Ще ви разкажа една приказна метафора, сътворена от живия живот, не защото е невероятна, а точно защото тя може да бъде разказвана като поука от много и различни хора.. Да познавам нашите герои, сякаш бе нещо естествено и логично. Но те, освен стереотипите, които олицетворяват, имат и онази свръхестествена искра, която кара всички нас да бъдем малко по-добри! И виждайки тях, да ни се иска да притежаваме и ние тези чисти пориви, в които те живеят… Освен, че харесвам тежките им песни, когато чух за пръв път на живо втория им сингъл „Angel”, помислих, че е кавър на някоя известна банда, встрани от музикалните ми интереси. Такова е качеството на композициите, които са способни да сътворят! А разговорите ми с тях винаги са били искрени и непритворени.

Двамата сериозни икономисти Михаил Бонев (Мишо) и Александър Младенов (Сашо) изковават своите музикални способности не по-небрежно от образованието си! Това е тандем мултиинструменталисти и композитори, благодарение на които са се сбъднали мечтите за сценична изява на не един и не десетима рок мечтатели сред българските групари. Техният усет към мелодиките и рифовете са облагородили не един и два музикални записа за последните … а бе, доста години! Свирил, независимо от прищевките на съдбата и на колегите си, тандемът никога не е отказвал помощ за различни рок мероприятия и никога не е имал твърде големи изисквания, за да го направи. Може би точно затова, беше време те да впрегнат своите способности, за да изявят личния си талант в група, където да контролират творческия процес! Добавянето на китариста Николай Михайлов към триото STORM никак не е случайно. Той е човек с творческата искра, който е достатъчно чиста натура, за да се впише в креативното трио, без някаква натраплива идея за поредния трибют, като същевременно носи технически умения на ниво, достойно, за да се обърне по-сериозно внимание на формацията. Дали тези музиканти са подпомагали аутистик сегмента на рок групарството_¹ ни? Да, но не защото твърде малко ценят себе си, а защото ценят твърде много всяко човешко усилие в музиката и не само в нея! Това са човеци, които ще оценят и усилието да прочетете за тях. Формален повод за разговора ни е „навечерието” на излизането на третия им сингъл. Ето какво тримата успяха да разкажат за всички нас:

R. Th.: Бих могъл да разкажа много за членовете на триото, но по-интересно е кое вие смятате, че е важно и определящо за вас! Разкажете за група STORM на феновете и читателите! Какво ви накара да формирате бандата? Какво е най-съществено да се разкаже за членовете ѝ?

Привет, Светльо и поздрави на твоята уважаема аудитория! Както ти и много от читателите ти знаят, аз (Мишо Бонев) и Сашо Младенов свирихме дълги години заедно в легендарната българска метъл група АТЛАНТИК, както и за по-кратко в още една – Т-34. В тях дадохме от себе си каквото можахме, имаме доста клубни и други участия, а с АТЛАНТИК – и няколко студийни албума зад гърба си. С годините всеки музикант осъзнава приоритетите си, избистрят му се целите и ако са достатъчно ясни – прави каквото трябва, за да ги осъществи. Ние двамата имахме късмета съдбата да ни събере, защото имаме сходни виждания за това какво една група трябва да прави и как да го прави, имаме сходни музикални предпочитания, разбираме се добре и се допълваме. Така че в един подходящ момент (прекъсването на дейността на група Т-34 и финализирането на записите по поредния албум на група АТЛАНТИК) взехме решение да основем група, в която да реализираме музиката си по начин, който смятаме за най-добър и ефективен. Това се случи около Нова година на 2019 г. През пролетта на същата година слушахме на живо група RP BAND, в която свиреше Ники Михайлов (когото познавахме от АТЛАНТИК, където беше свирил за кратко). Допадна ни като китарист и го поканихме в STORM. С избора му също имахме късмет, защото си паснахме като музиканти и като хора. Останалото е история.

R. Th.: Определението Rock/Heavy/Speed Metal на стиловата ви насоченост е много разнопосочно. Как по-задълбочено може да определите музиката, която създавате? И как композирате песните си?

Разнопосочно е, да. Това е така, защото пишем песни в различни стилове. Създаваме това, което ни допада, а не се стремим да се придържаме към точно определен стил. „Angel“ например напомня класическия рок от 70-те години. „Сълза“ пък е типична метъл балада. Останалите ни парчета, обаче, са обединени от мелодичния спийд-метъл, приближаващ се до пауър-метъла.

