Начало » Posts tagged 'Картини от една изложба' (Страница 32)
Tag Archives: Картини от една изложба
Forlorn
- ALMA MATER revealed the song “Pain” feat. G. McManus (KOROZY)
- Gallery: RAMPART, HARD COMPANY, STORM and FAT WHITE CHIEFS in Sofia
- Gallery: BESTIA ATER, PAST REDEMPTION and PROKAZA in Sofia
- Gallery: TERRAVORE, CONCRETE, CIROZA and SQUAD OF DEATH in Sofia
- JUDAS PRIEST are working on new album
- NANOWAR OF STEEL reveals music video for new single “Uranus” feat. Michael Starr (STEEL PANTHER)
- Gallery: U.D.O. in Plovdiv
- Rob Halford’s Confess: “I’m a pop tart”
- Gallery: Sea Of Black Festival 2020
- Gallery: SCHIRENC PLAYS PUNGENT STENCH in Bulgaria
“Swingin’s Mutual” на George Shearing quintet with Nancy Wilson в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Swingin’s Mutual” на George Shearing quintet with Nancy Wilson. Събота, 22:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Певицата Nancy Wilson от малка съзнава, че има дарба, но й е много трудно да убеди преподавателите по пеене да я вземат в своите курсове, защото са искали момичето с кристалното сопрано от Chillicothe, Ohio, да изчака, за да стане по-голяма.
„Винаги съм знаела, че ще стана певица, но ми отне доста време, за да реша дали да го правя професионално“ – споделя Wilson в интервю. – „Когато исках да започна уроци по пеене на 12-годишна възраст, ми казаха, че е твърде рано, „Вашият глас след време ще се промени“. На 22-годишна възраст обаче гласът ми беше все същият.“
Тогава обаче тя вече няма нужда от уроци. Nancy изгражда основите на своята репутация в края на тийнейджърските си години, пеейки всяка неделя в местната църква, а в петъците и съботите – в джаз клубовете на Columbus, Ohio. По време на едно от клубните й участия сред посетителите е знаменитият саксофонист Julian „Cannonball“ Adderley, познат ни от звездния секстет на Miles Davis, създал най-великия албум в джаза “Kind of Blue”. Дотогава Nancy има записани няколко песни за компанията Dot Records, бележи и изпълнения с тенор саксофониста Rusty Bryant, но именно Adderley дава тласък на нейната кариера.
George Shearing quintet with Nancy Wilson – Swingin’s Mutual
„Той имаше участие в Columbus и аз просто отидох до неговата маса, представих му се и седнах, така започна всичко“ – продължава Wilson. – „Негов мениджър беше John Levy, който много бързо ми уреди договор с фирмата Capitol.“
Nancy напуска Columbus и започва да пее в клуба „Blue Morocco“ в New York City. John Levy, който преди е свирил на контрабас с пианиста George Shearing, ярък представител на стила West Cost Cool, го среща една вечер с Nancy и това запознанство добива реални измерения през следващата година.
Междувременно Nancy започва звукозаписните сесии за Capitol и издава два не лоши албума, които на практика са колекции от поп стандарти, изпълнени с джаз аранжименти.
Нейният пробив идва с третото заглавие за Capitol през 1961 г., с концептуалния албум „Swingin’s Mutual“ (“Съвместно суингиране”), записан с квинтета на George Shearing и силно повлиян от певицата Dinah Washington.
Темите в албума, както може да се очаква, са посветени на любовта в различните й аспекти: тъжна, несподелена, отминала, но и щастлива с радостта от близостта на любимия човек, с оживителния ефект от новото усещане, чувството за сън в лятна нощ.
Албума „Swingin’s Mutual“ или “Съвместно суингиране” ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 14 октомври, след новините от 22:00 ч.
“Atlantis” от David Arkenstone в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Atlantis” на David Arkenstone. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Диалозите „Тимей“ и „Критий“ от Платон, като най-ранни писмени източници (около 360-те години преди Христа), в които се споменава Атлантида, дават началото на цяла поредица митове, легенди, догадки и хипотези за тази древна цивилизация до наши дни. Според Платон островът е изчезнал 9 хиляди години преди неговото време при мащабна катастрофа, а мястото на събитието е предмет на научни търсения от изследователи в цял свят, без да има намерени материални доказателства засега.
