Начало » Posts tagged 'Картини от една изложба' (Страница 25)
Tag Archives: Картини от една изложба
Forlorn
- ALMA MATER revealed the song “Pain” feat. G. McManus (KOROZY)
- Gallery: RAMPART, HARD COMPANY, STORM and FAT WHITE CHIEFS in Sofia
- Gallery: BESTIA ATER, PAST REDEMPTION and PROKAZA in Sofia
- Gallery: TERRAVORE, CONCRETE, CIROZA and SQUAD OF DEATH in Sofia
- JUDAS PRIEST are working on new album
- NANOWAR OF STEEL reveals music video for new single “Uranus” feat. Michael Starr (STEEL PANTHER)
- Gallery: U.D.O. in Plovdiv
- Rob Halford’s Confess: “I’m a pop tart”
- Gallery: Sea Of Black Festival 2020
- Gallery: SCHIRENC PLAYS PUNGENT STENCH in Bulgaria
“Jazz And Roll” от Райчо Иванов в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Jazz And Roll” от Райчо Иванов. Събота, 22:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Съчетанието на джаз и рок-енд-рол има своята предистория. Още в средата на 60-те години на миналия век известният критик Joachim-Ernst Berendt заявява: “Едно нещо е безспорно – джазът се нуждае от нови звуци. Той се нуждаеше от тях още от самото начало и ще продължи да се нуждае от тях. Електронната музика е единствената все още достатъчно широка сфера, където те може да бъдат намерени.”
Доста по-рано тромпетистът Miles Davis експериментира с така нареченото модално импровизиране, повлияно от пианиста George Allen Russell. Miles е в основата на почти всички важни нововъведения и стилистични промени в музиката от втората половина на ХХ век и често пъти бе двигател на тези промени – било с неговото собствено участие в изпълненията и записите или чрез избора на съпровождащи музиканти и сътрудници, които прокарваха новите тенденции. Някои критици дори се опитват да докажат, че джазът е спрял да се развива, след като Miles вече го няма. Така през месеците март и април 1959 година Miles записва албума “Kind of Blue” или “Вид тъга”, който става представителен за модерния джаз и най-популярният в неговата дискография, достигайки тираж от 2 милиона – нещо изключително за джаз албум.
Райчо Иванов – Jazz and Roll
През 1968 година става очевидно, че желанието на Miles Davis за намиране на нови форми чрез съчетание на джаз импровизирането с ритъма и енергията на рока, чрез интегриране на елементи от поп, соул и електронна музика – придобива осезаеми контури след включването на електрически инструменти в неговата формация. През тази именно година стилът на Miles се променя драстично, повлиян от нови звуци и идеи на изпълнители като Jimi Hendrix, James Brown, Sly Stone и др. След като вече е достигнал пределите на възможното в акустичния джаз със своя квинтет, той преобразува по своеобразен начин новите звуци около себе си, създавайки произведение с трайно великолепие – албума “In a Silent Way” (“Тихо”). Макар още с издадените през 1968 година заглавия “Miles in the Sky” (“Майлс в небето”) и “Filles de Kilimanjaro” (“Момичетата от Килиманджаро”) той да прави първите опити да използва електрически инструменти, за начало на смесването на джаза и рока (fusion) се смята именно албумът “Тихо”, записан на 18 февруари 1969 година в Ню Йорк.
Мнозина музиканти тръгват по този път, някои от тях са сред най-близките на Miles Davis изпълнители: Tony Williams Lifetime, Weather Report с Joe Zawinul и Wayne Shorter, John McLaughlin и неговия MAHAVISHNU ORCHESTRA, RETURN TO FOREVER на Chick Corea, Herbie Hancock с HEADHUNTERS BAND и т.н.
У нас тези идеи намират свой привърженик в лицето на друг тромпетист – Райчо Иванов, оставил ярка следа чрез съвместните си изпълнения с музиканти като John McLaughlin, Wayne Shorter, Jack DeJonet и други. Howard Mandel пише в „Down Beat“: “Музиката на Райчо Иванов и неговия оркестър звучи твърде близко до това, което прави Miles Davis с Jack DeJonet, Keith Jarrett и John McLaughlin. Българските музиканти от бенда разбират тази музика твърде добре и са се научили да я свирят удивително.“
Райчо Иванов споделя: „Рокендролът е далеч по-популярна музика от джаза. Но в никакъв случай при прецизна и целенасочена работа той не е в ущърб на цялото, което се прави. С него лесно може да се прекали и да станеш банален. Само с изключително чувство за мярка може да се улучи точното съотношение в тази джаз пътека.“
През 1997 година Райчо замисля нов проект – “Jazz And Roll”, и ето как ни въвежда в него: „Когато Miles Davis се завърна след 6-годишна пауза през 1981 г., започна да се търси mellow джаз, който е с по-богати възможности за импровизационна изява. Не всяко соло се свиреше в обичайния хард стил, характерен преди това. Точно тогава скъсах с уа-уа педала, след като бях един от първите, който като Miles започна да свири по този начин. Насочих се към нещо, в което да има конкретна мелодия, свобода в по-конкретното аранжиране на пиесите. Резултатът дойде доста по-късно, тъй като експериментирайки този стил, трябваше да се адаптирам към новия начин на музициране. Овладях го за няколко месеца, но трябваше да убедя и своите колеги да се насочат към този нов стил музика. Главната ми цел беше да се придвижим с крачка напред. Записите направихме без проби в Първо студио на БНР”.
Албума “Jazz And Roll” ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 4 май, този път след новините от 22:00 ч.
“Божественото начало” от Симо Лазаров в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Божественото начало” от Симо Лазаров. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Композиторът Симо Лазаров замисля монументално произведение – мултимедийна оратория-импресия за синтетичен симфоничен оркестър, солисти, хор и електроника.
Темата е посветена на величието на природата, възвисяването на човешките идеали, които витаят у всички нас, необхватността на нашето съзнание и непобедимия човешки дух. Тук е развита също така тезата за противопоставянето на доброто и злото от живота, а ще открием и моменти от историята на човечеството.
Симо Лазаров – Божественото начало
Внушителен брой изпълнители се включват в реализацията на тези идеи, реализирани по време на концертното изпълнение в І студио на БНР с диригент Георги Петков и с участието на автора Симо Лазаров, както и три певици, синтезаторна група, три хора, изпълнители на струнни и духови инструменти, перкусионисти и четци на текстовете от Силвия Стефанова и Белчо Христов.
Албума “Божественото начало” в най-новата му версия от 2018 г., която ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР по време на Страстната седмица – на Велика събота, 27 април, след новините от 21:00 ч.
“What’s It All About” от Pat Metheny в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “What’s It All About” от Pat Metheny. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Повече от четири десетилетия китаристът Pat Metheny по свой начин се придържа към основното течение в джаза, като разширява и размива границите на музикалните стилове. Неговата звукозаписна продукция се откроява с 20 награди Grammy в 12 различни категории и включва поредица от впечатляващи записи на неговото трио; отличени солови албуми; музикални съпроводи за хитови кино продукции в Hollywood; сътрудничество и дуети с такива музиканти като Ornette Coleman, Steve Reich, Charlie Haden, Brad Mehldau. Неговата група, PAT METHENY GROUP, основана през 1977 г., е единственият състав в историята, който печели Grammy за седем последователни свои издания.
Pat Metheny – What’s It All About
През 2011 г., след като има зад гърба си повече от 40 заглавия със свои композиции, Pat Metheny решава да издаде албум, в който няма нито една негова авторска творба. Вместо това, “What’s It All About” („За какво е всичко това“) включва 10 класически песни, някои от които добре познати, но всичките с някакво лично отношение на китариста към тях. Сред тях са песни на John Lennon & Paul McCartney, Paul Simon, Henry Mancini & Normal Gimbel и Antonio Carlos Jobim.
Ето как обяснява избора си авторът на албума: „Исках да запиша част от музиката, която звучеше в мен, много преди да съм композирал една нота или дори преди да свиря на някакъв инструмент. Роден съм през 1954 г. и всички тези песни бяха в Топ 40 по време на детството и ранните ми години. Това беше период, в който хармонията и мелодията бяха все още важни и жизнеспособни елементи в популярната музика. Всяка една от тези мелодии имаше нещо специално за мен на музикално ниво, без значение как ще го наречете. Всички те останаха с мен през годините“.
