The Other Side

Начало » Интервюта (Страница 7)

Category Archives: Интервюта

Telegram канал на The Other Side

Enter your email address to follow this blog and receive notifications of new posts by email.

Присъединете се към 50 други абонати

Последни публикации

Архив

ISOLE: Изолирани, отдалечени, самотни…

Здравей, Daniel! Представете членовете на групата отвътре…

Здравейте! В момента съставът ни е:
Crister Olsson – китара и вокали. Един от основоположниците. „Старото“ момче в бандата.
Jimmy Mattsson – бас и ръмжащи вокали. Луд по MANOWAR и обича метъла от 1980-те.
Victor Parri – ударни. Най-новият ни и най-млад от членовете ни. „Неспокойна“ душа, който свири в дузина банди.
И… аз: Daniel Bryntse. Вокали и ритъм китара. Също съм от членовете основоположници. Експерт по отлагането.

Какви са новините около ISOLE?

Напоследък нещата при нас вървят доста бавно, повече защото всички членове имат много работа по другите си банди и проекти. Ние, въпреки това, напоследък обсъждаме началото на писането и работата по новия материал, който да последва “The Calm Hunter”. Също така, започваме нашето турне зеедно с NOVEMBRE и SHORES OF NULL.

Isole

Isole

Разкажи повече за вашето последно издание „The Calm Hunter“…

Вероятно това е нашият най-мелодичен, прогресив и дуумаджийски албум досега. Но е и тежък, няма спор!

Къде и кога бе записан?

Записахме го в нашето собствено студио, Studio Apocalypse, ние си го продуцирахме. Миксирането и инженеринга са на нашия барабанист и на Jonas Lindström.

Разкажи повече текстовете в него? Концепция? Кой е техният автор?

Повечето текстове в албума са написани от Crister. Това не е концептуален албум, но текстовете докосват сходни теми… като отчаяние, тъга, самота, спомени, вина и така нататък. Не обичам да говоря много за текстовете, предпочитам слушателят сам да пави своите заключения.

Да се върнем в миналото: ISOLE – каква е историята на това име?

Да се върнем в 2000-те години, когато нашият китарист Per Sandgren го предложи. Това е адаптация на френската дума isolé, което означава изолиран, отдалечен, самотен. Бандата започна под името FORLORN в началото някъде в ранните 1990-те (хей, и аз правех уебзин с името Forlorn! – бел. ред.). Ние решихме да сменим името след като се появиха няколко банди с името FORLORN, но запазихме същото звучене (и аз така – бел. ред.).

Как определяш музикалния си стил?

Progressive, Epic и Melodic Doom Metal. Вдъхновени сме от групи като CANDLEMASS, SOLITUDE AETURNUS, OPETH и други.

Щастлив ли си с вашия лейбъл Cyclone Empire?

Да. Нашето сътрудничество работи добре за нас. С тях се работи леко и също така са големи фенове на нашата музика.

Някакви планове за концерти и турнета?

Оосвен турнето, което започва сега, не планираме нищо друго на този етап.

Имате ли планове да направите видео?

Направихме лирик видео към заглавната песен “The Calm Hunter”. Няма да правим повече видео клипове за този албум, но ще видим какво ще се случи, когато новият ни албум е на път.

Приготвил ли си нещо специално за предстоящото шоу в София?

Както винаги – ние ще направим най-доброто заедно с феновете за да направим вечерта незабравима, но не сме планирали нещо специално за концерта в София.

Какво ти е мнението за съвременната екстремна метъл сцена? Каква е ситуацията в Швеция?

Не следя сцената от близо, но тук има няколко качествени банди, както нови, така и стари. Лично аз предпочитам да слушам по-класически групи като CANDLEMASS, BATHORY, великите IRON MAIDEN и т.н.

Isole

Isole

Знаете ли нещо за българската метъл сцена?

Трябва да си призная, че знам много малко за българската музикална сцена. Но се надявам да открия повече, когато посетя вашата страна!

Какви са плановете ви за бъдещето?

Освен вече споменатото, надявам се да правим повече фестивални концерти в бъдещето. Ще работим и с другите си групи в нашето студио (предимно ще миксираме и мастерираме). В личен план ще продължа борбата, която се подразбира от факта, че съм баща. Не ми остава много време за други неща.

Забравих ли да те питам нещо?

О… не знам. Това зависи ли от това, какво искаш да разбереш още?

Последни думи? Твоето послание до читателите на The Other Side…

Нека пламъкът гори! Rock’n’roll god DAMN it!

Интервю на Mrazek

Doom Over Sofia 2016

ANTIMATTER: Смъртта, лудостта, другата страна на реалността

Здравей! Представете членовете на групата отвътре…

Привет, добре, ANTIMATTER съм аз самият, като от време на време отварям вратата за сесийни музиканти в студиото и на сцената. Когато дойдем в България, аз ще свиря с акомпанимента на повечето студийни сесийни музиканти от последния албум „The Judas Table“, които са на турне с групата.

Какви са новините около ANTIMATTER?

На 23 септември ANTIMATTER издава два нови сингъла, „Welcome To The Macine“ и „Too Late“ чрез моя собствен звукозаписен лейбъл Music In Stone. „Welcome To The Macine“ е Progressive Darkwave версия на класиката на PINK FLOYD от 1975 г. и е любима песен на феновете, за първи път я представихме миналата година и от тогава постоянно присъства на нашите концерти. Отделно от това аз работя по дебютното ни DVD, озаглавено „Live Between The Earth And Clouds“, което се очаква да излезе в началото на 2017 г. И турнета, много турнета.

Разкажи повече за вашето последно издание „The Judas Table“…

„The Judas Table“ е шестият албум на ANTIMATTER и моят седми, ако се брои „Under The Same Sky“ на SLEEPING PULSE. „The Judas Table“ е последната ми работа и все още съм доста свързан с нея. Много съм щастлив с различните музикални цветове които той показва. Използвах съвсем различен състав за този албум в сравнение с предходното издание „Fear Of A Unique Identity“, решил съм да използвам различен състав и за следващия албум.

Mick Moss - Antimatter

Mick Moss – Antimatter

Къде и кога бе записан?

Записахме барабаните в престижното ливърпулско студио Parr Street Studios, със саунд инженера Jon Withnall (COLDPLAY, Rhianna). Останалата работа бе извършена в моето собствено Wyresdale Studios. Предпочитам да работя в мое собствено пространство, където мога да правя нещата по начин, който аз искам, без да гледам часовника.

Разкажи повече текстовете в него? Концепция? Кой е техният автор?

Аз пиша и аранжирам цялата музика и текстове за ANTIMATTER през последните десет години. Текстовете за последния албум разглеждат моите мисли за предателството, за движещата сила, която кара един човек да забие нож в гърба на приятеля си. Стигнах до извода, че е пълно с егоистични хора.

Да се върнем в миналото: ANTIMATTER – каква е историята на това име?

В оригинал ANTIMATTER бяхме аз и Duncan Patterson. Да се върнем към 1999-2000 г., когато търсехме име, аз стигнах до ABSOLUTION (преди MUSE да издадат албум със същото име) като изкупление, текуща част от моите текстове. Междувременно Duncan беше получил флаер за клубна нощ, която беше озаглавена „Antimatter“ който харесахме и ни хареса как звучи. Останалото е, както се казва, история. За мен то представлява смъртта, лудостта, другата страна на реалността.

Как определяш музикалния си стил?

За мен това е много трудно. Като текстове се опитвам да начертая нещата, за които хората намират трудно да се говори. Като музика, не знам, аз рисувам повлиян от много неща. Цялата музика, която някога съм слушал и обичал. Цялата музика, която обичам да слушам.

Щастлив ли си с вашия лейбъл Prophecy Productions?

Разбира се, те подхранват ANTIMATTER от най-ранните дни. Тяхната вяра ми позволява да продължа развитието.

Спомена за концерти и турнета… Нещо по-конкретно?

Аз постоянно съм на път, това е моята същност – да съм на турне, имам постоянна нужда да свиря на живо. През следващите седмици ще посетя Белгия, Германия, Швейцария, Холандия. През следващите месеци ще бъда много зает, което е добро време за мен. Когато се местя от място на място съм духовно здрав.

Имате ли планове да направите видео?

DVD-то „Live Between The Earth and Clouds“ ще бъде следващото ни издание. Отделно от това, вашите читатели могат да гледат нашето прекрасно промо към песента „Stillborn Empires“ от последния ни албум. То е направено от Tomfoolery Pictures тук, в Ливърпул. Харесвам начина, по който е направено. Гледайте го в Youtube 🙂

Свирил си тук през 2009 г., какво си спомняш от България?

Трудно ще си спомня нещо, бях пиян през цялото време. В момента не консумирам алкохол в такива количества, надявам се да си тръгна от България с много прекрасни спомени този път. Допреди пет години пиех преди концертите но се усетих, че това е неуважително към феновете които са отделили своето време и пари за да дойдат и да ни гледат. Мислих си, че текилата, уискито и каквото там пиех ми разширяват границата, когато на трезво преслушвах записите, виждах, че това ограничава способностите ми и ме превръща в пиян идиот.

Приготвил ли си нещо специално за предстоящото шоу в София?

Всъщност, ние още не сме подготвили репертоара и песните, които ще свирим, ще прекараме цяла седмица в репетиции преди да дойдем. След това ще свирим старите песни на ANTIMATTER, които не сме свирили дълго време на концерти Надявам се че една или две от тях ще ги направим специално за вас.

Какво ти е мнението за съвременната екстремна метъл сцена?

Не слушам екстремен метъл. Най-екстремното, което съм слушал беше DEICIDE през 1990 г., когато бях в сцената. Сега ако слушам метъл или нещо в тази област, то това са обичани банди от извора, които съм слушал, все още ме грабват OBITUARY, IRON MAIDEN, SLAYER, но не слушам новите и модерните банди от този жанр.

Какви са плановете ти за бъдещето?

Да продължа да работя до дена на смъртния си одър, който се надявам, ще е много, много далече във времето…

Забравих ли да те питам нещо?

Забрави да ме питаш за моята вечеря. Да, благодаря ти, имам добре опечен стек. Не очаквай да отида с теб в леглото, не го правя от първата среща (тоя па, шегаджия – бел. ред.)

Последни думи? Твоето послание до читателите на The Other Side…

Разпознайте нарцисите, киселяците, разрушаващите хора и стойте далече от тях. Междувременно следете какво прави ANTIMATTER на www.antimatteronline.com и www.facebook.com/antimatteronline

Интервюто с Mick Moss взе Mrazek

Antimatter live in Sofia

Flo Schwarz (PYOGENESIS): Феновете ще чуят всички парчета, които са запазената ни марка

17 години след първия им концерт в България PYOGENESIS се завръщат. Този пък като голямото име на четвъртото издание на Sea of Black Festival в Бургас на 6 август. Добър повод за разговор с идеолога на групата Flo Schwarz, още повече че основателите на готик метъла издадоха и нов албум през 2015 г. „A Century in the Curse of Time” – първи за бандата от 13 години.

Привет, Flo, през 1999 година направихте концерт в България. След това изчезнахте, защо се получи така?

Не се бяхме отказали. Просто се бяхме концентрирали върху други неща. Аз основах мениджърска компания, която работи с групи и прави мърч. Това ми отне много, нямах време за нова музика. Песните, които бях създал, не стигаха за албум, така че решихме да си починем за известно време и ето че миналата година се завърнахме с нов диск. В един момент осъзнах, че не сме свирили от доста години. Компанията отнема голяма част от времето ми, за това и отклонявахме офертите за концерти. Така минаха няколко години. Това че не сме свирили отдавна, не е нарочно. Понякога нещата просто се случват по този начин.

Какво повече ти допада – да си музикант или да си мениджър?

Харесват ми и двете роли. Второто ми позволява да съм в сянка и в същото време ми помага като музикант – това включва и бизнес страната на тази професия. От друга страна – удоволствието от концертите и срещите с феновете е безценно. Разбира се, че когато съм с моята банда, скрещам повече почитатели, отколкото когато съм с група, на която съм мениджър. Обаче харесвам и да съм музикант, и да съм мениджър.

Pyogenesis

Pyogenesis

Гледам една снимка във вашия профил във Facebook, над която пише, че това е причината за завръщането ви. Феновете ли са истинската причина за това?

Има две причини – първата е, че създадох нови композиции, а втората е подкрепата от феновете. Двете страни вървят ръка за ръка. Не могат да съществуват една без друга. Също така не става само с желанието да издадеш нов материал. Хората трябва да са заинтересовани. Има и друг случай, когато феновете искат нов албум, но самият ти нямаш желание да го направиш. При мен този вариант не е опция. Така че подкрепата на феновете беше огромна и ни помогна да вземем решението, да се завърнем.

След седмица сте в България отново. Какъв сет лист сте подготвили и ще използвате ли резултатите от проучването, което направихте за това песните от кой албум предпочитат феновете?

Във Facebook питаме феновете, песните от кой албум искат да чуят. В сета ни ще попадне много метъл материал, но ще наблегнем и на последния ни албум, който е в същата посока – мрачен, тежък и мелодичен. Феновете ще чуят всички парчета, които са запазена марка на PYOGENESIS.

Ще вземете ли под внимание желанието на феновете да чуят повече композиции от първия Ви албум?

Зависи къде свирим. На предишното турне срещнахме много хора, които харесаха, че сетът ни беше съставен от композиции от всичките ни албуми. Защото ние не се концентрираме само върху един албум или върху определно звучене. Още повече, че когато свирим на живо, дори по-леките парчета звучат тежко и по-този начин пасват на останалите.

А ти лично песните от кой албум на PYOGENESIS предпочиташ да изпълняваша на живо?

Всички. Но удоволствието е по-голямо, когато изпълняваме песни, на които публиката реагира по-бурно и пее заедно с нас.

След толкова много години, как виждаш това, което сте постигнали като група?

В началото беше наистина чудесно. Когато се обърна назад, виждам само хубави неща. Времената бяха страхотни, особено в началото, когато започвахме и се оформяше готик метъл сцената. Всички в тази прохождаща сцена бяхме млади, почти тийнейджъри. Чувството да започнеш нещо ново, което не е съществувало преди, е страхотно. Ние бяхме една от първите групи, които издадоха готик метъл албум и дефинираха стила. Яко е да знаеш, че си малка частица от музикалната история, няма значение дали става дума само за един подстил. Това означава все още нещо за мен. Дори на тази възраст се чувствам добре от този факт. Един ден ще кажа на децата ми – ето това направихме ние дори и на тях да им звучи ужасно.

Ако започваше днес с PYOGENESIS, мислиш ли, че щяхте да постигнете същото ниво, каквото имате след 25 години история?

Не, не смятам. Отне ни много време, за да постигнем това, което сме днес. В началото бяхме съоснователи на готик метъла. В началото на 90-те бяхме първата група, която издаде готик метъл диск на континента. Преди нас имаше подобни банди на Острова – Англия, Ирландия, но не и в континентална Европа. Ние бяхме първите. Това ни помогна да се развием, защото хората ни свързваха с основаването на готик метъла – нов стил по онова време, за който ни държаха отговорни. Ако започвахме днес, нямаше да бъдем оригинални, защото щяхме да копираме нещо, което други музиканти преди нас са измислили.

Защо днес е трудно да си оригинален?

Не мисля, че е трудно. Просто след като нещо е открито, то няма как да бъде открито отново. Възможностите да се излезе с нещо ново са по-малко. Не мисля, че онова, което се случи с нас, това че се появихме с нещо ново, е било само въпрос на късмет. Обаче не мога да ти кажа и причината, защо написахме песни като онези – тежки, но в същото време мелодични, с чисти поп вокали. Днес е трудно да достигнеш до идеи, до които все още никой не се е докопал. Защото повечето вече са осъществени. Не съществува списък, в който да е посочено какво трябва да се направи, за да се открие нов музикален стил.

Това ли е причината музиката днес да има смисъл на „fast food”?

Да, в някаква степен е така.

Но защо?

Ако погледнеш музиката в екстремните жанрове през последните 30 години, тя винаги е била комбинация от различни стилове. Трашът е смес от хеви метъл и пънк. Готик метълът с неговите мелодии мога да определя като „BLACK SABBATH срещат хеви метъла”. След това идва кросоувъра с групи като CLAWFINGER, които обединиха метъла с хип хопа и с рапа. Всичко ново, което се появява, е винаги комбинация от няколко жанра. Дори групи като ENTER SHIKARI правят точно това. Не знам дали си чувал за ESKIMO CALLBOY? Те са много известни в Германия. Звукът им е смес от различни музикални стилове. Така че от една страна всичко вече е измислено и опитано.

Pyogenesis

Pyogenesis

Тогава като мениджър – кое според теб ще е следващото голямо нещо в метъла?

Абсолютно нямам идея, защото ако знаех, щях да събера група, която да свири точно това и да забогатея.

Ти се занимаваш с музикален бизнес. Чувстваш ли се независим?

Абсолютно! Има правила в музикалния бизнес, които са валидни за всички. Но аз съм свободен да правя, каквото си искам, независимо дали хората го харесват или не и да си нося последиците от това. Никой не ми казва какво да правя. Знам че нещата няма да проработят, ако не следвам правилата, но мога да вземам каквито искам решения. Когато основахме групата, родителите ми смятаха, че това е ужасна музика. Питаха ме, какво е това, защо не пея нормално, как мога да свиря по този начин, защо излизам на сцената, облечен в такива дрехи… Ами правя го по този начин, защото хората го харесват и защото на мен ми харесва. Така че мога да си позволя, каквото си поискам и това на някого ще се хареса, на други – не. Това е.

Bill Cosby е казал, че основното, което разделя поколенията е музиката. Какво мислиш за това?

Истина е, но за миналото, не и днес. Аз съм от първото поколение, което имаше досег с екстремната музика, която самият аз разбирам, но родителите ми не. И ако моите деца харесват екстремна музика, която аз не харесва, бих ги разбрал, за разлика от моите родители, които не можеха да разберат, какво слушам аз и защо. Това е различно днес. Дори и да не харесвам определен тип музика, тя вече не разделя поколенията така както преди.

Добре ли е за банда като PYOGENESIS да свири на фестивал с вход свободен?

Не мога да ти отговоря. Мина доста време от предишното ни гостуване в България. Концертът също беше безплатен. Имаше сигурно 10 хиляди души. Сигурен съм обаче, че ако свирехме в някой клуб, хората щяха да дойдат и да си платят входа. Но колко ще бъдат, не мога да прогнозирам.

Тази година с PYOGENESIS отбелязвате 25 годишнина. По какъв начин албумът на завръщането „A Century in the Curse of Time” отбелязва тази дата?

Албумът е комбинация от всичките ни предишни записи. В него влиза всичко, което бяхме издали до този момент. Това го прави много важен за нас.

Имате ли планове за издаването на следващ албум?

Да, работим по нов материал.

В същата посока ли ще е или отново ще я променяте, както в миналото?

Ще следваме посоката на последния ни албум.

Основният урок, който научи като музикант?

Да съм спокоен! Случват се неща, които не ми харесват, но са извън контрола ми. Урокът, който научих като музикант през всички тези години е да съм спокоен. Да разграничавам важното от маловажното – не всичко е важно, защото се случват и неща, които не харесвам, но и не мога да контролирам. За да научиш този урок, трябва да преминеш през тези ситуации. Има хора, които харесват групата и други, които не я харесват. Не можеш да се харесаш на всички, но и не е необходимо. Това е урок, който помага не само в музиката, но и в другите страни на живота. Също така в живота има и други важни неща освен музиката.

Как това, което си научил като музикант, ти помага в други сфери на живота?

Когато някой ти каже, че не харесва музиката ти, това е нещо, с което се примиряваш. Същото е и когато някой ти каже, че не харесва нещо в самия теб – просто го приемаш без драми и продължаваш напред.

Все още ли изучаваш себе си?

Да, всеки ден.

И кое е последното нещо, което разбра за себе си?

Всеки ден се уча. Последният урок, който научих, не е свързан с музиката. Осъзнах, че всички сме продукт на своите родители и те са хората, които ни изграждат като личност. И които от своя страна са продукт на своите родители и че ако срещаш някакви сериозни житейски трудности, техният корен най-вероятно се намира в детството ти и начинът по който си отгледан. Това трябва да се разбере от всички. Аз го проумях преди няколко години. Това е призракът на поколенията. Родителите ми са родени в края на войната, а техните са преживяли две войни. Те са станали свидетели на ужасяващи неща… Та това е нещото, което научих.

Sea Of Black 2016

Смяташ ли, че честността е най-добрата политика?

Не знам, може би в повечето случаи е.

А защо не е винаги?

Труден въпрос. Но си прав, че честността винаги е най-добрата политика. Понякога обаче нещата просто се случват. Понякога ситуацията може да е много особена. Но ако говорим за политика, там би било добре да има повече честно говорене.

Ако имаше възможност да срещнеш 20-годишния Flo Schwarz, какъв съвет би му дал?

Значи трябва да се върна 20 години назад, през 1996. Не знам… Може би ще му кажа да си остане такъв, какъвто е. Харесвам се днес такъв, какъвто съм.

Кой е твоят най-рокендрол момент?

Участвахме на един фестивал. Имаше 200 000 души. Валеше много. Тогава подканихме хората от публиката да хвърля кал по сцената. И те като се хванаха, затрупаха сцената с кал. Дойде полиця. Мен ме арестуваха. Обвиниха ме в разрушаване на чужда собственост. Това е май най-бунтовническия ми рокендрол момент в живота.

William Shakespeare е казал, че животът е сцена и всички ние сме актьори. Кой остава в публиката?

Във всяка сцена има някой, който говори и друг, който го слуша. В това интервю, аз съм активната част, но има моменти в които ти си човекът, който е активен и задава въпросите, а аз съм публиката и те слушам. Мисля, че това е отговорът на въпроса ти.

Посланието ти към българските фенове?

Наистина нямам търпение отново да свирим в България. Надявам се да се срещна с всички Вас.

Мартин Николов

Интервюто с Flo Schwarz (PYOGENESIS) е излъчено в „От другата страна” по радио Варна на 1.08.2016 година, както и в предаването „Евробокс” по програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Неугасващите зари на северната светлина (Интервю с HYPERBOREA)

Късна пролет на 1998 г. Аз съм в горните курсове на студентството си и съм добил гигантската самоувереност на незнанието и безгрижието. Редовно посещавам Синьото, което не само още съществуваше, но и бе в разцвет откъм посещаемост на рок деятели. Там се запознавам с четири стеснителни момчета, стиснали китари в ръце и движещи се в плътна група. Така видях за пръв път HYPERBOREA. Доста от тогавашните дългокосковци не са отдавна в бандата, но тя съществува до днес и ако не сте се запознали с нея, знайте, че има какво да каже!

Hyperborea

Преминали през буйните и многолюдни 90-тарски изяви, сблъскали се с творческите разминавания и неактивни периоди, HYPERBOREA израстнаха по сцените, за да се превърнат в сериозно име с масивна репутация не само сред родните фенове. След един хипер-успешен и дълъг концертен сезон за тях, ще научим най-новите подробности около групата от самите й членове:

The Other Side: За година и половина групата реализира една доста дълга серия от много силни концертни изяви и аз се чудех, колко дълго може да продължи това натрупване на качество? Преди да навлезем в настоящето, споделете как постигнахте такъв възход при свиренето на живо?

Данчо: Бяхме много мотивирани да се върнем на сцената, където винаги ни е било мястото. Ние винаги сме били концертна група и най-добре се чувстваме на сцена. Контактът с публиката, споделените емоции с хората за нас са най-важни.

Андрей: Няма някаква секретна формула за това – добрата форма на сцена идва единствено чрез свирене на сцена. Преди това бяхме в период, в който предимно се занимавахме с отрепетирането на сериозен по обем и сложност материал. Той така или иначе не видя бял свят, така че това, което се вижда отвън е просто една дупка в съществуването на HYPERBOREA. Съответно, логично беше да се завърнем със серия концерти.

Антонис: Нуждата за комуникиране с публиката е нещо естествено за една група. Особено когато се правят нови песни, много е важно да ги свирим на живо, за да видим реакцията на хората към тях.

27.03.2016 Hyperborea подгряват за Asphyx в клуб Live&Loud

27.03.2016 Hyperborea подгряват за Asphyx в клуб Live&Loud

TOS: Много хора са свързани с историята на групата, за което свидетелства и гърба на един от моделите ви Т-шърти. Стабилен ли е сегашният състав и от кога сте в силната си формация?

Антонис: Мисля че е доста стабилен, при положение, че аз от 2013 г. свирия с Андрей и Данчо и от 2014 г. с Владо. Така че “базата”е стабилна и сега ние очакваме вокалиста да внесе последни щрихи и да продължим с концертите и приготвянето на албума.

Данчо: В момента, особено след раздялата с нашия вокалист Киро, сме много сплотени и решени на всяка цена да продължим напред. Понякога е нужен късмет, а друг път времето, опита и грешките играят роля, да си намерим точния човек.

TOS: След раздялата с вокалиста ви, задава ли се някакъв рубикон за HYPERBOREA? Ще се промените ли като музика? Как бихте отвърнали на коментари от сорта на „Няма го Киро, няма и HYPERBOREA“?

