Начало » Posts tagged 'Картини от една изложба' (Страница 24)
Tag Archives: Картини от една изложба
“Девет закъснели пиеси” от Константин Цеков в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Девет закъснели пиеси” от Константин Цеков. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Тази седмица ни предстои да се срещнем с български автор, отдавна завоювал престиж сред музикалната критика не само у нас, но и по света. Цяло поколение български младежи си тананика песните на Формация студио Балкантон, най-стойностното явление в българската рок музика, неизменна част от чието битие е пианистът Константин Цеков.
Възпитаникът на Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ в класа по пиано на проф. Лили Атанасова проявява многопластово засилен интерес към композицията и наред с неизчерпаемата му творческа инвенция, това го нарежда до най-изявените български творци в музикалното изкуство. Има съществен принос за основополагане на съвременни тенденции в областта на композицията, аранжимента, оркестрацията и звука, при това както в студийната си работа, така и във всички области и музикални жанрове.

Константин Цеков – Девет закъснели пиеси
Константин Цеков е композитор, аранжор, пианист, вокалист и продуцент на над десет албума с ФСБ, множество компилации, също така е автор и продуцент на четири свои солови студийни албума, два от които са с инструментална музика, където по традиция експериментира авторските си идеи. Автор е на музика към редица игрални и документални филми, театрални и куклени постановки, мюзикъли, детска, илюстративна и симфонична музика. Често е ангажиран с концертна дейност в различните жанрове, които сам си избира, както и с множеството си ангажименти и покани за работа в звукозаписни студиа от Германия, Дания, Австрия, Норвегия и Русия за реализирането на свои и международни проекти.
Участва като пианист в записите на филмовата музика на Ennio Morricone и на Luis Enríquez Bacalov, в турнето на Филипп Киркоров из Русия и САЩ през 1998 г., става продуцент и аранжор на песента “Cielito Lindo“ от албума “I’m Never Gonna Change” на José Feliciano, която през 1990 г. е отличена с наградата „Grammy” за най-добро латино поп изпълнение.
И още нещо забележително: Косьо, както всички го наричат, е автор на музиката за филма „Incognita”, руско-немска-българска продукция със световна премиера в Мюнстер на 9 май 2012 г., записана от Симфоничния оркестър на Мариинския театър в Санкт Петербург под диригентството на маестро Валерий Гергиев.
В началото на есента през 2018 година Константин започва работа върху проект със съвсем различен натюрел, който става неговият пети студиен албум. Той сам изпълнява партиите на всички инструменти, основно на пиано, във своите композиции, наситени с интимност и лиричност в създаваната с кинематографична образност звукова картина.
Соло албумът “Девет закъснели пиеси“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма „Хоризонт“ на БНР в събота, 6 юли, след новините в 21.00 ч., и това ще бъде неговата премиера.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“The King of Swing” от Benny Goodman в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “The King of Swing” от Benny Goodman. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
На 21 август 1935 г. в танцувалната зала Palomar Ballroom, Лос Анжелис, се случва нещо необичайно, дало началото на цяла ера в музиката на ХХ век. Кларнетистът Benny Goodman и неговият оркестър започват първото си представление от договора за триседмично участие със стандартни пиеси. Виждайки безразличието на публиката, Benny рязко променя програмата за втората част от участието им с аранжиментите на Fletcher Henderson и Spud Murphy в новия стил Swing. Публиката, съставена предимно от бели студенти и ученици, избухва във вихрени танци и неспирни аплаузи. Новината за вълнуващата музика и ентусиазираните танци се разпространява мигновено из цялата страна и това дава началото на ерата на суинга. Нещо повече, внезапният успех на оркестъра на Benny Goodman променя цялата интонационна среда в популярната музика на САЩ и затова през 1937 г. списанието Time го обявява за “The King of Swing” (”кралят на суинга“). Повлияни от новината за събитията в Palomar Ballroom редица оркестри за танцувална музика започват да имитират стила на Benny Goodman, който завладява музикалния пазар и господства до 1946 г.