След появата на отличения с Grammy албум „One Quiet Night“ (2001 г.) Metheny започва често да свири тези песни на нарочно конструираната за него баритонова китара по време на паузите между sound check-а и концертното представление. „Почти всеки път, докато свирех някоя добре позната мелодия, отделни зрители или хора от местния екип идваха при мен и ме питаха от кой точно албум е парчето, а аз трябваше да им отговарям, че никога не съм го записвал – казва Metheny. – Така с времето ми остана в съзнанието идеята, че трябва да направя албум с някои от тези мелодии в определен момент.“
Както и в случая с „One Quiet Night“, Pat Metheny записва песните от “What’s It All About” нощем, докато е в своя апартамент в New York City за кратък период между две турнета. Повечето от пиесите ги свири на баритонова китара с три изключения: “The Sound Of Silence” („Звукът на тишината“) на Paul Simon е на 42-струнната китара „Pikasso“, „Pipeline“ („Тръба“) на Bob Spickard и Brian Carman – на 6-струнна китара, а “And I Love Her” („И аз я обичам”) на John Lennon & Paul McCartney – на китара с найлонови струни.
Албума “What’s It All About”, отличен с наградата Grammy в категорията за new age, ще в предаването “Картини от една изложба®” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 13 април, този път след новините от 21:00 ч.
“Limbo” от L.S.D.D. в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Limbo” от L.S.D.D. Събота, 22:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
L.S.D.D. е варненска Prog/Power Metal група, създадена през 2016 г. от Стефан Кудев (китара), Любомир Колев (китара), Даниел Димитров (бас) и Добромир Калчев (барабани), към които през лятото на 2017 г. се присъединява и Христина Лалева на клавишните инструменти. Основната идея на групата е създаването на авторска музика и от самото начало те започват работа по собствени композиции.
Групата приема, че името L.S.D.D., което досега е било съкращение от първите имена на създателите, трябва да бъде облечено в значение и се спират на “Last Sentence In Death’s Diaries” – „Последната присъда в дневниците на Смъртта“.
L.S.D.D. – Limbo
В този състав бандата реализира своя дебютен албум „Лимбо” в края на 2018 г. Творбата е концептуална и си състои се от 8 песни. В лимбо, според вярванията на средновековните католици, пребивават душите на онези, които не заслужават ад и вечни мъки, но не могат да отидат в небесата по причини извън тях. Вярва се, че душите на добродетелните хора, които са умрели преди идването на Иисус Христос, както и душите на некръстените бебета, са в лимбо.
Димитър Калчев подготвя текстовете на песните въз основа на все още непубликувана новела, и разказва историята на свещеник от малка черква в гр. Дъбюк, Айова, САЩ.
Тя започва с катастрофа, при която Майкъл (протагонистът) изпада в кома. Затворен в съзнанието си, той попада на място, в което е затворил своето Алтер Его или своето „лошо аз“. Двамата се срещат, при което „Лошото аз“ се опитва да го убеди, че е време да бъде освободено и то да „властва“ над тялото, за да върне отново буйния нрав, който Майкъл е загубил като дете, когато е изпратен в „религиозен санаториум за лекуване на непослушни младежи“. Тук лимбо е описано като „пустинен остров, пронизващ небитието“, окачен на вериги, висящи в нищото и покрит с огледален купол, чиито фрагменти проектират в съзнанието на „Лошото Аз“ всеки един грях, който Майкъл е изповядал в реалния свят и всяко подтиснато негово желание.
За да успее антагонистът да надделее, двамата с Майкъл трябва да скочат във водопада в края на „острова“, образуван от водите на „Кървавата река“. При скока Майкъл затваря очи и лошият се събужда в болницата, доволен от победата. Радостта му е кратка, тъй като заради катастрофата тялото на свещеника е парализирано и той остава затворен, този път във физическо лимбо.
Творбата се предвижда да бъде включена към специалното издание на албума на книжен носител.
Албума “Лимбо“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба®” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 13 април, този път след новините от 22:00 ч.
“Dystopia” от OCTAVARIUM в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Dystopia” от OCTAVARIUM. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
През 2017 г. шведският музикант Mattias Ohlsson дава началото на Progressive Rock проекта OCTAVARIUM, в който той композира музиката и текста, изпълнява я и я продуцира, вдъхновен от групи като PORCUPINE TREE, NEAL MORSE, RIVERSIDE и както подсказва наименованието – DREAM THEATER.
