Начало » Posts tagged 'Картини от една изложба' (Страница 14)
Tag Archives: Картини от една изложба
Forlorn
- ALMA MATER revealed the song “Pain” feat. G. McManus (KOROZY)
- Gallery: RAMPART, HARD COMPANY, STORM and FAT WHITE CHIEFS in Sofia
- Gallery: BESTIA ATER, PAST REDEMPTION and PROKAZA in Sofia
- Gallery: TERRAVORE, CONCRETE, CIROZA and SQUAD OF DEATH in Sofia
- JUDAS PRIEST are working on new album
- NANOWAR OF STEEL reveals music video for new single “Uranus” feat. Michael Starr (STEEL PANTHER)
- Gallery: U.D.O. in Plovdiv
- Rob Halford’s Confess: “I’m a pop tart”
- Gallery: Sea Of Black Festival 2020
- Gallery: SCHIRENC PLAYS PUNGENT STENCH in Bulgaria
“The Great War” от SABATON в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “The Great War” от SABATON. Събота, 16:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
„Нашият девети студиен албум разказва истории от Великата война, както я наричат в Западния свят, по-известна като Първата световна война. Четири години кървав конфликт, който разтърси света и отнесе със себе си в гроба 4 империи, последствията от които и до днес отекват.
Контрастът между жестокостта на безмилостната война и героичните жертви, направени от нейните войници и офицери, намери място в песните в този албум.
Идеята за написването на този албум се роди отдавна, през 2008 г., и различните истории, за които пеем, бяха събирани в изследвания, безброй обиколки и с помощта на нашите фантастични фенове от цял свят.
Албумът „Първата световна война“ ни връща сто години назад, към онова, което трябваше да бъде Войната, която да сложи край на всички войни. Днес знаем това по-добре…“
Ето така музикантите от шведската пауър метъл група SABATON ни въвеждат в последния си засега студиен албум. Те са намерили музикална форма на битки и герои от тази кланица с 19 милиона убити и 23 милиона ранени, сред които първото танково сражение при Villers-Bretonneux, приключенията на полковник Т.Е. Lawrence of Arabia (Лорънс Арабски), който обединява враждуващите арабски племена и победоносно ги повежда срещу войските на Османската империя, храбростта на сержант Alvin York от щата Тенеси при отбраната на Meuse-Argonne, покъртителната сцена със стотина кървящи руски кавалеристи при крепостта Osowiec, когато са обгазени с хлор, но тръгват в контраатака и обръщат в бяг 7000 немски войници, подвизите на въздушния ас Manfred von Richthofen, познат и като „Червения барон“ с 80 победи в небето, ставаме свидетели на 303 дни от битката при Verdun, и т.н.
Sabaton – The Great War
Певецът Joakim Brodén заявява: „Това не е колекция от най-вълнуващите битки. Това е колекция от най-вълнуващите за нас, най-завладяващите ни истории и хора. Опитахме се да направим правилна концепция от това и това беше доста сложно. Например ние се натъкнахме на проблема как да получим добро възприемане от слушателите на песните и историите, които искахме да разкажем. И когато отразяваме някои по-дълги събития, като битката при Вердюн, например, която е продължила 303 дни… Къде да се спрем в хронологията – когато битката започва или когато свършва? Ако пеем за Червения барон, откъде да започнем – когато е влязъл във войната или когато са се случили събитията. Така че, за да постигнем възможно най-добрия резултат, всъщност трябваше да стигнем до факта, че ще трябва да разглеждаме албума като колекция от истории от Първата световна война.
Така ние без да искаме попаднахме в сходна проблематика на преподаването на историята на тази война в училище – коя част от историята да преподаваме и говорим за нея. Учителят трябва да следва това, което казват учебниците. И това е голяма част от проблема. Историята не е нищо друго освен сбор от отделни истории, а историите са толкова интересни. Е, как, по дяволите, можете да направите историята безинтересна?!“
Албума “The Great War“, или „Първата световна война“, записан с две вокални групи, струнен оркестър и солисти, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 31 юли, след новините от 16:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Контрария” от Йълдъз Ибрахимова в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Контрария” от Йълдъз Ибрахимова. Събота, 16:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Американският композитор, музикален теоретик, философ, писател и художник John Cage има репутацията да е сред най-влиятелните композитори на ХХ век, пионер на недетерминираността в музиката и нестандартната употреба на музикални елементи, с множество нововъведения в електроакустичната музика.
