Начало » Posts tagged 'Картини от една изложба' (Страница 19)
Tag Archives: Картини от една изложба
Forlorn
- ALMA MATER revealed the song “Pain” feat. G. McManus (KOROZY)
- Gallery: RAMPART, HARD COMPANY, STORM and FAT WHITE CHIEFS in Sofia
- Gallery: BESTIA ATER, PAST REDEMPTION and PROKAZA in Sofia
- Gallery: TERRAVORE, CONCRETE, CIROZA and SQUAD OF DEATH in Sofia
- JUDAS PRIEST are working on new album
- NANOWAR OF STEEL reveals music video for new single “Uranus” feat. Michael Starr (STEEL PANTHER)
- Gallery: U.D.O. in Plovdiv
- Rob Halford’s Confess: “I’m a pop tart”
- Gallery: Sea Of Black Festival 2020
- Gallery: SCHIRENC PLAYS PUNGENT STENCH in Bulgaria
“Hadestown” от Anaïs Mitchell в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Hadestown” от Anaïs Mitchell. Събота, 16:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Легендата за Орфей и Евридика е добре позната в цял свят, но с трагичната си версия за участта на двамата, докато оригиналната тракийска легенда е сравнително по-слабо известна. Тя е представена в „Тракийските хроники“, книгата Нави, и в нея Орфей спасява Евридика и „тя остана в царския дворец и храма, скрита от погледите на враговете и любопитните, вярна на своя съпруг и на завета на своя бог“ според „Хрониките на Хаброзалмокс“ – Corpus Regum Thracae – liber regum primus et secundus id est Navvi.
Трагичната интерпретация на легендата за двамата влюбени вълнува редица изявени творци през вековете, сред които композиторите Claudio Monterverdi, Christoph Glück, Jacques Offenbach, режисьорът Jean Cocteau и драматургът Tennessee Williams.
Темата се оказва не по-малко привлекателна и за съвременните музиканти, ето как през 2006 г. Anaïs Mitchell, композитор и изпълнител, започва своето пътешествие към нея за своя четвърти студиен албум, продължило и в наши дни с наградата Grammy през 2020 г. за най-добър албум за мюзикъл:
„Хората често ме питат защо исках да преразкажа тази легенда. Истината е, че първите няколко песни просто излязоха от нищото. Това не беше академична идея за митологията на древните гърци или нещо подобно – песните ме доведоха до мита, а не обратното. Но след като започнах, разпознах в героя на Орфей нещо, което мнозина творци изпитват: невероятният му оптимизъм. В подземния свят правилата са железни, не можеш да върнеш на бял свят мъртъв човек – но Орфей вярва, че ако пее, свири и създаде нещо достатъчно красиво, може би ще успее да направи невъзможното, да разтопи сърцето на камъка, да трогне някого. Усетих това чувство… Тогава реших да пренеса действието по време на Великата депресия и да покажа подземния свят като корпоративна бюрокрация, същевременно си мислех и за политическите последици от този свят“.
През декември 2006 г. в кафенето Langdon Street в Montpelier, щата Върмонт, тя събира съмишленици от театралния проект DIY и представя първата версия на своята опера пред 60 души в малка зала. Това прераства в студиен албум през 2010 г. (него именно ще чуем в „Картини от една изложба“), по-късно виждаме мюзикъл, поставен на сцените в New York, Edmonton и London за да стигне през 2019 г. до Broadway в театъра на Walter Kerr, за да спечели осем награди Tony.
