Начало » Българска сцена » Тридневна одисея през десетилетията (ЕТАЛОН, ЕПИЗОД, ВАСИЛ БЕЛЕЖКОВ)

Тридневна одисея през десетилетията (ЕТАЛОН, ЕПИЗОД, ВАСИЛ БЕЛЕЖКОВ)

Сезон на синтеза,
ЕПИЗОД от видео-житието.

Встъпление

Творчеството на ЕПИЗОД вече е добило такива размери и всеобхватност, че може да стане предмет на научна дисертация. Различните им периоди си имат своите почитатели и хулители, но важното е, че тази група е още жива! Жива е не само като физическо оцеляване, а като идейно и музикално развитие. Като музика, която може да предложи на различните си фенове така, че да ги образова и осведоми повече. Наричам актуалния етап в развитието на ЕПИЗОД „Сезон на синтеза”, защото групата обединява различните си влияния, припознава ги като свои, прегръща ги отново и сякаш прекратява онази препирня за значението или доминацията на различните им други музикално-философски периоди. Лекува нашата еволюционна (По своята същност…) етническа заложба да се противопоставяме един на друг.

Групата вече реализира няколко концерта с участието на първия си вокалист – Димитър Аргиров, преминали при значителен интерес и бе решила да запечата на видео това свое амплоа, с две обособени части: Инквизицията и Възраждането. Узряването на една такава идея носеше както сладкия предвкус от тоталното завръщане на младостта на ЕПИЗОД и феновете им, така и утвърждаване на родолюбското им творчество, като неразделна част от една цялостна социална позиция, която момчетата са носили винаги в себе си, независимо от формите си на изразяване. Видео, обещаващо обобщение, каквото имат други тяхни визуални продукти излизали през годините или все още скрити по тайните долапи…

Интро

Случайно или не, на 4 юни се проведе концерта по случай деветгодишнината от създаването на група ЕТАЛОН. Както мнозина знаят, създателят й – китаристът Драгомир Драганов, дълги години бе свързан с творчеството на ЕПИЗОД и бе основен композитор там. За него Симеон Христов (Отче Мони – b. в ЕПИЗОД) все още казва в лични разговори: „Добър приятел, който много ми е помагал през годините.” За това първо ще ви разкажа някои неща от 1996 г., а след това и за концерта на ЕТАЛОН.

Преломна за България бе 1996 г.! Мизерията бе толкова осезаема, че хората озверяваха в добрия или лошия смисъл на тази дума, според собствения си характер. В това бурно време ЕПИЗОД завършваха последните щрихи от френско-поетичния си период и едновременно с това полагаха основите на патриотичното си творчество с идеята, да ползват стихове на български поети. Видео с концертен спектакъл на мизерията и новогодишен пърформанс на бедняшката Коледа около храм-паметника Св. Александър Невски, чака да бъде извадено за поколенията… Освен всичко друго, отново търсеха нов вокалист. Скромният ви списчик бе един от кандидатите за позицията, защото в онези години се справяше и с нечовешките фалцети на Димитър Аргиров и с ниските харшове на Мирослав Гълъбов (От албума „Мъртвец сред мъртъвци”). Поради това, може да повдигне тежката завеса на гробовната репетиционна от онова време, за да ви разкаже някои смислени неща от периода.

Още преди да бе реализирал един изцяло свой авторски албум като музика и текстове на ЕПИЗОД, вдъхновен от стихосбирките „Малкото…” и „Голямото завещание” на Франсоа Вийон, китаристът Драгомир Драганов се бе отдал на съвместно творчество в групата по двата различни проекта – френския и българския. Списчикът ви репетираше „френските” композиции, много подобни и наследяващи дебютния албум на групата „Молете се”. За другия проект, който в последствие надделя, той още не подозираше… Тези „френски” песни, все пак видяха бял свят в албума от 2003 г. „Дошло е време” в един попроменен вариант. Но моите творчески пътища отдавна се бяха разделили с ЕПИЗОД… Важното е, че във времето, когато всички сочеха бавно деградиращата диктатура, за да оправдават липсата на творчески потенциал и личните си неудачи, ЕПИЗОД с Драго Драганов работеха върху три свои идейни проекта, които, макар и не веднага, се реализираха във времето!

