Начало » Posts tagged 'Картини от една изложба' (Страница 11)
Tag Archives: Картини от една изложба
Forlorn
- ALMA MATER revealed the song “Pain” feat. G. McManus (KOROZY)
- Gallery: RAMPART, HARD COMPANY, STORM and FAT WHITE CHIEFS in Sofia
- Gallery: BESTIA ATER, PAST REDEMPTION and PROKAZA in Sofia
- Gallery: TERRAVORE, CONCRETE, CIROZA and SQUAD OF DEATH in Sofia
- JUDAS PRIEST are working on new album
- NANOWAR OF STEEL reveals music video for new single “Uranus” feat. Michael Starr (STEEL PANTHER)
- Gallery: U.D.O. in Plovdiv
- Rob Halford’s Confess: “I’m a pop tart”
- Gallery: Sea Of Black Festival 2020
- Gallery: SCHIRENC PLAYS PUNGENT STENCH in Bulgaria
“Seventeen Going Under” от Sam Fender в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Seventeen Going Under” от Sam Fender. Събота, 21:15 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Още с дебюта си през 2019 г. британският музикант, актьор и модел Sam Fender впечатлява не само като виртуозен китарист. С албума „Hypersonic Missiles“ („Хиперзвукови ракети“) той оглавява класацията за албуми в Обединеното кралство, получава наградата Brit и заявява: „Не съм достатъчно умен, за да променя нещо, нямам отговори, само въпроси”. Силно повлиян като стилистика от Bruce Springsteen, Sam насочва вниманието си към такива въпроси като домашното насилие, копнежа за бягство от занемарени градове, Близкия изток, представите за мъжественост и живота в бедност.
Вторият му албум “Seventeen Going Under” („След 17“) вече се занимава с факторите, оказали влияние на неговото възпитание, и как то се е отразило на това кой е Sam Fender днес, причините за външния му нихилизъм, както и резултатите от вътрешното му самоизследване. Той също така разширява критичния си поглед към днешния политически климат с декларации на недоволство от начина, по който стоят нещата.
Възлово място в албума заема историята на майка му, когато Sam е на 17 години: тя е била неизлечимо болна и несправедливо тормозена от Министерството на труда и пенсиите със заплахата да им бъде отнето жилището. Fender се опитва да помогне на майка си финансово, но не може поради младата си възраст: „Тогава ми паднаха розовите очила. На 17 години се изправих пред всички предизвикателства: ти не си бебе, но определено не си и възрастен“.
Sam Fender – Seventeen Going Under
Sam Fender продължава в интервю:
„Албумът е автобиографичен, той е за несигурността и израстването. Майка ми беше изпращана в съда три пъти, за да докаже, че не е годна за работа поради заболяването си. Тя не е лъжец и не е измамник, а я завлякоха в калта и я разболяха. Видях как правителството се отнася към добрите, честни хора от работническата класа, които паднаха по гръб. Бях достатъчно зрял, за да разбера какво се случва, но не бях достатъчно възрастен, за да мога да направя нещо по въпроса.
Голяма част от текстовете на песните ми идват от разговорите в местния бар. Седи някой в края и се оплаква от половинката си – и аз довършвам историята. Обаче по време на Covid-19 пандемията нямах тази възможност и започнах да гледам навътре в себе си и да си мисля: имам достатъчно неща от собствения ми живот. Защо не пиша за тях?
Майка ми беше медицинска сестра и при нея се родиха почти половината бебета в Норт Шийлдс, родното ми място, а се оказа в бедствена ситуация. Родителите ми се разделиха, когато бях малък и живеех с баща си, но тогава той и аз спряхме да се разбираме. С баща ми можем да пием бира и да си говорим за музика, но когато стане дума за някакво оплакване, веднага ме наказваше, имаше своя представа за мъжествеността. Бях тормозен в училище, защото имах дълга коса и бях чувствителен. Баща ми ми сложи боксови ръкавици, за да ме научи как да удрям. Той беше казал: „Ако мислиш, че някой ще те удари, удари ги първи!” Но никога не можах да го направя и мразех себе си заради това. Същевременното видях баща ми в много трогателна сцена, когато целуваше челото на майка си на смъртния ѝ одър, видях го като син и този момент ми напомни да се възползвам максимално от времето си с него. Ако не друго, това е декларация за любов към него.
В ранния ми живот имаше един важен човек, който посегна на живота си. Не осъзнавате, че тези неща ви засягат, докато не пораснете.
