The Other Side

Начало » Posts tagged 'Картини от една изложба' (Страница 12)

Tag Archives: Картини от една изложба

Telegram канал на The Other Side

Enter your email address to follow this blog and receive notifications of new posts by email.

Присъединете се към 50 други абонати

Последни публикации

Архив

“Collections from the Whiteout” от Ben Howard в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Collections from the Whiteout” от Ben Howard. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Със своя четвърти студиен албум британският музикант Ben Howard затвърди позициите си сред по-младите слушатели не само в Англия, но и у нас, и именно по тяхно предложение ще слушаме неговата музика. Ben е известен като певец, автор на песни и мултиинструменталист, носител на две отличия Brit, чийто албуми два пъти оглавяват британските музикални класации и се продават дори при дебюта му със статус двойно платинен.

Стилистиката на своята музика той самият определя така: „Винаги съм имал склонност към келтските и английските фолклорни традиции. Слушам много стара ирландска бунтовническа музика – това обикновено е моето неделно матине. Но вместо да копирам нечий стил, аз се интересувам от съчетанието на стилове, как може да ги слея в нещо ново.“

Ben Howard - Collections from the Whiteout

Ben Howard – Collections from the Whiteout

В най-новия му албум „Collections From The Whiteout“, или „Истории от бялата мъгла“, откриваме сборник с наблюдения, направени по време на обществени сътресения, и тяхното интерпретиране в публичното пространство. Ben Howard ни представя екстремни случаи на трагедии и тревожни ситуации. Подобни събития, както повечето новини, са раздувани от медиите, окарикатурени са до политически абсурд и предизвикват рязко поляризирани мнения. Свидетели сме как статии с противоположни позиции се използват всеки ден, за да се оформи обществената гледна точка по определени въпроси. Изчезва фокусът и на важните за обществото теми, постигне ли се ефектът на полярната бяла мъгла, когато се губи хоризонтът. А това е най-опасната ситуация според полярните изследователи.

“Всъщност ние нямаме верните отговори, защото винаги се опитваме да стигнем до действителността, и след като липсват достатъчно основания, я обясняваме по свой си начин.“

Първоначалното намерение на Howard е да подготви концептуален албум с истории за други хора, но в крайна сметка открива, че това, което за пише, неволно е станало нещо лично. Такава е историята на Анна Сорокина, осъдена на затвор в Съединените Щати за това, че се представя за богата социалистка, само за да натрупа няколкостотин хиляди долара дълг. Ben обаче я насърчава да запази парите, скъпоценностите и известността.

Той ни разказва и за Ричард Ръсел, служител на летището Сиатъл-Такома, който открадва самолет и се разбива час по-късно в остров. Howard пренаписва случката като спасява Ръсел и моли всеки, който го намери, просто да го върне у дома.

В друга песен темата е за загубата на живот заради мечтите, борбата със пристрастяването и зова за помощ, когато няма никой наблизо.

Най-добре кредото на Ben Howard е изложено във финалната песен: „Аз бързо говоря, остро говоря и съм мечтател.“

Албума „Collections From The Whiteout“, или „Истории от бялата мъгла“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” в събота, 26 февруари, след новините от 21:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

“Quiet Places” от Andreas Vollenweider в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Quiet Places” от Andreas Vollenweider. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Швейцарският музикант, арфистът Andreas Vollenweider, е спечелил многобройни почитатели в цял свят, включително и у нас. От 1980 г. досега той има издадени 18 албума, продадени в тираж над 15 милиона. Носител е на множество награди, включително “Grammy”.

След десетгодишно прекъсване, в края на 2020 г. се появява най-новият му засега опус, озаглавен “Quiet Places”, (“Спокойни места“), с подзаглавието „10 тематични импровизации“. В него той свири на арфа и пиано заедно с Isabel Gehweiler на виолончело и Walter Keiser на барабани и перкусии. Успоредно с това работи върху издаването на първия си роман „Im Spiegel der Venus“ („В огледалото на Венера“) за творческата взаимовръзка на съзнанието, въображението и реалността, теми, които намират място и в албума.

Andreas Vollenweider - Quiet Places

Andreas Vollenweider – Quiet Places

В албума “Спокойни места“ откриваме такива персонажи от древната култура като кипърския скулптор Пигмалион, създал Галатея; музата Полихимния, покровителка на танца, химните и поезията; озоваваме се сред египетските пирамиди и надзъртаме в огледалото на Венера, за да се пренесем чрез сферите на покоя във вътрешното си пространство.

