The Other Side

Начало » Концертни репортажи » Галерии (Страница 37)

Category Archives: Галерии

Telegram канал на The Other Side

Enter your email address to follow this blog and receive notifications of new posts by email.

Присъединете се към 50 други абонати

Последни публикации

Архив

Копромафията и компания вилняха в софийските подземия

май 21, 2014 16:45 / Вашият коментар

Coprostasis

Coprostasis

Формалният повод за тази танцова забава бе излизането на новото EP на COPROSTASIS, озаглавено „Смърт под формата на влак“. Дон Коце и шайката му се погрижиха всеки посетител, закупил билет, да получи тавата на входа на малката зала на клуб Mixtape 5.

Травма

Травма

Вечеринката бе открита от новата банда на китариста Ян (СТАРО ЗЛО, ГРУПА Х) и неговото трио ТРАВМА. Още от първите секунди ни вкараха в лудницана на ядрената война и съпътстващия Thrash Metal съчетан с голяма доза Rock’n’Roll. Летящ старт на концерта!

Таласъм

Таласъм

Втори на сцената са други „новаци“ ТАЛАСЪМ, начело с Калин (ANAL DISSECTED ANGEL, SHAMBLESS), група на няколко седмици, както сами си признаха, но вече усвоили диското. Пирон в репертоара им беше кавъра „No Limit“ на 2UNLIMITED.

Проказа

Проказа

Поемаме си малко кислород в подлеза и продължаваме с ПРОКАЗА. Танците окончателно придобиха вид на пого, температурата се покачваше. Кръшни доброволки от младежкия червен кръст разнасяха вода и бира на жадните, но все още неуморени и танцуващи фенове.

Група Х

Група Х

ГРУПА Х, известни още и като „Трупа Гипс“ превзеха сцената и забиха познатите си хитове „Чекия“, „Ракия“, „Ябълка“… дори имаше специален поздрав с „Кирката“. По едно време вокалите Васил и Благов така загряха, че се разголиха и ляха пот, чак Веско Маринов да им завиди.

Coprostasis

Coprostasis

„Пуснете климатика, че ще мога да изпълня само 17 песни“ – каза Дон Коце и настъпи педала на дисторшъна. Известното столично вокално-инструментално трио наблегна на песните от новата си късосвиреща плоча, сред които се откроиха „Анална далавера“, „Под метрото“ и „Отгледан с човешко“, но обърнаха внимание и на по-старите си танцувални шлагери като „Агнешка главичка“, „Човешки колбас“, „Атомна туршия“, „От плажа в екерисажа“ и „Нещастник гранясал“. И така до след полунощ. Разтревожените родители идваха да прибират децата си от забавата, те пък криеха цигарите и се правеха че не са пили (вода от пералнята). Така завърши поредната столична танцова забава.

Феновете

Феновете

Mrazek

10 май 2014 г.

София, Mixtape 5 B-side

BLAAST представиха дебюта си „Disorder“ пред софийска публика

май 8, 2014 16:47 / Вашият коментар

Blaast

Blaast

В прохладната петъчна вечер на 2 май 2014 г. в столичния рок бар „Фенс“ се състоя промоцията на дебютния албум на BLAAST, озаглавен „Disorder“. Предварително бяха обявени DEITY и ПРОБИВ като съпорт банди, но се оказа, че са заменени от младата Doom/Death група VOKYL.

Vokyl

Vokyl

Към 10:30 ч. в клуба вече имаше трийсетина души, готови да слушат бандите. VOKYL забиха стегнат сет, като музика ми бяха интересни. Сториха ми се малко сковани и статични на сцената. Надявам се, на следващите им участия да са по-раздвижени. Оказа се, че момчетата вече имат издаден албум и той се предлага на концерта. Ще следя тази група, надявам се да направят своя пробив.

Blaast

Blaast

След кратка пауза и настройване на инструментите, на сцената са BLAAST, готови да представят албума си. Стартираха с два кавъра (DIMMU BORGIR и VENOM), малко странно ми се стори, при положение, че се промотира албум. Но целта на кавърите винаги е била да подгреят публиката, особено в клубни участия. Триото редуваше авторските песни с кавъри на AMON AMARTH, RAMMSTEIN, SEPULTURA, PARADISE LOST… че и КОКОША ГЛАВА за финал на биса. Може би било по-удачно да се наблегне на представянето на песните от албума, като не се омешват с кавърите, но и така си беше добре. Забележки към статичното сценично поведение на басистката: направо „ледената кралица“. Защо ли в този момент си мислих за Jo Bench…

Blaast

Blaast

Една хубава клубна вечер, пожелавам успех на групите. Пък ако ви попаднат техни албуми, купете си ги и подгрепете сцената.

Mrazek

2 май 2014 г., рок-бар „Фенс“, София

Amon Amarth

AMON AMARTH, HYPNOS, VIOLENTORY: Валхала отново бе в София

май 7, 2014 14:49 / Вашият коментар

Amon Amarth

Amon Amarth

Повече от хиляда фена се почувстваха във викингския рай в последния ден на април. Имаше защо – техните любимци AMON AMARTH за втори път бяха в столицата ни. Този път кънцертът им бе в просторна зала, а организаторите от BGTSC се бяха погрижили за перфектното озвучаване и осветление.

Violentory

Violentory

Концертът бе открит от VIOLENTORY, те са една от новоизгрелите български банди, която стои перфектно на сцена, с концептуален сценичен имидж и невероятно сценично поведение. Групата вдига много високо летвата в родната ни Power Metal сцена. Колко пъти повторих „сцена“ – заслужават присъствието си на нея. Шоуто им бе заснето и материалът ще бъде включен като видео бонус към предстоящото им EP.

Hypnos

Hypnos

HYPNOS са легенда на чешкия Death Metal. Мощно и ударно. Право в гърдите! Завихриха енергията на максимум. Куфяха и развяваха коси (с мощно набичените вентилатори). Бандата показа, че е във върхова форма и са преодоляли „кризата на прекъсването“ (2006-2010). Нищо чудно следващия път да ги гледаме като хедлайнери. А в същото време публиката вече изпълваше пространсвото пред сцената на зала „Универсиада“.

Amon Amarth

Amon Amarth

AMON AMARTH. Както се казва, „главните виновници“. Приглушена мека светлина и интродукция. Ръцете на публиката са вдигнати. Атмосферата се нажежава в очакване на сцената да излязат викингите. И се започна: „Father Of The Wolf“ и „Deceiver Of The Gods“ – две песни от новия им албум. Следва класиката им „Death in Fire“, след това „For Victory of Death“, „As Loke Falls“… В галерията по-долу ще намерите снимана цялата сетлиста. Бисът беше „Twilight Of The Thunder God“ и „The Punishment Of The Vikings“. Една световна група ни зарадва до безпаметство. Думите трудно предават емоциите, но повярвайте, емоциите бяха изпълнили залата до краен предел. Накрая лампите угаснаха, а публиката се разтвори в последната нощ на април.

Феновете

Феновете

Mrazek

30 април 2014 г., зала „Универсиада“, София

фотограф: Димитър Баръмски

Amon Amarth
Amon Amarth
Amon Amarth
Amon Amarth
Феновете
Amon Amarth
Феновете
Amon Amarth
Amon Amarth
Amon Amarth
Amon Amarth
Amon Amarth
Amon Amarth
Amon Amarth
Amon Amarth
Amon Amarth
Amon Amarth
Amon Amarth
Amon Amarth
Amon Amarth
Amon Amarth
Amon Amarth – setlist
Hypnos
Hypnos
Hypnos
Hypnos
Hypnos
Hypnos
Hypnos
Hypnos
Hypnos
Hypnos
Hypnos
Hypnos
Violentory
Violentory
Violentory
Violentory
Violentory
Violentory
Violentory
Violentory

EUFOBIA, MASS GRAVE и DEITY: касапницата в дъждовния разпети петък

април 25, 2014 17:05 / 1 коментар за EUFOBIA, MASS GRAVE и DEITY: касапницата в дъждовния разпети петък

Тази година природата реши да ни изпрати няколко дъждовни дни през април, такъв бе и петъкът на Страстната седмица. Именно тогава в клуб Jet Rock се събраха три банди, за да ни зарадват с твърдата си музика.

Eufobia

Eufobia

Въпреки, че EUFOBIA бяха с най-голямото лого на афиша, те се качиха на сцената първи. Уви, нямам привичката, подобно на колегата Rock Thrashler, да водя подробни записки, но пък снимах за вас сетлистата, която обхваща цялото творчество на бандата. Направи впечатление промяната в прическата на басиста Стеф. Забиха си както трябва, атмосферата е нажежена на максимум.

Mass Grave

Mass Grave

Последваха MASS GRAVE. Те са по-твърди, по-брутални като стил. Това банда, която заслужава внимание и вярвам, че на феновете тепърва им предстои да я оценят. Миналата година бандата издаде своя дебютен албум, така че, всеки който се интересува може да се сдобие с него. Очаквам да видя тази група отново на сцена.

Deity

Deity

DEITY е бандата на Цецо, китариста на SUFFER H. Докато обработвах снимковия материал, усетих, че съм се поувлякъл в заснемането им, то явно е имало защо. Самият аз усетих някакъв водовъртеж и невероятна енергия, която идваше от сцената. 100% раздаване. По едно време се получи нещо като концерт по желание, хората поръчваха парчета на SLAYER, Цецо разлистваше листата на поставката и момчетата забиваха (благодарности за „Post Mortem“!!!). А заедно с Благо от EUFOBIA като вокалист изсвириха едно парче на DEATH (извинете, забравих кое точно). И накрая, накрая бе отдадена и почитта към SUFFER H.

Deity и Благо

Deity и Благо

Неусетно бе станало 3 ч. след полунощ, музикантите събираха кабелите, техниката… В клуба допивахме бирите, барманът сипваше по още… А навън валеше ли, валеше…

Mrazek

18.04.2014 Jet Rock, София

Фотогалерия от концерта на WATAIN в Букурещ

април 17, 2014 16:48 / Вашият коментар

Букурещ, 7 април 2014 г., клуб „Колектив“.

Фотограф: Йосиф Милчов

Прочетете и репортажа на Aziata от събитието.

 

 

AGATHODAIMON, NETHERBIRD, WITHERSHIN, SERPENTINE CREATION: шарено-тъмно тържество на Цветница

април 14, 2014 14:16 / Вашият коментар

Serpentine Creation

Serpentine Creation

Посетихме това поредно събитие на Live&Loud без очаквания, с отворени сетива в неделния ден. Посещаемостта в иначе хубавия 8th Ball Club бе доста слаба, публиката съставена от обичайните заподозрени. Пристигнахме тъкмо навреме за Serpentine Creation – прекрасен звук като за първа група, завладяващи парчета, особено към края на сета. Интересно е да научим, че сравнително традиционалният им блек-метъл може да претърпи трансформация със следващия им албум, който (ако не сме жертва на дезинформация) ще съдържа кавър на доста „untrve“ (в големи кавички) парчето на Satyricon, Wolfpack, и ще бъде в подобна стилистика.

Wintershin

Withtershin

Гореспоменатите влиятелни норвежци маркират до голяма степен концерта по-натам. На сцената стъпват шведите Withershin, които се оказват приятната изненада на вечерта. Музиката им е микс от много неща, но изведени с цел и смисъл: с една дума, интелигентно. Може да е пресилено да ги наречем „прогресив блек“, но си е съвсем на място, сравнявайки с по-ранни представители на жанра. У Withershin дочухме Enslaved, Satyricon от най-новия им етап, Dissection, звукът на Dark Essence, на места Marduk, като е трудно да се каже дали е по-застъпено шведското или норвежкото влияние. Парчетата не ни даваха да скучаем и за миг, предвид непрекъснатите темпови и акордови смени, а разлатите дисонантни сола навяваха pagan усещане от Скандинавия; за капак, една от песните бе белязана от силно doom-влияние. Леко странно бе, че по-старите песни на групата сякаш звучаха по-авангардно, докато анонсирано ново парче бе по-праволинейно. Така или иначе, публиката бе видимо оживена, заинтригувана, и това бе групата, получила най-много искрени аплаузи.

Netherbird

Netherbird

След тях се надявахме на подобна стилистика, но получихме нещо коренно различно. Netherbird бяха лека бутафория, представляваща по същество копирани от Мейдън сола с тремоло-китара; блекметъл вокал върху откровено танцувална музика плюс пауър метъл. Един от посетителите, носещ черен шлифер върху фанелка на Manowar и светлосини дънки, бе перфектна илюстрация. Самите Netherbird явно търсят само външните белези на жанра (в случая, разбира се, блек-метъл), което не е непременно осъдително, в случай че имиджът им съдържаше поне доза лустро – а това бе твърде далеч от реалността.

Agathodaimon

Agathodaimon

След това представяне, където поне влиянията бяха твърде отчетливи, последва нещо, което бихме определили като същинска еклектика, полушизофрения или манджа с грозде: Agathodaimon. Не разбрах дали музиката е блекметъл, метълкор, електро-метъл, романтик, алтърнатив рок или каквото и да било друго. Не разбирайте погрешно: не страдаме от перверзията да подвеждаме всичко под жанр, просто всичко изброено без явна спойка/идея идва в повече. Чуваха се Heaven Shall Burn, Caliban, Crematory, блек-енд-рол, дори модерен траш, а едно от парчетата прозвуча досущ Septicflesh. Не можем обаче да отречем, че груувът бе налице, за което в огромна степен допринасяше барабанистът. Симфо-елементите също са завладяващи, и изобщо групата сработва, за разлика от предходната. Озадачи ни само посвещението (шеговито или не): „поп-парче специално за Withershin“; докато предходна доста по-сериозно звучаща песен бе посветена на Netherbird. Може би са се объркали. Както и да е, при явния поп-рефрен беше време да си ходим, преодолявайки препятствието на заключената врата на клуба, която дълго време не поддаваше дори на груба сила. Е нищо, клаустрофобията е част от блек-метъла – който, както споделихме, ни беше представен само от първите две групи на този мини-фест.

Диана Чавдарова

София, 8th Ball, 13.04.2014 г.

Rotting Christ

ROTTING CHRIST в София – неземна енергия в препълнения клуб

април 14, 2014 11:56 / 2 коментара за ROTTING CHRIST в София – неземна енергия в препълнения клуб

Rotting Christ

Rotting Christ

И тогава беше април, 1998 г., Бургас… Те бяха първите от „онази“ екстремна ъндърграунд сцена, които дойдоха в страната ни. Тъкмо бе излязъл „A Dead Poem“, Sakis и компания бяха на сцената с бели ризи, но пък всичко беше толкова неземно… От тогава минаха много години, а аз вече загубих бройката на концертите им у нас… че и в Гърция имах невероятното щастие да ги гледам. Няма спор, ROTTING CHRIST е една от любимите банди на българските фенове, това го доказа и претъпкания клуб R.B.F.