През 1958 г. той създава „Ария“, произведение за соло глас, чийто текст се състои от изолирани гласни и съгласни, както и думи от арменски, руски, италиански, френски и английски езици. Нотацията е цветна и графична, състояща се по същество от вълнообразни линии в различни цветове и 16 черни квадрата, обозначаващи „немузикални“ гласови шумове. Цветовете означават различни стилове на пеене, които се определят от певеца преди изпълнение. Посветена е на певицата Cathy Berberian с премиера на 5 януари 1959 г. в Рим и се превръща в нова музикална „класика“, концептуален предшественик на поредицата „Song Books“ („Песенни книги“) на композитора, Aria No. 2, и Europeras I-V. Тази радикална композиция не само въвежда елемента на неопределеност във вокалната музика, но също така променя естеството на емоционалните жестове в пеенето, като се отдалечава от линейното повествование и музикални образи към изразяването и оценката на тези жестове като вид база данни, достъпна на обикновен език, и до използването на езика като звук сам по себе си.
Йълдъз Ибрахимова – Контрария
Именитата наша певица Йълдъз Ибрахимова знаем, че винаги е готова за творчески предизвикателства и експерименти, и ето как тя пристъпва към „Ария“ на John Cage:
„С музиката на John Cage се запознах в средата на 80-те години, когато композиторът Румен Бальозов ме покани да изпълня на концерт едно негово произведение. Той ми даде и нотите, нещо като малка книжка 7-8 страници. Когато по-късно реших да ги прегледам, с удивление установих, че „нотите“ липсваха, а пред мен причудливи форми рисуваха красиви цветни графики. Това бе създадената от Cage през 1958 г. „Ария за глас“ – без никакви ноти, само с десет цвята и думи на пет езика. Дотогава не бях пяла подобна музика. Реших да се посъветвам с няколко композитори, но те търсеха ноти и вдигаха рамене. Ключът към арията ми даде едно изпълнение на Cathy Berberian.
Бях много впечатлена от философията на John Cage, от синтеза между звук, цвят и форма. Попитах Румен и той ми обясни, че става дума за Библията, за сътворението на света и появата на човека. Всички цветове носеха някакъв знак, насочваха ме към техниката на пеене, например кафявото беше за носово пеене, назал. Има в стил „Marlene Dietrich“, говорна интонация, детски глас, джаз. Най-силно ме привличаше предизвикателството, че не се пее по законите на традиционния нотопис, а по необикновена цветна графика.
Тази музика ме обсебваше, провокираше и постепенно ми даряваше особено чувство за свобода и безкрайност. Срещата с нея съвпадна с период, в който на сцената до мен имаше художници – аз пеех, а те рисуваха върху стени и платна, или пък обратно – аз изпявах всичките им картини, когато откриваха изложбите си. Особено силно се получи, когато се включи и хореография на сцената, въздействието имаше синергичен ефект.
В този албум, посветен на John Cage, освен соловата му пиеса „Ария за глас“, реших да включа като отговор и „Контрария“ на Румен Бальозов за глас и струнен оркестър, създадена по арията на John Cage, която е авторска музика по графиката, нотирана според правилата. Аз обаче не пеех по ноти в съпровода на симфоничния оркестър, а по графиката на Cage и импровизирах. Румен вложи много страст и желание в този проект, жалко, че вече не е между живите.
Интересна беше и реакцията на публиката по време на концертните представления, независимо от кой град беше – хората слушаха с голямо внимание, реагираха спонтанно и непосредствено, а после идваха и питаха: „Това не е ли Библията?“
Третата част от албума, макар и записвана по друго време, съдържа фрагменти от танцовия театър „Зелена игра“, отново на композитора Румен Бальозов“ – завършва Йълдъз Ибрахимова.
Албума “Контрария“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 24 юли, след новините от 16:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“The Angel of the West Window” от TANGERINE DREAM в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “The Angel of the West Window” от TANGERINE DREAM. Събота, 16:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
…Австрия, началото на ХХ век. Барон Мюлер, австриец от британски произход, получава вещите на братовчед си Джон Роджър, наскоро починал. Сред тях попада на личните дневници на д-р Джон Дий (1527—1608), исторически персонаж, известен като маг, астролог, алхимик и математик (три века преди Лобачевски той пише за четвъртото измерение), който е фаворит на кралица Елизабет I и е предшественик както на Роджър, така и на барона. Дневниците разкриват на барон Мюлер кой всъщност е д-р Дий и каква е съдбата му като магьосник, усилията му да намери тайната на безсмъртието, съдържаща се във философския камък, и да насочи развитието на Англия в желаната посока…
Това е началото на повествованието от последния роман „Der Engel Vom Westlichen Fenster“ („Ангелът от западния прозорец“), издаден през 1927 г. от австрийския писател Густав Майринк, когото знаем преди всичко с друго негово произведение – „Голем“ (1914 г.). „Ангелът…“ е окултен трилър от жанра „фантастичен роман“, смесващ мелодрама и елементи на висши духовни елементи с изследване на някои от най-дълбоките мистерии на човешката душа. Сюжетът на романа съдържа преплитане на приключенията на д-р Джон Дий и неговия сподвижник, също записан в хрониките – сър Едуард Кели (1555 – 1597/8), през ХVI век и тези от ХХ век с елементи на хорър, и ни повежда към широк спектър от загадки, свързани с окултното като прераждане, езичество, трансцендентност и безсмъртие в рядко съчетание на херметизъм и тантра, кабала и келтски култове. Стремежът на д-р Джон Дий е да се превърне в „човек на розата“, част от група хора, станали безсмъртни чрез своите духовни нагласи, чиято задача е да помогнат на човечеството да се развива в духовен план…
Tangerine Dream – The Angel of the West Window
Този роман е източник на вдъхновение за германската група за електронна музика TANGERINE DREAM и е вторият от поредицата Eastgate’s Sonic Poem Series, от която вече представихме “The Island of the Fay” на Едгар Алан По, “Franz Kafka – The Castle”, и „Finnegans Wake” от Джеймс Джойс.