Поради полярността между лявото и дясното не чувствам, че имам идентичност с политиците от двата полюса у нас. Една четвърт от децата в работещите семейства от моя регион са в бедност. Никой не го е грижа за североизтока на Англия.
При мен нещата се промениха драстично: станах известен и започнах да имам пари, а не се чувствах сякаш заслужавам нещо от това. Питах се „Защо съм толкова нещастен, щом ми се случват тези невероятни неща?“
Когато си известен, попадаш на места, на които си заобиколен от социопати. Имам чувството, че си върнах почтеността, по-честен съм със себе си за това кой съм, за своите слаби и силни страни. Не се мразя толкова много.
Затова “Seventeen Going Under” е за израстването и проблемите, които пренасяме в зрялата се възраст. Имам чувството, че това е празничен албум, пълен с надежда и копнеж. Това е триумф над несгодите и празнуването на това.“
Проектът се оказва успешен: става вторият албум номер едно на Sam Fender в класацията за албуми в Обединеното кралство и в класацията за шотландски албуми. Изданието NME го обявява за най-добрия албум на 2021 г., определен е като най-добрия инди рок албум за 2021 г. от PopMatters.
Албума “Seventeen Going Under”, или „След 17“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” в събота, 16 април след 21:15 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Girl from the North Country” от Bob Dylan в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Girl from the North Country” от Bob Dylan. Събота, 16:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
През 2012 г. хора от екипа на певеца, поета и композитора Bob Dylan, легендарна фигура в музиката на ХХ век, се обаждат на ирландския драматург и режисьор Conor McPherson:
„Попитаха ме дали мога да напиша мюзикъл, който да включва песни на Bob Dylan. Първоначално не чувствах, че имам вдъхновение да го направя, и го бях изхвърлил от главата си, когато един ден, вървейки, видях визия за къща за гости в Минесота през 30-те години на миналия век. Бил съм в Минесота два пъти преди това – и двата пъти в разгара на зимата. Приветливостта на хората, сухият леден вятър, огромните разстояния между къщите ми останаха в съзнанието. И видях начина, по който песните на Dylan могат да влязат в пиеса. Записах тази идея в стилистиката на драматурга Eugene O’Neill, изпратих я на неговите издатели от Sony, и няколко дни по-късно разбрах, че Bob Dylan харесва идеята и ми разрешава да ползвам целия му каталог от песни по мой избор. Просто така. Изпратиха ми всичките му албуми – някъде около 50. Слушах ги и наистина се наслаждавах, а ако ми харесаше някоя песен, си казвах: „Е, ще я вкарам.“ И това беше всичко.“
Така Conor McPherson се избира на 22 песни по текст и музика на Bob Dylan, създадени между 1963 и 1997 г., които възлага на Simon Hale да оркестрира и аранжира, като използва музикални инструменти, съществували преди 1935 г.
Bob Dylan – Girl from the North Country
Либретото в мюзикъла “Girl from the North Country” („Момичето от северната страна“) ни пренася в град Duluth, щата Минесота, а това е родното място на Bob Dylan, по време на Голямата депресия, през зимата на 1934 г., в къщата за гости на Ник Лейн. Историята е разказана от д-р Уокър, лекар на семейство Лейн. Банката заплашва да наложи възбрана върху имота на Ник и той отчаяно търси начин да спаси семейството си. Съпругата му Елизабет страда от форма на деменция и проявява невъздържани изблици, които стават все по-трудни за овладяване.
Техните деца са Джийн, който е на двадесет години, и осиновената им дъщеря Мариан, която е на деветнадесет. Мариан е бременна в петия месец и самоличността на бащата е мистерия, която тя пази внимателно. Ник се опитва да уреди брак между Мариан и местния обущар г-н Пери, за да подсигури бъдещето си. Социалната неловкост се усложнява от факта, че Мариан е чернокожо момиче, живеещо с бяло семейство. Тя е била изоставена в къщата за гости като бебе и отгледана от Ник и Елизабет.
Джийн не може да контролира живота си и се колебае между амбициите си да стане писател и изтощителния алкохолизъм, а ситуацията му се усложнява, когато любимата му Кейт обявява, че се омъжва за мъж с по-добри перспективи.
Ник пък има интимна връзка с друг обитател на къщата за гости – г-жа Нилсън, вдовица, която чака завещанието на покойния си съпруг, за да получи средства. Двамата мечтаят за по-добро бъдеще, когато парите ѝ ще дойдат, въпреки че тя критикува Ник за неговия постоянен песимизъм.
В къщата отсяда и семейство Бърк. Г-н Бърк загубва бизнеса си по време на Голямата депресия. Съпругата му Лора и синът му Елиас споделят една стая на горния етаж. Елиас има затруднения с ученето и семейството опитва да се справи с намалените си финанси.
