Начало » Posts tagged 'Картини от една изложба' (Страница 13)
Tag Archives: Картини от една изложба
“Dionysus” от DEAD CAN DANCE в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Dionysus” от DEAD CAN DANCE. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
„Проектът DEAD CAN DANCE никога не е бил нещо комерсиално. Той винаги е бил маслинова клонка на приятелството, нещо, с което да се достигне до другите хора, за да не се чувстват сами на планетата. Албумът „Дионис“ е просто още една част от клонката“ – Lisa Gerrard.
Преди около 30 години Brendan Perry от знаменитото австралийско дуо DEAD CAN DANCE, добре познато у нас, има трансцедентно преживяване в Calanda, Испания, където без спиране свири 10 часа на барабани по време на местния великденски празник, Rompida de la Hora, който датира от Средновековието: „Просто изпаднах в транс след няколко часа свирене, ръцете ми се разкървавиха. Не усещах нищо, бях напълно забравил за болката. Това беше точно в традициите на дионисиевите празненства, имам предвид Дионис, гръцкият бог на виното и удоволствието, защото по време на тези празненства се постига същия екстаз. В наши дни откриваме отгласи от тези пролетни празници из цялото Средиземноморие, най-вече в отдалечени места, където християнското влияние не е било толкова голямо, например в Сардиния и България. Хората носят маски и танцуват в кръгове, сякаш времето е спряло докато тече ритуала. В България присъствах на кукерски игри, които са наистина много красиви“.

Dead Can Dance – Dionysus
Това дава повод на Brendan да се потопи през последните години във всичко, което се отнася до Дионис. Изучава гръцката музика и по същото време попада на книгата „Раждането на трагедията от духа на музиката“ (1872) от Friedrich Nietzsche. Тя отваря очите му за двете школи на културно мислене: на Аполон и на Дионис. В първата „всичко е подредено, премерено, под контрол – казва Perry, – докато втората е мечтателна, освободена, с импровизации. Когато двете са в едно, тогава се създава най-доброто в изкуството. Това наистина беше откровение за мен, защото аз и Lisa Gerrard се стремим да го правим от много години, без да сме го формулирали точно така“.
„Brendan ми каза: „Нека този път да не правим песни, нека да го направим като звук от гората, за да можем да събудим красотата вътре в хората, за да си спомнят природата и древността. Да не се поддаваме на суетата или своето его, а да погледнем в гората и да отворим визията си за нещата, които все още имаме, които са живи в природата, и да се свържем с миналото като го пренесем в наши дни”, добавя Lisa Gerrard.
„Dionysus“ се различава съществено от другите албуми в дискографията на DEAD CAN DANCE. След като прочита още три книги за Дионис, Brendan решава, че иска да представи „импресионистична творба“, която да се слуша в цялост, а не като цикъл от песни. „Това е невероятно сложна тема, – обяснява той. – Дионис се превръща от ранен аграрен и сезонен бог на природата в нещо доста дълбоко към края, когато култът му е забранен в християнски Рим. В повечето дионисиеви празници участват масово много хора, и тъй като Дионис е пряко свързан с раждането на гръцката трагедия и театър, реших, че трябва да включа хор.“
За да пресъздаде езика на Дионис, Perry използва софтуерно приложение със семпли от хорови библиотеки, и създава директория с изпети срички, които след това събира във фрази и изречения: „Може да измислите свои собствени думи и фрази и след това да ги възпроизведете като полифония, може да направите цяла група, която да пее една и съща фраза в различни хармонии. Така направих комбинации от гласовете ни с Lisa, за да създам ансамблов ефект.“
„Нямам представа на какъв език се пее в албума“, казва Lisa Gerrard. „Мисля, че албумът стана великолепен, защото Brendan отключи собствения си език и постигна нещо много невинно и смело. Той се опита да събуди древните инстинкти в хората, да събуди съзнанието вътре в нас. По някакъв начин като музиканти и поети ние стоим извън политиката и религията, и затова все още можем да говорим на свещения език на поезията от древни времена, а двамата с Brendan се стремим към това още от деца.„
Албума “Dionysus”, или „Дионис“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР, събота, 4 декември, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Буря” от МАГИСТРИ в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Буря” от МАГИСТРИ. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Българската рок и блус група МАГИСТРИ, предвождана от политолога професор Евгений Дайнов, е създадена през 2007 г. Първият им албум „Pay The Boatman“ („Плати на лодкаря“) излиза през 2009 г. Името на албума е препратка към онази легенда, в която трябва да платиш на лодкаря Харон, за да те преведе до подземното царство на Хадес през реката на мъртвите Стикс. Гост-музиканти в този албум са Васко Кръпката и Анелия Павлова от група ПОПКОРН. Втория си авторски албум „Too Much Rock’n’Roll“ („Твърде много рок-енд-рол“) записват и издават през 2012 г. с участието на Ники, бившият певец на ГРАВИТИ КО.
