The Other Side

Начало » Posts tagged 'Blues'

Tag Archives: Blues

Telegram канал на The Other Side

Enter your email address to follow this blog and receive notifications of new posts by email.

Join 171 other followers

Последни публикации

Архив

“In Session” от Albert King with Stevie Ray Vaughan в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “In Session” от Albert King with Stevie Ray Vaughan. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Един от знаковите за блуса албуми “In Session“, или „В сесия“, на певците и китаристите Albert King и Stevie Ray Vaughan, е записан на 6 декември 1983 г. „на живо“ в студиото на канадската телевизия CHCH-TV в Hamilton, Ontario. “In Session” всъщност е телевизионно предаване, предназначено да събере стилистично близки музиканти, които рядко или никога не са имали възможност да свирят заедно. Тогава Albert е на 60 години, а Stevie – на 29. Записът обаче е издаден чак на 17 август 1999 г. като аудио диск – девет години след смъртта на Vaughan и седем години след като King ни е напуснал, – за да се появи на пазара на 28 септември 2010 г. като DVD.

Albert King with Stevie Ray Vaughan - In Session

Albert King with Stevie Ray Vaughan – In Session

През 1983 г. Albert King вече има репутацията да е сред колосите в блуса, като преди това е пример не само за Stevie Ray Vaughan, но и за такива китаристи като Jimi Hendrix, Keith Richards, Eric Clapton, Robbie Robertson, Mick Taylor и Joe Walsh.

По-рано през същата година песента “Let’s Dance“ на David Bowie с участието на Stevie Ray Vaughan пък оглавява музикалните класации, а неговият дебютен албум „Texas Flood“ привлича вниманието на широката публика, като песента “Pride and Joy“ се върти непрекъснато по MTV.

Когато Albert King пристига в Hamilton, разбира, че трябва да участва в изпълнение на живо, да прави джем сешън с китарист, без да знае кой е той и какво свири, и почти се отказва от участие. Но когато вижда Stevie Ray Vaughan, той си спомня епизода с „малкия Stevie“ в Austin, Texas, десетина години преди това, ето пък как го възпроизвежда блус рок китаристът и певецът Jimmie Vaughan, по-големият брат на Stevie:

„Брат ми беше на 19 години, живеехме тогава в Austin, когато отидохме в местния блус клуб Antone’s, където тогава свиреше Albert King. Собственикът на клуба Clifford Antone помоли Albert да разреши на брат ми да свири с него, защото е някакво чудо. Като чу това, Albert покани Stevie на сцената. Брат ми започна да свири характерните за Albert бързи пасажи на китара. В началото цареше тишина. Всички стояха там с отворени уста. Не можеха да повярват. Albert го прегърна и оттам нататък двамата свириха заедно до края на представлението. После всички казваха: „Уау, това беше страхотно.“ Аз никога не бях го правил, искрено се възхищавам на Stevie за дързостта.“

Така че, когато Albert си припомня случката с „малкия Stevie“, дава съгласие да свирят заедно, той на любимата си китара Gibson Flying V, а Stevie предпочита “Number One” Fender Stratocaster. За акомпанимент са поканени музикантите от групата на Albert King: братята Tony и Michael Llorens съответно на орган/пиано и барабани, както и Gus Thornton на бас китарата. Gus разказва:

„Албумът „In Session“ е любимият ми. Най-вече заради начина, по който всичко стана. Влязохме там почти „слепи“ за това, което ще правим. Всичко обаче застана на мястото си и се случи много по-добре, отколкото можех да очаквам. Предишната вечер имахме среща, за да обсъдим нещата в общи черти. За парчетата на Stevie той просто ни задаваше темпото. Знаете за начина, по който някой отброява тактовете на песента, която трябва да свириш и как трябва да я свириш. Нататък просто улавяхме песента направо във въздуха“.

Албума “In Session“, или „В сесия“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 25 януари, след новините от 21:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

Концерт на Charlie Hunter & Lucy Woodward в клуб Joy Station на 27 февруари

Клуб Joy Station започва сезона с един много специален концерт – на виртуозния китарист Charlie Hunter и шармантанта дива Lucy Woodward на 27 фенруари 2020 г. от 20:30 ч.