Особено силен интерес към Атлантида има сред авторите на езотерични учения, ще спомена само двама от тях: Drunvalo Melchizedek и Edgar Cayce. Общото между тях, е, че определят причината за гибелта на цивилизацията на атлантите в непомерното им желание да моделират света по свой образ и подобие, да престъпват границите на позволените научни опити и затова са влезли в нещо като ролята на Луцифер под влиянието на „сивите” събратя от Космоса. Част от атлантите са били високо развити същества, многократно надхвърлящи нашите днешни способности като движение във времето и пространството, преодоляване на гравитацията, владеенето на техники, които все още са немислими за днешните хора. Всъщност тях ги обвиняват за промяната на земната кристална решетка Меркаба, причинила катастрофата и края на цивилизацията им, за ограничаването на възможностите на човека до двуслойна структура на ДНК с цел да бъдат създадени биороботи за работа в златни мини, загубата на памет и т.н.
David Arkenstone – Atlantis
Тази тема вълнува и мултиинструменталиста David Arkenstone: „Винаги съм бил очарован от легендата за Атлантида и всичко, което тя означава за различните хора по света. Мислех си, че бих могъл да създам своя представа за нея чрез музика, с която хората да я идентифицират. Отдавна исках да направя концептуален албум и чаках подтик около идеята за Атлантида в продължение на много години.
Тази музика е израз на моята почит към величието и тайнството на древната цивилизация на Атлантида. Надявам се духът на мир и озарение, който движи най-ранните обитатели на Земята, скоро да намери своето място в сърцата ни.
Веднага щом съзрях картината за Атлантида в главата си, процесът на работа потръгна и се получи един най-добрите ми албуми. Когато започна да рисувам музикална „картина“, чувствам, че някаква сила се задвижва чрез мен. Опитвам се да я използвам възможно най-добре. Надявам се да доловите това мое усещане, което съм изразил във всяка отделна пиеса за този остров, кръстен на Атлас, първородния син на бог Посейдон“ – завършва David Arkenstone.
Няколко думи за David, известен като майстор на великолепни музикални пейзажи, в които успешно прилага инструментариум от електронната и симфоничната музика и всичко между тях. Той има впечатляваща кариера, която включва повече от 45 албума, 20 хита в Billboard, музикални съпроводи за филмови и телевизионни постановки, реклами и компютърни игри (Warcraft, Starlight Inception, Wizard Quest). Изпитва силна страст да кани слушателите си на музикални пътешествия, да им представя своеобразни звукови гоблени, които пресъздават всяка човешка емоция.
„Представям си мястото, където бих искал да отида, или приключението, което бих искал да направя, оставям въображението ми да се освободи и то да ме води“ – заявява David Arkenstone.
Албума “Atlantis – A Symphonic Journey” или „Атландида – едно симфонично пътешествие“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 30 септември, след новините от 21:00 ч.
“Lighthouse” от IAMTHEMORNING в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Lighthouse” на IAMTHEMORNING. Събота, 22:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
„Стремим се в нашата музика да намерите не само тъга, самота и болка, но също красота, щастие и надежда“ – Марьяна Семкина, iamthemorning
Наградата „Най-добър прогресив рок албум през 2016 г.“ за “Lighthouse” („Фарът“) на дуото IAMTHEMORNING не учудва, ако забележим, че е със знака на Kscope (издателят на Steven Wilson и сие), записан е с участието на Gavin Harrison, Colin Edwin (и двамата от PORCUPINE TREE) и Mariusz Duda (от RIVERSIDE), а смесването е направено от тон инженера на Tori Amos – Marcel Van Limbeek.
Пианистът Глеб Колягин и певицата Марьяна Семкина (на български се произнасят Глеб Калягин и Марияна Сьомкина) от Санкт Петербург замислят през 2010 г. проекта IAMTHEMORNING като акустична камерна формация. Развитието на музикалните им идеи обаче налага да привличат други изпълнители. Глеб, самият с класическо музикално образование, кани хора с академична подготовка и това дава отражение върху качеството на музициране още с първите им изяви.
Техните изпълнения в началото са наситени с дълбоки метафорични слоеве, в текстовете долавяме препратки към поезията на Шекспир наред с образи и символи от съвременната култура. В музикално отношение пък се разпознават стилистични похвати от целия спектър на прогресив рока и класическата музика като особено силно влияние се усеща от PORCUPINE TREE, Philip Glass и Kate Bush.