Албума “The Angel Of The West Window“, или „Ангелът от западния прозорец“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 17 юли, този път след новините от 16:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“What’s Going On” от Marvin Gaye в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “What’s Going On” от Marvin Gaye. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
На 22 септември 2020 г. албумът „What’s Going On“, или „Какво става“, на американския соул певец, автор на песни и продуцент Marvin Gaye беше класиран на първо място в списъка от 500-те най-велики албуми за всички времена на изданието Rolling Stone. Ето как се стига до създаването на този албум.
Към края на 60-те години Marvin Gaye изпада в дълбока депресия след смъртта на певицата Tammi Terrell, негов сценичен партньор, неуспеха на брака му с Anna Gordy, сестрата на Berry Gordy, легендарният бос на фирмата „Motown Records“, и последвалите творчески разногласия с продуцентите, нарастващата зависимост от кокаина, проблемите с данъчните власти, и в резултат прави опит за самоубийство.
Неговите песни тогава се радват на огромен успех по цял свят, такива са хитовете „I Heard It Through the Grapevine“ и „Too Busy Thinking About My Baby“, но Marvin заявява: „Не заслужавам успеха си и се чувствам като марионетка – куклата на Berry, куклата на Anna. Имам собствен ум и не го използвах.“ В резултат на сериозен размисъл и анализ на състоянието си, той преживява дълбок катарзис и се насочва към търсения в духовната сфера, взира се в обществената и политическата действителност.
Marvin Gaye – What’s Going On
Същевременно докато пътува с автобуса на групата FOUR TOPS, на 15 май 1969 г. певецът Renaldo „Obie“ Benson става свидетел на полицейска жестокост и насилие, извършено срещу антивоенни демонстранти, протестиращи в Berkeley – по-късно наречени „Кървав четвъртък“. Връщайки се в Детройт, композиторът на Motown Al Cleveland съчинява песен, базирана на разговорите му с Benson за видяното в Berkeley. След отказа на музикантите от FOUR TOPS да я изпълнят заради протестния ѝ характер, Benson я предлага на Marvin Gaye, докато двамата играят голф.
Benson отива у дома на Marvin, изсвирва му я на китара и успява да го убеди, че това е неговата песен. Gaye с негово съгласие добавя друга музикална линия, включва нова мелодия и текст, които отразяват собственото му отношение към събитията в Berkeley. По-късно Benson казва, че Gaye съществено е доработил и обогатил песента: „Той добави някои неща, които бяха по-естествени и направи това да изглежда като история, а не като песен…“
През това време Marvin е дълбоко развълнуван от писмата на брат си Frankie, който се връща от войната във Виетнам и попада в програма за лечение на ветерани. Братът на певеца пише в автобиографията си „Моят брат Марвин“, че когато се събират в бившия им дом в столицата Вашингтон, спомените на Frankie от службата му във войната разплакват и двамата братя. Marvin казва на брат си: „Преди не знаех как да се бия, но сега мисля, че ще го направя. Просто трябва да го направя по мой начин. Не съм художник. Не съм поет. Но аз мога да го направя с музика.“
В интервю за изданието Rolling Stone Marvin Gaye признава какво е оформило неговия възглед към социалните теми в музиката и концепцията на единадесетия му студиен албум „What’s Going On“, или „Какво става“: „През 1969 или 1970 г. започнах да преоценявам цялата си концепция за това, което исках да казва моята музика… Бях силно развълнуван от писмата, които ми изпращаше брат ми от Виетнам, както и от социалната ситуация тук, у дома. Бунтовете от Watts в Лос Анджелис станаха повратна точка в живота ми, и се запитах: „Когато светът избухва около мен, как мога да пея любовни песни?“ Разбрах, че трябва да изоставя собствените си фантазии, ако искам да пиша песни, които да достигнат до душите на хората. Исках да прогледнат какво се случва в света“.
На 1 юни 1970 г. Gaye влиза в „Hitsville USA“, първата централа и звукозаписно студио на Motown, където записва сингъла „What’s Going On“. След като го чува, Berry Gordy отказва издаването му, защото му се вижда, че песента е „твърде политическа“ за радиото, нарича я „най-ужасното нещо, което е чувал“, а и защото се страхува, че певецът ще изгуби своята публика. Gaye обявява стачка да не издава нищо преди да се пусне песента на пазара. След няколко месеца борба Motown се предава не без помощта на вицепрезидента Barney Ales, който искрено харесва изпълнението и зад гърба на Berry Gordy го издава. Така на 20 януари 1971 г. сингълът се появява, веднага заема номер 1 в Billboard R&B класацията и остава там пет седмици. Достига първо място в поп класацията на Cashbox за една седмица и се класира като номер 2 в най-важната класация за сингли Billboard Hot 100 и в Record World, като се продава в тираж над два милиона плочи.
Окрилен от успеха, Marvin Gaye дава ултиматум да запише вече цял албум и за да си осигури пълен творчески контрол без участието на Motown, влиза в студиото през март 1971 г. и прекарва там десет дни докато подготви албума „What’s Going On“. Това е първият пълномащабен проект на Gaye като продуцент и ето каква е неговата идея за този концептуален албум:
„Исках всички песни да преливат в следващата, те да бъдат взаимосвързани в един цикъл. Повествованието тук се води от гледна точка на ветеран от Виетнам, който се завръща в родината си, за да стане свидетел на омраза, страдания и несправедливост. Всъщност този ветеран е брат ми Frankie, чийто писма от бойното поле искрено ме разтърсиха, както и последвалите събития. Но исках да изследвам и темите за злоупотребата с наркотиците и бедността, както и екологичните проблеми, за които тогава не се говореше много“.
Motown издава албума на 21 май 1971 г, и той се превръща в първото заглавие от дискографията на Marvin Gaye с над 2 милиона продажби, като неговата тема и последователният поток на песните въвеждат форма́та на концептуалния албум в ритъм енд блус и соул музиката. Мнозина изследователи определят това издание като „най-важната и страстна плоча, излязла от соул музиката, представена от един от най-добрите ѝ гласове“.
Албума „What’s Going On“, или „Какво става“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 10 юли, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Music Inspired by Middle Earth” от MIDDLE EARTH ORCHESTRA в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Music Inspired by Middle Earth” от MIDDLE EARTH ORCHESTRA. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
„Още през 70-те години се запознах с творчеството на J.R.R. Tolkien и то винаги е било част от моето вдъхновение, породи силна страст и просто трябваше да намеря начин да извадя всичко това на преден план. Често пъти ми казват, че пиша „кинематографична“ музика и това наистина е така. Винаги си имам някакъв „филм“, който се върти в моето въображение, когато композирам и свиря, така беше и сега“ – заявява американският мулти инструменталист David Arkenstone, предизвикал жив интерес сред нашите слушатели, които дълго след емисиите с представянето на неговите албуми ни пишеха за ярките си впечатления, и продължава – „Историите на Tolkien намират място в душата ми, породени от желанието ми да се отправя към приключение. Представям си мястото, където бих искал да отида, или приключението, което бих искал да направя, оставям въображението ми да се освободи и то да ме води. И много често отивам там. Имам голям късмет, че много хора обичат да тръгнат по този път заедно с мен“.
David е известен е като майстор на великолепни музикални пейзажи, в които успешно прилага инструментариум от електронната и симфоничната музика и всички жанрове между тях. Той има впечатляваща кариера, която включва повече от 100 албума, 20 хита в Billboard, музикални съпроводи за филмови и телевизионни постановки, реклами и компютърни игри (Warcraft, Starlight Inception, Wizard Quest), паметни представления в нюйоркската зала Radio City Music Hall и амфитеатъра Hollywood Bowl, музикален съпровод към десетки игрални и документални филми, и музика за олимпийските игри, която се използва и до днес.
Middle Earth Orchestra – Music Inspired by Middle Earth
David и съпругата му Diane Arkenstone пристъпват с подчертана страст към своя прочит на сагата „Властелинът на пръстените“, озаглавен “Music Inspired By Middle Earth”, или „Музика, вдъхновена от Средната земя“, и я представят като част от по-големия цикъл за „Средната земя“. Както е известно „Властелинът…“ е продължение на „Хобитът“, в която подробно са описани събитията, очертани в последната част на „Силмарилион“ – „За Всевластните Пръстени и Третата епоха на света“.
И нещо важно: David и Diane издават своя албум малко преди да се появи първият филм от екранизацията на кинорежисьора Peter Jackson с музиката на Howard Shore, за да ни увлекат в своя вълнуващ и многостранен импресионистичен изказ на тази очарователна литературна творба, белязан от влиянието на композитора Aaron Copland.
