Начало » Posts tagged 'Картини от една изложба' (Страница 36)
Tag Archives: Картини от една изложба
Forlorn
- ALMA MATER revealed the song “Pain” feat. G. McManus (KOROZY)
- Gallery: RAMPART, HARD COMPANY, STORM and FAT WHITE CHIEFS in Sofia
- Gallery: BESTIA ATER, PAST REDEMPTION and PROKAZA in Sofia
- Gallery: TERRAVORE, CONCRETE, CIROZA and SQUAD OF DEATH in Sofia
- JUDAS PRIEST are working on new album
- NANOWAR OF STEEL reveals music video for new single “Uranus” feat. Michael Starr (STEEL PANTHER)
- Gallery: U.D.O. in Plovdiv
- Rob Halford’s Confess: “I’m a pop tart”
- Gallery: Sea Of Black Festival 2020
- Gallery: SCHIRENC PLAYS PUNGENT STENCH in Bulgaria
“Haven” от Kamelot в “Картини от една изложба”
Американската Power Metal група KAMELOT се ползва със завидни симпатии у нас, както личи от представленията им пред българска публика, първото от които бе още през 2008 г., а последното засега през октомври 2016 г.
Ето как музикантите ни въвеждат в тематиката на своя 11 студиен албум “Haven” или „Убежище“. Ще започнем с певеца Tommy Karevik: „Над нашия свят се образува сив облак, а ние предлагаме убежище срещу полудяването му, затова звучим едновременно мрачно и меланхолично, но и извисяващо.“
Китаристът и основател на състава Thomas Youngblood пък заявява от интервю за Христо Гошев от Metal World:
„Искахме да се фокусираме върху този антиутопичен свят, в който бавно навлизаме. Така че албумът е повече отражение на настоящето и бъдещето, отколкото на нещо от XIX век. Има теми, които по метафоричен начин са свързани с околната среда, технологиите, правителствата и корпорациите. Това са фактори, които стават все по-важни в съвременното общество. Същевременно беше важно да запазим емоцията, която е неразделна част от KAMELOT – болката и радостта от живота, красотата на любовта, въобще всичко романтично и трагично от ежедневието на човека.
Kamelot – Haven
Децата в днешно време – тези на по 10, 11 или 12 години – масово страдат от дефицит на вниманието“ – продължава Thomas Youngblood. – „Трудно им е да провеждат нормални разговори и мисля, че това в голяма част е резултат от тази нова култура. Цяло поколение израсна с нуждата непрекъснато да държи нещо в ръцете си; постоянно да върши нещо, вместо просто да погледне през прозореца на влака и да се порадва на природата навън. Това също е един от мотивите в “Haven” – засилващото се отчуждение между хората. Същевременно към края на албума искахме да дадем и малко надежда на слушателя с песента “Revolution”. Тя е един вик, който гласи: “Стига толкова! Нека се върнем към важните неща!” Телевизията и съвременната храна например са създадени с цел да печелят пари и да пречат на хората да оценят стойностните неща в живота, които са безплатни“.
Албума “Haven” или „Убежище“, записан с участието на гост музиканти като Alissa White-Gluz (ARCH ENEMY), Troy Donockley (NIGHTWISH) и Charlotte Wessels (DELAIN), и студийни изпълнители, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 3 декември, след новините от 21:00 ч.
“Living in the Material World” от George Harrison в “Картини от една изложба”
Срещите с източните учения в средата на 60-те години на миналия век оказват толкова силно въздействие на George Harrison, че променят не само неговите възгледи, но повлияват и на другите от THE BEATLES, макар и в по-малка степен.
George решава: „Всичко може да почака, но не и търсенето на Бога.” С тази нагласа през 1966 г. George се запознава с двама души, които изиграват решаваща роля за неговото развитие. Първи е музикантът Ravi Shankar, който му разкрива красотата на индийската музика, става негов учител на ситар и по този повод George предприема тогава първото си пътуване до Индия.
Втори е Maharishi Mahesh Yogi, който въвежда George в някои от индийските учения и задоволява неговия стремеж към социално и лично освобождаване. Maharishi е родоначалник на движението за трансцедентална медитация и успява да склони George да се откажи от наркотиците, по-специално от LSD. През 1968 г. George пътува до Бомбай, където заедно с индийски музиканти записва албума „Wonderwall Music ” и това е неговото първо самостоятелно издание.