Anaïs Mitchell – Hadestown
Сюжетната линия в албума “Hadestown”, или „Градът на Хадес“, започва с ухажването на Орфей и Евридика, когато тя го пита как може да си позволи да се ожени за нея и да ѝ даде добър живот по време на икономическата депресия. Той отговаря, че с неговата музика ще им донесе всичко, което пожелаят. Въпреки че е влюбена в Орфей, Евридика изглежда предпазлива и не е сигурна в него. Орфей разкрива как Хадес е изградил своята империя в подземния свят, използвайки брутална сила и хитрост, за да принуди жителите да изпълняват неговите безскрупулни намерения. Хадес твърди, че е единственият източник на пари и заетост, но другите смятат, че ги води до жестоко робство и безропотно подчинение. Хадес изкушава Евридика и й предлага да се присъедини към него в подземния свят, където тя ще бъде материално осигурена и подслонена. Орфей е твърдо решен да спаси любовта си и с помощта на Хермес слиза в града на Хадес. Евридика, която е наета от Хадес и е станала негова любовница, осъзнава каква ужасна грешка е направила, изкушена от неговото богатство и власт. Тя съжалява, че е напуснала Орфей и изразява желанието си да се събере отново с него. Когато Орфей най-накрая достига до Хадес, той го моли да пусне Евридика, като пее песен възхвала на любовта. Песента на Орфей е толкова мощна, че Хадес се чувства принуден да изпълни желанието му с условието Орфей да не се обръща по пътя към повърхността, ако иска да запази Евридика. Орфей тръгва към светлината, но е обзет от страх, защото не е в състояние да зърне Евридика и не знае дали тя наистина го следва, затова се обръща. Така Орфей е принуден да се върне сам на повърхността на града…
За участие в албума са привлечени в главните роли достатъчно популярни имена: Anaïs Mitchell като Евридика, Justin Vernon (BON IVER) като Орфей, Ani Difranco – Персефона, Greg Brown – Хадес, Ben Knox Miller (THE LOW ANTHEM) – Хермес, и трите сестри Haden – Petra, Rachel и Tanya като Мойрите.
Албума “Hadestown”, или „Градът на Хадес“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” по програма “Хоризонт” на БНР в събота, 19 септември, и този път след новините от 16:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Destination Set to Nowhere” от VISION DIVINE в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Destination Set to Nowhere” от VISION DIVINE. Събота, 16:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
…Командир на космически кораб, отвратен от света, в който живее, решава да напусне Земята и да я остави на алчните и жадни за власт политици, които причиняват отчаяние. Той изгражда огромен космически кораб, нарича го Елпис, така се казва духът на надеждата в древногръцката митология, и заедно с група съмишленици, мъже и жени, се отправя към космоса в търсене на нова планета, където да започнат нов живот и да го построят по начина, по който искат. След като години бродят из космоса, те най-накрая намират съвършената планета, която им прилича на райски кът, и кацат върху нея. Но дори и една година не е изминала от пристигането им, когато хората от екипажа започват да проявяват алчност и да се държат като същите политици, които са оставили на Земята, в стремежа си да получат повече власт един над друг. Всичко това ужасява командира и той решава да си тръгне. Връща се на космическия кораб Елпис, стартира го, но не задава никакъв маршрут, дестинацията е зададена наникъде…
Това е сюжетната линия, която ни представят музикантите от италианската Progressive Power Metal група VISION DIVINE в своя седми студиен албум “Destination Set to Nowhere”, или „Дестинацията е зададена наникъде“.
VISION DIVINE първоначално започва като солов проект на китариста Olaf Thörsen (LABYRINTH), но в крайна сметка музикантите решават да продължат като пълноценна група, която се откроява с великолепни вокали, мощни метъл рифове, епични клавиатури и завладяващи мелодии.
Vision Divine – Destination Set to Nowhere
Ето какво споделя в интервю Olaf Thörsen, който също така е продуцент на албума и автор на концепцията му:
„Композирането и записването на този албум ни отне повече от година. Смятахме, че това издание е важно за нас, защото в случай на провал, кой ли пък знае, можехме дори да решим да си кажем „благодаря и сбогом“. Имахме нужда от албум, с който да заявим, че най-доброто тепърва предстои. Не оставихме нищо на съдбата, работихме усилено, за да направим всичко да съвпада идеално по отношение на цялостния звук и за да накараме всяка песен да звучи различно, да смесим всички влияния и жанрове, които харесваме, като останем верни на стила си и бъдем разпознаваеми от феновете ни. Разказвам историята на човек, който е толкова омерзен от този свят, управляван от политици, банки, войни, омраза, че накрая взема решението да построи космически кораб и да напусне Земята заедно с всички онези хора, които мислят същото като него. Заедно те ще се опитат да намерят нов свят и да го направят по-добър от този, който напускат… Ще намерят нова планета, но там той ще разбере, че нещата не са такива, каквито е мечтал, защото хората имат своя природа, и няма нов свят, който да бъде намерен като новия Рай. Ние сме тези, които правят света по-добър или по-лош. Засега имаме само този свят, в който живеем, и предполагам, че трябва да спрем да се оплакваме колко лоши са другите и да започнем да мислим колко лоши сме НИЕ. Трябва да се чудим дали наистина всички сме толкова добри хора, както си мислим. Не толкова много хора биха казали „ужасен съм“ и със сигурност не са, но въпреки това не правят нищо, за да стане света по-добър, така че защо да очакваме другите да правят повече от това, което правим самите ние? Това е верига, към която всички сме свързани, и това трябва да се промени“ – завършва Olaf Thörsen.