Двамата канят внушителен брой музиканти, част от които са включени в MIDDLE EARTH ORCHESTRA, а другите са солисти на стандартни и екзотични музикални инструменти, а има и хор. Така ставаме съпричастни към сцените от трилогията, представени с ярко обагрени музикални картини от приключенията на героите на Tolkien с магиите и ордите на злодея Саурон в най-характерните моменти от „Задругата на пръстена“, „Двете кули“ и „Завръщането на краля“. По този начин всяка пиеса от проекта се превръща в своеобразен звуков гоблен, който сочно пресъздава различните човешки емоции.
Албума “Music Inspired By Middle Earth”, или „Музика, вдъхновена от Средната земя“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 3 юли, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Lost Humanity” от DANIEL ELISEEV PROJECT (DEP) в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Lost Humanity” от DANIEL ELISEEV PROJECT (DEP). Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
В „Картини от една изложба“ отново ще дадем гласност на български творци, и това са DANIEL ELISEEV PROJECT (DEP), в чиято основа е музикантът Даниел Елисеев, китарист и мултиинструменталист. Той е автор на музиката, аранжиментите и също така влиза и в ролята на продуцент.
Началото на проекта е през 2017 г., когато Даниел започва да търси съмишленици, с които да реализира авторските си музикални търсения. Успява да обедини ядро от изявени български музиканти, с които да издаде авторската си музика в албум. Така на 08.11.2018 г. се появява дебютният албум „Night Shadow“ („Нощна сянка“) на формацията DEP, който успява да влезе в класацията за 2018 година на един от най-влиятелните сайтове за прогресив рок в света – progarchives.com.
Daniel Eliseev Project – Lost Humanity
Паралелно с работата към първия албум Даниел започва да композира и аранжира идеи за инструментални композиции, като замисълът е да се създаде група, която да запише тези инструментални парчета и също така да ги изпълнява на живо. В хода на работата успява да се свърже с музиканти от различни краища на света, с които започва дистанционно да записва 8 композиции. Така в записите се включват 9 музиканти от пет различни страни, ето кои са:
България – Даниел Елисеев – китари, клавишни; Анатоли Пеев – ударни; Венци Павлов – бас китара;
Италия – Антонио Д’Аамато – бас китара; Марко Мароко – бас китара; Мануел Трабуко – саксофон;
Канада – Джордан Маккуин – ударни инструменти;
Аржентина – Хуан Игнасио Варела – саксофон (член е на легендарната аржентинска прогресив рок група BUBU);
Испания – Пепе Родригес – перкусии.
Така около две години и половина след дебюта на „Night Shadow“, на 26.05.2021 излиза албумът „Lost Humanity“ („Изгубено човечество“). Той може да се определи като пътешествие из пресичащите се вселени на прогресив рока, фюжъна, джаз рока, ню ейджа, психеделик рока и нещо, което Даниел Елисеев нарича „прогресив рок ембиънт“.
Тематичната нишка, която минава през осемте композиции в този албум, е търсенето на изконната човечност и на някои важни, но постоянно изплъзващи ни се истини за нас като човешки същества.
Албума “Lost Humanity”, или „Изгубено човечество“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 26 юни, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“My Spanish Heart” от Chick Corea в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “My Spanish Heart” от Chick Corea. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Именитият пианист Chick Corea ни напусна през февруари тази година, и по предложение на наши слушатели ще си припомним музиката от неговата „вълшебна“ трилогия, включваща албумите „The Leprechaun“ („Елфът), “My Spanish Heart”, („Мое испанско сърце“) и „The Mad Hatter“ („Лудият шапкар“). Общото между тях е изобразяването на света на фантазията, на въображението, което поражда и необходимостта от прилагането на специфична форма на изложение, както и съответният музикален инструментариум.
През 1976 г. Chick Corea, в периода на върховите му постижения с електрифицираната си формация RETURN TO FOREVER, предприема пътуване към Испания. Той е толкова впечатлен от видяното и чутото, че се възражда интереса му към акустичната музика и най-вече жанра фламенко, и пристъпва към следващия си експеримент:
„Не знаех как другояче да нарека това свое творение, освен „Мое испанско сърце“. Ако изкуството някога се е нуждаело от някой друг, то със сигурност въображението е брат на изкуството. Нека оставим това семейство да се рее заедно. А със свободата на изразяване и животът наистина започва да се събужда. Аз винаги съм бил силно привлечен от разделителната линия между света на фантазията и реалния свят. Има хора, които се чувстват значително по-удобно в единия от тях, но всички ще се съгласим в съществуването на въображението. Въображението изглежда безпределно и почти изцяло неизследвано. Но без него и поради това без създаването на изкуство, животът остава твърде груб и мрачен. Не зная да има някой, който да не може да се наслади на една добра история, примесена с малко вълшебство и приключения на въображението.
Chick Corea – My Spanish Heart
Това към което се стремя в албума „Мое испанско сърце“, е да съчетая дисциплината и красотата на симфоничния оркестър, и на композиторите на класическа музика, изяществото и красотата на хармонията, мелодията и отделните форми със свободата и танцувалния елемент на джаза и повечето фолклорни мелодии.”
