The Other Side

Начало » Концертни репортажи (Страница 40)

Category Archives: Концертни репортажи

Telegram канал на The Other Side

Enter your email address to follow this blog and receive notifications of new posts by email.

Присъединете се към 50 други абонати

Последни публикации

Архив

SEPTICFLESH пресоваха песен след песен в главите на пощурялата публика

Пред все още рехава публика, в 20:30 ч. след доста дълго интро, изкочиха с мощен рев UPYR и зададоха началото на своята едночасова летаргия в музика… тежки рифове, бавни и разтърстващи удари на барабаните екнеха под тежките ревове на вокалистта Boro Brodnik. И така сеч след сеч заредиха песен след песен. Въпреки бавната си музика групата има много силно сценично присъствие, а в моментите, когато има по-бърз ритъм, направо избухват. Бяха се постарали да имат и екранизирана „окултна визуализация“, която за съжаление не се виждаше много добре от втория ред барабани.

Upyr

Upyr

В 21:30 ч. сцената започна да се преобразява. Горски мотиви и една еленска глава се появиха на всеки микрофон. LUCIFER’S CHILD започнаха с фалстарт – китарата изчезна… Честно казано и с нея и без нея, групата е меко казано еднообразна и не показва нищо уникално или интересно. Явно заради това е „рогатия“ микрофон, че да има поне нещо, зад което да се крие от срам вокалистът. Честно казано, като от бивш член на ROTTING CHRIST очаквах много повече. За щастие бързо приключиха и се изнизаха като пръдня от гащи – уж пак окултно режисирано.

Lucifer's Child

Lucifer’s Child

Някъде към 22:40 ч. започнаха и SEPTICFLESH. Залата вече бе в пълния си блясък – пълна и с нахъсани фенове. Гръцката машина излезна и започна да гази. Величието на групата е ненадминато и титанично. Публиката се развихри в моментално пого, подтиквано от вокала Sotiris. По някое време представиха и новия си барабанист Krimh, заменил Fotis в състава.

Cepticflesh

Cepticflesh

За първи път виждам (или поне аз не съм забелязвал друго досега) група да свири без сет лист. Е, SEPTICFLESH очевидно това не ги притеснява, тъй като пресоваха песен след песен в главите на пощурялата публика. Така завърши тази спирка, а предстоят пътувания на групата в Европа и Америка, където гърците ще представят на живо феноменалния си албум “Titan”.

Cepticflesh

Cepticflesh

Текст и снимки: Димитър Баръмски ©

Прочетете интервюто с Chris от SEPTICFLESH, което той даде специално за The Other Side.

Когато норманската „чалга“ се забърка с Power, Black и Thrash Metal

На 15.02.2015 г. се очакваше един много интересен подбор от групи да ни посети като част от европейското си турне. Натрупалите стабилна фенска маса в България ELUVEITIE водеха със себе си станалите водеща група в страната си – исландците SKALMÖLD, както и прясно издалите нов албум чрез Scarlet Records италианци WIND ROSE. Подборката бе интересна, не защото така я определям аз, а защото местата в клуб Mixtape 5 бяха напълно разпродадени (Отново, след SABATON!) под крилото на BGTSC.

Eluveitie

Eluveitie

Въпреки започването на концерта по план в 20:00 ч., по това време още имаше хора пред вратите на клуба, заради щателната проверка и малко хаотичното лутане на феновете. Всъщност, клубът не е бил толкова пълен от концерта на EXODUS насам!

Wind Rose

Wind Rose

Италианците WIND ROSE имат много въздействащо сценично присъствие. Техният Power/Progressive Metal побира в себе си и Folk компоненти, особено що се отнася до малко преекспонираните клавири. Това е причината да бъдат включени в това общо Folk Metal шоу. Строгата им Power Metal основа отблъсна някои фенове, които се баха настроили за по-изчистената стилистика на другите групи. Барабанистът им Daniele Visconti, обаче остави силно впечатление, както със силовите си ритмики, така и с изящни преходи. Обилно използваните Progressive хармонии в музиката на квинтета, както и разгърнати в разпяването си вокали, повишиха елитарността на WIND ROSE. Те представихе материал предимно от новия си албум, който наистина е доста силен. Личеше, обаче, трудното достигане на студийните постижения на певеца Francesco Cavalieri в живото изпълнение. Гласът му бе дръпнат малко по-назад в озвучаването, заради някои непостижими тонове. Изключително хармоничните и силни бек-вокали, които осигуряваха китариста и басиста на бандата, лъснаха като пускани от пулта! Освен съмнително силният им интензитет, в един момент прекалиха и с многогласа. Въпреки недостатъците, артикулацията и сценичното поведение на италианците бе на ниво. Близостта с публиката бе доста интимна и дори ни накараха да пеем с тях, включвайки публиката като хор в последното си парче. Впечатляващия Power/Progressive Metal с тънки Folk екстри бе достоен да нагорещи публиката за своите 40 мин. слава.

Skálmöld

Skálmöld

Без никакво бавене, в 20:50 ч. строго изглеждащи викинги се нареждат на сцената. Прозвучава интродукция като от орган и започва да се случва неописуемото… По време на първите няколко песни на SKALMÖLD все още се ориентирам в богатството от звуци, инструменти и гласове. Базираната на Viking Black Metal музика е развита изключително многопластово. Освен основният им, дезгаво пеещ вокалист, всички в групата довавят пеенето си в различните композиции. Басистът вмъква исландски народни песнопения на родния си език с нисък глас. Брат му – китаристът Ragnarsson допълва с високи Black Metal крясъци. Клавиристът и другия китарист ползват чистите си гласове, като попълват съответно по-нисък и по-висок регистър в пеенето. Вмъкнатите фолк елементи придават специфично звучене на музиката на исландците, но и самото боравене с инструментите е неконвенционално. Китарните сола са обладани от странни мелодии решени в неизследвани ладови структури. Всъщност голяма част от музиката на SKALMÖLD няма къде другаде да се чуе, макар общото звучене да е в нормандските фолклорни традиции! Посредством процесори, се постига различно звучене, което кара феновете да се оглеждат от къде звучи гайдата, роговете или флейтата. Невероятни многогласи доукрасяват различните композиции. Не липсва и чистата акапела, където за пръв път чух пеене на дисхармонични интервали с перфектно преминаване в модулация. Същевременно яростните изригвания и мощни рифове карат феновете, особено пред сцената, да изпадат в дива ярост. Секстетът се  изрази в невероятно богатство от музикални похвати и нестандартни решения. Викингите успяха да организират и Wall of Death! Същевременно кротко консумираха бира „Ариана“, каквато ползваха и голяма част от феновете. 50-минутното им шоу бе много топло изпратено от публиката. Сигурен съм, че рязко се увеличи броя на SKALMÖLD маниаците в България!

