The Other Side

Начало » Posts tagged 'Картини от една изложба' (Страница 39)

Tag Archives: Картини от една изложба

Telegram канал на The Other Side

Enter your email address to follow this blog and receive notifications of new posts by email.

Присъединете се към 50 други абонати

Последни публикации

Архив

“The Celts” на Enya в „Картини от една изложба”

Ирландката Enya е силно привързана към древните традиции на своя народ, тя от дете говори ирландски келтски или Irish Gaelic. Затова не е случайно, че след като приема поканата на телевизията ВВС, се заема да изследва корените на келтите преди 2700 години, уникалната им култура и трайното им духовно наследство в наши дни.

Така през 1984 година Enya заедно с Nicky и Roma Ryan започват работа върху този проект, която им отнема близо 10 месеца. Те подготвят музикалния съпровод към документалната телевизионна поредица “The Celts” или „Келтите“, режисирана от David Richardson и излъчена през 1986 г. по ВВС.

Enya - The Celts

Enya – The Celts

Музиката се оказва изключително сполучлива, продуцентите решават да я издадат през 1987 г. и това е дебютният албум „Enya“, в който ирландската музикантка се изявява като композитор, автор на част от текстовете на песните и изпълнител.

Албума “The Celts” или „Келтите“ (под това заглавие „Enya“става известен след преиздаването през 1992 г.) ще чуем на 12 март в предаването „Картини от една изложба” на програма „Хоризонт” на БНР, след новините от 21:00 ч.

„Хора и богове“ на Константин Джамбазов в “Картини от една изложба”

Константин Джамбазов, рок китарист, композитор и мултиинструменталист, е добре известно име в рок средите. Той е свирил в редица рок-групи: ХАДЕС, ОДЕСОС, ТОТАЛ, ДЖЕКИЛ ХАЙД, АМЕТИСТ, АЛИБИ БЕНД, ФОБОС. От 1994 г. работи също така като студиен музикант заедно с пианиста-композитор и диригент Нелко Коларов (ИМПУЛС, РОБИН ГИБ, БРЕЙЗЪН АБАТ). Помним го и като соло-певец и китарист по време на концерта на Николо Коцев със Симфоничния оркестър на БНР с диригент Емил Табаков през септември 2012 г.

Константин Джамбазов - Хора и богове

Константин Джамбазов – Хора и богове

През 1996 г. Константин замисля нов проект и ето какво споделя: „Тогава още свирех с групата JEKYLL HYDE (арт група от Варна, с Росен Ангелов – вокал и текстописец, и Николай Марков – клавири,композитор и текстописец). Тримата бяхме много запалени по KANSAS, STYX, YES и др. представители на прогресив рока и композирахме музика в този стил. Заедно с Росен решихме да направим по-голям проект, прог-албум, в който всички песни да са свързани тематично, смислово и музикално. Започнахме усилено да творим и доста от идеите на “Humans and Gods” или „Хора и богове“ се родиха тогава. Впоследствие съдбата ни пръсна по различни краища на света. Росен се пресели да живее трайно в Англия, Николай заживя в Америка, аз пътувах много по Европа, но си останах в България. През 2003 г. работих заедно с певеца-китарист Николай Райков (ДИАНА ЕКСПРЕС) по съвместния ни албум „Clearland-Gift from Time”. РАЙКОВ също беше за идеята да реализираме започнатия замисъл за “Humans and Gods” (неслучайно той пее част от четвъртата песен – „Вярната посока”), но след това отиде да работи с групата ДИАНА ЕКСПРЕС и проектът отново бе замразен. През 2007 г. реших окончателно да изсвиря, изпея и запиша сам този проект, защото текстовете и музиката, които бяхме написали с течение на годините, абсолютно заслужаваха да имат реализация и слушатели. Така след две години труд през 2009 г. албумът беше факт.“

Темите в албума са за живота и смъртта, за хората и тяхната вяра, разсъждения и бит – всичко това представено в стихове от лирическия герой, който е човек, задаващ си куп въпроси, на които иска да намери отговорите…

Албума „Хора и богове“, едно от малкото прогресив рок събития у нас, при това на впечатляващо високо ниво, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 5 март, след новините от 21:00 ч.