Към тях неочаквано се включват самозваният продавач на библии, проповедникът Марлоу, и бившият боксьор Джо Скот, които късно през една нощ пристигат да търсят подслон по време на снежна буря, и това променя всичко за обитателите на къщата.
Всъщност в мюзикъла, освен влиянието на Eugene O’Neill, долавяме отгласи и от творчеството на John Steinbeck, Thornton Wilder и James Agee, защото става дума за мечтите, за хората, на които държим, и за мястото, което наричаме свой дом. Така се получава вдъхновяваща приказка за странни хора в повратна точка на живота им. Докато търсят по-светло бъдеще и се крият от миналото, те откриват, че в този момент имат необходимост от едно и също нещо: нуждаят се един от друг.
Премиерата на мюзикъла е на 8 юли 2017 г. в лондонския театър Old Vic , за да стигне до Broadway в театъра Belasco на 5 март 2020 г. Именно бродуейската версия, записана на 9 март 2020 г. и издадена през август 2021 г. като самостоятелен албум, е номинирана за наградата “Grammy” през 2022 г., и точно на нея ще се спрем.
Любопитно е, че Bob Dylan влиза инкогнито на бродуейското представление: „Гледах го като анонимен зрител, а не като някой, който има нещо общо с това. Просто го оставих да се случи. Пиесата ме разплака в края. Дори не мога да кажа защо. Когато завесата се спусна, бях зашеметен, наистина бях“.
Албума “Girl from the North Country”, или „Момичето от северната страна“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” в събота, 9 април, и този път след новините от 16:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Lost Souls” от Loreena McKennitt в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Lost Souls” от Loreena McKennitt. Събота, 16:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
„Неизбежно е през живота си човек да разсъждава откъде сме дошли, какво сме направили и накъде сме тръгнали. Когато едно пътуване свършва, започва друго и ние не знаем къде ще ни отведе. Дали сме изгубени души за неизвестна съдба, или просто част от по-голямо от нас пътуване“
Началото на творческата кариера на канадската певица, автор на песни, продуцент и мултиинструменталист Loreena McKennitt е белязано от силното влияние на келтската култура. След това тя проявява интерес и изследва културните пластове в Средиземноморието и Близкия изток. И така за по-малко от 40 години ни представя своеобразен синтез на келтска, фолклорна и световна музика в албуми, чийто тираж надхвърля 14 милиона, донесли ѝ признанието на слушателите от цял свят и множество отличия.
В своя десети студиен албум “Lost Souls” („Изгубени души“) тя отново ни разказва приказки с кинематографична образност. Откриваме пътешествие във времето с поезията на W.B.Yeats (Уилям Бътлър Йейтс, 1865-1939, „Балада за ловеца на лисици“) и John Keats (Джон Кийтс, 1795-1821, „La Belle Dame Sans Merci“ – „Безмилостната хубавица“), минаваме през Испания, отиваме в Молдова, Мароко и други страни с любимия ѝ човек, връщаме се в миналото, понякога преоткривано от въображението, а настоящето извира, вдъхновено от книгите на Peter Wohlleben (Петер Волебен, „Тайният живот на дърветата“) и Ronald Wright (Роналд Райт, „Кратка история на прогреса“).
Loreena McKennitt – Lost Souls
Ето как Loreena ни въвежда в тематиката на албума: „Избрах да събера и да завърша тази поезия от песни, напомнящи за лабиринта от дните, когато са се родили. Докато слушам, някъде дълбоко в провинциалната красота на английското графство Уилтшър, започвам да размишлявам за многото часове, прекарани в славен празник с музиканти.
Някои от тези песни са започнати преди години. Понякога те се чувстваха като изгубени души, които не са намерили дом в нито един от предишните ми албуми. Като неочаквани пътници те се появяваха по пътя на предишните ми пътувания. Въпреки че някои от тези песни нямат пряка връзка с моето изследване на историята на келтите, те все пак са нетърпеливи да намерят място за почивка. Подобно на стиховете от John Newton в химна „Amazing Grace“ („Удивително благоволение“) – „Някога бях изгубен, но сега съм намерен“.
Сещам се за един скитник – лутайки се по улицата късно през нощта, той е спрян от полицай, който го пита защо е навън толкова късно. Скитникът му отговаря: „Ако знаех отговора на този въпрос, щях да съм вкъщи преди часове”. Може би не сме се изгубили, просто дълго време се завръщаме у дома“ – казва още Loreena McKennitt.