Skálmöld

Skálmöld

Направи впечатление, високите цени на артикулите на мърч щанда. Някои от изданията на групите могат да бъдат намерени на значително по-ниски цени при българските дистрибутори. Необяснимо е защо именно фолк метъл групи, превръщат актуалността на продукта си в част от цената му? Капаците за i-phone и кожата от барабан с подписи на членовете на ELUVEITIE надминаха очакванията ми за предложения.

Eluveitie

Eluveitie

В 22:00 ч. звучи интродукция и швейцарците се побират някак си пред трите разпънати транспаранта на сцената. Базираната на Thrash рифове музика на ELUVEITIE ни мачка в първото си парче с бързина и агресия. Енергичното начало от няколко песни даде много живец на и без това загрялата публика. Двете дами в групата още не успяваха да се разгърнат във фолклорните си фрагменти на фона на бушуващата музика. Колекцията от флейти, арфа и предкитарен струнен инструмент под микрофона на вокалиста им Chrigel имаше повече сувинирен характер. Единствените му изяви с флейта бяха повече демонстративни и маниерни. Още повече, че групата бе попълнена и с друг флейтист, който често освобождаваше от ангажименти втория китарист на бандата.

Eluveitie

Eluveitie

Средната част на изпълнението на ELUVEITIE протече във формата: бързо парче – бавно парче. Песента, която можеше да избираме на какъв език да чуем, избрахме да е на швейцарски немски. Чуваемо слабото изпълнение траеше до средата на парчето, когато то премина в английската си версия.  Агресивният звук се сменяше от фолк вакханлиите на двете дами в групата. Освен солиращите цигулка и хърди-гърди, те се изявиха и с нежните си гласове. На Anna Murphy (както каза един зевзек – манивелистката) бяха поверени цели пасажи съвсем неслучайно! Редуването на тежки и мелодични песни или песни, които са разнообразни във вътрешната си структура даваше възможност на феновете да слушат и беснеят разделно. Мош-пита пред сцената се завихряше доста мощно на моменти! Единственият недостатък на успешната концертна формула бе, че фолклорните композиционни решения придобиваха известна повтаряемост – факт, който личи и в студийните работи на фолк-пионерите.

Eluveitie

Eluveitie

Вмъкнатите интродукции пренесоха звученето в една по-приказна и бавна част на шоуто, където бе денмонстриран пълният потенциал на всички фолк инструменти и цигулката. Да може да куфееш на гайди или да се врежеш в мелето на фона на цигулки бе едно от незаменимите преживявания, които рядко можеш да осъществиш на други банди! Закономерно следваше последният откос, съставен отново от ударни парчета. Публиката буквално бе изцедена, но това не й попречи в 23:55 да върне ELUVEITIE на сцената. Завладяващите „Helvetios“ и „Inis Mora“ заключиха поредната изява на швейцарския октет (в сегашният си вариант) на родна земя. Бе десет минути след полунощ.

Rock Thrashler
15.02.2015 г., София, клуб Mixtape 5
Снимки: Димитър Баръмски ©

SABATON като част от българския метъл пантеон

Доста вода изтече от времето, когато рок-концерти пълнеха целия капацитет на зала „Универсиада“. За обща гордост на всички ни – публика, групи и организатори, върнахме тези дни и дори постигнахме едно ново равнище в концертната ни култура. Честито на всички, които се чувстват съпричастни! Трудно е да се прецени, но плътната човешка маса пред сцената, сборувана с людската завеса, покриваща седящите места от тавана до първия ред, гонеше 4000 блажени свидетели. Традицията времето на подгряващите групи да се прекарва в допиване около концертната дестинация бе спазена в пренебрежимо малка степен. Отново повод за всеобща гордост. При навременното излизане на първата банда бяхме вече внушителна орда с осезаемо присъствие.

Battle Beast

Battle Beast

Бележещите възходящо развитие BATTLE BEAST се явиха за тежката оценка на българските фенове в уреченото време. Среднотемпов марш отключи апаратурата за мощен звук. Нашето гостоприемство се изрази чрез мощната подкрепа от страна на феновете пред сцената за финландсия секстет. Чуваемо елементарната ритмика в размер 4/4 спря между песните и продължи без никаква промяна. Въпреки различните припеви и упражненията по високо и харшово пеене, именно еднаквите барабани унифицират песните на групата, а устойчиво-средното темпо не кръвонапълни слуховите ни рецептори. Лесносмилаемото и поп-ориентирано музициране може да издигат BATTLE BEAST в различни класации, но докоснаха в умерена степен хората, дошли да чуят тежки танкове! Макар и харшова, естрадната настройка на Noora Louhimo e доста близко копие на Тони Димитрова. (Вече ме питаха „Коя е тази?“, поради което предварително пояснявам – изпълнителката на песента „Ах, морето“.) Клавира на ремък, пък ме върна в ранните концерти на ФСБ, но по-лошото бе, че и еднообразната му бленда бе същата. Докато се засилваше усещането за комерсиализъм, публиката бе попитана обича ли музика от 80-те? Кавърът на диско хита „Touch in the Night“ на CILENT CIRCLE бе най-неприятната случка на този концерт. Докато скандинавието открива вмъкването на поп мелодичност в метъл музиката си, ние на юг сме пренаситени от захаросани изпълнители. Ако си живял в диктатура, където единствената свободно разпространявана западна музика е била всички албуми на MODERN TALKING, това вероятно имунизира и поколението ти срещу мелодичност! Затова SABATON станаха наши любимци! Докато в скандинавието откриват вкарването на поп мелодика в метъл албуми десетилетия след като ние сме се преситили на зъдължителната схема.

