Начало » Posts tagged 'Картини от една изложба' (Страница 20)
Tag Archives: Картини от една изложба
Forlorn
- ALMA MATER revealed the song “Pain” feat. G. McManus (KOROZY)
- Gallery: RAMPART, HARD COMPANY, STORM and FAT WHITE CHIEFS in Sofia
- Gallery: BESTIA ATER, PAST REDEMPTION and PROKAZA in Sofia
- Gallery: TERRAVORE, CONCRETE, CIROZA and SQUAD OF DEATH in Sofia
- JUDAS PRIEST are working on new album
- NANOWAR OF STEEL reveals music video for new single “Uranus” feat. Michael Starr (STEEL PANTHER)
- Gallery: U.D.O. in Plovdiv
- Rob Halford’s Confess: “I’m a pop tart”
- Gallery: Sea Of Black Festival 2020
- Gallery: SCHIRENC PLAYS PUNGENT STENCH in Bulgaria
“Dreaming City” от GLASS HAMMER в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Dreaming City” от GLASS HAMMER. Събота, 18:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
“В долините на Пагарна има град, където витае зла орис и никой не мечтае; защото мечтите са цената за влизане в него. Знам, защото когато бях отчаян, избягах там, за да блуждая в лабиринта на улиците и коварните пресечки, минаващи под многобройните магьоснически кули…Спомените за миналото ми са малко, бях крадец, познавах любовта, ограбвах когото не трябваше; само откъслечни спомени и нищо повече. Всичко е смътно и кошмарно. И тогава, сякаш събуден от наркотичен сън, се отърсвам от вцепенението и се озовавам обкръжен, в битка за живота си.”
Ето така започва историята, която ни разказват музикантите от американската Progressive Rock група GLASS HAMMER в студийния албум “Dreaming City” („Градът на мечтите“), осемнадесети поред в тяхната дискография.
Началото на GLASS HAMMER е преди 28 години и още тогава те ни представят оформен музикален стил, основан на структури от симфоничния прогресив рок от 70-те години на миналия век. Техните композиции се отличават с епична дължина, с подчертана линия на бас-китарата на Steve Babb, подобна на Chris Squire от YES, и силните клавирни партии на Fred Schendel, особено на Hammond орган, в духа на Keith Emerson и Rick Wakeman. Двамата мулти инструменталисти са основното ядро, около което привличат редица музиканти през годините: ще спомена само певците Michelle Young, Walter Moore, Susie Bogdanowicz, Carl Groves и Jon Davison. Няма да пропусна обаче участието в техните записи на Jon Anderson от YES, на Arjen Lucassen, на Rich Williams и David Ragsdale от KANSAS, Rob Reed от MAGENTA и т.н.
Умението на Steve Babb и Fred Schendel да съчиняват добре запомнящи се мелодии придава енергия на тяхната музика, те излъчват мощ и динамика, без да ги натрапват. Най-очевидните им влияния са изпълненията на споменатите YES, KANSAS и EMERSON, LAKE & PALMER, но също така GENESIS, GENTLE GIANT и CAMEL, с уговорката, че те го правят без да копират своите образци, а създават уникален звук.
В текстово отношение личи християнската им съпричастност и любовта им към литературата, най-вече към фентъзи стилистиката на J.R.Tolkien и C. S. Lewis, към приключенията на Jon Krakauer, без да изброяваме тези от викторианската проза и средновековната литература.
В сюжетната линия на албума „Градът на мечтите“ откриваме както влияние от писателите Michael Moorcock и Robert Howard, така и напомняне за албума на GLASS HAMMER „The Inconsolable Secret“ (2005), тогава съпроводен от книгата на Steve Babb „The Lay of Lirazel“.