За участие в записите тя кани внушителен състав музиканти, включително солисти на екзотични инструменти, хор и оркестъра на Канадската армия.
Албума “Lost Souls”, или „Изгубени души“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” в събота, 2 април, този път след новините от 16:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“The United States vs. Billie Holiday” от Andra Day в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “The United States vs. Billie Holiday” от Andra Day. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
„Казват, че никой не може да изпее думата „глад“ като мен. Или думата „любов“… Може би е тъй, защото много добре знам какво означават и двете думи. Навярно имам достатъчно гордост да не се срамувам от тях, достатъчно смелост да не искам да забравя…“ – Billie Holiday
През септември 2019 г. режисьорът Lee Daniels замисля биографичния филм “The United States vs. Billie Holiday” („Съединените Щати срещу Били Холидей“) за именитата джаз и блус певица, базиран на книгата „Chasing the Scream: The First and Last Days of the War on Drugs“ („Преследване на вика: Първият и последният ден от войната срещу наркотиците“) от Johann Hari. След известни колебания режисьорът кани певицата Andra Day. Рискът се оказва оправдан – Andra се справя блестящо с превъплъщението си на Billie Holiday като визия и пеене, и за своята първа главна роля в киното получава отличието Златен глобус за най-добра актриса в драматичен игрален филм, а също така е номинирана за предстоящите награди “Grammy” през 2022 г.
Billie Holiday, наречена „Lady Day“ от своя приятел и музикален партньор саксофонистът Lester Young, оказва иновативно влияние върху джаз музиката и поп пеенето на ХХ век. Нейният вокален стил, силно вдъхновен от Bessie Smith и Louis Armstrong, въвежда нов подход към фразирането и темпоритъма, чрез които разкрива своите вокални и импровизационни умения. Изпяването на дадена тема чрез текста е характерна черта за стила на Billie, при който с настроението на песента се изменя и тембъра на гласа ѝ, а нейното красиво и силно вибрато често става лирично и деликатно. Същевременно тежкото детство, постоянните сблъсъци с проявите на расова сегрегация подкопават нейната психика. В началото на 50-те години, вследствие на употребата на наркотици, рязко се влошава здравето ѝ, отслабва гласа ѝ.
Andra Day – The United States vs. Billie Holiday
Точно това виждаме във филма „Съединените Щати срещу Били Холидей“, чието повествование започва през 1957 г., когато Billie Holiday се среща с радиожурналиста Reginald Lord Devine за интервю. Той я пита какво е да си „цветнокожа жена“ и за неприятностите, в които продължава да се забърква заради хитовата си песен „Strange Fruit“. Billie казва, че всъщност става дума за човешки права, за отмяната на Закона на Линч, нещо, което правителството често забравя, и това е основната тема във филма – за свободата на афроамериканците.
Така проследяваме заплахите и забраната Billie да изпълнява тази песен, записана още през 1939 г., виждаме инсинуациите, на които е подложена, защото властите намират, че песента ѝ популяризира грешни идеи. Тъй като не могат да я арестуват за пеене, решават да я преследват по обвинение за притежание на наркотици и успяват – на 27 май 1957 г. тя е осъдена да лежи една година и един ден в женския затвор Alderson.
След като излиза оттам, Billie Holiday се опитва да преодолее хероиновата зависимост и да пее, но преследването продължава. Накрая попада в болница заради чернодробна недостатъчност, където отново е подложена на репресии. Във филма виждаме как умира на 44-годишна възраст, завързана с белезници за кревата, в 3:10 часа сутринта на 17 юли 1959 г., от белодробен оток и сърдечна недостатъчност, причинени от цироза на черния дроб.
Ненадминатият Frank Sinatra, сам лично повлиян от изпълненията на Billie Holiday, заявява през 1958 г.: „С малки изключения, всяка голяма поп певица в САЩ през нейното поколение беше докосната по някакъв начин от нейния гений. Именно Billie Holiday беше и все още остава с най-голямото музикално влияние върху мен. Lady Day безспорно оставя най-силен отпечатък върху американското популярно пеене през последните двадесет години“.