Андрей: Бих казал, че по-скоро това, което няма да се промени е вътрешната ни нужда за правене на музика и съответно – запазването на цялостта на групата. Като музика – ако няма промяна тук, по-добре да не се занимаваме въобще или просто да си свирим стария репертоар в пиянски формат. HYPERBOREA тенденциозно върви към по-мелодичен и прогресивен Death Metal, като това далеч не е от вчера и още по-малко има някаква връзка с напускането на Киро. Това не означава, че се отричаме от старите ни неща – HYPERBOREA изпълнява музика от всичките си периоди.

Раздялата ни с Киро неизбежно довежда до коментари от сорта на „няма ли го Киро, няма HYPERBOREA”. Такива коментари аз лично намирам за обидни. Да – Киро е бил фронтмен, да – всички знаят Киро, но HYPERBOREA са тези, които правят и изпълняват музика, а Киро в момента не е част от тях. Тези, които държат на Киро – предполагам му имат телефона.

Антонис: Що се отнася до настоящият момент, като музика мисля, че няма да се промени нищо. Единственото нещо, което е логично да се промени, е лицето на групата на живо. Тъй като, когато става въпрос за това, Киро като frontman, за толкова много години е представял HYPERBOREA по собствен начин.

Данчо: Рубикон мисля, че не. Киро е бил вокалист на групата още от нейното създаване, и е нормално като фронтмен, и като човек, който всички знаят като вокалистът на HYPERBOREA, да е нещо като човека-HYPERBOREA за повечето фенове на групата. Но в момента HYPERBOREA просто си търси нов вокалист, това е. Нищо друго няма да се промени.

Владо: Бих искал да допълня малко казаното от Андрей, затова че видиш ли няма го Киро – няма я и групата! Много, между другото, хора твърдят, че ни познават от дълги години и ми е малко странно, как тогава не знаят, че цялата музика е писана от Данчо, Андрей и мен, а и от Крум преди много години в първия албум!? В различни степени всеки от нас си е дал душата да пише музика, като, ако един е давал по-малко в писането на музика, то той е бил полезен по друг начин за развитието на HYPERBOREA. Допълвали сме се. Имаме, както изцяло авторски парчета, така и общи творби с фигури или идеи на всички нас. Текстовете са писани деветдесет и осем процента от Данчо, а Киро мисля, че има един или два текста за целия си престой, като фронтмен, в групата. Това е което Киро е дал в творческия път на групата, но разбира се, никой не отрича всичко останало, което той е направил за израстването и популяризирането на групата. Както вече казах, всеки от нас по един или друг начин е давал от себе си. Така че, нали, би било хубаво, да получаваме и ние дължимото ни признание и уважение за труда, който сме положили през годините. Нека бъдем честни и справедливи. Не казвам, че Киро е лежал само, да не кажа друго, защото всеки е помагал за развитието на групата с каквото може.

20.02.2016 Заедно с ветераните от Past Redemption в Rock Bar Fans

20.02.2016 Заедно с ветераните от Past Redemption в Rock Bar Fans

TOS: На концертите ви често представяте нови парчета. Има ли готов материал за записи?

Данчо: Имаме готови шест нови парчета. Раздялата ни с Киро ще ни забави разбира се, но ние усилено пишем нов материал. В момента подготвяме седмо парче.

Владо: На път сме да започваме да записваме трета „дългосвиреща плоча”, така че наистина ни трябва сериозна персона, която да запълни дупката в отбора. Аз съм сигурен, че нашият човек скоро ще се появи.

TOS: Как седи въпроса с лидерството в групата? Има ли един локомотив, който задвижва нещата? Единна ли е групата в решенията си?

Данчо: Донякъде в момента Владо е този човек. Той е най-деен и инициативен и постоянно мисли за групата, дори и сега, когато му се роди син. Да ти е жив и здрав, Владо! Иначе, всичко се обсъжда, и тогава решаваме какво да правим.

Андрей: Има три вида локомотиви: мениджърски, музикални и гръцки. На гръцкия често му кипва водата, преди да е вдигнал температура, но това е заради крехката възраст. Иначе потвърждавам, че Владо е този, на когото мениджърските умения се отдават съвсем естествено.

Владо: Край. Гасете тока! Почвам ви. – Всички се смеят.

Антонис: Аз съм лидера, разбира се…

09.10.2015 На Autumn Souls of Sofia Festival

09.10.2015 На Autumn Souls of Sofia Festival

TOS: Забелязвам, че колкото са по-нови композициите ви, толкова са по-усложнени. Как протича творческият процес при вас? Ще се задълбочава ли комплексността на музиката ви? На къде ще се развивате?

Антонис: Различният състав има много голямо вляние върху формирането на песни. Друг състав в повечето случаи означава и различна музикална посока. Тази посока също се влияе и от зрелостта на членовете, които измислят повечето материял. Други музикални идеи е имал Данчо на 18 години от сегашните му на 43 години. Опа извинявайте на 34 имах пред вид…

Данчо: Усложнението не ни е самоцел. За нас е най-важно ние да се кефим на това, което композираме – трябва да има чувство, иначе се губи смисъла. А седнем ли и си кажем: „Ето сега трябва да това да го направим сложно“, се губи чувството.

Андрей: Не влагаме усилия в посока „комплексност“ – това не е мерило за музика. Работим в посока влагане на повече съдържание в музиката. Музиката просто трябва да бъде разнообразна и интересна, а това не се постига с повтаряне на 3 акорда в рамките на 5 минути. И така в следващите 5 песни – в случай, че някой не е схванал посланието.

TOS: Какво се очаква от новия човек зад микрофона? Без какво е немислимо да бъде един певец на HYPERBOREA?

Данчо: Очакваме от него да е сериозен и отдаден на групата. Немислимо е HYPERBOREA да му е някакво временно забавление.

Андрей: Очакваме също така да бъде силен фронтмен/фронтгърл.

Антонис: Очакваме също и да носи разновидност на алкохол на репетиции.

TOS: Вие сте солидно име на българската Death Metal сцена. Има ли кандидати за поста на основен вокалист и как се представят?

Владо: Има, да! Вече имахме възможност да пробваме няколко човека, които се справиха добре, но ние сме си поставили за цел да дадем възможност на повече мераклии да се пробват, за да имаме и ние по-добра база за сравнение и да направим избор. А и не сме си поставяли ограничения от рода на пол, възраст и т.н., нито пък срок, в който трябва да се намери вокал. Защо пък да не се появи някоя мома с изродски гласови данни? Отворени сме към всички, които имат желание да се пробват, а и за сериозна работа. Тук е момента да кажа, че ние сме осигурили апаратурата, на която да се изявява кандидат „викалото”, т.ч. да не се притесняват, кандидатите, от липсата на такава. Ако, все пак, си донесат микрофон, на който, да разгънат талант и да ни омаят, това ще ги издигне в нашите очи.

TOS: Какво трябва да е готов да жертва един член на групата? И какво жертвате вие в името на музиката си?

Данчо: Музиката отнема много време, пари и усилия, но всичко се възвръща стократно. Така че, не бих казал, че ние жертваме нещо – компромиси с някои неща – може би, но жертва не.

Андрей: Ако жените ни бяха зли, тогава обаче щеше да има и жертви.

Владо: Моята ме бие. – Усмихва се заговорнически Владо.

Антонис: Моята не ме бие. (Чакай бе, аз нямам…)

TOS: В историята на групата е имало периоди, които са по-бедни на концертни изяви. Те били ли са свързани с проблемите по окомплектоването на бандата? Задава ли се известно затишие от ваша страна във връзка с намирането на нов човек зад микрофона?

Данчо: Ако намерим човек бързо, няма да се зададе затишие. Иначе, имаше един период, в който имахме друг басист – Динко, и тогава се бяхме съсредоточили върху писането на нов материал, и затова нямахме толкова концерти.

27.03.2015 Bar-Club Adams

27.03.2015 Bar-Club Adams

TOS: Какво би било перфектното развитие на нещата за групата в сегашната ситуация? Какви са близките ви планове?

Данчо: Перфектното развитие би било да си намерим бързо вокалист, който да влезе бързо в час и още есента да имаме участия. Близките ни планове са, както вече Владо каза, да запишем EP. Материалът за него е почти готов.

TOS: Препоръчайте ни силни заглавия от българската и международна сцена, които не бива да пропуснем! Какво слуша HYPERBOREA днес?

Владо: Ние имаме много приятели – музиканти, групи, знайни и незнайни! За да не обидим някои от тях, че не сме ги споменали, ще кажем само, че и в нашата татковина има класни банди, които си заслужават да бъдат посещавани по концерти и да им се отдава подобаващо уважение. Иначе всеки от нас слуша разнородна музика. Ето Тони, например, слуша гръцко! – Настава всеобща веселба, в която Антонис не е причастен…

TOS: Вашето послание към феновете?

