Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Спомени” на Николай Иванов ОМ. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Николай Иванов ОМ заслужено се ползва със симпатиите на слушателите на „Картини от една изложба“, той е сред предпочитаните от мен български творци с оригиналността и дълбочината на музикалните си образи.

Затова не е случайно, че в дните около нашия национален празник 3 март даваме гласност на най-новия му албум „Спомени“, този път с филмова музика и творби за пиано.

Ето как ни въвежда авторът в изложение специално за нашето предаване:

„Най-голямото ми творческо развитие дойде успоредно с работата ми за филми. Изобразителността, в което и да е изкуство, е качество, притежавано единствено от художника. Затова аз дълбоко вярвам, че истински вълнуващи творби, независимо от жанровата им определеност, се създават от хора, които гледат света с очите на художници. Дългото ми узряване по този път преминаваше през множество метаморфози, нови и нови стъпала, постоянно обогатяване и същевременно всичко това ставаше възможно благодарение на вътрешното ми израстване. Онова, което и досега обаче е доминантно в моята музика, е експресията и емоцията, стремежа към спиритуална и възвишена сакралност в композициите за сметка на формално майсторство и сложна тъкан.

Специално в подбора и работата по този албум се стремях да се придържам към една много близка за моето изразяване стилистична посока, която не е много свързана като че ли с чувствителността на балканските ни корени и не особено популярна на нашата географска ширина. Минималистичното и същевременно експресивно, и с препратки към медитативност творчество на Филип Глас, Майкъл Найман, Арво Пярт, цялата линия на лейбъла ЕСМ, така наречената и вече с трудно уловима рамка “contemporary classic”, и голямата плеяда на всъщност успоредни на моето време Джон Кейл, Макс Рихтер, Харолд Бъд, Брайън Ино, Рене Обри, Олафур Арналдс, Нилс Фрам, балканското изключение Елени Каръиндроу, постоянно „потвърждаваха“ правилността на избрания от мен път. Аз се запознавах с тях през различни периоди и обикновено от позицията на една затворена и странична културна среда, като често ги откривах много късно. Разбира се, основно остава индивидуалната енергия и персоналната мелодичност, както и постоянният ми стремеж да открия себе си в тези музикални търсения. Макар че съм много продуктивен, този албум е замислян дълго, отличава се от останалите и заема специално място. Особено пианото…

Както съм обяснявал и друг път, голяма част от филмовите ми теми са композирани предварително. Когато вдъхновената мелодия долети, аз я записвам и „складирам“ в една огромна база данни, от която в необходимия момент изваждам правилната към визията музика. В концепцията на албума „Спомени“ темите са подредени основно спрямо времето на тяхното създаване“ – споделя Николай.

Николай Иванов ОМ – Спомени

И понеже стана дума за концепция, а ние сме предаване за концептуални албуми:
„Спомени” като линия може да се смята – продължава Николай, – че в известна степен е продължение на линията на албума ми „Нежно”. Там има подобна селекция от теми и пиеси, композирани за филми или преди тях. Концептуално той е замислен като стриктно стилистично обвързан с теченията минимализъм, импровизационна музика, съвременна класика, филмова музика.

Макар че изповядвам и практикувам философията на истинското присъствие тук и сега; дълбокото съпреживяване на всеки момент и стремейки се да „сътворя“ живота си, изживявайки пълноценно „момента“, в случая са използвани мощните вибрации на ярки минали преживявания, които се явяват основен импулс за създаването на музикалните теми и структури. Те проследяват фрагменти от целият минал път на творческо вдъхновение.

Независимо от повода и конкретната визия, за която е писана тази музика, тя просто разказва поетично за „Красивото”, иска да ни върне към онези дълбоки и понякога носталгични състояния на Съзерцание, Хармония, Светлина и близост с Природата, Релакс и Медитативност, Любов и Събуждане на Спомена за просветляващото и Осеняващото ни Вдъхновение…

Същевременно доста често при опита да намеря верен словесен еквивалент на тези състояния ярко изплува любимата ми сцена от финала на „Пътуване към Икстлан“ (Карлос Кастанеда) и невероятното описание на онази вълна на непреодолима носталгия и самотата на търсещия. Сигурно това са пориви от глъбините на нашата Душа, заключена в Тяло. Вибрациите и Гласовете на случванията и моите лични преживявания са превъплътени в тази музика. Надявам се чрез нея да се предава дълбокото чувство за Вселенска хармония“ – завършва Николай Иванов ОМ.

Албума „Спомени“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 7 март, след новините от 21:00 ч., и това ще бъде неговата премиера.

Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Spatium” от Милен Киров. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Милен Киров е познат на слушателите на „Картини от една изложба“, досега той и неговите композиции четири пъти са звучали в нашето предаване.

Милен Киров – Spatium

За своето най-скорошно издание Милен ми написа, че стихотворението „От душа към душа“ на унгарския поет Árpád Tóth толкова му харесва и така добре се съчетава с музиката му, че го е включил в книжката към албума „Spatium“ (на латински „Пространство“). Ето го в превод на български:

Нощ е, аз стоя до прозореца, и от неизмеримо разстояние окото ми се фокусира
Върху трептящия лъч на една скромна далечна звезда.