Билетите вече са в продажба и до 27 януари са на специална промоционална цена от 25 лева. До 26 февруари са на редовна цена от 30 лева, а в деня на събитието са на цена от 35 лева.

Събрани от съдбата, синергията между виртуозния китарист Charlie Hunter (Чарли Хънтър – 6, 7, 8 струнна китара) и певицата Lucy Woodward (Луси Удуърд – глас) е несравнима. Една година след като са започнали да правят турнета заедно, Чарли и Луси осъзнават, че химията, която двамата имат на сцената е нещо специално. Затова и решават да запишат общ албум с всички песни които винаги са искали да запишат, но по една или друга причина не са имали време. Резултатът от тази идея се превръща в чудесния албум „Music! Music! Music!,”, който блика от блус, соул, и фънк. Концепцията им е да се включат винтидж поп песни от 1895 до 1987 година. Репертоарът включва парчета като „Don‘t let me be misunderstood” на ANIMALS, “Wishing Well” на ТERENCE TRENT D’ARBY, както и такива на Nina Simone, Bessie Smith, и Blind Willie Johnson.

Концерт на Charlie Hunter & Lucy Woodward

Български фенове на джаза, фънка и блуса със сигурност помнят името Чарли Хънтър, уникалния музикант който комбинира баса и китарата в един и същи инструмент. Уменията му да вплита басови линии, мелодични пасажи и сола едновременно е уникално! През последните години Чарли работи с много разнообразни музиканти като R‘n’B иконата D‘Angelo, канадската дива Celine Dion, и американския блусар John Mayer. След повече от 20 албума с инструментална музика, в които кръстосва много жанрове, Чарли решава че е време да направи колаборация с женски вокал. През своите близки приятели от SNARKY PUPPY Чарли се свързва с Луси Удуърд и останалото се подрежда от само себе си.

Луси Удуърд е родена в Лондон в музикално семейство, с майка оперна певица и баща композитор и диригент. Тя e приета в Mahnattan School of Music с джаз пеене. Надарена с невероятни гласови възможности и сценично присъствие, Луси решава да напусне училището за да търси реализация в по-широк план. Съдбата я отвежда до последния етаж на сградата на Atlantic Records където я чака легендарния Ахмет Ертегун, една от най-важните фигури в развитието на модерната музика, най-вече блуса и джаза. Впечатлен от нейните гласови данни, той ѝ предлага договор, който Луси с радост подписва на момента!

Луси Удъурд има издадени четири самостоятелни албума. След нейния Top 40 хит „Dumb Girls,” Луси пренасочва интересите си към своята страст – блус, соул, и фънк. Между песните ѝ можем да чуем много колаборации с банди като SNARKY PUPPY и JOSH WALKER & THE DYNAMITES. Освен богата звукозаписна кариера, през годините тя пее с познатата в България банда PINK MARTINI, както и в бандата на неповторимия Rod Stewart. Той споделя в Twitter че Луси ще им липсва много, докато е на турне с други проекти!

В компания на Чарли Хънтър и Луси Удърд, придружени от Ник дъ Браун на барабани, ни очаква един интимен и специален концерт. Под звуците на могъщото фънк трио, с непоклатимия груув на виртуозния китарист Чарли Хънтър, ще се раздвижим и заредим с енергия.

Вратите се отварят в 19:00
Начало на концерта: 20:30


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

BLACK STONE CHERRY: Американска диалектика на новия бял блус

Дойде време сравнително редките европейски обиколки на BLACK STONE CHERRY да придобият и по-източни акценти. Както се оказа, имало е нужда да наминат, макар и да не събраха многохилядни тълпи.