Ето какво споделя Andreas Vollenweider в интервю:

„Ако някой ме попита за професията ми, винаги отговарям: аз съм само един разказвач, и досега споделях историите си с музика. Но също така обичам да рисувам, да създавам литература, обичам езика, поезията. Моето писане обаче никога не е било за публикуване. Винаги е било по-скоро нещо като разширена форма на дневник. Но се появиха някои въпроси, които толкова ме очароваха, че всичко почти автоматично се превърна в история за роман. И така реших тя да бъде публикувана. Сега съм на възраст, когато човек трябва или да забрави мечтите си, или просто да ги сбъдне! Предпочетох да е второто и написах този роман. Имам цял комплекс от въпроси, които ме преследват през целия ми живот: какво е „реалност“ и как възниква? Къде е началото на началото на началото? В природните науки днес това е тема с особена актуалност, тя е направо гореща! В романа „В огледалото на Венера“ се опитах да се справя с тези фундаментални въпроси по забавен, надявам се вълнуващ и – най-вече – неакадемичен начин.

Същевременно Ковид-19 вирусът внезапно спря нашия екстровертен, материалистичен и външно ориентиран живот. Сега е моментът да навлезем вътре в себе си, време е за интроспекция. За това имаме нужда от спокойно място, на което можем да отидем по време на това пътуване до най-съкровеното за нас – до вътрешното ни пространство. Дори бих казал, че е идеалното време за “Спокойни места“, които са създадени точно за това, дори много преди вирусът да ни удари.

Докато пишех своя първи роман „В огледалото на Венера“ се влюбих във виолончелото. Главният герой в повествованието е Армандо, малко момче, което е способно дълбоко да трогне своите слушатели с вълшебно свирене на виолончелото като създава определени резонанси с аудиторията и по този начин предизвиква изумителното си въздействие. Когато за първи път чух виолончелистката Isabel Gehweiler и нейната музика, за мен стана пределно ясно само след няколко секунди съвместно импровизиране, че това ще се превърне в албум, вдъхновен от малкия Армандо и темите в книгата.

Използвам термина „тематична импровизация“, за да опиша този конкретен процес на създаване на музика. Пиесата тук не е композирана в традиционния смисъл. Вместо това мелодичната и ритмичната канава само бегло е скицирана, и върху нея импровизираме. Всички откъси по този начин се развиват спонтанно. Композицията следователно ще бъде различна всеки път, когато се изпълнява, и въпреки това ще съдържа някои части, които звучат познато. Това е моят маниер на работа.

Дълги години ми предлагаха да направя албум с малка формация, сега с Walter Keiser и Isabel Gehweiler имам удоволствието да изпълня тази задача. Албумът “Quiet Places” съдържа музика за безценните спокойни моменти, за емоционалните пътувания, източник на сила за дивото препускане в този луд свят…

Работата по албума и романа вървеше ръка за ръка и едното беше източник на вдъхновение за другото. След 2020 г. започнах също така да рисувам много, едновременно със създаването на друга музика. Сега имам материал за още около три албума, които ще издадем през следващите години. Така че… виждате, макар че отвън изглеждаше много спокойно, аз съм много зает. Чувствам се като голям кораб. Когато се спре, после изисква огромна енергия, за да се ускори отново. Така се убеждавам никога да не спирам. Това работи чудесно за мен“ – завършва Andreas Vollenweider.

Албума “Quiet Places”, или “Спокойни места“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” в събота, 19 февруари, след новините от 21:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

“Gaucho” от STEELY DAN в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Gaucho” от STEELY DAN. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

В своя седми студиен албум, концептуалният „Gaucho“, американската джаз рок група STEELY DAN ни разказва седем взаимносвързани истории за модерни млади хора, хипстъри, с присъщото им чувство за ирония и сатира, с присмех и сарказъм. При това всяка история е различна и носи своеобразно настроение.

В тях откриваме типични представители на безсмисления хайлайф, интриганти от Третия свят, млада „бръмчалка“, претенциозен псевдорелигиозен маниак с цитати от тибетския будизъм, дилъри на кокаин, а ставаме и свидетели на семейна свада, на печален опит с хероин и т.н.