Албума “The United States vs. Billie Holiday” („Съединените Щати срещу Били Холидей“), с чиято музика в изпълнение на Andra Day е озвучен едноименният филм, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” в събота, 26 март, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“The Battle at Garden’s Gate” от GRETA VAN FLEET в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “The Battle at Garden’s Gate” от GRETA VAN FLEET. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
„Градът бе превзет, и всички военни побягнаха ноще по пътя към портите, между двете стени, които са до царската градина“. Книгите на Свещеното писание на Ветхия и Новия завет, Четвърта книга Царства, 25:4
Преди близо 5 години американската рок група GRETA VAN FLEET от щата Мичиган нахлу с гръм и трясък на световната сцена. Завладяха публиката от 5 континента, продадоха близо милион билета за представленията си, оглавиха музикалните класации след продажби на изданията си със златен и платинен статус, и получиха “Grammy” за най-добър рок албум. Всъщност ние вече говорихме за тази банда и това бе през 2018 г. Нейното начало е поставено през 2012 г. от близнаците Josh и Jake Kiszka, по-малкия им брат Sam и барабаниста Kyle Hauck, заменен по-късно от Danny Wagner.
Във втория им студиен албум “The Battle at Garden’s Gate“ („Битката при портите на градината”) откриваме съществено развитие на групата отвъд рамките на хард рока, откъдето са и честите им сравнения с LED ZEPPELIN, в посока на съчетаване на тяхната музика с елементи от Prog и Glam рока.
Greta Van Fleet – The Battle at Garden’s Gate
Сега GRETA VAN FLEET създават доста по-зряло произведение, изискващо ангажирано слушане, с еклектична звучност и кинематографична образност, чиято концепция остава под повърхността с доминацията на темите за надежда и оптимизъм. И това при привидната дихотомия на войната и мира, огъня и дъжда, бремето и свободата, любовта и омразата, надеждата и безнадеждността, пепелта и звездния прах, познатото и непознатото. Почти през целия албум се долавя призивът за бягство към природата.
„Албумът е за всичко, което става по света, а конфликтът е в това, което заплашва природата – казва певецът Josh Kiszka. – Има и библейски елементи, но си мисля, че всичко започна с нашето очарование от митологията и така ние изградихме този вид вселена на GRETA VAN FLEET, която по някакъв начин действа като платформа за нас да бъдем способни да общуваме с много по-сложни теми. В „Битката при портите на градината” например има препратки към Библията. Не само в заглавието, но и в целия албум. Живеем в свят със следи от древни цивилизации – точно като нашата собствена паралелна вселена.“
За това оказва влияние средата, в която израстват братята Kiszka, заобиколени от музика и книги по космогония и философия от детските си години в семейството на философ, силно увлечен от автори като Alan Watts и Aldous Huxley.
„Ще доловите в нашите текстове част от източната философия, смесена с изследване на човешкото състояние и разрушаване на бариерите, и под цялата фасада на проникващото в нашата култура, важното е, че в края на деня ние сме свободни – продължава Josh. – Ние сме хора от бледосинята точка във Вселената, наречена Земя, и ни е дадена неограничена свобода да създаваме и да помним, а не да унищожаваме. Този мотив е древен и е същевременно много модерен, но ние си играем с архетипове и голяма част от този албум е аналогия. По същество изграждаме паралелна вселена.
Силен е поривът у нас четиримата да сглобим нещо, вместо един човек да дойде с основната идея – заявява Josh. – Ние винаги виждаме процеса като липса на предварително зададен формат или конвейерна лента. Просто желанието ни е да направим нещо честно и органично. Текстовете например са едно от онези медитативните неща, в които трябва да вляза в себе си и да задам въпросите какво е важно за мен, какво мисля, какво чувствам и какво съм склонен да споделя.
Времето променя много неща и ние се променяме с времето, така че ако това постоянно ще е така, не мисля, че някога ще има момент, когато ще стигнем до крайната точка, защото GRETA VAN FLEET са продукт на правене на нещо ново, нещо различно… и затова сме в постоянно изследване. Става дума за опита ни да не се повтаряме и да продължаваме напред, и наистина да изследваме, да експериментираме и да прокарваме нещата докъдето искаме. Винаги можете да се върнете „в края на деня“, но да отидете там е важната част“ – завършва Josh Kiszka.
Албума “The Battle at Garden’s Gate“, или „Битката при портите на градината”, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” в събота, 19 март, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Symphony of Enchanted Lands II – The Dark Secret” от RHAPSODY в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Symphony of Enchanted Lands II – The Dark Secret” от RHAPSODY. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
В „Картини от една изложба“ досега сме представили 7 албума на италианската Symphonic Power Metal група RHAPSODY и нейните производни с Luca Turilli, и те бяха приети с одобрение от нашите слушатели. Съчетанието на класика, хеви метъл и фолклор, което въведоха талантливите италианци, често пъти е наричано „кинематографичен метъл“ заради сходството с музикалните съпроводи на Hans Zimmer и Danny Elfman.
