The Other Side

Начало » Новини » Медии » “Truth” от Jeff Beck в “Картини от една изложба”

“Truth” от Jeff Beck в “Картини от една изложба”

Telegram канал на The Other Side

Концертът на FLESHGOD APOCALYPSE и EX DEO в София се мести за 2021 г.

Последни публикации

Категории

Архив

TIAMAT в София на 29 октомври 2021 г.


Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Truth” от Jeff Beck. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Преди известно време, докато вървеше предаването ни за блус легендите Albert King и Stevie Ray Vaughan, на редакционния телефон ни се обади г-н Иван Николов от Лесковец с предложението да представим китариста Jeff Beck и затова сега се насочихме към негов албум, в който блусът да личи по-ярко.

Към края на 60-те години на миналия век Jeff Beck се нарежда сред водещите британски китаристи, замествайки Eric Clapton в YARDBIRDS през 1965 г., където остава година и половина, и свири заедно с Jimmy Page. След това издава два сингъла с поп музика („Tallyman“ и „Hi-Ho Silver Lining“), които стават хитове.

През 1968 г. той замисля нов проект, а това е годината, когато се появяват „Electric Ladyland“ на Jimi Hendrix, „Wheels of Fire“ на Cream, „Tons of Sobs“ на FREE, „Beggars Banquet“ на ROLLING STONES и най-вече „White Album“ на BEATLES, време на подем в търсенията на нов изказ, благоприятна почва за дръзките и различните. Jeff Beck заявява:

„Просто исках да направя убийствени heavy-heavy-heavy неща, чорапи от цимент да се стичат от двете ми страни и затова събрах страхотна блус група с фронтмен певеца Rod Stewart.“

Но не само Rod Stewart краси дебютния му солов албум “Truth” („Истина“). Сред участниците откриваме Ronnie Wood на бас китарата (по-късно го виждаме в ROLLING STONES), Jimmy Page и John Paul Jones от LED ZEPPELIN, както и Keith Moon от групата WHO.

Jeff Beck - Truth

Jeff Beck – Truth

Записите започват на 14 май 1968 г. в студиото Abbey Road, като в албума включват 10 композиции, 2 от които са инструментални пиеси. Основно това са кавъри: „Ol’ Man River“ от Jerome Kern, „Greensleeves“ от времето на Тюдорите в Англия, „Morning Dew“ на Bonnie Dobson, станала хит през 1966 г. в изпълнението на Tim Rose. Beck отдава дължимото на две от Chicago blues легендите в песните на Willie Dixon във версията на Muddy Waters за „You Shook Me“, и на Howlin’ Wolf с „I Ain’t Superstitious“. Наред с това в албума има 3 оригинални творби с псевдонима Jeffrey Rod, измислен от Beck и Stewart, на практика преработка на блус изпълненията „Let Me Love You“ от Buddy Guy; „Rock My Plimsoul“ с влиянието от „Rock Me Baby“ на B.B. King; и „Blues Deluxe“, подобна на друга песен от B.B. King – „Gambler’s Blues“. Инструменталната „Beck’s Bolero“ с автор Jimmy Page единствено прави изключение, защото е записана по-рано, през 1966 г., и тук е леко преработена.

С този репертоар Jeff Beck успява едновременно както да се придържа към блус традициите, така и да разшири техните граници. Ние чуваме вълнуваща смес от Heavy Blues Rock и класика, с която проправя пътя към Hard Rock-а и мнозина го сочат като предвестник на онова, което по-късно ще се превърне в Heavy Metal. Дебютният албум на LED ZEPPELIN всъщност е след близо половин година в същата стилистика.

Това новаторство обаче идва в повече на продуцента Mickie Most, който задържа подписването на договора и издаването на албума, защото е очаквал подобие на поп хитовете от предната година. Тогава се включва мениджърът Peter Grant, чийто замисъл е доста необичаен – предлага на групата, която е абсолютно неизвестна, веднага да замине за САЩ и да свири пред публика. На 14 и 15 юни в залата Fillmore East в Ню Йорк Jeff Beck прекрачва прага и преминава от класата на добър китарист към велик китарист. Нещо подобно знаем с групата WHO и Jimi Hendrix на Monterey; Alvin Lee на Woodstock; BEATLES в шоуто на Ed Sullivan.

На следващия ден вестник „Ню Йорк Таймс“ публикува отзив с оценка за зашеметяващото въздействие от изпълнението на групата на Jeff Beck. Без да се бави, Peter Grant препраща рецензията към Epic Records и те веднага предлагат да се подпише договор за издаването на албума, което се състои на 1 август 1968 г.

Албумът “Truth” („Истина“) за времето си е почти толкова революционен и влиятелен, както първите албуми на BEATLES, ROLLING STONES и WHO, и сочи посоката, в която по това време се развиват също така CREAM и Jimi Hendrix. Ще го чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 2 май, след новините от 21:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Enter your email address to follow this blog and receive notifications of new posts by email.

Join 172 other followers

ATHEIST, CADAVER, SVART CROWN и FROM HELL в София

PARADISE LOST в София на 1 декември 2021 г.

NO MORE MANY MORE представят втория си албум „Не и този път“ на живо

Статистика

  • 554 346 hits
%d блогъра харесват това: