Начало » Posts tagged 'Картини от една изложба' (Страница 2)
Tag Archives: Картини от една изложба
“Преди да изгорим” от POETIC JAZZ TRIO в „Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Преди да изгорим” от POETIC JAZZ TRIO. Събота, 22:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
На 24 май, Денят на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура, и на славянската книжовност, ще звучи музиката на Николай Иванов Ом, който се нарежда сред най-извисените български музиканти.
Ще го чуем с албум на проекта POETIC JAZZ TRIO / ПОЕТИЧНОТО ДЖАЗ ТРИО, в което участват също така Габриела Хаджикостова и Dávid Eredics , негови дългогодишни съмишленици и партньори. Албумът е озаглавен „Преди да изгорим“, и това ще бъде неговата радио премиера.

Сред дванадесетте композиции намират ново звучене стихове от Христо Фотев, Пламен Бочев, Никола Вапцаров, Атила Йожеф, Ингеборг Бахман, и т.н.
Тази поезия е многообразна, ритмично и звуково вплетена в музиката, наред с изумително сливане от стилове и преплитащи се музикални хрумвания. Джазът условно обединява музикалната тъкан с интонации, тембри, рифове и импровизации от красиви хармонии в пост ECM джаз стил (т.е. след фюжъна на 70-те години) и линии до фрий джаз, което се допълва от програминг лупове, индийски конакол перкусионни срички, вокални звуци и импровизация.
След дълги години съвместна работа Николай Иванов и Габриела Хаджикостова търсят все по-дълбоко и стилистично излято произведение, което е връх на серия от подобно търсения – театрални моноспектакли, поезия с музика, пърформанси, сплав от стилове и тембри. Албумът „Преди да изгорим“ е плод на многобройни търсения, започнали в 2006 г.
Музиката е изцяло нова и създадена за този проект, а подборът на поезията в някои аспекти е основно вдъхновение за композирането.
Всички предишни реализации на POETIC JAZZ TRIO са „стъпала“ на израстване. Първите срещи на триото започват през 2008 година и продължават през различни метаморфози до днес. Следват проектът „Без Граници“, който има няколко години концертен живот в различни европейски държави (предимно в Унгария и България) и експерименти в различни периоди. Търсенията са в широките граници на джаза, фолклора – предимно български и унгарски, препратки към различни нюанси на авангардната музика, свободни импровизации, спонтанни срещи на сцената, театрални пърформанси и др. Изразните средства са почти без ограничение – вокали с преки заемки от фолклор, песенна музика, скат импровизации, елементи от сакрални традиции от Изтока и Африка, индийски конакол и съвременни европейски и балкански негови метаморфози. Използват се широко електронни и клавишни инструменти, както и електронен програминг, китари, тамбури и други струнни инструменти. Включват се голям брой духови инструменти – кларинет, алт и сопран саксофони, флейти и фолклорни флейти, перкусии и атмосфери. Събиранията за концерти и отработването на новите композиции през 2024 г. оформя идеята за албума. Подборът на поетичните текстове с отхвърляне на избори също е прецизно направен.