Владо: Знаем, че е право на феновете да мразят и обичат, която си поискат банда и да казват каквото си искат за нея, за нас, но нека не губят вяра, в това че ние ще се предадем и ще захвърлим с лека ръка всичко, за което сме се борили и постигнали през годините. Аз смятам, че в този състав Данчо, Тони, Андрей и аз сме една чудесно смазана машина и ни трябва само още един елемент, за да не „бръмчим” напразно, а да „газим” смело по сцените. Уверяваме Ви, че това няма да стане! Нашето послание е чрез музиката, която правим и ще правим, затова бъдете сигурни, че пак ще се видим, скоро, на сцената, на някой от клубовете. Всеки, който иска да се свърже с нас може да го направи чрез страницата ни във фейсбук, така че, не се притеснявайте да ни потърсите там! Бъдете здрави и наздраве!

Цялата група шумно и с одобрителни реплики се присъединява към казаното от Владо, след което преминаваме към невербалният етап от срещата ни…

Интервюто взе Rock Thrashler

Sakis Tolis от ROTTING CHRIST: България завинаги остана в сърцето ми

Здравей, Sakis! Какви са новините при ROTTING CHRIST?

Новини… Имаме нов албум, правим много концерти и турнета. Ето, на 15 май отново сме в София, това е една добра новина.

Sakis Tolis - Rotting Christ

Sakis Tolis – Rotting Christ

Добре, разкажи за вашия нов албум „Rituals“.

Това е един атмосферичен албум. Важна стъпка в историята на групата. Но нека да оставим на слушателите да преценят.

За текстовете в него? Концептуален ли е?

Не съвсем. В него са представени 11 ритуала от цял свят. Положихме усилия за да ги предадем чрез музиката и текстовете си, доволни сме от резултата.

Как се чувствате с вашия лейбъл Season Of Mist?

За една група лейбълът е важен. Това е нормален лейбъл, с който имаме добро сътрудничество. Доволни сме.

Rotting Christ

Rotting Christ

Какви са ви плановете за видео клиповете?

Да, имаме планове. Подготвили сме два лирик видео клипа, на 11 май пускаме в ютюб канала си лирик видео към „The Four Horsemen“.

Какво си спомняш за вашия първи концерт в България преди 18 години в Бургас?

18 години ли минаха? Беше супер. едни момчета ни се обадиха: „Искате ли да направите концерт в България?“ Защо не? Дойдохме и свирихме. България остана завинаги в сърцето ми.

Подготвили ли сте нещо специално за предстойщия си концерт в София?

Не, просто ще свирим музиката си.

Rotting Christ

Rotting Christ

Представи на българските фенове гръцката банда SPIDER KICKERS…

Това е Oldschool Thrash Metal група с 30-годишна история. Заслужава си да бъдат гледани.

Знаеш ли нещо за българската банда EUFOBIA, която ще свири с вас на концерта?

Не, но с удоволствие ще ги гледам.

Какви планове имаш?

Най-вече нека съм здрав. Пък другото ще си дойде. Това е най-важното.

Какво е твоето послание към българските фенове?

Keep the flame alive! Ще се видим скоро!

Rotting Christ, Eufobia and Spider Kickers in Sofia

Rotting Christ, Eufobia and Spider Kickers in Sofia

HELEVORN: Ще приготвим изненада за Autumn Souls Of Sofia!

Hail, Will! Представете членовете на групата отвътре…

Привет! HELEVORN се състои от шест члена; ние свирим заедно тук, както и в други проекти, свирим заедно от много време, дори не помня от кога, прилича повече на семеен бизнес. Както във всяко семейство, ние имаме готино момче, безсрамен шурей, който знае всичко, един бърз и отговорен, активист, един „глас на причината“… даа, и това се случва тук… но след всичките тези години, наистина има значение, че правим музика заедно. В момента сме като едно цяло.

Какви са новините около HELEVORN?

Добре, мога да кажа, че в този момент зареждаме батериите след изтощителната, но много ползотворна 2015 г. Свирихме 15 пъти през последната година, главно откривахме за групи като SATURNUS и DRACONIAN, което не много като концерти в абсолютно понятие, но в ретроспектива е много повече в сравнение с предходните години. Сега извършваме някои работи в репетиционната, за да решим какво да оставим и какво да променим в нашата сетлиста за бъдещи изпълнения. О, разбира се, НОВИНАТА при нас е, ме ще посетим вашата страна през октомври, заедно с нашите приятели EVANDE, за да свирим на фестивала Autumn Souls Of Sofia!

Разкажи повече за вашето последно издание “Compassion Forlorn”…

Според понятията за издаване на албуми, ние сме банда, която „готви на бавен огън“; музиката, която правим значи много за нас и ние не се натискаме да издаваме албум на всеки две години. „Compassion Forlorn“ е, както и предходните ни албуми, концептуален албум и е продукт на нашата емоционална, персонална и чузикална еволюция през годините, следващи след „Forthcoming Displeasures“. Ние влагаме всичко, което имаме, в него, той беприет много добре, що се отнася до рецензиите, той отвори за нас множество врати; според мен нещото, с което ни се отплати, това е обратната връзка на хората. Това е нещо размазващо.

Helevorn

Helevorn

Къде и кога бе записан?

Записахме го в студио Psycho Somatic тук, в Майорка. За нас беше важно да разполагаме със студийно време, колкото ни е необходимо и да запишем албума така както искаме, без да сме притискани от часовника. “Mega” Riutort беше момчето, което придаде заряд на продукцията. Той е бил на турнета с много от добре познатите екстремни метъл банди из цяла Европа, бидейки техен саунд инженер; и той е жива енциклопедия за всичко свързано с метал музиката и механизмите; той бе добър избор за нас. Студио PS е изключително важно за местната метъл сцена, няма спор в това! Покрай това ние избрахме отново Jens Bogren да извърши мастеринга в Sonic Temple, той извърши невероятна работа отново.

Разкажи повече за текстовете в него? Концептуални ли са? Кой е техният автор?

Както казах вече, ние се опитахме да направим концептуален албум, защото е по-лесно да се създаде музикален контекст за това, което се опитваш да изложиш. Обикновено работим с първоначален сценария и се опитваме да развием някои сцени (песни), и след това текстовете, написани от Josep.

Вселената на текстовете на „Compassion Forlorn“ идва от много мощната концепция, която можете да видите навсякъде, с няколко погледа около вас. Човечеството все повече не знае нищо за себе си.
Това, което веднъж ни прави хора: емпатия, вина, чувство за справедливост… това, което губи смисъл с всяка изминала минута. Ние, връхната точка на еволюцията на Земята, ние решаваме (защото това е напълно доброволно и егоистично) просто да не чувстваме нищо (или дори са де шегуваме) при най-ужасяващите сцени на страх, деградация и нещастия, които ни заобикалят постоянно.

Според мен, този процес е глобален и синхронен, и всички ние сме наясно с това, на една или друга сцена, съзнателно или незабелязани. Ето защо, въпреки различните култури или езици, той достига до слушателя лесно.

Да се върнем към миналото: HELEVORN – каква е историята отвъд това име?

HELEVORN е дума, взета от света на Толкин, неговото митично езеро и означава „Черно стъкло“. Звучи добре, покрива концепцията ни и това е.

Как определяте музикалния си стил?

Обикновено не харесвам “sub sub sub” маниера на лейбълите да определят нечия музика; Вероятно хората харесват да имат възможно най-много информация, но също така има опасност да си сложиш грешен етикет… Ние свирим Doom, да! Повечето от нас имаме Death Metal корени, да, може би. Нашата музика е „мелодично базирана“? Да… следователно мелодичен Doom Death? Това е съвсем точното определение, но ако ме питаш, може да се нарече само Doom Metal. За мен останалото са резервни варианти.

Щастливи ли сте с вашия лейбъл BadMoodMan Music?

Така, ние имаме ясно и просто споразумение и те (както и ние) просто спазват тяхната част, това е. Нямаме оплаквания, но не и голяма радост от друга страна.

Имате ли планове за концерти и турнета?

Да, имаме няколко потвърдени дати за 2016 г., отделно от споменатия Autumn Souls Of Sofia, една от които е на словашкия Gothdoom през лятото. Може би ще свържем заедно някои от тези дати и ще имаме повод да сме няколко седмици навън.

Имате ли планове да направите видео?

Да, проучваме възможността да направим лирик видео тази година. Реализирахме “Burden Me” през 2014 г. и “Els Dies Tranquils” като концертно видео през 2016 г. Вярваме че тези визии ще увеличат влиянието ни, ние познаваме редица убийствени визуални артисти, които могат да влязат в ролята.