Glass Hammer – Dreaming City
Ето как ни въвежда в най-новото им издание певецът и бас китаристът Steve Babb, автор на измисления роман “Skallagrim and the Dreaming City – Book One of the Terminus Chronicles” („Скалагрим и градът на мечтите – Първа книга от хрониките на Терминус“), който съдържа либретото в стила на „меч и магия“ на популярния сред музикантите жанр фентъзи:
„Ние подготвихме концептуален албум от 12 парчета за това как може да открием надежда дори сред пълна безнадеждност, тук ще откриете битки, сражения и лоши герои. Главният герой Скалагрим е джебчия, отчаян човек, обречен да се пребори с безброй чудовища в страната Пагарна за да спаси любимата си от зъл магьосник, който я е отвлякъл. Има само три дни за го стори преди тя да умре. Скалагрим е заобиколен от зли сили, които искат да го убият. Той е ядосан, наранен и уплашен и няма изход от тази ситуация, освен ако не получи помощ. В последния възможен момент над главата му се появява меч, той го хваща и използва, за да се спаси. Мечът, наречен Терминус, е притежаван от ангел, който осигурява на героя сила и надежда по време на стремежа му да спаси любовта си с думите: „И мечът е надежда, която идва отвън чрез божествен промисъл, а не отвътре“.
Всъщност в албума става дума за злите хора, които ограбват радостта ни, държейки ни като заложници. В живота на всеки възникват злополучни епизоди, когато не си и помисляме за това какво е радост, дори може да се примирим с мисълта, че никога вече няма да се върнем в познатия ни свят, но все пак се решаваме да потърсим изход от ситуацията. Така че това беше важна история за мен и се надявам, че носи насърчение за мнозина“ – завършва Steve Babb.
Албума “Dreaming City” („Градът на мечтите“) ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 13 юни, и този път след новините от 18:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“My Spirit Flies to You” от THE BUDDHIST MONKS SAKYA TASHI LING в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “My Spirit Flies to You” от THE BUDDHIST MONKS SAKYA TASHI LING. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
“Ние сме това, което мислим. Всичко е построено върху мисълта. Всичко се основава на мисленето“ – Гаутама Буда
Монасите от манастира Sakya Tashi Ling, разположен в природния парк Гараф, недалеч от Барселона, се наемат да представят с музикални средства мъдростта на тибетския будизъм. Този манастир принадлежи към една от четирите будистки школи в Тибет, а именно Сакяпа, древен орден, който следва своя духовен водач с титлата Сакя Тризин (владетелят на трона Сакя). Първият носител на тази титла е Кьон Кьончог Гялпо, основал школата Сакяпа през 1073 г. Учителите от традицията Сакя са известни като „Притежателите на всички мъдрости“ заради внушителния обем знания в техните манастири, съхранявани през хилядолетната им история.
Манастирът Sakya Tashi Ling всъщност представлява глобален проект, чиято хуманна цел се основава на мотивацията да бъде от полза за всички хора и за тяхната среда, като възниква с намерението да приложи на практика в днешния свят техния начин на живот, основан на знания, мъдрост и етика. Дейността на участниците в проекта обхваща различни области (човешки, социални, религиозни, образователни и екологични) и нейната основна цел е да предостави методологии и решения, способни да допринесат за подобряване на живота на хората и на обществото.
The Buddhist Monks Sakya Tashi Ling – My Spirit Flies to You
Така се появява идеята на лама Jamyang Tashi Dorje да запишат албум с 13 автентични будистки мантри и молитви, изпълнени от обитателите на Sakya Tashi Ling. След тях са пречистващата Vajasattva, Green Tara, White Tara, Vajra Guru, Black Mahakala и Auṃ Maṇi Padme Hūṃ мантри, както и молитвите за прибежище, за седемте стиха, за просветено съзнание, за развитието на Kundalini и Amitābha, за всеотдайност и за щастието на всички същества.
Звукозаписът е направен в продължение на 10 часа по време на непрекъснати песнопения зад стените на манастира, съчетани с елементи от съвременна поп музика като стремежът на продуцентите Sergio Medrano и Miguel González е да приложат стилистиката на ENIGMA и DEEP FOREST. За целта те смесват гласовете на монасите с тези на певци и звука на ситар, табла, флейта, перкусии, барабани, тамбура, китари, пиано и синтезатори.
Албумът “My Spirit Flies To You” („Моят дух лети към теб“) е издаден най-напред в Испания, където няколко седмици оглавява музикалните класации и толкова успешно се продава, че достига статус на платинен, а след това завладява и други страни по света, включително САЩ.
