Начало » Posts tagged 'Картини от една изложба' (Страница 22)
Tag Archives: Картини от една изложба
Forlorn
- ALMA MATER revealed the song “Pain” feat. G. McManus (KOROZY)
- Gallery: RAMPART, HARD COMPANY, STORM and FAT WHITE CHIEFS in Sofia
- Gallery: BESTIA ATER, PAST REDEMPTION and PROKAZA in Sofia
- Gallery: TERRAVORE, CONCRETE, CIROZA and SQUAD OF DEATH in Sofia
- JUDAS PRIEST are working on new album
- NANOWAR OF STEEL reveals music video for new single “Uranus” feat. Michael Starr (STEEL PANTHER)
- Gallery: U.D.O. in Plovdiv
- Rob Halford’s Confess: “I’m a pop tart”
- Gallery: Sea Of Black Festival 2020
- Gallery: SCHIRENC PLAYS PUNGENT STENCH in Bulgaria
“Origine” от ANCIENT BARDS в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Origine” от ANCIENT BARDS. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Италианската Symphonic Epic Power Metal група ANCIENT BARDS прави силно впечатление с високото ниво на музициране, съчетано с включването на пълномащабен оркестър и хорове, и с гласовите възможности на певицата Sara Squadrani.
В „Картини от една изложба“ вече представихме първата част от тяхната поредица “Black Crystal Sword Saga“, или „Сага за черния кристален меч“, замислена от пианиста Daniele Mazza, който е автор на текста (заедно с певицата Sara Squadrani) и на музиката. Интересното е, че самият той не изпитва влечение към фентъзи романите, но с удоволствие чете скандинавски епос, най-вече финският „Калевала“, гледа фентъзи филми и играе компютърните игри „Final Fantasy“.
Ancient Bards – Origine
Сега те ни представят втората част тази сага и ето как ни въвеждат в нея:
„Някога, преди началото на последния свят, някъде в небесата е имало място, обитавано от еоните, божествени същества, които са вечни, но смъртни. В центъра на тяхната вселена е Белият кристал, субстанцията и силата, които изграждат цялото творение, той е и господарят на непрекъснато течащия поток от живот, захранващ всички неща.
Еоните са посветили битието си на медитация в стремежа си към абсолютната мъдрост с дълбока форма на осъзнаване, която да им позволи да открият смисъла на своето съществуване и целта, за която Белите звезди са ги създали.
От поколение на поколение се предава изтощителната им практика на преданост към чистото съзерцание, в опит да се приближат до вибрацията на кристала и да станат едно цяло с него“.
Сред характерните черти на ANCIENT BARDS освен подчертаното епично звучене, наподобяващо музикалния съпровод към филми, е изнесеният напред вокал на Sara Squadrani, която пояснява историята в албума и като съавтор на текста:
“Origine” („Произход“) е първата глава на част втора от „Сагата за черния кристален меч“ и разказва за събития, случили се във времето преди нейната първа част. Тук сме в различен свят, в различно време. Има двама нови героя, наречени Лорк и Ейрейн, те са брат и сестра, и между тях се крие същността на вечната битка между доброто и злото. В сюжетната линия има ревност, предателство, очаквания, разочарование, негодувание и много любов, тъй като фабулата се разгръща, описвайки връзката между двама братя и сестри. Основната тема на историята е съсредоточена около това как светлината сама по себе си създава тъмнина и обратно, колко малко трябва, за да се предадеш на тъмнината, докато да стоиш далеч от нея изисква честност, смелост и дълбоко самосъзнание.“
Албума “Origine”, или „Произход“, записан с хор и оркестър, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 8 февруари, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Science Fiction” от BRAND NEW в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Science Fiction” от BRAND NEW. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
През 2000 г. на рок сцената в Ню Йорк сити се появява формацията BRAND NEW, която се нарежда сред най-влиятелните групи в стила „емо“ – разновидност на хардкора, но с повече мелодичност и експресивност. BRAND NEW става известна с това, че прави артистични представления, докато техните връстници се стремят повече към търговски успех.
