Богатството на 80-тарската ни сцена се превърна в поле за културологични „разкопки“, обусловено от качествените достижения на родните музиканти и принудата да творят под бремето на една агонизираща под собствената си тежест власт. Градовете, които не успяха да бъдат обезлюдени, въпреки че потъваха в номенклатурни комисии и репресивни структури, родиха и своите рок сцени. Ако днес във Варна има магазини с реклама на руски език заради бизнес съображения, то именно през 80-те градът се смяташе за вратата през която ще излезем от третия държавен фалит и ще влезем в Съветския съюз. Имало е и хора прагматични, които не са изпратили младежите занимаващи се с рок музика за трудово превъзпитание, а са им помагали да израстват в творчеството си!

Възродените през 2009 г. ХАДЕС, възкръстнаха за да претворят 80-тарското си  наследство и да творят както някога, но без оковите на отминалото време. Издаването на третият им албум „Времето“ и завладяването на крепостта на комунистическия монументализъм за представянето му – Фестивален и конгресен център Варна, е една добра причина да разпитаме групата за много неща! Тяхното срастване с варненското метъл общество може да ни отвори погледа върху историята не само на групата, но и на цяло едно неизследвано богатство.

Китаристът на групата – Константин Джамбазов е човек, който не само може да дисциплинира нотите. Той менажира ХАДЕС, занимава се професионално с музика и движи няколко странични свои проекта в аудио изкуството. Негова е и заслугата да събере за нас калейдоскоп от философски аргументи, спомени и мнения не само на групата си, но и за цялата варненска сцена от 80-те до днес! Youtube каналът му е извор на изключително богатство от запазена през годините и нова музика, който може да посетите, за да визуализирате и чуете много от нещата, за които говорим с него!  Ние му благодарим, а за читателя оставяме удоволствието от това познание.

Хадес

Здравейте. ХАДЕС не е непознато име за българските метъл фенове, но все пак, представете групата!

Здравейте, групата е в състав :
Павлин Нейчев – соло вокал и текстописец (1986-1988, 2010 – досега), Константин Джамбазов – китара и композиции (1986-1988, 2010 – досега), Андрей Кулешов – клавир (2010 – досега), Димитър Стоянов – бас (2014 – досега), Мирослав Славов – барабани (2014 – досега). Бивши членове – Арменак Тертерян – барабани (1986-1988, 2010 –2013), Юлиан Колев (1986-1988, 2010 –2013)

През 2014 г. реализирахте нов албум, но и преодоляхте смяната на ритъм секцията си. Какво наложи промените в състава и отрази ли се това на музиката в новия албум?

Да, новият ни албум „Времето“ без излишни скромности се получи доста добре, доволни сме от резултата и се надяваме да сме на едно мнение със слушателите и публиката. За смяната на ритъм-секцията – точната дума е „преодоляване”. Защото да намериш ентусиазирани, можещи, дисциплинирани и оборудвани музиканти за този стил музика (който не носи препитание и е преди всичко като скъпо антикварно хоби) не е никак лесно!

Хадес – Времето

На въпроса какво наложи промените на членовете винаги съм отговарял: доусъвършенстването на самата група. В началото на 2010 г. когато се събрахме за втори път в оригиналния си състав доминираше ентусиазма и носталгията. Тогава никой не е предполагал, че ХАДЕС ще се завърне победоносно на по-големите сцени. Причината да се съберем беше основно, за да запишем качествено старите си песни. Някои от нас не бяха свирили на инструментите си повече от 20 г., но хъсът надделя и възвърнахме силата си. Последвалите събития бяха повече от неочаквани. С нарастване на ангажиментите на групата нарастват и задълженията към нея (имам предвид – тя се превръща в своеобразна институция и се появяват редица изисквания за поддържане на статуса и – като отделено време за репетиции, оборудване, независима репетиционна, капиталовложения и предварителни уговорки за концертни участия, съобразени с времето на всички членове ). За всичко това се изисква доста голямо себеотдаване (ако искаме добри резултати), което за някои от нас в един момент се оказа доста трудно в съчетание с личния живот – това са нормални неща. За това пък новите членове на ХАДЕС са прекрасни музиканти и хора, които определено спомогнаха за стартиране на третия (за мен най-качествен) период на групата. Това се чува и в албума „Времето“ – траш със спийд и прогресив музикални елементи, съчетаване на дет и пауър вокали. Промяната за мен е в посока нагоре.