Така стигаме до най-новото заглавие в тяхната дискография – концептуалния албум „Буря“, съставен от композиции, произлезли от участието на основните членове на група МАГИСТРИ в протестите у нас през периода 2013-2018 г. Става дума за буден младеж, преживял достойно десетилетието между 2010 и 2020 година.

Магистри – Буря
Ето какво намираме в либретото на албума:
„В първата композиция „Песента на чергаря“ заварваме лирическия герой в състояние, в което всеки интелигентен и добронамерен човек е изпадал поне веднъж. Той се опитва да избяга от обществото за да съхрани себе си сред всеобщата простотия и алчност. Нищо не притежава, за да може да е свободен; постоянно пътува, за да не се обвързва с хора, които после ще го разочароват. В края на поредното пътуване обаче си задава важния въпрос: “Какво се случва?”. Задава си го толкова пъти, че накрая решава да потърси отговора.
Като начало в песента „Видовден“ лирическият герой оглежда внимателно какво се случва около него. Вижда до каква кочина са довели простотията и алчността. Решава, че трябва да научи защо нещата стоят по този начин. В следващото изпълнение „Преди да съм тъжен“ стига до наблюдението, че властта – както върху хората, така и върху умовете им – е в ръцете на подли и лицемерни хора. След наблюдението идва дълъг и мъчителен процес на разбиране, който откриваме в композицията „Разбрах“. Лирическият герой стига до извода, че той не е като „тях”; и че няма как с такива хора да се преговаря за бъдещето. Решението е – съпротива.
Веднъж стигнал до този извод, нашият герой се оглежда за съмишленици. Намира ги и тръгва с тях на бунт срещу властта и това прозвучава в песента „Протокол“. За зла участ този протест е насред много студена зима и, в крайна сметка, не успява. Животът обаче продължава и лирическият герой прави онова, което са правили в бунтовни времена поколения революционери преди него: влюбва се. За това се разказва в изпълнението „Момичето и кучето“. Любовта води до онзи момент на съмнение в бунтовните дела, който е описан в следващото заглавие „Навън и на свобода“.
Не щеш ли, тъй като предишният бунт не е успял да си свърши работата, започва нов. Заедно с новите си съратници, лирическият герой се втурва в започналата революция. Тя именно бушува в песента „Буря“. Този път се стига до победа. След зимата на тяхното недоволство за всички бунтари е дошло лятото на тяхното задоволство, представено в заключителната композиция „Тази година“.
Албума “Буря“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР, събота, 27 ноември, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Surrender of Silence” от Steve Hackett в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Surrender of Silence” от Steve Hackett. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Британският музикант, автор на песни, певец и продуцент Steve Hackett, когото помним и като китарист на прогресив рок групата GENESIS, оказал влияние на Eddie Van Halen и Brian May, Yngwie Malmsteen, Alex Lifeson и Steve Rothery, през 2021 г. развива завидна активност като издава два пълномащабни албума, книга и провежда масирано турне.