Какво знаете за България?

Знам, че това са стари земи, горди със своето наследство. И малко отклонение; моите отношения с българите се свеждат до тренировките по бойни изкуства и, човече, може би е нещо във водата, или вие дъвчете болтове и гайки вместо корнфлейкс, но да удариш българин е все едно да удариш заключен катинар.

Подготвили ли сте нещо специално за редстоящото ви шоу на фестивала Autumn Souls Of Sofia през октомври?

Да, приготвили сме! Правенето на турнета свирейки един и същ сет лист ни помага да разберем, какво ни подхожда най-добрем но ще бъде добър повод да покажем нещо ново… или… Имам някои идеи и мисля, че ще бъде забавно. Може би някоя визия? Някой кавър заедно с момчетата от EVANDE? Ще видим… но определено ще сложим нещо ново на масата.

Каква е твоят поглед върху днешната екстремна метъл сцена? Каква е ситуацията в Испания?

Екстремният Metal е за екстремни хора. Вземайки това предвид, сцената за нишата като Doom винаги е била малка и също така затворена в себе си (както се случва и в другите стилове на екстремния метъл). Бях на някои концерти тук, като на WINERY DOGS и SYMPHONY X, и е много яко да видя как се разпродават концерти н понеделник… Но екстремният метъл не работи по този начин и никога няма да го прави. Въпреки това, имам усещането, че сцената бавно бере плодовете, дори и при екстремния метъл, това е добре… За Испания, аз съм сигурен, че нивото на бандите е внушително и никога досега не е било толкова добро, всяка година получаваш невероятни продукции във всеки стил, от Prog до Brutal Death… Бандите обикалят Европа, Щатите, дори Азия, убийствени клипове, списъкът е безкраен. Това е само мое мнение, но испанската най-накрая скъси дистанцията.

Знаете ли нещо за българската метъл сцена?

Не особено. Опитах се да изровя нещо през последните седмици без особен успех. Ще се оглеждам да се сдобия с някой друг диск и контакти, когато дойдем!

Какви са плановете ви за бъдещето?

Работим по акустичен сет като план Б, в случай, че ни поканят на турне с Adele. Нее! Но истината е, че работим по това; това е добър начин да покажем, как нашата музика може да се вписва в друг вид атмосфера, с други качества на звука, без да изгуби съдържанието си. Освен това, в кратки срокове ще започнем работата по нов материал. Наистина го очаквам с нетърпение.

Забравих ли да те питам нещо?

Да! Кой е любимият ми басист! Но… на кой му пука за това! Аз съм басистът!

Последни думи? Твоето послание до читателите на The Other Side…

С нетърпение очаквам да свирим в София и ще се видим там. Благодаря за подкрепата и Stay Doom!

ASPHYX: Ако хората харесват музиката ни, какво повече можем да желаем?

Здравей, Martin, какви са новините от ASPHYX, освен, че работите по нов материал?

_Здравей, Гого, добре, това е част от новините, мисля. Работим по новия албум. Привършихме повечето песни, аз съм зает с измислянето на последните идеи за текстове, за техните заглавия. Още малко усилия и ние ще можем да ги завършим всичките. О, и направихме специален гъвкав грамофонен диск за Decibel Magazine, което е най-голямото като тираж печатно списание за екстремен метъл в САЩ. Тиражът е достатъчно ограничен и песента не е типична за ASPHYX, повече звучи като песен на MOTORHEAD, но вижте, това е начин да почетем Lemmy, като фантастичен музикант и човек, който е повлиял на всеки от нас. Песента се казва „Deathibel“ и издателите я направиха като официален акцент за списанието, разбира се, ние сме много горди и доволни от това. А за тези, които си нямат идея какво е това гъвкав диск (Бачи, всички сме били абонати на съветското списание „Колобок“ – бел. ред.): това е 7-инчова плоча, която се отпечатва на найлон или пластмаса. Никога не бях издавал такова, обаче следват касети, плочи, 7“, 10“, 12“ плочи с изображения, компакт-дискове, всичко това е уникално за мен.

Asphyx

Asphyx

Скоро групата ще свири в София… Подготвили ли сте нещо специално за този концерт?

_ Нашите концерти ли? Ха ха! А, не! Ние знаем, че това е едно от онези шоута, които никога няма да забравим. Много интензивно и лудо. Не ми казвай, защо го знам, това е усещането, което имам в червата си. Това е първото участие на ASPHYX в София в зала и то ще бъде най-доброто. Ние сме свирили на множество фестивали и концерти като този, по този начин много хора могат да ни гледат. Но ние сме банда, която принадлежи на малката клубна сцена, където пушекът капе от опушените стени, бирените помпи никога не спират работата си и публиката си остава обезумяла. Това е мястото, където се чувстваме у дома си. София може да очаква дълъг сет от нас и някои песни, които иначе не бихме свирили на живо. Но сет-листата ще остане изненада докато я чуете. И, разбира се, преди и след концерта, феновете ще могат да дойдат и да пият бира с нас, да говорят с нас, да се снимат с нас и да донесат техните албуми, които ние да подпишем. Аз съм сигурен, че ще бъда размазан като с чук на афтърпартито след концерта, ха ха!

Това ще бъде вторият ви концерт тук. Какво си спомняте от първото си гостуване?

_ Много неща, първото от които е, че беше много горещо, трудно направихме качествено шоу. Това беше чисто мъчение! Така че, бяхме малко разочаровани, тъй като не можахме да дадем на българските фенове това, което те заслужават, поради този пламнал под слънцето ад. Но сега вече имаме възможността да се реваншираме и ние се хващаме за нея с двете ръце! В залата също ще бъде горещо, сигурен съм в това, но няма да е като безжалостното слънце, което изпича твоя череп. Не мисля, че сме имали по-лошо представяне от това, което направихме на Loud Festival. Разграничавайки се от това, това беше велико събитие и ние прекарахме времето си размазващо. И разбира се, ден преди това ние свирихме в Холандия заедно със SLAYER на Fortarock, ние пътувахме с един и същи самолет с тях, това беше нещо наистина странно. Имам предвид, че тези момчета са нещо като богове за нас. Така че ние бяхме малко развълнувани, разбира се. И много щастливи, че те се оказаха много хубави хора. Техният екип също бе много добре разположен към нас. Те настояха да бъдем техния трансфер до сцената, което ни е оценихме много. И тогава беше рожденият ден на Kerry King, те приготвиха огромна торта. Мисля, че след шоуто два часа се разхождах по гащи и се поливах с вода за да се възстановя, след това се слях с тълпата, дадох шанс на феновете да се запознаят с мен, беше истинска лудница, ха ха! Е, с изключение на адската температура, ние прекарахме времето си хубаво и запомнящо се!

Надявам се, че този път няма да е толкова горещо, ха ха… Знаете ли нещо за българската екстремна метъл сцена? Чували ли сте нещо за местната група HYPERBOREA, която ще ви подкрепи на концерта?

__Надявам се също, по дяволите! Ха ха! Да си призная, не знам много за българската сцена, но Бета ми даде линк към HYPERBOREA. Те звучат наистина добре и съм сигурен, че ще се запознаем и ще пием бира заедно. Винаги е удоволствие да гледам и слушам талантливи и обещаващи местни банди. Така че, бройте ни сред зрителите на тяхното изпълнение!

Преди петнадесет-шестнадесет години правех ксероксен фензин, но сега сега вече правя уебзин… Липсват ли ти онези стари времена с фензиновете и размяната на касетки? Или предпочиташ съвременните модерни неща?

__Понякога носталгията е прекрасно нещо. И понякога ми липсват старите дни, когато писахме писма, вместо да пишем на компютъра, записвахме всичко на лента за приятелите си, групите и феновете по целия свят. Но сега това са само едни много добри спомени и аз съм благодарен, че съм част от това и имах тези преживявания. От друга страна, съвременните комуникации дават бързина и в повечето случаи са безплатни. С тях пестим доста време, получаваме отговорите веднага, вместо да чакаме идването на пощальона. Но това са дни, в които седя по 14 часа дневно пред компютъра си и тогава копнея за добрите стари времена, ха ха! Ако трябва да съм честен, винаги ще предпочитам печатната преса. Същото се отнася и за книгите. Няма начин да ме видите да чета електронни книги. Но това е същото сравнение както между истинския винил и mp3. Но от време на време чета някои неща из уебзиновете. Добро нещо е метълът да бъде популяризиран по този начин. Мнозина подкрепят сцената онлайн. Също така, за бандите тези промени са голямо предимство. Като пример, миксирането може да се прави от разстояние, няма нужда да се намирате със седмици в отегчителното студио. Това спестява купища пари, също така. За групата и лейбъла. Така че като цяло, аз ценя добрите стари времена, но всичко е много по-удобно така, както е сега.