„Symphony Of Enchanted Lands II – The Dark Secret“ („Симфония за омагьосаните земи II – Мрачната тайна”) е техният шести студиен албум, като и той е концептуален, подобно на предишните заглавия на групата. Това обаче не е продължение на сагата „The Emerald Sword Saga“ („Сагата за смарагдовия меч“), която представихме в цялост, а е първа част от новата сага на групата „The Dark Secret Saga“, която ще завърши с деветия им албум „From Chaos to Eternity“.
Rhapsody – Symphony of Enchanted Lands II – The Dark Secret
…Древно пророчество разказва как малко преди поражението си във войната между силите на небето и ада злият син на адския бог Крон, известен като Некрон, се оттегля в леговището си в подземния свят. Там, усещайки предстоящата си смърт, той пише завет за чистото зло в седем черни книги. Некрон заповядва на седем безсмъртни демона да изпълнят пъкления му план. Една по една шест от тези книги са открити през вековете, но седмата, последната и най-страшната от всички, която съдържа тайната на неговото възкресение, остава скрита.
След като открива черните книги, ангел на име Ериан има видение, в което боговете на космическата светлина му казват как да спре пророчеството. Ериан написва със собствената си кръв Бялата книга, която разкрива как да спре пророчеството. Книгата представлява заплаха за адското пророчество и е скрита в Тъмните земи, на място, известно само на магьосниците от Черния орден.
Има надежда обаче, че седмата черна книга съдържа следа за това къде е скрита Бялата книга на Ериан и така е основан Орденът на Белия дракон, посветен на защитата на Омагьосаните земи от Тъмните земи. Рицарят Ирас Алгор решава да търси седмата черна книга и така започват неговите приключения, в които ключова роля играе Даргор, Повелителят на сенките, който, макар и наполовина демон, застава на негова страна…
В записите на албума участва внушителен състав от около 150 гост музиканти, сред които певицата Bridget Fogle, китаристите Dominique Leurquin и Johannes Monno, три хора (Elgard’s Holy Choir, The Epic Choir, The Brno Academy Choir), и два оркестъра: чешката филхармония The Bohuslav Martinů Philharmonic Orchestra и Baroque Ensemble, а звучат и гласовете на артистите Christopher Lee и Toby Eddington.
Албума „Symphony Of Enchanted Lands II – The Dark Secret“ или „Симфония за омагьосаните земи II – Мрачната Тайна”, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” в събота, 12 март, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Моление Господне” от СВЕТОГЛАС в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Моление Господне” от СВЕТОГЛАС. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
„Слънцето бавно скрива своя диск зад върховете. Лек полъх гали лицето. Изкачваш бавно и замислено стъпалата към храма. В душата ти все повече нахлува лекота и спокойствие. Прекрачваш прага и смирението те обгръща. Тишина… и шепот на молитва… и музика! Вълшебна музика…“
Албумът “Моление Господне” на мъжката вокална формация СВЕТОГЛАС е посветен на древните химни на православието ето така според неговите автори:
„Без да има претенциите за антология, този албум е опит за обрисуване на музикалната картина на богослужението в българските храмове през вековете. Още с приемането на християнството в България през IX век хората търсят надежда и упование в Бога чрез молитва и песнопения. И днес традицията продължава да е жива и все по-силна. В забързания съвременен свят минутите на моление са все по-нужни и търсени от човека.
Светоглас – Моление Господне
Проектът „Древните химни на българското православие” представя незаписвани досега църковни песнопения. В издирването на музиката сме се опрели на живата, устна традиция и на стари сборници и документи. И без да звучи помпозно, с право можем да кажем, че с издаването на албума направихме тяхната световна музикална премиера!
Звукозаписите реализирахме в старинния български православен храм на Клисурския манастир „Св. Св. Кирил и Методий“. По този начин, запазвайки реалната акустика, компактдискът пресъздава естествената звукова картина на църковното богослужение.“ – заявяват певците от СВЕТОГЛАС.
Албума “Моление Господне“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 5 март, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Collections from the Whiteout” от Ben Howard в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Collections from the Whiteout” от Ben Howard. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Със своя четвърти студиен албум британският музикант Ben Howard затвърди позициите си сред по-младите слушатели не само в Англия, но и у нас, и именно по тяхно предложение ще слушаме неговата музика. Ben е известен като певец, автор на песни и мултиинструменталист, носител на две отличия Brit, чийто албуми два пъти оглавяват британските музикални класации и се продават дори при дебюта му със статус двойно платинен.