За пръв път метъл формация направи голям концерт във Фестивален и конгресен център – Варна, във ваше лице. Как оценявате това събитие? Има ли нещо, което не се случи както сте искали на представянето на „Времето“?

Да, наистина ние сме първите метъл-спийд-ъри, които успяха да направят САМОСТОЯТЕЛЕН КОНЦЕРТ (с изцяло авторска музика) на такава сцена – и сме горди от това! Събитието само по себе си, особено за град като Варна (а не София) беше почти грандиозно на фона на нищото, случващо се в ‘ъндърграунд-а’ и много слабата културна варненска програма изобщо (изключвам гастролиращите от чужбина и София). Не на последно място трябва да спомена, че концертът се състоя финансово и организационно благодарение само на групата ни и един човек, който не искаше да споменавам името му, но понеже смятам, че заслужава, ще го кажа: Мирослав Маринов – отговорник за културните събития във ФК Варна отскоро – и мой личен приятел отдавна. Половин година преди концерта бяхме се видяли и той ми каза: „сега заемам този пост във ФК – ако имаш нужда от мен, обади ми се!“ След като пролетта ХАДЕС се явихме на прослушването за Каварна-Рок 2014 в София (макар че доста е абсурдно група от Варна да пътува 500 км, за да бъде оценена за сцена на 60 км – Каварна), и свирихме може би най-добре от всички на сцената на Joy Station (а бяхме без клавириста си,който тъкмо беше станал татко) и не получихме „одобрението” на компетентното жури, аз реших, че ще направя всичко възможно, за да направя значимо събитие за ХАДЕС през 2014 г. След цяло лято лутане и уговорки единствено Мирослав успя да ни помогне, за да стане този концерт факт. Повтарям – групата беше единственият спонсор на събитието. Следствие от това беше не особено добрият звук (стара стационарна апаратура, неподходяща за рок-група, озвучители на щат поради липса на допълнителни средства и ред малки дискомфорти). Но всичко това не сломи духа на самия концерт – публиката се забавляваше – ние също! Бяхме положили много усилия да представим новите и старите си песни по най-добрия начин. Мисля, че се получи – освен това заснехме всичко с професионалист и го монтирахме в три части. Наскоро пратих видеото на моя личен издател в Япония и той възкликна: „няма много спийд-траш групи с толкова качествен видео-материал!”

Хадес

Разкажете как е записан албума! Защо тиражът му се реализира на CD-R? Има ли нещо, от което сте недоволни в този запис?

„Времето“ е записан в моето лично студио за около година. С новите музиканти това стана доста бързо, качествено и лесно. Певецът ни Павлин отдавна беше натрупал текстови материал за новия ни диск и беше само въпрос на време да измислим, запишем и мастерираме музиката. Тиражът му направихме с лични средства от самата група – това е причината да е CD-R. Не смятам, че това сваля нивото му – все пак повечето хора, които събират музика дърпат яко мп3 и торент-и. В сравнение с това носителят CD-R е винилова плоча… Като цяло сме повече доволни от албума, отколкото да търсим под лупа недостатъци.

Пуснахте в Youtube доста представителни кадри от концерта-промоция. Прелюдия ли е това към бъдещо DVD на ХАДЕС?

Абсолютно, да! Има оферта да бъде издадено DVD от концерта в Япония, но дори и да не стане – мислим да го реализираме със собствени средства от групата.

Хадес

След като се възстановихте като група през 2009 г., издател на първия ви албум бе Stormspell Records. Защо не продължихте сътрудничеството с този лейбъл?

Stormspell Records е един много лоялен издател, на който бяхме препоръчани от Весо Марков – Рибата и бяхме одобрени за издаване в САЩ с първия си албум през 2009 г.  За вторият ни албум „Radiation” , почти година преди да излезе официално – (2012) аз имах личен дълъг интернет-контакт с едноличния издател на Stormspell Records и той беше прослушал материала, който му бях пратил от втория ни (тогава нов) албум. Беше готов да издава –  даже ми прати мостра на евентуална обложка… Но след около месец същия човек ми написа, че са му открили сериозни здравословни проблеми, че ходи на изследвания относно не особено приятни болести, че трябва да отделя много време и финанси за тези неща и няма да има възможността да ни обърне внимание… Сещате се, че повече не си позволих да му досаждам… През 2012 г. – (почти година след това) албума излезе официално благодарение на Кирил Китински (Кичо) и (отново) на Веселин Марков (Рибата). БЛАГОДАРНОСТИ !!!!!!!!!!!