Сякаш току що бяха отминали поредицата клубни концерти, с които SEVI представиха новия си албум по един впечатляващ като продукция начин из родината, когато им се падна да бъдат оценявани в сравнение с традиционно високите американски стандарти. Представителите на висококачествения български рок осезаемо са втвърдили звученето в третия си студиен албум, без да излизат от стандартите на радиофоничността.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Sevi

Точно по план, в 19:30 ч. групата във вариант на квартет се качва на сцената. Интро с гръмотевични суббуферни акценти в кино маниер отнема твърде много време, докато SEVI забият програмното за новия си албум „Fоllow Me”. Препускащата тяга се прелива в следващата песен, където обаче се появява бекграунд от многопластови акцентирани клавири, които са толкова избистрени в звученето си, че отнемат голяма част от живата сила на групата, която сме виждали при други тяхни участия. Старанието в преекспонирането на продукцията продължава препускащо в серия на първите пет парчета. Живото пеене на Sevi, с тънките живи нюанси, разтоварването от ефекти и артистичните смени в техниката на гласа, спасяват доста от иначе памтомимичното впечатление, вследствие на подложките. Тук строгият строй на режисираната ритмика на сета дава първата почивка на групата и възможност за досег с публиката.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Sevi

Втората половина от сета на SEVI е от по-стари техни композиции, придобили статус в радиата. Няма как да подминем инструменталните достойнства на групата, както и свободното им държание на сцена. Уверението, че са големи фенове на BLACK STONE CHERRY, обаче, не влиза убедително с натъртеността си… Преди „Screw You, Honey” вокалистката ни информира, че навлизаме в по-меката част – нещо, което се бе случило още две песни по-рано. Скандиранията за хедлайнера и уверенията, че съпортът ето сега приключва, зачестяват прекомерно. Както и на самостоятелните им концерти, втората част е по-поп. Преди последното си парче групата се представя. След поклона за довиждане, Sevi повтаря имената на колегите си, които без съмнение заслужават внимание, но не и двойно.

          Сетлист SEVI:

          Intro

  1. Fоllow Me
  2. Am I Alive?

          Piano Intro

  1. The Art of War
  2. To Hell and Back
  3. Never Again
  1. One Time Think
  2. On My Own
  3. Screw You, Honey
  4. Bitter of Taste
  5. Speed Up

Мърч щандът на американците, в стандартния за тях маниер, е съставен предимно от фланелки и концертни сувенири, докато българите предлагат богатата си гама от различни продукти и издания. Комбинацията от двете предложения представлява приятна диалектическа основа за материалистични разсъждения относно критическия реализъм, за тези, на които им е дадено… (Или казано по народному, съвкупността от изкушения надхвърляше средностатистическия концертен бюджет.)

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Black Stone Cherry

Съвсем малко преди 20:45 ч., подходящият музикален фон добива екстра-децибели и се извращава на някакво дискотечно парче, на фона на което момчетата от BLACK STONE CHERRY, леко денсейки, излизат. Френетичните възгласи преминават в съвременен бърз rock`n`roll, където мажорните хармонии носят веселие, а нотите с дробни номинали са заквасени от bluegrass-rockabilly. Яростният купон преминава в по-откровено блусарски влияния, примесени с LED ZEPPELIN барабани, реге закачки и тотално кънтри пеене, та и с ецване на места.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Black Stone Cherry

BLACK STONE CHERRY съвсем не са откриватели на тази културна революция, която смеси хипи феномените с традиционните кънтри ценности, които дълго време се възприемаха като антагонистични в щатите, но и които отдавна не са в такова противоречие. Визията на групата винаги е била подчертано хипарска. Гълъбовият крак от транспарантите за концертите им отпреди десетина години днес е заменен от шарени драперии, които покриват почти всичко по сцената и чиято целенасочена шареност има, сякаш, ориенталски щрихи. Музиката им пък дърпа в другата посока и основните хармонии и дори послания са по-кънтри. Което за твърде запознатите дава това усещане за миротворска еклектика, а на непредубедените фенове дава чиста наслада от музикалните решения.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Black Stone Cherry