Албума “Destination Set to Nowhere”, или „Дестинацията е зададена наникъде“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” по програма “Хоризонт” на БНР в събота, 12 септември, този път след новините от 16:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
„Фолк скат“ в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя „Фолк скат“. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Откакто свят светува, нашите народни песни и свирни не потъват в забрава. Те вдъхновяват нови и нови творци да пресъздават за кой ли път в творбите си духа на народната музика. Преди стотина години това е правил Добри Христов, след него така са постъпвали Петко Стайнов, Филип Кутев, Николай Кауфман… Тяхното дело продължава и Кирил Тодоров, композитор и дългогодишен концерт майстор на операта в Стара Загора, с повече от 600 авторски песни и обработки в областта на фолклора.
ФОЛК СКАТ БЕНД е неговото върхово постижение при създаването и работата с акапелни вокални ансамбли. Първият от тях е ТРАЯНА, сформиран през 1985 г. под влиянието на французите от SWINGLE SINGERS, който още с първите си изяви печели Голямата награда на фестивала „Тракийска лира“ през 1985 г. с родопската народна песен „Вечеряй, Радо“. Така след време идва ред на изпълненията на ФОЛК СКАТ БЕНД, които именно ще представим в „Картини от една изложба“ с едноименния им албум.
Folk Scat Band – Folk Scat
ФОЛК СКАТ БЕНД са в следния състав: Кирил Тодоров (композитор, аранжор, диригент, цигулка, вокал и перкусии), Мариана Васева (сопран), Антоанета Крумова (сопран), Диана Георгиева (алт) и Тодор Герджиков (тенор), които идват основно от Националното училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев“ в Котел и са добре запознати с фолклорното пеене.
По същото време от другата страна на Атлантика, в Ню Йорк, в началото на 80-те години Bob Haddad, любител етно музиколог, учител и професионален музикант, започва да записва демо касети на традиционни музиканти в апартамента си и създава звукозаписната компания Music Of The World, която бързо се развива и добива популярност. Не е известно къде и кога Bob Haddad чува за първи път изпълненията на ФОЛК СКАТ БЕНД, но през 1996 г. той подписва договор с тях в столичния хотел „Хемус“, където е отседнал. По силата на този договор той продуцира албум с 13 изпълнения, записани в Студио Балкантон само за 2 дни. В стилистичен план песните представят своеобразно съчетание на български фолклор и поп музика с бибоп и суинг джаз в многогласна хармония. В допълнение към acapella пеенето ФОЛК СКАТ БЕНД тук използват в отделни сегменти ударни инструменти и цигулка.
Албума „Фолк скат“, издаден в САЩ и Канада със завиден успех, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в навечерието на Деня на Съединението, събота, 5 септември, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Lies and Butterflies” от MYSTERY в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Lies and Butterflies” от MYSTERY. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Знае ли някой какво се случва с облаците в небето?
Знае ли някой какво се случва с луната в нощта?
Знае ли някой какво носи вятърът в полето?
Michel St-Père
Малко повече от две години след издаването на успешния си студиен албум „Delusion Rain“, музикантите от канадската прогресив рок група MYSTERY в състав: певецът Jean Pageau, Francois Fournier на бас китарата и клавишните инструменти, Jean-Sebastien Goyette на барабаните, Sylvain Moineau на китарите, Antoine Michaud на клавишните инструменти и лидерът Michel St-Père на китарите и клавишните инструменти, представят своя албум “Lies And Butterflies” на фестивала „Night of the Prog“ в Loreley, Германия, през 2018 г.