За целта Chick Corea кани внушителен брой музиканти, сред които Jean Luc Ponty, Stanley Clarke, Steve Gadd, Narada Michael Walden, Gayle Moran, Don Alias, струнен квартет, брас секция, хор и др.
Албума “My Spanish Heart”, или „Мое испанско сърце“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 19 юни, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Unsung Prophets & Dead Messiahs” от ORPHANED LAND в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Unsung Prophets & Dead Messiahs” от ORPHANED LAND. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
„Представи си хора в някакво подземно пещероподобно жилище, което има открита и дълга пролука за светлината по цялата пещера. Нека в него да живеят хора от детинство с така поставени на нозете и на шията окови, че като се намират тук, да виждат само това, което е пред тях, без да могат да обръщат главите си поради оковите…“
Платон, „Държавата“, Седма книга, „Сенките и пещерата“, превод проф. Ал. Милев
Тези редове от началото на „Алегорията на пещерата“ на Платон, в която древногръцкият философ твърди, че „знанията, придобити чрез сетивата, са нищо повече от мнение и че за да имаме истинско знание, трябва да го придобием чрез философски разсъждения“, служат като основа за шестия студиен албум на израелската симфоник метъл група ORPHANED LAND (ОСИРОТЯЛАТА ЗЕМЯ). Нейното начало е в градовете Bat-Yam и Petah-Tikva, Израел, където през 1991 г. няколко тийнейджъри решават да свирят Death и Doom Metal.
Певецът Kobi Farhi споделя:
„Започнахме преди 27 години докато учихме в гимназията. Името ни е антоним на свещената земя, обетованата земя, да, ние си мислим, че тя е свещена, но тя преживя толкова войни, кръвопролития и конфликти през последните столетия. Така че ние решихме, че тя е по-скоро осиротяла, отколкото свещена или обетована земя. И така измислихме името. Направихме шест студийни албума, свирихме в повече от 40 страни и бих казал, че най-доброто нещо, което трябва да кажем за нас, е, че станахме най-известната израелска група сред арабите“.
Orphaned Land – Unsung Prophets & Dead Messiahs
В наши дни ORPHANED LAND се смятат за родоначалник на стила Oriental Metal, в аранжиментите на отделните им изпълнения са включени инструменти от целия регион на Близкия изток, наред с участието на пълномащабен симфоничен оркестър и хор, но също така те са определяни като Heavy Metal дипломати заради акциите им за мир между различните религии. Не е случайно, че Progressive Rock лидерът Steven Wilson работи с тях, а Steve Hackett, бившият китарист на GENESIS, ги кани в кампанията си за мир.
Разказът на Kobi Farhi продължава: „Ние сме политическа група и винаги разказваме истории, свързани с макро ситуацията в Близкия изток. Това сякаш е наша отговорност. Не си представям, че с ORPHANED LAND мога да споделям лични проблеми, това никога не сме го правили. Мога да го направя в някой мой си проект.
Албумът “Unsung Prophets & Dead Messiahs”, или „Невъзпяти пророци и мъртви месии“, подготвяхме 5 години, силно повлияни от творбите на Платон и осуетените стремежи на мирни революционери през цялата човешка история. Ядосани сме наистина на правителствата, медиите и на всичко, с което ни промиват мозъците. Ние сме в капан на система, която просто стана по-умна. Тя само изглежда, че ни дава свобода. Императорите все още са императори и независимо колко далеч е стигнало човечеството с технологии или научни изследвания, или нещо друго, що се отнася до това как едно човешко същество се отнася към друго, ние все още сме на същото място. Ние сме дрогирани от медии и клюки, които ни отдалечават от онези неща, които са наистина важни. Ние четем и знаем повече за размерите на Ким Кардашиян, отколкото за децата, които умират в Африка, само защото нямат чиста вода, която да пият. Айнщайн веднъж беше казал: „Светът няма да бъде унищожен от онези, които правят зло, а от тези, които ги гледат, без да им попречат“. Ние сме тези, които се страхуваме от светлината, като пещерните хора на Платон, като синовете на Израел, които не искаха да напуснат робския си живот в Египет и да тръгнат след Мойсей към Обетованата земя.