Мишо: Аз пиша първо музиката си – по идея, която трябва много да ми е допаднала, и след това текста.

Сашо: И при мен най-често първо идва музикатата, някоя мелодична линия, която дава импулса, за да се развие цяло парче около нея. След цялостното изграждане на музиката, обикновено идва и идея за текст, но понякога става и обратното.

Ники: Обичам да съм част от творческия процес. Музиката на Мишо и Сашо е грабваща. Епична. Точно както ми харесва. Обожавам епиката. Според мен, на това се дължи нашата валентност. Добре се намерихме.

R. Th.: Равнявате ли се по стандартите на световната сцена? Кои са любимите ви групи и изпълнители? Доколко те влияят на композирането ви? И изпълнявате ли кавъри по време на концертите си? Как ги подбирате?

Като музика и текст смятаме, че не отстъпваме на някои от големите имена в метъла. За останалото – записваме и се продуцираме сами, в което смятаме, че непрекъснато постигаме напредък.

Мишо: BLACK SABBATH, URIAH HEEP, PINK FLOYD, JETHRO TULL. Със сигурност изброените са повлияли на композирането ми, но и куп други групи, които харесвам.

Сашо: IRON MAIDEN, METALLICA, HELLOWEEN, URIAH HEEP, WHITESNAKE, BLACK SABBATH, PANTERA, DREAM THEATER и други. Определено слушайки ги, според мен, ни оказват влияние, дори и реално да не го осъзнаваме.

Ники: Обожавам IRON MAIDEN…! Те винаги са ми били влияние. За световната сцена… не знам, но определено на родната сцена имаме какво да покажем. Свиренето на кавъри за мен е част от рок енд ролл купона…

Изпълняваме и кавъри – публиката ги иска. Избираме предимно парчета, които харесваме, но се случва да се съобразяваме в по-голяма степен с това, което хората искат да чуят. В края на краищата нашето желание е публиката да чуе и хареса нашите песни, а затова трябва да я предразположим.

Тъй като свирим по различни форуми, при изготвянето на конкретния сетлист се стараем да се съобразяваме и с характера на събитието, в което участваме.

R. Th.: По концертите ви съм слушал много рифови и бързи ваши песни. Защо за синглите ви избирате свръхмелодични композиции? Радиофоничността определяща ли е за това? За къде са тежките парчета?

До момента – да, радиофоничността. За старт се пробвахме в „мейнстрийма“. Предстоящият ни трети сингъл, обаче, разкрива в пълна сила водещите характеристики на музиката ни и стила, който преобладава засега в творчеството ни. В ход са записите и на други нови тежки парчета, които също няма да крием “под тезгяха“.

R. Th.: Имате програмно парче „Storm”, което преди време попада в албум на АТЛАНТИК. Как се случи това? И вярна ли е онази митична история, за събирането на първия проект на групата през 2011 г., когато песента още не е била зачената?

Мишо: „Програмно“ е добре казано, всъщност кръстихме групата на него, но затова ще обясня по-нататък. За да отговоря ясно на въпроса ти, ще разкажа малко повече за песента “Storm”. Написах я през август 2010 г., когато бях член (бас-китара и соло-вокал) на група Атлантик и я записахме в студио през януари 2011 г. По-късно, през август, с песента „Storm” участвахме на фестивала Поп-рок фест Несебър, където взехме четири награди. По мои груби изчисления „Storm” е свирена на живо над 200 пъти и обикновено предизвиква възторг у публиката. Песента влезе в албума на АТЛАНТИК “Horseman of Death” (2013 г.), където беше едно от двете пилотни парчета. Дори първоначално планирахме този албум да се казва „Storm“. Явно тази песен притежава голяма сила.

За последната част от въпроса ти се връщам отново в 2011 г., когато също така работихме с гост-музикант – нашия приятел Христо Ламбрев от СИГНАЛ. Няколко дни след фестивала в Несебър, обаче, АТЛАНТИК прекрати дейността си. Междувременно Ламбрев беше уредил участие за групата в тогавашния клуб „Маската” в Студентстки град в София. За да не се губи участието, се свързах с мои бивши колеги от групите ФАНАГОРIA (Иван Цанов, Георги Гочев) и ФОРТУНА (Недко Атанасов) и за 2-3 репетиции подготвихме репертоар. Една от песните в репертоара беше „Storm” и понеже беше единствената нова и авторска, решихме да излезем на сцената под това име. Но тази група нямаше планове да продължи съществуването си и дейността й се ограничи единствено до това участие.