Забележителното при американците е, че всички в групата пеят, като не говорим само за бекинг-вокали, а за поверени им цели куплети, които подхождат на разнообразните им изявени гласове. Така при първата по-осезаема пауза, вместо приветствия от фронтмена, гръмва звънливото детско гласче на Ben Wells (g.), който отбелязва че са за пръв път тук за 19 г. творчески път. Той е сменил дългата си коса с някаква модерна прическа, която не е в хармония със следващите няколко тежки BLACK SABBATH-овски блуса, напълнени с много кънтри слайс-сола и интерпретации. Мъжките дрезгавини а ла Rod Stewart, които покрива Jon Lawhon (b.) ме подсещат, че DAILY NOISE CLUB биха били подходяща колаборация за този концерт, ако търсиме подобие. В тази тежка кънтри-блус вакханлия, барабаните на John Fred Young (dr.) придобиват все повече LED ZEPPELIN звучене, което избухва с цитати по време на солото му, каквото рядко съм виждал от десетина години насам! Един блусарски бяс, до който може да се докоснете и слушайки Бокси с HIGHBALL, примерно… За „White Trash Millionaire” барабанистът получава и микрофон, но озвучаването му не е достатъчно силно. Модерните алтернативни характеристики в студийните записи на BLACK STONE CHERRY са туширани в концертните им варианти и звучат повече stoner.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Black Stone Cherry

Групата си поема дъх и сменя инструменти, за да изостави тежкия блус и да премине на тежко кънтри, доминирано от характерния фолклорен глас на Chris Robertson (v., g.). Следват и по-кахърните баладични песни с мека southern топлина в тях. Скритият зад един параван от драперии перкусионист, остана неуловим за фотоапарата ми с редките си изяви, но живите клавири бяха запечатани подобаващо, подчертавайки концертната същност на BLACK STONE CHERRY. Публиката отвръща горещо на psychedelic-country амалгамата, като в клуба има и ентусиазирано гръцко ядро фенове.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Black Stone Cherry

На песента „My Last Breath” американците влизат в една китка от песни, която подчертава национално-еклектичната им философия и желанието им да обхванат цялата американска музикална култура, за да станат нейни изразители. Цитатите, които подлежат на актуално авторско право, разбира се, не са отбелязани в официалният сетлист, а дължината им не надхвърля определената от американското законодателство свободна зона. Цялостното звучене придобива по-алтернативни изяви и заедно с народняшката тематика на текстовете ги доближава до феномен като GODSMACK, да речем. Това музикално пътешествие завършва с един бърз bluegrass кавър на Johnny Cash, доста по-различен от студийния му вариант, който BLACK STONE CHERRY са осъществили.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Black Stone Cherry

В заключителната част на концерта бандата представя програмното парче от последния си албум в традиционен рокаджийски маниер. За биса си, песента „Peace Is Free” започва с unplugged вариант от глас и китара. Фронтменът ни призовава да вдигнем двата пръста, когато цялата група се включва, за да допеем всички този хипи-кънтри химн. Над час и половина шарено шоу бе отминало.

          Сетлист BLACK STONE CHERRY:

          Funny Introduction

  1. Burnin`
  2. Me And Mary Jane
  3. Blind Man ->
  4. Can`t You See (The Marshall Tucker Band cover)
  5. In My Blood
  6. Island Jam
  7. Maybe Someday
  8. Ain`t Nobady
  9. Drum Solo
  10. Blame It on the Boom Boom
  11. White Trash Millionaire
  1. Lonely Train
  2. Like I Roll

          Medley:

  1. My Last Breath ->

          Purple Haze – fragment (Jimy Hendrix cover) ->

  1. Cheeper To Drink Alone ->

          No Diggity – fragment (Blackstreet & Dr. Dre cover) ->

  1. Hollywood In Kentucky
  2. Folsom Prison Blues (Johnny Cash bluegrass cover)
  3. Family Tree

          Бис:

  1. Peace Is Free

Rock Thrashler

София, Mixtape 5, 10.07.2019


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

 

“Electric Mud” от Muddy Waters в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Electric Mud” от Muddy Waters. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

„Първият китарист, когото чух, беше Muddy Waters. Попаднах на една стара негова плоча, когато бях още малко момче, и се уплаших до смърт от всички тези звуци. Ау, какво беше това?“
Jimi Hendrix

През 1945 г. Muddy Waters преминава от акустична на електрическа китара и така се нарежда сред пионерите на мощната електрическа вълна в блуса, която става стимул за най-влиятелните рок музиканти през следващите десетилетия. Със станалите класика изпълнения “Mannish Boy,” “(I’m Your) Hoochie Coochie Man,” “Got My Mojo Workin’ ”, “I’m Ready” и “I Just Want to Make Love to You”, той представя мрачно харизматична, квазимистична и сексуално въздействаща персона, която по същество е нещо като матрица за белите момчета, превърнали се в рок звезди десетилетие по-късно.