През юли 2014 г. групата обявява, че влиза в студиото за да започне записи на петия си студиен албум, озаглавен „Science Fiction“, или „Научна фантастика“, като творческият процес трае близо 3 години. Албумът всъщност е първият след период от осем години – предходният „Daisy“ е издаден през 2009 г. Заглавието на албума и списъка с песни имат премиера на 17 август 2017 г., след няколко седмици спекулации, намеци и режисирани изтичания на информация и отделни песни в публичното пространство.
Brand NewBrand New – Science Fiction
Тематиката на албума е доминирана от вътрешния свят на певеца на групата Jesse Lacey. В него откриваме както страха от унищожение на света след ядрена война с препратки към произведенията на автори на научна фантастика като Ray Bradbury и Stanley Kubrick, така и за проблема му да намери душевен мир. Това намира израз в текстовете за покаянието и смирението, борбата с депресията и страха от остаряване, справянето с остатъците от минали травми и самонараняването, стремежа му да открие собствената си идентичност. Наред с тях долавяме темите за мястото на морала и на религията като институция в съвременния свят.
Има и още един пласт на прочит на албума. Ние знаем какво да очакваме от научната фантастика, запознати сме с концепциите, с които се занимава, ние ги „разбираме“ – оттук и „Близките срещи от трети вид“ и препратките към „Една одисея в космоса“. Ако премахнем обаче контекста, това говори повече за разрив между факта и възприятието, реалността и сюрреалистичното, разбирането и измислиците. И ако продължим по този път, научната фантастика става въпрос на възприятие. Светът може да се състои от конкретни неща, които съществуват, но единствената реалност е тази, която създаваме за себе си въз основа на това как я виждаме.
След издаването си на 20 октомври 2017 г. „Science Fiction“ е посрещнат с впечатляващо признание и става първият албум номер 1 на BRAND NEW в най-реномираната класация за поп албуми Billboard 200.
Този албум ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 1 февруари, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“In Session” от Albert King with Stevie Ray Vaughan в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “In Session” от Albert King with Stevie Ray Vaughan. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Един от знаковите за блуса албуми “In Session“, или „В сесия“, на певците и китаристите Albert King и Stevie Ray Vaughan, е записан на 6 декември 1983 г. „на живо“ в студиото на канадската телевизия CHCH-TV в Hamilton, Ontario. “In Session” всъщност е телевизионно предаване, предназначено да събере стилистично близки музиканти, които рядко или никога не са имали възможност да свирят заедно. Тогава Albert е на 60 години, а Stevie – на 29. Записът обаче е издаден чак на 17 август 1999 г. като аудио диск – девет години след смъртта на Vaughan и седем години след като King ни е напуснал, – за да се появи на пазара на 28 септември 2010 г. като DVD.
Albert King with Stevie Ray Vaughan – In Session
През 1983 г. Albert King вече има репутацията да е сред колосите в блуса, като преди това е пример не само за Stevie Ray Vaughan, но и за такива китаристи като Jimi Hendrix, Keith Richards, Eric Clapton, Robbie Robertson, Mick Taylor и Joe Walsh.
По-рано през същата година песента “Let’s Dance“ на David Bowie с участието на Stevie Ray Vaughan пък оглавява музикалните класации, а неговият дебютен албум „Texas Flood“ привлича вниманието на широката публика, като песента “Pride and Joy“ се върти непрекъснато по MTV.