“Incantations” на Teodora Enache-Aisha и Теодосий Спасов в “Картини от една изложба”

Унгарският композитор Béla Viktor János Bartók (25 март 1881 – 26 септември 1945 г.) има съществена заслуга за популяризирането на фолклорните традиции на страните от Централна и Източна Европа. Наши мотиви и неравноделни размери той изучава още в периода преди Първата световна война, наред с унгарските, румънските, словашките и т. н., те намират интерпретация в редица негови творби и стават достояние на широката публика от цял свят.

Румънската джаз певица Teodora Enache-Aisha замисля проект, в който да представи своето виждане за две такива произведения на Béla Bartók: „Két Román Tánc“ Op. 8a („Two Romanian Dances“ или „Два румънски танца“ (1910) и „Román népi táncok“, Sz. 56, BB 68 („Romanian Folk Dances“ или „Румънски танци“, сюита от шест клавирни части (1915). Идеята се заражда по време на концертите й с китариста Stanley Jordan през 2012 година в Европа, когато двамата представят част от „Румънски танци“.

Teodora Enache-Aisha и Теодосий Спасов - Incantations

Teodora Enache-Aisha и Теодосий Спасов – Incantations

Две години по-късно Teodora пее заедно с нашия Теодосий Спасов и така се появява нова идея: да развие проекта си, като намерят българско звучене на основата на друго произведение на Béla Bartók: Mikrokosmos Sz. 107, BB 105 (композирано през периода 1926-1939 г.), съдържащо 153 клавирни части, сред които 8 са посочени като „български ритми“.

Ето какво споделя Teodora Enache:

„Цялото ми виждане за албума коренно се промени след срещата с Теодосий. Започнах работа с композитора Mircea Kiraly, който напълно долови както професионалните ми интереси, така и личната ми връзка с „Румънски танци“. Той направи аранжиментите за глас, пиано, кавал, перкусии и контрабас. Той също така аранжира българските танци от „Mikrokosmos“, които бяха такова откритие за мен, че бях извънредно щастлива да ги добавя в албума. В студиото, естествено, ние се оставихме да бъдем отнесени от импровизацията и много от композициите в албума се преродиха в нещо ново и неповторимо. Теодосий, който е несъмнено вълшебник на своя инструмент, толкова ме възторгна, че гласът ми придоби нови омайни и мистериозни нюанси. Oleksandr Beregovsky вложи много усилия в проекта, даде му нов живот и заедно с Miroslav Turiyski и Attila Antal създадоха ритуално-племенно звучене, което толкова често търся в импровизациите си.

На слушателите, които се наслаждават на този албум, мога единствено да пожелая да почувстват вибрацията на своите собствени корени, независимо откъде са, на какъв език говорят и от какъв произход са. Всички споделяме един общ корен и той е уникален. Там са нашите общи истории – вашите, моите, нашите – написани в един и същ код. Ключът за дешифрирането на този код е музиката.“

Радиопремиерата на албума “Incantations” или „Заклинания“ ще се състои в навечерието на Националния ни празник, принос за който има и Румъния. Другото ви е известно: предаването е “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР, началото е в събота, 27 февруари, след новините от 21:00 ч.

“Sattyg” на KAIPA в “Картини от една изложба”

Шведската прогресив рок група KAIPA отдавна намери своята публика сред слушателите от цял свят. Техният стил се характеризира със заемане на структурни форми от класическата музика, на елементи от шведския фолклор в съчетание със стилистиката на рока от 70-те години, за да изследват нови територии със смислени и запомнящи се мелодии.

В своя 12-и студиен албум музикантите от KAIPA продължават тенденцията да създават силно въздействаща приказна атмосфера, която не само носи вкуса на Средновековието, но сякаш ни води в безвремието, към музикална конструкция отвъд модните течения.

Kaipa - Sattyg

Kaipa – Sattyg

В текстово отношение в проекта “Sattyg”, или „Поразии“, ще открием магията за усещане на вълшебство с неочакваните ходове на повествованието в стил фентъзи: повеждат ни през безкрайния ъгъл на времето с копнеж към тайнственото приключение, за да избягаме от света на пустотата, да надзърнем в небето на художниците, да се вслушаме в тихите си мечти и да прескочим отвъд времето.

Албума “Sattyg”, или „Поразии“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 20 февруари, след новините от 21:00 ч.

“The Black Messiah” на Cannonball Adderley в “Картини от една изложба”

Интересът на алт саксофониста Julian Edwin „Cannonball“ Adderley към африканските корени се изявява още при подготовката на албума „Accent of Africa” (1968), когато включва звуци и ритми от африканските народи. Той обаче не само се позовава на тези традиции, но ги и развива в експериментите си.