Asphyx in Sofia

Какво ти е мнението за днешната екстремна метъл сцена?

__Зависи какво разбираш под това. Ако е за Death Metal сцената, в частност го отнасям за възраждането на олдскуул дет метъла, аз наистина съм удовлетворен, гледайки как се развиват нещата. Тонове нови млади талантиви банди с правилно отношение. Също като при нас в началото. Повече като безкомпромисни пънкари. Също така много млади деца идват по концертите, така че олскуул дет метълът е много жив днес. Колкото до другите ексремни „сцени“ в метъла. Мисля, че е прекалено сегментиран. Изглежда, че всеки иска да бъде в своя собствен ъгъл. Имам предвид, че чета за групи, които определят стила си като Depressive Black Metal? Сега пък какво е това, да го е..? Искам да кажа, да се разкарат с тоя боклук. По фестивалните бекстейджове виждам клоуни, които се разхождат наоколо, навлекли всички видове глупави реквизити, гримирани или разхождащи се по средновековни налъми със звънчета? Хора, които са по погрешка в метъла или в рок-енд-рола? Да не би да сме в някакъв цирков сценарий? Кой е следващият? Слонове и танцуващи кучета?.. Пффф…

Ти знаеш, като дете бях горд да бъда метълист. Да имам своята дълга коса, дънки, шипове и нашивки. Борих се за това, което съм, за което вярвах и за това, което отстоявах. Но когато виждам тези банди и духачи (повечето от тях имат поведението на лайна, което ги прави още по-зле), това винаги ме кара да изпитвам срам, когато хората ме оприличават с тях. Какъв позор би било. Това не е, когато моите юмруци нанасяха удари в юношеските ми години. За тези „сцени“ ние се нуждаем от гигантска тоалетна, за да отмием екскрементите, и моля, без рециклиране; това ще съсипе реколтата.

Така че е по-добре да кажа, че съм горд да бъда част от общността на олдскуул дет метълите и всички истински метълисти по цял свят и да слушам албумите, които ме правят това, което съм. И за щастие, тази сцена е много жива и положителна. ASPHYX казва: „Смърт за фалшивия Metal!“

ASPHYX има много силна идентичност – никога няма да бъде сбъркана групата, ако бъде чута веднъж… Вие сте голямо вдъхновение и оказвате силно влияние на местната сцена в родината ви Холандия… Колко често ти се случва да чуеш от младежи, направили банда: „Човече, ти ме накара да го направя!“?

__Добре, благодаря ти за тези думи, високо ги оценявам! Винаги е приятно и ласкателно ако хората идват при нас и ни казват, че сме им повлияли. Това ни прави горди всеки път, когато го чуем. Чувам го често, да. Но тъй като по природа съм скромен човек, аз все още не знам как да отговоря на това. Някои хора явно ме смятат легенда и почти ми се кланят; Аз не знам какво да провя в такива ситуации, никога няма да свикна с похвалите. Обикновено аз им казвам, че съм само от плът и кръв и съм благословен с гърлото, което имам и с групата, в която съм, но за останалите аз съм като всеки друг метъл. На сцената съм звяр, обичам да съм дивак, обичам да пия бира и да си прекарвам добре времето с всички останали дет-метъли. Но аз не съм от този тип хора, на който му расте работата при получаване на комплименти. Имам предвид това, как съм се издигнал. И всичките ми братя в ASPHYX са по същия начин. Което наистина е забавно, когато някои момчета или момичета идват при нас, стисат ни ръката и казват „само искам да благодаря за всичкия велик метъл, който ни дадохте“ – и после си отиват. Но това е по-малък и прост жест, който аз наистина оценявам. Но ние все още сме и винаги ще останем благодарни за всеки комплимент, който получаваме. Ако хората харесват музиката, която правиш и от време на време някой ти купува бира за това, за какво повече можеш да питаш като група?

Какво ще бъде твоето послание до читателите на The Other Side и всичките ваши български фенове?

__Преди всичко искам даблагодаря на всички наши български фенове за огромната подкрепа през годините! Ние сме много щастливи най-сетне да ви дадем цялата ни лудост на концерта на ASPHYX на 27 март, бъдете там в София и ще си прекарате добре времето с нас! И винаги подкрепяйте вашата местен ъндърграуднд, било то бандите, списанията или лейбълите! Ще се видим в София!

Благодаря ти, ще се видим скоро!

__Благодаря ти за подкрепата за ASPHYX в The Other Side, Гого, наистина, ще се видим скоро! Мартин.

Интервю на Mrazek

С любезното съдействие на Албена Цолова-Бета.

ASPHYX: София, това е едно от онези шоута, които никога няма да забравим

Здравей, Martin, какви са новините от ASPHYX, освен, че работите по нов материал?

_Здравей, Гого, добре, това е част от новините, мисля. Работим по новия албум. Привършихме повечето песни, аз съм зает с измислянето на последните идеи за текстове, за техните заглавия. Още малко усилия и ние ще можем да ги завършим всичките. О, и направихме специален гъвкав грамофонен диск за Decibel Magazine, което е най-голямото като тираж печатно списание за екстремен метъл в САЩ. Тиражът е достатъчно ограничен и песента не е типична за ASPHYX, повече звучи като песен на MOTORHEAD, но вижте, това е начин да почетем Lemmy, като фантастичен музикант и човек, който е повлиял на всеки от нас. Песента се казва „Deathibel“ и издателите я направиха като официален акцент за списанието, разбира се, ние сме много горди и доволни от това. А за тези, които си нямат идея какво е това гъвкав диск (Бачи, всички сме били абонати на съветското списание „Колобок“ – бел. ред.): това е 7-инчова плоча, която се отпечатва на найлон или пластмаса. Никога не бях издавал такова, обаче следват касети, плочи, 7“, 10“, 12“ плочи с изображения, компакт-дискове, всичко това е уникално за мен.

Asphyx

Asphyx

Скоро групата ще свири в София… Подготвили ли сте нещо специално за този концерт?

_ Нашите концерти ли? Ха ха! А, не! Ние знаем, че това е едно от онези шоута, които никога няма да забравим. Много интензивно и лудо. Не ми казвай, защо го знам, това е усещането, което имам в червата си. Това е първото участие на ASPHYX в София в зала и то ще бъде най-доброто. Ние сме свирили на множество фестивали и концерти като този, по този начин много хора могат да ни гледат. Но ние сме банда, която принадлежи на малката клубна сцена, където пушекът капе от опушените стени, бирените помпи никога не спират работата си и публиката си остава обезумяла. Това е мястото, където се чувстваме у дома си. София може да очаква дълъг сет от нас и някои песни, които иначе не бихме свирили на живо. Но сет-листата ще остане изненада докато я чуете. И, разбира се, преди и след концерта, феновете ще могат да дойдат и да пият бира с нас, да говорят с нас, да се снимат с нас и да донесат техните албуми, които ние да подпишем. Аз съм сигурен, че ще бъда размазан като с чук на афтърпартито след концерта, ха ха!

Интервю на Mrazek

С любезното съдействие на Бета.

Цялото интервю.

Asphyx in Sofia

Райна Ангелова: Пето издание на фестивала Мездра Рок няма да има

Здравей, Райна, представи се на читателите на The Other Side…

Здравейте, казвам се Райна Ангелова и четири поредни години поемах върху плещите си организацията на Мездра Рок, който се провеждаше по поръка на Общината…

Фестивал, който с годините спечели много почитатели от цяла България. Фестивал, който накара много хора да се влюбят в нашето градче.

Мездра Рок

Четири години поред звучи сериозно. Каква е ситуацията около петото издание?

За жалост нямам пълната яснота по въпроса, защото новият кмет на града не сметна за нужно да отговори на въпросът ми, няколко пъти го помолих за отговор, тъй като имах вече уговорки с участниците за това издание. Новата управа на града не даде адекватен отговор, а просто с лекота реши, че това събитие е излишно за града и го зачеркна от календара. Жалкото в случая е, че това беше единственото събитие което събираше хора от всички възрасти и им даваше повод да се забавляват на пук на сивото ежедневие в този град! Идваха хора от цялата страна, увеличаваха икономиката, макар и за два дни, но явно това не е важен фактор за новите „специалисти“. С една дума: пето издание няма да има!

Жалко. В какво се крие причината? Финанси? Нежелание?