Battle Beast

Battle Beast

Нисичката вокалистка на  BATTLE BEAST ползва личен пиедестал за да общува по-пълноценно с публиката, който по някаква причина бе изчезнал за този концерт и дамата от време на мреме се качваше на каса от бира! (Колегата Баръмски е направил най-добрите фотоси от концерта!) „Heroes on Tour” идваше от няколко дати в Полша и именно  от полско пиво Лех (Lech) бе бирената каса, която имà честта да присъства и на срещата с феновете след концерта.

Battle Beast

Battle Beast

Поддържайки огъня на живото си шоу, хелзинци подканиха цялата публика да стане на крака за финалното си парче – „Out of Contrtol“. Туф-таф-туф-таф започна отново познатата ритмика и краката на феновете от трибуните омекнаха веднага след началото. Половинчасовия сет не утвърди звездните позиции на петимата музиканти. Въпреки забележките ми, BATTLE BEAST са приятно попълнение към турнето, а и имаше хора, които ги харесаха. Факт е, че докато около DELAIN се трупаха хора след концерта, финландците чакаха малко самотно единиците си почитатели до тях.

Battle Beast по време на биса на Sabaton

Battle Beast по време на биса на Sabaton

След умереното „събличане“ на сцената и разкриването на символите на DELAIN, интродукцията преминава в доста здрав риф. Дребничката гост-китаристка Merel Bechtold идва от по-тежките поджанрове на метъла и това се чуваше от седемструнната й китара. Ритмиката осезаемо се усложнява и барабаните изземват онази водеща функция, която не чухме в откриващата група. Няма никакво съмнение, че SABATON подариха тази публика на съпорт бандите и усмивката не слиза от личето на вокалистката на DELAINCharlotte Wessels. Ниското пеене в откриващата песен е проблем за фронт-дамата, но гласът и се разкри в цялото си богатство по време на едночасовото им представяне. Докосвайки оперната техника и едновременно с ацната* постановка, тя изгражда специфичен стил на пеене с чист глас. Пасажите със спокойни внушения отстъпваха като въздействие на силното високо пеене. Разнообразните песни и живо присъствие на останалите музиканти намери силен отклик у публиката. Групата получи и подготвен от фенове трибагреник с логото си!

Delain

Delain

Знаейки каква фенска маса и последователи натрупаха NIGHTWISH с Tarja в България, не бих се учудил ако следващото име, привлекло тази мощна публика е именно DELAIN! Те имат таланта да представят творчеството си дори на фенове, които не са ориентирани към този сегмент на метъла. Мелодия, рифове и характер във всяка песен прави от слушането им доста приятно преживяване. На живо Charlotte има много по-младежко излъчване в сравнение с официалните видеа на холандците. Отделно в почти всичките им парчета присъства модулация в тоналността, което освен ефектно е и доста трудно за изпяване. Но именно в тези моменти си проличаваше школовката и силата на гласа на групата. Басистът Otto van der Oije добавя на места дълбоки дрезгави бекове. А клавирите на основателя Martjin Westerhold (ех-WITHIN TEMPTATION) бяха повече аранжимент, отколкото компонент от музиката. На места изпуснатата мелодичност напомняше повече на съгражданите им от THE GATHERING, отколкото на поп привнасяния.

Delain`s merch

Delain`s merch

Изпратихме DELAIN с бурни овации, а дълбокият им поклон бе от сърце. Както и след поклона на ELUVEITIE през 2013 г., скандиранията „Sa-ba-ton“ избухнаха веднага.

Sabaton

Sabaton

SABATON са вече голямо име не само в България. Не е прецедент за тях да подготвят мърч за отделни свои концерти. Разбира се, доста е впечатляващо да видиш националния си флаг на официален T-shirt на шведите с уникален дизайн. А фабрични знамена с логото на шведите се предлагаше на фона на шведско и на българско знаме. Подготвената сцена също впечатляваше с мащаби и размах.

Sabaton`s merch

Sabaton`s merch

Чезнещата светлина се синхронизира с нарастващия шум от хиляди гърла и тропот на крака. Интродукция при която прозвучава цялото студийно „The Final Countdown“ от едноименния албум на EUROPE е устойчива тенденция още от 2013 г. за SABATON. А авторското им „The March to War“ преля в звуци от тежка верижна машина. Фарове на танк блеснаха срещу тълпата и ротата в традиционен зимен комуфлаж се появи на сцената. Декорът зад групата е достоен за световни сцени. Куполът на танка е всъщност барабанния сет на Hannes Van Dahl. (Което оставя впечатление, че бойната машина е Ямаха…)

Бойната машина е готова да поразява

Бойната машина е готова да поразява

След „Ghost Division“ публиката избухна в такива овации и тропот, че Joakim Brodén известно време само демонстрираше почудата и задоволството си. „Много е хубаво да се завърнем тук. Вие всеки път сте повече и по-шумни!“ И шведите продължиха с пироните в програмата, не спирайки да се възхищават на отклика на хората. След „Carolus Rex“ певецът изрече „Благодаря“ на чист български и предаде щафетата на българската връзка в групата – Thobbe Englund, за по-нататъшна комуникация на родния език. Китаристът не се посрами и феновете буквално заклокочиха. Поднесеното многопластово уважение към българската публика се върна към групата с желанието да изпълняват песните от албума „Carolus Rex“ на шведски език. Над плътната тълпа пред сцената се вееха шведски и български знамена с логото на бандата.

