Начало » Posts tagged 'Картини от една изложба' (Страница 3)
Tag Archives: Картини от една изложба
“Mileage” от Ruthie Foster в „Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Mileage” от Ruthie Foster. Събота, 22:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
На 2 февруари 2025 г. наградата “Grammy” за най-добър съвременен Blues албум бе връчена на Ruthie Foster за издадения предната година “Mileage”, или „Пробег“.
Великолепна певица и автор на песни, Ruthie има линия на развитие, подобна на почти всички афроамерикански певци, чието начало по правило започва от местния църковен хор. Нещо повече, тя произхожда от семейство на Gospel певци, но в нейния репертоар откриваме широка палитра и от други жанрове.

Ето какво споделя Ruthie Foster в интервю:
„Идвайки от Gospel, Blues, Soul, Americana, фолклорна музика, и особено като съм от Тексас – можете да добавите Country, Tejano, Conjunto и какво ли още не – имам всичко това, върху което градя. Това е моят музикален фон. Когато завършихме този албум, не бях сигурна къде ще се приземи в жанрово отношение. Не избирам това. Аз просто правя музика, пея и пиша за нещата, които чувствам.
Държа списъка със заглавията на песните пред себе си за интервюта, защото мога да видя всяка песен визуално и да си спомня къде съм била, когато съм я писала. Тук наистина става дума за историята ми.
Този албум е малко по-различен, защото отидох в Нешвил и работих с невероятни млади автори на песни. Единият беше моят продуцент Tyler Bryant. Обичам начина, по който свири. И нека си спомним, аз съм китаристът в групата. Така че това е друг начин на учене, друга школа за мен, научавам повече за китарата и писането с него и съпругата му, Rebecca Lovell, от LARKIN POE.
Музиката неволно клонеше повече към Нешвил. Нешвил обаче не е жанр. Толкова е смесено – не всичко тук е Country. Има толкова много невероятни автори на песни, които пишат във всеки жанр, затова трябва така да държиш светлините включени.
Това е десетият ми албум. Избрах друг продуцент, защото искам да разбера какво чуват те, когато пея. Това е сътрудничество в писането, но е и сътрудничество в продукцията. Разбира се, има китара и ритъм секция, но Tyler искаше да включи брас секция и да напомпа звука. Той искаше да придаде този църковен звук“ – завършва Ruthie Foster.
В десетото заглавие от студийната си дискография тя размишлява върху своя живот, изпълнен с професионални триумфи, но и с лични загуби. Това е музикално пътешествие, което довежда, както Ruthie сама се нарича, „малкото черно момиче с китара“, от пеенето в църкви в провинциален Тексас до наградата “Grammy“ и сътрудничество със знаменити музиканти. Всъщност ние ще слушаме колекция от песни, родена от откровени размисли за нейния живот.
Заглавието на албума се появява спонтанно: докато с екипа ѝ обмислят идеята за песен за пътуването, възниква темата за възрастта на Ruthie и когато те я питат на колко е, тя им отговаря: “Мили хора, имам навъртян голям пробег!“ и те ѝ отвръщат „От това става цяла песен!“ И така се ражда едноименната „Пробег“, в която звучат думите „Широко отворен път, широко отворено сърце“.
С почит към музикалните легенди на Америка и към афроамериканските ѝ корени, “Mileage” е нещо повече от албум – това е покана да участваме в разговор за спомени, емоции и споделена човечност. Това е напомняне, че всяко пътуване, независимо колко надалеч, в крайна сметка ни отвежда у дома.
Албума “Mileage”, или „Пробег“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба®“ в събота, 5 април, след новините от 22:00 ч. по програма “Хоризонт” на БНР.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Rhythm of the Ancients 2” от Medwyn Goodall в „Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Rhythm of the Ancients 2” от Medwyn Goodall. Събота, 22:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Мулти инструменталистът Medwyn Goodall е легенда в света на New Age и инструменталната музика, с над четири милиона продажби на албуми. Със своите 4 златни диска, 1 платинен и поредица от престижни награди, той придобива международно признание за своята продуктивност в различни стилове с издадените 102 студийни албума, но най-вече като автор на запомняща се музика, с ярко изразена мелодичност, емоционалност и въздействие.
