Начало » Posts tagged 'Картини от една изложба' (Страница 23)
Tag Archives: Картини от една изложба
“Картини от една изложба” представя „The Prophet – Music Inspired by Khalil Gibran“ от GANDALF тази събота
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя „The Prophet – Music Inspired by Khalil Gibran“ от GANDALF. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Ливанският поет, художник и писател Gibran Khalil Gibran (на български Джубран Халил Джубран) е сред тримата най-издавани поети за всички времена след Шекспир и Лао Дзъ. Най-известната му книга е „The Prophet“, или „Пророкът“, която е публикувана през 1923 г. от Alfred A. Knopf и тогава са продадени 1159 екземпляра от нея. В наши дни „Пророкът“ има издания на повече от 40 езика по цял свят в общ тираж над 9 милиона. В България имаме великолепен превод, направен през 1983 година от Спас Николов.
Книгата се състои от 26 части. Те представят пророка Ал-Мустафа, живял 12 години в град Орфалез, който се готви да се качи на кораб, за да се завърне в родината си. Той обаче е спрян на тръгване от местните жители, които му задават въпроси за живота и човешките ценности. Всяка част от „Пророкът“ е посветена на отделна тема: за любовта, за брака, за децата, за благодеянията и т.н.
„За болката: Вашата болка е строшаването на черупката, която сковава вашето прозрение“
Джубран заявява пред Mary Elizabeth Haskell, негова близка приятелка: „Аз съм заложил в „Пророкът“ някои висши идеали и искам да ги изживея. Важното за мен сега не е да ги напиша. Просто да ги напиша ми изглежда лъжа. Аз не мога да ги възприема другояче, освен като ги изживея“.

Gandalf – The Prophet – Music Inspired by Khalil Gibran
Австрийският музикант GANDALF е силно впечатлен от „Пророкът“ и ето какво заяви той специално за слушателите на „Картини от една изложба“:
„Чел съм „Пророкът“ от Джубран Халил Джубран няколко пъти досега. За първи се запознах с книгата, когато бях на осем години, после я препрочитах горе-долу през 10 години. През 2003 г. се обадих на моя стар приятел Thomas Klock, тогава той работеше в националното радио на Австрия. Казахме си: „Защо да не започнем заедно съвместен проект“. Идеята бе да направя музика към книгата „Пророкът“ на Джубран, а Thomas да чете текстове от нея.
Създаването на музиката беше нещо като медитация, ние избрахме отделни пасажи от текста, върху които се съсредоточих. И тогава музиката започна да нахлува в съзнанието ми. По това време бях на пътешествие в Хърватия, бяхме на къмпинг, аз седях сред тревата с моята китара, четях откъсите и така се породиха първите идеи, които после доработих на пиано. Част от музикалните образи, които ми липсваха, се явяваха по време на сън, тогава ставах тихо, за да не будя жена си, отивах в другата стая, взимах китарата и ги записвах.
През 2005 г. с Thomas Klock представихме проекта пред публика, после публикувахме аудиокнига същата година, а през 2014 г. редактирах и презаписах музиката и издадох албума без говора на немски език, само инструменталната част.
Понякога образите са толкова необхватни, че е трудно да ги възприема и да ги изсвиря. Творчество е тайнство, в което интуицията има водещо място, а интелектът се проявява по-късно, при осмислянето, редактирането и представянето на музикалните образи. Много е важно да усещаш дишането между отделните звуци, тишината, която говори понякога повече от музиката. През 70-те години се смяташе, че колкото по-силно и по-бързо свириш, толкова си по-добър. Днес обаче е важно да свириш музиката така, че да я възприемат навсякъде по света, това е международен език. Надявам се хората в България да изпитват удоволствие от моите музикални картини и да създадат свои собствени образи в съзнанието си.“
Албума “The Prophet – Music Inspired by Khalil Gibran“ или “Пророкът – Музика, вдъхновена от Джубран Халил Джубран“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 12 октомври, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Девет” от Любомир Господинов и Никола Станошевич в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Девет” от Любомир Господинов и Никола Станошевич. Събота, 22:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Двама преподаватели от музикалната академия Prayner Konservatorium във Виена, Австрия, замислят проекта „Девет“. И двамата са музиканти от Източна Европа, доказали се в класическата, камерната, джазовата и други видове музика – саксофонистът/кларнетистът Любомир Господинов (България) и пианистът Никола Станошевич (Сърбия). Поставят си за цел да изследват авангардното джаз звучене в комбинация с традиционния народен фолклор като опит за търсене на свой музикално-изобразителен език.