Sabaton

Sabaton

Отново традиционно за концертите на SABATON, имахме възможността да избираме между различни песни или на какъв език да бъде изпято дадено парче. Бе подчертано, че е изпълнено обещание, поето на концерта в Каварна, да изпълнят поне по едно парче от всичките си албуми. Въздействието между музикантите и феновете бе изключително осезаемо, заради маниера на квинтета, който е лишен от театралност. Бойната машина мачкаше, а армията бе българска. В хумористичната част на концерта, където Joakim и двамата китаристи се „надсвирваха“, Thobbe си беше подготвил лафовете на български: „Айде!“, „Сериозно?“ и „Некадърник!“ режеха срещу англоезичните предизвикателства на колегите му доста забавно. След мощните овации и инцидентната бира, погълната от певеца, избухването „Българи, юнаци“ доказа, че макар и шведи,  SABATON са добавени в пантеона на българското метъл движение.

Sabaton

Sabaton

По време на предвидените бисове, Joakim Brodén покани на сцената 12 годишния Тони, който освен че пеел всички песни на групата, можел да свири на барабани цели дискографии на редица метъл групи. Младото българче бе гост на SABATON по време на целия първи бис. Макар сравнително млада група, шведите са обхванали поколения наши маниаци, чиито деца отрано се запознават с тях!

Sabaton и Тони

Sabaton и Тони

След аутрото, публиката не напусна залата и станахме свидетели на непредвидения бис „Swеdish Pagans“, след което момчетата горещо си взеха довиждане с България. Полунощ бе отминало.

Сетлист на Sabaton

Сетлист на Sabaton

_____

*Ацнати вокали – Буквално означава с хълцане. Названието се използва за техника, при която последния (или не само) тон се изпява високо със извивка при нестегнати гласни струни. Техниката започва да се употребява широко от new wave групите, но присъства в родопските народни песни и при някои поп изпълнители.

Rock Thrashler

28 януари 2015 г., зала Универсиада, София

Фотографии: Димитър Баръмски © и Rock Thrashler ©

Вижте цялата фотогалерия от концерта на Димитър Баръмски ©

Рибата се метализира откъм главата (докато перките й се мъчат да се захаросат диктатурно) – Ранните концерти на руски метъл групи в България (Част втора)

„Често са ме питали (милиционери, сътрудници и т. н. – б. а.) – По вашите концерти не сте ли забелязали, че младежите проявяват склонност към насилие? – Викам – Аз съм забелязал по нашите концерти да се проявява склонност към насилие, ама не от младежите, а от едни други хора…“ – Кирил Маричков; „По нашите концерти се случват неща, които остават като болка у младежите, защото те просто не могат да разберат, защо когато са възторжени трябва да бъдат бити!“ – Георги Марков; „Травмата от тези неща води до това, че ти не си вече този весел, жизнерадостен човек… промъкват се в тебе едни по-тежки песни, с друг характер. Може би Heavy Metal-ът за това се появява.“ – Петър Гюзелев
Из филма „Щурците – 20 години по-късно“, 1987 г.

Тъкмо бяхме прескочили мечтания рубикон – 10 ноември. Не че не знаехме, че милиционерите са си същите! Вярвахме в изначалната човешка доброта и виждахме хоризонти. Скъсаните ни дънки все още водеха до арестуване за неприличен външен вид. Затова се движехме по малките улички из центъра на София. Но там веднъж ме пресреща червена и начервена бабичка и ми засъска: „Погледни се на какво приличаш, бе хулиган. Защо си се раздърпал такъв?“ „За да видиш как в бъдеще ще ходим всички, заради такива като вас.“ – Сам не знаех колко съм прав, докато се отяждам. „Аз съм активен борец против фашизма и пенсията ми е 120 лв., така че никога няма да ходя като теб. – Крещят ми истерично откъм гърба.“ За това кръпките на един достоен човек станаха негова фамилия и останаха като мощен символ на антикомунизма! Защото рисуваха хулиганите в букварите ни с пунктирана линия по ръба на панталона, обозначаваща упадъчните (но и мечтани от всички) дънки! Поне Горбачов изпя „Give Peace A Chance“ и учениците от английската гимназия бяха оправдани по обвиненията, че са диверсионна група! Притежанието на касети със записи на Beatles, обаче, продължаваше да е неписано престъпление – нелегален внос и разпространение на упадъчни империалистически идеи! Касетите на NAPALM DEATH се считаха за дефектирали и не ни закачаха за тях… Но ударът в гръб с руските метъл групи бе тежък.

Мотото ни този път е само една илюстрация, че проблемите започнаха да се назовават – концепцията за гласност ба-а-а-а-авно набираше сили (започвайки от изказване на Горбачов на априлски пленум на ЦК на КПСС през 1985 г.). Физическият сблъсък със властта напусна територията на рок концертите и се пренесе на улицата – вече имаше много повече (бивши…) хора за допребиване. Вътрешнопартийния преврат от 10.11.1989 г. бе извършен от най-твърдите русофили, единият от които остана известен като любител на танковете, а другият се прочу с това, че смъртта му стана неофициален празник на България. Но ние изследваме само чрез проявленията на рок-културата. Нещо като ирисова диагностика на обществото… Та, нашите русороболепни превратаджии продължаваха силно да недолюбват руските метъл банди.

II

23 ноември 1989 г., вечерта. Последните за седмицата новини. Четвъртък е! Всеки петък се ретранслираха новините на Телеканал Останкино – един час информация от планетата на Съветите срещу десетминутна сводка от родината. Но още е четвъртък и в последните за седмицата новини тече обширен репортаж за Международния панаир в Пловдив. Народното стопанство продължава да громи невероятни висоти и разцепва световната икономика с показатели. Кадрите са като от ретро-парад (още за тогава!) на добре боядисани трактори и прилежащите им чугунено-винкелни сглобки от производството на зрелия социализъм. По време на провеждането на панаира има и културна програма. Тя включва четири поредни дни с концерти на руската група ЧËРНЫЙ КОФЕ в палата №5, последният от които ще е утре. КАКВООООООООООООО?????????

