Начало » Ревюта (Страница 2)
Category Archives: Ревюта
Forlorn
- ALMA MATER revealed the song “Pain” feat. G. McManus (KOROZY)
- Gallery: RAMPART, HARD COMPANY, STORM and FAT WHITE CHIEFS in Sofia
- Gallery: BESTIA ATER, PAST REDEMPTION and PROKAZA in Sofia
- Gallery: TERRAVORE, CONCRETE, CIROZA and SQUAD OF DEATH in Sofia
- JUDAS PRIEST are working on new album
- NANOWAR OF STEEL reveals music video for new single “Uranus” feat. Michael Starr (STEEL PANTHER)
- Gallery: U.D.O. in Plovdiv
- Rob Halford’s Confess: “I’m a pop tart”
- Gallery: Sea Of Black Festival 2020
- Gallery: SCHIRENC PLAYS PUNGENT STENCH in Bulgaria
AS ORCHIDS WITHER „ As Orchids Wither”, Self released 2015
As Orchids Wither
Обичам Пловдив! Хубав град пълен с прекрасни хора! Преди една година точно в този град се роди една формация, която научи младежта на неща, които малко хора знаеха. Рязането на крайници се превърна в ежедневие, а смученето на костен мозък – в религия! AS ORCHIDS WITHER! Бандата, която е доказателство за това, че здравата работа ражда успех! Една година по-късно те са готови с първото си EP – „As Orchids Wither”.
Стилът на „орхидеите” е тежък, пълен с трошащи кости брейкдауни и бързи части, които те карат да полудееш от ярост. В същото време майните намалят скоростта на някои моменти и ни показват, че могат да звучат нежно и красиво. Всеки един от петимата определено е майстор в това, което прави! Метълкор изсвирен от 4-ма невероятни музиканти! Не броя Джорджо защото той не свири на нищо, което обаче не го лишава от добри думи. С екстремните си вокали младия екстремист пренася слушателя в друга планета…място, което не всеки има топките да посети!
Сега… Какво има в EP-то? Въпрос, на който най-накрая мога да отговоря!
Четири безкомпромисни парчета! Всичко започва със „Swallow me”, която поглъща, сдъвква и изплюва! Рифове, рифове, рифове! Барабани, от които се сънуват кошмари… Изведнъж превключваме на по-бавната и изпълнена с мелодия „Perfection of Tragedy”. Личният ми фаворит! Замаяни и замечтани от тази нежна композиция се срещаме със „The Art of the Flow”, която ни вкарва обратно в мошпита! Завършваме с „The Pain I Choose”, която е приказен край на едно невероятно начало! AS ORCHIDS WITHER продължават тендецията за добри български албуми през 2015 г.! Едноименното EP заслужава внимание и горещо препоръчвам на всеки фен на тежката музика да си го закупи!
Андрей Чолаков (9/10)
As Orchids Wither
TAAKE „Stridens hus“, Dark Essence Records 2014
Taake – Stridens Hus
Шестият студиен албум на легендарните TAAKE предлага типичната за групата рутина. Това е и първото издание, в което наистина проектът става група – както и в предходните албуми на фронтменът Hoest свири сам всичките инструменти, но този път в записите участват и музикантите от концертния състав на бандата. Дали тази тенденция ще се запази, само времето ще покаже. „Stridens hus“, записан и продуциран от Bjornar Nilsen (VULTURE INDUSTRIES) в неговото Conclave and Earshot Studios в Берген. Та, творението е типичен за TAAKE албум, типичните TAAKE песни. Но какви!
А те са седем на брой, носещи духа на норвежкия Black Metal, без особени украси и помпозност. Премерено съчетаване на инструментите, харш и чистите вокали, напеви и крясъци на душата. Нямам изявен фаворит в списъка с песни, отбелязвам доброто им цялостно звучене, като едно цяло.
1. Gamle Norig
2. Orm
3. Det fins en Prins
4. Stank
5. En Sang til Sand om Ildebrann
6. Kongsgaard bestaar
7. Vinger
Mrazek (8/10)
OPIUM LORD „The Calendrical Cycle: Eye of Earth“, Candlelight Records 2015
Opium Lord – The Calendrical Cycle: Eye of Earth
Sludge движението, след като прескочи Атлантика, попадна на острова на богата почва. Разнообразието на английските Sludge банди напомня за богатството и неопределеността на Indie културата от 90-те. Разнопосочните пътеки, по които групите тръгват да изследват музикалните възможности, води до различни и трудноопределими резултати.