Когато Albert King пристига в Hamilton, разбира, че трябва да участва в изпълнение на живо, да прави джем сешън с китарист, без да знае кой е той и какво свири, и почти се отказва от участие. Но когато вижда Stevie Ray Vaughan, той си спомня епизода с „малкия Stevie“ в Austin, Texas, десетина години преди това, ето пък как го възпроизвежда блус рок китаристът и певецът Jimmie Vaughan, по-големият брат на Stevie:
„Брат ми беше на 19 години, живеехме тогава в Austin, когато отидохме в местния блус клуб Antone’s, където тогава свиреше Albert King. Собственикът на клуба Clifford Antone помоли Albert да разреши на брат ми да свири с него, защото е някакво чудо. Като чу това, Albert покани Stevie на сцената. Брат ми започна да свири характерните за Albert бързи пасажи на китара. В началото цареше тишина. Всички стояха там с отворени уста. Не можеха да повярват. Albert го прегърна и оттам нататък двамата свириха заедно до края на представлението. После всички казваха: „Уау, това беше страхотно.“ Аз никога не бях го правил, искрено се възхищавам на Stevie за дързостта.“
Така че, когато Albert си припомня случката с „малкия Stevie“, дава съгласие да свирят заедно, той на любимата си китара Gibson Flying V, а Stevie предпочита “Number One” Fender Stratocaster. За акомпанимент са поканени музикантите от групата на Albert King: братята Tony и Michael Llorens съответно на орган/пиано и барабани, както и Gus Thornton на бас китарата. Gus разказва:
„Албумът „In Session“ е любимият ми. Най-вече заради начина, по който всичко стана. Влязохме там почти „слепи“ за това, което ще правим. Всичко обаче застана на мястото си и се случи много по-добре, отколкото можех да очаквам. Предишната вечер имахме среща, за да обсъдим нещата в общи черти. За парчетата на Stevie той просто ни задаваше темпото. Знаете за начина, по който някой отброява тактовете на песента, която трябва да свириш и как трябва да я свириш. Нататък просто улавяхме песента направо във въздуха“.
Албума “In Session“, или „В сесия“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 25 януари, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Jesus Christ the Exorcist” от Neal Morse в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Jesus Christ the Exorcist” от Neal Morse. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Калифорниецът Neal Morse има репутацията да е сред водещите имена в съвременния Progressive Rock. Паметно е участието му в такива супер групи като SPOCK’S BEARD и TRANSATLANTIC, където оставя ярки следи с композиторските си дарби и клавирни умения. На върха на славата си с тези две формации, през 2002 година той се покръства и ги напуска. Причината е неговата дълбока християнска вяра, която не може да намери израз в контекста на двете групи, а поводът – конкретен епизод с неговото семейство няколко години преди това.
Neal Morse – Jesus Christ the Exorcist
Ето за какво става дума: през 1998 г. лекарите откриват „дупка в сърцето“ на новородената му дъщеря Jayda, на която незабавно трябва да се направи сърдечна операция. Преди обаче да влязат в болница, жена му Cherie кани близки приятели (Neal е на турне в Германия по това време) и заедно отслужват в църквата молебен за здравето на Jayda. Завеждат я след това в болницата за операция, подготвят я, правят контролни изследвания, които за всеобща почуда показват, че сърдечният порок е изчезнал без следа.
Neal Morse решава, че това е знак Божий, покръства се и се посвещава в служене на своята вяра. Издава цяла поредица албуми с християнска тематика, своеобразен връх сред които е Progressive Rock мюзикълът от миналата година “Jesus Christ The Exorcist“, или „Иисус Христос изцелителят“. Ето как започва всичко по думите на автора:
„Понякога провидението идва шепнешком, понякога всичко става с неочаквано телефонно обаждане. Един ден, беше през 2008 гоина, мой приятел от музикалния бранш ми се обади от Ню Йорк и сподели: „Снощи с един приятел слушахме рок операта „Jesus Christ Superstar“ и си казахме, че някой трябва да направи нова рок опера, базирана на историята на Иисус Христос. Аз му отговорих – знам кой е той!” И продължи да ме убеждава с нюйоркския си акцент, че трябва да напиша епична Progressive Rock творба на основата на Новия завет. Аз се засмях и казах, че съм много зает в момента, но ще си помисля. През следващите няколко месеца обаче долових как едно „Да” в отговор расте вътре в мен, най-накрая седнах и започнах да работя върху тази идея като прекарах няколко месеца в написването на първата чернова. Силното чувство, че съм се захванал със свята тема, продължи да нараства и дори ми се счуваха гласовете на хората, които по-късно пееха в оригиналната версия“.
Либретото на Progressive Rock мюзикъла започва със сцената на разпятието на Иисус Христос и се връща към последните му три години, като ревностният християнин Neal се придържа стриктно към текстовете от евангелията на Матей, Марко, Лука и Йоан.
