Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Аз, Буки, Вяди…” от Тодор Григоров – Терес. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Предаването „Картини от една изложба“ продължава представянето на български автори в дните около нашия национален празник 24 май, Денят на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура, и на славянската книжовност, като сега ще прозвучат слова на старобългарски от Златния век на българската култура в изпълнение на знаменити български музиканти.

Ето за какво става дума. В началото на 80-те години на миналия век интересът на именития бас Никола Гюзелев към български творби се пренася върху кантатно-ораториални произведения, за да стигне до литургичната музикална литература. Така приема да изпее му зиката на малко известен дори в софийските музикални среди певец от Националния филхармоничен хор „Светослав Обретенов“: „С автора, колега от Капелата, ме запозна Георги Робев. Седнах ме при пианото и… изпях кантатата „О писменехь“ от раз. Хареса ми, привлече ме звучността на старобългар ския език – никой досега не беше пял на него до момента! – и Тошко написа останалите две кантати, които ми посвети“.

Авторът Тодор Григоров – Терес е дългогодишен хорист и солист на тогавашната Българска хорова капела „Светослав Обретенов“, възпитаник на Духовната семинария и Академия, собственик на редица непознати на учените сборници с религиозни песнопения от предосвобожденски български автори. През 70-те години на XX век той има основна заслуга за навлизането на сакрални български произведения в репертоара на Капелата, и тогава, през 1972 г., той завършва кантата „О писменехь“, която по-късно представя на Никола Гюзелев, за да я допълни по негова препоръка с още две кантати.

Тодор Григоров – Терес – Аз, Буки, Вяди…

В трикантария за бас, смесен хор, ударни и клавишни инструменти „Аз, Буки, Вяди…“ за първи път в нашата музикална литература се включват и изпълняват текстове на старобългарски език. Това са анонимната „Похвала за Цар Симеон” от ХІ в., „Азбучната молитва” на Епископ Константин Преславски и „О писменехь” на Черноризец Храбър.

През 1984 г. в зала „България“ това паметно произведение е записано от Никола Гюзелев, Националния филхармоничен хор „Светослав Обретенов“ с хормайстор Любка Пешева и оркестър, като диригент е Методи Матакиев.

Албума „Аз, Буки, Вяди…“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 29 май, след новините от 21:00 ч. по предложение и с безценното съдействие на изтъкнатия наш изследовател и журналист Владимир Гаджев.

Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Картини от България 5” на студенти и преподаватели от НБУ. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

В навечерието на нашия национален празник 24 май, Денят на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура, и на славянската книжовност, тази година решихме в „Картини от една изложба“ да дадем възможност за изява на представители на младото поколение на България.

И така, петнадесет студенти от специалност „Компютърно музициране” на Нов български университет с преподаватели проф. д-р Симо Лазаров и доц. д-р Росица Бечева се наемат да пресъздадат с изразните средства на електрониката за пети пореден път красивите моменти и преживяванията си при съвместните им обиколки из България, правейки концерти и създавайки неповторимата атмосфера на творческия си устрем.

В албума „Картини от България 5“ откриваме тяхното желание за съзидание и надежда. Многообразието на живота предлага разностилни композиции, носещи специфичната звукова среда, и това са композиции, обединени от темата за България. Всеки един от младите музиканти по своему чувства това привличане към природата и чувството си за принадлежност към историята, към хората. Всеки от тях по свой начин изразява това отношение.

Картини от България 5

Използвайки различни тембрални и стилови средства, изразяващи личното им отношение и пречупена през призмата на динамичния живот, музиката ни въвежда във вселената на фантазията, в мисловните усещания на всеки от творците и отразява душевните пориви на младите творци.

Премиерата на албума „Картини от България 5“ ще се състои в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 22 май, след новините от 21:00 ч. Същевременно това ще бъде заключителната част от ХIX Международен форум-фестивал „Вселената на компютърната музика“.

Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

Свети Йоан Кукузел е българин, роден през 1280 г. в гр. Драч (Дуръс), днешна Албания, а умира през 1360 г. в Атонския манастир – Великата Лавра. Неговите певчески възможности с великолепен диапазон на гласа и тембъра му отреждат прозвището Ангелогласния.

Можем с основание да твърдим, че Йоан Кукузел е сред най-изявените българи през Средновековието, признат още от своите съвременници за велик певец и композитор, за истински приемник на древните православни творци св. Роман Сладкопевец (VІ в.) и св. Йоан Дамаскин (VІІІ в.). Той създава нов музикален стил и нотно писмо в многовековната православна музика, обновявайки я с живите елементи на тогавашния български фолклор и идеите на исихасткото учение. Родоначалник е на пападическото (пространно) пеене, при което на един вокал се изпълняват сложни мелодични фигурации, наситени с множество украшения. От богатото творчество на „ангелогласния българин“ са запазени около 90 творби от всички църковни жанрове, сред които „Аниксантари“, „Голямото Исо на пападическото пеене“, „Херувимска“, както и „Полиелей на българката“, най-известната му творба, които поради богатата си орнаментика изискват виртуозна певческа техника и талант.

