Начало » Posts tagged 'Картини от една изложба' (Страница 2)
Tag Archives: Картини от една изложба
„Born Under a Bad Sign“ от Albert King в „Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя „Born Under a Bad Sign“ от Albert King. Събота, 22:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Падам, откакто започнах да пълзя,
Ако не беше лошият късмет,
Нямаше да имам никакъв късмет.
Роден в памукова плантация в Indianola, щата Мисисипи, малкият Albert още от детството си пее в църква със семейната госпъл група, в която баща му свири на китара. Като едно от 13-те деца в семейството, той израства като бере памук в плантациите близо до Forrest City, щата Арканзас, където фамилията се премества, когато е на осем години..
Предимно самоук, Albert е вдъхновен от Blind Lemon Jefferson – бащата на тексаския Blues, като пеенето в семейната госпъл група повлиява на музиката му. Разработва собствен стил на свирене на електрическа китара без перце и с обърнат гриф, не само защото е левичар. Той е един от първите големи Blues изпълнители, които преминават към стила „Soul“, обикновено определян като синтез на Blues и Gospel.
След време Albert King става един от най-влиятелните електрически Blues музиканти в историята като въвежда Blues-а от Мисисипи в модерната епоха.

Емблематичният албум „Born Under A Bad Sign“ („Роден под лош знак“) от 1967 г. е крайъгълен камък за Blues музиката въобще, съчетаващ Soul и Funk елементи с грубия Blues звук. С него Albert излиза на световната сцена, албумът става вечна Blues класика, чийто песни се интерпретират от множество последователи, сред които Jimi Hendrix, Stevie Ray Vaughan, Eric Clapton и Mike Bloomfield.
Тематиката е посветена на ежедневието на афроамериканците, белязано от несгоди, с текстове като „не можех да чета, не знаех да пиша, целият ми живот беше една голяма битка“, задаващи мрачен тон. В този контекст песните откриват предизвикателствата, пред които са изправени Blues музикантите, най-вече тези от южната част на Съединените щати в края на 60-те години на миналия век, техните грижи и борба, като същевременно Albert King откроява жизнената музикална енергия на Blues жанра.
В наши дни „Роден под лош знак“ често е приеман за един от най-великите електрически Blues албуми, издавани някога, той е въведен в Залата на славата на „Grammy“ и в Залата на славата на Blues музиката, а албумът е добавен и към Националния регистър на звукозаписите в Библиотеката на Конгреса на САЩ. Изданието Rolling Stone включва „Born Under A Bad Sign“ в своя списък на „500-те най-велики албума на всички времена“, а Залата на славата на Rock and Roll добавя заглавната песен в своя списък с 500-те песни, оформили Rock and Roll звучността.
Албума “Born Under A Bad Sign“, или „Роден под лош знак“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба®” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 21 юни, след новините от 22:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Radical Optimism” от Dua Lipa в „Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Radical Optimism” от Dua Lipa. Събота, 22:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Британската певица с албански корени Dua Lipa още с дебютния си албум през 2017 г. ни се представя като напълно модерна поп звезда. Тя демонстрира ретро настроение и умения за закачлива поп музика с една щипка проникновеност, подобно на Sia, Jessie J, и P!nk, лукаво бунтарски полъх като на Charli XCX или Marina & The Diamonds, въвежда гигантски припеви от онлайн съкращения (например „IDGAF“) и пренаписва наръчника за преодоляване на спомените от своя бивш гаден приятел в дигиталната ера.
Това ѝ носи към днешна дата 27 милиона продажби в цял свят, три отличия „Grammy“, както и 7 награди “Brit”. И ще се позова на мнението на австралийката Kylie Minogue, която определя Dua Lipa като „сияйна звезда“.