По-късно виждаме Cannonball Adderley да дирижира оркестъра, който записва албума „David Axelrod’s Rock Interpretation of Handel’s Messiah“, рок версия на ораторията „Messiah“ или „Месията“ от George Frideric Handel, както и да издава албума “Soul of the Bible” („Душата на библията“.)

Cannonball Adderley - The Black Messiah

Cannonball Adderley – The Black Messiah

Затова не ни изненадва, когато Julian през 1971 г. се заема да пресъздаде в най-популярната си плоча, при това на два диска, една от битуващите сред африканските и афроамериканските проповедници идея, че Месията, т.е. Иисус Христос, е бил чернокож.

Музиката се записва на живо в нощния клуб „Troubador“, Западен Холивуд, Калифорния, за близо седмица през август 1971 година от звезден състав, включващ квинтета на Cannonball Adderley с Nat Adderley, George Duke, Walter Booker и Roy McCurdy, както и гост музикантите Airto Moreira, Mike Deasy, Ernie Watts, Alvin Batiste и Buck Clarke.

Албума “The Black Messiah” или „Черният месия“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 13 февруари, след новините от 21:00 ч.

“Straight Outta Compton” на Joseph Trapanese в “Картини от една изложба”

През 80-те години на миналия век улиците на Compton, предградие на Los Angelis, California, са сред най-опасните в САЩ. Петима младежи решават да надигнат глас и се разбунтуват срещу унижаващата човешкото достойнство действителност като дадат музикален изказ на своите чувства.

Така започва историята на Hip Hop групата N.W.A., абревиатура на NIGGAZ WIT ATTITUDES (негри със становища), създатели и разпространители на стила Gangsta Rap, които дават нов тласък в развитието на поп музиката като изразяват яростта на обитателите на гетата, представят истината за живота в тях и за войната между културите на различните слоеве американци. Създатели и участници в N.W.A. са Eric „Eazy-E“ Wright, Lorenzo „MC Ren“ Patterson, Andre „Dr. Dre“ Young, Antoine „DJ Yella“ Carraby, O’Shea „Ice Cube“ Jackson, които предпочитат да наричат създадения от тях стил Reality Rap – рап на действителността. В музикално отношение този стил се характеризира с фънк елементи, подчертана бас линия и преекспонирани текстове. Така или иначе, този стил е нов опит на чернокожото население в САЩ да излезе извън рамките на институционализираните вече форми на тяхната музика като госпъла, спиричуъла, блуса, джаза и т.н., и може би не е случайно, че последният албум на вечно търсещият Miles Davis „Doo-Bop“ (1992) е именно в тази насока.

Joseph Trapanese - Straight Outta Compton

Joseph Trapanese – Straight Outta Compton

Пред 2014 г. режисьорът Felix Gary Gray е избран да направи филм, в който да разкаже за тези момчета, чиято цел първоначално е била само да се харесат на хората в гетото, но вместо това попадат в светлината на прожекторите на националните медии след битките си с полицията и ФБР. Заглавието на лентата “Straight Outta Compton” („Пряко от Комптън“) е заимствано от първия албум на N.W.A, издаден през 1988 г., а продуценти са някои от участниците в бандата, които откровено споделят какво се е случвало зад сцената. Възходът и западането на групата са представени и като борба с мениджмънта в звукозаписната индустрия, която намира начин да ги въвлече в своите територии, комерсиализирайки бунтарския им порив с милиони приходи.

За музикалния съпровод на филма е поканен композиторът Joseph Trapanese, който има зад гърба си впечатляващи участия при подготовката на филмите „Игрите на глада: Сойка-присмехулка – част 1“, „Лешояда“, „Трансформърс: Ера на изтребление“, „Дивергенти“ и т.н., общо 51 заглавия.

Албума “Straight Outta Compton” („Пряко от Комптън“) ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 6 февруари, след новините от 21:00 ч.

“Legendary Tales” на RHAPSODY в “Картини от една изложба”

По времето докато все още свири в италианската Symphonic Power Metal група RHAPSODY, китаристът Luca Turilli замисля проект от 5 албума в стил Fantasy, наречен „Сага за смарагдовия меч“, чиято музика съчинява заедно с пианиста Alex Staropoli.

