Начало » Posts tagged 'Картини от една изложба' (Страница 35)
Tag Archives: Картини от една изложба
Forlorn
- ALMA MATER revealed the song “Pain” feat. G. McManus (KOROZY)
- Gallery: RAMPART, HARD COMPANY, STORM and FAT WHITE CHIEFS in Sofia
- Gallery: BESTIA ATER, PAST REDEMPTION and PROKAZA in Sofia
- Gallery: TERRAVORE, CONCRETE, CIROZA and SQUAD OF DEATH in Sofia
- JUDAS PRIEST are working on new album
- NANOWAR OF STEEL reveals music video for new single “Uranus” feat. Michael Starr (STEEL PANTHER)
- Gallery: U.D.O. in Plovdiv
- Rob Halford’s Confess: “I’m a pop tart”
- Gallery: Sea Of Black Festival 2020
- Gallery: SCHIRENC PLAYS PUNGENT STENCH in Bulgaria
“The Masquerade Overture” на PENDRAGON в “Картини от една изложба”
“Не се стремим към славата на Мак Поп, тази смесица между Макдоналдс и поп музика, но е трудно да се намери медия, която да е на същите възгледи. Ние сме достатъчно честни, за да вървим срещу вълната на Мак Поп, а честността е буца самородно злато, много рядко и ценно, което не се среща често в Мак Поп. За това се надявам, че за някои хора представляваме нещо особено, нещо специално” – заявява Nick Barrett от британската прогресив рок група PENDRAGON. – “Обичам да правя музика, въпреки че понякога си задавам въпроса “Защо не си избрах работа като на Мики Маус в Дисниленд?”. Друг път ми се иска да върша нещо съвсем различно, но за това се иска много време. Защото да пиша музика ми отнема доста време, аз съм много критичен към това, което правя и не спирам да го преработвам докато не ми хареса. И има още едно нещо, което искам да правя – да накарам хората да се смеят, да се радват, нещо което, повярвайте ми, е много трудно.”
Pendragon – The Masquerade Overture
Имам удоволствието да Ви изпратя материалите за албума “The Masquerade Overture” или “Увертюра към маскарада”, в който основната тема е за вечната битка между доброто и злото, представени тук под формата на маски.
Този албум ще чуем в събота, 7 януари, в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР, след новините от 21:00 ч.
“Magica” на DIO в „Картини от една изложба”
„…Изминаха хиляда години след като някога мощната планета Блесинг (Благословия) загуби своите две слънца, както и безчет хилядолетия от дните на великите магьосници. Експедиция от чуждоземни пътешественици кацна на покритата с лед планета, необяснимо привлечена от самотен маяк, разположен под километрични пластове замръзнала влага. Откриха трудно достъпен гроб, в който отключиха писаната хроника на Блесинг и така започва историята на Magica”.
Dio – Magica
През 1999 г., след близо 6 годишна пауза, певецът Ronnie James Dio, добре познат от участията си в легендарни рок формации (RAINBOW, BLACK SABBATH) и гостуванията си у нас, замисля да направи нещо различно от предишните си албуми:
„Исках да представя албум, в който музиката и текстът да се допълват. Вие можете да разберете историята само като слушате музиката, с нейните извисени моменти, съчувствие и светлина. Тук обаче взаимовръзката между музиката и текста е много повече от всичко, което съм правил преди, като се постарах да запазя характерното звучене на групата DIO. Същевременно всяка една от песните може да бъде слушана извън контекста на албума и затова подготвих текст, нещо като либрето, което чета в края на албума. Наистина се опитах да кажа колкото мога повече в музиката, но ми се искаше и още нещо. Във всички случаи ви каня на пътешествие, което върви от началото до края на албума”.
Албума “Magica” на групата DIO, включваща също така китариста Craig Goldy, бас китариста Jimmy Bain, Scott Warren на клавишните инструменти и Simon Wright на барабаните, ще чуем в предаването „Картини от една изложба” по програма „Хоризонт” на БНР, в навечерието на Новата 2017 година, в събота, 31 декември, след новините в 21:00 ч.