Всички знаем в каква музикална среда се намира българският рокаджия. Но ще ви зададем този въпрос, заради най-младите ни читатели: Защо група ХАДЕС не записа албум още през ранната си история?

Накратко – почти до средата на 90-те години в България много тесен кръг музиканти имаха възможност и достъп до професионални музикални студия, особено ако не са от София (а и студията бяха много малко, много скъпи и само в столицата). През първият период на ХАДЕС (1986 – 1988) варненският ъндърграунд-рок тъкмо прохождаше, ние самите сме били прекалено млади и никой не ни е предложил подкрепа за записи в истинско студио. От това време единствената варненска рок-група, която можеше да се похвали с малко по-качествени авторски записи беше ДОКТОР ДУЛИТЪЛ (които бяха по-големи на години от нас и бяха се събрали като група 4-5 години по-рано). Ние имахме само демо-записи от репетиции и концерти – както и останалите банди от това време. Радвам се, че съвременните млади музиканти вече нямат такива „проблеми”.

Хадес

Вие сте музиканти, свързани с локалната сцена. Разкажете ни повече за групите и концертите във Варна от 80-те и 90-те! Как се преплитат пътищата ви с групи като Д-Р. ДУЛИТЪЛ, ТОТАЛ, ODESSOS, FOBOS и може би и други?

Първите ни по-сериозни излизания на сцена започнаха през ранната 1986 г. заедно с групи като Д-Р ДУЛИТЪЛ, ЛУЦИФЕР (с покойиня за съжаление прекрасен музикант Вили-Пингвина), група НЛО, групите ЛЪЧ и МРАМОР. С повечето от тях бяхме в приятелски взаимоотношения. Имаше доста съвместни концерти в „Младежки Дом – Варна”, „Дворец на спорта”, „Летен Театър”. Впоследствие се появиха още нови групи – САКС, ОДЕСОС, МИКСТ и др. Имахме концерти в Добрич, Бургас, Шумен…

През 1988-а когато ХАДЕС престана да съществува, аз получих предложение да стана втори китарист в група ОДЕСОС заедно с китариста Гордан Калоянчев – с когото по-късно свирихме отново заедно в групата ТОТАЛ. През 1990-а пък когато ОДЕСОС се разпадна, получих предложение за соло китарист в група ТОТАЛ. Там свирих три години – и след разпадането на ТОТАЛ веднага получих покана от варненската арт-прогресив група JEKYLL HYDE (създадена през 1991 г.) като соло китарист отново,за да запиша с тях студиен албум. Бях в тази група до първото им разделяне (1998). Не съм бил член на първата група ФОБОС от края на 70-те (групата на Нелко Коларов). Но дългогодишната ми съвместна работа с него в студио и на локални сцени (от 1995 г. досега) доведе до предложение от маестро Коларов, отправено към мен да участвам като соло-китарист в новата му обновена формация ФОБОС (заедно със Звезди от АХАТ като басист-певец, Жоро Шопов – соло вокалист и Иво Иванчев от АНАЛГИН и ЕЛИТ на барабаните). В тази формация свирихме 6 години (2008-2013) като кулминацията беше когато бяхме поканени като съпортна група на Джо Лин Търнър в българските му концерти (имахме 6 концерта заедно с него в България). Това накратко са историите на моите контакти с гореизброените групи, за които ме питате.

Хадес

В група Д-Р ДУЛИТЪЛ не съм участвал, но бях близък с членовете й. Те имаха период, в който се нуждаеха от басист – тогава аз им предложих стария басист на ХАДЕС и ТОТАЛ – Юлиан Колев. Той беше одобрен от тях и работи около година в групата им.

Съществува ли някакъв списък с концертите, които сте направили от онзи период, вие и другите варненски групи?

За другите групи не знам, но повечето от концертите, в които учасваше ХАДЕС ги помня – поне по-мащабните. През 1986 г. участвахме в 4-5 концерта в Младежки Дом – Варна. Първият беше с много групи (ЛУЦИФЕР, ЛЪЧ, МРАМОР, НЛО и др.), а уговорката беше всяка група да има по една руска песен в репертоара си. Мисля, че само ние нямахме, но все пак свирихме. Имаше и един злощастен за нас концерт (от тези гореизброени), в който имаше някакво (соц.) жури, което ни спря по средата на концертното ни участие. Причината която изтъкнаха беше, че сме облечени по западен маниер и свирим западна траш-спийд музика (която никой във Варна още не свиреше и се водеше за „упадъчно западно влияние” и лош пример за младите). Публиката изпочупи столовете в залата в знак на протест и ни изпрати през всички централни улици като съпорт – демонстрация на съпричастност и уважение… мигът беше паметен за нас!