Още от най-ранните дни на прогресив рока групите от Англия винаги са получавали топло посрещане в провинция Квебек, родното място на MYSTERY. Може би това е някакво вродено европейско музикално съзнание, или може би това е така, защото хората от Квебек се стремят да запазят и насърчават собствената си музикална култура, която е богата на класическа музика, на фолклор, джаз и рок жанрове. Затова не е странно, че извън Квебек, MYSTERY няма кой знае какво популярност в Канада, а пък именно в Европа тя намира най-добър прием.
Mystery – Lies and Butterflies
Michel St-Père споделя в интервю:
„За мен прогресив рокът има много широк спектър като музикален стил, той може да включва елементи от джаза, класиката, New Age, хард рока, като на нас това ни дава възможност постоянно да разширяваме изразните си средства с нещо ново. Когато бях тийнейджър, израсъл в Квебек, прогресив рокът звучеше навсякъде, но ми отне известно да стигна до него, в началото слушах най-вече хард род. Всъщност първият прогресив рок, с който започнах, беше на канадската група RUSH. По-късно вече станах голям фен на GENESIS, а след това и на MARILLION. Мисля обаче, че първият истински прог албум, който чух, беше у дома на мой приятел тогава. Това беше „The Yes Album“ с песента “Yours is no Disgrace” на групата YES. А първият прогресив рок албум, който сам си купих освен тези на Rush, беше „A Trick of the Tail“ от GENESIS, който и до ден днешен остава любимият ми прогресив рок албум.
Обичам да съм заобиколен от музика и в наши дни, като съчетавам работата ми с MYSTERY и в звукозаписната ни фирма Unicorn Digital. За първия случай си мисля, че композирането на музика е много странен процес, и трябва да призная, че всъщност не го разбирам. Тук има много повече чувство, защото ако започнете да мислите, нищо няма да се случи, то трябва да дойде от само себе си.
По отношение на бизнеса ни се водя от принципа: продължавам, дори когато смятам, че ситуацията е безизходна. Никога не обещавам нещо, което не мога да направя, и се старая да бъда честен и с отворени за новостите сетива по отношение на бизнес страната на музиката от нашите артисти. И разбира се, търся възможно най-добрите изпълнители, без да измервам успеха на албума им по отношение на качеството след данните за продажбите“ – завършва Michel St-Père.
Текстовете на песните в албума „Lies And Butterflies“ (чието заглавие носи закачка с идиоми от викторианската епоха и на български тогава може да се преведе приблизително като „врели-некипели“, а иначе е „Лъжи и пеперуди“), са посветени на тревогите за състоянието на планетата Земя, за смелостта да мечтаеш, да отстояваш правата си и стремежа към свобода, но и за безчестието в човешките отношения и лъжите, за вярата и самотата, и разбира се, за любовта, която се рее като пеперуда.
Албума „Lies And Butterflies“, или „Лъжи и пеперуди“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 8 август, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Tall, Dark and Handsome” от Delbert McClinton and SELF-MADE MEN + Dana в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Tall, Dark and Handsome” от Delbert McClinton and SELF-MADE MEN + Dana. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
В английския език фразата „висок, тъмен и красив“ („Tall, Dark and Handsome“) се отнася до типажа на привлекателен мъж от любовните истории, насочени предимно към жени. Появява се в началото на миналия век, за да стане популярен идиом в Холивуд през 20-те години, най-вече заради култа към актьора Rudolph Valentino.
Тази фраза в наши дни още звучи, ето какво разказва именитият музикант Delbert McClinton защо я е избрал за заглавие на своя 28 студиен албум:
„Преди повече от 20 години бях в Швеция и си купих малка скулптурна пластика като сувенир, и точно него може да видите на обложката на албума. Оттогава го имам в къщата си. Един ден минавах край него и си рекох „висок, тъмен и красив“. Не мисля, че това е заглавие, което хората може лесно да забравят.“
Delbert McClinton е ярък представител на тексаския блус и има съществен принос за възраждането на интереса към този стил, за което има 4 отличия Grammy, но също така е споменаван за пионер на движението Americana roots, синтезирало такива музикални жанрове като блус, джаз, соул, кънтри, рок и т.н., родени в Новия свят. Паметна остава срещата на Delbert с John Lennon през 1963 г., по време на която му дава уроци как да свири на блус хармоника.
