Начало » Posts tagged 'Картини от една изложба' (Страница 33)
Tag Archives: Картини от една изложба
Forlorn
- ALMA MATER revealed the song “Pain” feat. G. McManus (KOROZY)
- Gallery: RAMPART, HARD COMPANY, STORM and FAT WHITE CHIEFS in Sofia
- Gallery: BESTIA ATER, PAST REDEMPTION and PROKAZA in Sofia
- Gallery: TERRAVORE, CONCRETE, CIROZA and SQUAD OF DEATH in Sofia
- JUDAS PRIEST are working on new album
- NANOWAR OF STEEL reveals music video for new single “Uranus” feat. Michael Starr (STEEL PANTHER)
- Gallery: U.D.O. in Plovdiv
- Rob Halford’s Confess: “I’m a pop tart”
- Gallery: Sea Of Black Festival 2020
- Gallery: SCHIRENC PLAYS PUNGENT STENCH in Bulgaria
“The Source” от AYREON в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “The Source” от AYREON. Събота, 18:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
В деветия студиен албум на проекта AYREON нейният автор Arjen Antony Lucassen решава да допълни повествованието от предишните издания като представи предистория на последния от сагата албум „01011001“ и така “The Source” („Началото“) става първият по хронология.
Ето какво обяснява Lucassen: „Този път всичко започна от художествена творба, от картина. Обикновено избирам графичния дизайн в края на записа на албума, когато завърша всичко… Този път обаче си помислих дали да не започна с картината, ще може ли тя да ме вдъхнови. Спомних си, че когато гледам старите албуми на YES с обложките на Roger Dean, това наистина ме вдъхновява. По този начин реших да постъпя сега, и в Google Images намерих подходящия човек, който да направи изображение в стилистиката на научната фантастика, и това бе французинът Yann Sourtre рисува индустриални пейзажи, наситени с много детайли, и веднъж попаднах на изображението на момиче под вода с тръби и то ми напомни за расата на „Forever“. Какво ще стане ако това е изображение на „Forever“ и какво ще стане, ако расата на „Forever“ някога е била човешка и какво ще стане, ако ние сме потомци на същата раса? Ето така историята, започнала с „The Final Experiment“ („Последният експеримент“) се върна в своето начало и това е нейната предистория. Тук ли започва тя, това ли е нейното начало, откъдето се появява човечеството? Откъде идва расата „Forever“?“ – завършва Arjen Lucassen.
Ayreon – The Source
Сюжетната линя в “The Source” ни връща към далечното минало на планетата Алфа в галактиката Андромеда, обитавана от нашите предци. Независимо от усилията на лидера на опозицията, президентът предоставя на компютърната програма Frame всички права да разреши привидно непреодолимите екологични и политически проблеми. Програма обаче решава, че единственият възможен начин е да се унищожи човечеството като да се спрат всички системи за поддръжка на живота му. Обитателите на Алфа се отчайват за своята съдба, но капитанът на космическия кораб Starblade предлага да търсят нов свят, за да започнат отново…
Това е началото на историята в този албум, разделена на четири части, озаглавени „Хроники“, като отново Lucassen кани звезден състав за изпълнение на ролите в своята опера: певците James LaBrie (DREAM THEATER), Floor Jansen (NIGHTWISH), Hansi Kürsch (BLIND GUARDIAN), Simone Simons (EPICA), Tobias Sammet (AVANTASIA, EDGUY), Tommy Karevik (KAMELOT), Russell Allen (SYMPHONY X), Michael Mills (CIRCUS MAXIMUS), Nils K. Rue (PAGAN’S MIND), Zaher Zorgati (MYRATH) и Tommy Rogers (BETWEEN THE BURIED AND ME), а сред инструменталистите ще откроя Mark Kelly (MARILLION), Paul Gilbert (MR. BIG) и Guthrie Govan (THE ARISTOCRATS).
Албума “The Source” („Началото“) ще представим в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 22 юли, след новините от 18:00 ч.
“Dark Sky Island” от Enya в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Dark Sky Island” от Enya. Събота, 18:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Международната асоциация за тъмно небе определя през януари 2011 г. Сарк за първия в света остров „Тъмно небе“. Това признание означава, че този британски остров, последното феодално владение в пределите на Европа, е толкова чист от светлинното замърсяване, че да позволи астрономически наблюдения с невъоръжено око. Отличието се дължи не само на местоположението му, но и на забраната за леки автомобили, на факта, че няма обществено осветление, а местните жители са извършили редица промени, като например смяна на светлините в имотите си, за да намалят светлинното замърсяване.