Пак в Младежкия дом участвахме и в поредица концерти с конкурсен характер (организирани от група ЩУРЦИТЕ) с жури Кирил Маричков и Петър Гюзелев. Условието беше авторски песни плюс един кавър на ЩУРЦИТЕ. Ние изсвирихме тогава песента „Момче от групата”и това беше първия кавър, който въобще сме свирили с ХАДЕС. На финалния тур на конкурса бяха допуснати три групи – ЛУЦИФЕР, НЛО и ние. Тогава като най-млади ние спечелихме трето място.

В началото на 1987 г. имаше голям концерт в Двореца на спорта с участието на много варненски групи, където участвахме и ние. После имаше и организиран концерт от младежки дом – Добрич, където ни поканиха да свирим заедно с ЛУЦИФЕР. Този концерт мина изключително добре при пълна догоре зала и  впечатлихме силно публиката – феновете ни изпратиха с овации чак до автобуса на обратно за Варна.

Хадес

В ранната есен на 1987 г. бе организиран голям концерт в Летния театър с участието предимно на варненски групи, където участвахме и ние. За този концерт бяхме добре подготвени, с много нови авторски песни (тогава имахме вече постоянна репетиционна зала и това много спомогна за израстването ни). На концерта ярко се откроихме с индивидуалност и оригинални за тогава песни и текстове. Водещият на събитието Сергей Джуканов (същият от предаванията по националното радио, програма „Хоризонт”) беше много впечатлен от нас и ни покани на самостоятелно интервю в местния вестник „Народно Дело”. Тогава за нас излезе статия със снимка на групата във вестника. В концерта участваха групите Д-Р ДУЛИТЪЛ, ЛУЦИФЕР, ОДЕСОС, САКС, както и ДЪГА (гости от Бургас – с Георги Мархолев – СЪНРАЙЗ и Христо Стефанов – ФАНДАНГО).

През май 1988 г. бяхме поканени от Младежкия Дом да направим самостоятелен концерт. Помня, че залата беше претъпкана, а ние просто не можехме да повярваме, че всички тези хора са дошли единствено заради ХАДЕС. Мисля, че едва тогава разбрахме, че феновете много и истински ни харесват. Концертът мина невероятно! Беше отразен като събитие от местните медии, снимаха ни и ни слагаха по таблата в местни служебни сгради и предприятия (между другото – скоро прочетох личната си характеристика от средното си училищно образование, и там също беше отразено, че съм член на групата ХАДЕС).

Хадес

През есента на 1988 г. точно преди групата да преустанови съществуването си (поради задължителната военна повинност) направихме концерт на „Младежката площадка” заедно с нашите приятели от група ОДЕСОС. Концертът беше доста смел ход за ХАДЕС, защото след като три месеца по-рано певецът ни Павлин Нейчев беше напуснал състава, ние бяхме останали трима (аз, басистът Юлиан Колев и барабаниста Арменак Тертерян) и направихме нов – изцяло инструментален репертоар. Аз бях силно повлиян от тогавашните много модерни китарни инструментални герои Ингви Малмстийн, Тони Макълпайн и др. Инструменталната музика, която предложихме на този концерт не беше това, което феновете очакваха от нас (спийд, траш, хеви метъл). Вместо това им поднесохме дълги майсторски инструментални композиции в стил нео-класика и прогресив-метъл (парчетата от този концерт презаписахме и издадохме като бонус-материал във второто си преиздаване на първия албум „Хадес – 1987 – 2009”). Някои от публиката не бяха много впечатлени, но си спомням, че почти цялото музикално училище наши връсници бяха на този концерт и ни пляскаха бурно и впечатлено като на симфоничен спектакъл. В края на концерта повикахме Павлин (който беше в публиката) да изпее едноименната ни песен „Хадес” и тогава всички избухнаха в див възторг…

Имаше и редица други концерти на ХАДЕС във Варна и околността, но времето е изтрило подробностите от паметта ми.