Murder Of Crows

Murder Of Crows

Точно както бе обявено от организаторите Live&Loud, събитието стартира в 20:00 ч., на сцената са българите MURDER OF CROWS. За мен до този момент бяха напълно непознати, с изключение, че съм гледал фронтмена/китариста им Делян Караиванов в CENTER, но винаги е приятно да видя нещо ново и интересно. Привидно на сцената момчетата са статични, но повтарям, привидно… усетих енергията, която отдават към навлизащата в клуба публика. Стилово бих ги определил като мелодичен Dark Doom.  С интерес ще следя развитието им. Определено бандата внесе първоначалния заряд на концерта.

Dimholt

Dimholt

DIMHOLT. Ще си спестя епитети като „родната гордост“ или „българската блек метъл машина“, не че не го заслужават, но нека не спират до тук и продължават напред. Прегледах репортажа си от Солун през 2009 г., когато гледах ROTTING CHRIST там, записал съм доста скептични мисли за българската сцена. Но ето, че за моя радост DIMHOLT напълно ме опровергават. И радостното е, че те не са сами в тази наша сцена, сещам се поне за 5-6 български Black Metal банди, достойни да бъдат на тази сцена и да свирят с гръцките легенди.

Бургазлиите свирят именно този Black Metal, който ми допада – суров, с изразени ритъм, безкомпромисен и първичен. Невероятно сценично поведение. Фронтменът Woundheir надобрява все повече, постоянно взаимодейства с публиката. Изсвириха своите песни, като завършиха с „Armageddon“.

1. Blindead
2. Chaos Reborn
3. Ruins
4. In Tombs
5. Armageddon

Chronosphere

Chronosphere

Дойде ред на гостите CHRONOSPHERE. Преди да се спра на музиката им, малко за впечатлението, което ми направиха първоначално, както се вика, че „по дрехите посрещат“. И по възпитанието, бих добавил. Определено бяха атракцията на квартал „Хаджи Димитър“ с червените си гащи, наредени като аптекарски шишета и похапващи дюнери. Само ако не си хвърляха хартийките по земята – свинщините си ги правете у дома. Та така, качиха се момчетата с червените гащета и забиха Thrash Metal в стил 80-те. Признвам, добри са, ама на мен нещо не ми нацелиха енергийните вибрации, пък и годината, в която аз живея е 2014-та… Това ми напомни, как преди две години, бях напълно безразличен към свиренето на KREATOR след невероятните MORBID ANGEL… Та и тук, поне за мен, просто CHRONOSPHERE бе групата между DIMHOLT и ROTTING CHRIST.

Rotting Christ

Rotting Christ

Някой засича ли времето? Аз май спрях да го правя, то просто си течеше. Но идваше ред на Sakis Tolis и ROTTING CHRIST! Пушеци, пушеци и като въведение започна „666“. На сцената са те и продължиха песента. Взрив! Енергия! Думите са нищо, трябва да сте били там. Възползвам се от първия миг на вакуум пред сцената, за да заема позиция за снимки. А те са благодатна група за снимане. Притно ме изненада „Athanati Estе“ (напомни ми за 2005 г. и О!Шипка), като цяло, сетлистата беше разнообразна, с много „стари“ неща, като „King of a Stellar Wаr“ и разбира се „Non Serviam“. Неусетно се изниза и този пореден и отново невероятен концерт на ROTTING CHRIST – искаше ми се още и още. Вярвам, че и това ще стане. Малко след полунощ, светлините на сцената угаснаха, а част от феновете се запътиха към афтърпартито. Авторът потъна в мрака, за да си събере мислите и поизтрезнее. Обичам април.

Mrazek

София, R.B.F., 12 април 2014 г.

Gamma Ray

Разхищение на аудио перфекционизма: GAMMA RAY, RHAPSODY OF FIRE, WARTIME

април 4, 2014 17:34 / Вашият коментар

Gamma Ray

Gamma Ray

Когато подранилите фенове оградиха богатият мърч-щанд и настояха за обещания нов албум на GAMMA RAY, обслужващите го се смутиха в първия момент. После задоволиха търсенията на най-нетърпеливите и изнесоха два от вариантите на изданието. Това бяха и първите директни продажби на диска, както щеше да подчертае от сцената и самия Kai. Въпреки цените, тук – в България, не се шегуваме!

Wartime

Wartime

За мнозина е известна и сериозността, с която WАRTIME се отнасят към изкуството си. На лице е и узряването на организатора BGTSC, да подбере значимо българско име, за да открие такъв концерт. Това съчетание от благоприятни обстоятелства бе довело до решението да се снима сета на групата за бъдещо DVD. Предстоеше ни не само да влезнем в историята, но и да се уверим в сериозната техническа, инструментална и психологическа подготовка на квинтета.