Защо ви разказвам всичко това? Защото искам да ви покажа, че фигурата на шестструнника Драгомир Драганов обединява във себе си и ранния период и патриотичното творчество на основните ни герои. А група ЕТАЛОН е идеен наследник именно на онзи ЕПИЗОД, който стоеше на кръстопът в онова отминало и разпътно време! Идея, която продължава да е жива днес и да дава своите плодове.

~ * * * ~

Макар че ако искате да слушате ЕТАЛОН, това най-често може да се случи в клуб „3 уши”, поради известни нам обстоятелства, феновете на групата не ги бяха виждали в действие от година и четири месеца. Може би, заради това или пък заради общите качества на бандата, малкото уютно клубче бе доста пълно, а продължаващите да прииждат гости отложиха началото на концерта с двадесетина минути.

Към 22:20 ч. категоричните рифове на „Отново съм тук” ни прегръщат с онази запазена марка heavy metal, която ни е белязала, защото отразява времето на буйните ни страсти в борбата за справедлив живот. Драго & Co. коват своята музика с категоричността на хора, които знаят какво точно искат да постигат чрез творчеството си, без да се влияят от модни течения и мимолетните злободневки на битовизма. Сетът им е обилно разреден с класически hard`n`heavy класики, чието звучене се е превърнало в знаково за феновете. Авторските парчета и кавърите се съчетават в една съвършена комбинация от творчество и забавление. Освен знаковата рифовка, песните се изпълняват с прецизни вокали и мъжкарски бекове, отразяващи философията на ЕТАЛОН. Всичко това, под математическото разграфяване на времето от Стича (Стоян Петров – dr., ex-ЕПИЗОД, еx-VELVET PROJECT, ex-THE A.X.E. PROJECT, ERIDAN). Почетените класики са на BLACK SABBATH, DEEP PURPLE, WHITESNAKE, JUDAS PRIEST, IRON MAIDEN, DIO и някои други. За мен кавърите идват малко в повече от необходимото, но съдейки по реакциите на останалите фенове, те са съвсем на място!

ЕТАЛОН имат авторско творчество от над два часа музика, „заключена” в двата им албума, колкото бе и времетраенето на целия им концерт. За деветата си годишнина, те отразяват творчеството си в едва седем свои песни, детерминирани от рамката на първото и последното парче от дебютния си албум. След бърз METALLICA-MOTORHEAD трибют „Никога на колене” се явява заключителната декларация на бандата по отношение на авторството си. Феновете, обаче, не сме готови да се разделим тъй скоропостижно с тях и скандиранията „Еталон!” и „Още!” връщат момчетата за едно финално избухване с „Walk” на PANTERA. Половин час след полунощ си правим обща снимка с бандата за довиждане. Усещам още жажда за песните на ЕТАЛОН.

Еталон

Епизод в две части

Решението на ЕПИЗОД да реализират видео, което да включва Димитър Аргиров се обосноваваше с историческия реванш, това да се случи с класическия глас от най-ранния период на бандата. Сякаш щяхме да пътуваме през времето и да видим отново или пък за пръв път онези незабравими, за които са ги гледали, спектакли, пълни с младежко бунтарство и откривателски дух за визуално представяне на метъл музиката! В анонса на събитието се обещаваше и легендарните палачи отново да заплашат нашите еретични души, както го правеха в края на 80-те и началото на 90-те.

Макар и доста просторен, City Stage Club ми се струваше, че няма да може да побере всички желаещи да видят такова събитие на 5 юни. Трепетното ми притеснение угасна чак когато влезнах в доста свободния клуб. Предвиждането ми за любопитни многобройни тълпи не се бе сбъднало и вътре срещнах почти само хора, с които дълго време сме обсъждали ранното творчество на ЕПИЗОД и неговата непреходна стойност. Примамливият дръвник с топор, забит в него, бе само отсянка на декорите на едновремешните концерти на бандата, които започваха с „Добре дошли на оня свят, грешници!”