Свети Йоан Кукузел – Полиелей на българката

От малък Йоан Кукузел останал сирак, но поради забележителните си музикални заложби бил изпратен да учи в Константинопол/Цариград. Йоан постъпил в училището при църквата „Св. Павел“, най-прочутата по онова време школа за църковни певци, в която учели предимно деца от негръцки произход. Вероятно по това време се появил и прякорът Кукузел, защото когато го питали какво яде, той отговорил на гръцко-български: „Кукия ке зелия“ (боб и зеле) и затова момчетата го нарекли Кукузел.

Талантливият българин бил забелязан от император Андроник ІІ Палеолог (1282-1328 г.), а негов учител бил самият цариградски патриарх Йоан Глика (1315-1319 г.). От Цариград св. Йоан се завърнал в Драч, но след кратко пребиваване в родния край Йоан Кукузел се озовал отново във византийската столица, извикан навярно по поръчение на самия Андроник ІІ. След свалянето на императора българският монах, който и без това търсел по-благоприятна среда за уединение и творчество, заминал за Света гора. На Атон св. Йоан постъпил в лаврата „Св. Атанасий“, в която по същото време съществувала истинска българска „школа“ („старците“ Йоан, Йосиф, Методий, Закхей Философ Загорянин и др.). През 1355 г., когато цариградският патриарх Калист (известни са връзките му с българските му събратя, особено със св. Теодосий Търновски) посетил Света гора, той специално се срещнал с Кукузел. По този повод един съвременник пише, че св. Йоан имал „глас славен и нежен, глас като на сирена…“

В „Житие на преподобни Йоан Кукузел“ специално се отбелязва ролята на майка му, «благочестива и богобоязлива жена, която се грижи да му даде християнско възпитание и го изпраща да изучава Свещеното Писание“. Докато учи в Цариград, той изпитва силна тъга по майка си и след дълги увещания получава разрешение да се завърне в родния си край. В „Житието“ пише: „Щом пристигна близо до дома си, Йоан чу плача и риданията на майка си, която безутешно скърбеше за него. Когато го видя, тя се изпълни с неизказана радост. Известно време той остана при нея, а след това отново се върна в столицата при царя».

Изследователите предполагат, че именно в Драч се е зародила идеята за знаменитата му творба „Полиелей на българката“, посветена на неговата майка и думите й „Мило мое дете, Йоане, де си ми?“, предадени в житието на светеца на български език с гръцки букви.

„Полиелей на българката“ в изпълнение на камерен ансамбъл „Йоан Кукузел“ с художествен ръководител Таня Христова, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР на Велика събота, 1 май, след новините в 21:00 ч.

Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Тя. Палечка” от Владимир Джамбазов. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Приказката „Палечка“ от Ханс Кристиан Андерсен е отпечатана през 1835 г., смята се за негово оригинално творение, макар да се откриват отгласи от „Малечко Палечко“ на Шарл Перо, издадена през 1697 година, лилипутите на Джонатан Суифт от „Пътешествията на Гъливер“ (1726 г.), разказа на Волтер „Микромегас“ (1752 г.), приказката на E.T.A. Хофман „Повелителят на бълхите“ (1822 г.).

През май 2017 г. на сцената на ДКТ Стара Загора се появява новаторският спектакъл „Тя. Палечка“ с постановката на Владислава Джамбазова, която само знаково ползва приказката на Андерсен.

Владимир Джамбазов – Тя. Палечка

Ето как ни въвежда Владислава в спектакъла:

„Човек е безкрайно самотен по пътя си. И мълчалив. Мълчим, защото се страхуваме, че няма да бъдем разбрани правилно. Или защото не можем да намерим точните думи. Или защото няма на кого да ги кажем. Това „вътрешно“ мълчание често е болезнено, но някак необходимо, за да можем да се вслушаме в себе си и да поемем във вярната посока.

„Палечка“ на Андерсен е само повод, от нея са използвани само някои сюжетни ходове от познатата история и най-вече отключващата ситуация – човекът в саксия. За разлика от героинята на Андерсен – малка колкото палец и толкова незначителна жертва на обстоятелствата, на която се случват разни независещи от нея премеждия, които по магически начин се саморазрешават, момичето в „Тя. Палечка“ съвсем съзнателно решава да тръгне да си търси пътя и да намери себе си.

В едно грозно деформирано общество на нормалния гледат като на нещо недоразвито, чуждо, защото днес и тук всичко трябва да е „хипер“ и „мега“, да се вписва в наложените ни изкривени стандарти, а конфликтът между „големите“ и „малкия“ човек е ежедневие, думите все повече губят своето значение. И ако чакаш обществото да ти даде рамо, забрави че ще се случи: то старателно гледа да не стане, за да няма проблеми. Непрекъснато влизаш от филм във филм и нямаш време и възможност да се обърнеш към себе си.