В албума „Ритъмът на древните, втора част“ от 2024 г., Medwyn отново ни кани в света на ацтеките, като с музикални средства представя извисеността и блясъка на тяхната цивилизация, подобно на първата част от едноименния албум, издаден с успех през 2002 г.

Ацтеките населяват териториите на днешно Мексико и създават своята доминираща през ХIV–XVI в. в Централна Америка цивилизация с население над 1,5 милиона души. Те са едно от многото скитнически племена, бродещи из северните и централните части на Мексико.
Според една легенда те е трябвало да се заселят там, където видят орел, кацнал на кактус, държащ в ноктите си змия (този символ е вложен в герба на Мексико). Ацтеките създават големи библиотеки с пиктографски книги – кодекси, в които описват религиозни обреди и исторически събития. Характерни за тях са цветните рисунки върху стени или аматъл (хартия, направена от пресована дървена кора), изобразяващи религиозни церемонии и стилизирани фигури на богове. На стените на храмовете ацтеките представят отделни идоли, скулптури и барелефи. Каменните скулптури често изобразяват богове и техни жертви.
Със звуците на акустични и електронни инструменти, сред които чаранго и укулеле, чрез осемте композиции на Medwyn Goodall ние се пренасяме през джунглата дълбоко сред руините на древен град, вслушваме се в думите на мъдра жена, за да открием трите пътя към небесата.
Албума „Rhythm of the Ancients 2“, или „Ритъмът на древните, втора част“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба®“ в събота, 29 март, след новините от 22:00 ч. по програма “Хоризонт” на БНР.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
„You Still Got Me“ от Beth Hart в „Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя „You Still Got Me“ от Beth Hart. Събота, 22:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
След съвместно участие на фестивала Blue Balls в Швейцария, изтъкнатият китарист Joe Bonamassa заявява в интервю: „Бях напълно нокаутиран от Beth Hart. Чуйте я тази дама, която притежава абсолютно всичко необходимо на сцената, тя е новата Janis Joplin, Tina Turner – истинска перла!“
Приглася му друг легендарен китарист, Slash: „Beth Hart е сред любимите ми музиканти, с които работя. Тя е невероятна певица и автор на песни на толкова много нива. Но Beth също така е рядко искрен и неподправен приятел. Тя е непостижима“.
Поп певицата Miley Cyrus добавя: „Beth има един от най-добрите гласове, мисля, за всички времена.“
Американската певица и автор на песни Beth Hart притежава качествата да създава наелектризираща връзка със слушателите си, което изумява. Способността ѝ да докосва хората със своята музика и с думи, които проникват право в сърцето, се дължи на факта, че тя така произнася всяка дума, която пее, че кара почитателите си да я преживяват заедно с нея. Това е и причината да я търсят за съвместни изяви такива легенди като Jeff Beck, DEEP PURPLE и Buddy Guy, наред с вече споменатите Slash и Joe Bonamassa, а концертите ѝ да са разпродадени месеци напред, включително в най-реномирани зали, като например лондонската Royal Albert Hall.

И така, на 8 март, Международният ден на жената, ще чуем Beth Hart с албума „You Still Got Me“ („Ти все още ме държиш“).
Това е най-новото заглавие, от октомври 2024 г., в дискографията на един от най-талантливите гласове на Америка – Beth 6 пъти оглавява класацията за блус албуми на Billboard. В „You Still Got Me“ откриваме песни, които представят различни жанрове като рок, блус, джаз, госпъл или кънтри, а ще чуем и такива китаристи като Slash и Eric Gales.
Beth разкрива как е стигнала до заглавието на албума и едноименната песен: „Това е истинска история. Имаше един момент, в който не бях в положително настроение и се мотаех на дивана, плачех доста силно, а съпругът ми Scott каза: „Хей, имаш ли нужда от прегръдка?“ Казах му, че нямам нищо в мен, което да обичам, а той отвърна: „Ти все още ме държиш, имаш мен“. Казах му, я почакай малко, ще се върна веднага. Слязох долу, седнах зад пианото и използвах тези думи както той ги изрече. Казваш нещо подобно и някой, когото обичаш, ти отвръща „Ти все още ме държиш“. Вярно е, ако все още го държа – все още държа, все още имам всичко“.