“Radical Optimism”, или “Радикален оптимизъм”, е нейният трети студиен албум, за чието изграждане подготвя 97 различни песни, и ето защо е избрала това заглавие:
„Преди няколко години един приятел ме запозна с термина „радикален оптимизъм“, като ми каза, че именно от това светът се нуждае колективно. Тази концепция резонира с мен и станах по-любопитна, когато започнах да навлизам в нея и да я вплитам в живота си. Впечатли ме – идеята да преминаваш през хаоса грациозно и да чувстваш, че можеш да устоиш на всяка буря. Тази фраза ми остана в съзнанието през последните три години и става все по-актуален за начина, по който гледам на ежедневието. Нищо никога не е линейно и понякога просто трябва да се справяш с ударите. Последните години ме научиха точно на това. Намерих своята позиция, докато се отпусках в нестабилност. Намерих щастие и радост в неизвестното. Намирам оптимизъм в най-трудните дни и търся в тях растеж. Прегръщайки силата на думите като катализатор за надежда, се опитвам да намеря красота и смисъл дори сред хаоса.
В същото време се озовах да преглеждам музикалната история на Psychedelia, Trip Hop, и Britpop. Винаги ми е звучало толкова уверено оптимистично и честно, и това отношение е чувството, което внесох в сесиите си за записа на албума“.
Dua Lipa продължава: „Мисля си, че моята работа ми даде възможност по толкова невероятни начини да израсна преди времето си, да усещам нещата по съвсем различен начин, да преживявам света по различен начин. И затова чувствам, че емоционалната зрялост идва и от ситуациите, в които съм била хвърлена, така че в този смисъл перспективата е нещо като дар, защото виждаш нещата от гледната точка на толкова много различни хора. И когато пиша песни за прехраната си, мисля много за емоциите, чувствата и мислите. Как ме кара това да се чувствам? Как ще накара някой друг да се почувства, когато го чуе? Каква е енергията, емоцията и нещото, което се опитвам да предам в този момент от живота си? И мисля, че като пиша тези песни, това е форма на терапия за мен. И получавам емоционална зрялост и перспектива от всички онези неща, които ми позволяват да израсна и да продължа напред, за което съм просто толкова благодарна. Просто е толкова уязвимо нещо да запиша мислите си в мелодия и след това да я погълнат други хора“ – завършва Dua Lipa.
Албума “Radical Optimism”, или “Радикален оптимизъм”, ще чуем в предаването “Картини от една изложба®” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 14 юни, след новините от 22:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Dominion” от IQ в „Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Dominion” от IQ. Събота, 22:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
„Christ being raised from the dead dieth no more; death hath no dominion over him.“
Из Послание на Свети Апостол Павел до римляни (6:9)
Британската Neo-Progressive Rock група IQ не е от най-популярните у нас, но тя отдавна завоюва на световната сцена репутацията на една от най-ярките в този стил. И мнозина виждат в нейно лице продължител на традициите на GENESIS от периода с Peter Gabriel и на MARILLION с певеца Fish. Сред характерните черти за групата IQ се откроява забележителното постоянство в отстояване качеството на собствената им музика в продължение на 44 години.

В своя 13-ти студиен албум “Dominion“ („Царството“), издаден през март 2025 г., те размишляват за края на земния път на човека. Ето какво споделя певецът Peter Nicholls:
„С достигането на определена възраст или в определен момент от живота си, човек започва все повече да цени времето и да осъзнава, че то е в ограничен запас. Времето и здравето са най-ценните стоки, които имаме. Аз например имам усещането, че сега е моментът да се правят нещата, и настоящето е най-важният момент. Мисля си, че трябва да се живее за деня, да се гарантира, че живота, който искаш да живееш за себе си, можеш да си го създадеш и можеш да го направиш сега. Винаги можеш да отложиш правенето на нещата. Но всъщност важното, мисля, е да правиш нещата сега, защото кой знае колко време ни остава?
Спомням си, че гледах нещо по телевизията и там се казваше, че мозъкът има две работещи половини, и работи най-добре, когато двете половини са в хармония. И ако дясната страна на мозъка не работи, тогава и лявата страна на мозъка не работи. И аз някак си съпоставих това с хора, знаете ли, хора, които може би са живели живота си заедно. Ако споделяте живота си с партньор, вие живеете този живот с този човек и всъщност никога не се замисляте как ще свърши. Вие просто се концентрирате върху летенето, без да мислите за слизането от него.