Любомир Господинов е добре познат в нашите джаз среди. Възпитаник на Средното музикално училище „Л. Пипков“ и на НМА „проф. П. Владигеров“, той продължава образованието си в Австрия и навлиза в сферата на джаза. Има поредица концерти в страните от Северна и Южна Америка, Европа и Азия с реномирани музиканти, сред които ще откроя нашите Теодосий Спасов, Ерол Ракипов и Мартин Любенов, както и с Tony Lakatos, Martin Fuss, Jorge Pardo и Harri Stojka.
Никола Станошевич завършва пиано в музикалното училище Музичка школа „др Милоје Милојевић“ в Крагуевац, Сърбия, и има магистърска степен от Виенската консерватория, която сега се казва „Musik und Kunst Privatuniversität der Stadt Wien“. Той е носител е на множество отличия и награди от конкурси. Концертирал е в Германия, Португалия, Австрия, Швейцария и други.

“Девет” от Любомир Господинов и Никола Станошевич
Уникалният стил на проекта „Девет“ от изграден върху мотиви от различни страни, вплетени в умело джаз музициране, с което създават неповторима атмосфера, изпълнена с енергията на виртуозния саксофон и ритмиката на лиричното пиано.
Това намира място в едноименния албум „Девет“, в който ще открием оригинално изпълнение на общата музикална идея, себеоткриване, интерпретирано виртуозно и мощно. „Девет“ изненадва с поредица вълнуващи обрати, лека меланхолия, поетичен копнеж и сърдечен оптимизъм.
В многопластовите композиции на Любомир Господинов и Никола Станошевич нежните мелодии умело се променят с филигранни, цветни ритми. Същността на тяхната музика е деликатното дозиране на фолклорни елементи с модерни, свободно използвани джаз стилистични похвати. „Девет“ ни представя висококачествена и успешна смес от технически умения и игриви танцувални мелодии.
В записите се включват и гост-музиканти: певицата Йелена Кръстич, Роман Брички е на контрабас, Горан Кръстич – на кахон и Ерол Ракипов – на тъпан.
Албума „Девет“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” по програма „Хоризонт“ на БНР в събота, 5 октомври, след новините от 22:00 ч., и това ще бъде неговата радио премиера.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Четири балади за пиано от Димитър Христов” в изпълнение на Ганка Неделчева в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Четири балади за пиано от Димитър Христов” в изпълнение на Ганка Неделчева. Събота, 22:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Професор Ганка Неделчева е реномиран пианист с впечатляваща активност като солист и камерен изпълнител в най-широк стилистичен диапазон – от времето на Барока до съвременния ХХІ век. Близо 20 години тя посвещава като изпълнител на творчеството на изтъкнатия български композитор Димитър Христов (1933-2017), теоретик и педагог с международен авторитет, Генерален секретар на Съвета за музика при ЮНЕСКО.
Ето какво ни разказва професор Неделчева за албума “Четири балади за пиано от Димитър Христов”:
„Димитър Христов обичаше мащабните идеи, които експонират в широк план творческите му експерименти и художествени търсения. Синопсисът на цялото му творчество, в т.ч. и клавирното, показва как реално се случваше това.