Delbert McClinton – Tall, Dark and Handsome
Преди време Delbert McClinton си купува къща в Мексико и кани своите музиканти да работят там заедно:
„С тези момчета свирим повече от пет години. Каня ги за период от по 5-10 дни в Мексико и си прекарвахме чудесно, забавлявахме се през цялото време, работейки върху новия материал за “Tall, Dark and Handsome”, за който не само аз имам принос. Като дете си мечтаех да спечеля пари, да си купя джип и да замина за Мексико, има някаква магия в тази страна, все едно е произведение на изкуството.
Но да се върна към работата ни с моята група SELF-MADE MEN и саксофонистката Dana Robbins, с които в албума „Висок, тъмен и красив“ отдадохме нещо като почит на тексаския блус, с чиято музика израснах. Нямахме ограничения да правим музиката, която искахме да правим. Това е ключов фактор за креативността. Нямаш никакви граници и това е най-доброто чувство на света. Вижте, съвременната музика ми се вижда скучна. Толкова е трудно да намеря нещо ново, което да ми хареса. Ето защо обичам своята група, защото правим онова, което ни харесва. Можете да го наречете блус рок или кънтри рок, суинг, или Americana Roots, или каквото и да е, но едно от най-важните неща за моите песни продължава да е, че винаги сочат някакъв изход дори в най-отчаяни ситуации. Не правя песни, които водят като спирали в черната бездна. В моите песни винаги звучи нещо като „всичко ще бъде наред“, искам да носят положителни чувства в слушателя, да са с хумор и самоирония, и да оставят приповдигнато настроение накрая.
Във всяка моя песен разказвам някаква история, при това съвсем откровено, без значение дали става дума за равносметката на живота ми като музикант, за глупостите около нас и за странните обрати на съдбата, или пък за някоя нова страст, но и за срещата с фатална жена и изгубената любов. В последната песен „Поема“ правя обобщение на житейския ми опит и представям суровата реалност да си музикант в наши дни, за любовта си към моята професия. Ще ви призная нещо накрая: обичам да съчинявам музика – както си седиш и изведнъж от пустотата се появява песен, това е някаква магия…“ – завършва Delbert McClinton.
В записите на албума „Висок, тъмен и красив“ освен него участва внушителен състав музиканти: Dana Robbins (саксофон), Jack Bruno (барабани), Mike Joyce (бас китара), Bob Britt (китара), James Pennebaker (китара), Kevin Mckendree (клавишни инструменти), Quentin Ware (тромпет), Dennis Wage (клавишни инструменти), Joe Maher (барабани), Glenn Worf (бас китара), Yates Mckendree (китара), Jim Hoke (тенор и баритон саксофон, акордеон и кларинет), както и вокална група, за постигнат впечатляващ резултат, отличен с наградата Grammy през 2020 г. за най-добър традиционен блус албум.
Албума “Tall, Dark and Handsome”, или „Висок, тъмен и красив“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 1 август, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Ghost Stories” от COLDPLAY в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Ghost Stories” от COLDPLAY. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Издаденият през 2011 г. албум „Mylo Xyloto“ на британската група COLDPLAY има завиден успех: първо място в класациите на 18 страни с продажби, донесли 16 платинени сертификата. Стилистиката на този албум бележи съществено развитие в посока прилагане на широк инструментариум, наличие на множество хорови елементи и сочно музикално обагряне, заразяващо със своя оптимизъм.
Затова мнозина очакват с интерес следващото заглавие в тяхната дискография, работата върху което започва в началото на 2013 г. в дома на бас китариста Guy Berryman. Там е оборудвано малко студио, където всеки от групата може да експериментира по време на паузата след изтощителното турне за представянето на „Mylo Xyloto“.