Сравнително наскоро сформираните бирмингамци са събрали в себе си гаражната култура, пънкарското отношение, богати влияния и екстеемна музикална форма. Бавната ритмика, подчертания бас и агресивните вокали на квинтета сякаш срещат Doom Metal-а с Beatdown Hardcore влияния. Песните са доста кратки за стила и това е една от причините трудно да се „хващат“ като стил и послание. Сякаш момчетата още експериментират с похвати, без да разгръщат окончателните си идеи. От друга страна, по този начин не могат да доскучаят на феновете на по-кратките форми и съответно – могат да привлекат почитатели за каузата.
Тежката рифовка се съчетава с бавната основна мелодия на песните. Силовото крещене ту изразява емоция, ту остава безчувствено. Класически Doom Metal похвати се срещат с типични за Sludge Metal постановки на звука. Ехо от висок китарен звук съпровожда почти целия албум, придавайки му психеделичност. Остава усещането за нещо недоизказано и пънкарско в песните. Общото впечатление от разнородните влияния оставят усещането за модерност на OPIUM LORD, докато класическите им похвати носят спомен за съчетаване на конвенционални рок техники.
Упадъчни и прогресивни OPIUM LORD ще се харесат на широк кръг от фенове на тежките стилове в метъла. За още по-широк кръг могат да останат и неразбрани. Музиката им сякаш е застинала в очакване на своето развитие.
Rock Thrashler (8.2/10)
BLACK SHEEP WALL „I`m Going to Kill Myself“, Season of Mist 2015
Black Sheep Wall – I`m Going to Kill Myself
Когато преди около пет години, от ферментиралата утайка на Sludge Metal-а започнаха да изплуват шедьоври, популярната музикална индустрия още се мъчеше да смели младежите от NWOUSHM, а Stoner Rock вдъхновенията не бяха намерили още новия си субстрат за развитие. За щастие този процес на зреене продължава и последния мехур, който се спука в полето на официалните издания се нарича „I`m Going to Kill Myself “.
BLACK SHEEP WALL са група, която кове своя стил от 2006 г., а това е третият им дългосвирещ албум, който е записан във формат квартет. Безкомпромисният режещ китарен звук и изчистеният им откъм влияния стил ги нарежда сред групите, които най-точно могат да дефинират Sludge Metal-а. BURNSRED е най-близкото име, с което мога да ги сравня. Сравнение, от което едва ли има голяма полза за хора, които не са маниаци на жанра! Бавният ритъм, информационно натоварения звук, агресивните вокали и усложнената ритмика в дългите композиции, доминират творчеството на американците. Доколкото на такива групи често им се закачат етикети с представки „post“, а въпросното определение стана синоним на не-метал, такива определения не са подходящи тук. Единствено можем да кажем, че както по принцип в генезиса на Sludge Metal стои анти-поп настроенията, BLACK SHEEP WALL са изразители на една Post-Fast култура. Богатото и живо усещане от плътният, нестерилизиран звук на съвременно озвучаване е оставен в записа. Леките Psychadelic настроения, които също са характерни за генезиса на стила, присъстват в перфектна дозировка. Тежестта на китарите и дълбоко-харшовият вокал определят изчистената тематика на тази музика.
Липсата на Stoner залитания и прилепчиви post акустики са лесният начин да определим стила на BLACK SHEEP WALL. Останалото е чист Sludge Metal със самоограничено в изразните си средства богатство от идеи. Групата не желае да ви натрапи послание. Тя иска да сте способни да стигнете до него сами. (Не буквално!)
Rock Thrashler (9.2/10)
TIGERS OF PAN TANG „Tigers Session: The First Wave“, Skol Records 2015
Tigers Of Pan Tang – Tigers Session: The First Wave
NWOBHM е бог, на който последователите продължават да се умножават. „Библейските“ разкопки в стила продължават, за да изкарат на светло недошлифованите му бисери. Такова е и това издание.
През 2010 г. реформираната група презаписва песни от първия си албум – „Wild Cat“ (1980 г.) и ги тиражира в EP „The Wildcat Sessions“, което се разпространява ограничено сред фен-клубовете на TIGERS OF PAN TANG. През 2011 г. упражнението е повторено с песни от втория им албум „Spellbound“ (1981 г.) и ЕР-то „The Spellbound Sessions“. Именно тези две ЕР-та полският издател със съмнителна репутация иска да представи на по-широк кръг от слушатели.
Малко по Rock`n`Roll подходът на TIGERS OF PAN TANG не ги издигна през първите години на бума на NWOBHM. Самият презапис на старите парчета не е довел до кой знае какво подобряване в звука. Повече е наблегнато на завръщането към себе си и по-смелата изява именно на R`n`R същността на старите момчета.
Без да е нещо изключително, този диск е необходимото издание, за да ни запознае с историята на NWOBHM и на самите TIGERS OF PAN TANG. Много приятен за слушане албум от времето, когато не бе необходимо да се гримираш, за да свириш Heavy Rock`n`Roll!