Steely Dan - Gaucho

Steely Dan – Gaucho

Същевременно стремежът на STEELY DAN по отношение на съдържателната страна е формулиран от Walter Becker така: „Предполагам, че за голяма част от публиката текстовете не са определящи и затова винаги се опитваме те да не привличат вниманието. Искаме текстовете да звучат добре с музиката, дори ако не сте англоговорещ човек“.

Всъщност STEELY DAN е дуо, състоящо се от вездесъщите Walter Becker, китарист, и певеца и пианиста Donald Fagen, които канят по време на записите на този албум 42 музиканти и прекарват близо 2 години в студиото. С това предизвикват ужас в издателя си, защото многократно надвишават предвидения бюджет.

За работа са привлечени музиканти от класата на китаристите Mark Knopfler от DIRE STRAITS, Larry Carlton, Rick Derringer, Hiram Bullock и Hugh McKracken, барабанистите Jeff Porcaro от TOTO, Bernard Purdie, Rick Moratta и Steve Gadd, певицата Patti Austin, а сред брас музикантите се открояват David Sanborn на алт саксофон, Randy Brecker (тромпет) и Michael Brecker на тенор саксофон. Но и това им е малко на Walter Becker и Donald Fagen, защото стават инициатори за внедряването на drum machine Wendel, с която да постигнат искания от тях рисунък на ритмичната секция.

Албума „Gaucho“, отличен с наградата “Grammy”, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” в събота, 12 февруари, след новините от 21:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

“The Dark Presence” от BLACKSMITH TALES в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “The Dark Presence” от BLACKSMITH TALES. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

2021 г. беше белязана от появата на нови имена в прогресив рока, някои от които оставиха силно впечатление. Сред тях именно е италианската група BLACKSMITH TALES. Техният концептуален албум „The Dark Presence” („Мрачното присъствие“) с елементи на прогресив рок, симфонична музика, фолк и малко метъл беше откроен сред най-добрите дебюти за годината.

Това всъщност е проект на мултиинструменталиста David Del Fabro, който го замисля още през 90-те години на миналия век, докато събере съмишленици за неговата реализация. David не крие симпатиите си към колосите на жанра PINK FLOYD, GENESIS, KANSAS, RUSH, GENTLE GIANT, чиито кавъри свири през годините с различни формации. Същевременно започва да съчинява откъси от това, което в наши дни ще се превърне в албума „The Dark Presence“.

Blacksmith Tales - The Dark Presence

Blacksmith Tales – The Dark Presence

Del Fabro заявява: „Корените на проекта BLACKSMITH TALES избуяха, когато вече бях скицирал за клавир основните музикални теми на почти всички песни, които изграждат концепцията на албума. Повечето от текстовете му са вдъхновени от многобройните книги, които четях през този период“.

Пианистът и продуцентът Luca Zanon, към когото David се обръща за евентуално сътрудничество, приема идеята с ентусиазъм и от своя страна предлага да се включат неколцина класни музиканти, с които тогава работи. Когато септетът се събира и започват да музицират, откриват, че веднага се създава изненадваща хармония между тях, същата хармония, която отчетливо се долавя при прослушването на албума – ето така се ражда проектът BLACKSMITH TALES. Името (на български: разказите на ковача) е един от каламбурите, които David особено цени, но всъщност е измислено от Luca, който прави игра на думи с фамилното име Del Fabro, а на италиански това означава „ковачът“.

„Мрачното присъствие“ е концептуален албум, който ни представя пътуване, разказано чрез символи и образи от древен Египет до Средновековието, а това са теми, които винаги са били голяма страст на David Del Fabro: „Това е пътуване на една душа в търсене на вътрешната светлина, на самия себе си, и за да направи това, тя трябва да се изправи пред най-тъмната си част, да се спусне в бездните на ума и сърцето си, да преодолее препятствията, които намира по време на пътуването към светлината, за да предприеме ново пътуване и нов живот. Централно място в историята заемат двете кратки акустични песни: „Интерлюдия“, където главният герой разпознава себе си и започва да си вярва, и „Кръстоносният поход на последния герой“ – тук душата му успява да намери своя път към звездите…“

Албума „The Dark Presence”, или „Мрачното присъствие“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” в събота, 5 февруари, с участието на David Del Fabro, след новините от 21:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

“Reign of Elements” от CELESTY в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Reign of Elements” от CELESTY. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Музикантите от финландската Power Metal група CELESTY замислят проект от четири албума за планетата Крайън и нейните обитатели. Тази сага разказва за четирите елемента (вода, земя, въздух, огън) и как чрез обединяването им се появява петият елемент и дава енергията да се създаде почти всичко, което можем да си представим.