По-новият от албумите “Surrender Of Silence”, или „Отказ от тишина“, се появи през септември и е записан с неговата традиционна в последните години група, към която се присъединяват барабанистите Phil Ehart от KANSAS и Nick D’Virgilio от BIG BIG TRAIN, певиците Amanda Lehman, сестрите Lorelei и Durga McBroom от Африка, Malik Mansurov (от Азербайджан, свири на тар, вид лютня), Sodirkhon Ubaidulloev (от Таджикистан, свири на дутар), както и цигуларката Christine Townsend. А неговата група собствено включва такива знаменитости като пианиста Roger King, саксофониста Rob Townsend, бас китариста Jonas Reingold, певеца Nad Sylvan и Craig Blundell на барабаните.

Steve Hackett – Surrender of Silence
Steve заявява: „Този албум е пътешествие по време, когато не са възможни пътуванията“ заради световната COVID пандемия, която засегна почти всички. Steve обаче ни кани да пътуваме с неговата музика надлъж и шир без ограничения: „Две седмици след като завърших акустичния албум „Under A Mediterranean Sky“ започнахме рок албума “Surrender Of Silence”. С един замах издухахме паяжините на локдауна с чудовищната ритъм секция на Jonas, Craig, Nick и Phil заедно със саксофона и бас кларнета на Rob, с вокалите на Nad и Amanda, с мощния орган на Roger. Към тях добавих нещо като група от Организацията на обединените нации, защото работя с хора от Азербайджан, Таджикистан, Обединеното кралство, Швеция, Съединените щати, Армения. Всички ние се потапяме с пълна сила в това диво освобождаване на енергията. Това е албум със „забранени задръжки“, и като яхнете тази вълна, разкарвате всички демони и кошмари, всички те се разбиват на брега.
Обикновено пиша песните със съпругата ми Jo и често ги обсъждаме. Понякога тя измисля текста, а аз няколко месеца се почесвам по главата и съм озадачен, докато ми хрумне как да намеря точните образи. На много от местата, които съм виждал, успях да заведа Jo. Но тя също така е посещавала места, на които аз не съм бил, например Непал и Хималаите. Така че в песента „Shanghai To Samarkand“ добавихме нейните впечатления, и по този начин изградихме виртуално пътуване, вероятно засилено от факта, че не мога да го направя в действителност сега“.
Тук се включва и Jo: „Е, когато пътуваме в чужбина най-често сме очаровани от културата на местата, духовността, от това как живеят хората и каква е историята на тези места. Например когато отидохме в Етиопия, това бяха най-необикновените места и те ни носят цяла смесица от чувства. От една страна бяхме обезпокоени от нивото на бедност там, което мисля, че се долавя в песента „Fox’s Tango“.
Но тогава бяхме също така невероятно впечатлени от красотата на хората и необикновените простори, които можете да видите в Африка – от планините Симиен, които всъщност са известни като „покрива на Африка“, чак до равнините и Източноафриканската рифтова долина, където живеят всички тези племена. А те имат традиции, които ни връщат хиляди години, и цялото това място абсолютно ни очарова. Така се роди песента „Wingbeats“, в която вградихме африканските ритми с най-различни вибрации, които получихме там, и затова искаме да споделим всичко, което ни вдъхнови толкова много. Всъщност голяма част от текстовете идват от разговорите, които водихме с местните хора, и това често са социални проблеми“.
А Steve добавя: „В „Отказ от тишина“ коментирам политика, което обикновено не правя: аспекти на неравенството на богатството в света, който е разделен на имащи и нямащи, както и изменението на климата, също така едната половина на света беше в затворнически лагер, докато другата половина от света отговаряше за ключовете му. Така че има социални проблеми в албума. За мен в този момент е важно хората да осъзнаят какво се случва в света, мисля, че не е време да избягваме тези проблеми. И така, мисля си още, че този албум е част от ренесанса на стила, който наричахме „протестни песни“, така че има много гняв в албума, това е много ядосан албум, но аз съм много горд с него“.
Що се отнася до съдържанието на песните, в „Natalia“ откриваме също така обобщен образ на обикновената рускиня, изстрадала през годините от многото несгоди, понасяме се и по пътя на коприната от Китай до Близкия изток през Узбекистан в композицията „Shanghai To Samarkand“, в която звучат автентичните инструменти дутар и ориенталска цитра, за да се прехвърлим в Мексико по време на празника Day of the Dead (на испански Dia De Los Muertos) – Денят на мъртвите – с едноименното изпълнение, което носи ярките образи на Steve от срещите му с хората там.