“Lighthouse” е третият студиен албум на IAMTHEMORNING и носи отражения в техния камерен прогресив рок от класическата музика, северния фолклор на Англия и джаза с електронна фрактура и мощно присъствие на акустична звучност от струнен оркестър, хор и солисти.
Във „Фарът“ се разказва историята за развитието на психично заболяване, проследяват се отделните етапи и борбата на героинята с болестта, временната ремисия, след която настъпва пълен разпад. В лиричен план албумът е вдъхновен от произведенията и живота на Virginia Woolf и Sylvia Plath.
iamthemorning – Lighthouse
Марьяна Семкина разказва:
„Всичко започна, когато посетих Beachy Head край Брайтън в Източен Съсекс, Южна Англия, с високите 160 метра скали над морето. Нямах представа що за място е това (в интернет по-късно видях, че съм била на едно от най-известните места за самоубийство в Европа), но веднага долових тъгата и великолепието му, неговата мрачна история се носеше във въздуха.
Аз съм книжен плъх и по това време четях книгата „The Bell Jar“ („Стъкленият похлупак“) от Sylvia Plath, отделно си спомних за Virginia Woolf и нейния роман „Към фара“, вдъхновен от фара Godrevy и това задейства целия процес. Макар че, трябва да призная, преработих половината от текстовете по-късно, исках да ги направя в сегашната им форма, за да стане концепцията по-ясна, защото се озовах в неприятен инцидент, който ме затвори вкъщи в продължение на един месец: нито можех да говоря, нито да пея, нито да излизам навън. Този конкретен месец определи концепцията на албума в лиричен план, и това е отчасти причината, поради която е толкова мрачен.
Песните бяха съчинени в рамките на един месец, това беше доста бърз процес този път. Бях доста обсебена от темата и се чувствах като лично въвлечена в повече от една или две песни. Хората като че ли пренебрегват твърде често въпроса за психичното здраве, отказват да говорят и това не е добре за тези, които се нуждаят от помощ, ето защо избрах тази тема, а тя е толкова широка и дълбока.
Разказваме историята на момиче, което се лекува, например в песента “Chalk and Coal” („Варовик и въглища“) се говори за конвулсивната терапия. Заех се с изучаването на този въпрос и затова много от песните в албума са посветени на различни етапи от историята на това момиче, което се бори с депресията си. Това е причината, поради която има разнообразие от настроения в целия албум. Има различни фази на заболяването, маниакално и след това депресивно.
Аз пишех текстовете все едно историята беше пред очите ми в конкретни сцени, описани в песните. Терапията в “Sleeping Pills” („Хапчета за сън“) е за опитите на момичето да се бори с безсънието. Тя започва да приема хапчета за сън, но след това в “Libretto Horror” („Либрето на ужаса“) ни отвежда до момента, в който предозира хапчетата, за да се измъкне от тази каша. Ситуацията е много истинска и конкретна, не става дума за абстрактни неща, а за специфичната ситуация в живота на един болен човек.
Избрахме заглавието “Lighthouse”, защото фарът дава ориентири, неговата светлина е надежда за изгубените кораби в морето. Той е символ на надеждата, въпреки че, ако сте видели обложката на албума, там има един фар, който е под вода, но все още дава светлина.
Нашата героиня стои с краката в морето и се опитва да реши дали да се удави или не, и така няма конкретен завършек на историята, тя остава с отворен край“ – споделя Марьяна Семкина.
Албума “Lighthouse” или „Фарът“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 23 септември, след новините от 22:00 ч.
“Symphony of Enchanted Lands” на RHAPSODY в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Symphony of Enchanted Lands” на RHAPSODY. Събота, 22:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
„Това, което е разказано между тези страници, предназначени да напомнят на идните поколения, е написано от мъдрата стара ръка на Aresius от Elgard, който може да свидетелства пред Бога за друго невероятно епично събитие. Ще ви разкажа за смелия войн на Loregard, син на осветения лед, и неговото търсене на легендарния смарагдов меч, мощното оръжие на добрите сили, решаващо съдбите по време на война и осигуряващо мир, нашата последна надежда за спасението на омагьосаните земи… „
Така започва “Symphony of Enchanted Lands” („Симфония за омагьосаните земи“), втора част от „Сагата за смарагдовия меч“. Тя е замислена като проект от 5 албума в стил Fantasy от китариста Luca Turilli, тогава участник в италианската Symphonic Power Metal група RHAPSODY, чиято музика съчинява заедно с пианиста Alex Staropoli.