R. Th.: Не се ли опасявате, че името „Storm” е преупотребявано във всички части на рок/метъл сегмента? Текстът на самата песен изразява ли емоцията, която искате да предизвиквате у феновете?

Мишо: Осъзнаваме риска, но когато започнахме като група, всички размисли за име водеха към STORM, изборът беше едва ли не „естествен“.

Както отбелязах по-горе, избрахме за име на групата заглавието на тази песен, защото тя носеше голяма емоция за публиката и за самите нас – визирам мен и Сашо, още от времето на Атлантик в качеството ни на ритъм-секция. Така че, то е едно общо преживяване с дълга история, едно от най-известните ни парчета и не на последно място, донякъде илюстрира това, което възнамерявахме да правим в новата група като стил. Все още не пропускаме да я свирим на живо. Когато й дойде времето, ще й направим „кавър“ студийно.

R. Th.: Възможно ли е да направим пълен списък на групите, в които тримата сегашни члена на STORM са участвали?

STATE, ФАНАГОРIA, ФОРТУНА, УРАН 242, NIGHTMARE, АТЛАНТИК, БГ РОК, ДЖАЯ ОМ, Т34, RP BАND, CARGO CULT/МЪРТВА ХВАТКА, “Взел съм заплата”.

R. Th.: Знаейки какво е положението с рок музиката в родината, разкажете, ако желаете, с какво се занимавате, когато не свирите? Какви хора формират такава група днес?

Мишо: Няма как – трябва да изкарваме прехраната си, а музиката не може да я осигури. Така че, тя си остава хоби и за тримата от нас. Ние сме обикновени работещи хора – аз и Сашо – в банки, макар и в различни сфери, а Ники – в Музикалния театър.

Ники: Каквото и да правим, не трябва да се спира да се свири. И най-важното – хората в една група трябва да знаят, че се събират, за да правят изкуство. Следователно всичко трябва да е в полза на изкуството. Трябва разбиране, подкрепа, вдъхновение, творческа мисъл и трезви мисли.

R. Th.: Какво ще представлява дебютният ви дългосвирещ албум и каква част от него е готова, като композиции? Колко песни би съдържал, ориентировъчно? Планирате ли как ще бъдат разпределени процентно мелодичните ви и агресивни композиции?

Първият ни албум ще се състои от песните, които хората познават от живите ни участия плюс още 3-4 чисто нови парчета. Повече от половината от албума вече е готов. Можем отсега да кажем, че повечето от композициите ще са агресивни. Не сме планирали съотношение, но отсега можем да кажем, че ще е 2:1 в полза на тежките парчета.

R. Th.: Тази двойственост – тежки и мелодични песни, характерна за вас, е стандарт и за имена като WHITESNAKE или дори ICED EARTH, да речем. Какво е развитието ви от тук нататък? Възможно ли е някоя от тенденциите да вземе връх? Какъв е хоризонтът, който чертаете пред себе си на този етап?

Възможно е. Зависи от нас като взаимодействие между музиканти, бъдещите музикални идеи на всеки от нас, както и коя от двете тенденции ще предизвика по-голям интерес у слушателите. Както споменахме, парчетата, върху които работим в момента са от тежката категория.

R. Th.: Винаги съм се възхищавал на вътрешното ви чувство за композиране на вашата музика. За мен е изненада един такъв толеранс към мнението на слушателите! Това вътрешна несигурност ли е, или готовност за компромиси? Доколко слушателите могат да ви повлияят? А и кои слушатели, в крайна сметка? Тези от радиото или тези от пред сцената?

Несигурност в никакъв случай! „Уклони” е възможно да има в резултат на две неща: първото e развитието на нашите персонални музикални интереси и на амалгамата от тях, като група; а второто – взаимоотношението артисти-публика. Това, което е присъщо на всеки артист е стремежът му да се хареса на публиката. Усетим ли повече симпатия към определена страна от нашето творчество и изява, няма как да останем безразлични към фактите, а и не трябва! И двете групи слушатели са важни – някои не ходят често по концерти и клубове, но това не ги прави по-малко меломани. А в съвременната дигитална епоха, слушатели, особено на англоезична музика, ще намерим навсякъде – чрез радио или интернет.