Други изтъкнати музиканти след него също допринасят за налагането на суинга: Louis Armstrong, Louis Prima, Larry Clinton, Duke Ellington, Count Basie, Artie Shaw, Glenn Miller, Woody Herman, Tommy Dorsey, Jimmy Dorsey, Harry James, Louis Jordan, Cab Calloway. На 16 януари 1938 г. за първи път джаз звучи в знаменитата нюйоркска зала Carnegie Hall именно с изпълненията на Benny Goodman и неговия оркестър.

Benny Goodman – The King of Swing
Характерно за една пиеса в стил суинг е участието на мощна ритмична секция и на дървени духови и брас инструменти, които влизат в диалог по време на изпълнението. Степента на импровизация зависи от аранжимента, качествата на музикантите и лидера на бенда. Обикновено пиесите започват с уводен рефрен, в които се излага основната тема, последвана от солови изяви на отделните изпълнители, и бравурна финална част. В редица случаи аранжиментите са изградени изцяло около определен солист или певец. Някои оркестри използват също така струнни или вокални секции, или и двете. Репертоарът от суинг ерата включва както стандартни мелодии от доминиращата през първата половина на ХХ век в САЩ колекция Tin Pan Alley, така и оригинални суинг пиеси за оркестри, блус песни и традиционни джаз мелодии като “King Porter Stomp”, която оркестърът на Benny Goodman прави абсолютен хит.
И още нещо характерно: горещата суинг музика е неразделно свързана с jitterbug танца, който се превръща в национална мода. Суинг танцът всъщност има корени още през 20-те години на миналия век като Lindy Hop, и по-късно включва комбинация от елементи на The Suzie Q, Truckin’, Peckin’ Jive, The Big Apple, The Shag. На тази основа възниква субкултурата на jitterbug танцьорите, които се обособяват на конкурентни групи, събират се около залите за танцуване, където звучи горещата суинг музика на Benny Goodman и неговия оркестър. Изпълненията на тези танцьори на дансинга често пъти имат акробатични елементи, стават предмет на възхищение и подражание, правят състезания и турнири, и влизат в кинохрониките, заемат челните страници на вестниците и списанията. Някои от най-добрите танцьори се събират в професионални танцови групи, например популярната Whitey’s Lindy Hoppers, като дори надживяват суинг манията и се вливат в модата на R&B и ранния Rock&Roll.
Всичко това се долавя най-добре в албума “The King Of Swing” („Кралят на суинга“) на Benny Goodman и неговия оркестър със записи от върховия му период 1935 – 1939 г., в които участват певицата Helen Ward, аранжиментите са дело на Fletcher Henderson, Jimmy Mundy, Harry James, David Rose, Edgar Sampson, Gordon Jenkins, Henry Brandt и Mary Lou Williams, чуваме пианиста Jess Stacy, тенор саксофонистите Art Rollini, Bud Freeman и Vido Musso, тромпетистите Harry James, Bunny Berigan, Ziggy Elman и Nate Kazebier, тромбониста Murray Mceachern и Gene Krupa на барабаните.
Имам удоволствието да ви изпратя материалите за този албум, който ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма „Хоризонт“ на БНР в събота, 22 юни, след новините в 21:00 ч.
“Proxy” от TANGENT в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Proxy” от TANGENT. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Progressive Rock групата от Северна Англия TANGENT е добре позната на почитателите на този стил. За период от 15 години постоянно присъствие на сцената тя си извоюва реномето на група, която старателно почита и пресъздава миналото, но е винаги с едно око към бъдещето.
Това добре личи в техния десети студиен албум “Proxy” или „Пълномощник“, издаден през ноември 2018 г., в който композициите са представени доста умело и въпреки че са в стилистичните рамки на прогресив рока, откриваме неочаквани и доста съществени отклонения от влиянието на EMERSON, LAKE & PALMER, EGG, HATFIELDS, CARAVAN и CAMEL, за които пишат на обложката на албума.