Николай споделя: „Исках да разкажа за красивото, исках да се върнем към онези прости и така необходими ни, от една страна, близки, от друга – станали ни далечни, състояния на съзерцание, хармония, светлина, медитативност, любов и събуждане на спомена за просветляващото и осеняващото ни вдъхновение...“
Габриела допълва: „Тази музика ни гмурва до ядрото на Земята, към пустините на Африка и стъклено чистия звук на Севера, към тревожни пълнолуния и притихнали морета. Отвежда ни в гората на мечтите. Вглъбява ни в нас самите с многозвучието на тибетското, будистко пеене на Николай. Отвежда ни към страстите на португалското Фадо и раздиращото жарко слънце… преминава граници, континенти, планети, светове, животи!“
Албума “Преди да изгорим” ще чуем в предаването “Картини от една изложба®“ в събота, 24 май, след новините от 22:00 ч. по програма “Хоризонт” на БНР, и това ще бъде неговата радио премиера.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Hell’s Kitchen” от Alicia Keys в „Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Hell’s Kitchen” от Alicia Keys. Събота, 22:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
…Али, 17-годишно момиче, пълно с огън, търсещо свобода, страст и своето място в живота, се изявява в комплекса Manhattan Plaza на квартала Hell’s Kitchen от нюйоркския район Manhattan. Майка ѝ Джърси е певица, която е предпазлива и силно загрижена за бъдещето на дъщеря си, като се старае тя да не повтаря нейните грешки. Независимо от забраните, Али изживява бурна любов с талантливия барабанист Нък и тогава и майката, и дъщерята се изправят пред тежките истини за расата, неподчинението и порастването. Нък обаче се отдръпва, когато разбира, че Али е непълнолетна, и решава да последва семейството си в Атланта, щата Джорджия – така двамата се разделят. Междувременно Али открива своя музикален и житейски ментор, свирещ на пиано, и така се отваря вратата ѝ към неочаквано приятелство и коренно различно бъдеще. Али и майка ѝ укрепват връзката помежду си…
Това е историята, която ни разказва добре познатата ни Alicia Keys в албума „Hell’s Kitchen“, който съдържа едноименния оригинален бродуейски мюзикъл, отличен с „Grammy“ през 2025 г., две отличия Tony и няколко други престижни други награди като Lucille Lortel, Drama Desk и Drama League.

Певицата и актриса Alicia Keys, която е и пианист, композитор, писател и продуцент, отдавна завоюва световно признание със своята музика, чийто продажби на албуми надхвърлят 65 милиона екземпляра, а прослушванията ѝ в социалните платформи надминават 5 милиарда.
Hell’s Kitchen като част от района Manhattan е добре познат на Alicia, израснала в Ню Йорк, и затова ѝ е близка историята, която разказва в мюзикъла като автор на текста, музиката и аранжимента, наред с продуцентството.
Alicia споделя: „Бях вдъхновена от собствения ми живот в Ню Йорк и още през 2011 г. се нагърбих да представя една любовна история между майка и дъщеря, на фона на преживяванията си при израстването ми, истинското преследване на мечтите ми, опита ми да открия коя съм, постигането на своята идентичност и в крайна сметка безусловното следване на сърцето си“ – завършва Alicia Keys.
За целта тя включва в мюзикъла най-известните си песни като „Fallin’“, „If I Ain’t Got You“, „Pawn It All“, „Girl On Fire“ и т.н., както и три нови заглавия: „The River“, „Kaleidoscope“ и „Seventeen“.
Заедно с писателя Kristoffer Díaz Alicia издава книга, която съпровожда театралното представление и съдържа биографични елементи от нейния живот. Мюзикълът с участието на звездите Maleah Joi Moon, Shoshana Bean и Kecia Lewis дебютира на Бродуей на 24 април 2024 г. на сцената на театър Shubert и до днес се играе с впечатляващ успех.
Албума с оригинални творби от мюзикъла “Hell’s Kitchen”, отличен с наградата “Grammy” на 2 февруари 2025 г. в категорията за най-добър албум за музикален театър, ще чуем в предаването “Картини от една изложба®“ в събота, 17 май, след новините от 22:00 ч. по програма “Хоризонт” на БНР.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Безкрайност” от МироМАГ в „Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Безкрайност” от МироМАГ. Събота, 22:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Музиката на Мирослав Гочев прозвуча в „Картини от една изложба“ преди няколко години за първи път, това беше албумът „Край морето“ на MUSIC M. A. G. PROJECT, съвместно дело с Яница Кънева. Той беше радушно приет от нашата аудитория и ето иде ред на следващото заглавие в неговата дискография, което ще има своята радио премиера при нас.
