Начало » Posts tagged 'Картини от една изложба' (Страница 18)
Tag Archives: Картини от една изложба
Forlorn
- ALMA MATER revealed the song “Pain” feat. G. McManus (KOROZY)
- Gallery: RAMPART, HARD COMPANY, STORM and FAT WHITE CHIEFS in Sofia
- Gallery: BESTIA ATER, PAST REDEMPTION and PROKAZA in Sofia
- Gallery: TERRAVORE, CONCRETE, CIROZA and SQUAD OF DEATH in Sofia
- JUDAS PRIEST are working on new album
- NANOWAR OF STEEL reveals music video for new single “Uranus” feat. Michael Starr (STEEL PANTHER)
- Gallery: U.D.O. in Plovdiv
- Rob Halford’s Confess: “I’m a pop tart”
- Gallery: Sea Of Black Festival 2020
- Gallery: SCHIRENC PLAYS PUNGENT STENCH in Bulgaria
“This Land” от Gary Clark Jr. в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “This Land” от Gary Clark Jr. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Когато през 1940 г. знаменитият кънтри певец Woody Guthrie съчинява текста на песента „This Land Is Your Land“ („Тази земя е твоята земя“), станала едва ли не национален химн с призива си за равенство, едва ли е предполагал, че тя ще има развитие 80 години след това.
Ето какво си спомня блус рок китаристът Gary Clark Jr. за нея по повод на своя албум “This Land” („Тази земя“), в който излага своята гледна точка на проблема с неравенството:
„This Land Is Your Land“ е една от първите песни, които научаваме като деца, и я пеем заедно… Това е нещо като обещание за вярност… И когато сте деца, всички сте заедно. Не виждате разлики, докато не пораснете и възрастните не започнат да ви влияят да мислите за другите хора по определен начин. Просто искам с “This Land” да се върна към пеенето, към духа на „Тази земя е твоята земя“ отново, както във времената, когато бяхме деца, знаете ли?“
Gary Clark Jr. е сред най-ярките звезди на съвременната блус рок сцена, носител на 4 отличия “Grammy”, за него Eric Clapton твърди, че не е чувал след Jimi Hendrix друг да поднася китарния поток по подобен начин. Gary има зад гърба си участия със всички значими музиканти в спектъра от BB King и Jeff Beck до Alicia Keys и FOO FIGHTERS, включително 5 пъти с ROLLING STONES. А в началото са клубът на Clifford Antone в Остин, щата Тексас, откъдето тръгва доста преди това Stevie Ray Vaughan, и тук именно Clark получава уроци от Jimmie Vaughan, Hubert Sumlin, Calvin ‘Fuzz’ Jones, Pinetop Perkins, поели от своя страна щафетата на великата блус традиция от Muddy Waters и Howlin’ Wolf.
Gary Clark Jr. – This Land
Но да се върнем към темата на албума „Тази земя“, а тя е за расовата дискриминация на битово ниво, която е все още жива на места в САЩ. Gary Clark, роден и израсъл в Остин, си спомня с болка времената, когато на оградата на дома им редовно са писали „негър“, пускали са кучешки екскременти в пощенската им кутия, и демонстративно са дефилирали с камиони с развети знамена на Конфедерацията пред тях. А това продължава и в наши дни, макар и в по-малка степен. Неотдавна той си купува къща с 50 акра земя в същия Остин, за да отгледа в нея с жена си двете им деца: „Моят съсед идва при мен и ме пита: „Кой е собственикът на тази къща? Няма начин вие да живеете тук – кой е собственикът?“
Ето от такива чувства се заражда и едноименното изпълнение от албума “This Land”, което за мнозина е може би първата наистина велика песен в кариерата на Clark, и не случайно тя се възприема като предизвикателен химн, нареждайки я до „This is America“ на Childish Gambino и „Formation“ на Beyoncé с нейното гръмко изобличаване на расизма в Америка.
В записите на този албум Gary Clark Jr. се изявява като композитор, певец, продуцент и тон инженер, свири на китара, на бас китара, клавишни инструменти и перкусии, тук участват също така гост музиканти и вокални групи, за да постигнат впечатляващ резултат, белязан от три награди “Grammy” през 2020 г.: за най-добър съвременен блус албум, за най-добра рок песен и за най-добро рок изпълнение.
Албума “This Land”, или „Тази земя“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” по програма “Хоризонт” на БНР в събота, 14 ноември, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
„Weltschmerz“ от FISH в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя „Weltschmerz“ от FISH. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Поет, актьор, певец и композитор, шотландецът Derek William Dick, повече познат като FISH, е една от най-ярките фигури в прогресив рока, която изразява своите чувства и реагира на образите от реалността по един неповторим начин. Той ни е добре познат както със самостоятелните си албуми, така от участието си в групата MARILLION, а също и с трите си гостувания у нас преди време в Банско, София и Пловдив.
Сега, 32 години след началото на соловата си кариера, FISH ни представя своя единадесети и финален албум, издаден след пет години работа върху него, с всички белези да бъде неговата лебедова песен, и дано да не съм прав.