Продуцентът и барабанистът Jere Luokkamäki, който също така е автор на текстовете на групата, споделя:

„Идеите ми идват от книги, които чета, сериали или филми, а също и от мои фантазии. Винаги съм обичал да пиша и, знаете ли, да създавам истории за герои и техните сили. Така в първия албум от сагата се разказва как се е появила планетата Крайън. По средата на Крайън Великите духове създават четири камъка и определят четирима богове, като всеки от тях има силата на един от тези камъни – Земя, Въздух, Огън и Вода. Разбира се, трябва да има лош човек, в нашия случай той се казва Делином, който жадува да завладее силата на елементите.

Celesty - Reign of Elements

Celesty – Reign of Elements

Всъщност в началото великите духове (Вивиатан) сами властват над Крайън. Но когато забелязват, че зли хора се появяват сред населението на Крайън, те дават властта на четиримата богове, боговете на Елементите – Мейгон, Бретон, Шемин и Тарине, като Шемин и Тарине са жени.

В северната част на Крайън има област, наречена Драмар, място, където боговете изпращат зли хора и престъпници. Границите се охраняват от доверени стражи, така че никой от престъпниците не може да се върне в Крайън.

Владетел на Драмар е злодеят Делином. Боговете го изпращат в Драмар, защото предизвиква размирици в село Елгер и убива много хора там. Делином се опитва да избяга от Драмар през Лабиринта на мрака, където открива магическия меч. Атакува Крайън и унищожава охраната, след което се отправя към град Федориа и убива бог Мейгон. Изпраща съобщение до боговете от името на Мейгон да се срещнат в Дейл, където Делином ги убива и обединява енергиите им. Само ранената Шемин успява да избяга и се опитва да стигне до град Андория, където иска да се свърже с великите духове Вивиатан. По пътя обаче се изгубва и се озова в село Елгер, среща Амардон, вожда на Елгер, който решава да ѝ помогне и да я отведе до Андория.

В Андория Шемин установява контакт с Вивиатан и заедно създават меч и щит от магическите камъни. Амардон се въоръжава с тях, след което Шемин го изпраща в град Грейнъл, където бог Бретон е оставил своята армия, с която да тръгне на поход. На бойното поле Амардон се изправя срещу Делином и разпознава в него родния си брат. Амардон си спомня за бунта на брат си и за убитата си жена, и сразява Делином. Злото е унищожено, Амардон и Шемин се влюбват и стават крал и кралица на Крайън“ – завършва Jere Luokkamäki.

Албума “Reign Of Elements”, или „Царството на елементите“, записан с хор и солисти, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” в събота, 29 януари, след новините от 21:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

“Обетована земя” от Красимир Тасков в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Обетована земя” от Красимир Тасков. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Светлата човешка илюзия за пребиване на мечтана територия, житейска и духовна, дава повод за нов прочит на библейската тема за обетованата земя от изтъкнатия композитор Красимир Тасков.

Професор Тасков завършва Българската държавна консерватория (днес Национална музикална академия “Проф. Панчо Владигеров”) през 1981 г. в класа по пиано на Джулия и Константин Ганеви, и композиция през 1984 г. при проф. Пенчо Стоянов. Многократно посещава курсове на именити композитори в Холандия и Румъния. Професор е по композиция от 2002 г. и завежда катедрата по композиция в НМА. Като пианист изнася солови и камерни концерти в страната и чужбина. Има впечатляващ актив с награди от конкурси като изпълнител и композитор.

Красимир Тасков - Обетована земя

Красимир Тасков – Обетована земя

Всъщност идеята за създаване на експресивната поема „Обетована земя“ се поражда у Красимир Тасков след покана за концертно честване на фондация „Млади български дарования“ през лятото на 1997 г., и ето какво споделя композиторът:

„Приех тогава спонтанно тази привлекателна идея като творческа задача, която ангажира съзнанието и въображението ми в посока на древната библейската тематика. Създаването на „Обетована земя“ ме вдъхнови за твърде бързата ѝ реализация, почти за месец бе готова партитурата. Тогава имах усещането, че тя ми се яви, даде ми се целият творчески процес – тематичен, драматургичен, инструментален…

Споменът за трескавата ѝ реализация във времето ме връща и към точната реакция и съвместната работа над творбата с видния наш виолончелист проф. Анатоли Кръстев, с когото ме свързва дългогодишно сценично и студийно сътрудничество. С него именно осъществихме премиерното изпълнение в зала България на 29.09.1997 г., за което му дължа признателност за успешната съдба на творбата, а впоследствие и за студийния ѝ запис, редакция и нотно издание.

