Основният виновник за раждането на новия фестивал, посветен на  Heavy Metal стила – Хрùстос Зигас, е голям фен на GRIM REAPER. Третият албум на английските ветерани е кръсникът на този фестивал, който в първото си издание събра впечатляващо разнообразие от групи.

Гръцката публика има самобитен вкус. Неведнъж гръцките фенове са ми отваряли очите за някои не толкова комерсиални банди, които те превръщат в култови имена! Случвало се е и да търся неуспешно причините да лудват толкова по някои групи. Продължават да ме изненадват приятно с качеството си и младите гръцки музиканти. Екипът на Хрùстос направи и невъзможното да изкове от този фестивал едно наистина забележително събитие. За всичко това, обаче, ще разкажа по-надолу.

Самият фест бе обявен за 9 ноември, но бе предхождан от Warm Up Show предната вечер.

ROCK YOU TO HELL Warm Up Show  

На 8 ноември в Атина все още е лято и температурите са плажни. Ние, обаче, потъваме в мрака на катакомбите на 7sins Club, насред центъра на града. За начало на музикалната част е обявен часът 19:30. Около това време доволно разхлаждам с елинска бира на съзаклятническата явка.

Heart Attack

В 20:00 ч. младата гръцка банда HEART ATTACK открива шоуто. Hard’n’Heavy стилът им е изпълнен с много мелодия. Клавирът не се натрапва и пълни звука, а дамата зад него – Lila, добавя и нежни бек вокали. Вокалистът им Georgiu Drimili остава някак стеснителен, както при общуването си с публиката, така и в пеенето си. Песните им са средно- до бавно-темпови и прави впечатление, че китарата е дръпната назад в ритъм пасажите. В солата си Steve G демонстрира уверена виртуозност. Саунд-инженерът на клуба по средата на сета напомпа ритъм китарите, което според мен бе необходимо, но китаристът веднага коригира това вмешателство. Авторските неща на групата донасят спомени за DIO (периода Dream Evil) и EUROPE. Включиха в сета си и кавъри на RIOT и WARLORD. Плахото сценично представяне не бе преодоляно до края на четиредесетминутния сет, може би защото феновете все още продължаваха да влизат в клуба.

Ruthless Steel

Още с излизането си в 20:40 ч. гърците RUTHLESS STEEL препуснаха в бързи парчета с ритъма на ранните RUNNING WILD. Вокалистката им – Aliki Kostopoulou, без съмнение, е попадение за тях. Подчертаният ѝ алт се разгърна с разнообразни техники на пеене, включително и харш, като тя изнесе и шоуто на раменете си. Чудесна китара и рифове, достигнали собственото си звучене. Ритъм секцията беше в догонващи позиции спрямо дуото китара – глас. Изключително енергичните парчета и представяне оставят впечатление, буквално, за запалване на сцената. Изключителният глас, вярното пеене и разнообразната техника на изпяване се ползват инстинктивно и към края на 40 минутния сет се усети пренапрягане. Ако Aliki започне да ползва целенасочено богатия си глас, ще стане сериозен фактор на метъл сцената. Поднесеното чудесно, възпламеняващо шоу класически Heavy Metal показа потенциала на тази млада група. Добрите им авторски песни бяха допълнени от завършващото сета им парче на PRETTY MAIDS „Back To Back“.

Rampart

В 21:30 ч. на сцената са вече българските гости от RAMPART. Като група със сериозна дискография (с която някои се запознаха отблизо на мърч щанда), те представиха разнообразни песни – по-бързи, по-бавни, епични и с progressive влияния. Сетът започна с акустична интродукция, за да набере скорост постепенно. Също нисък глас, вокалистката им – Мария ползва предимно чисто пеене. Събрали слушатели и нови фенове, българите се представиха на ниво. На едно от най-старите им парчета – „Warriors“, групата си позволи интерпретации, които не бяха сполучливи и определено изненадваха. Разчупената ритмика се редуваше с бързите парчета от ранните им записи. Мария сгорещи феновете, развявайки гръцкото национално знаме. RAMPART си позволиха да изпълнят парче на български език и това бе кавъра на ЕРА/ЕР МАЛЪК – „Градът“. Те бяха избрали да завършат 50-минутния си сет с най-новия си епос – „The Metal Code“, което придаде тягостност на финала им, защото освен добър припев, парчето е със значително времетраене и не е подходящо за край.

