Serpentine Creation

Посетихме това поредно събитие на Live&Loud без очаквания, с отворени сетива в неделния ден. Посещаемостта в иначе хубавия 8th Ball Club бе доста слаба, публиката съставена от обичайните заподозрени. Пристигнахме тъкмо навреме за Serpentine Creation – прекрасен звук като за първа група, завладяващи парчета, особено към края на сета. Интересно е да научим, че сравнително традиционалният им блек-метъл може да претърпи трансформация със следващия им албум, който (ако не сме жертва на дезинформация) ще съдържа кавър на доста „untrve“ (в големи кавички) парчето на Satyricon, Wolfpack, и ще бъде в подобна стилистика.

Withtershin

Гореспоменатите влиятелни норвежци маркират до голяма степен концерта по-натам. На сцената стъпват шведите Withershin, които се оказват приятната изненада на вечерта. Музиката им е микс от много неща, но изведени с цел и смисъл: с една дума, интелигентно. Може да е пресилено да ги наречем „прогресив блек“, но си е съвсем на място, сравнявайки с по-ранни представители на жанра. У Withershin дочухме Enslaved, Satyricon от най-новия им етап, Dissection, звукът на Dark Essence, на места Marduk, като е трудно да се каже дали е по-застъпено шведското или норвежкото влияние. Парчетата не ни даваха да скучаем и за миг, предвид непрекъснатите темпови и акордови смени, а разлатите дисонантни сола навяваха pagan усещане от Скандинавия; за капак, една от песните бе белязана от силно doom-влияние. Леко странно бе, че по-старите песни на групата сякаш звучаха по-авангардно, докато анонсирано ново парче бе по-праволинейно. Така или иначе, публиката бе видимо оживена, заинтригувана, и това бе групата, получила най-много искрени аплаузи.

Netherbird

След тях се надявахме на подобна стилистика, но получихме нещо коренно различно. Netherbird бяха лека бутафория, представляваща по същество копирани от Мейдън сола с тремоло-китара; блекметъл вокал върху откровено танцувална музика плюс пауър метъл. Един от посетителите, носещ черен шлифер върху фанелка на Manowar и светлосини дънки, бе перфектна илюстрация. Самите Netherbird явно търсят само външните белези на жанра (в случая, разбира се, блек-метъл), което не е непременно осъдително, в случай че имиджът им съдържаше поне доза лустро – а това бе твърде далеч от реалността.

Agathodaimon

След това представяне, където поне влиянията бяха твърде отчетливи, последва нещо, което бихме определили като същинска еклектика, полушизофрения или манджа с грозде: Agathodaimon. Не разбрах дали музиката е блекметъл, метълкор, електро-метъл, романтик, алтърнатив рок или каквото и да било друго. Не разбирайте погрешно: не страдаме от перверзията да подвеждаме всичко под жанр, просто всичко изброено без явна спойка/идея идва в повече. Чуваха се Heaven Shall Burn, Caliban, Crematory, блек-енд-рол, дори модерен траш, а едно от парчетата прозвуча досущ Septicflesh. Не можем обаче да отречем, че груувът бе налице, за което в огромна степен допринасяше барабанистът. Симфо-елементите също са завладяващи, и изобщо групата сработва, за разлика от предходната. Озадачи ни само посвещението (шеговито или не): „поп-парче специално за Withershin“; докато предходна доста по-сериозно звучаща песен бе посветена на Netherbird. Може би са се объркали. Както и да е, при явния поп-рефрен беше време да си ходим, преодолявайки препятствието на заключената врата на клуба, която дълго време не поддаваше дори на груба сила. Е нищо, клаустрофобията е част от блек-метъла – който, както споделихме, ни беше представен само от първите две групи на този мини-фест.

Диана Чавдарова

София, 8th Ball, 13.04.2014 г.