Работи с удивително темпо – досега има издадени 4 албума: „The Road“ (2017), „Beyond the Horizon“ (2018), „Out of Time“ (2018), както и най-новият, и може би най-успешният, “Dystopia” (2018), и именно на него ще се спрем.
Octavarium – Dystopia
Това е концептуален албум, чието действие ни пренася в недалечно бъдеще и ни представя обществото в условията на дехуманизиран свят, който преминава през илюзиите на утопията, разрушава се и се възражда.
В музикално отношение прави впечатление изобилието от различни музикални стилове в диапазона от тежки метални рифове до епични оркестрации, с множество теми и мелодии ,на основата на разнообразна ритмична фрактура.
В записите участва наред с Mattias Ohlsson китаристът от THE NEAL MORSE BAND – Eric Gillette, – който тук свири соловите партии на китарите и на клавишните инструменти, и се изявява като тон инженер.
Албума “Dystopia“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба®” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 6 април, след новините от 21:00 ч.
“Electric Mud” от Muddy Waters в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Electric Mud” от Muddy Waters. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
„Първият китарист, когото чух, беше Muddy Waters. Попаднах на една стара негова плоча, когато бях още малко момче, и се уплаших до смърт от всички тези звуци. Ау, какво беше това?“
Jimi Hendrix
През 1945 г. Muddy Waters преминава от акустична на електрическа китара и така се нарежда сред пионерите на мощната електрическа вълна в блуса, която става стимул за най-влиятелните рок музиканти през следващите десетилетия. Със станалите класика изпълнения “Mannish Boy,” “(I’m Your) Hoochie Coochie Man,” “Got My Mojo Workin’ ”, “I’m Ready” и “I Just Want to Make Love to You”, той представя мрачно харизматична, квазимистична и сексуално въздействаща персона, която по същество е нещо като матрица за белите момчета, превърнали се в рок звезди десетилетие по-късно.
Неговото турне в Обединеното кралство през 1958 г. оказва експлозивно въздействие върху музиканти като John Mayall, Jimmy Page, Mick Jagger, Keith Richards, Van Morrison и Eric Clapton, които го обявяват за свой първоучител. ROLLING STONES заемат заглавието на една от най-известни песни на Muddy Waters и така се наричат, LED ZEPPELIN възприемат звука и текста за своя хит “Whole Lotta Love” от неговата версия на парчето “You Need Love” на Willie Dixon; а Jim Morrison намира в “Mojo” заклинанието, което да го утвърди като рок шаман.
Muddy Waters – Electric Mud
В средата на 60-те години обаче се забелязва съществен спад в популярността на Muddy Waters и тогава продуцентът Marshall Chess решава да направи обратен ход като го насочи с психеделични елементи към рок ориентираната млада аудитория в стилистиката на успешните по това време албуми на Jimi Hendrix и CREAM.
Marshall Chess, син на Leonard Chess, основателят на чикагската компания Chess Records, която има основен принос за популяризирането на така наречения чикагски блус, замисля да направи компилация от стари песни на Muddy Waters, опаковани в рок психеделична форма, за новата си фирма Cadet Concept Records.
Marshall споделя: „С идеята за албума “Electric Mud” („Електрическа тиня“) исках да помогна на Muddy Waters да спечели пари. Това е концептуален албум, нещо като картина, а на картината да бъде изобразен Muddy, без да го караме да променя звука си, за да стигне до аудиторията с младите хора. И наистина този албум се продаваше добре“.
Muddy Waters отговаря: „Много ясно е, че исках да имам албум с добри продажби. За мен тази музика не бе нещо необичайно, защото много пъти бях свирил пред хипита и си мислех, че зная как да ги заинтригувам“.
За целта Marshall Chess кани за участие авангардни по това време джаз музиканти от Чикаго: Gene Barge, Pete Cosey, Roland Faulkner, Morris Jennings, louis Satterfield, Charles Stepney и Phil Upchurch.
Така се появява албумът на Muddy Waters, който тогава постига най-висок за него търговски успех и за първи път влиза в класациите Billboard, оставил ярка диря за мнозина музиканти, например Jimi Hendrix и LED ZEPPELIN, както и по-новите THE WHITE STRIPES, BLACK KEYS, Chuck D. Jimi Hendrix дори признава, че преди концерти е предпочитал за вдъхновение да слуша песента „Herbert Harper’s Free Press News“ именно в тази версия.