Авторът ни разказва предисторията на албума „Безкрайност“ така:
„Този албум всъщност се създава в съзнанието ми още от първият път, в който чух подобен звук от ALPHAVILLE, DEPECHE MODE, DURAN DURAN на ролковия магнетофон у дома. След казармата точно по БНР в предаването „Нощен хоризонт“ за първи път чух ENIGMA. Толкова бях впечатлен и вдъхновен, че станах и направих на синтезатора си същия звук и ритъма на дръм машина.

Оттам започна музикалният ми път. Но в каквито и проекти да съм участвал през годините, тази любов към електронния звук и музициране остава у мен. “Край морето” беше замислен също така и първоначалните теми бяха изцяло създадени със синтезатори, но някак не ми беше достатъчно, исках повече нюанси. Тогава се намеси Яница Кънева и аранжира темите за оркестър. Добавихме саксофон, кавал, флейта и всичко това оживя на концертната сцена по неповторим начин. След това обаче исках да се върна обратно към първата идея – само аз, студиото и всички синтезатори. И тема по тема се оформи този албум!“
Питаме го: А каква е концепцията на “Безкрайност”, ето какво отговаря Мирослав:
„Първият албум „Край морето” и вторият “Безкрайност” са много различни един от друг. “Безкрайност” е въплъщение на първоначалната ми идея за изцяло електронна музика във вида, в който я разбирам и обичам. Всичко в него е близко до онзи звук на синтезаторите през 80-те години, заради който станах музикант. Цялостната идея на композициите е да създават картини в съзнанието на слушателя, като се наслагват и цветове в развитието на всяко произведение. Това надграждане се получава чрез добавяне на нови и нови звуци, които хармонично взаимодействат помежду си, докато се постигне кулминация. В днешния агресивен свят създаването на подобна музика е истинско откъсване от материалното. Желанието ми е да дам на слушателите това усещане. Темите се леят спокойно и нежно, повторяемо и с постепенно натрупване, за да създадат чувството за спокойствие и полет. Замисълът, който стои зад този албум, е, че с добрина, красота и цвят може да създаваме бленуван свят, в който да пребиваваме. Да, това е възможно! Само трябва да повярваме в това и постоянно да променяме себе си, за да го осъществим“ – завършва Мирослав Гочев.
Албума “Безкрайност” ще чуем в предаването “Картини от една изложба®“ в събота, 10 май, след новините от 22:00 ч. по програма “Хоризонт” на БНР, и това ще бъде неговата радио премиера.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
„Полиелей на българката“ от Свети Йоан Кукузел в “Картини от една изложба”
Свети Йоан Кукузел е българин, роден през 1280 г. в гр. Драч (Дуръс), днешна Албания, а умира през 1360 г. в Атонския манастир – Великата Лавра. Неговите певчески възможности с великолепен диапазон на гласа и тембъра му отреждат прозвището Ангелогласния.
Можем с основание да твърдим, че Йоан Кукузел е сред най-изявените българи през Средновековието, признат още от своите съвременници за велик певец и композитор, за истински приемник на древните православни творци св. Роман Сладкопевец (VІ в.) и св. Йоан Дамаскин (VІІІ в.). Той създава нов музикален стил и нотно писмо в многовековната православна музика, обновявайки я с живите елементи на тогавашния български фолклор и идеите на исихасткото учение. Родоначалник е на пападическото (пространно) пеене, при което на един вокал се изпълняват сложни мелодични фигурации, наситени с множество украшения. От богатото творчество на „ангелогласния българин“ са запазени около 90 творби от всички църковни жанрове, сред които „Аниксантари“, „Голямото Исо на пападическото пеене“, „Херувимска“, както и „Полиелей на българката“, най-известната му творба, които поради богатата си орнаментика изискват виртуозна певческа техника и талант.

От малък Йоан Кукузел останал сирак, но поради забележителните си музикални заложби бил изпратен да учи в Константинопол/Цариград. Йоан постъпил в училището при църквата „Св. Павел“, най-прочутата по онова време школа за църковни певци, в която учели предимно деца от негръцки произход. Вероятно по това време се появил и прякорът Кукузел, защото когато го питали какво яде, той отговорил на гръцко-български: „Кукия ке зелия“ (боб и зеле) и затова момчетата го нарекли Кукузел.