Wotan

„Wotan“ е доста популярно име сред метъл групите. Точно тази италианска формация WOTAN, става култ сред гръцките фенове още с първото си демо от ’93 г. – „Thunderstorm“. Твърдата им фенска маса е готова да посрещне италианците в плътна стена пред сцената, когато в 22:40 ч. се разнася оркестралната интродукция, въвеждаща ни на бойното поле. Неприятна житейска ситуация е лишила басиста им от възможността да пътува в последния момент, но момчетата имат куража да излезат за шоуто дори без бас. Епичните метъл парчета носят директно внушение, че WOTAN са италианските MANOWAR. Китарната бленда е „All men play on ten“. Гласът на Vanni Ceni без усилие се заиграва, както с височините, така и с хармониите тип Еric Adams. Ключови думи се артикулират неразличимо от записите на MANOWAR. Епична силова канонада громоли зад барабанния сет. Без да са трибют банда, WOTAN ползват толкова директни цитати от първообраза, че сравнението е натрапчиво. Кожа, броня, меч и шлем са някак задължителни за шоуто. Въпреки осезаемата липса на бас, Vanni завладява тълпата с повелителни жестове и чудесно пеене. Всички помагаме на припевите. Гост разказвачът Никос обогати едно от парчетата с включване на приказка за бойни подвизи (на гръцки език!) и донесе нови сравнения… Войнствената обстановка наложи Vanni да сложи и шлема си! Италианците постигнаха силно излъчване и присъствие. С меч, ризница и шлем, вокалистът ни пожела „Good night!“ и ни остави на милостта на двеминутната аутродукция, която също бе оркестрална. Барабанистът Wrathlord приветливо направи stage-diving, за да се присъедини към метъл братството.

Около полунощ се отдадохме на разпускане сред музиканти и фенове. А предстоеше афтърпарти… Но някои предната нощ се бяхме отдали на „удоволствито“ пътуване с бус и се лишихме от купона.

ROCK YOU TO HELL

Наличието на много групи налагаше същинската част на фестивала да стартира по-рано. И така на 9 ноември още в 17:00 ч. сме в клуба. За разлика от предишния ден, тази вечер ще бъде посветена на двойните китарни атаки.

Erase

В 17:35 ч. сцената е окупирана и звуква интро от пулта. Гърците ERASE ни потапят в класически Heavy Metal, гарниран с малко Prog. влияния. Двете китари си казват думата и звукът е плътен. Заковават се на средно темпо. Вокалистът им взима височини, но му липсва сила на гласа. Цялата група е статична и е подходила плахо към участието си. Въпреки това, авторските им парчета са добри и без натрапващи се цитати. IRON MAIDEN и MERCYFULL FATE не са сред групите, които не са слушали… Кавърът на малкоизвестните англичани BITCH напълно им импонира на стила. Графикът днес е по-стриктен и ERASE напускат сцената след 45 минути свирене.

Clairvoyan

Предварително обявените кипърци SERPENTEETH са отпаднали и на тяхно място в 18:20 ч. излизат гърците ANGELMORA. Вокалистът им веднага се хвърля в демонстрация на фалцетни височини, което не е добра визитка. Влиянията в музиката на квинтета са разнопосочни. Очивидно са вдъхновявани едновременно от Glam Metal вълната (SKID ROW, GUNS’N’ROSES), класическите рок банди (DIO, MOTORHEAD) и Progressive образци (DREAM THEATRE, QUEENSRYCHЕ). Динамичните пасажи в песните звучат добре, но при по-бавно темпо лъсва известна непрецизност в свиренето, а бавните сола са недопустимо недообработени. ANGELMORA проявиха синдрома на младата банда – освен еклектичното свирене, вокалист и ритъм китарист си размениха функциите за едно парче. Резултатът бе влошаване на вокалите на елементарна песен… Трудно и смело е да правиш кавър на QUEENSRYCHЕ, но гърците се справиха без, разбира се, да достигат прецизността на оригинала. С това добро впечатление (и бих казал пожелание) половинчасовото им шоу приключи.