Всичко това впечатлява ирландската певица, автор на песни и изпълнител Enya при подготовката на нейния 8 (9) студиен албум наред с поезията за острови от нейната приятелка Roma Ryan. Ето какво заявява Enya в интервю:
„В “Dark Sky Island” темата е за пътуванията въобще, за пътуванията до остров Сарк, пътуванията през целия ни живот, през истории и през емоции, за пътуванията през големи океани. И това е основната връзка между отделните песни.
Enya – Dark Sky Island
Всичко започна в началото на 2012 г., когато почувствах нужда да се върна в студиото. Това означаваше, че съм събрала достатъчно вдъхновения. За мен, ако получа вдъхновение – красив миг, пейзаж, история, която някой ми е разказал, или нещо друго – не означава, че съм длъжна да напиша песен точно там и веднага. Прекалено много е да се опитвам да го наложа на музиката, ще пресиля нещата. Знам, че ако вдъхновението е достатъчно силно, ще го нося със себе си чак до студиото. Ето, влизам в студиото, сядам пред пианото и се опитвам да разбера кои са тези толкова силни влияния. В началото се усамотявам, оставям се на своето съзнание и тогава започвам да усещам музиката. Все едно разтварям малък дневник, за да прегледам всички влияния, които съм получила. Кое беше най-силното впечатление? С какво да започна? Започнах с „Островът Тъмно небе“ – завършва Enya.
Заедно с постоянния си екип, включващ продуцента и автора на аранжименти Nicky Ryan и неговата съпруга, поетесата Roma Ryan, те осъществяват своя проект със завиден успех като повтарят най-високите си досега (всъщност от 1991 г.) заети места в музикалните класации от цял свят. Така общият брой на продадените досега от Enya дискове вече надхвърля 80 милиона и я нарежда сред най-печелившите в поп музиката жени.
Албумът “Dark Sky Island” или „Островът Тъмно небе“ ще прозвучи в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 15 юли, след новините от 18:00 ч.
“Porgy and Bess” на Miles Davis в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Porgy and Bess” на Miles Davis. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Съвместните проекти на Miles Davis и Gil Evans бележат нов етап в развитието на джаза. Първият им съвместен албум е от 1948 г., той се казва “Birth of the Cool” (“Раждането на куула”) и няма търговски успех. Когато през 1957 г. двамата реализират записите на “Miles Ahead” (“Майлс напред”) от знаменитата си поредица, те едва ли са предполагали какъв резонанс ще има.
Албумът “Porgy and Bess” е записан преди 59 години – на 4 дати през юли и август 1958 г. в знаменитото Ню Йоркско студио на Columbia, разположено на 30-та улица. Сред 18-членния оркестър фигурират имената на Julian „Cannonball“ Adderley, Paul Chambers, Philly Joe Jones и Jummy Cobb. Диригент и автор на оркестрациите е Gil Evans.
Miles Davis си спомня: „Когато Gil написа аранжимента за пиесата “I Loves You, Porgy“ („Обичам те, Порги”), ми каза само в каква гама да свиря. Липсата на акорди ти дава много повече свобода и пространство да чуеш нещата”. А Gil твърди: „Miles може да бъде горещ в истинския смисъл на тази дума”.
Така се ражда една от най-изтънчените и проникновени интерпретации на операта от George Gershwin по текст на Du Bose Heyward и Ira Gershwin.
Miles Davis – Porgy and Bess
Либретото е изградено около любовна история в бедната негърска община на рибарите от Кетфиш роу, Чарлстън, Южна Каролина, около 1912 г. Бес, млада дама с доста фриволно поведение, иска да се освободи от връзката си с бруталния Краун, пристанищен хамалин, междувременно търсен за убийството на рибаря Робинс. Единственият, готов да й даде подслон и да надживее миналото й, е инвалидът Порги. Отношенията между двамата се усложняват от неодобрението на съседите и приятелите, от присъствието на Спортинг Лайф, доставчикът на дрога и от завърналия се Краун.