Тази светлина е прекосила милиарди мили
През мрака на ледения гол космос.
В продължение на незнайно колко хиляди години,
Непоколебима, тя неуморно е извървяла своя път.

Тя е послание от рая, което намира своята финална точка в окото ми
И умира в покой, а аз го затварям в ковчега на своите изморени клепачи.

Разбрах, че когато е филтрирана през фините кристални инструменти на учения,
Светлината може да ни покаже общите елементи между нашия мрачен свят и моето мрачно тяло.

Аз го поемам, докато то не насити кръвта ми,
Аз наблюдавам и тихо размишлявам над това:
Каква древна мъка носи светлината; от ридания до кръв, от рая до земята, от елемент до елемент?

Чудя се дали звездите чувстват самота
Като милиони сираци, разпръснати в небето? Боли ли, че
Заради разстоянието, леда и нощта
Ние никога няма да се срещнем отново?

Не плачи, звездице, ти не си по-отдалечена отколкото
Едно човешко сърце от друго!
Кажи ми, нима Сириус може да бъде по-далеч от мен,
Отколкото собствения ми брат?

О, горко на приятелството, горко на любовта!
Горко на пътя от душа към душа!
Окото изпраща своя отчаян лъч
И между нас открива една необятна ледена пропаст!

Албумът „Spatium“, или „Пространство“, е озаглавен така, защото:

„Заглавието на тази колекция от творби – някои написани специално за случая, други по-стари – идва от “Distance” („Разстояние“), композиция, която съчиних през 2001 г. за тромпет и пиано – споделя Милен Киров. – Преработих пиесата за соло пиано през 2017 г. и реших да използвам латинската дума spatium, защото тя, освен че определя разстоянието между две географски точки или двама души, означава и „пространство“ (английската дума space идва от spatium), космос, интервал от време… Харесаха ми дълбочината и многостранните асоциации, които тя предизвиква, и как представя не само усещането и духа на произведенията в албума, но и разстоянията между мястото на моето раждане и мястото на сегашния ми дом, между трите музикални традиции, които намират обща точка в тази моя творба – български, западноевропейски „класически“ и американски блус и джаз“.

Албума „Spatium“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 29 февруари, след новините от 21:00 ч.

Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Перли” от Камелия Тодорова. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

За блуса може в академичен стил да се каже, че е хармонична система, вместена в рамките на 12 такта с определена последователност на елементите и че блусовият лад съдържа белезите на 5-тоновия африкански лад и натуралните европейски ладове с характерно снижаване на 3-та и 7-ма степен…

А може да се каже и другояче, защото знаем, че за всяка истина има поне още една не по-малко вярна и разликата им показва способността за познание. И така: Тази музика е строга, яростна, безмилостна. Тя не е нито весела, нито тъжна – тя е неумолима. Просто полъх сред мълчанието преди вика. Неуловимо трептене, кристализирала случайност, избликнала от тъмните води.

Камелия Тодорова – Перли

Познавам отблизо творческите постижения на Камелия Тодорова и според мен те са повече или по-малко белязани от влиянието на блуса и неговите интерпретаторки Gertrude Ma Rainey, Bessie Smith, Billie Holiday и много, много други. А сега ще представим неин албум, в който блусът блика от всяка нота.

Слушам песните и си мисля, че сякаш за Камелия и нейния албум “Перли” са изречени думите на Ray Charles: “Блусът е чувство, блусът е желание, отприщване на болката. Мелодията предава чувството, а думите – те са историята на това чувство.”

Камелия споделя по този повод: „Само ако знаеш какво е болката, може да уловиш онзи лъч светлина, който дава силата да се докоснеш до най-чувствителното в човешкото тяло и душа. Когато почувстваш душата си, тогава политаш като птица, която се радва на свободата, простора, слънцето и тишината.“

Подготовката на албума “Перли” започва през лятото на 1999 г., ето как става всичко по думите на певицата:

„С пианиста Живко Петров, който направи аранжиментите за този албум и ми акомпанира, първо се запознах в Арт клуба и после отидох да го слушам в Суингинг хол, беше ми го препоръчал артистът Петър Панов. По това време заедно с Людмил Фотев, голям меломан и любител на джаза, директор на Radio France Internationale България, вече обмисляхме репертоара за новия ми албум.

Идеята бе в него да включим знакови песни като „Body and Soul“, „My Funny Valentine“, „Lover Man“, „In A Sentimental Mood“, „T’Ain’t Nobody Business If I Do“ и т.н., това да бъдат „перлите“ на афроамериканската музика – blues, jazz и soul. Заглавието на албума носи и факта, че в този период много ми харесваше да нося перли.

Людмил пое организацията, стана съпродуцент с тон режисьора Ивайло Янев, и успяхме да договорим да записваме в зала 11 на НДК през декември 1999 г. В мансардата на Петър Панов правихме репетиции близо две седмици и накрая записахме албума като концерт „на живо“ само за три часа. Стана толкова добре, че после смесването и мастерирането не се нуждаеше от особени корекции. Накрая представихме албума през януари 2000 г. в зала 9 на НДК, мина много леко и с добро настроение, така че решихме сега, след 20 години, да направим продължение с „Перли 2“ – завършва Камелия Тодорова.

Албума “Перли“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 15 февруари, след новините от 21:00 ч.

Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!