Албума “Electric Mud” или „Електрическа тиня“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба®” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 16 март, след новините от 21:00 ч.
“The Four Seasons” от VIVALDI METAL PROJECT в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “The Four Seasons” от VIVALDI METAL PROJECT. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
„Четирите годишни времена“ (на италиански: Le Quattro Stagioni, на английски: The Four Seasons) е най-популярното програмно музикално произведение, написано от италианския бароков композитор Антонио Вивалди, публикувано са за първи път в Амстердам от Le Cène през 1725 г.
То е съставено от 4 цигулкови концерта от по 3 части, обрисуващи природни сцени в музика. В „Четирите годишни времена“ Вивалди въвежда за първи път звуци от ромолене на рекичка, птичи песни (различни в отделните части на творбата), кучешки лай, бръмчене на комар, викове на овчар, буря, пияни танцьори, тиха нощ, лов, заснежени поля, деца, каращи кънки на лед, горящ огън. Всеки концерт е разделен на три части: бърза – бавна – бърза, всяка свързана с текст от сонет, чийто автор се предполага да е Вивалди, описващ сцените, претворени в музика, и така се появява един от най-ранните примери за програмна музика.
Vivaldi Metal Project
През 2013 г. италианският композитор, пианист и продуцент Mystheria, познат от участията си с Bruce Dickinson, ARTLANTICA, TOWER OF BABE, замисля да представи Metal версия на „Четирите Годишни Времена“, които обожава още от детските си години. Той изсвирва и записва всички части от концертите на пиано, но скоро разбира, че само съчетанието със Symphonic Metal ще даде търсения от него резултат. Създава кратък trailer, който пуска web пространството с намерението да намери и ангажира подходящи музиканти. Няколко дни по-късно му се обажда композиторът и бас китаристът Alberto Rigoni (TWINSPIRITS, KIM BINGHAM, THE ITALIANS, BADASS) и предлага услугите си за участие в проекта като копродуцент.
Vivaldi Metal Project – The Four Seasons
Същевременно Mystheria замисля още нещо: да добави текст и певци към „Четирите годишни времена“ като кани за целта Douglas R. Docker, който реализира вербално концепцията му, а допълнително се включват със свои текстове Rob Rock, Lance King и Mystheria.
Така творбата на Антонио Вивалди придобива характер на Symphonic Metal опера, която според Mystheria описва “четирите сезона на човека”, представени от гледната точка на няколко алегорични и символични персонажи като мъж, жена и вечност. „Пролетта“ символизира раждането и невинността на детството, „Лятото“ описва глада и арогантността на юношеството и ранната зрялост, „Есента“ се занимава с несигурността и първите страхове от смъртта през зрялата възраст, а „Зимата“ завършва повествованието с дълбоката старост и смъртта. Преплетени с тази линия откриваме и други абстрактни идеи и вярвания, например числовия ред на Фибоначи и алхимията, подобно на стила в първите опери от началото на ХVІ век като „Rappresentazione di Anima e Corpo“ („Представяне на душата и тялото“, 1600 г.) на Emilio de Cavalieri. Операта завършва със “Страшния съд”, който описва какво се случва с човешката душа след Деня на Страшния съд, когато съдбата на човека се определя от действията му.
Този подход изисква съответния екип, който включва общо 130 музиканти. Сред тях са 10 композитори, които правят аранжиментите за солисти, струнен квартет, симфоничен оркестър и хор: Douglas R. Docker, Francesco Dall’O’, Frank Caruso, Gabriels, Keiko Kumagai, Nicolas Waldo, Pawel Penksa, Tomas Varnagiris, Yannis Androulakakis и българина Живко Коев.