По време на пикник на остров Китиуо, когато всички се веселят, пеят и танцуват, а Спортинг Лайф проповядва, че не е необходимо строго да се съблюдава Библията, Краун сграбчва Бес и дори след като разбира, че тя вече живее с Порги, я замъква в гората. Порги побеснява, когато научава за случката с Бес, издебва момент, причаква в засада Краун и го промушва с нож. Скоро след това е освободен от съда поради липса на доказателства, а същевременно се оказва, че Бес е заминала за Ню Йорк заедно със Спортинг Лайф. Порги се радва на вестта, че Бес е оцеляла и тръгва да я търси. Сред персонажите в операта ще спомена също така Клара и нейния мъж рибарят Джейк, които загиват по време на ураган и остават сирачето си в ръцете на Бес, Серена, жената на убития Робинс, които стават съпричастни на драмата в Кетфиш роу.
Имам удоволствието да ви изпратя материалите за албума “Porgy and Bess”, който ще звучи в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 8 юли, след новините от 21:00 ч.
„Return to Ommadawn“ на Mike Oldfield в „Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя „Return to Ommadawn“ на китариста Mike Oldfield. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Когато през 1975 г. китаристът Mike Oldfield издава своя трети студиен албум „Ommadawn“, едва ли е мислил за неговото продължение след 42 години. Ето какво споделя Mike в интервю:
„Последните четири години се оказа доста тежки за мен: умря синът ми Dougal (на 33 години), отиде си и баща ми, водих тежки съдебни битки. От болката и борбата се роди този албум – „Return to Ommadawn“ („Завръщане към Амадан“).
Така се случи, че докато четях мнения в социалните мрежи, забелязах, че на всички им харесват най-вече първите ми три албума, при което най-големи симпатии събира именно „Ommadawn“, повече отколкото дори „Tubular Bells“. Тогава създавах тази музика без някаква особена цел – да се харесам на някого или да се подчиня на някакъв натиск, това беше спонтанно творчество. След това обаче ми се наложи да правя компромиси, но сега се връщам отново на своя път. Попитах моите симпатизанти дали искат да направя отново акустичен албум, даже ги питах за заглавието му и се оказа, че има голям интерес, което силно ме мотивира.
Първото, което направих, бе да събера отново същите инструменти, с които бях свирил на записите за „Ommadawn“, което не беше лесно, защото живея на Бахамите. За обложката на албума пък помолих издателите да ми направят нещо епично върху снежен пейзаж в духа на „Игра на тронове“.
Mike Oldfield – Return to Ommadawn
Най-важното е, че все още мога да създавам своя музика, да изразявам своите емоции, бих казал, че тук музиката ми дори е препълнена с чувства. Житейските обстоятелства придадоха дълбочина и сила на отделните мотиви, подобно на тези, които имах през 70-те години. И сега се оказах в подобна ситуация, която ми послужи за гориво в творческия процес. Да сте чували за щастлив и доволен от всичко човек, който да е създал нещо наистина прекрасно? Не става. Трябва да изстрадате своето произведение и е добре, че намирам изказ, а не събирам всичко вътре в себе си“ – завършва Mike Oldfield.
Заглавието на албума „Ommadawn“ има келтски произход и означава “Глупакът”, но в случая това е без значение, защото, както Mike Oldfield споделя за изданието “Melody Maker”, една сутрин той видял думата “Амадан” (така се произнася на келтски), написана от Clodagh Simonds на парче хартия, харесал я като звучене, но за него тя не означава нищо друго.
Mike развива в „Return to Ommadawn“ идеята си да използва студийна техника за да създаде квази симфонична структура за поп-музика. В случая той прилага известната система за разгръщане на основните акорди, при което създава една базова мелодия, прави последователно нейни хармонични производни чрез арпежиране на акордите. После създава нова мелодия на основата на същата последователност и без двете мелодии да са свързани хармонично, ги изпълнява едновременно, ползвайки всяка една от тях за контрапункт на другата. При това те се повтарят сякаш слушате мантра, но не се връща към точно същата последователност от звуци, модулирайки понякога към минорен лад и обратно към мажорен.
Ако вникнем отвъд монотонното звучене, при което сякаш постоянно се повтаря оригиналната тема, ще разберем смисъла на казаното от John Cage, че целта е да се постигне освобождаване на съзнанието за да усеща разликата във вариациите, които иначе не биха били забелязани.