Ето как той се самоопределя: „Аз съм сивобрад воин, поет без никакво признание. Думите ми са моите оръжия, които предлагам с презрение. Меланхоличната ми страна обаче е нещо, което не можете да пренебрегнете. Моята мотивация не можете да поставите под въпрос, нито силното ми чувство за правилно и грешно.“
Fish – Weltschmerz
„Weltschmerz“ се казва последният опус на FISH, за който авторът твърди, че е автобиографичен: „В тези песни се изповядвам, присъствам във всяка една от тях и не осъзнавах това, докато не ги изпях в студиото, и така научих много за себе си при създаването на този албум.“
По време на работата върху този проект музикантът е подложен на силен стрес заради смъртта на баща си, деменцията на майка си, за която поема да се грижи, и собственото си влошено здраве наред със световните събития, на които реагира присърце: войната в Сирия, бежанската вълна в Европа, Brexit, и за последно – коронавирусната пандемия. Думата „weltschmerz“ е немска, така е навлязла в много езици по света, на български се превежда като „мирова скръб“, а иначе е въведена от немския писател Jean Paul през 1823 г. в романа му „Зелина или за безсмъртието на душата“. Сред най-изявените писатели и поети, които използват това понятие, са George Byron и Heinrich Heine.
Въпреки това заглавие, независимо че мрачните теми са в основата на много от песните, това не е депресиращ албум. FISH ни се вижда мобилизиран и с готовност да се бори срещу неприятностите и несправедливостите, като позитивната му нагласа добре личи в песента „C Song (The Trondheim Waltz)“, където той твърди „Няма да ви позволя да ме повалите, не искам да се влюбвам в тъгата ви“.
Текстовете са били винаги силната страна от песните на FISH. Още от времето на MARILLION стиховете му заемат ключова част от неговите изпълнения и дават възможност на поетичната му муза да се изявява в цялата си пълнота. Всъщност песните му ни стават близки с нюансите на поетичните образи, с играта на думи. Например в „Man with a Stick“ (буквално „Човекът с пръчката“) от най-новия му албум, заглавието на английски може да звучи и като „Възрастен човек“, и става дума за употребата на думата в различни ситуации: като бастун, с който се подпира някой болен или възрастен човек, до злоупотребата ѝ за телесно наказание (тогава е тояга), като оръжие за контрол, когато се борави с нея като палка от полицията, потушаваща бунтовете на миньорите, или във формата на пистолет по време на война.
Най-яркото послание във „Weltschmerz“ носи едноименната песен, с която завършва този албум, с който FISH обявява края на звукозаписната си кариера за да търси своето поприще като писател, сценарист или нещо друго. Той прави извода „дойдох в страна, която някога смятах за свой дом, а сега тя е заграбена от негодниците и мошениците в цирка на клоуните“, декларира „думите ми са моите оръжия“, и призовава към мирна революция с ярост срещу извършваните несправедливости.
В записите са привлечени изтъкнати музиканти като мултиинструменталиста Steve Vantsis, саксофониста David Jackson (VAN DER GRAAF GENERATOR), барабанистите Craig Blundell (PORCUPINE TREE, STEVE HACKETT) и Dave Stewart, пианистите Foster Paterson и Liam Holmes, китаристите Robin Boult и John Mitchell (LONELY ROBOT, FROST*, ARENA), Mikey Owers води брас секцията, има и вокална група, както и участници в Шотландския камерен оркестър.
Албума „Weltschmerz“, или „Мирова скръб“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” по програма “Хоризонт” на БНР в събота, 7 ноември, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
„Ретро меланхолия“ от Николай Иванов ОМ в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя „Ретро меланхолия“ от Николай Иванов ОМ. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
„Ретро меланхолия“, най-новият албум на именития музикант Николай Иванов ОМ, ще прозвучи в „Картини от една изложба“, и ето как ни въвежда в неговата предистория авторът:
„От ранно детство бях възпитаван в слушане, традиция и пиетет към класическата музика, оперетата (където баща ми дирижираше) и сериозния джаз от класиците. Така наречената музика на градския фолклор, клезмер или “urban folk” бях подочул от разни места, посетени с дядовците ми, фрагментарно и малко.
Много години по-късно започнах да я опознавам първо от „вметванията“ в творбите на съвременните автори и най-вече композитори от съвременния джаз, а впоследствие конкретно, стъпка по стъпка, от гледна точка на работата ми за определени филми. Установих с времето, че самият „градски фолклор“ е многолика синтетична музика, търсех архивни плочи и записи, общувах, дискутирах и учех по темата от музиковеди, познаващи материята. Но нещото, което ме пленяваше и караше съществото ми да потръпва, беше емоционалността на това, което бих нарекъл „живият живот“, който струеше и се изливаше от тези не толкова отдавна сътворени инструментални и песенни творби. Разбира се, при работата за филми композиторът е длъжен да подкрепи визията и да спазва точно указанията на режисьора. Това ме въвлече в композирането на форми като валс, танго, клезмер стилистика и същевременно аз постоянно поставях всичко това в по-нов концептуален контекст, смесвайки го с нови стилове и саунди, тембъри и инструменти.