Ще отбележа още нещо – продължава професор Тасковтази година случайно попаднах в интернет на сайт с картини от съвременния израелски художник Yoram Raanan, и бях буквално омаян от неговата „Пътят към Синай“ (б.а. – именно с нея илюстрираме това съобщение). Спонтанно реших да кача моята музика и неговата картина в една неочаквана колаборация на двама творци, което породи особено голям интерес в профила ми в Youtube.

Намирам, че картината отразява до голяма степен усещането за идеята ми в „Обетована земя“, носеща мистиката и драматизма на музиката, което ме изпълва творчески от намирането на сродна душа в потока на безбрежното съвременно изкуство“ – завършва професор Красимир Тасков.

Творбата „Обетована земя“ за виолончело и пиано в изпълнение на професор Анатоли Кръстев и професор Красимир Тасков, записана през декември 1997 г. в Първо студио на БНР, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” в събота, 22 януари, след новините от 21:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

“Танцувайте с Емил” от Емил Димитров в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Танцувайте с Емил” от Емил Димитров. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

„Мен ме създаде публиката – твърди Емил Димитров в спомените си пред Гергана Михайлова – тя ме избра, тя ме направи звезда. Пишех композициите си, съобразявайки се нейния вкус и винаги ги изпробвах най-напред пред нея. Само ако публиката кажеше „да“, само тогава записвах песента. Тъй че имам творби, останали непубликувани. Пеех за цялата публика. В моето съзнание тя олицетворяваше един единствен човек, който ме харесва, обича и желае да ме слуша… Публиката беше за мен един организъм, една обща цялост, която се нуждае от мен, а и аз се нуждаех от нея. В тези моменти ние заедно поемахме дъх, едновременно се усмихвахме, вкупом пеехме и плачехме“.

Същата тази публика настоятелно предлагаше да намерим място в „Картини от една изложба“ за албум на Емил Димитров и да направим разговор за неговото дело, което далеч не е лесна работа. Защото за него е писано и казано толкова много, че е трудно да се представи нещо ново, още повече в предаване за концептуални албуми.

Емил Димитров - Танцувайте с Емил

Емил Димитров – Танцувайте с Емил

Неотдавна се простихме с Милчо Левиев и си спомних думите му за Емил Димитров: „Искам официално да отбележа – първата идея да направя джаз в неравноделни размери, в 9/8 – това е „Блус в 9“, – дойде от Емил Димитров. Той беше разпределен в казармата в Пловдив и написа „Нашият сигнал“ в 9/8. Във Военния клуб в Пловдив през 1961 г. изнесе огромен концерт – малко хора го знаеха, но беше нашумял. Когато говорим за поп певец в България – това е той! Той е певецът със собствен стил, интелигентен. Исторически Емил Димитров беше нашият най-голям поп певец. Останалите бяха малко или повече имитатори. Емил Димитров беше иноватор.“

Не са едно и две нещата, които Емил Димитров прави за първи път на българската поп сцена, освен използването на неравноделните размери – той бе първият наш певец, който изпълняваше свои собствени песни, негов бе първият български самостоятелен албум, той първи сред певците събра над 70 хиляди души на стадион, негови песни са изпълнявани и на френски, италиански, руски, английски, полски, испански, немски, фламандски, фински и шведски езици, негова е първата българска композиция, спечелила награда на международен конкурс, той е първият български изпълнител, носител на „златна“ плоча и т.н. Впечатлява и списъкът със знаменити певци, изпълнявали негови песни, сред които ще спомена само Тони Кристи, Алла Пугачова, Милва, Линда Рос, Йосиф Кобзон, Дейвид Александър Уинтър и Едита Пиеха.

Първите изпълнения на Емил Димитров в съзвучие с модерния за онази епоха Hard Rock се появяват на дългосвирещата му плоча “Танцувайте с Емил“, която именно решихме да представим. Това всъщност е един от неговите най-силни, най-разнообразни, най-добре съставени и изпълнени албуми, в който откриваме съчетание на присъщата му мелодичност с новите изразни средства от началото на 70-те години на миналия век.