Албума „Return to Ommadawn“ или „Завръщане към Амадан“ ще чуем в предаването „Картини от една изложба” по програма „Хоризонт” на БНР, в събота, 1 юли, след новините в 21:00 ч.
„Fight for my Soul“ от Jonny Lang в „Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” представя албума „Fight for my Soul“ на певеца и китариста Jonny Lang в събота, в ефира на програма „Хоризонт” на БНР.
Седем години след награждаването с отличието Grammy през 2006 г. певецът и китарист Jonny Lang не издава нова музика. И това се оказва обяснимо: детето чудо, което на 16 години смая света с дрезгавия си глас и свиренето на китара през 1997 г., се оженва и отглежда 4 (!) деца.
Заедно с продуцента Tommy Sims, който продуцира и е съавтор на Eric Clapton с албума “Change the World“ (също отличен с Grammy), се заемат с нов проект.
Jonny Lang – Fight for my Soul
Jonny споделя в интервю:
„В песните ще откриете голяма част от това, което съм преживял чрез музиката и в живота през последните години. Това са текстове, в които ще откриете реалния живот и моите борби по един или друг повод, затова акцентът е върху вокалите, а не върху китарните сола. Някой ден ще направя албум с традиционен Blues, но сега нямах конкретни планове в какъв стил да композирам, музиката и текстовете ми идваха отвътре и аз само ги регистрирах. Тъй като правех албума седем години, той се получи с доста различна стилистика, следващия път ще се опитам да съм по-стегнат.
Аз съм дълбоко вярващ човек и смятам, че Божието вдъхновение ми носи баланс в живота. Връзката ми с Бог винаги ще бъде най-важната част от моя живот и мисля, че се долавя в песните, които пиша. Тя винаги ще ме вдъхновява, защото е нещо, което е част от мен, така че предполагам, че може да се види или прочете в текстовете, които пиша.
В песента „Борба за моята душа“ например говоря за нещата, които ни се дават от Бог, за това, че сме родени и в някакъв момент от живота ни стигаме до кръстопът, където трябва да решим какво да правим през останалата част от живота ни. Всеки от нас може да преодолее бъркотиите около себе си и да продължи борбата за душата си. Аз получих благословение и баланс чрез семейството си, но ако съм честен, първата една-две години ми бе адски трудно, но самите деца бяха такова очарование, че ме накараха да погледна на света по друг начин“ – завършва Jonny Lang.
Албума „Fight for my Soul“ или „Борба за моята душа“ ще чуем в предаването „Картини от една изложба” по програма „Хоризонт” на БНР, в събота, 24 юни, след новините в 21:00 ч.
„The Island of the Fay“ от TANGERINE DREAM в „Картини от една изложба”
През юни 1841 г. американският писател Edgar Allan Poe публикува в притурката към списанието „Graham’s Magazine“ една от своите най-красиви и символични творби „The Island of the Fay“ („Островът на феите“).
Разказът няма сюжетна линия, това са по-скоро размишления за музиката и мистицизма, докато повествователят попада на самотен остров сред малки реки. Островът се оказва обиталище на няколко нежни феи, една от които той вярва, че е видял в малко кану. Тя излъчва радост, озарена от слънчевата светлина в западната половина на острова, но става покрусена от скръб, когато премина в сянката на изток и това символизира преходът от младост към старини.
Tangerine Dream – The Island of the Fay
Разказвачът твърди, че музиката с висока класа може да бъде най-проникновено оценена само когато слушателят е в уединение. Нейните духовни послания са достъпни единствено в моменти на пълна концентрация към звука. Присъствието на всяка друга форма на живот в този момент, различна от „зелените неща, които растат върху почвата и са безгласни“, е „във война с гения на сцената“. Всичко, което ви отвлича вниманието от красотата на природата, разрушава въздействието на музиката и вие не можете нито да слушате в пълнота, нито да й се наслаждавате. Чрез съзерцаване на природата и музиката в самота, ние се приближаваме към разбирането за нашето място във вселената, е посланието на Edgar Allan Poe, чието произведение е поместен в приложените материали.