Vivaldi Metal Project
Соловите партии се изпълняват от Mark Boals (MALMSTEEN, ROYAL HUNT), Fabio Lione (RHAPSODY OF FIRE, ANGRA), Edu Falaschi (ALMAH), Rob Rock (IMPELLITTERI), Mike Lepond (SYMHONYX), Dani Löble (HELLOWEEN), Ruud Jolie (WITHIN TEMPTATION), Mark Cross (FIREWIND, SCORPIONS), Steve Di Giorgio (TESTAMENT), Rolf Pilve (STRATOVARIUS), Victor Smolski (RAGE, ALMANAC), Ruben Israel (DELAIN), John Macaluso (ARK), Marco Sfogli (JAMES LABRIE), Chris Caffery (SAVATAGE), Mark Wood (TRANS SIBERIAN ORCHESTRA), Dirk Verbeuren (SOILWORK), Atma Anur (TONY MACALPINE), Vitalij Kuprij, Anna Portalupi (TARJA TURUNEN), Sean Tibbetts (KAMELOT), Martijn Peters (STREAM OF PASSION).
Що се отнася до мащабните състави, тук участват “Sinfonietta Consonus Symphonic Orchestra” (Полша), българският “Академичен хор Ангел Манолов” с диригент проф. Дарена Попова, the “Chamber Choir Ivan Filipovic” (Хърватия), „Innovative String Quartet“ (Белгия) и “Rock Academy Choir” (Хърватия).
Албума “The Four Seasons”, или „Четирите годишни времена“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба®” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 16 март, след новините от 21:00 ч.
Vivaldi Metal Project
“Tribus” от WINDMILL в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Tribus” от WINDMILL. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Норвежката Progressive Rock група WINDMILL не е сред най-популярните у нас. Тя е създадена през 2001 г. в покрайнините на Осло и още в начало музикантите решават да свирят в стилистиката на такива групи от 70-те години като GENESIS, PINK FLOYD, CAMEL и ALAN PARSONS PROJECT.
Дебютният им албум “To be continued…” („Продължението следва“) се появява през май 2010 г., но всъщност успехът им идва със следващия “The Continuation” („Продължението“) от 2013 г., приет възторжено от слушателите. През ноември 2018 г. те издадоха поредното си заглавие “Tribus” („Растителен вид“), включено сред най-доброто от Progressive Rock-а за миналата година.
Windmill – Tribus
В него проличава стремежът им да формират свой характерен звук, да наситят с уместни обрати темпото и мелодията на основата на сложна еклектична структура, повлияна от класическата музика. Това обяснява и факта, че някои от пиесите са с времетраене около 10 минути, а има и близо 24-минутна композиция.
Текстовете са посветени на красотата и величието на растителния свят. Пред нас оживява дърво, което пониква от малък зародиш, изпълнено с потенциал и с желание да го осъществи, за да го видим в разцвета на силите му способно да се възправи срещу стихиите и да танцува с вятъра. Същото това дърво после ни разказва за взаимоотношенията си с хората и така стигаме до темата за любовта, за чувствата към любимото същество, с което няма непреодолими трудности и с което усещаме света по нов начин, започваме да сияем като накичена новогодишна елха, но също и за тъгата, която поражда малкото време с него. Албумът завършва с песен за фаталното женско присъствие, което озарява самотното сиво ежедневие, но наред с красотата носи със себе си разруха.
Записите на секстета WINDMILL в студиото започват през есента на 2016 г. и са белязани от участието на вездесъщия Karl Groom (THRESHOLD, SHADOWLAND, STRANGERS ON A TRAIN) в Thin Ice Studious, Англия, който смесва и мастерира материала, изготвен преди това във Швеция и Норвегия.
“Tribus”, или „Растителен вид“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба®” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 9 март, след новините от 21:00 ч.
“Омагьосани картини” от Нелко Коларов в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Омагьосани картини” от Нелко Коларов. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Неотдавна нашият редовен слушател Димитър Дженев от Чирпан ми се обади с предложение в “Картини от една изложба“ да представим албума “Омагьосани картини” на композитора, диригента и пианиста Нелко Коларов.
Нелко е възпитаник на НМА „Проф. Панчо Владигеров“, в класа по оркестрово дирижиране на проф. Константин Илиев, знаем го като диригент на Варненската филхармония и на Варненската опера, но и като участник в рок групите Импулс, Фобос и Escort, виждаме го с Николо Коцев за рок операта „Нострадамус“ и с Robin Gibb (BEE GEES), автор е на музиката за 11 театрални постановки и на повече от 40 песни.