George Harrison – Living in the Material World
През 1969 година George се запознава в Лондон със Swami Prabhupada, основателят на световното движение Харе Кришна и тази среща има характер за него сякаш „някъде се отвори врата в моето съзнание”. До края на дните си през 2001 година George остава последовател на Кришна и в своята книга от 1980 година, по името на песента “I, Me, Mine”, пише „Аз наистина съм просто устроен. Не искам да бъда в бизнеса през цялото време, защото съм градинар. Отглеждам цветя и ги наблюдавам как растат. Не ходя по клубове и партита, а си стоя вкъщи и гледам как тече реката”.
В битието си George твърдо се придържа към следните мисли, станали негово кредо: „Животът на Земята не е нищо друго освен мимолетна илюзия, ясно рамкирана от миналите животи и бъдещата реалност отвъд физическата смърт.” Що се отнася до преражданията, той вярва, че „Ние ще се прераждаме дотогава, докато не постигнем истината. Раят и адът са само състояния на съзнанието. Всички сме тук, за да станем подобни на Христос. Този свят е само една илюзия”.
Тези свои възгледи George изразява най-ясно в албума „Living in the Material World” или “Живот в материалния свят”, записан с участието на Ringo Starr, Klauss Voorman, Zakir Hussein и др.
Списанието „Rolling stone” пише в броя си от 19 юли 1973 година: „Най-съдържателната и с най-добър изказ творба на бивш BEATLES след PLASTIC ONO BAND. Тъжният глас на Harrison и неговата нежно плачеща китара се въздигат до безкрая. Албумът няма равен на себе си като основополагащ елемент на вярата, лъчезарен в своето сияние.”
Този албум, заел веднага първото място в британските и американските музикални класации след появата си заедно с великолепния сингъл от него “Give Me Love (Give Me Peace On Earth)”, ще чуем във версията от 2014 г. в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 26 ноември, след новините от 21:00 ч.
“Mink Jazz” от Peggy Lee в “Картини от една изложба”
Певица, актриса, композитор и автор на текстове за песни, Peggy Lee оставя ярка следа в музиката от средата на ХХ век. Започнала възхода си с биг бенда на Benny Goodman, тя успява да се наложи като най-изтъкнатият интерпретатор на американската поп музика сред певиците в контекста на джаза. Peggy Lee култивира своеобразен задъхан, закачлив, изящно интимен звук с неустоимо въздействие, нейната версия на песните “Fever”, “Lover” и други остава ненадмината. Frank Sinatra казва за Peggy: „Нейният прекрасен талант трябва да се изучава от всички певци, царственото й присъствие носи в чист вид елегантност и чар“.
Peggy Lee – Mink Jazz
Ето обаче какво й се случва веднъж на Peggy Lee по време на представление: „Това беше в Палм Спрингс, Калифорния, имаше преди време един клуб Doll House, само лъскави хора ходеха там, с бижута за милиони, скъпи тоалети и кожени палта. Излизам на подиума и не мога да чуя бенда: глъч до небесата, смях, дрънчене на чаши. Започвам да пея, никакъв ефект, все същата работа, никой не даваше пет пари, а аз вече бях станала известна, и тогава ми хрумна една идея. На следващата песен започнах да пея тихо, почти шепнешком, и усетих как шумът в клуба започна да затихва, направо млъкнаха и се вслушваха в това, което правехме на сцената. Колкото по-малко се напрягахме, толкова повече те получаваха от нас.“
Тази история добре илюстрира иронията на Peggy Lee при подготовката на нейния 15 студиен албум „Mink Jazz” или „Джаз за висок клас дами“ (буквалният превод е „Норка джаз“, т.е. джаз за дами с палта от норка). За неговите записи тя кани великолепни музиканти, сред които легендарния диригент BENNY CARTER, тромпетиста JACK SHELDON, барабаниста Mel Lewis и Herb Ellis на китарата.