И още нещо, макар и съставен от 8 отделни песни, този негов проект се възприема като нещо цялостно. Основната стилистична линия е върху основата на Hard Rock-а и това най-добре се откроява в изпълненията „Шехеразада“, „О, как обичам този ден“, „Сън“ и „Без тебе свършва моят живот“.

Албума “Танцувайте с Емил“, записан с участието на формацията „Синьо-белите“ с диригент Митко Щерев (който също така е композитор на две от песните и прави повечето аранжименти) и Трио „Обектив“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 15 януари, след новините от 21:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

“Coalescence / Съединение” от Димитър Бодуров и Иван Шопов в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Coalescence / Съединение” от Димитър Бодуров и Иван Шопов. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Джаз пианистът, композиторът и продуцентът Димитър Бодуров оформя своя музикален почерк в съчетание на джаз импровизация, класическа композиция, български фолклор и електроника. Има две опери – „Лилит“ и „Рефлектор“, – множество камерни творби, в дискографията му откриваме над 15 албума с негово участие, знаем го и от съвместните му участия с такива музиканти като Теодосий Спасов, Randy Brecker, американския саксофонист Michael Moore, индийския перкусионист Sandip Bhattacharya, Иван Шопов, Trygve Seim, Rick Margitza, част от които са издадени от собствения му лейбъл Optomusic.

Иван Шопов вече няколко пъти прозвуча в рамките на „Картини от една изложба“, за нашите слушатели той е многолик творец – художник, музикант, продуцент, композитор, естет и новатор. Иван участва в над 250 музикални издания, сред които редица солови и съвместни албуми. Това го превръща в една от водещите фигури на европейската електронна ъндърграунд сцена. Различните му проекти обхващат стилове като Drum and Bass, IDM, Jazz, Ambient, Techno, Rock и класическа музика. Иван Шопов има зад гърба си над 120 плочи за някои от най-големите международни лейбъли. Автор е и на музика за танцови и театрални постановки, работи по проекти за късометражни филми, интерактивни арт инсталации и като саунд дизайнер. Отличителна негова черта е начинът, по който смесва традиционен български фолклор, електронна музика и джаз за проектите TRIGAIDA, АВИГЕЯ, INFUSION и БALKANSKY. Част от собствената му продукция, както и музиката на музиканти, в които е повярвал, излиза чрез неговите лейбъли Etheraudio Records и ABCD.

Димитър Бодуров и Иван Шопов - Coalescence / Съединение

Димитър Бодуров и Иван Шопов – Coalescence / Съединение

И така, тези изявени български таланти, Димитър Бодуров и Иван Шопов, се срещат на сцена за първи път в съвместен концерт с Теодосий Спасов по време на фестивала Wake Up в село Куклен, Родопи. След това имат още съвместни участия като Бодуров е поканен да запише пиано партии за някои от проектите с Иван Шопов.

Покрай няколко от пътуванията на Иван в Нидерландия, двамата намират време за записи в студиото на Бодуров в Амстердам и в една от студийните им сесии през март 2017 г. решават да запишат спонтанна импровизация, която се превръща в основа на албума “Coalescence / Съединение”.

След като оставя суровите записи да отлежат няколко години, дуото отново се потапя в материала през 2020 г. Оригиналният запис е с дължина над 2 часа и от тях двамата музиканти селектират частите, който звучат най-интересно и имат завършен вид. Така се оформят осем композиции с различно темпо като албумът, който представят, се чувства и звучи така, сякаш е старателно композиран, а не създаден за миг.

„Coalescence“ е издаден почти без редакции като стремежът е да е възможно най-близко до оригиналния запис. Бодуров и Шопов ни потапят в различни темпа, а базираните на пиано музикални изследвания са минималистични в основата си, но и наситени с емоции.

Този албум излиза във време, когато повечето от нас са били принудени да променят в някаква степен живота си и обичайните си междучовешки взаимодействия. Докато проучват териториите на призрачния музикален застой, Димитър Бодуров и Иван Шопов ни дават възможност да изследваме различни състояния на ума, да почувстваме и да навлезем в нови светове, създадени от техния импровизационен диалог. Когато музиканти от различни среди се съберат, те се стремят така да съчетаят своите подходи, че в крайна сметка да се роди нещо принципно ново, това се случва и сега. Вероятно поради предишни студийни и съвместни изпълнения на живо, в „Coalescence“ това преплитане на елементи присъства още от самото начало. Постигат успешна комбинация от акустични звуци и техните синтетични двойници, която ни позволява да навлезем все по-дълбоко в нови музикални дълбочини.