Tangent – Proxy
Работата върху „Пълномощник“ трае по време на съвместното им турне през 2017-2018 г. с KARMAKANIC и това им дава възможност да използват всеки удобен случай в хотелските стаи, при пътуванията с ван или докато правят sound-check преди концерта, за да шлифоват детайлите. В резултат се получава органично звучащ музикален продукт, едно от най-добрите заглавия наскоро, за който основателят и лидерът на TANGENT – певецът и пианистът Andy Tillison – споделя:
„Често си мисля, че добрият прогресив рок албум изглежда като гоблена от Байо (с хроника на завладяването на Англия от норманите – б.м.), и е нещо като разказ за времето, в което живее групата, използвайки цялата история, която ни е довела до тази точка, с коментар за настоящето чрез опита от миналото. Вероятно сред вас има мнозина, които си мислят, че политиката няма място в прогресив рока, но ще ви разочаровам. Започваме “Proxy” с протестна песен, която е срещу определен световен лидер днес, срещу начина на управление на света, но не забравяйте, че нашият стил в рока беше роден в края на 60-те година като част от контра културата, а не е само в приятния звук от мелотроните и богатата оркестрация.“
В съдържателно отношение албумът варира от социалния протест до философските разсъждения, като пътьом минава през дръзката гордост и съзнателното съжаление. Всичко това е гарнирано с типичната британска ирония и сарказъм, за да се получи поток от добре премислени текстове, доказващи още веднъж, че Andy Tillison е сред малцината в съвременния прогресив рок, които вграждат в песните си силни и умни думи с актуално звучене.
Днешният състав на TANGENT впечатлява с участниците си: вездесъщият Andy Tillison, бас китаристът Jonas Reingold (ex-THE FLOWER KINGS, THE SEA WITHIN, STEVE HACKETT BAND), саксофонистът и флейтистът Theo Travis (SOFT MACHINE, TRAVIS-FRIPP), китаристът Luke Machin (MASCHINE, FRANCIS DUNNERY BAND), барабанистът Steve Roberts (ex-MAGENTA, GODSTICKS) и гост музикантът Goran Edman (ex-YNGWIE MALMSTEEN, KARMAKANIC), вокал.
Имам удоволствието да ви изпратя материалите за албума “Proxy” или „Пълномощник“, който ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма „Хоризонт“ на БНР в събота, 8 юни, след новините в 21:00 ч.
„Достойно есть“ с камерен ансамбъл „Йоан Кукузел Ангелогласният“ в “Картини от една изложба”
През април 1876 година старобългарските песнопения напускат храмовете и манастирите, и наред с добре известните песни на Добри Чинтулов, Иван Вазов и Стефан Стамболов започват да звучат като революционни химни. Те извисяват националното самосъзнание и повдигат духа на нашите предци в решителния час на битката за род, вяра и език, ставайки истински катализатор на Освобождението. Ето няколко примера:
-
- „Господи сил, с нами буди“ е пято от защитниците на Дряновския манастир;
- „Возбранной воеводе победителная“ е изпълнявано от клисурските въстаници след освещаването на знамето в черквата „Св. Никола“ на Гергьовден;
- „Христос воскресе“, „Господи помилуй“ и „Достойно есть“ (негов автор е Аверкия монах Рилец, председател на Втори революционен комитет) звучат на много места в онези паметни дни.
Наред с тях трябва да споменем и любимото песнопение на Васил Левски „Достойно есть” – възхвала на Св. Богородица, което е записано от Таня Христова и Иван Желев в Родопите, в Широка лъка, запазено от Згуро Згуровски.