Wartime

Wartime

Сякаш вече по традиция при гостуването на големи имена от метъл сцената, голяма част от публиката не бързаше да се приюти в залата, което направи влизането ненатоварващо преживяване. А шоуто започна по план и WАRTIME вече бяха на сцена в 19:30. Твърда фенска маса от около 200 човека ги приветства отпред, докато залата все още очакваше повечето си гости. Силно начало с песни от обичаният албум „Solar Messiah“ и перфектно инструментално присъствие. Беше ни представено и ново парче – „Rebuild“, което не се различаваше от общата концепция на групата. Стори ми се, че съм чувал и по-добри изпълнения на вокалиста им Иван Иванов, който се стараеше да се разгърне повече визуално. Може би заради това, клавирите прозвучаха като семпли от пулта. Въпреки ограниченото време, получавахме указания за идейната насоченост на песните в паузите между тях. Дебютния им албум също бе представен с едно парче, след което сета завърши с емблематично такова… Не стана ясно, концепцията на DVD-то включва ли известна статичност, но WАRTIME излъчваха някаква уравновесеност, в сравнение с последвалите групи. 30 минути им бяха достатъчни, за да изтръгнат възгласите на жадно удволетворение от феновете си, между които, мисля, имаше и нови.

1. The Deepest Fear
2. For One Moment in Time
3. Rebuild
4. Dreams of Pale
5. The Drifter
6. Solar Messiah

Rhapsody Of Fire

Rhapsody Of Fire

Сцената имаше индивидуална визия за всяка от групите, но хората от поддръжката бяха доста експедитивни и RHAPSODY OF FIRE излязоха по график в 20:20 ч. фона на интродукция. Мощното гърло на Fabio Lione веднага направи впечатление. Италианците излезоха с онази топла, средиземноморска театралност, подходяща за голяма сцена и носеща спомен за опера. Може да се каже, че група с такъв подлог в името си, е нормално да ползва и музикални реплики от класиката и предкласиката. Това не е изненада за твърдите им фенове, а такива имаше доста тази вечер! Пеенето бе доста мелодично, но също така докосна класическите техники, продраните метъл територии и ни запозна с поетичността на италианския език. Основателят и клавирист Alex Staropoli демонстрира, че не е невъзможно да изглеждаш метълски дори зад клавишите. А и използваше максимално инструмента си в доста широките му възможности, до цигулкови пасажи.

Rhapsody Of Fire

Rhapsody Of Fire

Динамичното движение по сцената и предизвикването на публиката само с повелителни жестове (Един италиански специалитет, който се наблюдава и при други групи от ботуша.), сгорещи обстановката заедно със „затъването“ в дискографията на RHAPSODY OF FIRE. Тъй че, преекпонирането на бек-вокали и пеене на публика, пускани от пулта, прехвърли границата на добрия вкус и бе излишно. Българските фенове се постараха да припяват, където е подходящо и без чужда помощ. Fabio не ни пожали и трябваше да се разпеем с не много лесни канта. Въпреки предимно правия равноделен ритъм в песните на бандата, инструменталната прецизност бе достойна за историята им. Заигравайки с въпроса, колко още песни искаме да изпълнят, чухме глуповатото: „Sofia pay!“. Горещото излъчване премина в гореща публика и когато групата се оттегли към 21:30 ч., ги изпратихме с мощно: „We want more!“

01. Rising From Tragic Flames
02. Land of Immortals
03. The March of the Swordmaster
04. Unholy Warcry
05. Dark Wings of Steel
06. Lamento Eroico
07. Holy Thunderforce
08. Dawn of Victory
09. Reign of Terror
10. Emerald Sword

Gamma Ray

Gamma Ray

Когато гиганти, като GAMMA RAY тръгват на толкова натоварено турне, това не се случва необмислено. Доброто представяне се подсигурява на всяко равнище, за да получи публикато това, за което е дошла… Фокусът върху новия албум личеше от изгледа на сцената. „Привикването“ на публиката с чуждо парче се превърна в нещо като традиционен музикален надслов. След което прозвуча същинската интродукция на групата и немската машина избухна в 21:55 ч.

Gamma Ray

Gamma Ray

Смазващия тежък звук ни запозна с най-динамичните песни от новия албум. Самият Kai Hansen никога не е претендирал за блестящи вокали, но именно такива чухме в началото на сета. Това се случваше и със сериозния бек-граунд на тонрежисьора. Отново се чу пеене на публиката на новите парчета, както и бек-вокали, които не кореспондираха с „картината“. Ефектните приоми на съвременното озвучавани подсилиха преживяването, но поне на мен, не ми се „вързаха“ с old school german heavy metal. По време на баладата „Time for Deliverance“ нещата докоснаха плей-бека… Това не развали доброто звучене, но не е като да не се забеляза.