Rhapsody – Symphony of Enchanted Lands
Ето накратко либретото на тази част от хрониките на Alagalord, чиято основна тема е за търсенето на трите ключа на мъдростта, продължение на повествованието от първата част на сагата „Легендарните истории“: „…Ice Warrior (Леденият войн) трябва да преодолее най-дълбоките си страхове в „Огледалото на сенките“, за да получи първия ключ. После следва да премине през Tharos, вечно бдящия червен дракон, пазител на втория ключ, който е омагьосан. Драконът е сразен след продължителна битка. Ice Warrior обаче не се възползва от възможността да го унищожи и освобождава Tharos от заклинанието. Двамата стават съюзници. Tharos качва Ice Warrior на гърба си и те отлитат към далечна долина, където е олтарът на Ikaren. Там, в тайнствената пещера, той открива третия ключ. Близо до този олтар е скрит проход, водещ към голяма зала, където древният магьосник Aresius очаква явяването на избрания в кула над Портата от слонова кост.
Ice Warrior и Tharos преминават през Портата от слонова кост, озовават се в красива долина, за да се окажат след това на странно пустинно място. Внезапно духове и призраци прииждат от всички страни и обграждат Ice Warrior. Тогава Tharos се отплаща за сторената му добрина, спасява Ice Warrior и двамата политат заедно. Не след дълго небето над тях се смрачава и всичко потъва в мраз. Tharos разкрива, че това е тъмната крепост на Abyss (бездната), за която се говори, че е мястото, където е скрит смарагдовият меч. Докато летят над крепостта, се появяват крилати демони. Tharos оставя Ice Warrior на най-високата кула, докато се бори с демоните. Ice Warrior отваря капак и се спуска в голяма зала, за да открие смарагдовия меч, и го взема в ръце. Пазителят на меча се появява, започва се битка и той почти убива Ice Warrior, но Tharos се появява в решителния момент и се хвърля към Пазителя, като дава на Ice Warrior достатъчно време да се възстанови и смъртоносно да нарани чудовището. Те бързо се измъкват и отлитат към Портата от слонова кост. Чак там Ice Warrior забелязва, че драконът е смъртоносно ранен. Tharos умира скоро след това, а Ice Warrior се заклева да отмъсти като убие тъмния лорд Akron със собствените си ръце…“
Албума “Symphony of Enchanted Lands” или „Симфония за омагьосаните земи“, записан с участието на солисти, три хора и струнен оркестър, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 16 септември, след новините от 22:00 ч.
“Myth Magic” на KAN‘NAL в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Myth Magic” на KAN‘NAL. Събота, 22:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Идеята за групата KAN‘NAL се заражда в джунглите на Гватемала, където певецът Kurt Baumann, известен с псевдонима Tzol, попада през 2001 г. в желанието си да намери ново развитие след 15 години свирене с различни групи в Тексас. Дълбоко зареян в дебрите на Чиапас, една нощ той открива пещера и влиза в нея за да търси подслон. Вътре открива Aumrak, жена шаман от гватемалските маи, които владеят тайното знание и прилагат древни духовни практики.
Aumrak е получила инициация от пет старейшини на маите, започнала е да практикува йога преди 30 години и е жрица на ордена Мелхиседек, завършила е висше образование в университети в Австрия и Канада, и е възприела наставлението на духовните си учители да развие шаманските техники в съвременни условия.
Kan’Nal – Myth Magic
Първата задача на Tzol е да се срещне в селцето Сан Маркос, близо до езерото Атитлан, с Tierro, андалуски ром, да намерят общ език и да започнат да пишат песни, в които да се съчетаят шаманските ритми с латино мотиви и рок елементи. Постепенно към формацията се включват още членове, за да се изгради трупа, която след две години започва да представя с огромен успех цялостен музикален и сценичен спектакъл в 15 страни от Америка и Европа, вдъхновен от Aumrak.
