Приказките на норвежкия писател Peter Christen Asbjørnsen от 1845 г. поставят началото на поредица културни връзки, вдъхновили произведения с непреходна стойност. Така например драматургът Henrik Johan Ibsen след като получава писателска стипендия, заминава за Италия и там създава пиесата „Пер Гюнт“ на основата на приказките от Asbjørnsen. По-късно младият тогава композитор Edvard Hagerup Grieg е поканен от Ibsen през 1874 г. да подготви музикален съпровод към драмата. След премиерата на 24 февруари 1876 г. в столицата Кристияния (днес Осло), както пиесата на Ibsen, така и сюитите на Grieg към този спектакъл от 1888 и 1891 г. добиват световна слава, и дори в ХХІ век не слизат от сцените и концертните подиуми.

Сюжетът на „Пер Гюнт“ в стихотворна форма ни пренася в първата половина на ХІХ век в Норвегия, в долината Гудбрандсдален и околните гори, после се озоваваме в Мароко, следват пустинята Сахара, Египет и отново Норвегия. Води ни главният персонаж Пер Гюнт, чийто пориви за търсене на щастието го карат да предприеме тези пътешествия в борба с тролове и измамници, разкривайки своята безсърдечност и алчност, за да стигне накрая до истински ценното: любовта на лъчезарната Солвейг, която го чака 40 години…

Grieg-Ellington: Swinging Suites by Edward E. and Edvard G.

Адаптацията на „Пер Гюнт“ в постановката на режисьора Paul Green се оказва в центъра на вниманието на провеждания Шекспиров фестивал в Стратфорд на Ейвън през 1957 г., когато там гостува Edward „Duke“ Ellington със своя оркестър, включително завърналия се пианист, композитор и аранжор Billy Strayhorn. Duke и Billy замислят да направят свой прочит на музиката от Edvard Grieg в контекста именно на интерпретацията на Paul Green като фабула, персонажи и актьори.

Особеното е, за разлика от сюитата им “Nutcracker” („Лешникотрошачката“) по музиката от балета на П.И.Чайковски, че и двамата джазмени този път се придържат стриктно към музикалната партитура на Edvard Grieg, а не пристъпват към нейното пресътворяване. Duke заявява в интервю след време:

„Когато се готвехме за сюитите „Пер Гюнт”, не съм си мислел, че би могло да стане по-добре, отколкото бе направено от Grieg. Можете само да го направите по достоен начин. Имам предвид, че можете да го направите така, че да пасва на историята, на характерите на героите, които са представени в пиесата, и на хората, които играят ролите им – така трябва да бъде направено, че да им съответства. Тогава идва ред за оркестрацията, която да отрази всичко това“.

В допълнение към пет части от сюитите „Пер Гюнт“, Duke Ellington и Billy Strayhorn решават да включат свое произведение – “Suite Thursday”, игра на думи с романа “Sweet Thursday” („Благодатният четвъртък“) на писателя John Steinbeck.

Така се оформя албумът „Swinging Suites by Edward E. and Edvard G.“ или „Сюитите в суинг от Едуард Е. и Едвард Г.“, който ще чуем в предаването „Картини от една изложба” по програма „Хоризонт” на БНР, в събота, 29 април, след новините в 21:00 ч.

Свети Йоан Кукузел е българин, роден през 1280 г. в гр. Драч (Дуръс), днешна Албания, а умира през 1360 г. в Атонския манастир – Великата Лавра. Неговите певчески възможности с великолепен диапазон на гласа и тембъра му отреждат прозвището Ангелогласния.

Можем с основание да твърдим, че Йоан Кукузел е сред най-изявените българи през Средновековието, признат още от своите съвременници за велик певец и композитор, за истински приемник на древните православни творци св. Роман Сладкопевец (VІ в.) и св. Йоан Дамаскин (VІІІ в.). Той създава нов музикален стил и нотно писмо в многовековната православна музика, обновявайки я с живите елементи на тогавашния български фолклор и идеите на исихасткото учение. Родоначалник е на пападическото (пространно) пеене, при което на един вокал се изпълняват сложни мелодични фигурации, наситени с множество украшения. От богатото творчество на „ангелогласния българин“ са запазени около 90 творби от всички църковни жанрове, сред които „Аниксантари“, „Голямото Исо на пападическото пеене“, „Херувимска“, както и „Полиелей на българката“, най-известната му творба, които поради богатата си орнаментика изискват виртуозна певческа техника и талант.

Свети Йоан Кукузел – Полиелей на българката

От малък Йоан Кукузел останал сирак, но поради забележителните си музикални заложби бил изпратен да учи в Константинопол/Цариград. Йоан постъпил в училището при църквата „Св. Павел“, най-прочутата по онова време школа за църковни певци, в която учели предимно деца от негръцки произход. Вероятно по това време се появил и прякорът Кукузел, защото когато го питали какво яде, той отговорил на гръцко-български: „Кукия ке зелия“ (боб и зеле) и затова момчетата го нарекли Кукузел.