През 50-те години на ХХ век той започва да пише сонати за пиано. Не е имал идея за техния брой. Оказва се, че жанрът го вълнува в продължение на цели 50 години, интерес, разпростиращ се по време преди и след смяната на века… Христов завършва цикъла от 32 сонати за пиано през 2011 г., но изведнъж ни сюрпризира с ноктюрни. Изненадата беше във всички посоки – за публика, за изпълнители, за неговите колеги – композиторите. Беше слушал ноктюрните на Шопен в изпълнение на Анджей Вазовски, американски пианист, и това се оказа вдъхновение за неговите 12 ноктюрни. Христов сам ги определя като реверсия на Шопеновите образци (21:12). Аз ги изпълних през 2013 на прегледа Нова българска музика. Те имаха голям успех – 17 пъти бяха изсвирени в България и Китай. През 2015 (виждате – много скоро, след 2 години) последва още една изненада – творческият ритуал е отново в олтара на Шопен – с 4 балади за пиано и пак като реверанс към неговите 4 клавирни балади.

“Четири балади за пиано от Димитър Христов” в изпълнение на Ганка Неделчева
Разказвам тези детайли, защото те имат отношение към появата на албума с балади. Димитър Христов възкресява опита на Шопен като идея и жанр, но средствата и светоусещането на модерния творец го отвеждат на светлинни години от вдъхновението с име Шопен. Мащаб и внушение, реализирани с дисонантния експресивен музикален език на модерното време, отвеждат към неподозирани дълбочини на музикалното преживяване, което в повечето случаи е силно поляризирано – бурно и яростно, нежно, шеговито и драматично…
Всъщност целият творчески път на Димитър Христов е илюстрация за нестандартно, иновативно и провокативно българско присъствие в модерното музикално време на ХХ и ХХІ век. Разполагаше с внушителни средства за това – богата ерудиция, висок професионализъм, постоянен информационен обмен за концертния живот по света и издателски проекти в най-големите центрове за това. Имаше мисия не само на творец, а и на просветител. Всяка от неговите творби – за пиано, за глас, за оркестър, както и всяка негова книга беше част от добре обмислена концепция – за изкуството, за неговото възприемане и въздействие върху читателя или слушателя. Нужно е това уточнение, защото и появата на четирите балади за пиано като творби и диска с тях – също са концептуално ситуирани.
В албума “Четири балади за пиано от Димитър Христов” ще откриете романтиката на модерния човек, който е разтърсван от вулканични състояния, породени от настоящото време и неговата реалност.
Тъй като това е последният опус на Димитър Христов, той носи белезите на житейска равносметка, може да се интерпретира като една реминисценция към етапите в живота на всеки homo sapiens, която не е лишена от механизмите на своеобразна автооценка на неговите четири житейски сезона. Сугестиите и обобщенията са многопосочни, многовариантни, определени и силно индивидуални.
В работата ми над баладите композиторът често ме насочваше: „Мислете баладите като 4-частна симфония”, а това вече неслучайно означава и драматизъм, и противопоставяне, и шега, и борба, и оптимизъм, и крушение… Виждате един нов превод в състоянията на ХІХ век с друга лексика“ – завършва професор Ганка Неделчева.
Албума “Четири балади за пиано от Димитър Христов” ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма „Хоризонт“ на БНР в навечерието на Деня на независимостта, в събота, 21 септември, след новините от 22:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Earth Healer” от Medwyn Goodall в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Earth Healer” от Medwyn Goodall. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
В наши дни китаристът, по-точно е да се каже мултиинструменталистът, Medwyn Goodall вече е легенда в света на New Age и инструменталната музика, с над четири милиона продажби на албуми. Със своите 4 златни диска, 1 платинен и поредица престижни награди, той се сдобива с международно признание за своята продуктивност в различни стилове, но най-вече като автор на запаметяваща се музика, с ярко изразена мелодичност, емоционалност и въздействие. Всичко това му дава възможност през 2002 година да стане независим от продуцентите като основе собствен лейбъл – MG Music.

Medwyn Goodall – Earth Healer
Medwyn Goodall е роден в Йоркшир, Англия, и вдъхновен от хитовете на BEATLES и BEACH BOYS, започва да се занимава с музика още като дете. На 11-годишна възраст среща поп-звездата Cliff Richard, който го насърчава да следва кариерата си като изпълнител. Не след дълго Goodall започва да композира песни като тийнейджър, печелейки местна известност с групата си TRAX. По-късно усвоява впечатляващ набор от инструменти, включително мандолина, пиано, барабани, арфа, флейта, камбанки, панова флейта, вибрафон и синтезатор. Докато учи в колеж по изкуства Goodal открива свое звукозаписно студио, продуцирайки артисти от класически ансамбли до пънк групи. Вдъхновен от природата, започва да записва собствена ambient инструментална музика, и така се появява неговият дебютен албум „Angel Sleep“ с лейбъла на New World Music през 1989 г.