Rhapsody - Legendary Tales

Rhapsody – Legendary Tales

Ето сюжетът на първата част от тази сага с главен герой Ice Warrior (Леденият войн), чиято цел е да намери Смарагдовия меч:

…Ice Warrior попада сред руините на град Ancelot и го намира осеян с телата на безброй жертви. Принцеса Airin е отвлечена от войските на Akron, Черният крал, заедно с няколко от смелите рицари, в град Hargor, което обаче не става известно на Ice Warrior. Той си мисли, че принцесата е мъртва и това го опустошава. След време се възправя и потегля за да се срещне с армията на принц Arwald. Двамата обединяват силите си и тръгват към град Elnor, откъдето започват търсеното на трите ключа на мъдростта, които ще им отворят пътя към Смарагдовия меч. Ice Warrior жадува отмъщение и е нетърпелив кога ще пристигнат в Elnor…

Албума “Legendary Tales” („Легендарни истории“) на RHAPSODY, записан с участието на солисти, хор и струнна секция, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 23 януари, след новините от 21:00 ч.

“Hand.Cannot.Erase” на Steven Wilson в “Картини от една изложба”

На 7 февруари 2013 г. британският телевизионен канал Channel 4 излъчва документален филм, който разтърсва зрителите. В „Dreams of a Life“ („Мечти за живот“, с премиера на 16 октомври 2011 г.), режисиран от Carol Morley, се разказва действителен случай: покъртителната история на 38-годишната Joyce Carol Vincent, която умира в лондонския си апартамент през декември 2003 г. и е открита чак на 25 януари 2006 г. сред купчина неразтворени Рождественски подаръци. Телевизорът и отоплението са работили през цялото време, сметките за които, наред с другите й задължения, са прихващани автоматично от банковата сметка на Joyce. Предполагаеми причини за нейната смърт са пристъпи на бронхиална астма или пептична язва, от които е страдала.

Steven Wilson - Hand.Cannot.Erase

Steven Wilson – Hand.Cannot.Erase

Сред зрителите на филма се оказва и музикантът Steven Wilson, наричан често „принцът на съвременния прогресив рок“, който решава да интерпретира случая в своя четвърти самостоятелен студиен албум. Ето какво разказва Steven:

„Това не е история, която може да подминете в суетата на деня. Бях силно шокиран, когато гледах филма „Dreams of a Life“, защото започнах да научавам много повече обстоятелства за Joyce Carol Vincent, отколкото си бях представял преди това. Например, че това не е самотна бабичка, напротив, точно обратното: тя е била млада, привлекателна и известна жена, имала е доста приятели и семейство. Това именно прави историята още повече странна и впечатляваща, но същевременно започнах да се замислям как стават възможни подобни неща. Аз самият живея в Лондон повече от 20 години и изобщо не познавам съседите си, не зная с какво се занимават, не им знам имената, както и те не знаят кой съм и какво правя, дори как се казвам.

Историята на Joyce Carol Vincent за мен стана символ на това какво означава да живееш в голям град през ХХІ век в ерата на Интернет, на множество социални мрежи и мобилни устройства, създадени сякаш да направят по-близки хората един с друг. На практика обаче аз виждам как ние се отчуждаваме все повече и повече в тази среда.

Това именно беше отправната точка за мен, когато започнах да съчинявам музиката за албума “Hand.Cannot.Erase“, но не за да преразказвам случая с Joyce Carol Vincent, а да представя измислен персонаж, който да има сходна съдба. Става дума за жена, която израства, отива в големия град, където живее изолирано, изчезва един ден и никой не забелязва това три години. Затова в албума сложих песни за самотата, носталгията по детските години, Интернет, ХХІ век, уединението, отчуждението, и много други неща като лъжите и гнева, нещо такова.“

В deluxe изданието на този албум Steven Wilson е добавил брошура, която описва главната героиня „Н“ като силно преиначена версия на Joyce Carol Vincent: родена е на 8 октомври 1978 година, има майка италианка и умира на 22 декември 2014 г. Нейната сестра е малкото момиче ”J”, която е за кратко подкрепяна от родителите им преди да се разведат. Рождественските подаръци пък са й изпратени от брат им и неговото семейство.

Албума “Hand.Cannot.Erase“, записан с участието на рок група със солисти като Adam Holzman (пиано), Theo Travis (саксофон) и Guthrie Govan (китари), симфоничен оркестър и детски хор, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 16 януари, след новините от 21:00 ч.