Когато на сцената се появи Смъртта с косата, часовникът рязко се върна десетилетия назад. Днес на някои може и да им се струва изхабена тази идея, но при появяването ѝ, успоредно със световните тенденции и за пръв път в България, тя остави неизличим отпечатък върху метъл съсловието. „На оня свят” от първия албум на групата се преживява като еуфория! Песента „За прошка моля всички аз” от албума „Мъртвец сред мъртъвци” 1993, макар и презаписвана за албума „Моята молитва” 2012, поне аз, чувам за пръв път на живо. Тук сетивата ми се пробуждат за констатацията, че самата постановка на пеене на Димитър Аргиров не се стреми към онова напрегнато, почти фалцетно изпълнение, каквото той артикулираше в края на 80-те! А самотната китара на Васил Бележков е твърде джентълменски пипната, за да покрива падащите като чукове тежки рифове на Мирослав Гълъбов или съсредоточения сух метализъм на Драгомир Драганов. Изобщо и втората китара много липсва на тези песни. Следват две парчета от „разпътния френски период” на ЕПИЗОД, които по-късно попаднаха в различни албуми на класиците. „Чака ни поп” от „Дошло е време” 2003 и „Да нямам ядове” от „Народът на Дуло” 2010, много фенове дори не ги разпознават като стари парчета, каквито, всъщност, са! Тяхното концертно изпълнение е голяма рядкост. Най-закачливите песни от албума „Молете се” 1992 завладяват с ентусиазъм заклетите фенове на ранното творчество на момчетата. Пее се масово с групата, но вокалистът им ги интерпретира доста по-ниско и овладяно от някога.

Проповедта на Отец Мони (b.), който от дълги години е и гръбнакът на формацията, този път представлява откровение. Тъй като грешните ни души не се трогвали от заканите му да сме благочестиви, че даже сме се и радвали на падението си, той ни благослови като за последно и се „разпопи”, сваляйки расото на сцена. Идейният носител на групата изрази и благодарността си към читалище „Емил Шекерджийски”, което празнува, с леко закъснние, своята 100-годишнина и в което ЕПИЗОД репетират от самото си създаване. 33-годишното сътрудничество между група и читалище се оказва световен феномен! Следваше епизодската „Черна овца” – „Молете се”. Доста различен вариант от оригинала, като пеене и китари. Наблюдавахме това едновременно старо и ново превъплъщение на ЕПИЗОД с известна критичност. Така наблюдавахме в края на 1996 г. и началото на 1997 г. първите три концерта с вокалиста Емил Чендов, чието представяне се колебаеше между стария и новия патриотичен репертоар – между собствената си неувереност и ролята „в обувките” на Димитър Аргиров, с подрастващото си киче… Същото киче, каквото е характерно за съвременния Аргиров…

Ревнахме за бис със стария певец! Скандирания „О.Ч.З.!” огласиха клуба. Без да прави пауза, групата продължи със следващия си сет. Едва седемте песни (Колкото авторски изпълниха и ЕТАЛОН!!!), представени за половин час, бяха твърде малко за анонсите, които ЕПИЗОД пуснаха преди този емблематичен концерт.

~ * * * ~

Пикселираното старо лого на групата се сменя с новото, подготвено с висока резолюция за дигиталния сценичен панел на куба. Без да се бави, Емил Чендов подхваща „Старият войн”, свързвайки го с „Крум”. 80% от предните редици на публиката се сменят, но има и ценители на целокупния ЕПИЗОД! Рокерското съсловие измества част от хората с гръбчета на групи. Мощни мъжки гласове пеят припевите заедно с групата и са готови да се включат с бек-вокали, но титулярът охлажда страстите, като казва че ще е много трудно за целите на записа да даде микрофона в пубиката. „Моите песни” завършва с изящна аутродукция, композирана за класическа китара по мотиви от песента, в изпълнение на Васил Бележков.