Ето как Medwyn Goodall ни въвежда в проекта си “Earth Healer” („Земен лечител“): “Тук ще доловите настроения от дълбок размисъл до празнично веселие, с които призовавам всички емоции и енергии на възраждащата се от собствената си пепел птица Феникс да подкрепи лечебния дух на Човека. Опитах се чрез балансирана комбинация от успокояващи и вдъхновяващи мотиви да засиля усещането за предстоящо откритие и зареждане с позитивна енергия. Използвах над дузина инструменти от всички епохи и култури, включително панова флейта, мандолина, бодран и далсимър“.
Този албум ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма „Хоризонт“ на БНР в събота, 14 септември, след новините в 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“The Search of Everything” от John Mayer в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “The Search of Everything” от John Mayer. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
„Времето не оставя никакви плодове на дървото“
John Mayer, „You’re Gonna Live Forever in Me“
Стиховете от последния албум “The Search Of Everything” („Търсене на всичко“) на певеца, китариста, композитора и продуцента John Mayer показват съществена разлика от образа на плейбоя хубавец, заемал близо десетилетие първите страници на жълтите издания. Те документират многобройните му връзки с жени, сред които Katy Perry, Kim Kardashian, Taylor Swift, Jennifer Aniston, Cameron Diaz, Jessica Simpson, Jennifer Love Hewitt и т.н., скандалните му подробни описания на практиките му за мастурбация, използвайки фразата „сексуален напалм“ и отнасящи се до неговата мъжка анатомия с определението „бяло превъзходство“.
Всъщност става дума за виртуозен китарист, когото знаем от съвместните му участия с такива блус музиканти като Buddy Guy, B.B. King и Eric Clapton, с джаз легендите John Scofield и Herbie Hancock, за автор на мега хитове със soft-rock, носител на 7 отличия Grammy, любимец на развлекателната индустрия с повече от 30 милиона продажби по цял свят.

John Mayer – The Search For Everything
След медийната вихрушка срещу него, довела до яростен остракизъм за расова и сексуална дискриминация, и два несполучливи албума, John Mayer си налага изгнание от светските хроникьори в продължение на 4 години за да се появи в различна светлина с високо бюджетен поп-рок проект, чиято главна цел е да бъде чут, а не продаден.
Тук ще открием откровен поглед към универсалните истини за живота и загубата на някой, който те е накарал да се обърнеш с по-честен поглед към себе си. Макар и да не е казано в прав текст, разбираме, че става дума за отношенията на John Mayer с Katy Perry. Ето какво пише John в Twitter един ден преди издаването на албума през 2017 г.:
„Това е краят на една ера от август 2014 до април 2017 г. Направих този албум за теб. Можеш да чуеш, да видиш и да доловиш себе си в тези песни“.
Но тематиката на албума не е посветена само на скорошната му раздяла с Katy Perry, най-добрите песни се отнасят до нещата от живота, които не можем да контролираме, от раждането до емоционалното ни съзряване. Ето какво разказва помъдрелият John Mayer:
„Най-голямото престъпление за един творец е да не бъде искрен. Започнах да пиша стиховете за „Търсене на всичко“ в банята. Няколко дни пиша, няколко дни – не. Повечето дни не. Продължих да съчинявам всички тези текстове и точно преди да приключа ми изплува фразата „и безкрайното търсене на всичко“. Видя ми се доста на място, макар и дръзко, и звучи като че ли трябва да бъде релефно набрано върху гигантска книга, която двама души не могат да носят. Мислех си, че наистина в момента обобщавам всичко в живота си или всичко в живота ми от деня, в който се родих. Беше като да гледаш нещо отвъд хоризонта и да тръгваш с мисълта „Какво е това? Искам да се забъркам в него. Искам да вляза в него, искам да го направя“. Така че, за добро или лошо, винаги съм правил всичко по този начин и мисля, че в дадения момент от живота ми, в който съм сега, този албум е за да разбера за какво съм на този свят и за какво не съм.