Gamma Ray

Gamma Ray

Време бе публиката да се накрещи, за което се постара Michael Ehre – барабаниста на бандата. Солото му не блесна със сложност, а му бе придаден онзи тънък хумор, характерен за немските банди, чрез включването на популярна мелодия от Scott Joplin, върху която бяха „разхвърляни“ метъл барабани. За сметка на това, бас солото на Dirk Schlachter бе впечатляващо и неконвеционално. След това бомбастичният подбор от метъл химни продължи с пълна сила. Не липсваше движението по сцената, но без театралност, а по-скоро с някаква маршова прецизност. Прибирайки се зад кулисите към 23:30, GAMMA RAY не чакаха дълго да слушат гръмовните възгласи, придружени от тропот и се върнаха за един наистина динамичен, бързотемпов завършек на шоуто си.

01. Avalon
02. Hellbent for Metal
03. Heaven Can Wait
04. Razorblade Sign
05. Tribute to the Past
06. Time for Deliverance
07. Pile Rider
08. Drum Solo ( +„ The Entertaine “)
09. Bass Solo
10. Blood Religion
11. Master of Confusion
12. Empire of the Undead
13. Rebellion in Dreamland
14. Land of the Free
15. Man on the Mission
+
16. To the Metal
17. Medley…*

Gamma Ray

Gamma Ray

Светлината от осветлението угаси поривите за още бисове и доволната тълпа се люшна към изходите, където бе останала само топла бира, а епруветките за шотове Jagermeister бяха изчерпани. Остана усещането за перфектен концерт. Повече перфектен и съвсем мъничко по-малко концерт.

*  Основата на последното парче бе „Send Me a Sign“, но в него бяха преплетени и мотиви от други песни из творчеството на GAMMA RAY. По причини, изчерпани в пред-предпоследното изречение от репортажа, ще разчитам на паметливи читатели за реставриране на още заглавия. Официалният сет-лист е полезен, доколкото не си си седнал на ушите…

Rock Thrashler

зала Универсиада, София 27.03.2014 г.

Снимки: Димитър Баръмски

Wartime
Wartime
Wartime
Wartime
Wartime
Wartime
Wartime
Rhapsody Of Fire, сетлист
Rhapsody Of Fire
Rhapsody Of Fire
Rhapsody Of Fire
Rhapsody Of Fire
Rhapsody Of Fire
Rhapsody Of Fire
Rhapsody Of Fire
Rhapsody Of Fire
Rhapsody Of Fire
Rhapsody Of Fire
Rhapsody Of Fire
Rhapsody Of Fire
Rhapsody Of Fire
Rhapsody Of Fire
Gamma Ray, сетлист
Gamma Ray
Gamma Ray
Gamma Ray
Gamma Ray
Gamma Ray
Gamma Ray
Gamma Ray
Gamma Ray
Gamma Ray
Gamma Ray
Gamma Ray
Gamma Ray
Gamma Ray
Gamma Ray

U.D.O. – вечните не остаряват (За да не кажа: С надеждата и репортажът да е свеж…)

март 5, 2014 15:18 / Вашият коментар

U.D.O.

U.D.O.

Проверката на подгряващата група, която немската легенда водеше със себе си, явно не бе предизвикала достатъчно интерес у обръгналите на много, но останали верни на вкуса си фенове на класическия Heavy Metal. Поради чтото, когато аз вече бързам към залата, много хора все още лежерно допиват питиета из околните заведения и сокаци (за да не кажа „бордюри“). Не се очакваше залата да се пръска по шевовете, но „Универсиада“ е достойна да посреща величия, а и предоставя големи възможности на фена да си избере и реализира позиция. Тази визия на организатора направи празника някак фестивален и по-свободен. Прежаднелите хранеха стабилната опашка пред бирения пункт във фоаието, меломаните се отлагаха след десния вход във вътрешността поради същите причини, а поучилите се от незгодите на засушаването разцъквахме наливни бири около левия вход…

Black Blitz

Black Blitz

BLACK BLITZ излязоха сред окуражителни адмирации на все още рехавата публика, точно в 20:00 ч. Много са групите по цял свят, вдъхновявани от AC/DC и немското трио е една от тях. Жизнерадостният им Rock’n’Roll e примесен с натъртени Blues рифове. Те не се свенят да хвърлят цитати в авторските си песни. Ударното им начало поизгуби инерция с песни, чиито вокали клоняха повече към BAD RELIGION (за да не кажа OFFSPRING…) с разпятата си мелодика и по-укротения ритъм. Въпреки тези закачки на триото, настроението се движеше в правилна посока. Лежерното рок разпускане кара  BLACK BLITZ да залезнат от сцената към 20:40, като пъб-банда, сред приятелски овации. Нямаше 500 човека, които да ги оценят.

U.D.O.

U.D.O.