Музиката в IQ идва от китариста Michael Holmes, удивително плодовит и изумителен талант – продължава Nicholls. – Той просто мисли за музика по цял ден, така че никога няма недостиг на потенциални нови парчета. Mike по същество създава демо версии, които всеки от нас може да слуша, и след това ние даваме своя принос. Очевидно моят принос е да се справя с текста и с вокалите, но след като Mike зададе водеща идея за вокалите и аз да я използвам като основа.
Подходих към този албум с по-оптимистична гледна точка в сравнение с предходния албум “Resistance” и просто ми се стори, че по съвпадение музиката, която Mike създаваше, също имаше по-мелодично и оптимистично усещане. Имаше я и мисълта, че това, което хората трябва да правят, е да използват по най-добрия начин времето, с което разполагат. Мислех от гледна точка на света, който сътворяваме за себе си, личния свят, в който живеем – нашето владение, нашият domain.
Трябва да призная и влиянието на поета Dylan Thomas, най-вече със стихотворението „And Death Shall Have No Dominion“ (на български в превода на проф. Александър Шурбанов: „И смъртта ще остане без царство“). Моят прочит на думите на Dylan Thomas е, че смъртта няма да бъде върховната сила, която ни контролира. Очевидно ще ни хване накрая, но тя не е господарят. Ние сме господарите на нашите светове, на нашите съдби. От това взех идеята, че царството е светът, който ние създаваме за себе си. И не само за себе си, но и за другите хора. Фразата „да живееш най-добрия си живот“ е много разпространена в съзнанието ми. Всичко това, съчетано с мелодичната музика на Mike, повлия на настроението на албума. Усещането беше по-позитивно – резултатът е, че искам да се върна и да го направя отново сега!“ – завършва Peter Nicholls.
Албума “Dominion“, или „Царството“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба®” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 7 юни, след новините от 22:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Преди да изгорим” от POETIC JAZZ TRIO в „Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Преди да изгорим” от POETIC JAZZ TRIO. Събота, 22:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
На 24 май, Денят на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура, и на славянската книжовност, ще звучи музиката на Николай Иванов Ом, който се нарежда сред най-извисените български музиканти.
Ще го чуем с албум на проекта POETIC JAZZ TRIO / ПОЕТИЧНОТО ДЖАЗ ТРИО, в което участват също така Габриела Хаджикостова и Dávid Eredics , негови дългогодишни съмишленици и партньори. Албумът е озаглавен „Преди да изгорим“, и това ще бъде неговата радио премиера.

Сред дванадесетте композиции намират ново звучене стихове от Христо Фотев, Пламен Бочев, Никола Вапцаров, Атила Йожеф, Ингеборг Бахман, и т.н.
Тази поезия е многообразна, ритмично и звуково вплетена в музиката, наред с изумително сливане от стилове и преплитащи се музикални хрумвания. Джазът условно обединява музикалната тъкан с интонации, тембри, рифове и импровизации от красиви хармонии в пост ECM джаз стил (т.е. след фюжъна на 70-те години) и линии до фрий джаз, което се допълва от програминг лупове, индийски конакол перкусионни срички, вокални звуци и импровизация.
След дълги години съвместна работа Николай Иванов и Габриела Хаджикостова търсят все по-дълбоко и стилистично излято произведение, което е връх на серия от подобно търсения – театрални моноспектакли, поезия с музика, пърформанси, сплав от стилове и тембри. Албумът „Преди да изгорим“ е плод на многобройни търсения, започнали в 2006 г.
Музиката е изцяло нова и създадена за този проект, а подборът на поезията в някои аспекти е основно вдъхновение за композирането.