Същевременно осмислянето на всичко това в концепция за албум дойде от работата по реставрацията на стари сгради и сблъсъка ми с енергийните пластове на отминали времена, истории, съдби. Всеки детайл разказваше и пазеше какви ли не тайни. Както казват мистиците, всички тези места бяха попили гласовете на тези, които ги бяха построили, обитавали. Всички те говореха със собствен глас в многоликото проявление на Живота. Вглеждането в Миналото и попиването на енергията на всички тези патинирани от Времето сгради, почти изчезнали образи, красиви някога скулптури, орнаменти, пластики, навяваше винаги носталгична меланхолия по нещо Красиво и невъзвратимо отиващо си. Исках цялата музикална тъкан да носи тази емоция и дух, като същевременно да бъде обогатена с многопластова тембралност, нещо като олющените безброй пластове по каменните глави от фронтоните“.
Николай Иванов ОМ – Ретро меланхолия
А ето каква е концепцията на албума „Ретро меланхолия“:
„Идеята да обединя определени композиции от различни периоди в този албум узряваше бавно и беше целенасочено инспирирана от две много важни за мен творчески пътеки – работата ми за филми и работата ми по възстановяване на стари сгради.
Работата ми за филми започна през 1993 година след поканата на Костадин Бонев за музика към неговите „Български светии“, а работата по реставриране на сгради започна при студентството ми в Художествената академия покрай покойния реставратор Цоко Раковски, а много по-късно „случайно“ се разви в много сериозен и трудоемък работен процес, в който навлязох някак неусетно и неосъзнато, докато сега, след години труд в тази посока, съм безкрайно удовлетворен от факта, че подготовката ми по стенопис се отклони и разви в това русло. Така вглеждането в миналото беше от тези два аспекта, защото огромната ми ангажираност по документалните филми изискваше работа за съответните минали епохи, познаване най-вече на музиката на градския фолклор, и традиции от края на ХIX и началото на XX век., а сградите, по които работех, бяха построени в същите години и носеха подобна стилистика. Миналото от архивните кадри и невероятните истории за емигрантски писма от далечна Америка, за живота на църковния композитор Петър Динев, за Константин Величков, Добри Чинтулов, военните разкази на Йордан Йовков, лечителят Петър Димков, поета Никола Вапцаров, спасяването на еврейските деца по Дунава, островът Сулина и историята му като „Европолис“, свещени места, легенди, планини, все теми, които паралелно се сътворяваха с благоговейното ми докосване до енергията на „Къщата на Димитър Яблански“, банката на Московска 17, домът на Димитър Моллов, „Къщата на Каназиреви“ и бившето (срещу нея) „Доходно здание на Барух Мушолам“, къщата на тютюневия търговец на Джумаята – Константин Кутоглу, гарата в Пловдив, невероятната сграда на бившето музикално училище в Русе, къщата на бохема Ганчо Сокеров на ул.“Александровска“ и още, и още… Всичко това чертаеше образа на една епоха, далечна и много близка, по същността си много българска и същевременно с европейска принадлежност. Искаше ми се изкристализиралата образност в музика да е въздействаща и сега с днешна дата!“ – завършва Николай Иванов ОМ.
Сред участниците в този мащабен проект, чийто записи са направени в София, Берлин и Будапеща, се открояват тромпетистът Михаил Йосифов, мултиинструменталистът Ивайло Вакавлиев, Валентин Геров на виола, цигуларят Венци Такев и виолончелистката Кремена Христова.
Албума „Ретро меланхолия“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” по програма “Хоризонт” на БНР в събота, 31 октомври, след новините от 21:00 ч., и това ще бъде неговата премиера в навечерието на Деня на народните будители.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Amidst the Chaos” от Sara Bareilles в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Amidst the Chaos” от Sara Bareilles. Събота, 16:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Втора поредна седмица в „Картини от една изложба“ ще представяме албум на носител на наградата Grammy от церемонията през 2020 г. и сега това е певицата и композиторът Sara Bareilles, наградена в категорията за най-добро изпълнение в жанра на коренната американска музика.
Sara притежава силен мецосопранов глас и често сравняват нейния маниер на музициране с този на Regina Spektor, Fiona Apple и Billy Joel заради втъкаването на пианото в нейните композиции, а тя самата го определя като „пиано базиран pop-soul“ и споделя, че нейни източници на вдъхновение са Etta James и Sam Cooke.
Но освен че композира и изпълнява песни, станали хитове с милионни продажби (само „Love Song“ е с над 4 милиона), Bareilles подготвя спектакли за сцените на Broadway и за телевизионни сериали, изпълнява партиите на Мария Магдалена в паметната версия на „Jesus Christ Superstar“ от 2018 г., а книгата ѝ “Sounds Like Me” („Звучи като мен“) става бестселър в класацията на „The New York Times“.
Песните от нейните 7 студийни албума, сред които има с платинени и златни сертификати за продажби, разкриват страстна чувствителност наред със спокойна мъдрост, и до болка откровено представят гледната точка на жената в любовните отношения. Тематиката в албума „Amidst The Chaos“, или „Сред хаоса“, който ще представим в „Картини от една изложба“, обаче е в съвсем друга плоскост, той е с най-ярко изразена политическа позиция.