Талантливият българин бил забелязан от император Андроник ІІ Палеолог (1282-1328 г.), а негов учител бил самият цариградски патриарх Йоан Глика (1315-1319 г.). От Цариград св. Йоан се завърнал в Драч, но след кратко пребиваване в родния край Йоан Кукузел се озовал отново във византийската столица, извикан навярно по поръчение на самия Андроник ІІ. След свалянето на императора българският монах, който и без това търсел по-благоприятна среда за уединение и творчество, заминал за Света гора. На Атон св. Йоан постъпил в лаврата „Св. Атанасий“, в която по същото време съществувала истинска българска „школа“ („старците“ Йоан, Йосиф, Методий, Закхей Философ Загорянин и др.). През 1355 г., когато цариградският патриарх Калист (известни са връзките му с българските му събратя, особено със св. Теодосий Търновски) посетил Света гора, той специално се срещнал с Кукузел. По този повод един съвременник пише, че св. Йоан имал „глас славен и нежен, глас като на сирена…“
В „Житие на преподобни Йоан Кукузел“ специално се отбелязва ролята на майка му, «благочестива и богобоязлива жена, която се грижи да му даде християнско възпитание и го изпраща да изучава Свещеното Писание“. Докато учи в Цариград, той изпитва силна тъга по майка си и след дълги увещания получава разрешение да се завърне в родния си край. В „Житието“ пише: „Щом пристигна близо до дома си, Йоан чу плача и риданията на майка си, която безутешно скърбеше за него. Когато го видя, тя се изпълни с неизказана радост. Известно време той остана при нея, а след това отново се върна в столицата при царя».
Изследователите предполагат, че именно в Драч се е зародила идеята за знаменитата му творба „Полиелей на българката“, посветена на неговата майка и думите й „Мило мое дете, Йоане, де си ми?“, предадени в житието на светеца на български език с гръцки букви.
„Полиелей на българката“ в изпълнение на камерен ансамбъл „Йоан Кукузел“ с художествен ръководител Таня Христова, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР на Велика събота, 19 април, след новините в 16:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Mileage” от Ruthie Foster в „Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Mileage” от Ruthie Foster. Събота, 22:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
На 2 февруари 2025 г. наградата “Grammy” за най-добър съвременен Blues албум бе връчена на Ruthie Foster за издадения предната година “Mileage”, или „Пробег“.
Великолепна певица и автор на песни, Ruthie има линия на развитие, подобна на почти всички афроамерикански певци, чието начало по правило започва от местния църковен хор. Нещо повече, тя произхожда от семейство на Gospel певци, но в нейния репертоар откриваме широка палитра и от други жанрове.

Ето какво споделя Ruthie Foster в интервю:
„Идвайки от Gospel, Blues, Soul, Americana, фолклорна музика, и особено като съм от Тексас – можете да добавите Country, Tejano, Conjunto и какво ли още не – имам всичко това, върху което градя. Това е моят музикален фон. Когато завършихме този албум, не бях сигурна къде ще се приземи в жанрово отношение. Не избирам това. Аз просто правя музика, пея и пиша за нещата, които чувствам.
Държа списъка със заглавията на песните пред себе си за интервюта, защото мога да видя всяка песен визуално и да си спомня къде съм била, когато съм я писала. Тук наистина става дума за историята ми.
Този албум е малко по-различен, защото отидох в Нешвил и работих с невероятни млади автори на песни. Единият беше моят продуцент Tyler Bryant. Обичам начина, по който свири. И нека си спомним, аз съм китаристът в групата. Така че това е друг начин на учене, друга школа за мен, научавам повече за китарата и писането с него и съпругата му, Rebecca Lovell, от LARKIN POE.