С интерпретацията на „Островът на феите“, Edgar Froese от германската група за електронна музика TANGERINE DREAM дава началото на нов цикъл, озаглавен „Звукови поеми от „Eeastgate“. Froese заявява:
„Определено си струваше да дадем начало на този цикъл с Edgar Allan Poe, писател, който твърде дълго е бил определян само като тъмен, мрачен и мистериозен. Той обаче е много повече от това, той е истински мечтател. Пресъздаването на разказа „Островът на феите“ с моя музика и на Thorsten Quaesching беше много вълнуващо, ние се опитахме да внесем динамика и отчасти експериментирахме с нов цигулар, постарахме са да вдъхнем живот на тази история чрез нашите възприятия.“
Албума „The Island of the Fay“ или „Островът на феите“ ще чуем в предаването „Картини от една изложба” по програма „Хоризонт” на БНР, в събота, 17 юни, след новините в 21:00 ч.
„F.E.A.R.“ от MARILLION в „Картини от една изложба”
„Албума „F.E.A.R.“ („F*** Everyone and Run“) го правихме повече от 3 години, но някои от текстовете са по-отдавна – разказва Steve Hogarth, певецът на британската прогресив рок група MARILLION, – съчинявахме го в нашето студио, докато репетирахме между представленията.
Това е нашият осемнадесети албум. Ние сме в период, когато аз лично не зная още колко албуми ще направим, затова реших, че е време „да вдигна всичките си знамена на мачтите“ и да кажа нещата, които според мен са важни, вместо да напиша някоя любовна песен.
И така, свирихме ние всеки ден, минаваше седмица, после месец, даже няколко години, като непрекъснато качвахме на платформата SoundCloud онези фрагменти, които ни харесваха.
Разполагаме със свой account на SoundCloud и всеки от групата слагаше в отделна папка любимите си неща, а после се събирахме и ги пресявахме.
Marillion – F.E.A.R.
Пълното заглавие на албума е „F*** Everyone and Run“. Това е стих от песента „The New Kings“, която е реакция на последната финансова криза в световната икономика. Повечето от думите витаеха в мен в продължение на три или четири години, и това е реакция на протест срещу онези, които ни доведоха до тази финансова катастрофа, те изведнъж подадоха оставки и си тръгнаха спокойно с огромни бонуси, платени от банките, които разориха. И нима е честно това, че за малкия човек останаха само счупените парчета?
При нас във Великобритания две или три банки бяха национализирани и данъкоплатците след това колективно трябваше да поемем техните дългове, които не ние създадохме, докато изпълнителните директори на същите банки се разхождаха без много да се шуми в Монако, станали страхотно богати. Така че, ако някой трябваше да каже всичко това, се оказа, че този някой съм аз.
В моите текстове се говори също така за руските олигарси – продължава STEVE HOGARTH – за милиардерите, които изкупиха Лондон, Женева, Монако, както и нашите футболни клубове. В западните демокрации правим компромиси с големите пари, които влияят със своите корпорации върху политическите системи за управление в свят, който все повече функционира върху философията „Всеки за себе си“. Примерите са във вестниците всеки ден, имам чувството, че се доближаваме до някакъв дълбок обрат в света – необратима политическа, финансова, хуманитарна и екологична буря. Силно се надявам да греша. Бих искал моят FEAR (страх) от това, което „изглежда“ се приближава, да е точно това, а не страх от това, което „е“ готово да се случи.
В албума обаче има не само това, ще откриете текстове за моите деца, за баща ми, който почина неотдавна, за нашите невероятни фенове, за силата на красотата, но и за изгубената любов, за изневярата“ – завършва Steve Hogarth.
А пианистът Mark Kelly добавя: „Надявам се хората да отделят време да се вслушат в този албум, ние вложихме много усилия в него и има отделни моменти, които ще чуете за първи път в наши композиции. Трябва да го преслушате няколко пъти, поне четири, преди да започнете да забелязвате тези моменти“.
По традиция албумът „F.E.A.R.“ е финансиран от феновете на MARILLION чрез уебсайта PledgeMusic и след появата си на 23 септември 2016 г. повтаря най-високото им четвърто място в музикалните класации на Обединеното кралство за първи път след 1987 година (тогава с „Clutching at Straws” и FISH).