“Космос и светлина” от УНИВЕРСУМ МУЗИКА в “Картини от една изложба”
“Колкото по-навътре навлизаш в себе си,
толкова повече проникваш във Вселената”.
Богатството от музикални и стилови елементи се превръща в характерна линия за проекта “Space & Light” или „Космос и светлина“ на музикалната формация УНИВЕРСУМ МУЗИКА, в чиято основа са продуцентът Боян Боянов и музикантът Николай Иванов Ом.
Албумът съдържа 13 песни, в чиято основа вибрира посланието за търсене на светлината вътре в нашите души и сърца. Дълбочината на тези композиции, поетични и свободни, води слушателя във висините на човешкия дух.
Универсум Музика – Космос и светлина
Високият професионализъм на музикантите и специфичният музикален усет на Миглена Ценова, част от творческия екип на УНИВЕРСУМ МУЗИКА, създават поредното откровение в чувствеността и усещането на звука, подобно на предишните заглавия на формацията „Fire&Love” и “All&Nothing”, издадени с успех в Германия, Австрия и САЩ.
С този албум, „Космос и светлина“, ще бъдем на Бъдни вечер в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР – събота, 24 декември, след новините от 21:00 ч.
“Моление Господне” на СВЕТОГЛАС в “Картини от една изложба”
„Слънцето бавно скрива своя диск зад върховете. Лек полъх гали лицето. Изкачваш бавно и замислено стъпалата към храма. В душата ти все повече нахлува лекота и спокойствие. Прекрачваш прага и смирението те обгръща. Тишина… и шепот на молитва… и музика! Вълшебна музика…“
В дните около Рождество Христово търсим общите знаци на моралните ценности и традициите и затова в „Картини от една изложба“ представяме български автори с духовно мерило.
Най-новият албум на мъжката вокална формация СВЕТОГЛАС е посветен на древните химни на православието ето така според неговите автори:
„Без да има претенциите за антология, този албум е опит за обрисуване на музикалната картина на богослужението в българските храмове през вековете. Още с приемането на християнството в България през IX век хората търсят надежда и упование в Бога чрез молитва и песнопения. И днес традицията продължава да е жива и все по-силна. В забързания съвременен свят минутите на моление са все по-нужни и търсени от човека.
Светоглас – Моление Господне
Проектът „Древните химни на българското православие” представя незаписвани досега църковни песнопения. В издирването на музиката сме се опрели на живата, устна традиция и на стари сборници и документи. И без да звучи помпозно, с право можем да кажем, че това е тяхната световна музикална премиера!
Звукозаписите реализирахме в старинния български православен храм на Клисурския манастир „Св. Св. Кирил и Методий“. По този начин, запазвайки реалната акустика, компактдискът пресъздава естествената звукова картина на църковното богослужение.“ – заявяват певците от СВЕТОГЛАС.
Албума “Моление Господне“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 17 декември, след новините от 21:00 ч.
“Falling Satellites” от FROST* в “Картини от една изложба”
Пианистът и композитор Jem Godfrey замисля проекта FROST* като Progressive Rock супер група през 2004 г. и кани за участие членове на британските формации ARENA, KINO и IQ.
Това начинание променя своя облик през годините с поредица от разформироване и възраждане (включващи музиканти като John Jowitt, Andy Edwards, John Boyes, Declan Burke, Nick D’Virgilio, Alex Thomas), докато през май 2016 г. се появява техният трети студиен албум “Falling Satellites“ („Падащи сателити“).
В новия състав този път виждаме имената на китариста John Mitchell (ARENA, LONELY ROBOT, IT BITES), барабаниста Craig Blundell (STEVEN WILSON) и бас китариста Nathan King (LEVEL 42). Албумът съдържа 11 песни, като последните 6 оформят сюитата „Sunlight“ („Слънчева светлина“) и тук особено ще откроя свиренето на китариста Joe Satriani.