Ще го чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 6 юни, този път след новините от 18:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Фламенко блус” от Райчо Иванов в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Фламенко блус” от Райчо Иванов. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
„Всичко тръгна от ритъма на фламенко танцьорите, който неустоимо ме завладя. Започнах да се движа и да живея в този ритъм, поведението ми също се промени. И за да се освободя от това обсебване, трябваше да го изсвиря – спомня си тромпетистът Райчо Иванов по повод представянето на албума „Фламенко блус“ в „Картини от една изложба“ и продължава: – Навярно сте чували за световноизвестния писател Франц Кафка. Той без да е ходил в Америка, без да знае английски и без да е общувал с американци, е написал един от най-хубавите романи „Америка”. Аз, който не зная и дума на испански, никога не съм ходил в Испания и не съм общувал с испанци, реших да напиша музика за Испания – страна, която ми е напълно непозната.
Райчо Иванов – Фламенко блус
Испанската музика във втората половина на ХХ век стана много популярна и редица джазови музиканти започнаха да се обръщат към испанския фолклор. Реших и аз да направя нещо по темата и се заех с тази провокация.
Когато албумът излезе, не бях особено очарован. Но с течение на времето „Фламенко блус” започна да ми харесва все повече и взех все по-силно да го усещам. Просто трябваше да се дистанцирам, музиката да „узрее”, за да я почувствам трезво с всичките си сетива.
Фламенкото има силно влияние сред испаноговорящите държави, които основно са в Латинска Америка, а като прибавим към него и блуса, който е преди всичко приоритет на афроамериканските музиканти, става невероятна жизнена симбиоза между две стари култури“ – завършва Райчо Иванов.
Записите са направени по време на концертни представления в НДК през септември 1989 г. и на знаменития фестивал North Sea Jazz в Хага, Нидерландия, на 14 юли 1990 г., белязан от участието на Miles Davis, Dizzie Gillespie, Count Basie, Stan Getz, John McLaughlin, Dave Brubeck, Ray Charles, Carmen McRae, McCoy Tyner, Gil Evans Orchestra, Herbie Hancock, Art Ensemble of Chicago, Pat Metheny и т.н.
Съставът на РАЙЧО ИВАНОВ ДЖАЗ РОК ОРКЕСТЪР включва също така Михаил Грозданов (алт саксофон), Бойко Димитров (сопрано саксофон), Иван Лечев и Вергилий Каталан (китара), Николай Захариев (клавишни инструменти), Венелин Кръстев (бас китара), Емил Александров (барабани) и Георги Вълков (перкусии).
Албума „Фламенко блус“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 30 май, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“На везните на времето” от група ВЕЗНИ в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “На везните на времето” от група ВЕЗНИ. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Музиката е ярко свидетелство за времето, в което е създавана. Група ВЕЗНИ има 17 години творческа дейност на фона на специфични модни тенденции в популярната музика. И сега, 38 години след като групата спира да съществува, предлагаме на вашето внимание албума „На везните на времето”, който ни връща в онези паметни времена. Тогава рок музиката е израз на контра културата на младите хора, които търсеха разчупване на съществуващите догми и забрани – какво да се слуша, чете и говори, как да се облича и да се държи не само на обществени места, но и в личния живот.
Началният период (1965-1972 година) се характеризира с търсене на подходящ за групата стил, като тя последователно преминава през рок и бийт, за да се стигне до фюжън от рок, соул и ритъм енд блус, а в някои изпълнения се включват и елементи на джаз. За целта в края на 1968 година съставът на ВЕЗНИ се разширява с изпълнители на клавирни инструменти и брас секция – тромпет, саксофон и тромбон. Инструменталът „Акварел“ и песента „Негърче на кея“, включени в албума, добре илюстрират този фрагмент от историята на групата.
Вторият период (1972-1982) отразява появилите се течения и стилове, като новият звук на усъвършенстваните междувременно инструменти и синтезатори придава различен облик, различен от този на първия период. Специфичен за този етап е стилът мелъди рок в преобладаващите авторски песни на членовете на групата.
Везни – На везните на времето
Появата на албума „На везните на времето” е свързана с носталгичното настроение на останалите на този свят членове на групата към годините на активна дейност на ВЕЗНИ. Конкретен повод за актуализирането на информацията за тази група и издаването на този албум са издадените през 2019 и 2020 г. две книги, написани от членове на групата. Това са „Когато българският рок прохождаше – историята на първата българска група с брас секция“ на Борис Чеширков и „Когато българският рок съзряваше – историята на рок група ВЕЗНИ – продължение“ на Симо Лазаров.