Всички предишни реализации на POETIC JAZZ TRIO са „стъпала“ на израстване. Първите срещи на триото започват през 2008 година и продължават през различни метаморфози до днес. Следват проектът „Без Граници“, който има няколко години концертен живот в различни европейски държави (предимно в Унгария и България) и експерименти в различни периоди. Търсенията са в широките граници на джаза, фолклора – предимно български и унгарски, препратки към различни нюанси на авангардната музика, свободни импровизации, спонтанни срещи на сцената, театрални пърформанси и др. Изразните средства са почти без ограничение – вокали с преки заемки от фолклор, песенна музика, скат импровизации, елементи от сакрални традиции от Изтока и Африка, индийски конакол и съвременни европейски и балкански негови метаморфози. Използват се широко електронни и клавишни инструменти, както и електронен програминг, китари, тамбури и други струнни инструменти. Включват се голям брой духови инструменти – кларинет, алт и сопран саксофони, флейти и фолклорни флейти, перкусии и атмосфери. Събиранията за концерти и отработването на новите композиции през 2024 г. оформя идеята за албума. Подборът на поетичните текстове с отхвърляне на избори също е прецизно направен.
Николай споделя: „Исках да разкажа за красивото, исках да се върнем към онези прости и така необходими ни, от една страна, близки, от друга – станали ни далечни, състояния на съзерцание, хармония, светлина, медитативност, любов и събуждане на спомена за просветляващото и осеняващото ни вдъхновение...“
Габриела допълва: „Тази музика ни гмурва до ядрото на Земята, към пустините на Африка и стъклено чистия звук на Севера, към тревожни пълнолуния и притихнали морета. Отвежда ни в гората на мечтите. Вглъбява ни в нас самите с многозвучието на тибетското, будистко пеене на Николай. Отвежда ни към страстите на португалското Фадо и раздиращото жарко слънце… преминава граници, континенти, планети, светове, животи!“
Албума “Преди да изгорим” ще чуем в предаването “Картини от една изложба®“ в събота, 24 май, след новините от 22:00 ч. по програма “Хоризонт” на БНР, и това ще бъде неговата радио премиера.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Hell’s Kitchen” от Alicia Keys в „Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Hell’s Kitchen” от Alicia Keys. Събота, 22:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
…Али, 17-годишно момиче, пълно с огън, търсещо свобода, страст и своето място в живота, се изявява в комплекса Manhattan Plaza на квартала Hell’s Kitchen от нюйоркския район Manhattan. Майка ѝ Джърси е певица, която е предпазлива и силно загрижена за бъдещето на дъщеря си, като се старае тя да не повтаря нейните грешки. Независимо от забраните, Али изживява бурна любов с талантливия барабанист Нък и тогава и майката, и дъщерята се изправят пред тежките истини за расата, неподчинението и порастването. Нък обаче се отдръпва, когато разбира, че Али е непълнолетна, и решава да последва семейството си в Атланта, щата Джорджия – така двамата се разделят. Междувременно Али открива своя музикален и житейски ментор, свирещ на пиано, и така се отваря вратата ѝ към неочаквано приятелство и коренно различно бъдеще. Али и майка ѝ укрепват връзката помежду си…
Това е историята, която ни разказва добре познатата ни Alicia Keys в албума „Hell’s Kitchen“, който съдържа едноименния оригинален бродуейски мюзикъл, отличен с „Grammy“ през 2025 г., две отличия Tony и няколко други престижни други награди като Lucille Lortel, Drama Desk и Drama League.

Певицата и актриса Alicia Keys, която е и пианист, композитор, писател и продуцент, отдавна завоюва световно признание със своята музика, чийто продажби на албуми надхвърлят 65 милиона екземпляра, а прослушванията ѝ в социалните платформи надминават 5 милиарда.
Hell’s Kitchen като част от района Manhattan е добре познат на Alicia, израснала в Ню Йорк, и затова ѝ е близка историята, която разказва в мюзикъла като автор на текста, музиката и аранжимента, наред с продуцентството.
Alicia споделя: „Бях вдъхновена от собствения ми живот в Ню Йорк и още през 2011 г. се нагърбих да представя една любовна история между майка и дъщеря, на фона на преживяванията си при израстването ми, истинското преследване на мечтите ми, опита ми да открия коя съм, постигането на своята идентичност и в крайна сметка безусловното следване на сърцето си“ – завършва Alicia Keys.