И продължава: „Никога не пиша песен от гледна точка дали ще бъде за албум или ще е за концерт, дали ще бъде блус, рок или джаз. Когато съчинявам, винаги е заради радостта от писането или заради предизвикателството да разкажа какво се случва, да предам своите чувства. Всичко започва от музиката, тя ми казва какъв ще бъде текстът. Понякога започвам тъжна или уплашена и като натисна клавишите на пианото, това се разкрива. Понякога една песен идва по този начин, а понякога не.
Винаги пиша лични песни, защото не знам как да пиша песни, които разказват историята на някой друг, затова разказвам моя история – твърди Beth Hart. – Всъщност оставям на слушателя да реши какво е посланието в песента. Лично аз знам за какво то е в момента. Едно от красивите неща, които харесвам в песните и албумите, е, че с времето това значение се променя. Обичам да го държа отворено, защото мога да науча много от него. Често пъти, когато пиша песен, си мисля, че знам какво означава това за мен в този момент. Но ще мине една година и то ще означава нещо съвсем различно“.
Ето как Beth Hart ни въвежда в тематиката на албума „Ти все още ме държиш“, като споделя: „Съпреживяването понякога може да донесе свръхчовешка сила, може да ни свърже така дълбоко с хората, че да носи със себе си високо ниво на доверие и любов, което понякога е ненадминато. Въпреки това, с енергията и емоцията, които се предават в този момент, това чувство може да предизвика и чупливост, която да играе ролята на балансьор. Да танцуваш величествено на това опънато въже изглежда хипнотизиращо за всички, но падането може да ни нарани наистина дълбоко“.
Албума „You Still Got Me“, или „Ти все още ме държиш“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба®“ в събота, 8 март, след новините от 22:00 ч. по програма “Хоризонт” на БНР.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
„Сингулярност“ от Симо Лазаров в „Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя „Сингулярност“ от Симо Лазаров. Събота, 22:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
В навечерието на нашия национален празник 3 март ще представим албума „Сингулярност“ на именития български музикант професор Симо Лазаров.
Ето какво споделя той специално за нашето предаване: „Идеята за възникването на Вселената винаги ме е вълнувала не само в творчески аспект. Човечеството започна нови експерименти, за да разбере истината за създаването на нашата Галактика, накъде водят обаче тези експерименти? Земята е хубава и красива, нека да си остане такава! Плод на тези човешки вълнения са залегнали и в една част от творчеството ми. Това, което днес виждаме като състояние на нашата планета, вече е тревожно, и всеки трябва да вземе отношение. Аз го правя по този начин!“ – завършва Симо Лазаров.

В албума му „Сингулярност“ откриваме три части, посветени на Земята, на сингулярността и на Хигс бозона.
С помощта на големия адронен колайдер край Женева бе открито, а през 2012 г. бе доказано и потвърдено, съществуването на масивната скаларна елементарна частица Хигс бозон – най-важната елементарна частица, предсказана теоретично от стандартния модел във физиката на елементарните частици. Британският физик Питър Хигс от Единбург, носител на Нобеловата награда по физика, още през 1964 г. заедно с петима други учени от три екипа предлага „механизма на Хигс“, начин някои частици да придобият маса. Хигс бозонът като частица без маса (с нулева маса в покой) успява да създаде маса в материята.
Космологичната сингулярност пък ни позволява да опишем състоянието на Вселената преди началния момент на Големия взрив, характеризиращо се с безкрайна плътност и температура на материята. Моментът непосредствено след първоначалната сингулярност е част от епохата на Планк, най-ранния период от време в историята на нашата вселена. Има няколко модела за това, което предхожда и причинява Големия взрив – на основата на примковата квантова гравитация, на допускането, че Вселената е само една от многото в мултивселената и се е появила от друга вселена.