Развитието на група ВЕЗНИ е съществена част от историята на българския рок, носител на бунта и заряда от 60-те години, и на опитите на българските музиканти да намерят оригинален изказ, с който на световната сцена да откроят своето присъствие.
След няколко разговора със Симо Лазаров се роди заглавието на албума и аз направих компилацията на песните и пиесите сред близо 60 заглавия от тяхната фонотека, така че да се очертае стилистиката на групата през годините, като същевременно се откроят интонационните особености на променящата се музикална действителност в областта на мелъди рока. Сред песните и пиесите има както с авангардна за времето си постановка, например поп сюитата „Да бъде музика“, така и шлагери с непреходна стойност като „Песен, писана на свещ“ и „Молитва“, които и в наши дни звучат силно въздействащо.
Албума “На везните на времето” ще поставим на везните на времето в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в навечерието на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. Слушайте го в събота, 23 май, след новините от 21:00 ч. Това ще бъде неговата премиера.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Grimspound” от BIG BIG TRAIN в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Grimspound” от BIG BIG TRAIN. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
В историята не се ползва похват от рода на „какво би станало, ако…“, но ние можем да зададем въпроса „какво би станало, ако легендарната група GENESIS възкръсне в първоначалния си състав“?
Отговорът е, че в наши дни тя най-вероятно би звучала като британската прогресив рок формация BIG BIG TRAIN. Музикантите обаче не копират и преповтарят направеното от гениалните си предшественици, а намират начин в техния контекст да кажат нещо свое по съвременен и доста различен начин.
Във своя десети студиен албум „Grimspound“ те отново са в ролята на разказвачи на истории – митове и легенди се преплитат с образите на действителни хора, със събития и местности във Великобритания. Сред тях откриваме капитан Albert Ball, летец изтребител от Първата световна война, наредил сред въздушните асове, астронома Charles Green и ботаника Joseph Banks, учени и изследователи на борда на „Индевър“, корабът на капитан James Cook при първото му околосветско плаване (1768-1771 г.), автомобилния състезател John Cobb със световни рекорди за бързина, митичния Икар, дръзнал да стигне до Слънцето, светилището Гримспаунд, изградено преди 3000 години и т.н.
Композициите им умело съчетават келтските фолклорни традиции с джаза и прогресив рока, емоционално са наситени и макар да носят белезите на виртуозността, мелодиите им са достъпни и запомнящи се.
Big Big Train – Grimspound
Певецът David Longdon споделя: „Често пъти си задавам въпроса: „Какво ще остане от нас, кои артефакти ще свидетелстват за нашето време?“ Голяма част от достойнствата на днешния свят е базирана на дигиталните технологии, и си мисля, че е интригуващо да се запитаме какво ще остане от нашето време като археология. Ако тази наша връзка с дигиталната сфера по някакъв начин се загуби поради всичко, което може да сполети нашата цивилизация в бъдеще, не мисля, че ще останат толкова много физически свидетелства, които да разкажат нашата история. Нетрайността е проблем на нашия днешен свят.
Хилядолетна традиция е било около семейното огнище да се разказват истории за реални събития, хора, местности и т.н. С течение на времето тези истории са се превръщали в устно творчество. Всяко поколение разказвачи и слушатели е добавяло свои специфични елементи в повествованието в зависимост от своята култура и обичаи. Така че в крайна сметка нещата, които са се случили в действителност, са могли да бъдат променяни и преосмисляни в този процес. Фолклорът е процес, и двете начала, истинската информация и измислените творчески интерпретации, се комбинират и адаптират по време на този процес. Реалност или фантазия – фолклорният процес е един и същ. Ето защо песните могат да бъдат нещо като исторически паметник, те са в състояние да ни пренесат обратно до конкретни моменти от миналото ни, да пресъздадат образи на хора, места, чувства и емоции“.
Бас китаристът и основният автор на музиката и текста Greg Spawton се включва: „Дълго време се занимавах с археология и история, и забелязвам, че много от дейностите ни в наши дни са недълготрайни. Информацията вече е толкова достъпна и лесна за споделяне, без да е задължително по-дълбоко познание и разбиране. Изглежда, че леко се отдалечаваме от хуманизма, дал основата на съвременното общество. Загрижен съм, че губим от погледа си ценностите от времето на Просвещението, които бяха в основата на научния и социалния прогрес, постигнат от човечеството през последните няколко века“.