По скоро нежелание и некомпетентност, политически договорки и т.н. На всички в града е ясно как г-н Събков спечели този пост. Постът на г-н Вълчев се преостъпи на човек без никакъв ценз за това… Съветниците са от Роман, а всички знаят Роман в какъв разцвет е. Другата причина, според мен, са лични интереси! Новият кмет унищожава всичко под ред което е оставено от неговите предшественици, а фестът е създаден от г-н Аспарухов! Но искам да успокоя всички, че аз няма да се откажа! Вече обмислям един проект, но за жалост, той се предвижда за догодина! Имам човек до себе си, който ми дава много сила и идеи, и това ме изпълва с амбиции. Щом сме се решили ще го направим!

Мездра Рок

Значи тази година рок феновете в Мездра и околността остават без фестивал… Разкажи накратко за музикалната (най-вече рок и метъл) ситуация в града. Има ли обещаващи изпълнители?

Мездра винаги е имала, и ще продължава да има! Правят се рок купони в някои заведения, но хората си страдат за фестивала и това е факт!

Мездра Рок

Каза, че имаш проект за бъдещето. В какъв мащаб ще бъде той? Пак в Мездра ли?

Да в Мездра, защото хората в този град са истински ценители и заслужават! Богатият опит който натрупах с годините ще бъде вложен в ново събитие! Но с информацията до тук! Вярвам, че с помощта на всички които са застанали до мен, това ще се случи!

Да се върнем към фестивалите Мездра Рок… Кои са по-забележителните имена, взели участие на него?

Милена, Светльо Витков, ОБРАТЕН ЕФЕКТ, Звезди и АНАЛГИН, ГРАНУЛОМ, ДОКТОРС ГОГО БЕНД и куп други имена и групи които по нищо не отстъпиха по професионализъм!

Мездра Рок

За финал, какво е твоето послание към читателите на The Other Side?

На всички читатели на The Other Side искам да пожелая здраве, весели емоции и нека музиката бъде с тях!

Кирил Кертев от EAGLEHEART BG за трибюта на DIO

Тази вечер имам огромното удоволствие да разговарям с китариста на група EAGLEHEART BGКирил Кертев. Какво ново се случва със софийските орли, а и кой вдъхновява китарния саунд на групата, може да разберете в редовете по-долу.

Здрасти, Кирил, намираме се в клуб Adams, след малко ти и твоята група ще забиете с метъл танковете от Т34. Как е настроението преди концерта?

Кирил: Ами както винаги преди всеки концерт- перфектно; Бира, рок енд рол и всичко най! Така да се каже.

Звучи супер! Съвзехте ли се след нова година, имаше ли шумно празнуване?

Кирил: Имаше шумно празнуване, даже мога да кажа, че не се разминахме и без акустично участие в Бургас. За него бяхме само аз и нашата вокалистка Деси. Беше ни първото и мина доста добре. Купонът се получи, а и какво по-добро от Нова година на море?

Значи това не ви е първо участие за годината?

Кирил: Всъщност не, това е първото участие за годината в пълен състав. Може би тук е добре да вметна и за новото попълнение на бандата ни в лицето на Александър Спиридонов (RAMPART). Малкото прекарано време с него бе достатъчно да разберем, че той е новото звено, от което се нуждае нашата метална верига. Бих си позволил да издам една малка тайна – преди концертът ни тази вечер Сашо имаше точно две репетиции с групата, които обаче му бяха достатъчни да научи всички парчета и заигарвките в репертоара.

Whitesnake и Dio трибют в Адамс

Пред клуб Adams има ваш плакат за шести февруари, а на него с големи букви пише DIO. Да разбирам ли, че ни очаква трибют на бащата на рок музиката в началото на следващия месец?

Кирил: Да, точно така! В началото на февруари ще направим трибют на Ronnie James Dio или поне по-голямата част от групата ще се включи в него. За този ни проект сме поканили двама небезизвестни за България музиканти, които да бъдат рамо до рамо с нас. Става въпрос за Иво Икономов (група ЕРИДАН), страхотен музикант и приятел, също баща и покровител на EAGLEHEART BG, на когото винаги можем да разчитаме. Той прие с радост идеята за трибют на Dio, защото също като нас е огромен фен. Човекът, който ще застане зад клавирите на трибюта, е Станислав Петров (Стенли както му казваме всички). Стажът му като музикант минава в път по доста кораби, а що се отнася до рок средите – Той свири с КОНКУРЕНТ и с Шеки….

Ставайки въпрос за Шеки… Можем да видим и него на плаката. Каква е ролята му?

Кирил: Истината е, че трибютът освен на DIO ще бъде и на WHITESNAKE. (WHITESNAKE и DIO Night в рок клуб Adams). Шеки ще забие акустично някои от най-големите класики на Ковърдейл и компания заедно с новата си китаристка Тина Христова, а до тях е Стефан Денис Павлов, човек, с който Шеки работи от дълго време.

Eagle Heart

Eagle Heart

Нека се върнем на вашият трибют на Ronnie James. Ще се съсредоточите ли върху определен период от творчеството му?

Кирил: Не бих казал. Фокусът е най-вече върху кариерата му с RAINBOW, SABBATH и DIO. Изобщо където и да пее, Дио си остава Дио. Той е правил класики, които са любими на всеки един от нас – както музиканти, така и фенове.

Забелязал съм ,че стилът ти на свирене е много близък до китаристите, които през годините са свирили до „бащата на рок енд рол-а“. Имаш ли любими от тях? Изобщо кой е повлиял най-много на стила ти като музикант?

Кирил: Да, определено. Например Doug Aldrich. Той също участва в DIO макар и да е по-известен като китарист за WHITESNAKE. Doug е един от хората, който ми е предал най-много като подход на свирене. Той е и един от най-близките приятели на Ronnie до самия край. Свирят заедно на много места през годините. Другият китарист, който ме вдъхновява и винаги съм се учел от него, няма нищо общо с DIO. Става въпрос за Zakk Wylde. Бих казал, че наред с мен доста хора си падат по него. Това са двамата китаристи, от които съм взел най-много в това изкуство.

В предварителния ни разговор с теб стана въпрос, че концертът е на шести февруари, но годишнината от смъртта на Дио е чак май месец. Защо го правите сега, защо не изчакате до пролетта?

Кирил: Смятам, че това не е от значение. Истината е, че който е фен на този велик човек не би трябвало да бъде спиран от предпоставки като дата. Защо трябва да обвързваш един властелин на музиката с определено време от годината? Музиката му е безсмъртна. Тя заслужава уважение във всеки един момент. Никой друг не ни е дал каквото остави Дио след себе си.

Не рядко и не случайно Дио е наричан „,малкият човек с големият глас“, а Деси, вашата вокалистка, също е един малък човек с голям глас, но смяташ ли, че тя ще се справи трудоемката си задача и да оправдае очакванията на феновете?

Кирил: Честно казано, тя наистина се притеснява. Най-малкото заради настройката на феновете. Те често казват, че като Дио или Ковърдейл, те трябва да бъдат изпълени от мъжки вокалисти. Все пак това са много силни гласове. Но аз не съм съгласен. Защо по дяволите? Защо да не е жена? Защо да не е нещо различно? Та нима жените не могат да пеят като тях ли? Вземете Doro Pesch например. По концертите си тя изпълнява песни на Дио, за да го почете и ги прави убийствено.

Eagle Heart

Eagle Heart

Аз мисля, че всеки един от членовете на тази банда ще се справи на ниво с рок енд рол задълженията си.

Добре казано! Значи ли това, че репетирате усилено?

Кирил: Усилено не е точната дума. Всеки работи много повече сам. Преди концерта ни ще има една наистина голяма и цялостна репетиция. Музикантите, с които съм в този проект, са достатъчно опитни и отговорни, за да се справят. Работим заедно от години и не е нужен всичкият този шум, който обикновено приляга на един трибют.

Значи, предполагам, няма да се загуби сладкият момент на импровизация в определени моменти?

Кирил: Ооо, със сигурност. Ако се загледате в един DIO концерт, там определено има доста импровизации. Както музикантите му се придържат към своите партии, така и в правилните моменти вкарват доста неща, които никъде другаде не можеш да чуеш освен ако не си бил свидетел на концерта.

Благодаря ти за интервюто! Надявам се доста хора да дойдат на трибюта на 06.02. Това е нещо, което си заслужава да се чуе всеки един ден както ти сам каза.

Кирил: И аз ти благодаря. Ronnie James Dio е емблема за много хора. Той заслужава неговите песни да се свирят и слушат в негова памет. Като домакини на клуб „Адамс“ очакваме всеки с желание и възможност да заповяда.

Интервю на Михаел Славов

Снимки: Mrazek ©