Sara Bareilles – Amidst the Chaos
„Една от основните причини, която ме накара да започна да композирам отново, бяха изборите за президент – казва Sara. – Хрумва понякога, че се хванах в капана на мисълта как всичко може да стане по съвсем нов начин, но животът е хаотичен. Така е откакто свят светува и така ще бъде завинаги. И така, хващам писалката, хартията и пианото, и се опитвам да осмисля всичко около мен, а всъщност става въпрос за това как да се справим и да съществуваме, като продължим да живеем и да избираме любовта сред лудостта. И още нещо: мисля, че е наистина опасно да се преструваме, че не допускаме грешки, аз лично спрях да се опитвам да крия грешките си. В нашето общество всичко се представя ретуширано, нещата се доукрасяват или заличават, преправят се и се орязват, имаме толкова силен акцент върху този фалшив бог на съвършенството, който всъщност не съществува, затова се чувстваме измамени по някакъв начин“.
„Сред хаоса“ по този начин дава гласност на нейния индивидуален процес на намиране на смисъл от собствените си несъвършенства, на съчувствието към самата себе си, което прехвърля върху объркания и жесток свят около нас. Албумът е политически, защото е личен и обратното, личен е, защото е политически.
Например песента „A Safe Place To Land“ („Сигурно място за пристан“) е вдъхновена от разказите за деца, които са били изтръгнати от семействата им на границата между САЩ и Мексико:
„Бях вцепенена, седях в студиото, чувствайки се напълно безпомощна, и си задавах въпроса „Не можем ли да открием в себе си състрадание и да им предложим тих пристан? Не можем ли просто да се водим от човечността като основа на всичко, което правим? Та никой не взема бебетата си на ръка и не тръгва да извърви 1000 мили, ако му е добре у дома.
От друга страна, този кризисен период за повечето (ако не и за всички) от нас, беше толкова плодородно време за мен като творец, защото просто изливах всичко в тези песни все едно засявах малки семена, и така предприех онези първи стъпки, с които започвах да откривам себе си. Да откриеш себе си понякога е най-трудното нещо на света, особено сред хаоса на живота. Още като дете имах дълбоко чувство на вяра, вяра в Бог или във Вселената, или както искате да го наречете, което запазих до днес. Вярвам, че всичко се случва по някаква причина“ – завършва Sara Bareilles.
Албума „Amidst The Chaos“, или „Сред хаоса“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” по програма “Хоризонт” на БНР в събота, 24 октомври, и този път след новините от 16:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Social Cues” от CAGE THE ELEPHANT в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Social Cues” от CAGE THE ELEPHANT. Събота, 16:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Matt Shultz, певецът на американската рок група CAGE THE ELEPHANT, се развежда с жена си, френската актриса и модел Juliette Buchs, след седем години брак. Това събитие, наред със самоубийството на двама от най-близките му приятели по това време, намира отражение не само в текстовете на песните, но и в музикалната стилистика на техния пети студиен албум „Social Cues“ („Социални сигнали“), който звучи доста по-мрачно. Освен развода тук откриваме и темите за славата, чувството да си аутсайдер (Matt и брат му Brad, китарист в CAGE THE ELEPHANT, са израснали в бедно семейство), за депресията, изневярата, а също така бягството и криенето от собствените страхове.
CAGE THE ELEPHANT са добре познати сред по-младата аудитория на нашето предаване с умелото съчетание на много от звуковите характеристики на алтернативния рок с Hip-Hop и поп елементи, и благодарение на това успяват да се наредят сред знаковите за второто десетилетие на ХХІ век Indie групи. Родом от щата Кентъки, те намират своето първо поприще за изява в Англия, където издават дебютния си албум през 2008 г., приковал вниманието на слушателите и специализираните музикални издания от двете страни на Атлантика, ставайки платинен по брой продажби в САЩ. Тяхната музика тогава я оприличават на хибрид между WHITE STRIPES и BECK, и скоро става постоянно звучаща на вълните на американските радиостанции за модерен рок. Следващите два албума също регистрират рекордни продажби със статус „златни“, а последните им издания носят и две отличия Grammy.
Cage the Elephant – Social Cues
Заглавията на песните в албума „Социални сигнали“ и тяхното съдържание още с първото заглавие „Broken Boy“ („Счупено момче“) ни въвеждат в драмата на Matt Shultz. По-нататък долавяме натиска върху него в заглавната песен и очакванията на обществото като към известна личност, за да чуем в „Black Madonna“ („Черната Мадона“) признанието: „Няма къде да избягаш, няма къде да се скриеш, не се забавляваш, мисля, че ти трябва да се метнеш на мотора, обади ми се, когато си готов да станеш истински“. В „Night Running“ („Нощно бягане“), в която участва и певецът Beck, си спомняме за онези моменти, когато всичко изглежда е било наред и би могло да се оправи, и само ако беше възможно да се бутилира тази моментна надежда за по-късно, когато нещата вече не са такива.