Музиката неволно клонеше повече към Нешвил. Нешвил обаче не е жанр. Толкова е смесено – не всичко тук е Country. Има толкова много невероятни автори на песни, които пишат във всеки жанр, затова трябва така да държиш светлините включени.
Това е десетият ми албум. Избрах друг продуцент, защото искам да разбера какво чуват те, когато пея. Това е сътрудничество в писането, но е и сътрудничество в продукцията. Разбира се, има китара и ритъм секция, но Tyler искаше да включи брас секция и да напомпа звука. Той искаше да придаде този църковен звук“ – завършва Ruthie Foster.
В десетото заглавие от студийната си дискография тя размишлява върху своя живот, изпълнен с професионални триумфи, но и с лични загуби. Това е музикално пътешествие, което довежда, както Ruthie сама се нарича, „малкото черно момиче с китара“, от пеенето в църкви в провинциален Тексас до наградата “Grammy“ и сътрудничество със знаменити музиканти. Всъщност ние ще слушаме колекция от песни, родена от откровени размисли за нейния живот.
Заглавието на албума се появява спонтанно: докато с екипа ѝ обмислят идеята за песен за пътуването, възниква темата за възрастта на Ruthie и когато те я питат на колко е, тя им отговаря: “Мили хора, имам навъртян голям пробег!“ и те ѝ отвръщат „От това става цяла песен!“ И така се ражда едноименната „Пробег“, в която звучат думите „Широко отворен път, широко отворено сърце“.
С почит към музикалните легенди на Америка и към афроамериканските ѝ корени, “Mileage” е нещо повече от албум – това е покана да участваме в разговор за спомени, емоции и споделена човечност. Това е напомняне, че всяко пътуване, независимо колко надалеч, в крайна сметка ни отвежда у дома.
Албума “Mileage”, или „Пробег“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба®“ в събота, 5 април, след новините от 22:00 ч. по програма “Хоризонт” на БНР.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Rhythm of the Ancients 2” от Medwyn Goodall в „Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Rhythm of the Ancients 2” от Medwyn Goodall. Събота, 22:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Мулти инструменталистът Medwyn Goodall е легенда в света на New Age и инструменталната музика, с над четири милиона продажби на албуми. Със своите 4 златни диска, 1 платинен и поредица от престижни награди, той придобива международно признание за своята продуктивност в различни стилове с издадените 102 студийни албума, но най-вече като автор на запомняща се музика, с ярко изразена мелодичност, емоционалност и въздействие.
В албума „Ритъмът на древните, втора част“ от 2024 г., Medwyn отново ни кани в света на ацтеките, като с музикални средства представя извисеността и блясъка на тяхната цивилизация, подобно на първата част от едноименния албум, издаден с успех през 2002 г.

Ацтеките населяват териториите на днешно Мексико и създават своята доминираща през ХIV–XVI в. в Централна Америка цивилизация с население над 1,5 милиона души. Те са едно от многото скитнически племена, бродещи из северните и централните части на Мексико.
Според една легенда те е трябвало да се заселят там, където видят орел, кацнал на кактус, държащ в ноктите си змия (този символ е вложен в герба на Мексико). Ацтеките създават големи библиотеки с пиктографски книги – кодекси, в които описват религиозни обреди и исторически събития. Характерни за тях са цветните рисунки върху стени или аматъл (хартия, направена от пресована дървена кора), изобразяващи религиозни церемонии и стилизирани фигури на богове. На стените на храмовете ацтеките представят отделни идоли, скулптури и барелефи. Каменните скулптури често изобразяват богове и техни жертви.
Със звуците на акустични и електронни инструменти, сред които чаранго и укулеле, чрез осемте композиции на Medwyn Goodall ние се пренасяме през джунглата дълбоко сред руините на древен град, вслушваме се в думите на мъдра жена, за да открием трите пътя към небесата.
Албума „Rhythm of the Ancients 2“, или „Ритъмът на древните, втора част“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба®“ в събота, 29 март, след новините от 22:00 ч. по програма “Хоризонт” на БНР.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!