Знаехме, че имаме време, през което да преоборудват сцената и се впуснахме в обследване на залата. Доста ме изненада бедния мърч щанд, където подгряващата банда се раздаваше на феновете. Определено бях  впечатлен (за да не кажа „инспириран“…) от анцуговото шушляче „U.D.O. Germany“, но за ветеран с такъв принос към метъла и такава дискография, останалото беше скромно. А тълпите от фенове вече се отприщтваха да влизат в залата.

U.D.O.

U.D.O.

Смело можем да добавим U.D.O. към списъка с „българските“ метъл култове. Тук винаги сме харесвали подчертано мъжкия маниер в тежката музика и за това винаги ще има публика за този колос. Макар да не бяхме ревящата тълпа едва събрала се в бърлогата на звяра, до началото на хедлайн-сета феновете прехвърлиха 1200 човека.

U.D.O.

U.D.O.

Метално-индустриална интродукция даде началото за U.D.O. Ценителите на творчеството на личния проект на Udo Dirkschneider бяха разходени из немалкото му творчество. Тежките рифове и агресивен саунд заковаха статуса на бандата някъде във висините. Традиционно пестеливия откъм движение Udo увенча началото на представянето си със спонтанност. След което групата влезе в ритъма на умерена хореография, където или Udo бе на ръба пред публиката или отстъпваше фронта на тримата китаристи, отстъпвайки фокуса от себе си. Тази визия като от 80-тарски метъл клип остана константа не само за този концерт. Водещите творци на метъла се превърнаха в класици и днес си позволяват дори ретро похвати. Това особено си пролича, когато по средата на „Mean Machine“ бяха включени две китарни сола и соло на барабани. Не ни беше предложено някакво китарно майсторство, а ни припомниха откривателскя маниер на възможностите на съвременното озвучаване, за вдигане на шум. Здравият барабанен ритъм бе повече за разпяване, отколкото да демонстрира богатството на рок ритмиката. Всичко това се превърна в спомен, който би могъл да претърпи някакво развитие, ако концепцията му бе такава.След това удариха някои от най-силните песни на U.D.O., преди да се оттеглят за предвидения бис. Подготвяйки се за класиките на ACCEPT, предните редици чувствително се сгъстиха. Забивайки три парчета, групата отново се оттегли, придавайки голяма доза автентичност на втория бис, макал сет-листът да не се обогати в сравнение с цялото турне. Седящата част от феновете успешно бе раздвижена (за да не кажа: принудена да отдаде почит на себе си…). И младежките спомени и любовта към здравите рифове бяха подхранени и сгряха металните сърца, чиито собственици бяха свободни да си ги отнесат след 23:30 ч.

U.D.O.

U.D.O.

01. Stеelhammеr
02. King of Mean
03. Future Land
04. A Cry of а Nation
05. Heart of Gold
06. They Want War
07. Never Cross My Way
08. Stranger
09. Stay True
10. In the Darknеss
11. Azrael
12. No Limits
13. Mean Machine (incl. guitar solos & drum solo)
14. Metal Mаchine
15. Devil’s Bite
16. Go Back to Hell
17. Timebomb
Бис 1:
18. Holy
19. Metal Heart (ACCEPT cover)
20. I’m a Rebel (ACCEPT cover)
Бис 2:
21. Balls to the Wall (ACCEPT cover)
22. Fast as a Shаrk (ACCEPT cover)

Rock Thrashler

11.02.2014, зала „Универсиада“, София

Master

MASTER: Космополитният гигант на Old-School Death Metal основите зарадва софийските фенове

януари 16, 2014 12:00 / 3 коментара за MASTER: Космополитният гигант на Old-School Death Metal основите зарадва софийските фенове

През 90-те години, когато Death Metal-ът ковеше стандарти, MASTER бяха едни от далечните американски гиганти, редом до DEATH, MALEVOLENT CREATION, OBITUARY, CANCER, MASSACRE… Тогава дори не съм мечтал, че ще мога да видя на живо едно толкова значимо и същевременно некомерсиално име! MASTER бяха не само брутални. Те бяха безкомпромисни. Основателят и единствен оригинален член към днешна дата – Paul Speckmann, смело предявяваше претенции, че се числи към първопроходниците в стила.

Master

Master

Доближаването ни до него минава през преселването му в Чехия, където той активно участва в екстремната сцена и поддържа групата си активна. Не е чудно, че съратници в софийския концерт, както и на цялото им балканско турне от десет дати, са именно чешки музиканти, които попълват дългия списък на китаристи и барабанисти, с които американския им колега е работил.

Стандартните за региона логистични спънки забавят пристигането на хедлайнера и съпорт-бандите, както и началото на шоуто. Така, че пред клуба се събираме всички, които очакваме MASTER  с благоговение. Страхувах се, че няма да мога да се доближа достатъчно, за да видя бандата от максимално близо, но още там разбирам, че личната ми еуфория не се споделя от масовата публика. Ако този концерт се случваше 90-те, към петдесетината фена щяха да бъдат добавени минимум още две нули!