Албума “Mink Jazz” или „Джаз за висок клас дами“, ще чуем в събота, 19 ноември, в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР – след новините от 21:00 часа
“Say So” от BENT KNEE в “Картини от една изложба”
Бостънският секстет BENT KNEE е сравнително слабо известен у нас, независимо от трите му студийни албума, оценени високо от специализираните музикални издания, и изнесените над 300 представления в Северна Америка, Европа и Япония. Тяхното съчетание от авангард, прогресив рок и бароков поп впечатлява с въображението и дързостта си. Те понасят слушателя все едно е в звуково влакче от увеселителен парк с шеметни поврати, които го карат да затаи дъх.
Ето как ни ги описва познатият ни Bill Bruford (ex-YES, KING CRIMSON и др.): „Техните музикални умения са превъзходни, с невероятен вокал и неочаквани обрати след всяка фраза, които не ви оставят да скучаете дори за миг“.
Bent Knee – Say So
Във своя трети студиен албум BENT KNEE правят рок за мислещи хора, като наблягат върху непредсказуемостта. Текстовете на песните са насочени към себепознанието и са втъкани с теми, повлияни от изплуването на личните ни демони от дълбините на съзнанието, сблъсъка с нечакани ситуации и способността ни да ги решим. Същевременно ние се откриваме в по-голямата картина на света, сред гигантска вселена, като търсим своето място в нея и смисъла от нашето битие.
Китаристът Ben Levin споделя в интервю: „На практика ние заедно съчиняваме песните, елементите идват от шест различни личности, всяка със своя опит. Отделната песен има за източник някого от нас и често крайният резултат е твърде различен от първообраза си. Нямаме някаква фабула, когато пишем, просто слагаме всичко на масата и свързваме нещата, които са общи. В албума „Say So“ („Кажи го“) ние говорим за изчистването от увехналите листа и появата на новото. Привидно в текстовете има доста депресия и мрак, но не всичко е безнадеждно представено, има и светлина. Ние самите се учим заедно как да бъдем по-добри хора, съвместно да се справяме с търканията си и да развиваме отношенията си занапред, да можем да ги направляваме в исканата от нас посока.“
Албума „Say So“ или „Кажи го“, ще чуем в събота, 12 ноември, в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР – след новините от 21:00 ч.
“Разговор със себе си” от Константин Джамбазов в “Картини от една изложба”
Музикантът Константин Джамбазов отдавна размишлява върху идеята за вплитане на български фолклор в своите композиции. При подготовката на проекта „Разговор със себе си“ той внимателно дозира фолк-мотивите, без те да са заимствани, а са негово творение. Това всъщност е отражение на обща тенденция сред прогресив рок групите, които използват в музицирането си елементи и инструменти от фолклорните области, в които са родени съответните музиканти (келтски, италиански, испански, скандинавски и т.н.).
Началото е около средата на 2014 г. За целите на подготовката на подобен мащабен проект се изисква преди всичко да се намери добър либретист. Константин споделя замисъла си за новия албум с приятеля си – поетът-музикант и литератор Георги Венин. Той се съгласява да съдейства – и така тандемът се оформя, при това доста силен. Приносът на поета в текстовете е толкова ярък, че Константин се ентусиазира да заработи усърдно по проекта.
Константин Джамбазов – Разговор със себе си
Константин Джамбазов казва: „Пиша за нещата, които ме заобикалят, така както ги разбирам, за своите близки, проблемите и радостите, и всичко е пределно искрено и лично. Исках да придам автентичност на усещанията и по този начин да направя съпричастен слушателя, той да чуе споделените ми мисли и чувства. В текстовете показвам моята гледна точка, въпросите, които ме вълнуват и собствените ми преживявания – хубави, или тъжни. Веднага след като започнахме работа се появи заглавието на албума, също толкова лично: “Разговор със себе си”. Идеята ми бе да представя разискванията ми с вътрешното Аз, споровете, съгласията и честите противоречия с него“.
Радиопремиерата на албума “Разговор със себе си” ще се състои в събота, 5 ноември, в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР, след новините от 21:00 ч.
“Диви гласове. Елена” от KAUFMANN PROJECT в “Картини от една изложба”
Когато живее в Париж Мария Кауфман сънува, че глас й казва да направи по нов начин „Йо игра, оро” – обредна песен от „Ново село, Видинско”, която се изпълнява с игра на Великден или Спасовден. Обажда се на майка си, професор д-р Димитрина Кауфман и решават да опитат. Целта е да се възроди архаиката, магическото и дивото звучене, типични за нашия фолклор. Обсъждат в къщи коя певица е подходяща за такъв род изпълнение. Бащата на Мария – академик Николай Кауфман, казва, че певицата, която е най-подходяща и носи тези качества, е Елена Божкова.