Албума “Grimspound” ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 16 май, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Love’s River” от Laura Sullivan в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Love’s River” от Laura Sullivan. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Laura Sullivan започва да свири на пиано на четиригодишна възраст и за първи път взема уроци в семейната ферма в Северна Калифорния. Неин учител е майка ѝ Carol Purdy, известна като писател на книги за деца. „У нас в детските ми години често звучеше музика и много пъти свирехме заедно“ – спомня си по-късно Laura. Тя става автор на музикалния съпровод към хитовия телевизионен сериал “So You Think You Can Dance” („Мислиш си, че можеш да танцуваш“), както и за поредица игрални филми. Музиката й се издава и разпространява от нейната независима звукозаписна компания Sentient Spirit Records.
Ето как обяснява интереса си към жанра New Age:
„Вече бях студентка в колеж, където станах бакалавър по музика, и свирех на пиано свои собствени кратки композиции. Имах идея да направя албум и разговарях с мои приятели как да го запиша. Един от тях ми каза „О, това е в стила на George Winston и и е new age музика“. А аз отвърнах „О, наистина ли? Добре тогава“. Бях чувала музиката му, но не бях наясно, че се нарича new age. Хареса ми стила. Като студентка бях аранжирала няколко композиции с класическа музика и открих, че го правя по грешен начин. За мен беше просто забавно да свиря мелодии. Бях силно повлияна от класическото си обучение и затова започнах с класически мелодии.“
В албумите на Laura Sullivan прави впечатление холистичният подход към въздействието на музиката върху човека, за чиято цел прилага успокояващи музикални композиции на пиано. Без помощта на текстове тя успява да предаде на слушателя всяка своя емоция, преживяна по време на процеса на композиране. В нейната музика откриваме изобилие от красота и елегантност и тя доказва, че не е нужно да свирите силно, за да бъдете чути. Не е нужна сложност или използване на много ефекти.
Laura Sullivan – Love’s River
А ето какво споделя за своя седми студиен албум “Love’s River” („Реката на любовта“):
„В живота си се опитвам се да постигна баланс както със семейството си, като например да намеря дрехите на малката ми дъщеря, така и да продължа да правя музика. Пиша също така текстове за един издател в Ню Йорк, правя музика за телевизионни предавания, като се опитвам да продължа и в таза насока. По правило винаги създавам нещо след вдъхновение и чувствам много по-голяма свобода, когато създавам проект, който да е мой собствен проект. Така стана с „Реката на любовта“. Важно е, че намерих начин всичко да идва от сърцето ми, от това, което искам да изразя като творец. Опитах се да направя албума концептуален и песните да се съчетаят по някакъв начин. Стана много забавно.
Що се отнася до избора на заглавията на пиесите – това се случва в процеса на съчиняване на музиката, в зависимост от образите, които ми идват наум, докато оформям идеите си за мелодиите и хармонията. Същото се отнася до събитията в живота ми, емоциите, които изпитвам от тях. Ще откриете, че те присъстват по мой си начин в музиката ми“ – завършва Laura Sullivan.
Заглавията на отделните изпълнения ни пренасят в света на романтиката с тайни от дълбините, желанието на глухарчето, потока лунна светлина, историята за дъжда и снеговалежа във водата.
За участие в този албум Laura Sullivan кани отличения с Grammy изпълнител и основател на Windham Hill Records, легендарния Will Ackerman. Той свири на акустична китара в пиесата „Blessed“ („Блажен“), както и продуцира четири от композициите в албума. Друга знаменитост е Nancy Rumbel, тя е участник в популярния дует TINGSTAD AND RUMBEL, а тук се изявява на обой и английски рог, към която ще добавим Jeff Oster на флигорна и тромпет, носител на наградите „Албум на годината“ и „Най-добър съвременен инструментален албум“ от NewAgeReporter.com, световноизвестния виолончелист Eugene Friesen, също с Grammy, член на Paul Winter Consort, и изтъкнатата изпълнителка на английски рог Jill Haley.
