Начало » Българска сцена » BLACK STONE CHERRY: Американска диалектика на новия бял блус

BLACK STONE CHERRY: Американска диалектика на новия бял блус

Дойде време сравнително редките европейски обиколки на BLACK STONE CHERRY да придобият и по-източни акценти. Както се оказа, имало е нужда да наминат, макар и да не събраха многохилядни тълпи.

Сякаш току що бяха отминали поредицата клубни концерти, с които SEVI представиха новия си албум по един впечатляващ като продукция начин из родината, когато им се падна да бъдат оценявани в сравнение с традиционно високите американски стандарти. Представителите на висококачествения български рок осезаемо са втвърдили звученето в третия си студиен албум, без да излизат от стандартите на радиофоничността.

Sevi

Точно по план, в 19:30 ч. групата във вариант на квартет се качва на сцената. Интро с гръмотевични суббуферни акценти в кино маниер отнема твърде много време, докато SEVI забият програмното за новия си албум „Fоllow Me”. Препускащата тяга се прелива в следващата песен, където обаче се появява бекграунд от многопластови акцентирани клавири, които са толкова избистрени в звученето си, че отнемат голяма част от живата сила на групата, която сме виждали при други тяхни участия. Старанието в преекспонирането на продукцията продължава препускащо в серия на първите пет парчета. Живото пеене на Sevi, с тънките живи нюанси, разтоварването от ефекти и артистичните смени в техниката на гласа, спасяват доста от иначе памтомимичното впечатление, вследствие на подложките. Тук строгият строй на режисираната ритмика на сета дава първата почивка на групата и възможност за досег с публиката.

Sevi

Втората половина от сета на SEVI е от по-стари техни композиции, придобили статус в радиата. Няма как да подминем инструменталните достойнства на групата, както и свободното им държание на сцена. Уверението, че са големи фенове на BLACK STONE CHERRY, обаче, не влиза убедително с натъртеността си… Преди „Screw You, Honey” вокалистката ни информира, че навлизаме в по-меката част – нещо, което се бе случило още две песни по-рано. Скандиранията за хедлайнера и уверенията, че съпортът ето сега приключва, зачестяват прекомерно. Както и на самостоятелните им концерти, втората част е по-поп. Преди последното си парче групата се представя. След поклона за довиждане, Sevi повтаря имената на колегите си, които без съмнение заслужават внимание, но не и двойно.

Сетлист SEVI:

Intro

Fоllow Me
Am I Alive?

Piano Intro

The Art of War
To Hell and Back
Never Again

One Time Think
On My Own
Screw You, Honey
Bitter of Taste
Speed Up

Мърч щандът на американците, в стандартния за тях маниер, е съставен предимно от фланелки и концертни сувенири, докато българите предлагат богатата си гама от различни продукти и издания. Комбинацията от двете предложения представлява приятна диалектическа основа за материалистични разсъждения относно критическия реализъм, за тези, на които им е дадено… (Или казано по народному, съвкупността от изкушения надхвърляше средностатистическия концертен бюджет.)

Black Stone Cherry

Съвсем малко преди 20:45 ч., подходящият музикален фон добива екстра-децибели и се извращава на някакво дискотечно парче, на фона на което момчетата от BLACK STONE CHERRY, леко денсейки, излизат. Френетичните възгласи преминават в съвременен бърз rock`n`roll, където мажорните хармонии носят веселие, а нотите с дробни номинали са заквасени от bluegrass-rockabilly. Яростният купон преминава в по-откровено блусарски влияния, примесени с LED ZEPPELIN барабани, реге закачки и тотално кънтри пеене, та и с ецване на места.

Black Stone Cherry

BLACK STONE CHERRY съвсем не са откриватели на тази културна революция, която смеси хипи феномените с традиционните кънтри ценности, които дълго време се възприемаха като антагонистични в щатите, но и които отдавна не са в такова противоречие. Визията на групата винаги е била подчертано хипарска. Гълъбовият крак от транспарантите за концертите им отпреди десетина години днес е заменен от шарени драперии, които покриват почти всичко по сцената и чиято целенасочена шареност има, сякаш, ориенталски щрихи. Музиката им пък дърпа в другата посока и основните хармонии и дори послания са по-кънтри. Което за твърде запознатите дава това усещане за миротворска еклектика, а на непредубедените фенове дава чиста наслада от музикалните решения.

Black Stone Cherry

Забележителното при американците е, че всички в групата пеят, като не говорим само за бекинг-вокали, а за поверени им цели куплети, които подхождат на разнообразните им изявени гласове. Така при първата по-осезаема пауза, вместо приветствия от фронтмена, гръмва звънливото детско гласче на Ben Wells (g.), който отбелязва че са за пръв път тук за 19 г. творчески път. Той е сменил дългата си коса с някаква модерна прическа, която не е в хармония със следващите няколко тежки BLACK SABBATH-овски блуса, напълнени с много кънтри слайс-сола и интерпретации. Мъжките дрезгавини а ла Rod Stewart, които покрива Jon Lawhon (b.) ме подсещат, че DAILY NOISE CLUB биха били подходяща колаборация за този концерт, ако търсиме подобие. В тази тежка кънтри-блус вакханлия, барабаните на John Fred Young (dr.) придобиват все повече LED ZEPPELIN звучене, което избухва с цитати по време на солото му, каквото рядко съм виждал от десетина години насам! Един блусарски бяс, до който може да се докоснете и слушайки Бокси с HIGHBALL, примерно… За „White Trash Millionaire” барабанистът получава и микрофон, но озвучаването му не е достатъчно силно. Модерните алтернативни характеристики в студийните записи на BLACK STONE CHERRY са туширани в концертните им варианти и звучат повече stoner.

Black Stone Cherry

Групата си поема дъх и сменя инструменти, за да изостави тежкия блус и да премине на тежко кънтри, доминирано от характерния фолклорен глас на Chris Robertson (v., g.). Следват и по-кахърните баладични песни с мека southern топлина в тях. Скритият зад един параван от драперии перкусионист, остана неуловим за фотоапарата ми с редките си изяви, но живите клавири бяха запечатани подобаващо, подчертавайки концертната същност на BLACK STONE CHERRY. Публиката отвръща горещо на psychedelic-country амалгамата, като в клуба има и ентусиазирано гръцко ядро фенове.

Black Stone Cherry

На песента „My Last Breath” американците влизат в една китка от песни, която подчертава национално-еклектичната им философия и желанието им да обхванат цялата американска музикална култура, за да станат нейни изразители. Цитатите, които подлежат на актуално авторско право, разбира се, не са отбелязани в официалният сетлист, а дължината им не надхвърля определената от американското законодателство свободна зона. Цялостното звучене придобива по-алтернативни изяви и заедно с народняшката тематика на текстовете ги доближава до феномен като GODSMACK, да речем. Това музикално пътешествие завършва с един бърз bluegrass кавър на Johnny Cash, доста по-различен от студийния му вариант, който BLACK STONE CHERRY са осъществили.

Black Stone Cherry

В заключителната част на концерта бандата представя програмното парче от последния си албум в традиционен рокаджийски маниер. За биса си, песента „Peace Is Free” започва с unplugged вариант от глас и китара. Фронтменът ни призовава да вдигнем двата пръста, когато цялата група се включва, за да допеем всички този хипи-кънтри химн. Над час и половина шарено шоу бе отминало.

Сетлист BLACK STONE CHERRY:

Funny Introduction