За целите на този проект Neal Morse работи повече от 10 години: става продуцент, съчинява текста и музиката, прави аранжиментите, свири на клавишни инструменти и китари, и кани впечатляващ състав от изпълнители: Paul Bielatowicz (соло китара), Bill Hubauer (клавишни инструменти), Randy George (бас китара) и Eric Gillette (барабани). Вокалните партии пък се изпълняват основно от Ted Leonard (SPOCK’S BEARD, ENCHANT), Talon David, Nick D’Virgilio (BIG, BIG TRAIN, SPOCK’S BEARD), Jake Livgren (PROTOKAW), Matt Smith (THEOCRACY), John Schlitt (PETRA) и Rick Florian (WHITE HEART). Отделно има включени оркестър и вокални групи, които допринасят за епичното звучене на тази творба в две действия.
Мюзикъла “Jesus Christ The Exorcist“, или „Иисус Христос изцелителят“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 18 януари, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Visions” от STRATOVARIUS в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Visions” от STRATOVARIUS. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Мишел дьо Нотр Дам или както е известен с латинизираното си име Нострадамус и в наши дни буди редица въпроси с посланията си както към своите съвременници, така и към бъдещите поколения, а най-вече с обяснението на способностите му да предвижда бъдещето. Те намират място в книгата “Les Prophesies” („Пророчества”), издадена през 1555 година, известна и като „Столетия” или „Центурии” във версията си след 1568 година.
Stratovarius – Visions
Още като дете Нострадамус започнал да получава странни видения и по-късно усъвършенствал своя метод. Той се втренчвал в купа с вода и докато наблюдавал течността, получавал видения за бъдещето. Тъй като в тези времена гледането в бъдещето се смятало за магьосничество, той замаскирал виденията си в четиристишия, в които скрил бъдещето тъй заплетено, че няма как да разберете четиристишието, докато не се случи събитието.
Виденията на Нострадамус вдъхновяват и финландската Power Metal група STRATOVARIUS при подготовката на техния шести студиен албум “Visions“ („Видения“).
В него те представят своите видения за различни персонажи, събития и теми от близката и древна история, сред които оживяват Иисус Христос и Иуда Искариот, красотата и вечната любов, опазването на околната среда, носталгията по родния край и прозвучават цитати от „Пророчествата“ на Нострадамус.
Албума “Visions“, или „Видения“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 4 януари, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Jazz Samba” от Stan Getz и Charlie Byrd в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Jazz Samba” от Stan Getz и Charlie Byrd. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
През 1961 година Държавният департамент на САЩ изпраща в Бразилия група джаз музиканти, сред които е и триото на китариста Charlie Byrd, без да предполага какви последици ще има това за музикалния пейзаж през ХХ век. Charlie е музикант с класическа подготовка, той учи китара при знаменития Andrés Segovia и продължава да свири на акустична испанска китара при своите участия в различните джаз формации.
В Бразилия Charlie остава очарован от звуците на Bossa Nova, която звучи навсякъде. Всъщност Bossa Nova, в превод „нова насока“, е разновидност на самбата, и тази разновидност завладява Бразилия в края на 50-те години на миналия век. Тогава китаристът João Gilberto усвоява ритмичната сложност на жанра и я свежда до няколко основни положения, превръща я в различен вид пулсация, добавяйки пламенния ритъм на своята китара. От друга страна акордите на Bossa Nova са сложни, повлияни от джаза и класическата музика, и това най-добре личи в композициите на Antonio Carlos Jobim, най-изтъкнатият представител на жанра, който добавя своя хармонична оригиналност.
Stan Getz and Charlie Byrd – Jazz Samba
Триото на Charlie Byrd е силно въодушевено от музиката на João Gilberto. Byrd, барабанистът Buddy Deppenschmidt и контрабасистът Keter Betts си купуват първите два албума на Gilberto и още докато са в Бразилия прекарват часове наред, опитвайки се да разучат новия стил.
След като се завръщат в САЩ тримата продължават заниманията си с Bossa Nova и правят няколко представления в клуба Showboat Lounge в столицата Вашингтон. Именно там Charlie Byrd се запознава с тенор саксофониста Stan Getz, който го кани у дома си и там прослушват плочите на João Gilberto и Antonio Carlos Jobim, които е донесъл от Бразилия.
По това време Stan Getz е знаменитост, той още в тийнейджърски години завоюва признание с Woody Herman Big Band, а великият John Coltrane казва за него: „Разбира се, всички бихме искали да звучим като Stan.“ Getz не се нуждае от дълго убеждаване, защото веднага открива в музиката от бразилските плочи великолепна основа за своя лиричен импровизиращ стил като фон за саксофона си.