Албума “Love’s River” („Реката на любовта“), отличен с наградата Grammy за най-добър New Age албум, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 9 май, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Truth” от Jeff Beck в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Truth” от Jeff Beck. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Преди известно време, докато вървеше предаването ни за блус легендите Albert King и Stevie Ray Vaughan, на редакционния телефон ни се обади г-н Иван Николов от Лесковец с предложението да представим китариста Jeff Beck и затова сега се насочихме към негов албум, в който блусът да личи по-ярко.
Към края на 60-те години на миналия век Jeff Beck се нарежда сред водещите британски китаристи, замествайки Eric Clapton в YARDBIRDS през 1965 г., където остава година и половина, и свири заедно с Jimmy Page. След това издава два сингъла с поп музика („Tallyman“ и „Hi-Ho Silver Lining“), които стават хитове.
През 1968 г. той замисля нов проект, а това е годината, когато се появяват „Electric Ladyland“ на Jimi Hendrix, „Wheels of Fire“ на Cream, „Tons of Sobs“ на FREE, „Beggars Banquet“ на ROLLING STONES и най-вече „White Album“ на BEATLES, време на подем в търсенията на нов изказ, благоприятна почва за дръзките и различните. Jeff Beck заявява:
„Просто исках да направя убийствени heavy-heavy-heavy неща, чорапи от цимент да се стичат от двете ми страни и затова събрах страхотна блус група с фронтмен певеца Rod Stewart.“
Но не само Rod Stewart краси дебютния му солов албум “Truth” („Истина“). Сред участниците откриваме Ronnie Wood на бас китарата (по-късно го виждаме в ROLLING STONES), Jimmy Page и John Paul Jones от LED ZEPPELIN, както и Keith Moon от групата WHO.
Jeff Beck – Truth
Записите започват на 14 май 1968 г. в студиото Abbey Road, като в албума включват 10 композиции, 2 от които са инструментални пиеси. Основно това са кавъри: „Ol’ Man River“ от Jerome Kern, „Greensleeves“ от времето на Тюдорите в Англия, „Morning Dew“ на Bonnie Dobson, станала хит през 1966 г. в изпълнението на Tim Rose. Beck отдава дължимото на две от Chicago blues легендите в песните на Willie Dixon във версията на Muddy Waters за „You Shook Me“, и на Howlin’ Wolf с „I Ain’t Superstitious“. Наред с това в албума има 3 оригинални творби с псевдонима Jeffrey Rod, измислен от Beck и Stewart, на практика преработка на блус изпълненията „Let Me Love You“ от Buddy Guy; „Rock My Plimsoul“ с влиянието от „Rock Me Baby“ на B.B. King; и „Blues Deluxe“, подобна на друга песен от B.B. King – „Gambler’s Blues“. Инструменталната „Beck’s Bolero“ с автор Jimmy Page единствено прави изключение, защото е записана по-рано, през 1966 г., и тук е леко преработена.
С този репертоар Jeff Beck успява едновременно както да се придържа към блус традициите, така и да разшири техните граници. Ние чуваме вълнуваща смес от Heavy Blues Rock и класика, с която проправя пътя към Hard Rock-а и мнозина го сочат като предвестник на онова, което по-късно ще се превърне в Heavy Metal. Дебютният албум на LED ZEPPELIN всъщност е след близо половин година в същата стилистика.
Това новаторство обаче идва в повече на продуцента Mickie Most, който задържа подписването на договора и издаването на албума, защото е очаквал подобие на поп хитовете от предната година. Тогава се включва мениджърът Peter Grant, чийто замисъл е доста необичаен – предлага на групата, която е абсолютно неизвестна, веднага да замине за САЩ и да свири пред публика. На 14 и 15 юни в залата Fillmore East в Ню Йорк Jeff Beck прекрачва прага и преминава от класата на добър китарист към велик китарист. Нещо подобно знаем с групата WHO и Jimi Hendrix на Monterey; Alvin Lee на Woodstock; BEATLES в шоуто на Ed Sullivan.
На следващия ден вестник „Ню Йорк Таймс“ публикува отзив с оценка за зашеметяващото въздействие от изпълнението на групата на Jeff Beck. Без да се бави, Peter Grant препраща рецензията към Epic Records и те веднага предлагат да се подпише договор за издаването на албума, което се състои на 1 август 1968 г.