„F.E.A.R.“ или „F*** Everyone and Run“ ще чуем в предаването „Картини от една изложба” по програма „Хоризонт” на БНР, в събота, 10 юни, след новините в 21:00 ч.
„Legacy“ на MYRATH в „Картини от една изложба”
Музикантите от тунизийската група MYRATH още с първите си изяви в стила Oriental Metal стават известни у нас; сред слушателите на „Картини от една изложба“ те се ползват със завиден успех от двете им представяния досега. Техните гастроли по цял свят се следят с повишен интерес и са белязани от съвместни участия с Robert Plant от LED ZEPPELIN, EPICA, SYMPHONY X, ANATHEMA и т.н.
След пет години подготовка на пазара се появява четвъртият (неофициално петият) им студиен албум “Legacy“ („Завещание“) и ето как певецът Zaher Zorgatti ни въвежда в него:
„Ние композираме от сърце, винаги влагаме нещо от душата си, това не става механично. Може би затова минаха толкова години за подготовка, защото изживяхме доста трудни моменти, като смъртта на кръстника ни Ahmed Ben Arbia, бащата на нашия китарист Malek. Това беше истински шок, защото той беше такова вдъхновение за нас, а беше и наш мениджър. Мога да ви кажа, че без него и без нашия продуцент Kevin Codfert нищо нямаше да направим.
Myrath – Legacy
Междувременно стана революцията в Тунис, с която ни се случиха както лоши, така и добри неща. Скоро след нея ние започнахме да композираме музиката за “Legacy“ и сглобихме всичко в Тунис, в родния ми град Sousse. После се преместихме във Франция и записвахме около Париж, в Nanterre, а смесването направиха Kevin Codfert и Jens Bogren в Швеция.
Най-важното нещо за нас сега е да композираме и да правим албуми, защото усещаме силно вдъхновение и се чувстваме пълни с енергия. Искаме да внесем нещо ново на метъл сцената, въпреки че има много банди, които се опитват да включат ориенталски елементи в своята музика, но това най-често са клишета, все едно гледате Клеопатра или египетските пирамиди от старите холивудски филми“ – завършва Zaher Zorgatti.
Тематиката на песните в „Завещание“ ни пренася в широк времеви диапазон: включва препратки към древен Египет, откриваме отгласи от настоящето, за попаднем в бъдещето чрез стилистиката на фентъзи сериала „Игра на тронове“, а сред всички тях доминират вътрешните проблеми на съвременни млади тунизийци, представени ярко и откровено.
Албума “Legacy“ („Завещание“) ще чуем в предаването „Картини от една изложба” по програма „Хоризонт” на БНР, в събота, 27 май, след новините в 21:00 ч.
„The Glass Menagerie“ от Henry Mancini в „Картини от една изложба”
„…Имам какво да ви покажа, умея да правя номера. Но аз съм обратното на фокусника: той създава илюзия, която прилича на истина, аз ви показвам истини, приятно маскирани като илюзия“.
С тези думи, изречени от героя Том, започва драмата „Стъклената менажерия“ („The Glass Menagerie“, 1944 г.) от Tennessee Williams, която му носи първия театрален успех: още през следващата година получава наградата на нюйоркската театрална критика и така започна неговият път към сцените по цял свят.
Пиесата съдържа силно автобиографични елементи и е предшествана от разказа „Портрет на момиче в стъкло“ от 1943 г. Премиерата на „Стъклената менажерия“ е в Чикаго през зимата на 1944-1945 г., след което е показана с впечатляващ успех на Бродуей в Ню Йорк.
Henry Mancini – The Glass Menagerie
Сюжетната линия ни представя затворен, но силно драматичен свят: неспокойният, търсещ своя път Том; крехката Лора, неговата по-голяма сестра, която живее чрез своята стъклена менажерия; и властната, тъгуваща по изгубеното минало Аманда, тяхната майка. Появява се и колегата на Том, Джим О’Конър, съученик на Лора. Петият персонаж присъства само със своя портрет: съпругът на Аманда отдавна е изоставил семейството и нейният спомен за дните й като великолепна южняшка красавица, обкръжена от ухажори, изглежда по-романтичен, отколкото истински. Том всъщност е амбициозен писател, работи в склад, за да издържа семейството си, а баналността и скуката в ежедневието го карат нощем да гледа филми в местните кина. Аманда е обсебена от намирането на подходящ „джентълмен“ за Лора, която прекарва по-голямата част от времето си със своята колекция от стъклени фигурки на животни. За да успокои майка си, Том довежда Джим О’Конър вкъщи за вечеря, но възникват усложнения, защото Лора осъзнава, че той именно е мъжът, в когото е била влюбена в гимназията. Джим срива надеждите й за съвместно бъдеще, когато обявява, че е сгоден за друга. Измъчвана, Аманда се нахвърля върху сина си. Том напуска и повече не се завръща в семейството си.