Веднага след създаването му „Орото“ е харесано от режисьорката Златина Русева за нейния филм „Севт безсмъртният. Тайните на един тракийски цар“, а Мария е поканена да направи още музика за филма като композитор и изпълнител. Всичко това дава повод на триото Мария, Елена и Димитрина да решат, че си заслужава да продължат нататък.
Kaufmann Project – Диви гласове. Елена
Така се ражда идеята за „KAUFMANN PROJECT – Диви гласове „: “ KAUFMANN PROJECT“, защото е по идея на Мария Кауфман, а “ Диви гласове “ защото солира Елена Божкова с нейния изключителен глас и защото първоначалната идея е за възраждане на първичната дива магическа сила на българския фолклор.
Елена Божкова е една от последните оригинални певици, отраснала в автентична фолклорна среда, при която връзката със старите поколения изпълнители не е била прекъсвана и е естествен носител на стари вокални и орнаментални техники. Нейният глас притежава невероятно стихийно звучене, тя силно контрастира темброво и регистрово с „Шаманския хор”, който е обединяващо звено между отделните произведения в проекта.
„Шаманския хор” се изпълнява от алтите Силвия Ненкова, Димитрина и Мария Кауфман. Основа на този хор е най-ниският женски глас в България – басбаритонът Марияна Павлова. Поради изключително оригиналния й тембър й е отредена „мъжка” жреческа функция, която подсилва мистиката на произведенията. Шаманският хор изпълнява магически заклинателни формули, върху които се гради основата на повечето от произведенията в проекта за да звучат едновременно архаично и съвременно.
Ето как Мария Кауфман ни въвежда в албума „Диви гласове. Елена “:
„Жената ражда, посреща и изпраща живота. В древността на Балканите жените са изпълнявали магически ритуали като медиатори между този и онзи свят. В българския фолклор са се запазили почти до наши дни в женското пеене и игри елементи от древни магически практики. Именно това е и причината групата ни да реши да посвети всеки свой албум на една от солистките си. Елена е първата и главна солистка на групата. Елена е и едно от най-красивите женски имена и е обвързано с историята на Балканите от хилядолетия.
Искахме да се възстанови, доколкото е възможно, изгубената връзка на музиката с нейния езически ритуален контекст и да се събуди нейната огромна първична сила. За целта се насочихме към архаични мелодико-ритмични модели, с мантрично-заклинателно звучене, често долавяни в характерните български неравноделни размери, които принадлежат към най-древните пластове на българската и балканската народна музика“.
Така в основата на изпълненията на „KAUFMANN PROJECT – Диви гласове“откриваме принципите на старата балканска полифония, полиритмия и полиметрия, съчетани с елементи от африканска полифония и източноправославните песнопения. Това рязко контрастира с познатите ни досега в творбите на редица съвременни изпълнители привнесени хармонични композиторски техники, типични за западноевропейската музика. Димитрина и Мария Кауфман за разлика от тях се стремят да създават музика, която да внушава идеи за древните екстазни практики, но е предназначена за слушане от хората на ХХI век.
Радиопремиерата на албума „Диви гласове. Елена“ ще се състои в навечерието на Деня на народните будители, в събота, 29 октомври, в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР, след новините от 21:00 ч.
“Kenton Wagner” в “Картини от една изложба”
„Всеки път, когато съм пред пианото и започвам да пиша музика, си припомням нещата, които ми каза композиторът Maurice Ravel една нощ“.
Случайна среща през 1930 г. по време на представление на комбото на Jimmy Noone в чикагски клуб разпалва интереса на 19-годишния пианист Stan Kenton към съчетание на класическата музика с джаза. В клуба е нямало свободни места и затова сервитьорите настанили Maurice Ravel на масата на Stan Kenton. Ето какви напътствия дава именитият френски музикант на младия си колега:
„Музиката е динамичен език. Език, който се развива като се основава на хиляди идеи и дузина концепции. Като композитор трябва да слушате всички звуци около вас, така че да може да развивате своята собствена музикална философия. Само чрез проучване, изследване и търсене на конструктивни начини за разширяване на хоризонта на музикалната литература ще бъдете в състояние да прогресирате. Винаги слушайте, винаги анализирайте, така че Вашите композиции да са с висок творчески заряд и да са представителни за света, в който живеете и пишете. Правете това и музиката Ви ще се превърне в творческа фантазия“.