Минаваме през „Ready To Let Go“ („Готов съм да те пусна“) и „House Of Glass“ (“Стъклената къща“), “Love’s The Only Way” („Любовта е единственият начин“) и “The War Is Over” („Войната свърши“), за да стигнем до финала, който закономерно се казва “Goodbye” („Сбогом“): „Изглежда, че вчера бях дете, просто вълничка във времето. Желая те всичко хубаво, искам да те видя да се усмихваш! Всичко е наред, сбогом!“
Чувствата, които бушуват в Matt Shultz, са толкова силни, че той прави само една проба на последната песен, която изпълнява през сълзи, преди да изчезне от студиото за три седмици.
За участие са привлечени струнен оркестър с диригент David Campbell, който прави и оркестрациите, вокалната група W. CRIMM SINGERS, както и певецът и композиторът Beck.
Албума „Social Cues“, или „Социални сигнали“, отличен с наградата Grammy за най-добър рок албум през 2020 г., ще чуем в предаването “Картини от една изложба” по програма “Хоризонт” на БНР в събота, 17 октомври, този път след новините от 16:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“First Love” от Yiruma в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “First Love” от Yiruma. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
„Където и да се намирате, винаги може да откриете нещо красиво, когато слушате музика“
Тези думи на знаменития южнокорейски пианист Yiruma са по повод на обаждане от млада жена, негов почитател: „Имам ужасна гледка през прозореца си, но когато затворя очи и слушам Вашата музика, може да си представя местата, където искам да бъда“.
Yiruma не е обикновен пианист, и макар да влиза в стандартните рамки на категорията изпълнител-композитор, постоянно разширява музикалния си обхват като работи с широк кръг музиканти. В последно време това са представители на набиращия популярност K-Pop жанр като 2AM, Ailee, Baek Ji Young. Всъщност той иска няколко прости неща да постигне със своята музика: да успокоява, вдъхновява и да напомня на аудиторията си значението на любовта и надеждата.
Yiruma (на корейски „Аз ще постигна“) е роден през 1978 г. в Южна Корея, където още на 5 години започва да свири на пиано, преди да се премести във Великобритания на 10-годишна възраст, за да посещава музикалното училище Purcell в Surrey. По време на обучението си разкрива таланта си и е поканен да участва в записите на албум с класическа музика за фирмата Decca Records. Същевременно признава: „С мъка си намирах приятелства – затова прекарвах повечето време в общежитието. Но това са минали спомени, когато времето мине, всичко става красиво – дори тъгата. Времето лекува.“
Докато живее в Англия, постъпва в King’s College, в Лондон, и негов наставник става именитият композитор сър Harrison Birtwistle, който го въвежда в класическата и съвременната музика, както и в теорията на композицията. Майка му на Yiruma украсява спалнята му в Лондон в жълто. „Първоначално не ми харесваше – добавя музикантът, – но всеки ден светлината извираше отвътре и въпреки британското време се чувствах топло. Започнах да се чувствам удобно и безопасно в това мрачно пространство. Така се научих да ценя всяка възможност за уединение. Обичам да прекарвам времето си сам, вътре в помещението, да долавям тишината и самотата.“
Стилът на този южнокорейски талант съчетава западната посткласическа музика с корейското наследство на композитора, което води до своеобразна New Age смесица от фолк-поп и минималистично пиано, добива медитативно качество, центрирано около слабо текстурирани мелодии, зададени в средния регистър.
Yiruma – First Love
„Класическата музика е най-голямото ми влияние – признава Yiruma.– Може и да е старо, но винаги има нещо ново да се открие във всяко едно произведение от миналото“.
Него често го сравняват с италианския композитор и пианист Ludovico Einaudi, известен със своите соло пиано композиции, включително популярните „Le Onde“ и „Divenire“.
И още нещо интересно за Yiruma – композиторът е голям почитател на корейската поезия, – и в доста свои творби, като албума „Poemusic“, изследва връзките между двете форми на изкуството.
След най-успешните заглавия в неговата дискография е албумът „First Love“, или „Първа любов“, ето как Yiruma ни въвежда в него:
„Много е сложно да категоризирам своята музика в този мой проект – тя не е класическа, не е джаз, тя е смес от всички тези неща. Аз самият не знам какъв точно е моят стил; все още работя върху него. Но бих казал, че музиката ми е лесна за слушане, няма нужда от обяснение и хората могат просто да я чуят и тя да откликне в душата им, това е музика за медитация и успокоение на душата, макар аз да съм и ще си остана християнин“.
Музиката в този албум е като саундтрак към филм, с нея оживяват отделни истории, всяка свързана с темата за любовта. Пиесите му ни позволяват да мечтаем, да създаваме образи в ума си и разбираме, че той влага много емоции, сякаш разказва своите любовни истории чрез пианото и именно това прави музиката му толкова красива и спокойна.
„Надявам се, че музиката ми не ви откъсва от живота ви – твърди пианистът. – Вместо това искам тя да бъде с вас винаги, сякаш е фоновата музика на живота ви“.
От този албум е неговият най-голям хит досега „River Flows In You“ („Реката тече в теб“), често пъти асоцииран със сериала “Twilight“ и сравняван с „Clair de Lune“ („Лунна светлина“) от Claude Debussy, регистрирал огромен интерес в Spotify и над 22 милиона гледания в YouTube.