Интересно е да се отбележи също така, че обложката на албума е дело на студио Micronavt. Използвана е микроскопска фотография на замръзнала сълза като концепцията е свързана с микрокосмоса, който съществува във всеки един от нас.

Албума “Coalescence / Съединение” ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 8 януари 2022 г., след новините от 21:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

“Джоел” от Николо Коцев в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Джоел” от Николо Коцев. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

„О, колко самотен се чувствам. Около мен няма нищо, само аз, моето ридание и пролетната нощ… А аз ридая… Колко ридая…”
(Joel Pettersson, „Понеделнична сутрин“, 1920-21).

Joel Pettersson (08.06.1892 – 05.01.1937) в наши дни е наричан „Ван Гог на Оландските острови” и се нарежда сред най-оригиналните финландски автори, пишещи обаче на шведски. Това е така, защото населението на островите говори шведски, който е официалният им език, а Оландия има автономен статус с център Мариехамн.

Николо Коцев - Джоел

Николо Коцев – Джоел

В творчеството си Pettersson отразява хората и живота в малко Оландско селце по сатиричен или възвишен начин. Докато е жив не се радва на признание. Първите му книги се отпечатват масово чак през 70-те години на миналия век. Всъщност Joel е доста противоречива фигура, освен художник и писател, той се изявява като артист, сценарист, театрал, поет и скулптор – оставайки приживе неразбран и често осмиван. Отива си от този свят с психично разстройство, болен, отритнат и самотен в психиатрична болница.

През 2007 г. на островите Оланд е основано дружество „Джоел“ с цел набиране на средства за създаване на опера, посветена на трагичния живот на артиста. Дружеството предлага на именития наш музикант Николо Коцев, който живее от 1989 г. на острова, да композира творбата, и той се заема. Резултатът е вдъхновен от класическата опера, съвременните мюзикъли и скандинавската народна музика.

Либретото е на шведски език и е от изтъкнатия финландски писател и поет, професорът по литература Lars Huldеn, като са включени и голям брой автентични стихове от Joel Pettersson, а режисьор е шведът Richard Bark.

Операта е за солисти, хор и 32 души оркестър. Оркестърът и диригентът също са от Швеция като диригентът е познато име – Jonas Dominique. За представленията е поканен професионален оркестър, докато хорът е от местни певци.

За световната премиера на операта на 24 юли 2009 г. в присъствието на президента на Финландия Таря Халонен е открита оперната зала/културен дом Аландика в Мариехамн, чието строителство трае три години. Поради големия интерес премиерата е последвана веднага от още 10 представления.

Операта „Джоел“ ще представим в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 18 декември, след новините от 21:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

“Картини от България 6” на студенти и преподаватели от НБУ в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Картини от България 6” на студенти и преподаватели от НБУ. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Стана традиция за нас да се присъединим към честванията на студентския празник като дадем трибуна на млади творци да се изявят с най-новата си музикална продукция.

И така, единадесет студенти, към които се присъединяват преподаватели и възпитаници от департамент „Музика“ на Нов български университет, курсове „Електронна и компютърна музика“ и „Тонрежисура“ с ръководители проф. д-р Симо Лазаров и доц. д-р Росица Бечева, се наемат да пресъздадат с изразните средства на електрониката за шести пореден път красивите моменти и преживяванията си из България, въплъщавайки неповторимата атмосфера на творческия си устрем.

В албума „Картини от България 6“ откриваме тяхното желание за съзидание и надежда. Многообразието на живота предлага разностилни композиции, носещи специфичната звукова среда, и това са композиции, обединени от темата за България. Всеки един от младите музиканти по своему чувства това привличане към природата и чувството си за принадлежност към историята, към хората, дори когато са Дания. Всеки от тях по свой начин изразява това отношение.

Картини от България 6

Картини от България 6

Използвайки различни тембрални и стилови средства, изразяващи личното им отношение и пречупена през призмата на динамичния живот, музиката ни въвежда във вселената на фантазията, в мисловните усещания на всеки от творците и отразява душевните пориви на младите творци.

Премиерата на албума „Картини от България 6“ ще се състои в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 11 декември, след новините от 21:00 ч. Същевременно това ще бъде заключителната част от ХX юбилеен Международен форум-фестивал „Вселената на компютърната музика 2021“.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!