Rock Thrashler (8.5/10)
DYING GORGEOUS LIES „First World Breakdown“, Massacre Records 2015
Dying Gorgorous Lies – First World Breakdown
След като са се борили сами за музиката си в продължение на 4 години, DYING GORGEOUS LIES са забелязани от Wacken Fondation и Massacre Records. Подписвайки договор в края на 2013 г. германците успяват да ни зарадват с втория си дългосвирещ албум.
Въпреки, че гласовите данни на Lisa „Liz Gorgeous” Minet се доближават до тези на Sabina Classen (HOLY MOSES), квинтета твори в по-мелодичните измерения на Thrash Metal-а. Подчертаната и специфично за всяка песен мелодия е отличителна черта в композирането на групата. Бързите песни и здрави рифове не пречет на тази спецификация. В този смисъл DYING GORGEOUS LIES продължават една традиция в немския Thrash, водена от не много популярни имена, като BLACKEND и RECKLESS TIDE – групи, които за съжаление не са действащи към настоящият момент. Това отваря нишата за подстила, но и не дава сигнали за излизането му от маргинално положение.
Без да са някакво бляскаво достижение DYING GORGEOUS LIES влизат в списъка на самобитните групи, неползващи цитати. Значителна е и „прилепчивостта“ им за ухото, като няма да отблъснат и феновете на агресивния риф. Агресивните вокали звучат много съвременно. Мелодиите демонстрират музикален усет и умело боравене с изразните средства. Между бързите парчета германците посягат и към среднотемпови решения – сигурен признак за зрялост! Някои Heavy Metal фигури не напуксат полето на Thrash-а, а агресивният глас не се подхлъзва към metal-core обезличаване.
DYING GORGEOUS LIES ни предлагат една богата картина на немски мелодичен Thrash Metal, какъвто повечето нови издания не предлагат. Музиката им все още трудно завладява по категоричен начин, но заявката за нещо по-голямо е хвърлена с „First World Breakdown“.
Rock Thrashler (8.8/10)
SPELLBOUND „Nothing But The Truth“, Bret Hard Records 2015
Spellbound – Nothing But The Truth
За петнадесетгодишното си съществуване SPELLBOUND на два пъти са стигали до прекратяването на съществуването си. Обичайните трудности на групарството са отсяли китариста и вокалист David Maier като идеен носител на групата. Стилът им претърпява значително израстване през годините, но нестабилния състав продължава да ги лишава от голям издател. Повече от година след последното стабилизиране на състава и цели 8 години след предишния си албум, германците ни поднасят новото си дългосвирещо произведение.
Една идея по-мелодични и доста по-прецизни в свиренето си са станали четиримата трашари. Мачкащите Thrash рифове отварят между себе си място за доста мелодични Heavy Metal сола, които понякога са и акустични. Грабващото първоначално изпълнение отстъпва място на усещането за силни влияния от TESTAMENT и в по-малка степен от MEGADETH. Хармониите на вокалите също са като на Chuck Billy, което подчертава сходствата. Много рядко напоследък метъл бандите успяват да сътворят наистина метъл балада, но SPELLBOUND са успяли в „Dying In The Dirt“. Веднага, обаче, пак се усеща сянката на TESTAMENT-ската „Agony“. Не липсват и някои сходства с ранните METALLICA.
SPELLBOUND са сътворили един много прецизен и приятен за слушателя албум. Те израстват изключително много с „Nothing But The Truth“. Всяко от парчетата им кове своята история и допълва хармоничността на тавата. Твърде ярките сходства с TESTAMENT отнемат малко от афтентичността на германците, но и подчертават високите стандарти, които са достигнали. Качествата на групата са я доближили до момента, в който ще стане малко по-известна на широката аудитория.
Rock Thrashler (8.8/10)
DASH THE EFFORT „Polar Dawn” ЕP, self released 2014
Dash The Effort – Polar Down
Напоследък ъндърграундът в България много се разви. Всеки ден се появяват нови банди изпълнени с желания, мечти и амбиции. Банди, които не се страхуват да тръгнат по стръмния път на родната сцена. Такъв е случаят и при Melodic Death/Metalcore машините DASH THE EFFORT. На 30 януари в клуб Bar ZAR се състоя промоцията на първото EP на петорката от София. След размазващото шоу на следващия ден си включих лаптопа, разположих се удобно и се впуснах в приключението наречено “Polar Dawn”.
Всичко започва с откриващата “Redemption”, която излезе малко по-рано под формата на сингъл, който да покаже на феновете какво да очакват. На мене лично ми беше достатъчно само едно слушане за да се влюбя в парчето. Мощни екстремни вокали, много красив и запомнящ се чист припев, здрави китарни рифове и безпощадна ритъм секция.