За разлика от друг път певецът Chris Martin приканя своите колеги да се включат в съчиняването на песни, докато в предишните проекти той носеше основната тежест за текстовете и музиката. Това дава резултат, например основната тема в изпълнението „Magic“ е създадена от Guy Berryman докато свири на бас китарата и така създават доста песни, като всеки от COLDPLAY има принос за крайния резултат. Общото звучене в случая е доста по-интимно и се забелязва завръщане към акустичното начало в тяхното развитие.
Coldplay – Ghost Stories
Темите в „Ghost Stories“ или „Истории за призраци“ са насочени към присъствието на миналото и проекцията на наши някогашни постъпки в настоящето ни, което влияе на способността да се отдадем на безусловната любов. Както споделя Chris Martin, албумът ни представя своего рода пътешествие с цел подготовка за безусловната любов:
„Аз си представям идеята за „Ghost Stories“ като отговор на въпроса как така позволяваме на нещата, които са ни се случили в миналото, да влияят на нашето настояще и бъдеще, та те са само призраци. Признавам си, че имаше време, когато чувствах, че тези събития ме влачат към дъното и разрушават живота ми, както и живота на моите близки. Имах щастието да срещна много добър суфи учител, който започна да ме въвежда в идеите си така: „Ако се примириш със своето минало и нещата, които си преживял, те ще се превърнат в нещо по-благородно“. Когато ми го каза, не можах да вникна в смисъла на тези думи, но вярвах, че ще ми помогнат да се оправя. И колкото повече навлизах в неговото учение, толкова по-добре вървеше процесът на създаване на песните.“
Ето цитат по този повод от Ибн ал Араби: „Аз изповядвам религията на Любовта, който и път да поемат камилите ѝ. Любовта е моята религия и моята вяра.“
И още: „Най–изисканото нещо, което открих в любовта е да намериш извънмерна любовност – ашк, и тотална обич – хаул; тревожен копнеж, влюбеност и слабеене от любовен порив дотам, че да се въздържиш от съня и от сладостта на храната, без да знаеш в кого и чрез кого. Твоята любима не ти се изявява в конкретна форма. Тази пламенна любов, която откриваш, виждайки я, се привързва към нея и така узнаваш, че е това е била твоята любима, без да си усещал. Това е сред най-фините и скрити неща, които душите съзерцават отвъд булото на неведомото.”
Албума „Ghost Stories“, или „Истории за призраци“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 25 юли, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
Предаването “Картини от една изложба”, което трябваше да се излъчи в събота, се отлага
Сергей Шишов, водещ на предаването за концептуални албуми “Картини от една изложба” ни изпрати съобщение, че поради отразяването на протестите от страна на Българското национално радио, анонсираното представяне на албума “Lies And Butterflies” от MYSTERY се отлага.
Mystery – Lies and Butterflies
Миналата събота пък представянето на “Ghost Stories” от COLDPLAY също не се състоя. Очакваме информация, кога предаванията ще се осъществят.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Lies and Butterflies” от MYSTERY в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Lies and Butterflies” от MYSTERY. Събота, 18:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Знае ли някой какво се случва с облаците в небето?
Знае ли някой какво се случва с луната в нощта?
Знае ли някой какво носи вятърът в полето?
Michel St-Père
Малко повече от две години след издаването на успешния си студиен албум „Delusion Rain“, музикантите от канадската прогресив рок група MYSTERY в състав: певецът Jean Pageau, Francois Fournier на бас китарата и клавишните инструменти, Jean-Sebastien Goyette на барабаните, Sylvain Moineau на китарите, Antoine Michaud на клавишните инструменти и лидерът Michel St-Père на китарите и клавишните инструменти, представят своя албум “Lies And Butterflies” на фестивала „Night of the Prog“ в Loreley, Германия, през 2018 г.
Още от най-ранните дни на прогресив рока групите от Англия винаги са получавали топло посрещане в провинция Квебек, родното място на MYSTERY. Може би това е някакво вродено европейско музикално съзнание, или може би това е така, защото хората от Квебек се стремят да запазят и насърчават собствената си музикална култура, която е богата на класическа музика, на фолклор, джаз и рок жанрове. Затова не е странно, че извън Квебек, MYSTERY няма кой знае какво популярност в Канада, а пък именно в Европа тя намира най-добър прием.