“Anatomy of a Murder” на Duke Ellington в “Картини от една изложба”

През 1958 г. писателят Robert Traver публикува романа „Убийство“, разказващ за съдебен процес срещу лейтенант Manion, извършил убийството на бармана Barney Quill като отмъщение за изнасилването на жена му Laura.

Тази история е създадена по действителен случай в щата Мичиган. Защитата по делото е поета от Paul Biegler, който установява, че Laura е кокетка с доста фриволно поведение, а лейтенант Frederick „Manny“ Manion е маниакално ревнив, с избухлив и невъздържан характер. В съдебната зала се появява изпратеният от губернатора на щата прокурор Claude Dancer, психиатри и други персонажи във филма с продължителност 160 минути. Paul Biegler успява да спечели делото като доказва, че лейтенантът е получил по време на убийството неудържим импулс и е изпаднал във временно умопомрачение.

Duke Ellington - Anatomy of a Murder

Duke Ellington – Anatomy of a Murder

„Вълнуващото в този съдебен процес е, че никога няма да узнаете истината. Исках да покажа как действа правосъдието. В нашата система е по-добре да оставите един човек ненаказан, отколкото да рискувате съдебна грешка и да вкарате в затвора някой напълно невинен човек. Това е, мисля, едно от най-великите завоевания на нашата цивилизация. Направих от Ben Gazzara (лейтенант Manion) антипатичен герой за да се разбере, че е оправдан не защото е почтен. Оправдан е защото ние, обвинителите, не можем да докажем, че е виновен“ – споделя Otto Preminger, режисьорът на филма “Anatomy of a Murder ” или “Анатомия на едно убийство”, създаден на основата на романа на Robert Traver.

Имам удоволствието да ви изпратя материалите за едноименния албум на Duke Ellington и неговия оркестър, с който е озвучен филмът на Otto Preminger, един от най-добрите в жанра съдебно разследване.

Този албум, отличен с 3 награди “Grammy“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 9 януари, след новините от 21:00 ч.

“Moonfleet and Other Stories” на Chris de Burgh в „Картини от една изложба”

Певецът Chris de Burgh още от детството си носи очарованието на повестта “Moonfleet” (1898 г.) от писателя J. Meade Falkner (1858-1932). Тази книга има световна известност, но е сравнително слабо позната у нас.

Зад гърба на Chris са седемнадесет студийни албума с продажби над 45 милиона по света, когато през 2009 г. пристъпва към подготовката на следващия си проект и от какво споделя: „В албума се говори за контрабандисти и скрити съкровища, а има и любовна драма. “Moonfleet” беше доста популярна, когато бях тийнейджър, дори влизаше в задължителната училищна програма. Винаги съм се връщал към тази история през годините и един ден разбрах, че най-накрая ще трябва да я направя, защото е великолепна основа за албум. Моят проект обаче се оказа най-трудното ми предизвикателство в музикално отношение досега. Задачата бе невероятно сложна и ми костваше дълги безсънни нощи. От една страна ми беше доста забавно да направя отделните фрагменти, но съчетаването им бе изключително предизвикателство. Имаше моменти, когато си мислех: „Аз съм дотук. Не мисля, че мога да направя това“, но продължих. Постарах се да остана верен на историята от J. Meade Falkner, като маркирах само ключовите моменти от нея. Първоначално предполагах, че музиката ще излезе около 25 минути, но в края се оказа малко под 50 минути.“

Chris de Burgh - Moonfleet and Other Stories

Chris de Burgh – Moonfleet and Other Stories

Работата върху албума отнема половин година на Chris de Burgh за да напише текстовете на песните, два месеца аранжира мелодиите като кани за записите Кралския филхармоничен оркестър, хор и солисти за да реализира записите.

Действието ни пренася в ХVІІІ век в пристанищното градче Муунфлийт, югоизточна Англия, където сиракът Джон, 15 годишен хлапак, тръгва на приключения с контрабандисти в търсене на скрито съкровище, среща приятелство, предателство и голямата любов.

В допълнение към тази история Chris добавя още 6 песни, в които откриваме Leonardo da Vinci, кратка приказка от Oscar Wilde, както и темите за детската невинност, жестокостите на войната и събитията в Иран през 2009 г.

Албума “Moonfleet and Other Stories” или „Муунфлийт и други истории“ ще чуем в първото издание на предаването „Картини от една изложба” за 2016 г., на 2 януари, след новините от 21:00 ч.