Тук организаторите ни изненадват с еротично шоу по време на  настройването на сцената между групите.

Clairvoyant

– Ние сме CLAIRVOYANT от … Гърция – затруднява се новият италиански вокалист на групата, след като се качват на сцената малко преди 19:00 ч. Prog. влиянията и сега не напускат клуба в бързите песни на квинтета. Отпуснати и с усмивки, момчетата раздават от немалкото си авторско творчество със завидна лекота. Iliour Griften (v.) не ни смая с глас, може би защото все още не бе затвърдил всички текстове и неуверено си помагаше с „пищови“. За кавъра на WARLORD на сцената се качи и вокалистът на HEART ATTACK. Песните на CLAIRVOYANT са доста мелодични като композиции, но биват втежнени с бързина и здрави рифове. Общото добро настроение ни бе вдъхнато от сцената с някакво спокойствие и липса на напрегнатост. В накакъв аспект търсенията им ми напомнят на VANDEN PLAS. Ветераните направиха разкошно 40-минутно представяне.

Двете дами от еро – шоуто продължиха да разсейват скуката между различните сетове.

Spartan Warriors

Малко преди 20:00 ч. на сцената излизат английските гости от SPARTAN WАRRIOR. Групата е отново на светло, благодарение на упоритите разкопки в NWOBHM епохата и активно търси своята публика из цяла Европа от около година. Вокалистът им Dave Wilkinson излиза с джентърменска визия и малко преекспонира вибратото в пеенето си. SPARTAN WАRRIOR ползват целия традиционен арсенал на ранните британски Heavy Metal групи, както като музика, така и като визия и общуване с публиката. Равноделният ритъм и ползването на блус хармонии доближават англичаните до сънародниците им от SAXON. Осезаемото присъствие на сцената се засилва от липсата на паузи между песните и добрия инструментализъм. Когато Dave казва няколко думи по средата на сета им, той е видимо задъхан. Двойните каси влизат много добре на някои от старите им парчета – сетлистът е предимно от такива. Британците демонстрираха силата на школата си, макар да има известно еднообразие в репертоара им. Изказвайки горещи благодарности на публиката, получават и първия бис за вечерта. Изпълнението им добива 45 минутни граници.

На някои хора еротичното шоу започва да им пречи на пиенето…

Blind Justice

BLIND JUSTICE е култова гръцка банда от края на 80-те, която възкръства, за да ни припомни парчетата от двете си дема (89 и 90 г.). Организаторите са проявили уважението да подчертаят значимостта на групата, изтегляйки я по-назад в програмата на феста. Двойната китарна атака мачка, но парчетата са композирани с лекия наивитет на гаражни младежи и много припеви. На фона на предишния сет качеството леко е спаднало. Често песните им започват със спокойна част, за да продължат после по-динамично. Китарното соло взаимстващо от класическата музика не повдигна нивото. Без да е умишлено, в начина им на композиране има нещо от музиката на URIAH HEEP. След кавъра на DEMON “Don’t Break the Circle” припряното бързане изчезва… Изглежда има някакви доуговорки относно времето на излизане на хедлайнерите и BLIND JUSTICE спокойно разпяват публиката и добавят в сета си кавъра на JUDAS PRIEST “Nightcrawler”, изпълвайки 50 минути.

Wotan

Отворилата се дупка е причината WOTAN спешно да облекат ризниците и да реализират кратко нападение между 22:00 и 22:15. Част от феновете, неприсъствали на Warm Up Show-то не разбраха какво се случва и не харесаха това, че група се явява за кратко и без бас на сцената. За мен бе впечатляващо колко бързо и с каква увереност вокалистът им Vanni Ceni успя да разпали публиката. Чухме отново най-силните им парчета, заедно със гръцката им сага в изпълнение на Костас. Дори получиха своята „woman-slave“ на сцената, благодарение на добрата ѝ воля! Италианците доказаха, че са група, живееща на сцената, дори и без басист!