Когато пиша музика с групата, винаги се опитвам да разбера защо човечеството не е в състояние да излезе от цикъла на войните, кръвопролитията и егото – продължава Kobi Farhi – Това не се дължи на липса на решения. Има много такива решения. Най-големият проблем е, че хората не искат да се изправят пред тези проблеми. Нашата образователна система ни учи на тригонометрия, но не и на човешко поведение, ние научаваме факти от една безкрайна история, но не и как да направим диалог с друг човек, как да се изслушваме, защото ако погледнете историята на човечеството, има вече такъв модел. Всеки път, когато в историята се появи революционна фигура, независимо дали това е Сократ, Иисус Христос, Че Гевара, Мартин Лутър Кинг, Махатма Ганди или много други, всички те биват убивани. Това е модел, който Платон разкри преди 2500 години и можете да видите, че все още сме в неговия капан. Тези хора, за които говоря, в известен смисъл са мъртви месии. Пророците са тези, които тогава никой не е разпознавал като такива, но това, което са писали, наистина се сбъдва. Такъв е Платон, но също и Aldous Huxley, авторът на „Прекрасният нов свят“, или George Orwell с неговата „1984 г.“
Има един въпрос, който тревожи всички, които се борят за мир в света: защо човечеството мълчи пред войните, корупцията, икономическата криза, когато хората стават жертва на корумпирани богове от политическите сили или работодателите? Изглежда, че отговорът се крие в алегорията на Платон за пещерата: човечеството отказва да бъде освободено от каквото и да било робство, когато се изискват усилия. Мнозина все още предпочитат да живеят като роби в зоната на комфорта от реалния свят, вместо да се бият и да полагат усилия за по-добър живот на всички. И когато атиняните убиват Сократ, това става причината, поради която Платон пише алегорията на пещерата. Човечеството не обича промените, които струват усилия и това именно е основната концепция в албума „Unsung Prophets & Dead Messiahs“.
Един човек от Сирия ми каза след концерт: „Може би не сте спасили живота на някое дете, но вие давате надежда на много хора.“ Това е много повече от нищо и не бива да не го уважаваме. Ще се радвам, ако ORPHANED LAND може просто да показва на хората, че има друг начин и че можем да излезем от тъмнината и да тръгнем към светлината“.
В записите на албума “Unsung Prophets & Dead Messiahs”, или „Невъзпяти пророци и мъртви месии“ вземат участие близо 40 гост музиканти, сред които са легендите Steve Hackett (GENESIS) и Hansi Kürsch (BLIND GUARDIAN), като и Tomas Lindberg (AT THE GATES), мащабен смесен хор и солисти. Ще го чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 12 юни, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“The Absolute Universe: Forevermore” от TRANSATLANTIC в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “The Absolute Universe: Forevermore” от TRANSATLANTIC. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Супергрупата TRANSATLANTIC първоначално e създадена през 1999 г. от водещи музиканти в прогресив рока, наследници на традициите на YES, GENESIS, PINK FLOYD, EMERSON, LAKE & PALMER: Neal Morse (ex-SPOCK’S BEARD), Roine Stolt (KAIPA, THE FLOWER KINGS, AGENTS OF MERCY), Pete Trewavas (MARILLION, EDISON’S CHILDREN) и Mike Portnoy (ex-DREAM THEATER), Всичките звучали досега в „Картини от една изложба“ с един или друг свой проект.
Дебютния си албум „SMTPe“ те издават на следващата година, а следващият „Bridge Across Forever“ е от 2001 г. След 7-годишно прекъсване групата се събира, за да запише и издаде епичния 77-минутен албум, състоящ се от една песен „The Whirlwind“. Той е последван от световно турне през 2010 г., което включва участие на фестивала „High Voltage“ в Лондон, където към тях се присъединява легендарният китарист на Genesis Steve Hackett. Четвъртият албум на групата със заглавието „Kaleidoscope“ чуваме през 2014 г., той е обявен за „албум на годината“ на наградите Progressive Music Awards.
В началото на 2021 г. на пазара се появява петият, последен засега албум на TRANSATLANTIC в три версии, от които ние избрахме тази на два диска: “The Absolute Universe: Forevermore (Extended Version)”, или „Абсолютната вселена: Завинаги (Разширена версия)“.
Transatlantic – The Absolute Universe: Forevermore
Неговата история започва през март 2019 г., когато Neal Morse се заема да пише текстовете на песните с идеята да направят нещо подобно на албума „The Whirlwind“. Когато през септември 2019 г. се събират в студиото обаче, музикантите от групата отхвърлят тази идея, но част от текстовете оставят.
През декември 2019 г./януари 2020 г. Morse прави втори вариант на текстовете, този път вдъхновени от книгите „Изворът“ , „Атлас изправи рамене“ и „Добродетелта на егоизма“ от популярната и у нас Айн Ранд, която той нарича „майката на либертарианството“. Neal коментира, че е написал текстовете на тема „как основно тръгнах по този път на егоизма и след това как Господ ме изведе от него и колко по-добре е да не съм на това място.“
През март 2020 г. Neal Morse отново се връща към албума и обмисля да го съкрати, за да може да бъде издаден на един диск, което смята, че някои членове от групата биха подкрепили. Той сам създава по-кратка версия на албума и го изпраща на останалите членове по имейл със заглавието „Изглеждам ли ви на луд?“
Бас китаристът Pete Trewavas се съгласява с Morse, но барабанистът Portnoy и певецът/китаристът Roine Stolt предпочитат първоначалната версия. През май 2020 г. Portnoy решава спора с предложението да пуснат две различни версии, което е одобрено от всички членове на групата и по-важното – от звукозаписната фирма.