Къде сте свирили преди 10 ноември 1989 г.? Къде репетирахте и къде се събираше метъл общността по онова време? Ако е подходящо, разкажете някои паметни случаи!

До средата на 1987 г. репетирахме тук-там, но не се задържахме много на едно и също място. После открихме хубава репетиционна – на втория етаж на кино „Просвета”, където имаше читалище и една мила жена – читалищен отговорник, която ни даваше ключ и ни пускаше да репетираме там по всяко време (кино „Просвета” беше в стара сграда в началото на циганската махала около автогара Варна, която отдавна събориха). Това репетиционно помещение много ни помогна – там израснахме като група и музиканти, измислихме и сглобихме повечето от най-популярните си и досега песни. Доста музиканти и приятели идваха да ни слушат там и въобще да се виждат с нас, почти от целия град.

Хадес

А иначе метъл–общността на нашите връсници по онова време се събираше около обсерваторията „Николай Коперник” в морската градина на Варна – култово тогава място, на което в началото се събирахме само ние (мечтателите от бъдещата група ХАДЕС – Павлин, Арменак, аз и още няколко приятели от компанията ни от „гръцката махала”, където живеехме) и чертаехме юношески планове как ще станем супер-група и ще покорим метъл-сцените като нашите кумири METALLICA и SLAYER… После местата на събиране се местеха – или на поляната зад паметника „Пантеон” в Морската градина, или в двора на „Аквариума”, или до електро-трансформатора зад „ФК –Варна”… Много често с акустични китари и бири в ръка купонясвахме вечер на пейките в градината, пеехме, измисляхме песни и текстове – учехме се да свирим и пеем – беше забавно. Случваше се родната милиция да ни прибира в местното районно управление за пиене на бира на обществено място, вдигане на шум от китари или липса на лични карти – тогава беше нещо често срещано. Но иначе бяхме свестни хлапета – не сме били хулигани и всички бяхме сравнително добри ученици.

Веднъж когато бяхме на репетиция в читалище „Просвета” в залата се качиха неканено трима пияни възрастни цигани от местната махала. По принцип заключвахме входната врата, но този път фатално бяхме пропуснали. Въпросните трима неканени се настаниха в залата докато репетирахме, носеха каса бира, започнаха да пият и спряха репетицията. Неуспешно чакахме известно време да си тръгнат, за да си вършим работата. После по някакъв начин успяхме да ги изтикаме навън, като не очаквахме до какво ще доведе това. 15 мин. по-късно цялата циганска махала беше струпана пред прозорците на читалището. С камъни, дъски, батерии и димки те започнаха да замерват стъклата в продължение на час докато не счупиха всичко до основи. Ние пълзяхме по пода като на война, за да не получим някой камък в главата. Тогава телефони нямаше – само един – и той беше в канцеларията на секретарката, а тя беше заключена. Принудихме се да разбием вратата и се обадихме на милицията. Те се забавиха доста – около час. Когато дойдоха нашествениците отдавна бяха изчезнали и така и не ги хванаха… Това приключение остави траен спомен в историята на първия ХАДЕС – беше си страшничко за тийнейджъри като нас.

Хадес

Каква част от тогавашните ви личности пренесохте през годините? И какво не успяхте да съхраните?

Тогавашният музикален ентусиазъм и мечтателството останаха и досега в някои от нас (например в мен и Павлин). Всички бяхме будни юноши, слушахме модерна сложна прогресивна музика и се влияехме от нея, интересувахме се от науки, астрономия и Космос, митология, загадки… Обичахме да фантазираме, да творим авторски неща – и сега го обичаме. С годините всеки от нас е минал по своему през трудностите на живота, но самия факт, че успяхме да се съберем отново след 22 години и да повторим успеха си от 80-те години говори ясно, че сме съхранили много от ценностите от младостта си.

Музикалните Ви търсения подкрепени ли са от професионална кариера в областта или си изкарвате хляба и по друг начин?

Аз разделям музикалните си занимания на две основни посоки: едната е занаятът (професионално печелене на пари с музика без претенции за стиловата насоченост), втората е хобито (всичките ми проекти – самостоятелни и с групи причислявам към него). Първото е храна за мен и семейството ми, а второто е храна за душата ми. От 1992 г. съм професионален музикант и не съм работил друго. Естествено се случва и от проекти,които харесвам да изкарвам добри пари (като например концертите ми с ФОБОС, Нелко Коларов, Орлин Горанов, Николо Коцев, Джо Лин Търнър, съвместната ми студийна работа с известни музиканти…).