В музикално отношение тук ще откриете различни песни, така че не всичко звучи в един стил, по-скоро е някаква смесица. Искам за всяка песен да може да се каже „Това също е добро“. И това е малко като да съм различен певец във всяка песен. Понякога пея с фалцет, в други дори не звуча като себе си. Понякога пея блус, понякога пея кънтри. Това е като да опитвате от всичко по малко“ – завършва John Mayer.
Пуснат на пазара с предварително издадени две „вълни“ от ЕР, албумът “The Search Of Everything”, или „Търсене на всичко“ бележи завръщането на John Mayer в нов ипостас, с който оглавява класацията US Billboard Top Rock Albums и заема второ място в US Billboard 200.
Този албум, записан с участието на звезден състав музиканти като Al Jardine и Matt Jardine (BEACH BOYS), Sheryl Crow, Steve Jordan и Pino Palladino, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма „Хоризонт“ на БНР в събота, 3 август, след новините в 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Девет закъснели пиеси” от Константин Цеков в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Девет закъснели пиеси” от Константин Цеков. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Тази седмица ни предстои да се срещнем с български автор, отдавна завоювал престиж сред музикалната критика не само у нас, но и по света. Цяло поколение български младежи си тананика песните на Формация студио Балкантон, най-стойностното явление в българската рок музика, неизменна част от чието битие е пианистът Константин Цеков.
Възпитаникът на Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ в класа по пиано на проф. Лили Атанасова проявява многопластово засилен интерес към композицията и наред с неизчерпаемата му творческа инвенция, това го нарежда до най-изявените български творци в музикалното изкуство. Има съществен принос за основополагане на съвременни тенденции в областта на композицията, аранжимента, оркестрацията и звука, при това както в студийната си работа, така и във всички области и музикални жанрове.

Константин Цеков – Девет закъснели пиеси
Константин Цеков е композитор, аранжор, пианист, вокалист и продуцент на над десет албума с ФСБ, множество компилации, също така е автор и продуцент на четири свои солови студийни албума, два от които са с инструментална музика, където по традиция експериментира авторските си идеи. Автор е на музика към редица игрални и документални филми, театрални и куклени постановки, мюзикъли, детска, илюстративна и симфонична музика. Често е ангажиран с концертна дейност в различните жанрове, които сам си избира, както и с множеството си ангажименти и покани за работа в звукозаписни студиа от Германия, Дания, Австрия, Норвегия и Русия за реализирането на свои и международни проекти.
Участва като пианист в записите на филмовата музика на Ennio Morricone и на Luis Enríquez Bacalov, в турнето на Филипп Киркоров из Русия и САЩ през 1998 г., става продуцент и аранжор на песента “Cielito Lindo“ от албума “I’m Never Gonna Change” на José Feliciano, която през 1990 г. е отличена с наградата „Grammy” за най-добро латино поп изпълнение.
И още нещо забележително: Косьо, както всички го наричат, е автор на музиката за филма „Incognita”, руско-немска-българска продукция със световна премиера в Мюнстер на 9 май 2012 г., записана от Симфоничния оркестър на Мариинския театър в Санкт Петербург под диригентството на маестро Валерий Гергиев.
В началото на есента през 2018 година Константин започва работа върху проект със съвсем различен натюрел, който става неговият пети студиен албум. Той сам изпълнява партиите на всички инструменти, основно на пиано, във своите композиции, наситени с интимност и лиричност в създаваната с кинематографична образност звукова картина.