Следващата стъпка е да се намери издател, когото да убедят да се запише музика в стила Bossa Nova и с тази задача се заема Stan Getz. Той лети от Ню Йорк за Вашингтон, преди това си урежда среща с Creed Taylor, който по това време поема управлението на Verve Records от Norman Granz, и му представя идеята. Това се оказва добър повод за TAYLOR да направи успешен дебют във фирмата.
Charlie Byrd подбира песните, прави аранжиментите и организира сесиите за звукозапис. През октомври 1961 г. Getz и Byrd правят пробни записи в стилистиката на Jazz Samba, които обаче остават неиздадени.
Албумът “Jazz Samba“ е записан няколко месеца по-късно, за около два часа на 13 февруари 1962 г. в църквата с отлична акустика „All Souls Unitar“ в столицата Вашингтон с участието на Stan Getz, тенор саксофон, Charlie Byrd, китара, Keter Betts, контрабас, Gene Byrd, контрабас и китара, Buddy Deppenschmidt и Bill Reichenbach – и двамата на барабани.
С меките си текстури, нежното звучене и ненатрапчивото релаксиращо усещане, “Jazz Samba“ се налага над властващата през предходното десетилетие “cool” стилистика в джаза, с което достигна до широката публика, като преодолява дразнещите звуци в Be-Bop и Hard-Bop стиловете. За това допринася мекият и нежен звук на тенор саксофона на Stan Getz, чийто естествен лиризъм му позволява свободно да импровизира. По този повод вибрафонистът Gary Burton отбелязва: „Когато Stan импровизира, мелодиите, които свири, излизат с по-богат звук в сравнение с композираните.“ Магията обаче се състои в пулса – хипнотичните ритми на традиционната бразилска танцова музика, леко урбанизирана, неуловимо променена с леко забавено темпо от джаз повлияните бразилски композитори.
“Jazz Samba“ е издаден през април същата година и в средата на септември влиза в класацията за поп албуми Billboard 200. На 9 март 1963 г. става № 1 не само за поп, но и за джаз и рок музика, за да прекара общо 70 седмици в същата класация, което е рекорд за времето си. Половин милион плочи са продадени през първите 18 месеца, а Stan Getz получава през 1963 г. отличието “Grammy” за най-добро джаз изпълнение.
Bossa Nova завладява САЩ, става най-търсената музика на планетата със свежата си изтънченост, свързвайки поп музиката с по-сериозните жанрове. След огромния успех на “Jazz Samba“, джаз и поп музикантите започват масово да използват новото звучене. Cannonball Adderley, Quincy Jones, Coleman Hawkins, Dizzy Gillespie, Herbie Mann, Ella Fitzgerald, Herb Alpert, Tony Bennett, Nat King Cole и Miles Davis са сред първите, които записват Bossa Nova песни или албуми. „Кралят на рока“ Elvis Presley пее „Bossa Nova Baby”, а певицата Eydie Gormé издава хитовата песен “Blame it on the Bossa Nova”.
„Знаех, че bossa nova е нещо, което ще стане силно привлекателно за публиката. Не знаех обаче, че ще вдъхнови хората да носят bossa nova вратовръзки“ – споделя Charlie Byrd.
Албума “Jazz Samba“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 28 декември, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Танцувайте с Емил” от Емил Димитров в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Танцувайте с Емил” от Емил Димитров. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
„Мен ме създаде публиката – твърди Емил Димитров в спомените си пред Гергана Михайлова – тя ме избра, тя ме направи звезда. Пишех композициите си, съобразявайки се нейния вкус и винаги ги изпробвах най-напред пред нея. Само ако публиката кажеше „да“, само тогава записвах песента. Тъй че имам творби, останали непубликувани. Пеех за цялата публика. В моето съзнание тя олицетворяваше един единствен човек, който ме харесва, обича и желае да ме слуша… Публиката беше за мен един организъм, една обща цялост, която се нуждае от мен, а и аз се нуждаех от нея. В тези моменти ние заедно поемахме дъх, едновременно се усмихвахме, вкупом пеехме и плачехме“.