В албума попадаме също така на темите за любовта („Held In The Shadows“), за грижите ни към опазването на околната среда („Scorched Earth“), за да завърши оптимистично с надеждата („Esperanza“).
Албума “Surrender Of Silence” („Отказ от тишина“) ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР, събота, 20 ноември, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Kenton’s West Side Story” в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Kenton’s West Side Story”. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
В края на 50-те години на миналия век оркестърът на джаз пианиста и диригента Stan Kenton бележи спад в продажбите и популярността си, когато на сцената се появяват музиканти като Elvis Presley, Bobby Darin, THE PLATTERS и др., които със сравнително малки ресурси имат впечатляващ ефект. Това налага оркестърът на Kenton да се реформира и през 1960 г. го виждаме с нов облик и нов звук.
Lee Gillette и други ръководители от гиганта в звукозаписната индустрия Capitol притискат Kenton към по-комерсиален подход в началото на 60-те години. Kenton е принуден да изостави територията на чистия джаз и да направи известни отстъпки. Така пристъпва към проекта да представи своя версия на мюзикъла “West Side Story” („Уестсайдска история“) от Leonard Bernstein и Stephen Sondheim с аранжимента на Johnny Richards.
Както споделя по-късно Kenton, версията на Johnny Richards, която технически е изключително сложна, е „железобетонна“, „Johnny е може би най-добре обученият музикално от всички нас, взети заедно“, но за времето си това е съществен риск да се предложи интерпретация на шедьовъра от Bernstein.

Kenton’s West Side Story
Ще припомня, че сюжетът на мюзикъла „Уестсайдска история” е сходен с този на „Ромео и Жулиета” от Шекспир, само че в друго време и на друго място. Действието се развива през средата на 50-те години на миналия век в Манхатън, Ню Йорк, където две враждуващи банди – местните „Jets” или „джетовете, реактивните”, представители на бялото население от наемни работници и пуерториканците „Sharks” или „акулите” водят жестока битка за територии. Тони, основателят на „джетовете” се влюбва в Мария, сестрата на Бернардо, главатарят на „акулите”. Нататък историята е известна…
Албумът „Kenton’s West Side Story” („Уестсайдската история на Кентън”) е приет с рядко срещано одобрение от слушателите и критиката за този род стилистика като заема престижни места в класациите за поп музика и е отличен през 1962 г. с “Grammy” за най-добро джаз изпълнение от голям състав.
Най-интересна обаче е реакцията на представителите на компанията Mirisch, които по същото време подготвят премиерата на едноименния филм с участието на Natalie Wood и Richard Beymer. Те са поканени да чуят в офиса на Capitol в Холивуд откъси от албума на Kenton по време на смесването и мастерирането и остават крайно разочаровани, че не са го направили по-рано за да ги включат в музикалния съпровод на филма. Затова пък им разрешават на обложката на плочата да поставят кадър от игралния филм.
Албума „Kenton’s West Side Story”, или „Уестсайдската история на Кентън”, ще чуем на 13 ноември, събота, в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Вокални отпечатъци” от СПЕКТРУМ в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Вокални отпечатъци” от СПЕКТРУМ. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
В „Картини от една изложба“ продължаваме тази седмица с настроението от Деня на народните будители, като се обърнем към изконните извори на българщината – нашия фолклор, представен от сърцати млади хора в съвременно звучене.
Албумът „Вокални отпечатъци“ на акапелната формация СПЕКТРУМ е дълго чакан и мечтан от нейните участници. Собствено той е своеобразен опит за съвременна акапелна интерпретация на фолклора чрез колоритни вокални аранжименти, пречупени през призмата на джаза и инструменталната музика.

Спектрум – Вокални отпечатъци
Музикантите работят върху тази идея близо две години, отдавайки почит на българския фолклор, който от самото създаване на групата е източник на вдъхновение и творчески стимул за СПЕКТРУМ.