В средата на 80-те години режисьорът/актьорът Paul Newman се решава да направи четвъртата поред филмова и телевизионна адаптация на „Стъклената менажерия“, като включва актьорите Joanne Woodward, John Malcovich, Karen Allen и James Naughton, и кани Henry Mancini да подготви оригинална музика за съпровод.
Henry Mancini споделя в интервю:
„С Paul Newman работихме заедно и преди, това е третият ни съвместен проект след „Sometimes a Great Notion“ (1971 г.) и „Harry and Son Came Along“ (1983 г.). С него не беше лесно да се спогодиш, защото беше много взискателен, включително и към актьорите. Но аз му се радвах. Колкото повече ме питаше и изискваше от мен, толкова повече бях сигурен какво иска – винаги приветствам хората, които могат да изразят какво им е нужно.
Мога да ви заявя, че филмът на Paul Newman е най-близко по дух до драмата на Tennessee Williams, той направи наистина съвременна история за взаимоотношенията на една майка с децата й. Аз от своя страна предпочетох да се осланям на соловите изяви на отделните изпълнители: това придава интимност на музиката и затова тук тя съдържа всякакви видове сола.“
Албума „Стъклената менажерия“ („The Glass Menagerie“) ще представим в предаването „Картини от една изложба” по програма „Хоризонт” на БНР, в събота, 13 май, след новините в 21:00 ч.
„Притча за Савската царица“ от Симо Лазаров в „Картини от една изложба”
От всички книги в Стария Завет нито една не е толкова трудна за тълкуване като „Песен на песните, от Соломона“ – прекрасен, но загадъчен текст. Сред множеството хипотези проф. Мони Алмалех предлага свой прочит в студията „Савската царица“ (2015 г.) и в романа „Савската царица, Лилит и гарванът“ от същата година. Той се придържа към твърдението, че именно любовта на Соломон и Савската царица е възпята в „Песен на песните“. Библейската книга по този начин представя диалога между Соломон и Суламид, която е владетел на Етиопия, т.е. Савската царица.
Посещението на Савската царица в Ерусалим е описано в книга 3 Царе 10:1-13, но дори сухият стил посочва, че „като видя Савската царица всичката мъдрост на Соломон, и….не остана дух в нея“. Любовта им е споделена и е между равни. Тя го дарява с множество подаръци, а „цар Соломон даде на Савската царица всичко що тя желаеше, каквото поиска, освен онова, което цар Соломон ѝ даде доброволно.“ (книга 3 Царе: 10)
Симо Лазаров – Притча за Савската царица
Този сюжет вдъхновява музиканта проф. Симо Лазаров ето така:
„Исках да създам произведение с епичен характер. Не бях се обръщал към библейските книги, а смятах, че вече е време. Вдъхновението ми беше провокирано първо от идеите, споделени с Мони Алмалех и реализирани в първата наша обща продукция „Светлина”, издадена на DVD. Впоследствие се оформи и идеята за „Савската царица”, а оттам и за трилогията с трета част „Архангелите”. Опитах се да пресъздам с музика природата, атмосферата на онова време и, разбира се, любовта.“
Петнадесетте пиеси в албума са интерпретацията на Симо Лазаров за срещата на двамата владетели и за тяхната любов, крачеща свободно през хилядолетията. Контекстът на любовта включва красотата на Ерусалим – с порти и градини, с двореца, живота и интригите в него, с жените на Соломон, дипломацията и пиршествата, а и с качествата му като съдия, пророк, цар, любим на Бога, но и наказан от него.
Премиерата на „Притча за Савската царица“ ще се състои в предаването „Картини от една изложба” по програма „Хоризонт” на БНР, в събота, 6 май, след новините в 21:00 ч.
The Other Side 