Frost* – Falling Satellites
Jem Godfrey споделя в интервю, че концепцията на албума е: „.. в този случай – животът. Това е албум за моята криза на средната възраст. Целият албум е послание да се наслаждавате на живота, докато ви има. Баща ми почина 4 седмици, преди да приключа с „Falling Satellites“ и внезапно осъзнах колко кратък всъщност е животът. Беше протакал с години издаването на книгата, която винаги искаше да напише, когато умря. И сега тя никога няма да бъде завършена, а това ме накара да осъзная, че всяка една секунда да бъдеш жив е безценна. Целият албум е за това – прави това, което си искал да правиш през годините и го направи сега! „
Албума “Falling Satellites“ или „Падащи сателити“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 10 декември, след новините от 21:00 ч.
“Haven” от Kamelot в “Картини от една изложба”
Американската Power Metal група KAMELOT се ползва със завидни симпатии у нас, както личи от представленията им пред българска публика, първото от които бе още през 2008 г., а последното засега през октомври 2016 г.
Ето как музикантите ни въвеждат в тематиката на своя 11 студиен албум “Haven” или „Убежище“. Ще започнем с певеца Tommy Karevik: „Над нашия свят се образува сив облак, а ние предлагаме убежище срещу полудяването му, затова звучим едновременно мрачно и меланхолично, но и извисяващо.“
Китаристът и основател на състава Thomas Youngblood пък заявява от интервю за Христо Гошев от Metal World:
„Искахме да се фокусираме върху този антиутопичен свят, в който бавно навлизаме. Така че албумът е повече отражение на настоящето и бъдещето, отколкото на нещо от XIX век. Има теми, които по метафоричен начин са свързани с околната среда, технологиите, правителствата и корпорациите. Това са фактори, които стават все по-важни в съвременното общество. Същевременно беше важно да запазим емоцията, която е неразделна част от KAMELOT – болката и радостта от живота, красотата на любовта, въобще всичко романтично и трагично от ежедневието на човека.
Kamelot – Haven
Децата в днешно време – тези на по 10, 11 или 12 години – масово страдат от дефицит на вниманието“ – продължава Thomas Youngblood. – „Трудно им е да провеждат нормални разговори и мисля, че това в голяма част е резултат от тази нова култура. Цяло поколение израсна с нуждата непрекъснато да държи нещо в ръцете си; постоянно да върши нещо, вместо просто да погледне през прозореца на влака и да се порадва на природата навън. Това също е един от мотивите в “Haven” – засилващото се отчуждение между хората. Същевременно към края на албума искахме да дадем и малко надежда на слушателя с песента “Revolution”. Тя е един вик, който гласи: “Стига толкова! Нека се върнем към важните неща!” Телевизията и съвременната храна например са създадени с цел да печелят пари и да пречат на хората да оценят стойностните неща в живота, които са безплатни“.
Албума “Haven” или „Убежище“, записан с участието на гост музиканти като Alissa White-Gluz (ARCH ENEMY), Troy Donockley (NIGHTWISH) и Charlotte Wessels (DELAIN), и студийни изпълнители, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 3 декември, след новините от 21:00 ч.
“Living in the Material World” от George Harrison в “Картини от една изложба”
Срещите с източните учения в средата на 60-те години на миналия век оказват толкова силно въздействие на George Harrison, че променят не само неговите възгледи, но повлияват и на другите от THE BEATLES, макар и в по-малка степен.
George решава: „Всичко може да почака, но не и търсенето на Бога.” С тази нагласа през 1966 г. George се запознава с двама души, които изиграват решаваща роля за неговото развитие. Първи е музикантът Ravi Shankar, който му разкрива красотата на индийската музика, става негов учител на ситар и по този повод George предприема тогава първото си пътуване до Индия.
Втори е Maharishi Mahesh Yogi, който въвежда George в някои от индийските учения и задоволява неговия стремеж към социално и лично освобождаване. Maharishi е родоначалник на движението за трансцедентална медитация и успява да склони George да се откажи от наркотиците, по-специално от LSD. През 1968 г. George пътува до Бомбай, където заедно с индийски музиканти записва албума „Wonderwall Music ” и това е неговото първо самостоятелно издание.