Албумът „Сингулярност“ е подготвен с участието на Юли Анков, семпли китари и перкусии, и на художника Ваньо Янков-Ваян. Ще го чуем в предаването “Картини от една изложба®“ в събота, 1 март, след новините от 22:00 ч. по програма “Хоризонт” на БНР.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Devet Extended” от Любомир Господинов в „Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Devet Extended” от Любомир Господинов. Събота, 22:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
…Шест часа сутринта е и саксофонистът Любомир Господинов записва нотно някои свои идеи. Той още не знае, че те ще прераснат в концептуален албум с нестандартни композиции. Сега си спомня, че част от музиката за новия му албум се е появила, докато е със саксофон в ръка.
„Докато свиря, често в главата ми се появяват музикални мотиви, които после бързам да запиша. След това започвам да мисля върху цялостната форма – аранжирането, текста, звучността на композицията“ – казва специално за нашето предаване Любомир.
Всъщност всичко започва преди 4 години. Точно тогава Любомир Господинов издава първия си албум „Devet“ (чухме го в „Картини от една изложба“) и поглежда напред към ново предизвикателство – „Devet Extended“. В него се включва и сръбският музикант Никола Станошевич – като пианист и композитор на две от заглавията в албума.

Композицията, която дава началото на албума, е „Breath In Breath Out“, или „Вдишвай издишвай“, а веднага след нея Любомир композира „Black Sea“, или „Черно море“.
„След това вече стана ясно, че новият албум е на път. Всеки албум иска да разкаже история – продължава Любомир. – Ние искаме да предадем посланието за силата на музиката и любовта. Албумът ни е едно пътуване през традицията и модерността, като всяка песен изразява търсене на себеоткритие, интимни емоции и празничен оптимизъм. Новата ера изисква единство. Добродушно съвместно съществуване, което дори на сцената не се нуждае от много думи. Променливостта и хармонията, както и сложността и простотата, не са в противоречие, а са част от ежедневната ни програма“ – завършва Любомир Господинов.
„Devet Extended“ е албум, който съчетава балкански фолклор и съвременни джазови елементи, създавайки многопластови композиции, изпълнени с емоции и неочаквани музикални обрати. Техните мелодии преминават от нежни и меланхолични мотиви към енергични и оптимистични ритми, като в същото време запазват автентичността и корените на балканската музика. Албумът е съвършен пример за иновация чрез импровизация, комбинирайки сложността на джаза със структурата на фолклорните мелодии. Музикалните елементи се преплитат в изненадващи обрати, които ни водят през вълни от тъга, копнеж и радост. Това е албум, който е едновременно прост и сложен, достъпен и дълбок, той е интригуващо преживяване както за любителите на традиционната, така и на съвременната музика.
Освен основателите Любомир Господинов и Никола Станошевич, групата сега се развива в петчленна джаз формация с певицата Йелена Кръстич, контрабасиста Давид Джавади и барабаниста Харалд Таншек.
Албума „Devet Extended“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба®“ в събота, 15 февруари, след новините от 22:00 ч. на програма “Хоризонт” на БНР.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Married in Mount Airy” от Nicole Dollanganger в „Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Married in Mount Airy” от Nicole Dollanganger. Събота, 22:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
В „Картини от една изложба“ този път решихме да се насочим към музика за по-младата аудитория, откъдето дойде и предложението да чуем албума „Married in Mount Airy“ („Женени в Маунт Еъри“) на канадската певица и автор на песни Nicole Dollanganger.
Това е седмият албум на Nicole, върху който тя работи в продължение на четири години, за да поднесе колекция от песни, посветени на скръбта и копнежа, с атмосфера, колкото красива, толкова и призрачна, пленяваща слушането в този тъмен, мъглив свят, който представя.
„Това е много личен албум – споделя Dollanganger, – към който не се стремях, но също така не се борих със себе си и се опитах да бягам с интуицията си. Посветих го на паметта на Emil Wagner, предишният собственик на Mount Airy Lodge“.