Еротичното шоу този път продължава повече от една песен и щети дадоха няколко питиета, недоглеждани достатъчно от притежателите си и ливнати по масите и пода.

Medieval Steel

За незапознатите трябва да споменем, че англичаните HOLOCAUST са група, съществуваща от 1977 г. Единственият оригинален член, останал от тогава – John Mortimer (g., v.) е реформирал състава за последно през 2012 г. Около 22:30 тази формация се качи на сцена. Ако ви е попадала не твърде голямата им дискография за тези години, ще знаете че говорим за Psychedelic Heavy Metal, включващ елементи от хипи рок културата и ранното радикализиране на метъл сцената. Ако, обаче, ги видите на сцена!?! Тук говорим за Acid Metal/Oi Hippi Rock, ако ми позволите такава словоблудствена терминология! Изпод агресивния дисторшън, откровено пънкарския бас и канонадата от барабани се долавят мелодичните влияния на ROLLING STONES, DOORS, JIMMY HENDRIX, CREAM и ранните PINK FLOYD… Парчетата са разнообразни и рядко са прекъсвани от паузи между тях. Характерни са психеделичните китарни сола с дисхармонични изкривявания. Еклектичната хипи/метъл/пънк визия на музикантите допълва спектакъла. Познатото ни от кавъра на METALLICA „The Small Hours“ (Някои сметнаха, че групата свири кавър на METALLICA, но това не бе така!!!) прозвуча в оригиналния си по-бавен вариант. На някои може тази група да им е прозвучала ретро, но на фона на случващото се в sludge metal сцената, HOLOCAUST са изключително явление! Разместването в програмата, според сет-листа им, бе довело до съкращаване на цели пет песни от планираното шоу! Емблематичното парче от ранното творчество на групата – „Heavy Metal Mania“ финализира това забележително присъствие петдесет минути след началото му.

Medieval Steel

В началото на репортажа ви споменах за вкусовете на гръцката публика и за това как превръщат некомерсиални групи в култ. За цялото си съществуване от 82 г., MEDIEVAL STEEL имат издадено едно ЕР и два (?) сборни албума. В момента пишат материал за дългосвирещ дебют. С голяма претенция и самочувствие тази група се качи на сцената към 23:30. Ползвайки класически похвати от Heavy Metal и Hard Rock схемите, поляти обилно с бек вокали, те се заковаха на такт 4/4 и не помръднаха от него. Елементарните парчета се лееха с предвидими мелодии и на места напомняха различни поп-икони от 80-те. Леко танцувалните им хитове бяха изпълнени с непретенциозен вокал. Измъченото китарно соло по средата на сета бe скучен анахронизъм. Някои деца по улицата правят по-интересни изяви…

В началото на репортажа ви споменах и че по някога не разбирам гръцките метъл маниаци. Ето това е един от тези случаи. MEDIEVAL STEEL бяха посрещнати доста разгорещено. Въпреки това, американците не върнаха тази емоция на публиката си. Заради губещото скоростта си изпълнение, те си позволиха да не изсвирят предвиден в сет-листа им бис!?! За довиждане размахаха „по-големия“ меч и слязоха от сцената. Едночасовото им изпълнение внимателно ни предаде на нощта. Групата с най-големи претенции бе най-голямото разочарование за мен тази вечер.

Плакатът на Rock You To Hell

ROCK YOU TO HELL Festival бе изключителен Heavy Metal празник, побрал в себе си, както любовта към класическите култови банди на 80-те, така и грижата към бъдещето на класическия Heavy Metal. Случил се като една дълго чакана мечта на истинския фен, него го чакат още хоризонти за достигане. Това първо издание бе достижение и само по себе си и като обещание за развитие. На добър час екип, на добър час Хрùстос!

Rock Thrashler

08 – 09.11.2013
7 Sins Club, Атина, Гърция