Kenton Wagner
През 40-те години на миналия век Stan Kenton и Pete Rugolo, който прави аранжиментите за неговия биг бенд, стигат до извода, че единственият начин съвременната тогава музика да оцелее, е да експериментира със сложни идеи от класическата школа и да ги съчетае с нови тематични и хармонични линии. В програмата на техните представления наред с джаза и танцувалната музика започват да се появяват пиеси, вдъхновени от творчеството на Ravel, Debussy, Hindemith, Stravinsky и Schoеnberg.
Желанието на Kenton да свири на колкото се може повече музикални нива го кара да преоцени своето творчески развитие. Неговата музика вече е придобила знака да е сред най-провокативните и иновативни художествени форми на ХХ век, но той продължава да търси методи за да разчупи хармоничните бариери, да разшири границите на оркестъра чрез нови текстури и темпоритми. Музикалната критика по това време твърди, че със своя неокласически подход той прави интелигентен опит да преодолее пропастта между класическата музика и джаза.
Именно с аранжиментите си за биг бенд Stan Kenton оставя ярка диря на музикалната сцена и дори в наши дни неговият стил продължава да е особено популярен сред оркестрите в колежите на САЩ.
През зимата на 1963 година, вече два пъти отличаван с наградата “Grammy”, го откриваме да подготвя лекция за влиянието на класическата музика върху собствените си композиции. Докато систематизира изложението си, Stan започва да маркира на пианото фрагменти от „Tristan und Isolde“ на Richard Wilhelm Wagner, така, че все едно немският гений пише музика за биг бенд. Колкото повече анализира музикалния свят на Wagner, толкова повече Kenton се убеждава, че трябва да го представи по нов, различен от досегашните, начин.
Той подготвя аранжименти на музикални откъси от осем творби, които с точност отразяват партитурите на Wagner, без да ги преиначават или профанизират, като запазват богатството и иконоборческия характер на хармониите и поразителните съчетания на инструментите в оригиналната им версия.
В записите на албума „Kenton Wagner” през септември и октомври 1964 г. участва оркестър с 24 музиканти. Ще го чуем в събота, 22 октомври, в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР, след новините от 21:00 ч.
“Invention of Knowledge” на Anderson / Stolt в “Картини от една изложба”
Thomas Waber, собственикът на популярната фирма InsideOutMusic, няколко пъти предлага през 2010 г. на мултиинструменталиста Roine Stolt (THE FLOWER KINGS и TRANSATLANTIC) да направи съвместен албум с Jon Anderson, бившия певец на групата YES, но това така и не се случва тогава.
През 2014 г. двете знакови фигури в прогресив рока участват в съвместни изпълнения на песни на YES по време на корабния круиз „Progressive Nation at Sea“ и това дава началото на съвместната им работа.
Още на следващия ден Thomas Waber преговаря с Roine Stolt и след месец предлага на Jon договор за съвместен проект с участието на Roine. Договорът обаче отлежава близо 6 месеца, докато двамата преценят, че имат годен за запис материал.
Anderson/Stolt – Invention of Knowledge
Общо 18 месеца трае процесът на създаване на един от шедьоврите за 2016 година в прогресив рока, с интензивен обмен на идеи и аудиофайлове чрез работните станции Logic Pro между Калифорния и Швеция.
След като приключва композирането и аранжирането, Roine Stolt наема 10 допълнителни музиканти, сред които членове на THE FLOWER KINGS, и пристъпват към звукозапис.
Текстовете пък са дело на Jon Anderson, който ни представя тематикатаа на албума ето така:
„Ние откриваме нашето разбиране за света почти всеки ден, нашето съзнание бавно се разширява чрез интернет и ние вече сме в състояние да узнаем толкова много от нашето минало. Сега голяма част от бъдещето ни се разиграва пред взора на нашите умове. Говорим за постоянното създаване на „знание“, което ни отваря пътя към „единството“ на битието, и осъзнавайки, че всички ние сме свързани чрез удивителната Земя, пея за Луната и Слънцето във всеки от нас. Да живееш с положителна нагласа наистина има смисъл, защото ние сме „истината“, и ние сме „направени в небесата“, за да бъдем обичани и да даваме любов“.