Същата тази публика настоятелно предлагаше да намерим място в „Картини от една изложба“ за албум на Емил Димитров и да направим разговор за неговото дело, което далеч не е лесна работа. Защото за него е писано и казано толкова много, че е трудно да се представи нещо ново, още повече в предаване за концептуални албуми.
Емил Димитров – Танцувайте с Емил
Неотдавна се простихме с Милчо Левиев и си спомних думите му за Емил Димитров: „Искам официално да отбележа – първата идея да направя джаз в неравноделни размери, в 9/8 – това е „Блус в 9“, – дойде от Емил Димитров. Той беше разпределен в казармата в Пловдив и написа „Нашият сигнал“ в 9/8. Във Военния клуб в Пловдив през 1961 г. изнесе огромен концерт – малко хора го знаеха, но беше нашумял. Когато говорим за поп певец в България – това е той! Той е певецът със собствен стил, интелигентен. Исторически Емил Димитров беше нашият най-голям поп певец. Останалите бяха малко или повече имитатори. Емил Димитров беше иноватор.“
Не са едно и две нещата, които Емил Димитров прави за първи път на българската поп сцена, освен използването на неравноделните размери – той бе първият наш певец, който изпълняваше свои собствени песни, негов бе първият български самостоятелен албум, той първи сред певците събра над 70 хиляди души на стадион, негови песни са изпълнявани и на френски, италиански, руски, английски, полски, испански, немски, фламандски, фински и шведски езици, негова е първата българска композиция, спечелила награда на международен конкурс, той е първият български изпълнител, носител на „златна“ плоча и т.н. Впечатлява и списъкът със знаменити певци, изпълнявали негови песни, сред които ще спомена само Тони Кристи, Алла Пугачова, Милва, Линда Рос, Йосиф Кобзон, Дейвид Александър Уинтър и Едита Пиеха.
Първите изпълнения на Емил Димитров в съзвучие с модерния за онази епоха hard rock се появяват на дългосвирещата му плоча “Танцувайте С Емил“, която именно решихме да представим. Това всъщност е един от неговите най-силни, най-разнообразни, най-добре съставени и изпълнени албуми, в който откриваме съчетание на присъщата му мелодичност с новите изразни средства от началото на 70-те години на миналия век.
И още нещо, макар и съставен от 8 отделни песни, този негов проект се възприема като нещо цялостно. Основната стилистична линия е върху основата на Hard Rock-а и това най-добре се откроява в изпълненията „Шехеразада“, „О, как обичам този ден“, „Сън“ и „Без тебе свършва моят живот“.
Албума “Танцувайте с Емил“, записан с участието на формацията „Синьо-белите“ с диригент Митко Щерев (който също така е композитор на две от песните и прави повечето аранжименти) и Трио „Обектив“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 21 декември, след новините от 21:00 ч.
Специален гост ще бъде Антоний Арнаудов, автор на книгата „Без грим – песните и грамофонните плочи на Емил Димитров“, която ползваме при подготовката на предаването с неговото любезно съгласие.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“In Cauda Venenum” от OPETH в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “In Cauda Venenum” от OPETH. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
„Защото ако спрем да мислим, ние ще сме мъртви“
от „Градината на земните удоволствия“
Шведската Progressive Rock група OPETH изминава дълъг път в своето развитие, чието начало е през 1990 г. в Huddinge, малко градче на юг от столицата Стокхолм. Тогава певецът David Isberg и китаристът Mikael Åkerfeldt решават да направят „най-свирепата банда в света“. Името на групата произлиза от думата „Opet“, взета от романа на Wilbur Smith „Слънчевата птица“. В този роман Opet се казва измислен финикийски град в Южна Африка, в смисъл „Градът на Луната“.
Първите изяви на състава са в стилистиката на агресивния Death Metal, но още тогава те се опитват да разчупят неговите ограничения с включването на акустични инструменти като пиано и китара. През 2001 г. техен продуцент става „принцът на Progressive Rock музиката“ Steven Wilson, който ги насърчава да разширят звуковата си картина, да прилагат нови звуци и техники. В резултат те започват все повече да се отдалечават от Death Metal, като успяват да продадат общо над 2 милиона копия от албумите си към началото на 2019 г. и така стигаме до техния тринадесети студиен албум, издаден преди три месеца, смятан от мнозина за най-доброто, сътворено от групата.