Албума „First Love“, или „Първа любов“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” по програма “Хоризонт” на БНР в събота, 10 октомври, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Watertown” от Frank Sinatra в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Watertown” от Frank Sinatra. Събота, 16:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Сред дискографията на Frank Sinatra има един албум, който рязко се откроява от останалите не защото е шедьовър, такива има няколко, а защото незаслужено остава в сянка. И още нещо: това е албум, в който повествованието се води от песен в песен, а не е като предишните му концептуални албуми набор от заглавия с определена тематика, например добре познатия на нашите слушатели „In the Wee Small Hours” или „В малките часове на нощта” от 1955 г., посветен на раздялата му с Ava Gardner.
И така, през 1969 г. продажбите на Sinatra спадат значително. За да се опита да се пребори с тази тенденция, той се съгласява да запише концептуален албум с Bob Gaudio и Frankie Valli от групата THE FOUR SEASONS, и с автора на песни Jake Holmes. Gaudio и Valli представят на Sinatra напълно готов като текст и музика албум, който разказва историята на мъж на средна възраст от малкото градче Watertown, изоставен от жена си да гледа сам двете им деца. Съдбата на жената не е известна, някои изследователи смятат, че тя е отишла в големия град заради любовник и желание за реализация на възможностите си, а други намират, че тя просто е умряла. Тъжна история, която води до може би най-тъжния албум на Frank Sinatra.
Frank Sinatra – Watertown
Bob Gaudio споделя: „Така се случи, че моят партньор Frankie Valli прекара известно време с Frank Sinatra и те истински се сприятелиха, започнаха да говорят за проекти и Frankie предложи на Sinatra да се срещнем и да поговорим, като направим нещо съвременно, нещо може би малко по-различно и необичайно, нещо, което той не беше правил досега. По онова време имах къща в Montclair, Калифорния. Jake Holmes дойде и ние се затворихме за около три или четири седмици там, той си донесе багажа и живееше при нас, двадесет и четири часа в денонощието бяхме заедно, и когато имахме желание, съчинявахме. Така направихме целия албум само за около шест седмици, което изненада и двама ни. С Jake подготвихме демо запис за Frank, като Jake изпя вокалните партии, и му ги изпратихме. Мисля си, че Sinatra очакваше да получи някакви десетина песни, не очакваше да бъде цяла история, но изглежда, че той се влюби в нея. Никога не сме го обсъждали този проект в детайли, Frank и аз. Не знам какво го е накарало да иска да издадем албума, струва ми се, че той се влюби в концепцията, в любовната история“.
Авторът на текста Jake Holmes си спомня: „Всичко започна от една песен, това беше “Goodbye” („Сбогом“), всичко тръгна от това парче. Беше толкова интересна концепция – за мъж, оставен от жена си, който има две млади момчета. Историята наистина ме заинтригува. Идеята на Bob Gaudio беше да нарече мястото Watertown, намери го на картата на щата Ню Йорк. При нас мелодията беше първа и трябваше да я съчетая с думи. За мен беше трудно да го направя по този начин, мелодиите му бяха наистина добре съчинени. Те бяха от онези мелодии, с които всъщност не можеш да сбъркаш много. По принцип пиша собствена музика през повечето време, така че беше истинска борба да събера музиката и думите. Трябва да кажа, че беше страхотен процес. Това ме научи на един вид дисциплина, която не съм имал преди. Sinatra от друга страна ме впечатли по време на съвместната ни работа с няколко неща. Едното беше уважението към нас като автори на текста и музиката, за всяка промяна се допитваше до нас с нескрит респект. Другото, което си спомням за него, беше неговият начин да пее. Той не пее, за да покаже колко е добър, а винаги влиза в песента, и това е ключът за успеха му като певец. Пее думите по такъв начин, при който показва какво значение те имаха за него. Много съвременни певци пеят, за да ви покажат колко страхотно могат да пеят, но Frank Sinatra беше съвсем различен, това го правеше велик.“
Записите на албума “Watertown” стават по необичаен начин за Frank Sinatra начин: първо записват в негово присъствие оркестъра с диригент Charles Calello в Ню Йорк, а после той изпява вокалните партии в Лос Анджелис и ги смесват. Това остава първият и последен опит за Frank Sinatra да записва по този начин – той винаги предпочита живото присъствие на оркестъра зад себе си.
Албума “Watertown” ще чуем в предаването “Картини от една изложба” по програма “Хоризонт” на БНР в събота, 3 октомври, и този път след новините от 16:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“The Absence Of Presence” от KANSAS в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “The Absence Of Presence” от KANSAS. Събота, 16:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Американската Progressive Rock група KANSAS е добре позната у нас още с дебютния им албум от 1974 г. и песните “Lonely Wind”, “Journey from Mariabronn” и “The Death of Mother Nature Suite”. Следващите заглавия в тяхната дискография „Song for America“ и “Masque” (1975), „Leftoverture“ (1976) и величественият „Point of Know Return“ (1978) с абсолютния им хит “Dust in the Wind” завинаги спечелиха българския слушател. Така с повече или по-малко успешни издания стигаме до албума „Somewhere to Elsewhere“ (2000 г., последният с участието на певеца Steve Walsh), след който 16 години няма нищо ново. Неочаквано обаче през 2016 г., подобно на птицата Феникс, групата се възражда с „The Prelude Implicit“ и продължава да ни изненадва и днес.