Нелко Коларов – Омагьосани картини
“Омагьосани картини”, неговият трети студиен албум, е своеобразна смесица от рок, класика, джаз и фолклор, с епично и силно образно внушение:
„От шест години работя върху него. Много е различен от първите ми два албума. Посветил съм го на брат ми Милко, изключителният музикант, от когото съм се учил в изкуството, и който е моят най-голям коректив в живота“, казва маестрото и продължава – „Интересното в този албум е, че всичките 10 пиеси са свързани помежду си, при което целият албум се базира на българската митология. Тук могат да се намерят и нестинарки, и самодиви, има стари манастири. Идеята за музикални картини не е нова. Тук има една препратка към М. Мусоргски с „Картини от една изложба“ и с „Годишните времена“ на А. Вивалди, като символ на човешкия живот. Разбира се, тук годишните времена не са просто пролет, лято, есен, зима, а са вплетени в имената на произведенията: „Пролетни заклинания“, „Есенна музика“, „Изпепелени от лятото“, „Най-дългата зима“.
Този албум излезе доста сложен като замисъл и изпълнение. Не бих казал, че е в сферата на популярната музика. Той е инструментален. В този проект участват много музиканти. Не знам защо съм се насочил да правя точно „омагьосани картини“, но изкуството е мистерия и тайнство. Всъщност човекът, който създава музика, може би е антена, приемаща вълни и сигнали от някъде. Композиторът трябва да бъде много внимателен, защото ако тази връзка изчезне, с творчеството му е свършено.“
В записите участват мъжкият катедрален хор към храма „Успение Богородично“, дирижиран от Нелко Коларов, който свири и на клавишни инструменти, женският народен хор „Цветница“ с диригент Атанас Илиев, рок музикантите Константин Джамбазов – китари и бас китара, и Иво Иванчев – барабани, джазмена Живко Петров – пиано, както и Венелин Мутафчиев – кавал и Ивайло Стоев – тъпан.
Албума “Омагьосани картини” ще чуем в предаването “Картини от една изложба®” на програма “Хоризонт” на БНР в навечерието на нашия национален празник, в събота, 2 март, след новините от 21:00 ч.
“Blues & Rhythm” от DELTA ROOSTERS в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Blues & Rhythm” от DELTA ROOSTERS. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Не много отдавна, през декември миналата година, се появи очакваният албум на доказалите се нашенски блусари от DELTA ROOSTERS. Предисторията на „Blues & Rhythm“ е дълга, тъй като желанието за записване на авторски песни съществува още от самото създаване на първите от тях през 2012 г. Поради различни причини, свързани и с промени в цялостното звучене на групата, нови аранжименти, намиране на подходящото студио за работа и не на последно място – намирането на финансиране, – довежда до това, че албумът е записан чак в периода 2017-2018 г.
Delta Roosters – Blues & Rhythm
Албумът обхваща творчеството на групата DELTA ROOSTERS, създадено в периода 2012 – 2017 г. Авторите на музиката и текстовете в по-голямата си част са дело на Петър Георгиев-Пешето и Антон Серкеджиев.
Концепцията на албума е закачка с понятието “Rhythm & Blues“, както и със заглавията на някои от песните в него. Групата всъщност започва творческия си път като се стреми да пресъздаде звученето и атмосферата на американския блус от Делтата на Мисисипи.
В първия си вариант тя е по-акустична, без барабани и бас китара/контрабас. Музикантите изпълняват песните на старите майстори на блуса – Muddy Waters, Willie Dixon, Robert Johnson – и тримата родом край бреговете на Мисисипи, – както и мнозина други.
Постепенно се раждат и авторски песни, които макар и силно повлияни от американската музика, не могат да се категоризират изцяло в рамките на блуса. Но блус музиката седи в основата на музикалните предпочитания и интереси на музикантите от DELTA ROOSTERS и нейното влияние се усеща във всяка една композиция от техния най-нов проект.
„Всички песни са създадени по действителни случаи, имат нещо лично в тях, носят конкретно изживяване от живота, от личните отношения, любовта, самотата – твърди Антон Серкеджиев. – Продължихме в тази насока да търсим искреността в изказа и затова записвахме всички заедно „на живо“ в студиото, за да запазим непосредствеността на емоцията“.
Дебютният албум „Blues & Rhythm“, записан с участието на гост музиканти, ще чуем в предаването “Картини от една изложба®” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 23 февруари, след новините от 21:00 ч.
The Other Side 