Талантливият българин бил забелязан от император Андроник ІІ Палеолог (1282-1328 г.), а негов учител бил самият цариградски патриарх Йоан Глика (1315-1319 г.). От Цариград св. Йоан се завърнал в Драч, но след кратко пребиваване в родния край Йоан Кукузел се озовал отново във византийската столица, извикан навярно по поръчение на самия Андроник ІІ. След свалянето на императора българският монах, който и без това търсел по-благоприятна среда за уединение и творчество, заминал за Света гора. На Атон св. Йоан постъпил в лаврата „Св. Атанасий“, в която по същото време съществувала истинска българска „школа“ („старците“ Йоан, Йосиф, Методий, Закхей Философ Загорянин и др.). През 1355 г., когато цариградският патриарх Калист (известни са връзките му с българските му събратя, особено със св. Теодосий Търновски) посетил Света гора, той специално се срещнал с Кукузел. По този повод един съвременник пише, че св. Йоан имал „глас славен и нежен, глас като на сирена…“

В „Житие на преподобни Йоан Кукузел“ специално се отбелязва ролята на майка му, «благочестива и богобоязлива жена, която се грижи да му даде християнско възпитание и го изпраща да изучава Свещеното Писание“. Докато учи в Цариград, той изпитва силна тъга по майка си и след дълги увещания получава разрешение да се завърне в родния си край. В „Житието“ пише: „Щом пристигна близо до дома си, Йоан чу плача и риданията на майка си, която безутешно скърбеше за него. Когато го видя, тя се изпълни с неизказана радост. Известно време той остана при нея, а след това отново се върна в столицата при царя».

Изследователите предполагат, че именно в Драч се е зародила идеята за знаменитата му творба „Полиелей на българката“, посветена на неговата майка и думите й „Мило мое дете, Йоане, де си ми?“, предадени в житието на светеца на български език с гръцки букви.

„Полиелей на българката“ в изпълнение на камерен ансамбъл „Йоан Кукузел“ с художествен ръководител Таня Христова, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР на Велика събота, 15 април, след новините в 21:00 ч.

Особено място сред авторите, на които държим в предаването „Картини от една изложба“, заема Николай Иванов ОМ. Той е музикант, композитор, художник, чието творческо кредо е синтез между традиция и модерност. Николай твори в отворено поле от стилистики, простиращи се между интензивната работа с музика и с фрески, мозайки и кавалетна живопис. Внимателният прочит на неговите изяви разкрива стремежа му да намери оптимален баланс между балканските си корени като творец и неизбежната глобализация, обхванала развитието на изкуството в ситуация на днешното технократско и консумативно общество.

Албумът „Нощен дневник“ е вдъхновен от емоциите в живота на Николай Иванов – пътувания, концерти, летища, гари, сешъни, записи, хотели, екстаз, радост, любов, приятелства и срещи само за една нощ, идеи и изживявания, диалози и разговори, хора, места… Използвани са записвани от автора атмосфери от многобройни места по света, както и гласовете на свързани с всичко това хора, музиканти, актьори. Всъщност това е неподозираната за слушателя скрита страна на творческото екстатично преживяване, която в повечето случай е по-пълноценна, богата и наситена от самото представление или концерт.

Николай Иванов ОМ – Нощен дневник

Николай Иванов ОМ споделя:

„Това е безкрайното пътуване на вдъхновението от живота, което изкристализира в музика. Това е добре познатото на всеки артист, наситено с мощен адреналин, препускане, в което всички случки и преживявания са оцветени с магичната аура на неочакваното. Разказите в този нощен дневник преминават от далечните норвежки северни фиорди, топлите нощи на крайбрежието в Торемолинос (Испания) или Адриатика, пустинните пейзажи на Йордания, Египет, Долна Сахара до старинните площади и катедрали на коперниковия Торун, Хайделберг, Будапеща, Париж, Виена, Осло, Загреб, Нюрнберг, Улм и много други, както и от летищата и кафенетата на Париж, Берлин, Делхи, Истанбул, Осло, Брюксел, стотиците хотелски стаи, спирки по пътищата, фериботи, кораби, влакове, самолети и бръмченето на малката ми Хонда, неизменен главен герой в пътуванията, както и основният събеседник за разговори – GPS-а „Камен”.

Малко по малко успях да оформя постоянен „комплект” от инструменти и компактна техника за звукозапис, най-вече за да мога да записвам идеите си навсякъде и във всеки един момент. Така всяка инспирация бе улавяна и онзи велик Миг, в който небесните сфери се разтварят за момент и слиза Божествената музикална искра, се запечатваше максимално достоверно веднага.