Соло албумът “Девет закъснели пиеси“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма „Хоризонт“ на БНР в събота, 6 юли, след новините в 21.00 ч., и това ще бъде неговата премиера.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“The King of Swing” от Benny Goodman в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “The King of Swing” от Benny Goodman. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
На 21 август 1935 г. в танцувалната зала Palomar Ballroom, Лос Анжелис, се случва нещо необичайно, дало началото на цяла ера в музиката на ХХ век. Кларнетистът Benny Goodman и неговият оркестър започват първото си представление от договора за триседмично участие със стандартни пиеси. Виждайки безразличието на публиката, Benny рязко променя програмата за втората част от участието им с аранжиментите на Fletcher Henderson и Spud Murphy в новия стил Swing. Публиката, съставена предимно от бели студенти и ученици, избухва във вихрени танци и неспирни аплаузи. Новината за вълнуващата музика и ентусиазираните танци се разпространява мигновено из цялата страна и това дава началото на ерата на суинга. Нещо повече, внезапният успех на оркестъра на Benny Goodman променя цялата интонационна среда в популярната музика на САЩ и затова през 1937 г. списанието Time го обявява за “The King of Swing” (”кралят на суинга“). Повлияни от новината за събитията в Palomar Ballroom редица оркестри за танцувална музика започват да имитират стила на Benny Goodman, който завладява музикалния пазар и господства до 1946 г.
Други изтъкнати музиканти след него също допринасят за налагането на суинга: Louis Armstrong, Louis Prima, Larry Clinton, Duke Ellington, Count Basie, Artie Shaw, Glenn Miller, Woody Herman, Tommy Dorsey, Jimmy Dorsey, Harry James, Louis Jordan, Cab Calloway. На 16 януари 1938 г. за първи път джаз звучи в знаменитата нюйоркска зала Carnegie Hall именно с изпълненията на Benny Goodman и неговия оркестър.

Benny Goodman – The King of Swing
Характерно за една пиеса в стил суинг е участието на мощна ритмична секция и на дървени духови и брас инструменти, които влизат в диалог по време на изпълнението. Степента на импровизация зависи от аранжимента, качествата на музикантите и лидера на бенда. Обикновено пиесите започват с уводен рефрен, в които се излага основната тема, последвана от солови изяви на отделните изпълнители, и бравурна финална част. В редица случаи аранжиментите са изградени изцяло около определен солист или певец. Някои оркестри използват също така струнни или вокални секции, или и двете. Репертоарът от суинг ерата включва както стандартни мелодии от доминиращата през първата половина на ХХ век в САЩ колекция Tin Pan Alley, така и оригинални суинг пиеси за оркестри, блус песни и традиционни джаз мелодии като “King Porter Stomp”, която оркестърът на Benny Goodman прави абсолютен хит.
И още нещо характерно: горещата суинг музика е неразделно свързана с jitterbug танца, който се превръща в национална мода. Суинг танцът всъщност има корени още през 20-те години на миналия век като Lindy Hop, и по-късно включва комбинация от елементи на The Suzie Q, Truckin’, Peckin’ Jive, The Big Apple, The Shag. На тази основа възниква субкултурата на jitterbug танцьорите, които се обособяват на конкурентни групи, събират се около залите за танцуване, където звучи горещата суинг музика на Benny Goodman и неговия оркестър. Изпълненията на тези танцьори на дансинга често пъти имат акробатични елементи, стават предмет на възхищение и подражание, правят състезания и турнири, и влизат в кинохрониките, заемат челните страници на вестниците и списанията. Някои от най-добрите танцьори се събират в професионални танцови групи, например популярната Whitey’s Lindy Hoppers, като дори надживяват суинг манията и се вливат в модата на R&B и ранния Rock&Roll.
Всичко това се долавя най-добре в албума “The King Of Swing” („Кралят на суинга“) на Benny Goodman и неговия оркестър със записи от върховия му период 1935 – 1939 г., в които участват певицата Helen Ward, аранжиментите са дело на Fletcher Henderson, Jimmy Mundy, Harry James, David Rose, Edgar Sampson, Gordon Jenkins, Henry Brandt и Mary Lou Williams, чуваме пианиста Jess Stacy, тенор саксофонистите Art Rollini, Bud Freeman и Vido Musso, тромпетистите Harry James, Bunny Berigan, Ziggy Elman и Nate Kazebier, тромбониста Murray Mceachern и Gene Krupa на барабаните.
Имам удоволствието да ви изпратя материалите за този албум, който ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма „Хоризонт“ на БНР в събота, 22 юни, след новините в 21:00 ч.