Opeth – In Cauda Venenum
През това време само Mikael Åkerfeldt остава от първоначалния петчленен състав и той се нагърбва да бъде продуцент, певец, автор на текста и музиката. Ето как ни въвежда в албума “In Cauda Venenum“ („Отрова в опашката“):
„Това съм аз и това е OPETH. Мисля, че феновете лесно ще разпознаят моя стил на композиране, звукът ни и това, което правим като група. Но има и изненади в “In Cauda Venenum“, от струнния оркестър и звуковата картина с шведски говор до солата на Fredriks Åkesson и текстовете с шведска поезия. Исках да има заглавие на латиница, което да може да се използва без промяна и в шведската, и в английската версия на албума, така се спрях на „Отрова в опашката“. Това се случи, когато с Travis Smith работехме върху обложката на албума. Попаднахме на малко насекомо, скорпион, на което той нарисува петте глави на членовете на OPETH.
Най-забавната част от писането на “In Cauda Venenum“ беше шведската идея, която ми дойде, докато возех децата на училище. Не беше лесно да се решим да направим цял албум на шведски, а същевременно исках да създадем творба на по-високо ниво, да звучи епично и помпозно, със струнни инструменти и съвременни звукови ефекти. Имахме достатъчно време за създаване на албума, през което си припомних композициите на Kate Bush, DEEP PURPLE и особено на Philamore Lincoln, а също и доста джаз музика под влиянието на жена ми.
Що се отнася до възприемането на нашия албум от слушателите, аз наистина не знам какво мислят за това. Не знам как хората слушат музика в наши дни. Знам как аз слушам музика. Предоставям се време само за слушане на музика. Печеля време за музика. Не правя нищо друго, докато музиката свири. Така бих искал и хората да се съсредоточат върху нашата музика; не я слушайте като фон за ежедневните ви работи, като бял шум или каквото и да било. Ако искате да разберете “In Cauda Venenum“, надявам се, че по нашите стандарти ще намерите нещо различно“ – завършва Mikael Åkerfeldt.
Темите в албума представят своеобразен протест и гняв срещу политиците и правителствата, фалшивите новини, социалните медии и религиите, които отнемат невинността на младото поколение и водят до самота и безвременна смърт, и същевременно – за търсенето на универсалната истина. В звуковата картина пък е включен гласът на бившия премиер на Швеция Улоф Палме (Olof Palme), има и цитати от поета Bruno K Öije и шоумена Jan Lööf.
Албума “In Cauda Venenum“ или „Отрова в опашката“, записан със струнен оркестър и хор, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 14 декември, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Картини от България – 4” на студенти от НБУ в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Картини от България – 4” на студенти от НБУ. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Вече стана традиция да каним студенти от модул „Компютърно музициране и саунд дизайн” на Нов български университет с преподаватели проф. д-р Симо Лазаров и гл. ас. д-р Росица Бечева да пресъздадат с изразните средства на електрониката красивите моменти и преживяванията си при съвместните им обиколки из България, правейки концерти и създавайки неповторимата атмосфера на творческия си устрем в поредицата „Картини от България“.
Идеята за албума „Картини от България” е базирана на желанието на проф. д-р Симо Лазаров да запази творчеството на неговите студенти на някакъв звуков носител. Тя е посрещната с въодушевление и реализирана още в първите години на съществуването на модула – от 1996 г., като първият албум излиза веднага на следващата година. По този начин произведенията на студентите официално се издават на дискове и така се запазва тяхната продукция през годините.
Картини от България – четвърта част
Най-новото заглавие от тази поредица е албумът „Картини от България – четвърта част“ с участието на студенти и преподаватели от НБУ и решихме да го представим на финала на текущия XVIII Международен форум-фестивал „Вселената на компютърната музика 2019“.
Многообразието на живота, преживян от младия човек, съзерцавайки действителността в България, и превъплътен през очите на младостта, ни повежда към техния свят на творчески идеи, изграден с желание за съзидание и надежда за бъдещето.