George Harrison – Living in the Material World
През 1969 година George се запознава в Лондон със Swami Prabhupada, основателят на световното движение Харе Кришна и тази среща има характер за него сякаш „някъде се отвори врата в моето съзнание”. До края на дните си през 2001 година George остава последовател на Кришна и в своята книга от 1980 година, по името на песента “I, Me, Mine”, пише „Аз наистина съм просто устроен. Не искам да бъда в бизнеса през цялото време, защото съм градинар. Отглеждам цветя и ги наблюдавам как растат. Не ходя по клубове и партита, а си стоя вкъщи и гледам как тече реката”.
В битието си George твърдо се придържа към следните мисли, станали негово кредо: „Животът на Земята не е нищо друго освен мимолетна илюзия, ясно рамкирана от миналите животи и бъдещата реалност отвъд физическата смърт.” Що се отнася до преражданията, той вярва, че „Ние ще се прераждаме дотогава, докато не постигнем истината. Раят и адът са само състояния на съзнанието. Всички сме тук, за да станем подобни на Христос. Този свят е само една илюзия”.
Тези свои възгледи George изразява най-ясно в албума „Living in the Material World” или “Живот в материалния свят”, записан с участието на Ringo Starr, Klauss Voorman, Zakir Hussein и др.
Списанието „Rolling stone” пише в броя си от 19 юли 1973 година: „Най-съдържателната и с най-добър изказ творба на бивш BEATLES след PLASTIC ONO BAND. Тъжният глас на Harrison и неговата нежно плачеща китара се въздигат до безкрая. Албумът няма равен на себе си като основополагащ елемент на вярата, лъчезарен в своето сияние.”
Този албум, заел веднага първото място в британските и американските музикални класации след появата си заедно с великолепния сингъл от него “Give Me Love (Give Me Peace On Earth)”, ще чуем във версията от 2014 г. в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 26 ноември, след новините от 21:00 ч.
“Mink Jazz” от Peggy Lee в “Картини от една изложба”
Певица, актриса, композитор и автор на текстове за песни, Peggy Lee оставя ярка следа в музиката от средата на ХХ век. Започнала възхода си с биг бенда на Benny Goodman, тя успява да се наложи като най-изтъкнатият интерпретатор на американската поп музика сред певиците в контекста на джаза. Peggy Lee култивира своеобразен задъхан, закачлив, изящно интимен звук с неустоимо въздействие, нейната версия на песните “Fever”, “Lover” и други остава ненадмината. Frank Sinatra казва за Peggy: „Нейният прекрасен талант трябва да се изучава от всички певци, царственото й присъствие носи в чист вид елегантност и чар“.
Peggy Lee – Mink Jazz
Ето обаче какво й се случва веднъж на Peggy Lee по време на представление: „Това беше в Палм Спрингс, Калифорния, имаше преди време един клуб Doll House, само лъскави хора ходеха там, с бижута за милиони, скъпи тоалети и кожени палта. Излизам на подиума и не мога да чуя бенда: глъч до небесата, смях, дрънчене на чаши. Започвам да пея, никакъв ефект, все същата работа, никой не даваше пет пари, а аз вече бях станала известна, и тогава ми хрумна една идея. На следващата песен започнах да пея тихо, почти шепнешком, и усетих как шумът в клуба започна да затихва, направо млъкнаха и се вслушваха в това, което правехме на сцената. Колкото по-малко се напрягахме, толкова повече те получаваха от нас.“
Тази история добре илюстрира иронията на Peggy Lee при подготовката на нейния 15 студиен албум „Mink Jazz” или „Джаз за висок клас дами“ (буквалният превод е „Норка джаз“, т.е. джаз за дами с палта от норка). За неговите записи тя кани великолепни музиканти, сред които легендарния диригент BENNY CARTER, тромпетиста JACK SHELDON, барабаниста Mel Lewis и Herb Ellis на китарата.