Какъв процент от творческият Ви потенциал отдавате на група ХАДЕС, на авторския си проект с вашето име и на група VIRTUEL?

Гледам да намествам във времето и да съчетавам страничните си проекти с професията си. С ХАДЕС започнах от 2009 г. да работя по първия албум. Когато го завършихме през 2010–а вече бях планирал да започнем проекта „VirtueL I”, който завърших през 2011 г. Когато имам време се занинавам и със соловите си проекти под името „Konstantin Jambazov’s Otherwise”. Един от тях – албума “Jambonana” записах през 2010 г. – между “Hades – 2010” и “VirtueL I”. Предпочитам да се посветя на импулса на вдъхновението си час по-скоро след като се е появил, за да уловя момента. Отдавам еднакъв процент енергия на всичките си проекти – не ги деля на значими и незначими.

Разкажете ни повече за VIRTUEL!

VIRTUEL е проект от трима членове от бившата арт-прогресив група JEKYLL HYDE, в която участвах от 1994 до 1998 г. Това са Росен Ангелов (соло-вокал, текстописец, бас, китара, композиции), Николай Марков (клавир, китара, композиции, текстописец, бек вокал) и аз – Константин Джамбазов (китари, синтезатори, бас, композиции, соло и бек-вокал). VIRTUEL записа два студийни албума (2011, 2013 г.) в стил прогресив рок, арт симфони рок, мелъди рок. Първият албум бе издаден от английския независим лейбъл KC Records, а втория от японския лейбъл Orphictone – Koji Fukita. Интересното в проекта е, че е записан по интернет – без членовете на групата да се срещнат по време на записите. Причината е, че и тримата живеем на различни места по света – аз съм в България, Росен е в Англия, а Николай беше в САЩ (сега живее в Индонезия). Вторият албум на групата „Conception of Perception” беше обстойно представен от музикалния журналист Сергей Шишов в неговото авторско предаване „Картини от една изложба” по радио „Хоризонт”.

Хадес

Как се случи издаването на ТОТАЛ? Защо, за разлика от много други групи, те са успели да оставят записи? Къде в България може да бъде открит този диск?

С повечето от членовете на група ТОТАЛ от началото на 90-те бях загубил всякакъв контакт. Нямах никакви останали записи или видео от онова време и бях позабравил какво сме свирили изобщо. С певеца Юри Хинков, който е родом от Шумен и живее там не бях се виждал и чувал от повече от 13 години. Когато правихме концерт с Джо Лин Търнър и ФОБОС в Каварна през май 2013 г. случайно се срещнах с Юри, който беше в публиката. Попитах го дали пази някакви стари записи на ТОТАЛ и се оказа, че той има в себе си флашка с някакви стари мп3 от тогава. Взех я и прослушах записа. Оказа се, че има много ценни неща. Подновихме контакта с Юри и постепенно се откриха всички магнетофонни записи на писти, които много старателно бяхме правили през 1990 г. в студиото на Д-Р ДУЛИТЪЛ. С малко дигитална обработка успях да подобря качеството на записите. Юри беше успял да съхрани и видео материали на ТОТАЛ от излъчванията ни по телевизията, които качих в Youtube.

През лятото на 2013 г. моят приятел Коджи Фукита от Orphictone беше дошъл във Варна и аз му пуснах старите записи на ТОТАЛ. Той много ги хареса и ми предложи да ги издаде. Така стана всичко.

В България този диск може да закупите от магазин „Дюкян Меломан” в София. (Специалното японско издание е налично в meloman-bg.com на стандартна цена за внос от там. – б. а.)  Предстои издаването на още един диск на ТОТАЛ през тази година, защото намерихме още неиздаден материал.

Не е ли време многобройните ви проекти и реализирани записи да намерят своя по-пряк път до публиката?

Правя каквото мога по въпроса. Аз не съм медийно известен и комерсиален артист и това носи своите последствия. Но който има интерес към моето творчество намира начин да се сдобие с него. А който не може да го направи, а има желание нека ми пише във Facebook, или на моя Youtube канал – „Konstantin Jambazov”.

Реализацията на живо на моите проекти е доста трудна работа. Материалът е сложен, трябва дълга подготовка и отдадени можещи музиканти, които трябва да бъдат обезпечени. Интересът тук не е толкова голям, за да си струва опитите да го направя – изисква също така доста време и финансова подкрепа.