По време на своето 50-годишно битие KANSAS винаги е искала да прави нещо повече от музика и пари, а те се справят добре и на двете писти през кариерата си. Във всеки албум на KANSAS има послание и то е отвъд музиката и нейната стилистика. Тематиката на албумите им е предимно историческа, но винаги става дума за важността на единството между хората, и това прозира както в заглавията, така и в текстовете на песните.
Kansas – The Absence of Presence
Така е и в издадения на 17 юли 2020 г. “The Absence Of Presence” („Липсата на присъствие“), ето как барабанистът и ко-продуцентът Phil Ehart ни разкрива неговата концепция:
„Прави ми впечатление, че когато сме например на летище, там има много хора, но всички се взират в телефона си, или гледат компютъра си, или iPad, или четат нещо на хартия, или каквото и да било. Хората са там, но всъщност не са там. Те присъстват, но липсва присъствие.“
Що се отнася до музиката, KANSAS, както и всички изявени групи, има своите звукови рецепти още от създаването си. Тяхната сила е в струнните инструменти, които еднозначно класифицират звука им сред другите прогресив рок групи, като цигулката доминира по великолепен начин още с изявите на Robby Steinhardt от самото начало и на David Ragsdale сега.
Днешният състав на KANSAS включва певеца Ronnie Platt, Rich Williams на електрически и акустични китари; Zak Rizvi на електрическа китара и вокали, David Ragsdale – цигулка, Tom Brislin – клавишни инструменти и вокали, Billy Greer – бас китара и вокали, и Phil Ehart – барабани и перкусии.
Албума „The Absence Of Presence”, или „Липсата на присъствие“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” по програма “Хоризонт” на БНР в събота, 26 септември, и този път след новините от 16:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Hadestown” от Anaïs Mitchell в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Hadestown” от Anaïs Mitchell. Събота, 16:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Легендата за Орфей и Евридика е добре позната в цял свят, но с трагичната си версия за участта на двамата, докато оригиналната тракийска легенда е сравнително по-слабо известна. Тя е представена в „Тракийските хроники“, книгата Нави, и в нея Орфей спасява Евридика и „тя остана в царския дворец и храма, скрита от погледите на враговете и любопитните, вярна на своя съпруг и на завета на своя бог“ според „Хрониките на Хаброзалмокс“ – Corpus Regum Thracae – liber regum primus et secundus id est Navvi.
Трагичната интерпретация на легендата за двамата влюбени вълнува редица изявени творци през вековете, сред които композиторите Claudio Monterverdi, Christoph Glück, Jacques Offenbach, режисьорът Jean Cocteau и драматургът Tennessee Williams.
Темата се оказва не по-малко привлекателна и за съвременните музиканти, ето как през 2006 г. Anaïs Mitchell, композитор и изпълнител, започва своето пътешествие към нея за своя четвърти студиен албум, продължило и в наши дни с наградата Grammy през 2020 г. за най-добър албум за мюзикъл:
„Хората често ме питат защо исках да преразкажа тази легенда. Истината е, че първите няколко песни просто излязоха от нищото. Това не беше академична идея за митологията на древните гърци или нещо подобно – песните ме доведоха до мита, а не обратното. Но след като започнах, разпознах в героя на Орфей нещо, което мнозина творци изпитват: невероятният му оптимизъм. В подземния свят правилата са железни, не можеш да върнеш на бял свят мъртъв човек – но Орфей вярва, че ако пее, свири и създаде нещо достатъчно красиво, може би ще успее да направи невъзможното, да разтопи сърцето на камъка, да трогне някого. Усетих това чувство… Тогава реших да пренеса действието по време на Великата депресия и да покажа подземния свят като корпоративна бюрокрация, същевременно си мислех и за политическите последици от този свят“.
През декември 2006 г. в кафенето Langdon Street в Montpelier, щата Върмонт, тя събира съмишленици от театралния проект DIY и представя първата версия на своята опера пред 60 души в малка зала. Това прераства в студиен албум през 2010 г. (него именно ще чуем в „Картини от една изложба“), по-късно виждаме мюзикъл, поставен на сцените в New York, Edmonton и London за да стигне през 2019 г. до Broadway в театъра на Walter Kerr, за да спечели осем награди Tony.