Албумът “Truth” („Истина“) за времето си е почти толкова революционен и влиятелен, както първите албуми на BEATLES, ROLLING STONES и WHO, и сочи посоката, в която по това време се развиват също така CREAM и Jimi Hendrix. Ще го чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 2 май, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Journey Of Souls” от KELDIAN в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Journey Of Souls” от KELDIAN. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Норвежката Symphonic Power Metal група KELDIAN е доста своеобразна. Всъщност говорим за дуо, състоящо се от певеца Christer Andresen, който свири също така на всички китари, и пианиста Arild Aardalen. Необичайното е по-скоро в съчетанието на Electro-Ambient нагласата на Aardalen, бивш Electro DJ и поклонник на Vangelis, със силно подчертаното влияние от Hard Rock (EUROPE и VAN HALEN) и Heavy Metal (IRON MAIDEN) на Andresen. Но това не изчерпва корените в стилистиката на KELDIAN, често наричана „Cosmic Metal“, защото ще споменем също така влиянието на Luca Turilli и Dol Ammad, за да постигнат своята неповторима атмосфера с честа промяна на ритъма и темите.
Вторият студиен албум на KELDIAN е озаглавен “Journey Of Souls” („Пътешествие на душите“, 2008 г.) и тематично в него доминира фантастиката. Текстовете са посветени на проблемите и възможностите на душите, носещи се през пространството и времето, например в последната песен „Dreamcatcher“ („Ловец на мечти“) откриваме думите „В мечтите си мога да създам бъдеще, в което душите ни пътешестват безкрай“.
Keldian – Journey of Souls
През 2019 г. KELDIAN преиздават този албум с повишена динамика на звука и ето какво споделят през прага на времето:
„Започнахме да записваме “Journey Of Souls” преди още дебютният ни албум да бъде официално издаден, бяхме под силен стрес! Когато Perris Records пуснаха „Heaven’s Gate“ през февруари 2007 г., ние вече бяхме нагазили дълбоко в работата върху неговия приемник. Новата музика ни бе силно развълнувала, но се оказа, че работата е много повече, отколкото си представяхме.
В „Пътешествие на душите“ участват голям брой инструменталисти и певци, които се съгласиха да минат през строгата продукция на много амбициозен звукозаписен лейбъл. След появата на “Journey Of Souls” ние значително разширихме кръга с почитатели. И макар и с повече Progressive Rock елементи от дебютния ни албум „Heaven’s Gate“, той беше много добре приет от нашите симпатизанти.
Що се отнася до темите, те гравитират около въпросите „за и против“ търсенето на контакт с извънземни, пътешествията в космоса, и за смисъла – ще изследваме или ще унищожаваме?“ – завършват с въпрос посланието си KELDIAN.
Албума “Journey Of Souls” („Пътешествие на душите“) ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 25 април, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Стихири” от ИСИХИЯ в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Стихири” от ИСИХИЯ. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
„Най-страшното за българската нация в съвремието са не политическите неуспехи, икономическата слабост или дори демографският срив – заявяват музикантите от българската етно формация ИСИХИЯ, – а слабостта и безличието на духа. В такива моменти главна опора на всеки народ са неговите традиции и история, в които се крие стаената му сила. Именно за да достигне до корените на тази сила и да черпи живителна духовност от ядрото на българската същност, се роди ИСИХИЯ – мостът от минало към настояще. ИСИХИЯ е музикалната реплика на въпросите “Кои сме ние?”, “Откъде идваме?”, “Какви културни и исторически традиции носим?”. ИСИХИЯ е звуковата плетеница от чистите фолклорни мотиви на българската песен и мелодика, исихасткото звучене на християнското песнопение, мистиката на балканския дух и романтиката на националната драма в българската история. ИСИХИЯ е музикалният разказ за времето на най-чистата вяра в историята на българския духовен живот. ИСИХИЯ е патриотичният поглед към историческото минало на българите“.
Исихия – Стихири
Проектът „Стихири” на групата ИСИХИЯ се появява след 5 години работа върху него. Както знаете, стихира е вид църковно песнопение в православното богослужение, което съдържа химнографичен текст във формата на строфа, пригодено към определен псалм. Ето какво споделя Евгени Николов от ИСИХИЯ специално за „Картини от една изложба”:
„Ние представяме с този проект своето преклонение пред светлия духовен подвиг и всеотдайно послушание на православното монашество. Целта му е да обърнем внимание върху същността и философията на монашеския мироглед и се опитваме да провокираме преоткриване и разбиране на вътрешната сила и мотивацията на черноризците в православния свят. Затова музикалната естетика на албума е вдъхновена от древната традиция на източноправославното едногласно песнопение.”