Началото е повече от добро и вдига летвата високо за следващите 4 композиции. Продължаваме с “Demons Among Us”, която ни показва едно по-различно лице на DTE. Бързо,тежко и ударно парче, отчитащо се с хубаво соло и жесток брейкдаун!
Следва “Boreliness”. Няма нужда от много думи. Басистката се справя чудесно с чистите вокали и отново припева е много силен. Електрониката помага още повече за якото звучене на парчето и като цяло на бандата.
“DEAD SO LONG AGO”! Личният ми фаворит! Още една песен от класа, която те хваща и те разкъсва! Рифове, рифове, рифове…приказна китарна хармония, след която следва чупещ носове и скули брейкдаун. Не знам защо, но като слушам всичките тези мелодии се сещам за любимците ми ARCH ENEMY. Невероятният тандем между китариристите Георги и неговият гръцки адаш Йоргос напомня доста на братята Amott.
Последното парче “Dusk Panacea” продължава формулата на предците си с всичко това, което изписах по-горе. Инструменталът в средата ни пренася в друга вселена…солата след него са способни да докарат човек до оргазъм…
Ще завърша с това, че “Polar Dawn” е едно от най-добрите неща, които съм слушал напоследък. Не говоря само за България. Призовавам хората, които четат това да отидат на концерт на DTE и да си закупят техния дебют! Крайно време е да обърнем внимание и на нашата сцена!
SUPPORT YOUR LOCAL SCENE!
Андрей Чолаков (10/10)
STARBYNARY “Dark Passenger”, BL MUSIC SAS / Bakerteam Records 2014
Starbynary – Dark Passenger
Италия е държава, която винаги е раждала качествен Power Metal. След две години съществуване Progressive/Power Metal триото STARBYNARY наскоро издаде своя първи албум носещ името „Dark Passenger”.
Ще започна с това, че музикалните умения на тримата в групата са на много високо ниво. Всяка една от 10-те песни е изсвирена и изпята по възможно най-добрия начин.
Относно съдържанието може да се каже само едно: Power Metal от КЛАСА! Невероятни високи вокали, здрави рифове, бързи виртуозни китарни и клавирни сола се редуват с по-бавни красиви инструментални части. Като цяло дебютът на италианците е пълен с оригинални и свежи идеи. Личните ми фаворити са „Dawn of evil”, „Codex” и финалният епос „The end begins”.
Звукът е повече от добър, което ни помага да се насладим максимално на песните. Ще завърша с това, че съм приятно изненадан! Изключително приятен албум, който препоръчвам както на прогресив, така и на пауър метъл феновете!
Андрей Чолаков ( 8.5/10)
SOFISTICATOR „Death by Zapping“, Earthquake Terror Noise 2014
Sofisticator – Death By Zapping
В Италия се няблюдава едно роене на лейбъли, които издават Thrash Metal. Увеличава се и броят на италианските траш групи, които излизат на светло. Увеличения обем продукции често не е свързан с висококачествени предложения, но това натрупване неминуемо ще доведе до появата на силни групи. Ето и още едно име в този контекст:
Без да изневеряват на стила си, SOFISTICATOR подобряват музицирането си във втория свой албум, какъвто се явява „Death by Zapping“. За тяхна чест ще кажем, че са надскочили средното равнище на сънародниците си. Този факт, обаче, не е кой знае какво похвала, имайки предвид, че италианските метъл банди често са разочарование. Това, което продължава да дърпа квинтета към посредствеността е непреодоляното еднообразие в техниките на звукоизвличане.
Хубаво е, че при SOFISTICATOR липсват натрапчивите цитати. Среднотемповият им до бърз Thrash Metal е окомплектован с добър набор от авторски рифове. В творчеството им се чува отражението и на VENOM или по-добре да кажем на BULLDOZER. Вокалите също са ориентирани към такъв тип пеене и съответно затъват в еднообразието. Въпреки това отделните песни се различават и албума има какво да предложи като идеи. Има и два подчертано Thrash`n`Roll трака. Различни интродукции и други неспецифични украшения на песните също спомагат за интересното звучене на групата.
Разнообразието е това, което прави SOFISTICATOR доста приятни и симпатични. Сегмента, продължаващ завещаното от BULLDOZER е доста слабо експлоатиран, поради което с охота трябва да приветстваме италианците! Още повече, че имат и собствено музикално покритие на търсенията си. Щипката чувство за хумор, желанието за купон и доста качествените и трашърски обложки също добавят себестойност на изданията им. Вярвам, че това не е последната им дума и с интерес очаквам още от тях.
Rock Thrashler (8.7/10)
The Other Side 