Една измежду най-самобитните руски групи – ЧËРНЫЙ КОФЕ, са се самоцензурирали откъм тежест на звука достатъчно време, за да избухнат с първия си дългосвирещ албум „Переступи порог“ `87. Съчетавайки мажорна мелодичност с тежък минорен риф, руснаците не приличат на никой от световните имена в метъла – нещо, което не може да се каже за болшинството от колегите им. През 1988 г. са обявени за рок-група на годината в Съветския съюз. И ето ги в България! Изложени в Пловдив между тракторите – кое е дефект и кое е непреходна култура??? (Тук имаше ясно разграничени две мнения!)

Черный кофе `87

Черный кофе `87

Хубавото на това да си зрелостник, е че лесно заместваш школото с централна ЖП гара. Един от малкото пъти, когато съм ставал навреме сутрин… Концертът е обявен от 18:30 ч. „Палата №5“ – мисля си и виждам в съзнанието си зала Фестивална, защото там бях виждал изложението на космонавтиката с хиляди експонати на стоманени лагери и почти нищо друго… Времето тече малко бавно – не съм свикнал с продуктите на Пловдивско пиво. Пред палатата зървам тракторите. В поиздребнялата за представите ми сграда има остъклено фоайе с оградено в полукръг вътре помещение с витрини. Зад витрините падат завеси. Има залепени плакати за концертите. Някой корифей на руската филология бе решил, че групата не може да се казва ЧËРНЫЙ КОФЕ и на плаката се мъдри надпис „Чёрное кофе“! (Тук няма да ви запознавам с особеностите на падежните езици, но редакторът е бил умерен дебил… В студио „Бояна“ произвеждахме и филми на руски език, които след това се пускаха в СССР със субтитри…) Всяка буква от обявлението е хит сама за себе си – може да се уверите сами!

Плакатът!

Плакатът!

В 18:30 охраната ни допуска във външното фоайе. Започваме да чакаме пред витрините със завеси. Отвътре Дмитрий Варшавский – основател и идеен носител на ЧËРНЫЙ КОФЕ и до днес, дръпва леко едната завеса и ни се усмихва. 30 – 40 фена се редуваме да надзъртаме как групата подготвя сцената, макар че концертът е четвърти по ред. Закъснението е сериозно, но дръпнатата завеса ми е достатъчна, за да отлети като миг. Най-сетне изнасят масичка с билети и 40 – 50 човека (повечето с предварително закупени билети) влизаме в…

…Сладкарница! Апокрифната организация на тези концерти ги е смазала до възможно най-минималистичния вариант. И до днес повечето метъл маниаци не знаят, че ЧËРНЫЙ КОФЕ са свирили в България. В дъното на малкото помещение са сбутани стъклени масички и столове. (Съдбата отреди това да не е единственият ми метъл концерт в сладкарница, но за това – друг път.) Издигната е импровизирана, не много висока сцена от дърво, завито в кадифе. Гледам с изумление и си мисля за тракторните палати… Наистина сме малко посетители, но въпреки това, липсата на ограждения и наличието на не повече от двама милиционери ме изумява.

Сценичното осветление е оскъдно и дим въобще липсва, но руснаците започват ударно с песните от албума си. Бързо е постигната една топла близост с публиката. Между тежките метални парчета се вадят кухи китари. На сцената петима музиканти боравят свободно с различните инструменти, Дмитрий ту е с китарата си, ту само с микрофона и усещането за забавление се засилва. Сладкарницата ни осигуряваше първия допир до клубната култура, която в тези години се раждаше по читалищата. Ясната дикция и високият глас на Варшавский ми е позволила да наизустя някои текстове и с кеф крещя срещу групата на ръба на подиума им. Нямам честта да се познавам с пловдиската агитка и те ме мислят за руснак. „Владимирская Русь“ няма как да не те докосне! ЧËРНЫЙ КОФЕ ту охлаждат с по-баладични песни, ту яко ни раздвижват вратовете със здрави рифови резачки. А „Владимирская Русь“ е и двете! След час и половина прекрасна музика концертът завършва с три по-баладични песни.

Билет за концерта на Черный кофе

Билет за концерта на Черный кофе

Музикантите са топло настроени, но някак нямаше желание у публиката за среща или поне да вземе автографи. Охраната ни подканя да напуснем сладкарницата. Групата е изведена през някакъв заден вход. Фенове се изумяват от наглостта ми да приватизирам експонат от късното ни плакатно изкуство, но охраната е благосклонна, оценявайки старанието ми да не нанасям щети на хартията. Представлението е завършило достатъчно рано, за да успея да хвана късен влак към дома.

~

Получавайки своята свобода, творците от руската рок култура отприщиха натрупания мощен импулс за създаване на метъл шедьоври. Асимилираните от КГБ АРИЯ направиха своя гениален дебют още през 1985 г. (веднага след априлския пленум…) – „Мания величия“. Четири години по-късно щяхме да имаме своя български гениален поход на АХАТ. Що се отнася до КРУИЗ и ЧËРНЫЙ КОФЕ, „1“ и „Переступи порог“ останаха най тежките албуми в дискографиите им. Първите продължиха метъл насоката с по-леки песни, а вторите се отляха в рок коритото от ранното си творчество. Феновете в България имаха хипотетичната възможност да видят тези две групи в най-силния им период и с най-добрите им шоута! И ако са пропуснали този подарък от съдбата, то това не е било по тяхна вина.

Щяхме да видим отново руски метъл след 10 години, на 14 август 1999 г. по покана на The Other Side в Приморско. (За това със сигурност ще ви разкажем някой път, подробно.)

Rock Thrashler
TOS004/RTH034
24.11.1989 г.
Палата №5 на Пловдивски панаир, Пловдив

Прочетете част 1 на Рибата се метализира откъм главата!

Фотогалерия: SABATON, DELAIN и BATTLE BEAST в София

На 28 януари 2015 г. при перфектни звук и организация, препълнена зала „Универсиада“ (sold out!) и ескалираща еуфория SABATON за пореден път свириха в София, този път подкрепени от DELAIN и BATTLE BEAST. Очаквайте подробен репортаж от Rock Thrashler, а сега се насладете на фотографиите на Димитър Баръмски ©.