Тогава възлагат на Morse задачата да работи върху оформянето на по-кратката версия, озаглавена „The Breath of Life“, докато Stolt се погрижи за крайния резултат на по-дългата версия, „Forevermore“, като предложението на Mike Portnoy е и двете издания да имат общо заглавие „The Absolute Universe“.
Третият етап на писане идва през юни – юли 2020 г. и е под влиянието на пандемията COVID-19, когато в изграждането на текстовете се включва бас китаристът Pete Trewavas, който споделя: „Идеята в албума „Абсолютната Вселена“ представя широк поглед върху състоянието на човечеството в наши дни. Представете си някого, който се вглежда в живота на другите, опитвайки се да разбере кои са, с какво се занимават, кое е ценното при тях и т.н. Това беше концепцията на албума, към която можехме да надградим нашата музика. Освен това тя ни позволи да използваме всички различни теми, които вече имахме като текстове. Вие например може да откриете много неща за хората в неблагоприятни условия. Кои са вашите приятели например, как хората работят под натиск и се справят със стреса“.
Neal Morse добавя: „Когато се срещнахме в Швеция, за да започнем да пишем този албум, наистина нямахме никакви готови идеи за това какво ще бъде. Всъщност, всичко започна да се развива, когато си тръгнахме! Ние просто следвахме музиката, която ни водеше, и завършихме с това доста лудо концептуално издание! За нас четиримата стана съвсем естествено да пишем концептуален албум, тъй като обичаме темите да се повтарят; наистина е забавно да си играете с тях и да разберете всички различни начини, по които можете да представите определено музикален пасаж. Нашето любимо нещо е да се играем с тези пасажи и да се опитваме да разберем как да ги съберем всички заедно. Това наистина е доста работа и е сериозно предизвикателство, но е и много забавно“.
„Винаги сме имали нагласата, че повече от всичко никога не е достатъчно. Но този път доведохме тази идея до нова крайност. Това, което имаме сега, е по същество една гигантска композиция, разделена на отделни части. Сюжетът е за борбите, които всички ние водим в обществото днес. Политиката също присъства, но в нито един момент не заемаме политическа позиция” – коментира Mike Portnoy.
Албума “The Absolute Universe: Forevermore (Extended Version)”, или „Абсолютната вселена: Завинаги (Разширена версия)“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 5 юни, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Аз, Буки, Вяди…” от Тодор Григоров – Терес в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Аз, Буки, Вяди…” от Тодор Григоров – Терес. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Предаването „Картини от една изложба“ продължава представянето на български автори в дните около нашия национален празник 24 май, Денят на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура, и на славянската книжовност, като сега ще прозвучат слова на старобългарски от Златния век на българската култура в изпълнение на знаменити български музиканти.
Ето за какво става дума. В началото на 80-те години на миналия век интересът на именития бас Никола Гюзелев към български творби се пренася върху кантатно-ораториални произведения, за да стигне до литургичната музикална литература. Така приема да изпее му зиката на малко известен дори в софийските музикални среди певец от Националния филхармоничен хор „Светослав Обретенов“: „С автора, колега от Капелата, ме запозна Георги Робев. Седнах ме при пианото и… изпях кантатата „О писменехь“ от раз. Хареса ми, привлече ме звучността на старобългар ския език – никой досега не беше пял на него до момента! – и Тошко написа останалите две кантати, които ми посвети“.
Авторът Тодор Григоров – Терес е дългогодишен хорист и солист на тогавашната Българска хорова капела „Светослав Обретенов“, възпитаник на Духовната семинария и Академия, собственик на редица непознати на учените сборници с религиозни песнопения от предосвобожденски български автори. През 70-те години на XX век той има основна заслуга за навлизането на сакрални български произведения в репертоара на Капелата, и тогава, през 1972 г., той завършва кантата „О писменехь“, която по-късно представя на Никола Гюзелев, за да я допълни по негова препоръка с още две кантати.
Тодор Григоров – Терес – Аз, Буки, Вяди…
В трикантария за бас, смесен хор, ударни и клавишни инструменти „Аз, Буки, Вяди…“ за първи път в нашата музикална литература се включват и изпълняват текстове на старобългарски език. Това са анонимната „Похвала за Цар Симеон” от ХІ в., „Азбучната молитва” на Епископ Константин Преславски и „О писменехь” на Черноризец Храбър.
През 1984 г. в зала „България“ това паметно произведение е записано от Никола Гюзелев, Националния филхармоничен хор „Светослав Обретенов“ с хормайстор Любка Пешева и оркестър, като диригент е Методи Матакиев.
Албума „Аз, Буки, Вяди…“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 29 май, след новините от 21:00 ч. по предложение и с безценното съдействие на изтъкнатия наш изследовател и журналист Владимир Гаджев.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
The Other Side 