Камерен ансамбъл Йоан Кукузел Ангелогласният – Достойно есть
Тези песнопения са съчетани с малко известни спомени на участници в тези величави събития в проекта на журналистите Милко Кръстев, Илия Пехливанов и Таня Христова с консултанти академик Иван Дуйчев, академик Иван Унджиев, професор Стоян Джуджев и Веселин Йосифов. Текстът е озвучен с великолепните гласове на артистите Виолета Бахчеванова, Коста Цонев, Васил Михайлов, Петър Чернев, Вълчо Камарашев, Николай Узунов и Васил Стойчев.
Албума “Достойно есть“ с изпълненията на камерния ансамбъл „Йоан Кукузел Ангелогласният“ с диригент Таня Христова ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в навечерието на Деня на Христо Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България, събота, 1 юни, след новините от 21:00 ч.
“Purgatorio” от TANGERINE DREAM в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Purgatorio” от TANGERINE DREAM. Събота, 22:20 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
„За по-добри води платна издува
на моя гений чълнът в този час
и с бездната жестока се сбогува;
туй второ царство ще възпея аз,
где чистят се и стават духовете
достойни за небесния екстаз“.
Тези стихове на Dante Alighieri от кантиката “Purgatorio” или „Чистилище“, втора част от поемата „Божествената комедия“ („La Divina Commedia“), са отправна точка за Edgar Froese от германската група TANGERINE DREAM при подготовката на едноименния албум.
Историята всъщност започва през 2001 г., когато Froese замисля трилогия, стриктно придържаща се към творбата на Dante и така през 2002 г. появява “Inferno” или „Ад“, последван през 2004 г. от “Purgatorio”.

Tangerine Dream – Purgatorio
В тази кантика Dante представя чистилището като антитеза на подземния свят.
Върху седем тераси, които подобно на стълба се издигат към върха, обвивайки склоновете на планината, поетът поставя душите на разкаялите се, очистващи се от греховете си, за да станат достойни за вечното блаженство. На върха на планината пък е разположен земният рай (Едемът).
Албума “Purgatorio” или „Чистилище“, записан с участието на хор и солисти, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма „Хоризонт“ на БНР в събота, 18 май, този път след 22:20 ч.
“Jazz And Roll” от Райчо Иванов в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Jazz And Roll” от Райчо Иванов. Събота, 22:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Съчетанието на джаз и рок-енд-рол има своята предистория. Още в средата на 60-те години на миналия век известният критик Joachim-Ernst Berendt заявява: “Едно нещо е безспорно – джазът се нуждае от нови звуци. Той се нуждаеше от тях още от самото начало и ще продължи да се нуждае от тях. Електронната музика е единствената все още достатъчно широка сфера, където те може да бъдат намерени.”
Доста по-рано тромпетистът Miles Davis експериментира с така нареченото модално импровизиране, повлияно от пианиста George Allen Russell. Miles е в основата на почти всички важни нововъведения и стилистични промени в музиката от втората половина на ХХ век и често пъти бе двигател на тези промени – било с неговото собствено участие в изпълненията и записите или чрез избора на съпровождащи музиканти и сътрудници, които прокарваха новите тенденции. Някои критици дори се опитват да докажат, че джазът е спрял да се развива, след като Miles вече го няма. Така през месеците март и април 1959 година Miles записва албума “Kind of Blue” или “Вид тъга”, който става представителен за модерния джаз и най-популярният в неговата дискография, достигайки тираж от 2 милиона – нещо изключително за джаз албум.

Райчо Иванов – Jazz and Roll
През 1968 година става очевидно, че желанието на Miles Davis за намиране на нови форми чрез съчетание на джаз импровизирането с ритъма и енергията на рока, чрез интегриране на елементи от поп, соул и електронна музика – придобива осезаеми контури след включването на електрически инструменти в неговата формация. През тази именно година стилът на Miles се променя драстично, повлиян от нови звуци и идеи на изпълнители като Jimi Hendrix, James Brown, Sly Stone и др. След като вече е достигнал пределите на възможното в акустичния джаз със своя квинтет, той преобразува по своеобразен начин новите звуци около себе си, създавайки произведение с трайно великолепие – албума “In a Silent Way” (“Тихо”). Макар още с издадените през 1968 година заглавия “Miles in the Sky” (“Майлс в небето”) и “Filles de Kilimanjaro” (“Момичетата от Килиманджаро”) той да прави първите опити да използва електрически инструменти, за начало на смесването на джаза и рока (fusion) се смята именно албумът “Тихо”, записан на 18 февруари 1969 година в Ню Йорк.