Anaïs Mitchell – Hadestown
Сюжетната линия в албума “Hadestown”, или „Градът на Хадес“, започва с ухажването на Орфей и Евридика, когато тя го пита как може да си позволи да се ожени за нея и да ѝ даде добър живот по време на икономическата депресия. Той отговаря, че с неговата музика ще им донесе всичко, което пожелаят. Въпреки че е влюбена в Орфей, Евридика изглежда предпазлива и не е сигурна в него. Орфей разкрива как Хадес е изградил своята империя в подземния свят, използвайки брутална сила и хитрост, за да принуди жителите да изпълняват неговите безскрупулни намерения. Хадес твърди, че е единственият източник на пари и заетост, но другите смятат, че ги води до жестоко робство и безропотно подчинение. Хадес изкушава Евридика и й предлага да се присъедини към него в подземния свят, където тя ще бъде материално осигурена и подслонена. Орфей е твърдо решен да спаси любовта си и с помощта на Хермес слиза в града на Хадес. Евридика, която е наета от Хадес и е станала негова любовница, осъзнава каква ужасна грешка е направила, изкушена от неговото богатство и власт. Тя съжалява, че е напуснала Орфей и изразява желанието си да се събере отново с него. Когато Орфей най-накрая достига до Хадес, той го моли да пусне Евридика, като пее песен възхвала на любовта. Песента на Орфей е толкова мощна, че Хадес се чувства принуден да изпълни желанието му с условието Орфей да не се обръща по пътя към повърхността, ако иска да запази Евридика. Орфей тръгва към светлината, но е обзет от страх, защото не е в състояние да зърне Евридика и не знае дали тя наистина го следва, затова се обръща. Така Орфей е принуден да се върне сам на повърхността на града…
За участие в албума са привлечени в главните роли достатъчно популярни имена: Anaïs Mitchell като Евридика, Justin Vernon (BON IVER) като Орфей, Ani Difranco – Персефона, Greg Brown – Хадес, Ben Knox Miller (THE LOW ANTHEM) – Хермес, и трите сестри Haden – Petra, Rachel и Tanya като Мойрите.
Албума “Hadestown”, или „Градът на Хадес“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” по програма “Хоризонт” на БНР в събота, 19 септември, и този път след новините от 16:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Destination Set to Nowhere” от VISION DIVINE в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Destination Set to Nowhere” от VISION DIVINE. Събота, 16:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
…Командир на космически кораб, отвратен от света, в който живее, решава да напусне Земята и да я остави на алчните и жадни за власт политици, които причиняват отчаяние. Той изгражда огромен космически кораб, нарича го Елпис, така се казва духът на надеждата в древногръцката митология, и заедно с група съмишленици, мъже и жени, се отправя към космоса в търсене на нова планета, където да започнат нов живот и да го построят по начина, по който искат. След като години бродят из космоса, те най-накрая намират съвършената планета, която им прилича на райски кът, и кацат върху нея. Но дори и една година не е изминала от пристигането им, когато хората от екипажа започват да проявяват алчност и да се държат като същите политици, които са оставили на Земята, в стремежа си да получат повече власт един над друг. Всичко това ужасява командира и той решава да си тръгне. Връща се на космическия кораб Елпис, стартира го, но не задава никакъв маршрут, дестинацията е зададена наникъде…
Това е сюжетната линия, която ни представят музикантите от италианската Progressive Power Metal група VISION DIVINE в своя седми студиен албум “Destination Set to Nowhere”, или „Дестинацията е зададена наникъде“.
VISION DIVINE първоначално започва като солов проект на китариста Olaf Thörsen (LABYRINTH), но в крайна сметка музикантите решават да продължат като пълноценна група, която се откроява с великолепни вокали, мощни метъл рифове, епични клавиатури и завладяващи мелодии.
Vision Divine – Destination Set to Nowhere
Ето какво споделя в интервю Olaf Thörsen, който също така е продуцент на албума и автор на концепцията му:
„Композирането и записването на този албум ни отне повече от година. Смятахме, че това издание е важно за нас, защото в случай на провал, кой ли пък знае, можехме дори да решим да си кажем „благодаря и сбогом“. Имахме нужда от албум, с който да заявим, че най-доброто тепърва предстои. Не оставихме нищо на съдбата, работихме усилено, за да направим всичко да съвпада идеално по отношение на цялостния звук и за да накараме всяка песен да звучи различно, да смесим всички влияния и жанрове, които харесваме, като останем верни на стила си и бъдем разпознаваеми от феновете ни. Разказвам историята на човек, който е толкова омерзен от този свят, управляван от политици, банки, войни, омраза, че накрая взема решението да построи космически кораб и да напусне Земята заедно с всички онези хора, които мислят същото като него. Заедно те ще се опитат да намерят нов свят и да го направят по-добър от този, който напускат… Ще намерят нова планета, но там той ще разбере, че нещата не са такива, каквито е мечтал, защото хората имат своя природа, и няма нов свят, който да бъде намерен като новия Рай. Ние сме тези, които правят света по-добър или по-лош. Засега имаме само този свят, в който живеем, и предполагам, че трябва да спрем да се оплакваме колко лоши са другите и да започнем да мислим колко лоши сме НИЕ. Трябва да се чудим дали наистина всички сме толкова добри хора, както си мислим. Не толкова много хора биха казали „ужасен съм“ и със сигурност не са, но въпреки това не правят нищо, за да стане света по-добър, така че защо да очакваме другите да правят повече от това, което правим самите ние? Това е верига, към която всички сме свързани, и това трябва да се промени“ – завършва Olaf Thörsen.
Албума “Destination Set to Nowhere”, или „Дестинацията е зададена наникъде“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” по програма “Хоризонт” на БНР в събота, 12 септември, този път след новините от 16:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
The Other Side 