За целта тя включва в мюзикъла най-известните си песни като „Fallin’“, „If I Ain’t Got You“, „Pawn It All“, „Girl On Fire“ и т.н., както и три нови заглавия: „The River“, „Kaleidoscope“ и „Seventeen“.
Заедно с писателя Kristoffer Díaz Alicia издава книга, която съпровожда театралното представление и съдържа биографични елементи от нейния живот. Мюзикълът с участието на звездите Maleah Joi Moon, Shoshana Bean и Kecia Lewis дебютира на Бродуей на 24 април 2024 г. на сцената на театър Shubert и до днес се играе с впечатляващ успех.
Албума с оригинални творби от мюзикъла “Hell’s Kitchen”, отличен с наградата “Grammy” на 2 февруари 2025 г. в категорията за най-добър албум за музикален театър, ще чуем в предаването “Картини от една изложба®“ в събота, 17 май, след новините от 22:00 ч. по програма “Хоризонт” на БНР.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Безкрайност” от МироМАГ в „Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Безкрайност” от МироМАГ. Събота, 22:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Музиката на Мирослав Гочев прозвуча в „Картини от една изложба“ преди няколко години за първи път, това беше албумът „Край морето“ на MUSIC M. A. G. PROJECT, съвместно дело с Яница Кънева. Той беше радушно приет от нашата аудитория и ето иде ред на следващото заглавие в неговата дискография, което ще има своята радио премиера при нас.
Авторът ни разказва предисторията на албума „Безкрайност“ така:
„Този албум всъщност се създава в съзнанието ми още от първият път, в който чух подобен звук от ALPHAVILLE, DEPECHE MODE, DURAN DURAN на ролковия магнетофон у дома. След казармата точно по БНР в предаването „Нощен хоризонт“ за първи път чух ENIGMA. Толкова бях впечатлен и вдъхновен, че станах и направих на синтезатора си същия звук и ритъма на дръм машина.

Оттам започна музикалният ми път. Но в каквито и проекти да съм участвал през годините, тази любов към електронния звук и музициране остава у мен. “Край морето” беше замислен също така и първоначалните теми бяха изцяло създадени със синтезатори, но някак не ми беше достатъчно, исках повече нюанси. Тогава се намеси Яница Кънева и аранжира темите за оркестър. Добавихме саксофон, кавал, флейта и всичко това оживя на концертната сцена по неповторим начин. След това обаче исках да се върна обратно към първата идея – само аз, студиото и всички синтезатори. И тема по тема се оформи този албум!“
Питаме го: А каква е концепцията на “Безкрайност”, ето какво отговаря Мирослав:
„Първият албум „Край морето” и вторият “Безкрайност” са много различни един от друг. “Безкрайност” е въплъщение на първоначалната ми идея за изцяло електронна музика във вида, в който я разбирам и обичам. Всичко в него е близко до онзи звук на синтезаторите през 80-те години, заради който станах музикант. Цялостната идея на композициите е да създават картини в съзнанието на слушателя, като се наслагват и цветове в развитието на всяко произведение. Това надграждане се получава чрез добавяне на нови и нови звуци, които хармонично взаимодействат помежду си, докато се постигне кулминация. В днешния агресивен свят създаването на подобна музика е истинско откъсване от материалното. Желанието ми е да дам на слушателите това усещане. Темите се леят спокойно и нежно, повторяемо и с постепенно натрупване, за да създадат чувството за спокойствие и полет. Замисълът, който стои зад този албум, е, че с добрина, красота и цвят може да създаваме бленуван свят, в който да пребиваваме. Да, това е възможно! Само трябва да повярваме в това и постоянно да променяме себе си, за да го осъществим“ – завършва Мирослав Гочев.