В третия си албум, озаглавен “Myth Magic” или „Измислица вълшебна”, KAN‘NAL ни предлагат шаманско пътешествие в безкрайната пустиня на съзнанието сред тайнства, магии, боговете на дъжда и вой на койоти, но и с послание за любов, озарение и промяна.
Този албум ще чуем в предаването „Картини от една изложба” по програма „Хоризонт” на БНР, в събота, 9 септември, след новините в 22:00 часа.
“Исихия“ на едноименната група в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Исихия“ на едноименната група. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Исихия
Духът на трагизъм от последните години на Второто българско царство е пресъздаден чрез смесване на църковнославянски напеви и български народни ритми от българската етно-амбиент група ИСИХИЯ. Ето какво споделят музикантите за своя дебютен албум:
„С името “Исихия” се търси идейната връзка, препращаща към исихасткото религиозно движение, съпътстващо последните десетилетия от съществуването на Източната римска империя и Второто българско царство. Исихастите от онова време са убедени, че всичко тленно е обречено на гибел, но онова, което трябва да бъде спасено и да оцелее, са душата и православната вяра.
В навечерието на османското завоевание на Балканския полуостров, исихазмът от XIV век се връща към чистата вяра на първите християни, като реакция и щит за запазване на балканската православна идентичност. А ИСИХИЯ в наши дни се връща към средновековния исихазъм като носител на първохристиянската идея, необходима ни днес със своята истинна вяра, чиста нравственост и дълбока всеотдайност на духа. За средновековния християнски човек думата “исихия” се е свързвала със същината на исихазма и буквалният й смисъл е бил “безмълвие”, “съзерцание”, “покой” – духовната практика за постигане на мистичното единение с Бога.
“Исихия” е музикална реплика на въпросите “Кои сме ние?”, “Откъде идваме?”, “Какви културни и исторически традиции носим?”. “Исихия” е звуковата плетеница от чистите фолклорни мотиви на българската песен и мелодика, исихасткото звучене на християнското песнопение, мистиката на балканския дух и романтиката на националната драма в българската история. “Исихия” е музикалният разказ за времето на най-чистата вяра в историята на българския духовен живот. “Исихия” е патриотичният поглед към историческото минало на българите“ – завършват своето послание членовете на ИСИХИЯ.
Албума “Исихия“ на едноименната група ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 2 септември, след новините от 21:00 ч.
“The Lazarus Rose” на CHURCH OF BETTY GLOBESTRA в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “The Lazarus Rose” на CHURCH OF BETTY GLOBESTRA. Събота, 18:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Church of Betty Globestra – The Lazarus Rose
„На 1 февруари 2010 г. ни се роди син, когото нарекохме Саша. Две седмици по-късно подарих на майка му Влада букет от рози по повод Деня на влюбените – деня на свети Валентин. Повечето рози повехнаха и умряха, но една остана, едва напъпила. Влада се грижеше за нея, подхранваше я, придумваше я да се върне към живота. Подобно на Лазар, тази роза възкръсна от мъртвите и разцъфтя един ден, и точно нея може да я видите на обложката на албума.
Ние Ви представяме цикъл от песни, създадени преди векове, но изпълнени по доста различен начин. Аз имам сефарадски корени, за които научих сравнително късно – когато се срещнах с мои роднини в щата Ню Мексико – и проследих тяхното начало в Андалусия, Испания. Там открих музика, която ме заплени със съчетанието на тембри в крос-културен стил, точно този стил, в който работя (вероятно подсъзнателно?) повече от 25 години.
В знак на почит към сефарадската диаспора подготвихме проект с отчитане на съвременните реалности, защото живеем в технологично ускорен свят, в който крос-културните заемки се реализират много по-бързо, отколкото по времето, когато тези песни са се появили. Събрахме се заедно представители на Америка, България, Испания и Индия за да съчетаем и обединим своя разнообразен опит като градивен отговор на красотата, родена много отдавна и далеч.“
Ето така Chris Rael, създател и ръководител на глобалния оркестър (GLOBESTRA) CHURCH OF BETTY, ни въвежда в своя проект със сефарадска музика, в който дейно участие взема и българската певица Влада Томова.
Албума “The Lazarus Rose” или „Лазарската роза“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР, в събота, 19 август, след новините от 18:00 ч.
