„В резултат на високия „документален“ ценз хората с червени ленти в залата бяха значително повече от хората без червени ленти.“ – Откъс от репортаж за концертите на група ЗЕМЛЯНИ в зала „Христо Ботев“, София от списание „Ритъм“, бр. 1, 1988 г.

Целият абзац на мотото (за гостуването на ЗЕМЛЯНЕ)

Рок културата и в частност метъл културата, придобива такива мащаби в края на 80-те в соц. лагера, че официалните комунистически власти не могат да й се противопоставят със стария девиз за идеологическа диверсия. През 1987 г. изтъкнат руски диригент каза пред Българската Телевизия, че METALLICA, MEGADETH и ANTHRAX са съвременната класика! (Помислих, че получавам халюцинации…) В Съветския съюз, комунистическата партия решава да погълне този феномен, за да не я погълне той и редица руски и други съюзни групи излизат на светло. Край Москва, музикална къща „Мелодия“ строи така наречения „Експериментален завод“, където ще бъдат пресовани първите официални плочи на руските метъл групи АРИЯ, КРУИЗ, ЧËРНЫЙ КОФЕ, МАСТЕР, АВГУСТ, ТЯЖËЛЫЙ ДЕНЬ и др. Заводът се оказа много сполучлив и силата на звука на новите руски плочи беше чувствително по-висок от на всички други. Едно музикално магазинче, находящо се на площад „Славейков“ в София правеше най-много поръчки на тези издания и рок и метъл маниаците редовно наминавахме оттам за ценни придобивки.

Първите метъл издания на Мелодия

Секретна директива на КПСС (Комунистическата партия на Съветския съюз) от същата – 87 г., позволява на всяка държава от сферата си на влияние, да излъчи една официална метъл формация, чиито текстове строго да се контролират. (Някой път ще направим разбор и на тези банди.) България лансира новото лице на група ИМПУЛС и ги изпраща на метъл фестивал в Белгия. (Това пък е една друга история, за която ще ви разкажа някой път…) Реакционните сили в ДС (Държавна сигурност), комсомолските организации и журналистическите отдели, свикнали с дългогодишното репресивно отношение към тази музика, трудно се пренастройваха към новата вълна в политиката. Уклона към тероризиране на младежи и не само на младежи се изпълняваше с желание и хъс от детски възпитатели до висши милиционери и нагоре. Това е причината мòтото на репортажа да е този цитат – да ви подскажа в какво настроение на властта се провеждаха рок събитията!?!

Настъпи 1988 г., но Горбачов още не беше изпял „Give Peace A Chance“ на John Lennon на световна конференция по разоръжаване, поради което у нас още съдеха ученици от английската гимназия в София за диверсионна дейност – слушане на музика… (И за това ще ви разказвам друг път…) Дори концерт на поп-рок авторите на съветския химн на космонавтиката е удавен в присъствие на репресивни структури. Руските метъл групи тръгват на турнета с първите си официални издания. Апропо, една година преди комсомолската редакция „Народна младеж“ да стартира издаването на списание „Ритъм“ у нас през януари 1988 г., в Москва започва да излиза музикалното списание „Ритм“!!!

Брой 1 на списание Ритъм, 1988 г.

I

През септември месец 1988 г. група КРУИЗ идва в България за да осъществи турне. Идва с ферибота от Одеса и свири във Варна още на 22-ри септември. Тяхният четвърти албум се казва „Круиз – 1“!!! Това е първият им метъл албум… Много от феновете притежаваме плочата и смятахме, че наистина това е първия албум на руснаците. Но те още от 1980 г. подрънкват лежерен рочец на ръба на идейната диверсия. Скромно и тихомълком тече рекламата на концерта им в София на 26-ти септември в зала Универсиада. Светлата дървена облицовка и зеления балатум са вече традиционен декор за рок-концерти. Началният час е 20:00, но подготовката малко закъснява. Около 3500 човека влизат в залата при засилено милиционерско присъствие. Трибуните са доста напълнени, защото към празното пространство пред сцената има нещо като пропусквателен режим, организиран също от Народната милиция. Допускат ме по визуална преценка – 45 килограмов, задоволително подстриган ученик с карирана ризка – държавна конфекция. На три метра от самата сцена е разположено метално заграждение, обхващащо и зоната на страничните входове.