Проказа

Проказа

Към 21:20 ч. шоуто отварят пичовете от ПРОКАЗА. Може би заради многото проекти, в които музикантите участват, самата група не поддържа висока активност. От доста време не ги бяхме виждали на сцена, а и дебютът им от 2009 г. все още е самотник. А това е група-фактор в ИТГнБМ*!

ПРОКАЗА предлагат прочит също на 90-тарските стандарти в Death Metal-а. Бързи и по-бавни части от парчетата им са подкрепяни от Thrash рифове и Grind забивки, които клонираха стила навремето на различни течения. Old-school вдъхновенията са демонстрирани свободно, което тушира липсата на знакови авторски идеи. Проблемите с придвижването на чуждите гости осигурява на ПРОКАЗА удължен сет. Нещо, с което те се справят без усилие. Въпреки това, представянето им не прехвърля половин час.

Coprostasis

Coprostasis

Организаторите от копромафията застъпват на пост в 22:10 ч. Още интродукцията ни подготва за пълното с хумор и закачки изпълнение на COPROSTASIS. Некро-социалния линч се лее облечен в Thrash/Death/Grind звуци. Само обръщенията на Gad (v., g.) между песните, са достатъчни да запълнят каталог. (Нещо, с което трябва дружно да се заемем!) Енергичната им музика запълва петдесет минути, като получаваме и бонус парче от първия им албум извън сет-листа. Публиката е готова за гостите от чужбина, а те са вече пред клуба.

Освен, че PAST REDEMPTION своевременно обявиха оттеглянето си от събитието, сега стана ясно, че младата хърватска Death Metal група HANGED също няма да се представи тази вечер. В паузата доста фенове помогнахме за внасянето на необходимата техника от тур-буса в клуба.

Dehuman

Dehuman

Между 23:30 и 23: 55 приемаме послание от Брюксел, което не е за евроинтеграцията… (Или пък е точно за нея!?!) Младежите от DEHUMAN свирят динамичен Death Metal с разчупена ритмика. Техничният квартет определено има достойнства, без да представят нещо изключително. Те твърдят, че имат Progressive влияния, но чухме по-скоро една класическа съвременна формула на жанра. Кратката им поява на сцена не ни позволи да „хванем“ нещо по-конкретно от белгийците. Не съм сигурен и дали успяха да забият целия си сет. Но присъствието им бе доста експресивно и уверено.

Преди да забият MASTER, имам време да установя богатото разнообразие от издания, които групата представя на импровизирания мърч щанд, предлагани на прилична цена.

Master

Master

Paul Speckmann има уникален стил на композиране, уникален глас и дърпа дебелите струни по уникален начин. Точно от това получихме десетина минути след полунощ: Здрав, ранен Death Metal, повлиян от Brutal Thrash Metal стилистиката; Дълбоко гърлено клокочене, навяващо асоциации на Леми с дисторшън и; Предимно бързи песни, нелишени и от Black Sabbath влияния. Почти невъзможно е да се опише стила на MASTER! Той носи колкото новаторство, толкова и препратки към музикалното наследство. Продължавайки да трупат дискография, те достигат до своята квинтесенция на съвършеното парче. Неподражаемите им композиции започват да конвергират и звученето на различните парчета не носи голямо разнообразие. Зловещата дръм-машина Zdeněk Pradlovský е притиснат от ритмика, която прави реверанс към punk стандартите, което не му пречи да демонстрира способностите си.

Master

Master

Благият басов глас на Paul ни обяснява между песните, че Alex Nejezchleba (g.) е на годините на някои от парчетата, които свири. Социалните послания са съществена част от творчеството на групата. Без да прекаляват с движението по сцената, музикантите създават някаква приятелска атмосфера между себе си и феновете. Прави впечатление отсъствието на сет-лист, докато концерта върви гладко, без уточнявания и колебание. Бахме разходени из цялото голямо творчество на групата. Получихме drum-соло, където Zdeněk да се развихри. От вехтия бас на мистър Speckmann се изтръгваха богатство от мелодични линии – основа на песните на MASTER. Не бе пропуснато бас солото, последвано от един от най-добрите кавъри, записван някога – Death Metal обработката на „Children of the Grave“ на Black Sabbath звучи по-убедително от оригинала и на живо!

Master

Master

MASTER нямат велико сценично шоу. Те ни сгряха с неподправено държание и смислени послания. Неусетно преминалите час и 40 минути ни карат да викаме бандата за бис. Парчета, намерили място в няколко от изданията на групите на Paul Speckmann – MASTER и DEATH STRIKE, като „Mangled Dehumanization“ и „Pay to Die“ ни връщат към магията на ранното творчество в стила. Без фанфари и грандомански пози, хедлайнерите завършиха свиренето си за тази вечер и се сляха с феновете в клуба. Наистина големи!

Феновете

Феновете

Rock Thrashler

Снимки: Mrazek

16.12.2013, клуб 8th Ball, София

* ИТГнБМ – „Изгубеният траш гений на българския метъл“ – понятието е измислено от автора и се публикува за пръв път.

Навигация

← По-стари публикации По-нови публикации →