Рибата се метализира откъм главата (докато перките й се мъчат да се захаросат диктатурно): Ранните концерти на руски метъл групи в България (Репортаж в две части)

„В резултат на високия „документален“ ценз хората с червени ленти в залата бяха значително повече от хората без червени ленти.“ – Откъс от репортаж за концертите на група ЗЕМЛЯНИ в зала „Христо Ботев“, София от списание „Ритъм“, бр. 1, 1988 г.

Целият абзац на мотото

Целият абзац на мотото (за гостуването на ЗЕМЛЯНЕ)

Рок културата и в частност метъл културата, придобива такива мащаби в края на 80-те в соц. лагера, че официалните комунистически власти не могат да й се противопоставят със стария девиз за идеологическа диверсия. През 1987 г. изтъкнат руски диригент каза пред Българската Телевизия, че METALLICA, MEGADETH и ANTHRAX са съвременната класика! (Помислих, че получавам халюцинации…) В Съветския съюз, комунистическата партия решава да погълне този феномен, за да не я погълне той и редица руски и други съюзни групи излизат на светло. Край Москва, музикална къща „Мелодия“ строи така наречения „Експериментален завод“, където ще бъдат пресовани първите официални плочи на руските метъл групи АРИЯ, КРУИЗ, ЧËРНЫЙ КОФЕ, МАСТЕР, АВГУСТ, ТЯЖËЛЫЙ ДЕНЬ и др. Заводът се оказа много сполучлив и силата на звука на новите руски плочи беше чувствително по-висок от на всички други. Едно музикално магазинче, находящо се на площад „Славейков“ в София правеше най-много поръчки на тези издания и рок и метъл маниаците редовно наминавахме оттам за ценни придобивки.

Първите метъл издания на Мелодия

Първите метъл издания на Мелодия

Секретна директива на КПСС (Комунистическата партия на Съветския съюз) от същата – 87 г., позволява на всяка държава от сферата си на влияние, да излъчи една официална метъл формация, чиито текстове строго да се контролират. (Някой път ще направим разбор и на тези банди.) България лансира новото лице на група ИМПУЛС и ги изпраща на метъл фестивал в Белгия. (Това пък е една друга история, за която ще ви разкажа някой път…) Реакционните сили в ДС (Държавна сигурност), комсомолските организации и журналистическите отдели, свикнали с дългогодишното репресивно отношение към тази музика, трудно се пренастройваха към новата вълна в политиката. Уклона към тероризиране на младежи и не само на младежи се изпълняваше с желание и хъс от детски възпитатели до висши милиционери и нагоре. Това е причината мòтото на репортажа да е този цитат – да ви подскажа в какво настроение на властта се провеждаха рок събитията!?!

Настъпи 1988 г., но Горбачов още не беше изпял „Give Peace A Chance“ на John Lennon на световна конференция по разоръжаване, поради което у нас още съдеха ученици от английската гимназия в София за диверсионна дейност – слушане на музика… (И за това ще ви разказвам друг път…) Дори концерт на поп-рок авторите на съветския химн на космонавтиката е удавен в присъствие на репресивни структури. Руските метъл групи тръгват на турнета с първите си официални издания. Апропо, една година преди комсомолската редакция „Народна младеж“ да стартира издаването на списание „Ритъм“ у нас през януари 1988 г., в Москва започва да излиза музикалното списание „Ритм“!!!

Брой 1 на списание Ритъм

Брой 1 на списание Ритъм, 1988 г.

I

През септември месец 1988 г. група КРУИЗ идва в България за да осъществи турне. Идва с ферибота от Одеса и свири във Варна още на 22-ри септември. Тяхният четвърти албум се казва „Круиз – 1“!!! Това е първият им метъл албум… Много от феновете притежаваме плочата и смятахме, че наистина това е първия албум на руснаците. Но те още от 1980 г. подрънкват лежерен рочец на ръба на идейната диверсия. Скромно и тихомълком тече рекламата на концерта им в София на 26-ти септември в зала Универсиада. Светлата дървена облицовка и зеления балатум са вече традиционен декор за рок-концерти. Началният час е 20:00, но подготовката малко закъснява. Около 3500 човека влизат в залата при засилено милиционерско присъствие. Трибуните са доста напълнени, защото към празното пространство пред сцената има нещо като пропусквателен режим, организиран също от Народната милиция. Допускат ме по визуална преценка – 45 килограмов, задоволително подстриган ученик с карирана ризка – държавна конфекция. На три метра от самата сцена е разположено метално заграждение, обхващащо и зоната на страничните входове.

Круиз - 1 `87

Круиз – 1 `87

Лампите гаснат на вълни и в мрака прозвучава фрагмент от интродукцията на албума. Валери Гаина (китара, вокали), Фьодор Василиев (бас) и Сергей Ефимов (барабани) – хората записали най-твърдия албум на КРУИЗ и до ден днешен, са пред нас. (Сега всички те са извън групата.) Усмивки и кратко приветствие предхождат мощното звучене, което следва. Първите няколко песни са от новия албум. После продължават и с песни, които чувам за първи път. Толкова агресивен звук слушаме на живо за пръв път. Толкова агресивен метален имидж виждаме за пръв път на сцена. Традиционно за онова време, групата се осветява от три мощни прожектора с оператори, разположени над последния ред на трибуните. Плътен гирлянд от униформени свързва тримата оператори и стените на залата. Не липсват и другите ефекти за рок концерт. Валери Гаина – човекът, който олицетворяваше руският метъл, бе с рокерия, цялата обсипана в пирамидки. Дори ИМПУЛС все още нямаха фотосите си с подобни облекла. Някои се опитваме да припяваме със скоропоговорките на триото.