R. Th.: Търсене на популярност или възпитание на публиката? Какъв е балансът според вас?

Балансът определено клони към възпитание на публиката. Ние не сме в графата „екстремен метъл” или „прог-метъл”, с всички техни задължаващи творците и публиката специфични изисквания по отношение на стил или виртуозност. Но в нашето творчество, винаги ще държим на истинските музикални стойности – оригиналността и силата на емоционалното въздействие.

R. Th.: Очевидно има поне двама текстописци в групата. Български или английски? От какво зависи изборът на език при вас?

Сашо: Да, засега сме двама. За езика смятаме, че с приоритет вече е английският. Следвайки целите, които сме си поставили – за по-широко дигитално разпространение на музиката ни в интернет платформите, смятам че е по-широкодостъпен за рок феновете. Не че на български език песните ще звучат зле, но все пак, засега по-голяма част от аудиторията ни, която активно търси наша музика, е разпръсната по цял свят и не можем да си позволим да не разбира думите и смисъла на песните ни.

R. Th.: Знам, че STORM не отказва свирене и активно взема участие в различни конкурси. Пътят към вашите фенове по всички пътеки ли е? Смятате ли, че музикалните конкурси в България могат да доведат до нещо повече от популярност?

Пробваме се – все някога някъде може да се получи. Към настоящия момент имаме готова песен, с която, обаче, няма да участваме в конкурси. От месеци не сме издавали нищо и не възнамеряваме да чакаме още няколко месеца до края на даден конкурс, който е отворен за участие в момента. Парчето е силно и нямаме търпение да го издадем като сингъл. Очаквайте го в края на месец май!

R. Th.: Мислите ли, че е възможно по клубните ви участия да направите сет, изцяло с авторски песни? Бихте ли предприели такъв ход? Защо?

Възможно е, защо не. Идеята е примамлива и предизвикателна. Малко групи в България, на такъв ранен етап от развитието, си го позволяват. Звучи смело, но трябва да се пробва. Трябва да научим българската публика да слуша нова авторска музика в по-големи количества.

R. Th.: Има ли разнобой авторска музика – кавър култура и възможна ли е качественото им съчетаване?

Мишо: Има. Твърде много групи свирят предимно кавъри, а част от тях смятат, че е излишно да се морят да създават своя музика, защото няма кой да я слуша. За мен, лично, това да имаш група предоставя уникалната възможност да задействаш творческия си потенциал и да представиш по един много ефективен начин това, което си създал. Да имаш потенциал, но да не се възползваш от тази възможност е похабено време и усилия.

В другия аспект на въпроса ти – относно съчетанието – наложително е да има кавъри в репертоара на младите групи, които нямат достатъчно по обем авторско творчество. За тези, които пък го имат, е въпрос на избор. Групи с изградено име избират по 2-3 любими парчета, които им пасват и това е. При нас все още е необходимо да поддържаме голям репертоар от кавъри.

Относно качественото съчетание специално при нас – много от кавърите в репертоара ни бяха разностилни рок-хитове, които взаимно се режат стилово. Но този подбор е динамичен, така че се стараем песните, които избираме да свирим, да ни пасват по някакъв начин – например парчета, в които има ярки двугласия.

R. Th.: Споделете най-близката цел на STORM!

Най-близката: предстоящият ни сингъл да се хареса масово по света и у нас.

R. Th.: Освен още концерти, какво да очакваме от бандата? Има ли план, по който работите?

Отдаваме приоритет на записите, но поддържаме форма и за участия. Оживлението тепърва предстои.

R. Th.: Вашето послание към феновете и потенциалните ви слушатели?

Хора, слушайте група STORM и повече български групи! Дайте ни шанс, ние няма да ви разочароваме. Очаквайте много изненади.

Интервюто подготви: Rock Thrashler
София, май 2021 г.

---

¹ Понятие, използвано от тесен кръг специалисти, за да обозначат феномен от груповото съзнание в някои формации и което още не е получило своята официална дефиниция.

---

Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!