За щастие на всички, изпълненията на Димитър Аргиров не са приключили и той е поканен на сцената за песента „Молитва”. Двамата вокалисти си спретват един дует на македонската класика „Ако умра ил загина”, където Аргиров блесва с другото си амплоа – на народен певец, но и Чендов не пада като класа пред партньора си! След още две песни, по време на които отнемат твърде много време настройките по безжичните връзки, басът се сдобива с кабел. Явно говорим за технологията на записа, защото в клуба звукът е с висококачествени параметри.

Патриотичният репертоар на ЕПИЗОД има вече изградени свои жалони. Има много обичани песни, които винаги ще докосват феновете дълбоко. Същевременно вече натрупаха и доста албуми – доста репертоар, с който могат да разнообразяват концертите си. Най-обичаните класики се зареждат една след друга във финалната част на изпълнението и емоционални искри прехвърчат между публика и изпълнители. На последната песен, двамата вокалисти отново са дует за едни „Хайдути”. Не, не ги пускаме! Бисът е една полуакустична версия на „Тука се родих”, където барабанистът Христо Гьошарков акомпанира с дайре. Петнадесет минути след полунощ се извива опашка пред мърч-зоната, разположена на самата сцена, където китаристът задоволява търсенето на продукти, предлагани от групата.

Сетлист ЕПИЗОД :

Първа част „Инквизицията”

01. На оня свят
02. За прошка моля всички аз
03. Чака ни поп
04. Да нямам ядове
05. Дебелата Марго
06. Да пържим завистливите езици
07. Молете се

Втора част „Възраждането”

08. Старият войн >
09. Крум
10. Аспарух
11. Калоян
12. Цар Иван Шишман
13. Моите песни
14. Молитва
15. Ако умра ил загина
16. Бащин съвет
17. Война
18. На прощаване
19. Кочо
20. Левски
21. Майце си
22. Паисий
23. Хаджи Димитър
24. Последен марш
25. О, Шипка!
26. Батак
27. Хайдути

Бис:

28. Тука се родих

Аутро

След знаковия концерт много от феновете се сдобиха с новата детска книжка-учебник за неравноделните времена в българския фолклор на китариста на ЕПИЗОД. Но нейната официална премиера предстоеше на 6 юни, в рамките на Sofia Guitar Festival, където Васил Бележков щеше да я представи чрез кратък соло концерт.

Първото софийско читалище, което стана епоха в историята на българските рок-концерти, някога носеше името на комунистическия сатрап Веселин Андреев. Още януари месец 1990 г. то бе прекръстено на „Нова концертна зала”, и с избухването на демократичните промени, всеки месец един или повече понеделници бяха посветен на концерт на някоя от рок групите ни. Това, всеки месец някъде да има рок концерти, бе невиждана слободия в онова уж променено, но все още милиционерско време! Тази локация, близо да Централна гара, с условията, които предлагаше, приюти едни от най-знаковите и сполучливи рок концертни спектакли в периода: 1989 – 1991, за които мога да ви разказвам… Днес, това място е възстановило названието си Народно читалище „Цар Борис III – 1928”. И макар от доста години там да не се е чувал тътенът на рока, то бе домакин на Sofia Guitar Festival.