Круиз – 1 `87

Лампите гаснат на вълни и в мрака прозвучава фрагмент от интродукцията на албума. Валери Гаина (китара, вокали), Фьодор Василиев (бас) и Сергей Ефимов (барабани) – хората записали най-твърдия албум на КРУИЗ и до ден днешен, са пред нас. (Сега всички те са извън групата.) Усмивки и кратко приветствие предхождат мощното звучене, което следва. Първите няколко песни са от новия албум. После продължават и с песни, които чувам за първи път. Толкова агресивен звук слушаме на живо за пръв път. Толкова агресивен метален имидж виждаме за пръв път на сцена. Традиционно за онова време, групата се осветява от три мощни прожектора с оператори, разположени над последния ред на трибуните. Плътен гирлянд от униформени свързва тримата оператори и стените на залата. Не липсват и другите ефекти за рок концерт. Валери Гаина – човекът, който олицетворяваше руският метъл, бе с рокерия, цялата обсипана в пирамидки. Дори ИМПУЛС все още нямаха фотосите си с подобни облекла. Някои се опитваме да припяваме със скоропоговорките на триото.

Билет за концерта на КРУИЗ

Пред металните ограждения кордона от милиционери вече е плътен. Пробивам си път до предната линия. Ако феновете, които са се подпряли на огражденията куфеят, тутакси получаваха удари с палки. Бой се прилагаше и ако задните редици притиснат хората напред. Получил „необходимата“ доза удари по главата и пръстите, се оттеглям по-назад, а моето място се попълва от следващата смяна. Въпреки всичко, енергията е главозамайваща и спектакъла – разкошен. Назад сред феновете се разхождат и хора със странно оголени вратове и шалварести кройки на панталоните, които изпитателно се взират в лицата ни. Не липсват и униформени. Макар, че милиционерите зад огражденията са видимо изнервени, забавлението намира личния си пулс и е постигнато равновесие между радостта ни и раздразнението на сътрудниците…

…Докато вокалиста не реши да подари якето си на някой от публиката! Рокерията с пирамиди падно в най-разпалената част на тълпата, когато сериозно количество милиция изпълни равната част на залата. Головратите сътрудници блокираха изходите. Палки свободно свистяха в мрака между хората, докато якето не попадна при униформените. В настъпилата суматоха, групата прекъсна за момент изпълнението си. Операцията, обаче, бе проведена ювелирно: Приятели, които гледаха концерта от трибуните казаха, че нищо от боя и суматохата не са забелязали. Пък и боя по рок концертите в това време бе почти задължителна част от програмата.

„Крутится волчок“81, „Послушай, человек“82 и първия англоезичен best of 88 албуми на Круиз

След това напрежението сякаш спадна. Униформените зад огражденията се дръпнаха малко назад и прибраха палките. Във втората част на концерта, дойде ред на незаписания хит „Водка“. На припевите гласовете на феновете и на хората със шалварести панталони се сляха! След „Рок навсегда“, „Не падай духом“ и други по-ранни песни, КРУИЗ довършиха с най-ефектните си и твърди нови парчета. До края на двучасовото шоу успяхме да извлечем максималното количество удоволствие, което бе възможно. Скандиранията „Кру-из, кру-из!“ бяха оглушителни, но след поклона на триото лампите светнаха и милицията оформи живи коридори към правилните посоки.

~

Българското турне на КРУИЗ е било с десетки дати! Водени са да свирят по читалища на запустяли села. Рекордът им е концерта в хижа без ток, където са единствените посетители!!! (Данните са от тяхно интервю за руската телевизия.) Съветниците от ДС на Дирекция „Музика“ са преценили, че опасното явление може да се контролира по някакъв начин. Ясното съзнание за демографския срив у властта е причина да се подготвят пътуващите културни програми, които обикаляха провинциалните краища на страната с разни мероприятия, част от които стана и рок музиката. Руската група, като предвесник на „западнопоклонните предатели“, бе подложена на най-дърварския експеримент в тези културни напъни на комунизма, които за кратко време щяха да родят: Младежкия рок-фестивал в Мичурин; Рок панорама Видин; Конкурс за авторска песен – Толбухин; Празник с Ритъм в Троян и др.

Rock Thrashler
TOS004/RTH 005
26.09.1988 г.
Зала „Универсиада“, София