Албума “Invention of Knowledge” или “Създаване на знание” ще представим в събота, 8 октомври, в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР, след новините от 21:00 ч.
“MCMXC a.D.” на ENIGMA в “Картини от една изложба”
През 1990 г. Michael Cretu, роден в Букурещ през 1957 г., известен дотогава главно като продуцент на жена си, Dance певицата Sandra, и на някои песни на Mike Oldfield, решава да направи нещо различно. Неговото верую е “Старите правила и навици трябва да се отхвърлят и премахнат за да може да бъде създадено нещо ново.”
Enigma – MCMXC a.D.
Проектът ENIGMA се появява, защото “Исках да експериментирам в студиото без оглед на музикалните канони – споделя Cretu – и да създам музика, каквато не можех да си купя никъде. Беше предизвикателство да направя концептуален албум, комбинирайки елементи като Грегорианските песнопения, ритмите от танцувалната музика на черните, текстове на френски език и електронната музика на ART OF NOISE и VANGELIS. Целят албум е базиран на идеята да се създаде релаксираща атмосфера, но не на основата на синтезаторната музика, а на черните ритми, които са гръбнакът на съвременната музика. Същевременно имах желанието просто да изложа размишленията си за църквата и сексуалността, без да задавам въпроси и да предлагам отговори”.
Имам удоволствието да ви изпратя материалите за албума “MCMXC a.D.” или “1990 г. след Христа” на ENIGMA, продаден в 12 000 000 тираж, който можете да оцените на 24 септември, събота, в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР, след новините от 21:00 ч.
“Краят на историята” от Атанас Гунов в “Картини от една изложба”
За мнозина ще се стори необичайно съчетанието на дарби от различно естество, но те съжителстват в органично единство в Атанас Гунов.
Композитор и пианист с утвърдено име не само у нас, философ по образование от СУ „Св. Климент Охридски“ и с диплома от École des Hautes Études en Sciences Sociales, разписана лично от Jacques Derrida, автор на философски трудове, поезия, проза и преводи от широк диапазон жанрове, преподавател в ПУ„Св.Паисий Хилендарски“, фотограф и съдия по тенис на маса – във всяка област Наско оставя своя диря.
Атанас Гунов – Краят на историята
Ето как той пристъпва към първия си проект, албума „Краят на историята“:
„…Като философ се чувствах особено отговорен, поставяйки на първия си албум заглавие, еднакво с това на една доста популярна научна книга. Но фактически не толкова значението на “края на историята” по Фукуяма бе водещо за мен тогава, колкото това на една обща есхатология. Човек, разбира се, при добро въображение би могъл да “отгатне” в музиката ми фукуямските нотки на едно “затихване” на историчността като способност на обществата за самообновление – т.е. световното зацикляне, попадането в руслото на една социална улегналост, самоподдържането на структурите – властови, символни и всякакви. Албумът се доближава наистина до тази проблематика, доколкото се опитва да представи на музикален език конфликта между творческите сили на младостта и унинието на улегналата възраст, застинала в сигурни, ала безжизнени стереотипи, между наивното креативно начало и упадъчната сантименталност. В този смисъл “краят на историята” тук се представя като край на творчеството, на инвенцията, зацикляне на формата, отслабване на въодушевлението, бягство към клишето. Историята за мен е този свършен факт, пред който е поставено всяко новородено човешко същество. Вместо светът да започва наново с раждането на нов човек, той “продължава” – нещата имат винаги своя “история”, която трябва да ни бъде предадена, която ние трябва да знаем и помним, и която можем само да продължим. Смятам, че тази именно история като пълна предзададеност на света за човека трябва да намери своя край.“
За участие в този проект Наско кани съзвездие български джаз музиканти: Симеон Щерев, Теодосий Спасов, Антони Дончев, Христо Йоцов, Георги Дончев, Румен Тосков, Стоян Янкулов, Васил Пармаков, Венцислав Благоев и Владимир Кърпаров.
Албума „Краят на историята“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 17 септември, след новините от 21:00 ч.
The Other Side 