Някъде към 2010 година се оформи първата идея да направя серия от дневници, в които да се опитам да „разкажа” за този процес. В тези албуми влизат и много теми, използвани после за филми, но първоначално родени в условията на пътя.

Един ден Краси Желязков (който ме покани за участник в последното издание на „Балкански коне”), след една репетиция извади набор от малки устни хармоники Suzuki в различни тоналности и ми ги подари с думите: „…на тебе повече ще ти потрябват…” Хрумна ми идеята тези хармоники да станат главен „разказвач“ за повествованието и така окончателно изкристализира музикалната линия в „Нощен дневник“ – завършва Николай Иванов.

Този албум ще чуем в събота, 25 февруари, в предаването “Картини от една изложба” по програма “Хоризонт” на БНР, след новините от 21:00 ч.

„Любовта е единствената реалност във Вселената и основен закон на живота. Живеем, за да разберем някой ден, че ние не съществуваме. Съществува Любовта. Ние сме само обвивки, в които се вселява тя“.

Тези думи на Станислав Станчев – Стенли са мото на албума “Тракийски импресии”. Самовглъбеност и лиричност, поетично усещане за живота и света, както и подчертан интерес към литературата, философията и религията, изграждат неговия мироглед и се отразяват в композициите на без време напусналият ни музикант. Ето какво още откриваме в неговите дневници:

„Вярвам в дълбокото значение на звука и музиката и връзката им с живота“ – и по-нататък – „Индивидуалността рефлектира по свой специфичен начин в смисъла и значението на музиката и й придава уникален привкус“.

Станислав Станчев – Стенли и Симо Лазаров – “Тракийски импресии”

Последната композиция на Стенли родителите му Иван и Росица Станчеви откриват две години след него в новия му синтезатор Yamaha:

„Не бяхме го изключвали, да не би погрешна манипулация да изтрие някой запис. Когато с помощта на проф. Симо Лазаров я намерихме в Yamaha-та, той възкликна: „Та това са теми за мултимедиен спектакъл!“ Стенли не беше оставил писмени указания за нея. Тя имаше звучене на древен свещен обреден танц. Нарекохме я “Тракийски импресии”. Тази основна тема на Стенли породи желание у проф. Симо Лазаров да я доразвие в Балетна рапсодия за пиано и синтезатор „Тракийски импресии“. Ние пък написахме либрето, основано на тракийската митология, по материали на проф. Иван Маразов, с когото се видяхме и беседвахме.“

Сюжетната линия ни повежда към древна Тракия, където Дионис – Загрей, син на Великата богиня майка – Земята, и знатна девойка, дъщеря на жрец, се залюбват. Природа се радва и ликува. Намесват се обаче титаните, които разкъсват Загрей, но светкавица от небето го възкресява. С финален танц любовта и животът тържествуват.

Албума “Тракийски импресии” ще чуем в събота, 18 февруари – в предаването “Картини от една изложба” по програма “Хоризонт” на БНР, след новините от 21:00 ч.

Иван Шопов e човек с разностранни дарования, гостувал ни няколко пъти в „Картини от една изложба“ с проекта БАЛКАНСКИ заедно с Теодосий Спасов и Иво Христов. За по-младото поколение Иван е легенда с изявите си като топ ди джей по цял свят и автор на електронна музика, други пък ценят повече качествата му на художник, а ето и един негов проект, в който многообразието му успешно се съчетава.

“Lights & Shadows” („Светлини и сенки“) е арт каталог с графики, илюстрации и с музика на Иван Шопов от периода 2001-2011 г., допълнени с фотографиите и дизайна на Иво Христов.

Идеята е музиката да те пренесе в света на светлините и сенките, вълнуващи автора при създаването на неговото графично изкуство. Пред нас е колекция от контрасти – светлина срещу сянка, абстракция срещу реалност и агресия срещу спокойствие. Това е произведение на изкуството, който показва как Иван Шопов представя творческите си виждания за живота чрез простотата на черното мастило върху бялата хартия.

Иван Шопов – Светлини и сенки

Всички музикални композиции са създадени на 10 000 метра надморска височина по време на полетите около турнетата на Иван из целия свят. Гледките и мащабите, които се разкриват пред музиканта по време на полет, са изключително вдъхновяващи и носещи идеята за пространство, лекота и безкрайност, и това струи в музиката му.

Ето как Иван Шопов ни представя същината на замисъла си: „Това е вечното търсене на нови музикални хоризонти, покоряването на тишината, укротяване на пулсиращия ритъм и настройка на търпението в автора“.

Албума “Lights & Shadows” („Светлини и сенки“) ще чуем в събота, 11 февруари – в предаването “Картини от една изложба” по програма “Хоризонт” на БНР, след новините от 21:00 ч.

Иван Шопов