“Wild Is Love” от Nat King Cole в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Wild Is Love” от Nat King Cole. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Nat King Cole е сред най-популярните и преуспели певци през 40-те и 50-те години на миналия век. Джаз пианист, композитор и певец, той е обичан от широк кръг слушатели заради мекия му копринен глас. Броят на продадените му плочи надхвърля 29 милиона, а той регистрира участие в 28 игрални филма.
През 1954 г. Nat става първият афроамериканец със собствено телевизионно шоу (по NBC), не след дълго се решава да направи първите си изяви и на Broadway с мюзикъла „I’m With You“ („Аз съм с теб“), чиято телевизионна версия “Wild Is Love” по CBC има преди това премиера в Канада през 1961 г.
В основата и на мюзикъла, и на филма е музиката от албума “Wild Is Love” („Дива е любовта“) през 1960 г., издаден в навечерието на сексуалната революция и замислен от Nat King Cole като концептуално произведение.
Nat King Cole – Wild Is Love
Текстовете разказват историята на един мъж в търсенето на романтичната любов – неговите вълнения и разочарования, радости и скърби – съпроводено от безцеремонно акцентиране върху плътската похот и крайния цинизъм, които биха били напълно недопустими само няколко години по-рано.
Nat пее, измисля речитативи между отделните композиции, прави съпровождащата книжка и кани за съвместна работа Ray Rasch и Dotty Wayne, които съчиняват песните; диригента Nelson Riddle и неговия оркестър с хор, както и Ralph Carmichael с аранжиментите за струнната секция, за се получи един най-успешните им проекти. Години по-късно Nat твърди: „Това беше най-голямата ми тръпка при записването на плочи в цялата ми кариера“.
Албума “Wild Is Love“ или „Дива е любовта“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 12 август, след новините от 21:00 ч.
“Rosetta” от VANGELIS в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Rosetta” от VANGELIS. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
„Митологията, науката, космическите изследвания са области, които винаги са ме привличали и ме възхищават още от ранно детство. Тези теми винаги са били свързани с музиката, която създавам“ – заявява в интервю VANGELIS.
През 2014 г. мисията Rosetta се превърна в едно от най-големите научни постижения в историята, след като екипът и успя да приземи за пръв път човешки апарат върху движеща се комета на над милиард километри от Земята. Проектът е ръководен от британския астрофизик д-р Matt Taylor, който увенчава с успех десетгодишното пътуване на космическия кораб до кометата „Чурюмов-Герасименко“ и изпращането на сондата „Philae“ върху повърхността на космическото тяло.
Същата година астронавтът André Kuipers, почитател на VANGELIS, се свързва от борда на Международната космическа станция с него и този видео конферентен разговор вдъхновява именития гръцки музикант да направи музика за мисията Rosetta.
Така сред студийните албуми „Albedo 0.39“ и „Mythodea: Music For NASA Mission: 2001 Mars Odyssey“, и музикалните съпроводи към филмите „Cosmos“ на Carl Sagan и „Blade Runner“, се появява ново произведение, посветено този път на екипа на Европейската космическа агенция /ESA/, който работи по мисията Rosetta.
Vangelis – Rosetta
Когато ESA получават музиката, те я допълват с космически изображения, снимани по време на полета на Rosetta. Представителят на ESA Carl Walker казва, че резултатите са изумителни: „Представете си какво биха изпитали хората, когато гледат отблизо кометата. Музиката на ВАНГЕЛИС усилва неимоверно емоцията и оставя незабравими спомени. Кара косите ти направо да се изправят“.
На 30 септември 2016 г. мисията на космическия кораб Rosetta завършва с неговото спускане към повърхността на кометата „Чурюмов- Герасименко“, а прякото излъчване от центъра на ESA в Германия започва и завършва с музиката на VANGELIS, чиято премиера е седмица по-рано.
Ето какво разказва музикантът отвъд представителната страна на събитията:
„Тази среща далеч не е PR история. Холандският астронавт от ESA, лекарят André Kuipers, е мой фен и няколко пъти се беше опитвал да се свърже с мен преди това. Накрая успяхме да говорим за първи път докато бях в Лондон, а той „живеше“ вече няколко месеца в Международната космическа станция. Беше фантастично преживяване и за двама ни. Говорихме си близо един час чрез видео връзка, която NASA уреди. Обсъдихме много неща, той ми показа космическата станция, разказа ми за работата си там, говорихме си за Космоса и открихме, че имаме еднакъв интерес към тези теми. Разбрахме се когато се върне на Земята да се срещнем и да продължим нашите разговори. И ние го направихме. Той ме посети и между другото ми разказа за ESA.