Някои от популярните теми, които звучат в албума, са „Седнало е Джоре“, „Бела съм бела, юначе“, „Изгрела ми е“. Аранжиментите са изцяло акапелни – за пет, а понякога и за повече гласа, съчетани с бийтбокс, което придава съвременна звучност на изпълненията. Музиката изобилства от джаз хармонии, разнообразие от ритми и преплитащите се тембри на петимата певци.
Наред с това групата представя и авторски композиции от творческото ядро на СПЕКТРУМ – Константин Бейков и Янко Янков. В тях осезаемо се усеща духът на българския фолклор и част от тях са резултат от съвместната работа с едни от най-изявените български фолклорни музиканти – Теодосий̆ Спасов, Христина Белева и ЕВА КВАРТЕТ.
Албума “Вокални отпечатъци“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР, събота, 6 ноември, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“На гости у една актриса” от Теодосий Спасов и Огнян Видев в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “На гости у една актриса” от Теодосий Спасов и Огнян Видев. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
В една есенна вечер през 1987 г. кинорежисьорът Иван Росенов натиска копчето за запис на домашния касетофон и така до нас достига звукова картина с участието на двама именити български музиканти: Теодосий Спасов на кавал и Огнян Видев на китара.
В дома на актрисата Катя Паскалева и Иван Росенов също така е актьорът Антон Горчев, и тримата с присъствието си създават онази взривна атмосфера, в която избуяват поривите на двамата музикални виртуози. Теодосий споделя в интервю за Цветан Цветанов:
„Все едно сме изстреляли ракета от Байконур… духовна ракета. И тя е заминала някъде. Всички сме се възхищавали – и ние, свирейки, и публиката ни, от тези невероятни личности – Катя Паскалева, Иван Росенов и Антон Горчев. За мен е по-важно да се покаже присъствието на личности от онова време. През 80-те години имаше много ярки личности. И през 70-те е имало. Личностите винаги са били движещата сила, а не професионалистите, занаятчиите или самодейците. И ето че дойде ХХI в. и не виждаме много такива хора в съвремието. Ето, гледаме риалити програми и там… няма личности. Има знаменитости, така да се каже. Има огромна разлика между личности и знаменитости. А по онова време, през 80-те години, имахме шанса всеки да стои здраво зад своята идея, зад своята кауза. Хубавото по онова време беше, че хората на изкуството, всички отдадени на културата, общувахме много помежду си. Тогава правехме много турнета, в 10 града един след друг, а във всеки имаше клуб на художествената интелигенция или на дейците на културата, и след концерта всички се събираха там и започваха много интересни разговори и джем сешъни, всеки споделяше своите открития. Това ни зареждаше тогава и ни даваше надежда, че най-после светът ще бъде един – цял, общ, без граници и без ограничения…“

На гости у една актриса
А ето как е станал записът, останал неизвестен дълго време, продължава Теодосий:
„Касетофонът е бил на някакво шкафче, наблизо. Даже не знаех, че има запис, бях много изненадан, когато Иван Росенов ми даде касетката няколко години преди да почине“.
В наши дни Иван Шопов, музикант и художник, когото Теодосий нарича „моят електронен гуру“, се заема с този запис и го мастерира. Така той е издаден на грамофонна плоча, за да се пресъздаде автентичността на усещанията от отминалото време.
Албума “На гости у една актриса“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в навечерието на Деня на народните будители, събота, 30 октомври, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Juno to Jupiter” от VANGELIS в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Juno to Jupiter” от VANGELIS. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Гръцкият музикант VANGELIS е добре познат на слушателите на „Картини от една изложба“, ние досега 16 пъти сме представяли негови концептуални албуми. Той е създател на уникален звуков свят, съчетаващ оркестрови и електронни текстури, чрез комбинация от клавишни инструменти, със все по-голям дял на истински човешки гласове и акустични музикални инструменти, при което е своего рода демиург – сам композира, аранжира и изпълнява музиката си в своите над 50 албума, отличени с множество награди, включително „Oscar”.