Неговото турне в Обединеното кралство през 1958 г. оказва експлозивно въздействие върху музиканти като John Mayall, Jimmy Page, Mick Jagger, Keith Richards, Van Morrison и Eric Clapton, които го обявяват за свой първоучител. ROLLING STONES заемат заглавието на една от най-известни песни на Muddy Waters и така се наричат, LED ZEPPELIN възприемат звука и текста за своя хит “Whole Lotta Love” от неговата версия на парчето “You Need Love” на Willie Dixon; а Jim Morrison намира в “Mojo” заклинанието, което да го утвърди като рок шаман.

Muddy Waters - Electric Mud

Muddy Waters – Electric Mud

В средата на 60-те години обаче се забелязва съществен спад в популярността на Muddy Waters и тогава продуцентът Marshall Chess решава да направи обратен ход като го насочи с психеделични елементи към рок ориентираната млада аудитория в стилистиката на успешните по това време албуми на Jimi Hendrix и CREAM.

Marshall Chess, син на Leonard Chess, основателят на чикагската компания Chess Records, която има основен принос за популяризирането на така наречения чикагски блус, замисля да направи компилация от стари песни на Muddy Waters, опаковани в рок психеделична форма, за новата си фирма Cadet Concept Records.

Marshall споделя: „С идеята за албума “Electric Mud” („Електрическа тиня“) исках да помогна на Muddy Waters да спечели пари. Това е концептуален албум, нещо като картина, а на картината да бъде изобразен Muddy, без да го караме да променя звука си, за да стигне до аудиторията с младите хора. И наистина този албум се продаваше добре“.

Muddy Waters отговаря: „Много ясно е, че исках да имам албум с добри продажби. За мен тази музика не бе нещо необичайно, защото много пъти бях свирил пред хипита и си мислех, че зная как да ги заинтригувам“.

За целта Marshall Chess кани за участие авангардни по това време джаз музиканти от Чикаго: Gene Barge, Pete Cosey, Roland Faulkner, Morris Jennings, louis Satterfield, Charles Stepney и Phil Upchurch.

Така се появява албумът на Muddy Waters, който тогава постига най-висок за него търговски успех и за първи път влиза в класациите Billboard, оставил ярка диря за мнозина музиканти, например Jimi Hendrix и LED ZEPPELIN, както и по-новите THE WHITE STRIPES, BLACK KEYS, Chuck D. Jimi Hendrix дори признава, че преди концерти е предпочитал за вдъхновение да слуша песента „Herbert Harper’s Free Press News“ именно в тази версия.

Албума “Electric Mud” или „Електрическа тиня“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба® на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 16 март, след новините от 21:00 ч.

“Blues & Rhythm” от DELTA ROOSTERS в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Blues & Rhythm” от DELTA ROOSTERS. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Не много отдавна, през декември миналата година, се появи очакваният албум на доказалите се нашенски блусари от DELTA ROOSTERS. Предисторията на „Blues & Rhythm“ е дълга, тъй като желанието за записване на авторски песни съществува още от самото създаване на първите от тях през 2012 г. Поради различни причини, свързани и с промени в цялостното звучене на групата, нови аранжименти, намиране на подходящото студио за работа и не на последно място – намирането на финансиране, – довежда до това, че албумът е записан чак в периода 2017-2018 г.

Delta Roosters - Blues & Rhythm

Delta Roosters – Blues & Rhythm

Албумът обхваща творчеството на групата DELTA ROOSTERS, създадено в периода 2012 – 2017 г. Авторите на музиката и текстовете в по-голямата си част са дело на Петър Георгиев-Пешето и Антон Серкеджиев.

Концепцията на албума е закачка с понятието “Rhythm & Blues“, както и със заглавията на някои от песните в него. Групата всъщност започва творческия си път като се стреми да пресъздаде звученето и атмосферата на американския блус от Делтата на Мисисипи.