Билет за концерта на КРУИЗ

Билет за концерта на КРУИЗ

Пред металните ограждения кордона от милиционери вече е плътен. Пробивам си път до предната линия. Ако феновете, които са се подпряли на огражденията куфеят, тутакси получаваха удари с палки. Бой се прилагаше и ако задните редици притиснат хората напред. Получил „необходимата“ доза удари по главата и пръстите, се оттеглям по-назад, а моето място се попълва от следващата смяна. Въпреки всичко, енергията е главозамайваща и спектакъла – разкошен. Назад сред феновете се разхождат и хора със странно оголени вратове и шалварести кройки на панталоните, които изпитателно се взират в лицата ни. Не липсват и униформени. Макар, че милиционерите зад огражденията са видимо изнервени, забавлението намира личния си пулс и е постигнато равновесие между радостта ни и раздразнението на сътрудниците…

…Докато вокалиста не реши да подари якето си на някой от публиката! Рокерията с пирамиди падно в най-разпалената част на тълпата, когато сериозно количество милиция изпълни равната част на залата. Головратите сътрудници блокираха изходите. Палки свободно свистяха в мрака между хората, докато якето не попадна при униформените. В настъпилата суматоха, групата прекъсна за момент изпълнението си. Операцията, обаче, бе проведена ювелирно: Приятели, които гледаха концерта от трибуните казаха, че нищо от боя и суматохата не са забелязали. Пък и боя по рок концертите в това време бе почти задължителна част от програмата.

Крутится волчок 81, Послушай, человек 82 и първия англоезичен best of 88 албуми на Круиз

„Крутится волчок“81, „Послушай, человек“82 и първия англоезичен best of 88 албуми на Круиз

След това напрежението сякаш спадна. Униформените зад огражденията се дръпнаха малко назад и прибраха палките. Във втората част на концерта, дойде ред на незаписания хит „Водка“. На припевите гласовете на феновете и на хората със шалварести панталони се сляха! След „Рок навсегда“, „Не падай духом“ и други по-ранни песни, КРУИЗ довършиха с най-ефектните си и твърди нови парчета. До края на двучасовото шоу успяхме да извлечем максималното количество удоволствие, което бе възможно. Скандиранията „Кру-из, кру-из!“ бяха оглушителни, но след поклона на триото лампите светнаха и милицията оформи живи коридори към правилните посоки.

~

Българското турне на КРУИЗ е било с десетки дати! Водени са да свирят по читалища на запустяли села. Рекордът им е концерта в хижа без ток, където са единствените посетители!!! (Данните са от тяхно интервю за руската телевизия.) Съветниците от ДС на Дирекция „Музика“ са преценили, че опасното явление може да се контролира по някакъв начин. Ясното съзнание за демографския срив у властта е причина да се подготвят пътуващите културни програми, които обикаляха провинциалните краища на страната с разни мероприятия, част от които стана и рок музиката. Руската група, като предвесник на „западнопоклонните предатели“, бе подложена на най-дърварския експеримент в тези културни напъни на комунизма, които за кратко време щяха да родят: Младежкия рок-фестивал в Мичурин; Рок панорама Видин; Конкурс за авторска песен – Толбухин; Празник с Ритъм в Троян и др.

Rock Thrashler
TOS004/RTH 005
26.09.1988 г.
Зала „Универсиада“, София

Три групи подадоха ръка на Снежа в Адамс

SAVE YOUR SKIN, EAGLE HEART и CITIZEN ERASED подкрепиха Снежа Трухчева в борбата й с болестта Паркинсон. Групите свириха безвъзмездно, като целият вход и сумата, събрана в кутията, бяха дадени на Снежа (общо 326 лева). Желаещите да помогнат, могат да го сторят, като преведат директно пари на IBAN BG65STSA93000021511677, Банка ДСК, за Снежана Петкова Трухчева, или изпратят SMS на номер 17777 с текст DMS Sneja. По този начин дарените средства отиват единствено само за лечението.

Citizen Erased

Citizen Erased

Въпреки мразовитото време и делничния ден, в бар-клуб „Адамс“ дойдоха фенове на рока и приятели на Снежа. Шоуто бе открито от CITIZEN ERASED, които в шеговит стил изсвириха парчетата си, представиха и парчето от втория им сингъл, което записаха в неделя и ще излезе официално съвсем скоро. Въпреки някои бръмове в озвучаването, бандата гореше от ентусиазъм. Този път тримата вокалисти трябваше да си разпределят два микрофона, но това не им попречи да нажежат атмосферата в клуба, че и танци се заформиха. След концерта Андро (китара, бек вокал) ми сподели, че искат да продължат да помагат, аз им вярвам и ще ги подкрепям чрез страниците на The Other Side.

Save Your Skin

Save Your Skin

Втори на сцената са SAVE YOUR SKIN – представиха две авторски песни и няколко кавъра, като няколко на старата METALLICA (единият бе на „Seek And Destroy“), PANTERA и още… Погото се нажежи, самата група подканваше публиката към активност.

Eagle Heart

Eagle Heart

Последни свириха EAGLE HEART – при тях погото се кротна, но пък хората повече си куфееха на място с питие в ръка. Те свириха кавъри на Rock и Metal класики (DEEP PURPLE и LZ бяха тези, които запомних). Раздадоха се напълно за публиката.

dms-sneja

Всеки може да помогне

Така завърши една вечер, в която групи, фенове и клуб протегнаха ръка за помощ. Всеки от нас може да помогне, отваряйки си сърцето.

Mrazek

6 януари 2015 г., София, бар-клуб „Адамс“

Репортажи от непосетени концерти

§ 1
5 декември 2014 г.
THE BEAT CLUB

1987 г. Поради разни причини, комунистическите диктатури променят отношението си към рок-музиката и открехват прозореца за обикновения човек към нея. Гледахме „QUEEN в Будапеща“ в кината. Гледахме го по няколко пъти. Студията ни за документални и за игрални филми – „Време“ и „Бояна“ произведоха първия филм за българска рок-група – „ЩУРЦИТЕ – 20 години по-късно“. И него го гледахме многократно. Научихме каква е разликата между киното и истинския концерт. Гледахме афиша на кината, разлепен пред тях, за да се осведомим за тези прожекции. Мълвата за концерти, които до скоро са били полулегални се разнася от уста на уста и често концертите са пред пълни зали, театри, стадиони…

2014 г. Произведен е филм за първата ни българска рок-група – БЪНДАРАЦИТЕ. Прожекциите му се съпровождат от изпълнение на формация от музиканти, свързани с бандата-титуляр, нарекли себе си THE BEAT CLUB. Информацията се лее от интернет и телевизия и се е превърнала в истеричен поток от лъжовен шум. Но за „Лорд Бънди от София“ и последвалото шоу на THE BEAT CLUB, тишината е съкрушителна. Традицията, за рок събитията да се разчита, че мълвата се носи по невидимите социални връзки твърдо все още е основната „рекламна стратегия“ на организаторите на подобни сбирки.