Mystery – Lies and Butterflies
Michel St-Père споделя в интервю:
„За мен прогресив рокът има много широк спектър като музикален стил, той може да включва елементи от джаза, класиката, New Age, хард рока, като на нас това ни дава възможност постоянно да разширяваме изразните си средства с нещо ново. Когато бях тийнейджър, израсъл в Квебек, прогресив рокът звучеше навсякъде, но ми отне известно да стигна до него, в началото слушах най-вече хард род. Всъщност първият прогресив рок, с който започнах, беше на канадската група RUSH. По-късно вече станах голям фен на GENESIS, а след това и на MARILLION. Мисля обаче, че първият истински прог албум, който чух, беше у дома на мой приятел тогава. Това беше „The Yes Album“ с песента “Yours is no Disgrace” на групата YES. А първият прогресив рок албум, който сам си купих освен тези на Rush, беше „A Trick of the Tail“ от GENESIS, който и до ден днешен остава любимият ми прогресив рок албум.
Обичам да съм заобиколен от музика и в наши дни, като съчетавам работата ми с MYSTERY и в звукозаписната ни фирма Unicorn Digital. За първия случай си мисля, че композирането на музика е много странен процес, и трябва да призная, че всъщност не го разбирам. Тук има много повече чувство, защото ако започнете да мислите, нищо няма да се случи, то трябва да дойде от само себе си.
По отношение на бизнеса ни се водя от принципа: продължавам, дори когато смятам, че ситуацията е безизходна. Никога не обещавам нещо, което не мога да направя, и се старая да бъда честен и с отворени за новостите сетива по отношение на бизнес страната на музиката от нашите артисти. И разбира се, търся възможно най-добрите изпълнители, без да измервам успеха на албума им по отношение на качеството след данните за продажбите“ – завършва Michel St-Père.
Текстовете на песните в албума „Lies And Butterflies“ (чието заглавие носи закачка с идиоми от викторианската епоха и на български тогава може да се преведе приблизително като „врели-некипели“, а иначе е „Лъжи и пеперуди“), са посветени на тревогите за състоянието на планетата Земя, за смелостта да мечтаеш, да отстояваш правата си и стремежа към свобода, но и за безчестието в човешките отношения и лъжите, за вярата и самотата, и разбира се, за любовта, която се рее като пеперуда.
Албума „Lies And Butterflies“, или „Лъжи и пеперуди“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 18 юли, след новините от 18:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Ghost Stories” от COLDPLAY в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Ghost Stories” от COLDPLAY. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Издаденият през 2011 г. албум „Mylo Xyloto“ на британската група COLDPLAY има завиден успех: първо място в класациите на 18 страни с продажби, донесли 16 платинени сертификата. Стилистиката на този албум бележи съществено развитие в посока прилагане на широк инструментариум, наличие на множество хорови елементи и сочно музикално обагряне, заразяващо със своя оптимизъм.
Затова мнозина очакват с интерес следващото заглавие в тяхната дискография, работата върху което започва в началото на 2013 г. в дома на бас китариста Guy Berryman. Там е оборудвано малко студио, където всеки от групата може да експериментира по време на паузата след изтощителното турне за представянето на „Mylo Xyloto“.
За разлика от друг път певецът Chris Martin приканя своите колеги да се включат в съчиняването на песни, докато в предишните проекти той носеше основната тежест за текстовете и музиката. Това дава резултат, например основната тема в изпълнението „Magic“ е създадена от Guy Berryman докато свири на бас китарата и така създават доста песни, като всеки от COLDPLAY има принос за крайния резултат. Общото звучене в случая е доста по-интимно и се забелязва завръщане към акустичното начало в тяхното развитие.