Много скоро след това срещнах учените от ESA, които споменаха за мисията Rosetta. След известно време ме помолиха да композирам музиката за срещата на Rosetta с кометата и кацането на сондата „Philae“ върху нея. Постепенно решихме да направим цял албум, за да отбележим тази невероятна мисия. Това ми даде толкова удоволствие да подкрепя по свой начин космическите усилия на Европа. Защото до този момент правех същото за NASA, и все още го правя, наред с другите неща.
Но за мен най-важното е да осъзнаем проблемите, които стават все по-важни в нашето ежедневие. Въпреки че технологиите и науката започнаха да процъфтяват доста късно, поради трайните тъмни векове, е изключително важно всеки ден да обогатяваме нашите познания, което е своеобразен предпазен клапан за нашето бъдеще.
Когато мисля за човечеството, има моменти, в които се чувствам дълбоко засрамен и ужасен от нашите действия, и други моменти, когато съм горд от някои изключителни постижения. Ако в бъдеще се успокоим и избегнем ненужните догматични спорове, монопола от трупането на пари, алчността и вредното използване на науката и технологиите, тогава можем би ще спрем междуособиците и ще оцелеем“ – завършва VANGELIS.
Албума “Rosetta“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 5 август, след новините от 21:00 ч.
“Is This the Life We Really Want?” от Roger Waters в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Is This the Life We Really Want?” от Roger Waters. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Проблемите на днешния свят – тероризмът, ядрените оръжия на Северна Корея, войните в Близкия изток, бежанската вълна в Европа – живо занимават Roger Waters, бившият певец и бас китарист на PINK FLOYD. Верен на себе си и принципите, които изповядва, той по типичния си безкомпромисен начин, така както го помним от албумите “Animals”, „The Wall” и “The Final Cut”, ги представя в дългоочаквания си нов албум.“Is This the Life We Really Want?” („Това ли е животът, който наистина искаме?”), издаден на 2 юни тази година, 25 години след неговия студиен предшественик “Amused to Death”, представя необичаен поглед към тези проблеми и е истински „вик от сърцето“.
Roger споделя в интервю:
„Всичко започна с песента „Déjà Vu“ през 2010 г., която показах на продуцента Nigel Godrich (RADIOHEAD, PAUL MCCARTNEY, BECK, U2, „From the Basement“). Написах тази песен и по-късно тя се разви в дълго радио предаване с много други песни, които му пуснах. Той се вслуша и каза: „Това е наистина интересно, но не мисля, че става за дългосвиреща плоча. “ А аз му отвърнах: „Не става, прав си, това е радио предаване, но искаш ли да направим албум? – Да. – И ето така Nigel се включи.
Работихме основно в Лос Анжелис, но едноименното парче („Това ли е животът, който наистина искаме?” е още от 2008 г., тогава написах стиховете, и беше в отговор на надеждата ни, че лошите времена от управлението на George W. Bush са вече минало. Имахме големи очаквания за Barack Obama. Вероятно беше смислен човек, но когато взе властта, реши, че програмата с дронове е наистина добра идея. Той направи списък с убийства и реши, че убийството на хора ще реши проблемите. Ясно е, че не е така. „Да, да, ще отрежем главата на ламята!“ Но тогава ще получите още 50 нови! И броят на хората, които трябва да убивате, ще се увеличава, ще расте и расте, така че това бе началото на вечна война.
Ето защо има бежанци. Тези политики унищожават местата, където живеят хората и те трябва да напуснат. Днес не можеш да живееш в Сирия или в по-голямата част от нея. Всички сме виждали снимките от там, това са развалини. И тези хора, които не са номади, те са лекари и хора с професии. Но когато пристигнат в лагера на бежанците на границата ви, това изглежда сякаш няма значение. Всички те са човешки същества и ние имаме абсолютната отговорност да се грижим за тях и да им дадем убежище. Те затова са бежанци, защото се нуждаят от убежище. А сега всичко стана много сложно.
Roger Waters – Is This the Life We Really Want?