The Beat Club

The Beat Club

Премиерата на „Лорд Бънди от София“ се е състояла на 31.01.2014 г. Вие чухте ли за нея? Изследвайки феномена на личната си неосведоменост, откривам, че на 28.01 в някои издания е излязла кратка колонка за събитието в Дома на киното. Има и едно интервю с Иван Милев – малкия Бъндарак в „Гласове“. Толкова. На премиерата са присъствали 70-80 човека.

Изпуснатата премиера е събитие бутиково. Да преглътнем! Очакват се нови прожекции, гарнирани отново с живо изпълнение от старите момчета. Да, случило се е! На 05.12.2014 г. Вие не само не сте разбрали. Отпечатък от този исторически момент не се е запазил в нито една медия преди или след прожекцията-концерт! На този последен концерт в Художествената академия, където през 60-те са се събирали студентски китарни групи, е имало не повече от 40 човека. Освен приятелите на музикантите, информация за събитието са имали художествените галерии, музеите и посолствата, защото събитието е в рамките на петдесетгодишнината на Художествената академия. Как феновете на рока да разберат за това паметно събитие?

The Beat Club

The Beat Club

Знаете ли какво би се случило, ако в Англия се събере формация под името THE BEAT CLUB? Няколкомесечна истерия и напълването на една дузина стадиони за концерти. Не сте сигурни? Ще ви разкажа какво се случи при събирането на LED ZEPPELIN през 2007 г. за едно шоу. След многомесечна реклама, билетите за шоуто бяха изчерпани за 5 минути. Концертът излезе на DVD/Blue Ray и се разпродаде в 2 милиона копия. Репетицията на групата от преди самия концерт излезе на CD!

Затова свободолюбивата ни рок-гилдия не успя да изпрати комунизма! Защото чакаме някой да разбере за тихата ни печал и да дойде от нищото. През 60-те е било достатъчно – апокрифите са се саморекламирали. Задължението на днешния български рок-фен е стриктно и с лични контакти да следи за събития и концерти в своята любима музика. Ако в мощния, съвременен информационен поток, той няма личните контакти, отива на други събития. И рок-фенът изчезва. Първо от концертите и после – въобще.

П.п.: Кадрите са предоставени от забележителна личност – колекционер на български рок, с когото трябва да ви запозная в специален материал!

§ 2
27 ноември 2014 г.
КОНТРОЛ

1988 година. Фрагментът е от песента е „Не умирахме от щастие“:

Предъвкваме стари плоски клишета
С дъх неприятен на чужди уста.
Имаме пътища, имаме цели,
Но само на думи сме силни и смели.
                                                    Много смели…

2014 година. Част от „Герой“:

За партиите никога не бях достатъчно партиен.
За вярващите никога не станах аз благочестив.
За десните бях крайно ляв. За левите пък много десен.
Както и да се стараех, с глава стърчах над всеки строй.
                                                                А можех да бъда герой!

Наивно отивам в клуб „Терминал 1“ с намерението да си закупя билет на място. Билетите, обаче, са изчерпани и на входа любезно обясняват на мен и на други, като мен, че допускането на повече хора би застрашило сигурността. За сметка на това се виждам с много познати. С някои не сме се срещали от десет и повече години. Същевременно на концерта влизат и много непознати за мен лица. Какъв е този феномен – да се разпродаде онлайн концерт на българска група?

КОНТРОЛ преживяха много превъплъщения, но не смениха тематиката на творчеството си. Старите и новите им песни третират едни и същи проблеми. И тези проблеми си останаха непроменени през годините, въпреки че доста лица в политиката се промениха. А те отдавна третират политически проблеми и мястото на обикновения човеек в политическата обстановка. Можем да се радваме на успеха на групата в новото им амплоа, но остава тъжният факт, че актуалността на КОНТРОЛ е успоредна на актуалността на политическия проблем, породен от посткомунистическите кланове и мафиотизирането на държавния апарат от най-новата ни история! Разочарован от пропуснатия музикален пир, съм доволен, че все пак хората имат желание да чуят истинските проблеми на болното ни общество.

Билетът за Контрол

Билетът за Контрол

На дискусията около новият вокалист на групата – Иван Гатев, вратата бе хлопната именно на този концерт. Двама изключително приятни непознати ми предоставиха билетите си за снимка, която да ви покажа. Благодаря им! От дълбините на заветното място бумтят стари класики на КОНТРОЛ, когато загубвам всяка надежда да се присъединя към събитието. Влизайки в иначе доста подреденото ни метро, разбитата ми надежда се материализира в едно счупено бирено шише. Не, не от мен.

Счупена бутилка в метрото

Счупена бутилка в метрото

От актуалното „Това е песента“:

Зная някой ден и аз така ще свърша,
но за всеки случай повторих шута пак.
Нищо не почувствах, само слюнка във устата,
плюя на всичко, пак идва есента.
                               Плюя на всичко, това е песента!

`88 – „Свобода“:

Ако искам ще крещя, ако трябва ще мълча.
Ако искам ще строя, ако трябва ще руша.
Ако искам ще отричам, ако трябва ще обичам.
Трябва ли – ще се родя, ако искат – ще умра.
                                                             Ей това е свобода!

Rock Thrashler

Фотогалерия: MYSTICA и RICH COMPANY в клуб Rock It

Концерт на MYSTICA и RICH COMPANY в столичния клуб Rock It на 20 септември 2014 г.

Снимки: Димитър Баръмски ©