Ето какво споделя VANGELIS преди месец в интервю:
„Музикалната индустрия се разрасна значително през годините, като единствената ѝ цел е да печели пари, използвайки най-безцеремонно най-свещения и извисяващ дар, който имаме, а именно музиката. Пропуснах възможността да бъда щастлив, когато интензивно се занимавах с музикалната индустрия. Обаче винаги ще се вдъхновявам от нещата около мен и ще продължа да създавам музика, защото това е най-естественото нещо за мен.“

Vangelis – Juno to Jupiter
След няколко отлагания през миналата година, включително лъжливи премиери, най-после на 24 септември 2021 г. официално се появява албумът „Juno to Jupiter“, или „Юнона към Юпитер“, записан с участието на оперната звезда Angela Gheorghiu, гостувала с успех у нас. Албумът е вдъхновен от изследователската мисия на NASA с космическата сонда Juno (Юнона), и включва звуци както от изстрелването на Juno от Земята, така и от сондата по време на полета ѝ, изпратени обратно на Земята от близо 650 милиона километра.
Това не е нещо ново за VANGELIS, чиято музика често е свързана с теми от науката, историята и изследванията. Наред с отличената с „Oscar” партитура за „Chariots of Fire“ („Огнените колесници“) и популярния музикален съпровод за филма с фантастична тематика „Blade Runner“ („Ловец на хуманоиди“), той създава хоровата симфония „Mythodea“ за мисията на NASA през 2001 г. до планетата Марс, както и музиката за поредица приключенски и исторически филми като „Антарктида“, „1492: Завладяването на рая“ и „Александър“. VANGELIS също така си сътрудничи с Европейската космическа агенция (ESA) върху своя албум „Rosetta“, за да отбележи кулминацията на мисията Rosetta за кацане на сонда на комета за първи път в историята, както и за излъчването от ESA в космоса на сингъла от неговия едноименен компактдиск, посветен на покойния професор Stephen Hawking. Музиката му е използвана също така и в документалната поредица „Космосът: Лично пътешествие“ от Carl Sagan, както и във филма „L’Apocalypse des animaux”, или “Апокалипсисът на животните“.
Но да се върнем на албума „Juno to Jupiter“:
„Юнона, или Хера според гръцката митология, е майка на богове и хора, и съпруга на Зевс, в римската митология Юпитер, който е баща на богове и хора. За да скрие пакостите си, Юпитер изобразява воал от облаци около себе си. Въпреки това, Хера/Юнона успява да надзърне през облаците и да наблюдава деянията на съпруга си“, пояснява VANGELIS и продължава:
„Мислех да поставя акцент върху образите на Юпитер/Зевс и Хера/Юнона, които според „Теогония“ от Хезиод са имали особена връзка. Чувствах, че трябва да представя Зевс/Юпитер само със звук, тъй като музикалните закони превръщат хаоса в хармония, която движи всичко, включително и самия живот. За разлика от това, за Хера / Юнона почувствах нужда от човешки глас. Angela Gheorghiu представя, в този контекст на мисията до планетата Юпитер, Хера / Юнона по спиращ дъха начин.“
През юли т.г. се навършиха пет години от навлизането на Juno в орбитата на Юпитер. Изстреляна през 2011 г. от военновъздушната база на Кейп Канаверал, Juno пристига на Юпитер на 4 юли 2016 г. Поради важността си мисията, която иначе трябваше да бъде завършена на 31 юли т.г., беше удължена от NASA и сега Juno продължава да проучва Юпитер и неговите луни до септември 2025 г.
В албума чуваме също така гласовете на учените Randall Faelan (Lockheed Martin, Ръководител на отдела Deep Space Exploration Real-Time Operation), Chris Leeds (Lockheed Martin, старши инженер по телекомуникации), Jennifer Delavan (Lockheed Martin, системи за космически кораби) и Matt Johnson (мениджър на мисията Juno, JPL/Caltech).
„VANGELIS композира цялата музика за видеоклиповете на Juno, документалните филми и симулациите на наблюденията, за всички публични материали на мисията. Така че полетът на Juno постигна широко обществено въздействие, умножено от уникалния талант на VANGELIS. Либретото на албума е продължение на историята на мисията на Juno“ – подчертава Tom Krimigis, главен изследовател за проектите Voyager 1 и 2.