Албума “Mink Jazz” или „Джаз за висок клас дами“, ще чуем в събота, 19 ноември, в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР – след новините от 21:00 часа
“Say So” от BENT KNEE в “Картини от една изложба”
Бостънският секстет BENT KNEE е сравнително слабо известен у нас, независимо от трите му студийни албума, оценени високо от специализираните музикални издания, и изнесените над 300 представления в Северна Америка, Европа и Япония. Тяхното съчетание от авангард, прогресив рок и бароков поп впечатлява с въображението и дързостта си. Те понасят слушателя все едно е в звуково влакче от увеселителен парк с шеметни поврати, които го карат да затаи дъх.
Ето как ни ги описва познатият ни Bill Bruford (ex-YES, KING CRIMSON и др.): „Техните музикални умения са превъзходни, с невероятен вокал и неочаквани обрати след всяка фраза, които не ви оставят да скучаете дори за миг“.
Bent Knee – Say So
Във своя трети студиен албум BENT KNEE правят рок за мислещи хора, като наблягат върху непредсказуемостта. Текстовете на песните са насочени към себепознанието и са втъкани с теми, повлияни от изплуването на личните ни демони от дълбините на съзнанието, сблъсъка с нечакани ситуации и способността ни да ги решим. Същевременно ние се откриваме в по-голямата картина на света, сред гигантска вселена, като търсим своето място в нея и смисъла от нашето битие.
Китаристът Ben Levin споделя в интервю: „На практика ние заедно съчиняваме песните, елементите идват от шест различни личности, всяка със своя опит. Отделната песен има за източник някого от нас и често крайният резултат е твърде различен от първообраза си. Нямаме някаква фабула, когато пишем, просто слагаме всичко на масата и свързваме нещата, които са общи. В албума „Say So“ („Кажи го“) ние говорим за изчистването от увехналите листа и появата на новото. Привидно в текстовете има доста депресия и мрак, но не всичко е безнадеждно представено, има и светлина. Ние самите се учим заедно как да бъдем по-добри хора, съвместно да се справяме с търканията си и да развиваме отношенията си занапред, да можем да ги направляваме в исканата от нас посока.“
Албума „Say So“ или „Кажи го“, ще чуем в събота, 12 ноември, в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР – след новините от 21:00 ч.
“Разговор със себе си” от Константин Джамбазов в “Картини от една изложба”
Музикантът Константин Джамбазов отдавна размишлява върху идеята за вплитане на български фолклор в своите композиции. При подготовката на проекта „Разговор със себе си“ той внимателно дозира фолк-мотивите, без те да са заимствани, а са негово творение. Това всъщност е отражение на обща тенденция сред прогресив рок групите, които използват в музицирането си елементи и инструменти от фолклорните области, в които са родени съответните музиканти (келтски, италиански, испански, скандинавски и т.н.).
Началото е около средата на 2014 г. За целите на подготовката на подобен мащабен проект се изисква преди всичко да се намери добър либретист. Константин споделя замисъла си за новия албум с приятеля си – поетът-музикант и литератор Георги Венин. Той се съгласява да съдейства – и така тандемът се оформя, при това доста силен. Приносът на поета в текстовете е толкова ярък, че Константин се ентусиазира да заработи усърдно по проекта.
Константин Джамбазов – Разговор със себе си
Константин Джамбазов казва: „Пиша за нещата, които ме заобикалят, така както ги разбирам, за своите близки, проблемите и радостите, и всичко е пределно искрено и лично. Исках да придам автентичност на усещанията и по този начин да направя съпричастен слушателя, той да чуе споделените ми мисли и чувства. В текстовете показвам моята гледна точка, въпросите, които ме вълнуват и собствените ми преживявания – хубави, или тъжни. Веднага след като започнахме работа се появи заглавието на албума, също толкова лично: “Разговор със себе си”. Идеята ми бе да представя разискванията ми с вътрешното Аз, споровете, съгласията и честите противоречия с него“.
Радиопремиерата на албума “Разговор със себе си” ще се състои в събота, 5 ноември, в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР, след новините от 21:00 ч.
The Other Side 