В представлението няма текст, с изключение на този в песните. Има само действия, движения и интересна хореография на Росен Михайлов като символ, като знак. Думите така или иначе престанаха да имат стойност, звучат само някакви клишета, изгубили смисъл, които не ни говорят нищо. Думата „любов“ вече също звучи като клише и като нещо срамно. Говорим си едни неща, а отвъд думите – всеки, както си е наумил и както може“ – завършва Владислава Джамбазова.

За този спектакъл тя кани именития наш композитор Владимир Джамбазов да напише музиката, а той ни пояснява нещата от своя гледна точка:

„В по-голямата част от предисторията откровено нямах пряко участие: идеята се роди и дълго зря у Владислава, която отдавна живееше с желанието да разкаже с нови средства на сцената за човека, безкрайно самотен по своя път, за отчуждението в нашето общество, за страха да говорим, и този да замълчим вътрешно, за да се вслушаме в себе си и да поемем вярната посока. В един момент идеята доби и жанров образ – визуално-движенчески спектакъл, в който няма и грам диалог.

За Владислава Андерсен бе само отправна точка и тя от раз замени оригиналните персонажи на Андерсен с техния съвременен еквивалент. И историята на всеки един от тях изискваше свой музикален израз. Веднъж наясно с концепцията и „какво“ имам да правя, трябваше да реша и „как“ да го направя. Музиката звучи през цялото време на действието, емоцията го коментира, рисува, доизразява го, движи го, предчувства го… За пиесата Владислава сътвори и много силни стихове, които трябваше да бъдат превърнати в около 10 песни. И също като героите, сценографията и костюмите, и инструменталната музика, и песните трябваше да бъдат пъстри и стилово различни: от чиста електроника с препратки към световни имена, през модерния поп, фриволната виталност на мюзикъла, твърдия метъл, стилизирания танц с модерна хореография през ритми, пропити с дебелашки балкански мирис, та чак до средствата на електроакустиката, говорната композиция и звуковия дизайн“ – специално за нас споделя Владимир Джамбазов.

Албума “Тя. Палечка” ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 24 април, след новините от 21:00 ч.

Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Поглед зад рамото ми” от Константин Джамбазов. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Музикантът Константин Джамбазов подготви за представяне в „Картини от една изложба“ своя дванадесети студиен албум “Поглед зад рамото ми”. Косьо, както му казваме, е ярка фигура на българската рок сцена – рок китарист, композитор и мултиинструменталист, свирил в редица рок-групи: ХАДЕС, ОДЕСОС, ТОТАЛ, ДЖЕКИЛ ХАЙД, АМЕТИСТ, АЛИБИ БЕНД, ФОБОС, ВЪРЧУЪЛ.

Той работи също така и като студиен музикант с поредица български изпълнители, сред които пианиста-композитор и диригента Нелко Коларов, чийто албум представяхме преди време, знаем го Константин и като соло-певец и китарист по време на концерта на Николо Коцев със Симфоничния оркестър на БНР с диригент Емил Табаков.

Константин Джамбазов – Поглед зад рамото ми

Ето как Константин Джамбазов ни въвежда в най-новия си проект:

„В албума “Поглед зад рамото ми” ще чуете мои песни от 1997 г. досега, които не бях включил в предишните си издания поради това, че бяха останали тогава без текст. Сега те са събрани в един прогресив рок албум, с концепция, която се оформи от тематиката в текстовете на Георги Венин. През 2013 г. помолих Жоро да съдейства, пратих му демо-материала и той написа лириката за почти всички песни. Така се създаде и концепцията на албума, в която преобладава философският аспект на темите за вселената и любовта, за човешката съдба, ето например какво ще откриете в песента „Исихаст“:

Отгласи от мълчание,
от спомени,
отгласи от равновесие
сме ние:
само отражения –
изгубени в тъмата –
на Божия план,
очакващи Ноевия Ковчег.

А ето редове и от „Творение на ума“:

Страхът и злобата, ненаситността и суетата –
Те ли са правилата на жестоката игра?
Могат ли любовта и радостта да заменят мрачната реалност?
Това творение на ума ли е?

В музикален план се получи доста своеобразна смесица на прогресив рока с елементи от хард рока, прогресив метъла, но и с фънк и поп музиката, в която може да доловите моите предпочитания към изпълненията на KANSAS, YES, FOREIGNER, QUEEN, STYX, EXTREME, SYMPHONY X и DREAM THEATER“ – завършва Константин Джамбазов.

Албума “Поглед зад рамото ми“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 17 април, след новините от 21:00 ч., и това ще бъде неговата радио премиера.

Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!