Мнозина музиканти тръгват по този път, някои от тях са сред най-близките на Miles Davis изпълнители: Tony Williams Lifetime, Weather Report с Joe Zawinul и Wayne Shorter, John McLaughlin и неговия MAHAVISHNU ORCHESTRA, RETURN TO FOREVER на Chick Corea, Herbie Hancock с HEADHUNTERS BAND и т.н.
У нас тези идеи намират свой привърженик в лицето на друг тромпетист – Райчо Иванов, оставил ярка следа чрез съвместните си изпълнения с музиканти като John McLaughlin, Wayne Shorter, Jack DeJonet и други. Howard Mandel пише в „Down Beat“: “Музиката на Райчо Иванов и неговия оркестър звучи твърде близко до това, което прави Miles Davis с Jack DeJonet, Keith Jarrett и John McLaughlin. Българските музиканти от бенда разбират тази музика твърде добре и са се научили да я свирят удивително.“
Райчо Иванов споделя: „Рокендролът е далеч по-популярна музика от джаза. Но в никакъв случай при прецизна и целенасочена работа той не е в ущърб на цялото, което се прави. С него лесно може да се прекали и да станеш банален. Само с изключително чувство за мярка може да се улучи точното съотношение в тази джаз пътека.“
През 1997 година Райчо замисля нов проект – “Jazz And Roll”, и ето как ни въвежда в него: „Когато Miles Davis се завърна след 6-годишна пауза през 1981 г., започна да се търси mellow джаз, който е с по-богати възможности за импровизационна изява. Не всяко соло се свиреше в обичайния хард стил, характерен преди това. Точно тогава скъсах с уа-уа педала, след като бях един от първите, който като Miles започна да свири по този начин. Насочих се към нещо, в което да има конкретна мелодия, свобода в по-конкретното аранжиране на пиесите. Резултатът дойде доста по-късно, тъй като експериментирайки този стил, трябваше да се адаптирам към новия начин на музициране. Овладях го за няколко месеца, но трябваше да убедя и своите колеги да се насочат към този нов стил музика. Главната ми цел беше да се придвижим с крачка напред. Записите направихме без проби в Първо студио на БНР”.
Албума “Jazz And Roll” ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 4 май, този път след новините от 22:00 ч.
“Божественото начало” от Симо Лазаров в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Божественото начало” от Симо Лазаров. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Композиторът Симо Лазаров замисля монументално произведение – мултимедийна оратория-импресия за синтетичен симфоничен оркестър, солисти, хор и електроника.
Темата е посветена на величието на природата, възвисяването на човешките идеали, които витаят у всички нас, необхватността на нашето съзнание и непобедимия човешки дух. Тук е развита също така тезата за противопоставянето на доброто и злото от живота, а ще открием и моменти от историята на човечеството.

Симо Лазаров – Божественото начало
Внушителен брой изпълнители се включват в реализацията на тези идеи, реализирани по време на концертното изпълнение в І студио на БНР с диригент Георги Петков и с участието на автора Симо Лазаров, както и три певици, синтезаторна група, три хора, изпълнители на струнни и духови инструменти, перкусионисти и четци на текстовете от Силвия Стефанова и Белчо Христов.
Албума “Божественото начало” в най-новата му версия от 2018 г., която ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР по време на Страстната седмица – на Велика събота, 27 април, след новините от 21:00 ч.