В какви други групи и проекти участват и останалите членове на група ХАДЕС?

Павлин Нейчев е пял с група УРАН 235 и група ХОРН през 1988 г. за около 3 месеца малко преди първото разпадане на ХАДЕС. По-късно е бил в доста локални варненски групи – последните са HAMMERHEAD и HERRETTIC. В момента има предложение да участва в трибют на SLAYER.

Клавиристът Андрей  Кулешов е свирил в групата на Димитър Стоянов FUTURE MEMORIES  и дълго време в прогресив групата от Добрич ETERNAL SCENE до разпадането й през 2012 г.

Старият басист на ХАДЕС Юлиан Колев свири една година с група ЛУЦИФЕР (1991), една година с група Д-Р ДУЛИТЪЛ (1992) и една година с група ТОТАЛ (1993).

Новият басист на ХАДЕС Димитър Стоянов е свирил на различни инструменти в много групи от 25 години насам. Последните му по-известни групи са ARSENIC (там е барабанист), FUTURE MEMORIES  (там е басист и певец) и HEADMASTER (отново барабанист заедно с Димитър Милев  – китаристът на ОДЕСОС).

Барабанистът Мирослав Славов е свирил в миналото с група УРАН 235 ( 1991), наскоро е свирил за малко с REVISION, а от 2010 г. досега е член на група IL PASARO (с която имат редица участия в страната и чужбина, издадени авторски албуми и им предстои да издадат нов диск наскоро).

Регулярно издавате на всеки две години. Ще запазите ли темпото? Кога да очакваме нов албум?

Когато имаме време да се посветим на правене и записване на нови песни го правим – всичко зависи от страничните ни ангажименти. Засега се случи да издаваме през две години – ако можем, ще спазим темпото. Творческа фантазия не ни липсва – но тя не е достатъчна за да издаваме. Обстоятелствата около музиката често забавят нещата.

Ще се променя ли стила ви след промените в състава? И как го определяте самите вие?

Стилът ни се обновява, но в основата си остава в същото направление. Стилистиката, която гоним от самото начало досега е олдскул спийд-траш метъл с осъвременено звучене, метъл-прогресив инструментални дялове и дет-вокали, съчетани с пауър мелодичност в пеенето. Новите музиканти в групата дообогатяват цветността на стила – ХАДЕС.

Според мен, изявите ви за сега са скромни. Планирате ли турне или англоезично издание и изяви в чужбина?

Турнето е задължаващ ангажимент, свързан с финансова подкрепа и много стройна организация. Трябва сериозно да бъде обмислено, за да не бъде загуба на време и средства. Но звучи добре като идея – ще помислим… Изявите ни са скромни, защото намираме за безмислено да участваме в какви да е концерти. Сред многото полу-професионални клубни изяви, мото-събори и скалъпени фестивали само на база ентусиазъм има много места, където не ни е мястото. Лично аз предпочитам да свирим на живо по-малко, но по-качествено.. Има предложения и за концерти извън страната, но ще видим… Някои от по-известните наши песни отдавна са записани на английски – въпрос на време и нужда е да издадем на английски – засега не се е налагало.

Какво не успяхте да довършите през 2014 г.? Какво планирате за 2015?

С ХАДЕС през 2014-а набрахме силна инерция за много кратко време благодарение на двамата нови музиканти в групата. Басистът Димитър замина да пътува за 4 месеца извън страната – това временно спря дейността ни, но март продължаваме с нови сили!

Ако сме пропуснали да ви попитаме за нещо, моля добавете го!

Не ме питахте дали обичам ХАДЕС… Да, обичам бандата!!!

Последни думи, посланието ви, пожелания към вас самите и към читателите!

На читателите пожелавам да запазят за цял живот фен-ството в кръвта си (ако могат, защото това е стимул и начин на живот).

На себе си и ХАДЕС пожелавам още много концерти и албуми – защото това, което хората са чули от нас съвсем не е всичко, с което можем да ги изненадаме приятно.

Последните ми думи са: Слушайте музиката, която обичате – това е начин да израстнете духовно.

Интервюто подготви: Rock Thrashler
Снимки: ХАДЕС

Хадес – Времето

Хадес

Хадес

Хадес

Хадес

Хадес

Хадес

Хадес

Хадес

Хадес

Хадес