Албумът е на два компакт диска, първата му част е озаглавена „Стихири”, втората – „Откровения”, а звуковите етюди в него са записани в Рилския монастир и околностите му. Използвани са мотиви от оригиналните песнопения Херувимска песен (Стихири/Анахорет) и Терирем (Откровения/импресия 12), които са едни от най-старите християнски химни, използвани още в ранно-християнския период по време на богослужебните събрания.
Съставът на ИСИХИЯ тук е:
Евгени Николов – вокали, клавишни инструменти
Веселин Митев – вокали, кавал, гайда, дудук
Петър Делчев – тамбура, чело-тамбура, китари
Панайот Ангелов – перкусии
В записите участват също така гост музикантите Владо Чифлиджанов (гайда, дудук), Димитър Стоянов (тъпан), както и хор от псалти към столичния храм „Св. Георги – Ротонда“.
Този албум ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма „Хоризонт” на БНР в събота, а тази година това е Велика събота, 18 април, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Love Over Fear” от PENDRAGON в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Love Over Fear” от PENDRAGON. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Историята на PENDRAGON, чиито изяви се свързват с възраждането на прогресив рока в началото на 80-те години на миналия век, започва през 1977 година в градчето Stroud от областта Gloucestershire, близо до Лондон. Това е времето на групи като IQ, MARILLION, PALLAS, SOLSTICE и TWELFTH NIGHT. Развитието на PENDRAGON обаче е далеч от тривиалните схеми – през 40-те години на своето съществуване те успяват да се наложат без съществена финансова подкрепа, без прочут мениджър и далеч от “светлините на града”. Тяхното постоянство, граничещо със същински инат, но също тяхната предана и вярна публика в крайна сметка допринасят за световното признание на групата.
“Не се стремим към славата на Мак Поп, онази смесица между Макдоналдс и поп музика, но е трудно да се намери медия, която да е с подобни възгледи. Ние сме достатъчно честни, за да вървим срещу вълната на Мак Поп, а честността е буца самородно злато, много рядко и ценно, което не се среща често в Мак Поп. За това се надявам, че за някои хора сме нещо особено, нещо специално – заявява Nick Barrett, лидер на PENDRAGON. – Обичам да правя музика, въпреки че понякога си задавам въпроса “Защо не си избрах работа като на Мики Маус в Дисниленд”. Друг път ми се иска да върша нещо съвсем различно, но и то ще иска да му се посветиш. Защото да пиша музика, ми отнема доста време, аз съм твърде критичен към това, което правя, и не спирам да го преработвам, докато не ми хареса. И има още едно нещо, което искам да правя – да накарам хората да се смеят, да се радват, нещо което, повярвайте ми, е много трудно.”
Pendragon – Love Over Fear
В единадесетия студиен албум на групата, издаден преди два месеца след 6 години работа върху него, намира отражение любовта на Nick Barrett с неговата приятелка Rachel и преселването им в Cornwall. Тук долавяме полъха на зелената природа и морето, слушаме своего рода химн за чудесата на живота и добрините, всичко в него звучи извисяващо и позитивно, не само лирично, но и музикално. Темата за водата и океана намира особено място в албума и обикновено по положителни поводи, сякаш Nick гледа на океана като на спасител от всички беди.
Всъщност “Love Over Fear” („Любовта е над страха“) е албум за красотата в нашия свят. Лиричният герой се радва на истината и добротата: опира се на нишките, които невидимо свързват всички нас помежду ни и със земния ни дом. В крайна сметка Nick Barrett ни предлага да открием отново чудото, любопитството и приключенията. Той се надява, че в свят, в който често може да бъде прахосана нашата колективна жизнена сила, можем да намерим още веднъж радостта и въображението. И онзи приказен „вечен живот“, който толкова много го търсят – Nick твърди, че можем да го открием тук и сега с тези, които обичаме, в този ослепителен свят точно пред нашите очи.
Албума “Love Over Fear” („Любовта е над страха“) ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 11 април, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
The Other Side 