А ето и посланието на VANGELIS:
„Да не забравяме, че Космосът, Вселената, с каквото и име да ги наречем, е нашата надежда и бъдеще, и трябва да внимаваме да не направим същите грешки в Космоса, които постоянно правим на нашата планета, тъй като това е единственият ни шанс, който имаме – там е нашето бъдеще“.
Албума „Juno to Jupiter“, или „Юнона към Юпитер“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 23 октомври, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“To Pimp a Butterfly” от Kendrick Lamar в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “To Pimp a Butterfly” от Kendrick Lamar. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
На 15 февруари 2016 г. американският Hip-Hop музикант Kendrick Lamar получава 5 отличия „Grammy“ за работата си върху проекта “To Pimp a Butterfly”, или „Да пласираш пеперуда“.
Всичко започва през 2014 г., когато Lamar предприема пътуване до Южна Африка, където посещава исторически обекти, свързани с живота на Nelson Mandela – като затворническата му килия на остров Robben, запознава се с проявите на апартейд по негово време, открива за себе си различията между африканската и американската култура. Kendrick намира и доста сходства между живота в Южна Африка и този в гетото Compton в Лос Анджелис, където е израсъл.

Kendrick Lamar – To Pimp a Butterfly
Lamar заявява: „Чувствах, че принадлежа на Африка. Видях толкова неща, които не знаех. Вероятно едно от най-трудните неща, които трябва да направите, е да съберете на едно място възгледите си за това колко красиво място може да изградите и да ги споделите с някой човек, още докато е в гето като Compton. Исках да вложа това свое преживяване в музиката. Идеята беше да направя албум, който да отразява това, но и всички проблеми на черните жени. Има разделение между светлата и тъмната кожа, защото то е в природата ни, но има и решение на проблема. В Южна Африка видях всички тези различни цветове да говорят на един красив език.“
Така в албума „Да пласираш пеперуда“ намират място темите за любовта към хората и за омразата, славата и депресията, насилието от страна на полицията, расовите проблеми и политиката в стихотворение, което се преплита между песните. Kendrick критикува системата, която потиска чернокожите младежи, но също така критикува и своите близки, че възприемат саморазрушителния модел, налаган им от обществото. Lamar признава потенциала на всеки, който е изправен пред трудности, да се разбунтува срещу системата, която го потиска, подобно на гъсеница, която се превръща в пеперуда:
„Исках да покажа светлата страна, яркостта на живота. В думата „пласьор, сводник“ има много агресия, тя има много нюанси. За мен тя означава да използвам своята знаменитост за добри дела. Друга причина е, че не съм подложен на сводничество от индустрията за моята знаменитост… Това става много по-дълбоко дори за мен.“
Kendrick рецитира откъси от стихотворението през целия албум, предхождайки всяко заглавие. В края на стихотворението разбираме, че е посветено на легендарния музикант 2Pac (Tupac Amaru Shakur), а в интервю Lamar обяснява, че работното заглавие на албума е било „Tu Pimp a Caterpillar“ („Да пласираш гъсеница“), което се изписва като абревиатура „TuPAC“. По-късно обаче е променено на „пеперуда“, за да символизира личния характер на Kendrick и неговата цялостна издръжливост след успеха му в музикалната индустрия.
В музикално отношение в албума “To Pimp a Butterfly” откриваме стилово отражение на целия спектър от афроамериканската музика, включително джаз, фънк, соул, хип-хоп от Западното крайбрежие на САЩ, авангард, а сред впечатляващия екип за подготовката на албума може да откроим Dr. Dre, Snoop Dogg и George Clinton.