Стилистиката на своята музика той самият определя така: „Винаги съм имал склонност към келтските и английските фолклорни традиции. Слушам много стара ирландска бунтовническа музика – това обикновено е моето неделно матине. Но вместо да копирам нечий стил, аз се интересувам от съчетанието на стилове, как може да ги слея в нещо ново.“
Ben Howard – Collections from the Whiteout
В най-новия му албум „Collections From The Whiteout“, или „Истории от бялата мъгла“, откриваме сборник с наблюдения, направени по време на обществени сътресения, и тяхното интерпретиране в публичното пространство. Ben Howard ни представя екстремни случаи на трагедии и тревожни ситуации. Подобни събития, както повечето новини, са раздувани от медиите, окарикатурени са до политически абсурд и предизвикват рязко поляризирани мнения. Свидетели сме как статии с противоположни позиции се използват всеки ден, за да се оформи обществената гледна точка по определени въпроси. Изчезва фокусът и на важните за обществото теми, постигне ли се ефектът на полярната бяла мъгла, когато се губи хоризонтът. А това е най-опасната ситуация според полярните изследователи.
“Всъщност ние нямаме верните отговори, защото винаги се опитваме да стигнем до действителността, и след като липсват достатъчно основания, я обясняваме по свой си начин.“
Първоначалното намерение на Howard е да подготви концептуален албум с истории за други хора, но в крайна сметка открива, че това, което за пише, неволно е станало нещо лично. Такава е историята на Анна Сорокина, осъдена на затвор в Съединените Щати за това, че се представя за богата социалистка, само за да натрупа няколкостотин хиляди долара дълг. Ben обаче я насърчава да запази парите, скъпоценностите и известността.
Той ни разказва и за Ричард Ръсел, служител на летището Сиатъл-Такома, който открадва самолет и се разбива час по-късно в остров. Howard пренаписва случката като спасява Ръсел и моли всеки, който го намери, просто да го върне у дома.
В друга песен темата е за загубата на живот заради мечтите, борбата със пристрастяването и зова за помощ, когато няма никой наблизо.
Най-добре кредото на Ben Howard е изложено във финалната песен: „Аз бързо говоря, остро говоря и съм мечтател.“
Албума „Collections From The Whiteout“, или „Истории от бялата мъгла“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” в събота, 26 февруари, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Quiet Places” от Andreas Vollenweider в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Quiet Places” от Andreas Vollenweider. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Швейцарският музикант, арфистът Andreas Vollenweider, е спечелил многобройни почитатели в цял свят, включително и у нас. От 1980 г. досега той има издадени 18 албума, продадени в тираж над 15 милиона. Носител е на множество награди, включително “Grammy”.
След десетгодишно прекъсване, в края на 2020 г. се появява най-новият му засега опус, озаглавен “Quiet Places”, (“Спокойни места“), с подзаглавието „10 тематични импровизации“. В него той свири на арфа и пиано заедно с Isabel Gehweiler на виолончело и Walter Keiser на барабани и перкусии. Успоредно с това работи върху издаването на първия си роман „Im Spiegel der Venus“ („В огледалото на Венера“) за творческата взаимовръзка на съзнанието, въображението и реалността, теми, които намират място и в албума.
Andreas Vollenweider – Quiet Places
В албума “Спокойни места“ откриваме такива персонажи от древната култура като кипърския скулптор Пигмалион, създал Галатея; музата Полихимния, покровителка на танца, химните и поезията; озоваваме се сред египетските пирамиди и надзъртаме в огледалото на Венера, за да се пренесем чрез сферите на покоя във вътрешното си пространство.
Ето какво споделя Andreas Vollenweider в интервю:
„Ако някой ме попита за професията ми, винаги отговарям: аз съм само един разказвач, и досега споделях историите си с музика. Но също така обичам да рисувам, да създавам литература, обичам езика, поезията. Моето писане обаче никога не е било за публикуване. Винаги е било по-скоро нещо като разширена форма на дневник. Но се появиха някои въпроси, които толкова ме очароваха, че всичко почти автоматично се превърна в история за роман. И така реших тя да бъде публикувана. Сега съм на възраст, когато човек трябва или да забрави мечтите си, или просто да ги сбъдне! Предпочетох да е второто и написах този роман. Имам цял комплекс от въпроси, които ме преследват през целия ми живот: какво е „реалност“ и как възниква? Къде е началото на началото на началото? В природните науки днес това е тема с особена актуалност, тя е направо гореща! В романа „В огледалото на Венера“ се опитах да се справя с тези фундаментални въпроси по забавен, надявам се вълнуващ и – най-вече – неакадемичен начин.