Албума “Безкрайност” ще чуем в предаването “Картини от една изложба®“ в събота, 10 май, след новините от 22:00 ч. по програма “Хоризонт” на БНР, и това ще бъде неговата радио премиера.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
„Полиелей на българката“ от Свети Йоан Кукузел в “Картини от една изложба”
Свети Йоан Кукузел е българин, роден през 1280 г. в гр. Драч (Дуръс), днешна Албания, а умира през 1360 г. в Атонския манастир – Великата Лавра. Неговите певчески възможности с великолепен диапазон на гласа и тембъра му отреждат прозвището Ангелогласния.
Можем с основание да твърдим, че Йоан Кукузел е сред най-изявените българи през Средновековието, признат още от своите съвременници за велик певец и композитор, за истински приемник на древните православни творци св. Роман Сладкопевец (VІ в.) и св. Йоан Дамаскин (VІІІ в.). Той създава нов музикален стил и нотно писмо в многовековната православна музика, обновявайки я с живите елементи на тогавашния български фолклор и идеите на исихасткото учение. Родоначалник е на пападическото (пространно) пеене, при което на един вокал се изпълняват сложни мелодични фигурации, наситени с множество украшения. От богатото творчество на „ангелогласния българин“ са запазени около 90 творби от всички църковни жанрове, сред които „Аниксантари“, „Голямото Исо на пападическото пеене“, „Херувимска“, както и „Полиелей на българката“, най-известната му творба, които поради богатата си орнаментика изискват виртуозна певческа техника и талант.

От малък Йоан Кукузел останал сирак, но поради забележителните си музикални заложби бил изпратен да учи в Константинопол/Цариград. Йоан постъпил в училището при църквата „Св. Павел“, най-прочутата по онова време школа за църковни певци, в която учели предимно деца от негръцки произход. Вероятно по това време се появил и прякорът Кукузел, защото когато го питали какво яде, той отговорил на гръцко-български: „Кукия ке зелия“ (боб и зеле) и затова момчетата го нарекли Кукузел.
Талантливият българин бил забелязан от император Андроник ІІ Палеолог (1282-1328 г.), а негов учител бил самият цариградски патриарх Йоан Глика (1315-1319 г.). От Цариград св. Йоан се завърнал в Драч, но след кратко пребиваване в родния край Йоан Кукузел се озовал отново във византийската столица, извикан навярно по поръчение на самия Андроник ІІ. След свалянето на императора българският монах, който и без това търсел по-благоприятна среда за уединение и творчество, заминал за Света гора. На Атон св. Йоан постъпил в лаврата „Св. Атанасий“, в която по същото време съществувала истинска българска „школа“ („старците“ Йоан, Йосиф, Методий, Закхей Философ Загорянин и др.). През 1355 г., когато цариградският патриарх Калист (известни са връзките му с българските му събратя, особено със св. Теодосий Търновски) посетил Света гора, той специално се срещнал с Кукузел. По този повод един съвременник пише, че св. Йоан имал „глас славен и нежен, глас като на сирена…“
В „Житие на преподобни Йоан Кукузел“ специално се отбелязва ролята на майка му, «благочестива и богобоязлива жена, която се грижи да му даде християнско възпитание и го изпраща да изучава Свещеното Писание“. Докато учи в Цариград, той изпитва силна тъга по майка си и след дълги увещания получава разрешение да се завърне в родния си край. В „Житието“ пише: „Щом пристигна близо до дома си, Йоан чу плача и риданията на майка си, която безутешно скърбеше за него. Когато го видя, тя се изпълни с неизказана радост. Известно време той остана при нея, а след това отново се върна в столицата при царя».
Изследователите предполагат, че именно в Драч се е зародила идеята за знаменитата му творба „Полиелей на българката“, посветена на неговата майка и думите й „Мило мое дете, Йоане, де си ми?“, предадени в житието на светеца на български език с гръцки букви.
„Полиелей на българката“ в изпълнение на камерен ансамбъл „Йоан Кукузел“ с художествен ръководител Таня Христова, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР на Велика събота, 19 април, след новините в 16:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!





