза, че предлага за осмия ни албум заглавието “Неспокойно небе“, без да знае върху какво работя, но то много добре съответстваше на настроението, което витаеше у мен.
Фабулата изискваше да прилагаме доста по-мащабни структури за песните и ето защо тук ще откриете повече инструментални пасажи в тях, затова цялостното звучене има повече епичен характер. Основната част от композициите написахме с Mick Pointer, но за аранжиментите участва цялата група и това ни се случи за първи път – тук всеки има принос със своите идеи, и така се получи много интересен процес на съвместна работа. Истинското предизвикателство обаче бе да сглобим всички тези идеи в едно цяло, което да звучи като концептуален албум“.
Албума “The Unquiet Sky” (“Неспокойно небе “) ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 3 октомври, след новините от 21:00 ч.
“Modern Sounds in Country and Western Music” на Ray Charles в “Картини от една изложба”
“Sam Clark беше президент на ABC-Paramount Records в края на 50-те и началото на 60-те – спомня си Ray Charles. – Когато през 1961 г. му казах, че искам да запиша албум с Country and Western Music, той ми отговори: „Толкова години си правил кариера с Jazz, Soul, Rhythm and Blues и Gospel, можеш да загубиш част от своите привърженици“. Аз обаче му заявих: „Независимо, че може да загубя част от феновете си, ако стане както трябва, може да спечеля много повече нови.“
Петият албум на Ray Charles с ABC-Paramount Records, озаглавен “Modern Sounds in Country and Western Music” и издаден през април 1962 година, заема 14 седмици първото място в класацията Billboard 200 и носи наградата “Grammy” с една от песните си – „I Can’t Stop Loving You“. Този албум има много по-силно влияние върху музикалната картина в САЩ, както твърдят изследователи, отколкото който и да е друг от Ray Charles и затова е нареден сред най-значимите за миналия век.
Ray Charles – Modern Sounds in Country and Western Music
Началото на 60-те години в Америка е белязано от борбите на афроамериканците срещу расовата сегрегация и Ray прави нещо твърде неочаквано тогава – да свири музиката на белите американци като намери свое звучене, и именно това става еталон за по-нататъшното разчупване на жанровите различия на расова основа, създава основа за нова идентичност на американците. В статия за списанието Rolling Stone друг американски певец, Billy Joel, твърди: „Тук виждаме един черен да свири възможно най-бялата музика по възможно най-черния начин, и то по времето, когато адът се пукаше по шевовете от движенията за граждански права“.
Бялата аудитория в началото на 60-те вече познава някои от хитовете на Ray Charles, излезли малко преди това – „Georgia on my Mind“ и „Hit the Road Jack“ и в известен смисъл е подготвена за този негов експеримент. От 1959 година продуцент от страна на ABC-Paramount Records е Sid Feller, който събира над 250 Country and Western песни. Sid споделя: „Ray разбираше добре тази музика. Като дете често е слушал предаванията на Grand Ole Opry по радиото, а и е свирил на пианото с Hill Billy групи на юг. Той обичаше техните прости, тъжни и откровени текстове и искаше да им вдъхне живот в друга светлина, различна от тази на кънтри певците. Отсяхме 40 заглавия, създадени през последните 30 години, записахме ги заедно с пояснения от къде са, изпратих му ги и после подбрахме онези 12, които влязоха в албума.“
Сред тях са песните на Floyd Tillman в стил western swing („It Makes No Difference Me Now“), на Don Gibson – Country Pop („I Can’t Stop Loving You“), Eddy Arnold („You Don’t Know Me“), както и три композиции на Hank Williams в стилистиката на hillbilly laments.
Всъщност първият опит на RAY да интерпретира кънтри песен е още през 50-те години: „Когато чух Hank Snow да пее „Moving On“, се влюбих в нея, особено текстът ми допадна. Аз съм певец и за мен текстът има важно значение, а тези стихове са великолепни, това ме накара да направя своя версия на „I’m Movin’ On“ и това бе последният ми запис с фирмата „Atlantic“.
Ray е сред малцината афроамериканци, които могат да контролират целия процес на звукозапис в тези години и той внимателно прослушва предложенията, наема най-добрите оркестратори (Gerald Wilson и Gil Fuller за биг бенда, и Marty Paich за струнния оркестър и хора), но и сам прави поправки в щимовете с аранжиментите дори по време на записите, събира два малки оркестъра и хор.
Текстовете на песните в албума са посветени на темите за любов и разбити сърца, ето какво признава Ray: „Стиховете в кънтри песните са земни, подобно на тези в блуса, няма префърцунени работи, хората могат да бъдат честни и да кажат „Виж, скъпа, много ми липсваш, затова отидох в бара и му ударих едно питие“. Това е начинът, по който го казват, докато в Tin Pan Alley стилистиката ще бъда така “О, колко ми липсваше, скъпа, затова отидох в ресторанта, седнах и си поръчах вечеря само за мен“. Разбирате разликата, нали, затова кънтри песните и блуса са много близки, защото са земни.“
Албума “Modern Sounds in Country and Western Music” ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 3 октомври, след новините от 21:00 ч.
The Other Side 