Така “To Pimp a Butterfly”, или „Да пласираш пеперуда“, третият студиен албум на Kendrick Lamar намира милионни продажби, получава статус на платинен, а само в първия ден след издаването му чупи рекорда за стрийминг в Spotify с 9,6 милиона свързвания. Ще го чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 9 октомври, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“The Thompson Fields” от MARIA SCHNEIDER ORCHESTRA в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “The Thompson Fields” от MARIA SCHNEIDER ORCHESTRA. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
В наши дни Maria Schneider, композитор и диригент на биг бенд, има репутацията да е сред водещите фигури в съвременния джаз. С повече от 30 години звукозаписна дейност, в която се откроява работата ѝ както с Gil Evans, така и с Bob Brookmeyer, тя често пъти е определяна като истинско явление в джаза на ХХI век, като най-вълнуващият композитор на музика за биг бенд, работещ днес. Това се потвърждава и от седемте отличия “Grammy”, които получава от 2004 г. насам.
Тя оживява съвременните класически аранжименти с уникални мелодии, написани спрямо силните страни на музикантите в нейния оркестър за да се получат произведения, които тя често нарича джаз камерна музика. Това впечатлява слушателите, които окачествяват нейната музика като „предизвикателна, величествена, вълшебна, спираща сърцето, прекрасна, въображаема, откровена, приковаваща, дръзка и извън всякакви категории“.

Maria Schneider Orchestra – The Thompson Fields
Maria Schneider умело размива границите между жанровете, нейните участия се простират от джаз в Ню-йоркския Линкълн Център до класика с Камерния оркестър на Сейнт Пол, щата Минесота, от Американския танцов фестивал до сътрудничество с „вечния хамелеон“ в рок музиката David Bowie. Тя е сред малцината, които получават “Grammy” в различни жанрове, сред които са джаз и класика, както и за работата си с David Bowie.
През 2015 г. Maria Schneider замисля проекта “The Thompson Fields” („Томпсъновите поля“), в който отразява своите спомени от детските си години в щата Минесота, откъдето е родом. Този проект е финансиран от нейните почитатели чрез платформата Artistshare, като крайният продукт е луксозна книга над петдесет страници с твърди корици, съдържаща снимки и рисунки от Audubon (Националната асоциация на САЩ за опазване на птиците и техните местообитания), както и мисли на Maria Schneider за природата, наред с компактдиск. Мотото на албума е мисъл на президента Theodore Roosevelt: „Няма нищо по-практично в крайна сметка от запазването на красотата, от запазването на всичко, което привлича по-висшите емоции в човечеството“.
Maria Schneider споделя в интервю: „Този албум е наситен с много лични чувства от висок порядък. Голяма част от музиката ме връща към спомени от дома и околната природа, и това отразява най-значимите неща в живота ми. Томпсънови бяха фермери и имаха ранчо на около пет мили извън Windom, в чийто покрайнини пък живеехме ние. Семействата ни бяха близки приятели, а тяхната ферма и този свят бяха и все още са наистина голяма част от моето възпитание и от живота ми, защото често се връщам там.
Що се отнася до музиката, то никога не сядам и не казвам „Добре, как да създам звука на този пейзаж?“ Всичко започна по съвсем различен начин. Бях съчинила началото на една пиеса, която всъщност ми дойде в пералното помещение, качих се горе в апартамента си и започнах да я свиря на пиано. Просто много ми хареса и продължих да я свиря отново и отново. Това ми напомни за родния ми дом.
Така се случи, че скоро след това се върнах във Windom на голяма среща на върха на AgroEcology, която се проведе във фермата на Томпсънови. Изкачих силоза и погледнах отгоре фермата, а музиката нахлу в главата ми и тогава почувствах целия пейзаж. И така, когато продължих да пиша музиката за албума и да измислям как да организирам и развия тази първоначална идея, тогава имах цялата тази сцена в главата си и мисля, че тя просто някак подсъзнателно ръководеше посоката на музиката. Този процес ми се случва доста често – знаете ли, когато пиша нещо, все едно се привързвам към него – става почти като кинофилм в мозъка ми или нещо подобно. Мисля си, че всъщност писането на музика е коментиране на моя живот, повече или по-малко, и трябва да живея живот, който си струва да коментирам, ако искам да напиша хубава музика“.
“The Thompson Fields” („Томпсъновите поля“) е посочен за най-добър албум на голям джазов ансамбъл при връчването на годишните награди “Grammy”, както и от читателите на най-реномираното издание за джаз Down Beat. Ще го чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 2 октомври, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!