Това богатство на образите предполага разностилни композиции, носещи специфична звукова среда, но обединени от темата за България. Същевременно всеки от участниците по своему чувства това привличане към природата, към историята, към хората, и по свой начин го изразява. Фактът, че в този модул се обучават студенти от цяла България, е важен и специфичен, защото интонационните области на родните места на студентите притежават различна ладова основа и това прави творбите на студентите разнообразни. Модерното виждане обогатява тематичния материал и допринася за многопластовото възприемане на тяхната музика.
Пречупена през призмата на динамичния живот, музиката им от „Картини от България – четвърта част“ ни въвежда във вселената на фантазията, в мисловните усещания на всеки от творците, за да видим днешна България в огледалото на техните очи, в което оживяват наред с тракийските напеви, древните митове и нашите планини – хората с техните мисли и чувства.
Премиерата на този албум ще се състои в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 7 декември, след новините от 21:00 ч. И така, студенти ще звучат в навечерието на Студентския празник 8 декември.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Reader of the Runes – Divination” от ELVENKING в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Reader of the Runes – Divination” от ELVENKING. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
През февруари тази година представихме за първи път в рамките на „Картини от една изложба“ рок групата ELVENKING с албума “The Pagan Manifesto” или „Езически манифест“.
Трудно е да се определи еднозначно жанрът, в който се изявяват тези италианци, защото тяхната музика включва елементи на Progressive, Power и Symphonic Metal в съчетание от традиционен Folk и Hard Rock с мистични песнопения. Силно повлияни от HELLOWEEN, SKYCLAD и BLIND GUARDIAN, след създаването си през 2001 г. ELVENKING издават поредица от Folk Metal албуми, в които проявяват завидна изобретателност в диапазона от мощни оркестрови пасажи и помпозни хорове върху метъл основа до нежни келтски балади.
Elvenking – Reader of the Runes – Divination
Сега с десетия си студиен албум “Reader Of The Runes – Divination” (“Четецът на руни – Предсказание”) от края на август тази година те поставят началото на сага от три концептуални албума. Ето как ни въвеждат в тематиката на първия от тях, с който потегляме на наситено с приключения пътешествие в мистичен свят на руни, магии и незрими древни сили:
„За първи път в кариерата си ние създадохме цялостен свят, който да се съчетава с нашата музика. Най-накрая успяхме да съчиним история, която да води и обгръща сърцевината на звуковата картина, нашето послание и настроението на песните ни. „Предсказание” е първата част от сагата “Четецът на руни“, която ще се развие в следващите ни издания. В тази първа глава ще се запознаете с героите от нашата Вселена чрез песните и самите текстове за руни и магия.“
Певецът Damna пояснява:
„В центъра на повествованието е странен и мистериозен персонаж, “Четецът на руни“, и именно него виждате на обложката на албума. Ние се озоваваме в несигурен и мрачен свят, когато този загадъчен човек се появява в малко село. Започва да прави предсказания на хората от околността, мълвата за него бързо се разпростира и тогава почти всички от селото отиват в тази колиба, за да им бъде разкрито бъдещето или за да им каже нещо за съдбата им. Има осем персонажа, които са главните действащи лица в историята, и в тази първа част се запознаваме с тях и предсказанията, които прави този “Четец на руни“, имайки видения за всеки един от тези герои. В следващите глави, имам предвид в следващите албуми, ще узнаете повече за връзката между тези герои и за какво е цялата тази история“.
Aydan, китаристът на групата, допълва:
„Всичко беше различно от самото начало, защото това всъщност е нашият първи концептуален албум, макар в миналото да сме правили тематични албуми като „The Scythe“ и “The Pagan Manifesto”. И така, за първи път имахме много по-малко свобода при избора на песните, защото трябваше музиката и текстовете да следват определен сюжет и да се придържат към атмосферата на историята. Ето защо писането на песните не беше както преди, когато си казвахме: „Имам ето тази песен, нека я поставим в тази част“, по-скоро беше: „В каква част от историята се включва това? Какво настроение трябва да носи? Каква атмосфера ни е необходима, за да обясним тази част от историята?“ Така че работата беше доста по-различна, но бих казал също, и доста предизвикателна. А това е само първата част от концепцията, защото ще има поне още два албума с продължението на тази епична история“.
Албума “Reader Of The Runes – Divination”, или “Четецът на руни – Предсказание”, записан с оркестър, хор и солисти, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 30 ноември, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
The Other Side 