Същевременно Ковид-19 вирусът внезапно спря нашия екстровертен, материалистичен и външно ориентиран живот. Сега е моментът да навлезем вътре в себе си, време е за интроспекция. За това имаме нужда от спокойно място, на което можем да отидем по време на това пътуване до най-съкровеното за нас – до вътрешното ни пространство. Дори бих казал, че е идеалното време за “Спокойни места“, които са създадени точно за това, дори много преди вирусът да ни удари.
Докато пишех своя първи роман „В огледалото на Венера“ се влюбих във виолончелото. Главният герой в повествованието е Армандо, малко момче, което е способно дълбоко да трогне своите слушатели с вълшебно свирене на виолончелото като създава определени резонанси с аудиторията и по този начин предизвиква изумителното си въздействие. Когато за първи път чух виолончелистката Isabel Gehweiler и нейната музика, за мен стана пределно ясно само след няколко секунди съвместно импровизиране, че това ще се превърне в албум, вдъхновен от малкия Армандо и темите в книгата.
Използвам термина „тематична импровизация“, за да опиша този конкретен процес на създаване на музика. Пиесата тук не е композирана в традиционния смисъл. Вместо това мелодичната и ритмичната канава само бегло е скицирана, и върху нея импровизираме. Всички откъси по този начин се развиват спонтанно. Композицията следователно ще бъде различна всеки път, когато се изпълнява, и въпреки това ще съдържа някои части, които звучат познато. Това е моят маниер на работа.
Дълги години ми предлагаха да направя албум с малка формация, сега с Walter Keiser и Isabel Gehweiler имам удоволствието да изпълня тази задача. Албумът “Quiet Places” съдържа музика за безценните спокойни моменти, за емоционалните пътувания, източник на сила за дивото препускане в този луд свят…
Работата по албума и романа вървеше ръка за ръка и едното беше източник на вдъхновение за другото. След 2020 г. започнах също така да рисувам много, едновременно със създаването на друга музика. Сега имам материал за още около три албума, които ще издадем през следващите години. Така че… виждате, макар че отвън изглеждаше много спокойно, аз съм много зает. Чувствам се като голям кораб. Когато се спре, после изисква огромна енергия, за да се ускори отново. Така се убеждавам никога да не спирам. Това работи чудесно за мен“ – завършва Andreas Vollenweider.
Албума “Quiet Places”, или “Спокойни места“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” в събота, 19 февруари, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Gaucho” от STEELY DAN в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Gaucho” от STEELY DAN. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
В своя седми студиен албум, концептуалният „Gaucho“, американската джаз рок група STEELY DAN ни разказва седем взаимносвързани истории за модерни млади хора, хипстъри, с присъщото им чувство за ирония и сатира, с присмех и сарказъм. При това всяка история е различна и носи своеобразно настроение.
В тях откриваме типични представители на безсмисления хайлайф, интриганти от Третия свят, млада „бръмчалка“, претенциозен псевдорелигиозен маниак с цитати от тибетския будизъм, дилъри на кокаин, а ставаме и свидетели на семейна свада, на печален опит с хероин и т.н.
Steely Dan – Gaucho
Същевременно стремежът на STEELY DAN по отношение на съдържателната страна е формулиран от Walter Becker така: „Предполагам, че за голяма част от публиката текстовете не са определящи и затова винаги се опитваме те да не привличат вниманието. Искаме текстовете да звучат добре с музиката, дори ако не сте англоговорещ човек“.
Всъщност STEELY DAN е дуо, състоящо се от вездесъщите Walter Becker, китарист, и певеца и пианиста Donald Fagen, които канят по време на записите на този албум 42 музиканти и прекарват близо 2 години в студиото. С това предизвикват ужас в издателя си, защото многократно надвишават предвидения бюджет.
За работа са привлечени музиканти от класата на китаристите Mark Knopfler от DIRE STRAITS, Larry Carlton, Rick Derringer, Hiram Bullock и Hugh McKracken, барабанистите Jeff Porcaro от TOTO, Bernard Purdie, Rick Moratta и Steve Gadd, певицата Patti Austin, а сред брас музикантите се открояват David Sanborn на алт саксофон, Randy Brecker (тромпет) и Michael Brecker на тенор саксофон. Но и това им е малко на Walter Becker и Donald Fagen, защото стават инициатори за внедряването на drum machine Wendel, с която да постигнат искания от тях рисунък на ритмичната секция.
Албума „Gaucho“, отличен с наградата “Grammy”, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” в събота, 12 февруари, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
The Other Side 