Всъщност започнах да пиша песните от този албум по време на турнето с „The Wall“ през 2010-2013 г., и когато имах свободно време в хотелските стаи, грабвах китарата и така се появиха няколко идеи. Написах най-напред „Déjà Vu“, както вече споменах. Предполагам, че идва момент, когато, ако критикувате или сте разстроен от някои от начините, по които се организира нашето общество, които причиняват болка и мизерия на много от хората – тогава бихте могли да си зададете въпроса: „Е, ако имах някаква власт, какво бих могъл да направя?“
Има нещо странно пророческо в „Матрицата“ на братя Wachowski. Властите вече могат да имат RoboCop. Ако искаха да го направят, биха могли, включително с модули, с които биха могли да разпознават лицевите черти. Или може да го пуснат да се скита на улицата и да реши да ви убие в зависимост от това, как сте облечени. Знам, че звучи глупаво, но тази идея за целенасочено убийство е много странна. Ужасно е. Това наистина е ужасно, защото са решили да унищожат демократичен процес на 800 години. „Спомняте си Магна Карта? Haebus Corpus, член 39? Е, решихме да го премахнем. Ако мислим, че трябва да умреш, просто ще те убием. Това звучи ли ви като добра идея? Да! Страхотна идея, да го направим!“
Сега всички говорят за фалшивите новини. Някой се присмива, но това е много реален проблем. Изглежда, че живеем все повече и повече в свят, в който пропагандата е изключително важна и вече няма начин как да се разграничи каква може да е истинността на каквото и да е. Вярата стана много по-важна от факта. „Вярвам, че това е вярно – и затова е вярно. Мога да кажа каквото си поискам и то ще бъде вярно“. Походът на науката от края на Тъмните векове през Просвещението ни доведе до една точка, в която може да кажем: „О, добре, сега знаем, че Земята не е плоска, и сега ние знаем това, и знаем онова. Сега разполагаме с цялата тази информация, носим я в ръцете си с мобилните устройства. Можем да седнем около масата и да планираме бъдещето си“. Но изглежда много трудно за тази гледна точка да намерите почва.
Умните хора в нашето общество си кротуват в академиите. Те имат доста мъдри неща да кажат и много от тях знаят как обществото да стане по-добро – как да го направим по-егалитарно, как да го направим по-справедливо, как да ни дава повече радост, защото имаме право да помагаме на хората. Но тези учени са изтласкани на тихи места, защото са неудобни. Техните истини са неудобни. Същото стана с Al Gore, който направи този филм, „An Inconvenient Truth“ („Неудобната истина“), за климатичните промени. Подобна е ситуацията в наши дни и със Scott Pruitt от Агенцията за опазване на околната среда, защото истините, които говори, са неудобни. Това може да се дължи отчасти и на законите. Нима не е вярно, че в корпоративното право на САЩ единствената отговорност е към акционерите с цел максимално постигане на крайната цел? Там липсва текст за социалната отговорност към обществото като цяло. Затова умните хора не ги канят да седнат на масата, защото ще кажат: „Ние трябва да променим този закон, той не е в полза на обществото като цяло.“ Но щом започнете да говорите за това, което би могло да бъде от полза за обществото като цяло, се надават истерични крясъци: „Ти говориш за социализъм, искаш всички да умрем!
Става дума за съчувствието. Аз самият преди години започнах да правя музика не от съчувствие към хората, а защото исках да печеля пари и да се оправям. Тъжно е обаче да се гледа мизерията по света, защото е напълно естествено човешките същества да извличат голяма радост, удовлетворение и удоволствие да помагат на други хора. Нашето общество обаче не насърчава помощта към други хора, то отрича на членовете на обществото радостта от даването. Като цяло човекът, който спира за да помогне на някого, например добрият самарянин, който остава и казва:
„Не, аз ще помогна на този човек“ – това го води до много по-радостен живот, отколкото човек, който преминава на другата страна на улицата и отива да види кога може да получи частния си самолет или каквото и да е. Така че, ако човек може да играе макар и малка роля в насърчаването на хората да обръщат внимание на изпадналите в беда, това ще е добро начало, поне засега“ – завършва Roger Waters.
Албума “Is This the Life We Really Want?” или „Това ли е животът, който наистина искаме?” ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 29 юли, след новините от 21:00 ч.
The Other Side 