Самата зала на читалището е разположена в основите на стара сграда. Тържествено широко стълбище води надолу към „преизподнята” на фоайе с тежка каменна мозайка, която в миг ми върна спомените за многото ми посещения в миналото на това място. Влизайки през тежките дървени врати, ме лъхва отчетлива миризма на мазе с мухъл. Същата миризма, която ме е обгръщала преди 30 г., когато на нетърпеливи тълпи се скупчвахме, за да слушаме музиката на свободата там! Миришеше на концерт. Спомних си ярко за най-добрия концерт на КОНКУРЕНТ, първите разпродадени рок концерти в България – на ТРОТИЛ, строго-металната публика на ранните концерти на ПОДУЕНЕ БЛУС БЕНД, mosh избухването на АКЦЕНТ и още много други! Старите сгради нямат хидроизолация, но бих посетил това място дори само за да вдъхна от атмосферата му – благородните спори на ъндърграунда…

Светлата, частично обновена и спретната зала контрастираше с вида си на ароматите във въздуха, за обикновените посетители. Нашият главен герой – китаристът Васил Бележков, е бил на твърде крехка възраст, за да споделя моите вълнения, но тази зала, всъщност, много му отива! В ранния следобед, акустичната китара кротко седи на сцената, а малцината зрители очакваме изпълнението в пълна тишина. Спретнато конферансие представя изпълнителя, като забележителен фолклорист, който пише музика за китара, тамбура и оркестри.

Излизайки на сцената, Васил Бележков ни обясни философията на книжката си, каквато е описана в предговора ѝ: Високото равнище на музикалната мисъл и инструментализъм в България, сякаш, започва да губи афтентичния си усет за собствената музика. И този учебник (Детски по своя замисъл…), ни връща към себе си. Преди всяка от композициите също имаше предисловие, за размера, техниките на свирене и областта, където е най-често използван – неща, които също са написани в изданието, към всяка от пиесите! Несравнимо е удоволствието, след кратката философско-етнографска обосновка, да може човек да чуе самата музика, излезла изпод пръстите на маестро, като г-н. Бележков! Да усетиш живото наследство в един педагогически по структурата си концерт. Ушите ти да подложат на анализ собствения ти усет за музика…

Китаристът на ЕПИЗОД изсвири десетте композиции от помагалото със своя уравновесен стил на интерпретиране. Просвещенският му поглед върху материята, сякаш, ни караше да ръкопляскаме сдържано и … легато! Говорим за ученическо помагало, но всъщност става дума за способности на не какви да е деца! Доста китаристи от родните метър банди би им било полезно да се опитат да „хванат” някои от пиесите и това би разширило погледа им върху възможностите за развитие, както би и поизкълчило някой пръст!!! И ако отбягват фолклорните форми по липса на симпатия, все пак ще ви кажа, под секрет, че неравноделните размери 8/8 и 11/8 са си чист метализъм! Особено в пиесите на Васил Бележков.

Краткото 45-минутно представяне бе свръхинформативно, за хора които се интересуват от материята, и същевременно ненатоварващо. Взех си тънкото детско книжле, но не като сувенир от ЕПИЗОД, чиито песни вече са се вмъкнали и по общообразователните читанки (Не без заслугите на Васил Бележков!), а като ценна придобивка в общокултурен план, където лекциите написани в записките ми от събитието са побрани в по-подреден и пълен вид. Видеа с пиесите, изсвирени от автора им, вече могат да бъдат открити в свободното интернет пространство.

Сетлист / размер / най-известна песен / област:

01. „Паяче” / 5/8 / Пайдушко хоро / Северняшка област
02. „Игривото зайче” / 7/8(2+2+3) / Ръченица / Повсеместно
03. „Мечо през гора вървеше” / 7/8(3+2+2) / „Море сокол пие” / Юго-западна област
04. „Д-р Кълвач” / 8/8(3+2+3) / Доспатско хоро / Пиринско-родопски край
05. „Светулки” / 9/8(2+2+2+3) / Дайчово хоро / Добруджа
06. „Рибка” / 9/8(2+3+2+2) / Грънчарско хоро / Северняшка област
07. „Ежковата риза” / 11/8(2+2+3+2+2) / Копаница / Шопско
08. „Орлово гнездо” / 12/8(3+2+2+2+3) / Танц Испайче / Пиринско
09. „Дъждовник” / 13/8(2+2+2+3+2+2) / Криво хоро / Тракия
10. „Катеричка” / 15/8(2+2+2+2+3+2+2) / Хоро Бучимиш / Средногорие