Става дума за курортния комплекс Mount Airy Lodge, разположен в планините Поконос, щата Пенсилвания. Той започва през 1898 г. като мотел с осем стаи, преустроен е през 50-те години на миналия век, а в разцвета си през 60-те и 70-те години има над 890 стаи, закрити и открити басейни, ски писти, предоставя наем на снегомобили, ледени пързалки, колоездене, конна езда, стрелба с лък, голф игрище с 18 дупки и игрища на над 1000 декара имоти. В продължение на повече от половин век Mount Airy Lodge става известен като най-доброто убежище за меден месец в Америка, с огледала от пода до тавана, легла с балдахин и кадифе, и вани във формата на сърце. Тук пеят такива звезди като Tony Bennett, Paul Anka, Connie Francis. Закриването на комплекса през 2001 г. кара собственика да се самоубие, оставяйки курортното място изоставено в планината, докато в крайна сметка не е разрушено. Така този някога пищен символ на любовта и лукса е сведен до черупка от предишната си слава, от която остава само девиза „Всичко, което трябва да донесете, е любовта към всичко“.
Nicole Dollanganger има преки впечатления: „Отидох там, предполагайки, че това все още е земята на любовта. Но когато пристигнах, видях, че много от хотелите са си създали репутация като заведения за суингъри. Стаите са осеяни със забравени ключове, формуляри за оплаквания на клиенти, счупени огледала, провиснала сърма и мръсни легла, покрити със сатен. Всичко основано на любовта е разбито и унищожено, и това е един от най-впечатляващите парадокси, които можете да срещнете.“
Албума „Married in Mount Airy“, или „Женени в Маунт Еъри“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба®“ в събота, 8 февруари, след новините от 22:00 ч. на програма “Хоризонт” на БНР.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Linger Awhile” от Samara Joy в „Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Linger Awhile” от Samara Joy. Събота, 22:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Развитието на големите джаз певици в Америка има доста сходни черти. Почти всички от тях са започнали от местния църковен хор, така е и със Samara Joy, новата звезда във вокалния джаз, носител на три награди “Grammy”.
Тя е родена преди 25 години в района Бронкс на Ню Йорк сити, в семейство със силни музикални традиции. Баба ѝ и дядо ѝ основават и ръководят филаделфийската госпъл група SAVETTES, а баща ѝ, музикантът и авторът на песни Antonio McLendon, продуцира, композира и аранжира своя музика. В началното училище и в гимназията Samara развива певческите си качества и печели наградата на фестивала Essentially Ellington High School Jazz Band Competition & Festival, проведен в знаменитата зала Lincoln Center.
Сериозно започва да се занимава с джаз след като постъпва в университета SUNY (State University of New York) да учи вокална техника и успява да го завърши с отличие. Междувременно се случва събитие, което прави поврат в развитието ѝ: през 2019 г. се явява на конкурса „Sarah Vaughan International Jazz Vocal Competition“ и го печели. Така попада в полезрението на големите звукозаписни компании и първите договори за издаване на албуми скоро стават факт.

Ние ще чуем втория от тях, „Linger Awhile“ („Почакай малко“), донесъл ѝ първите две отличия “Grammy”.
В него Samara ни представя колекция от джаз класики, претворени с усет и стил. Тя по изумително старомоден начин изпълнява песните си, като съчетава широк спектър от вокални стилове, включително на Aretha Franklin и Diana Ross.
Тя подбира силен екип за звукозаписите: Pasquale Grasso (китара), Kendrick McCallister (тенор саксофон), Ben Paterson (пиано), David Wong (контра бас) и Kenny Washington (барабани), които имат задачата да представят звука на джаза от 40-50-те години на миналия век.
Текстовете обхващат впечатляваща гама от чувства по отношение на любовта, тя е основната тема в албума „Почакай малко“. Думите са пълни със сърце и душа. Всяка песен е дълбока и изразява смесени чувства от страст или страдание, с тънка граница между възторг и уязвимост.
И така, в събота, 1 февруари, след новините от 22:00 ч. на програма “Хоризонт” на БНР, в предаването “Картини от една изложба®“ ще чуем албума „Linger Awhile“, или „Почакай малко“, за който Samara Joy получава “Grammy” за най-добър вокален джаз албум и за най-добър нов музикант.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!