Coldplay – Ghost Stories
Темите в „Ghost Stories“ или „Истории за призраци“ са насочени към присъствието на миналото и проекцията на наши някогашни постъпки в настоящето ни, което влияе на способността да се отдадем на безусловната любов. Както споделя Chris Martin, албумът ни представя своего рода пътешествие с цел подготовка за безусловната любов:
„Аз си представям идеята за „Ghost Stories“ като отговор на въпроса как така позволяваме на нещата, които са ни се случили в миналото, да влияят на нашето настояще и бъдеще, та те са само призраци. Признавам си, че имаше време, когато чувствах, че тези събития ме влачат към дъното и разрушават живота ми, както и живота на моите близки. Имах щастието да срещна много добър суфи учител, който започна да ме въвежда в идеите си така: „Ако се примириш със своето минало и нещата, които си преживял, те ще се превърнат в нещо по-благородно“. Когато ми го каза, не можах да вникна в смисъла на тези думи, но вярвах, че ще ми помогнат да се оправя. И колкото повече навлизах в неговото учение, толкова по-добре вървеше процесът на създаване на песните.“
Ето цитат по този повод от Ибн ал Араби: „Аз изповядвам религията на Любовта, който и път да поемат камилите ѝ. Любовта е моята религия и моята вяра.“
И още: „Най–изисканото нещо, което открих в любовта е да намериш извънмерна любовност – ашк, и тотална обич – хаул; тревожен копнеж, влюбеност и слабеене от любовен порив дотам, че да се въздържиш от съня и от сладостта на храната, без да знаеш в кого и чрез кого. Твоята любима не ти се изявява в конкретна форма. Тази пламенна любов, която откриваш, виждайки я, се привързва към нея и така узнаваш, че е това е била твоята любима, без да си усещал. Това е сред най-фините и скрити неща, които душите съзерцават отвъд булото на неведомото.”
Албума „Ghost Stories“, или „Истории за призраци“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 11 юли, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Fairy Dreams” от David Arkenstone в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Fairy Dreams” от David Arkenstone. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Преди време представихме в „Картини от една изложба“ американския мулти инструменталист David Arkenstone и той предизвика жив интерес сред нашите слушатели, които дълго след това ни пишеха за него. David е известен е като майстор на великолепни музикални пейзажи, в които успешно прилага инструментариум от електронната и симфоничната музика и всички жанрове между тях.
Той има впечатляваща кариера, която включва повече от 45 албума, 20 хита в Billboard, музикални съпроводи за филмови и телевизионни постановки, реклами и компютърни игри (Warcraft, Starlight Inception, Wizard Quest), паметни представления в нюйоркската зала Radio City Music Hall и амфитеатъра Hollywood Bowl, музикален съпровод към десетки игрални и документални филми, и музика за олимпийските игри, която се използва и до днес. Изпитва силна страст да кани слушателите си на музикални пътешествия, да им представя своеобразни звукови гоблени, които пресъздават всяка човешка емоция.
David Arkenstone – Fairy Dreams
„Представям си мястото, където бих искал да отида, или приключението, което бих искал да направя, оставям въображението ми да се освободи и то да ме води“, заявява David Arkenstone.
Той описва албума “Fairy Dreams” („Приказни мечти“) като „Cinematic New Age Rock“:
„Понякога е трудно да категоризирам музиката си, а този термин добре илюстрира моето виждане. Обичам да съчетавам различни влияния в музиката докато се получи симфоничен музикален гоблен, а в случая моята идея беше да представя с музика фантазията на приказния свят. Харесваше ми процеса на създаване на албума “Fairy Dreams”, направих го с любов и е прекрасно, че достигна до толкова много хора, резултат от съвместната ми работа с някои прекрасни музиканти като цигуларката Luanne Homzy и флейтистката Susan Craig Winsberg.
Същевременно трябва да отбележа, че технологиите създадоха някои чудесни инструменти за създаване на музика. Компютърът ми позволява да оркестрирам изцяло композициите си и наистина добре да ги балансирам. World Music, класическият рок и New Age са някои от стиловете, от които черпя вдъхновение и аз искрено се наслаждавам на тъкането на моя гоблен с елементи от тях, което е едновременно забава и приключение. Винаги съм обичал звука на оркестъра, и сега с новите технологии се надявам, че намерих вярната бленда, съчетаваща най-добрите елементи от акустичния и електронния звук“ – завършва David Arkenstone.
Албума “Fairy Dreams”, или „Приказни мечти“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 4 юли, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
The Other Side 