В първия си вариант тя е по-акустична, без барабани и бас китара/контрабас. Музикантите изпълняват песните на старите майстори на блуса – Muddy Waters, Willie Dixon, Robert Johnson – и тримата родом край бреговете на Мисисипи, – както и мнозина други.

Постепенно се раждат и авторски песни, които макар и силно повлияни от американската музика, не могат да се категоризират изцяло в рамките на блуса. Но блус музиката седи в основата на музикалните предпочитания и интереси на музикантите от DELTA ROOSTERS и нейното влияние се усеща във всяка една композиция от техния най-нов проект.

„Всички песни са създадени по действителни случаи, имат нещо лично в тях, носят конкретно изживяване от живота, от личните отношения, любовта, самотата – твърди Антон Серкеджиев. – Продължихме в тази насока да търсим искреността в изказа и затова записвахме всички заедно „на живо“ в студиото, за да запазим непосредствеността на емоцията“.

Дебютният албум „Blues & Rhythm“, записан с участието на гост музиканти, ще чуем в предаването “Картини от една изложба®” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 23 февруари, след новините от 21:00 ч.

 

“The Blues Is Alive and Well” от Buddy Guy в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “The Blues Is Alive and Well” от Buddy Guy в “Картини от една изложба”, в събота от 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

На 30 юли 2018 г. американският китарист и певец Buddy Guy, легендарният блусмен с ярка диря в музиката не само на ХХ век, навърши 82 години. Месец и половина преди това издаде нов албум “The Blues Is Alive And Well” („Блусът е жив и здрав“). Жив и здрав е и Buddy, който изнася 150 представления годишно и пуска нов албум приблизително на всеки две години.

Той е носител на 7 отличия Grammy, има 5 албума с челно място в музикалните класации и продължава да твърди: „Модата идва и си отива, но блусът никога не губи своя стил. Блусът е истината.“. Мнозина от най-изявените китаристи от 60-те години на миналия век признават Buddy за свой пример и учител, сред които Jimi Hendrix, всички от ROLLING STONES, Eric Clapton, Stevie Ray Vaughan и John Mayer.

Buddy Guy често е посочван като представител на появилия се след Втората световна война стил „Chicago Blues“, но той самият не приема това определение: „Всички ние – Muddy Waters, Little Walter, Sonny Boy [Williamson], Howlin’ Wolf – дойдохме от Юга. Аз например съм от Lettsworth, щата Louisiana, и отидохме в Чикаго, защото Chess Brothers записваха там, затова ни нарекоха „Chicago Blues“, но ако трябва да сме точни, това е чист „Southern Blues“.

Buddy Guy - The Blues Is Alive and Well

В музикално отношение 18-ият самостоятелен студиен албум на Buddy Guy „Блусът е жив и здрав“ е типичен Electric Blues Album, този път с гост музиканти Mick Jagger, Keith Richards, Jeff Beck и James Bay. Що се отнася до съдържанието на 15-те песни, доминираща е темата за тленността, за духовното наследство и бъдещето на блуса.

Албумът започва с песента „A Few Good Years“ („Няколко добри години“), в която Buddy пее с надежда да му остане повече време: „Няколко добри години са всичко, от което имам нужда сега, моля те, моля те, Господи, изпрати ми няколко добри години.“ В други песни той хвали ангелите си („Somebody Up There“) и съжалява за неизбежността на отпътуващия влак в „When My Day Comes“ („Когато ми дойде денят“), в „Blue No More“ („Няма повече тъга“) ни разказва за преживяванията на един блусмен в Деня на страшния съд. Албумът завършва с две песни, които отразяват днешната реалност на блуса. В „End Of The Line“ („Краят на линията“) виждаме тъгата на Guy за това колко е стар, но все още свири, макар да е все по-близо до края на кариерата си. След като размишлява за смъртта, той твърди, че „няма как повече да се държи“. Всичко това върви успоредно с оптимистичен ритъм, за да се противопостави на отрезвяващата реалност в текстовете, че много от блус легендите вече си отидоха, но той все още е силен, за да запази жанра жив, и като цяло Buddy звучи в албума с покоряваща жизненост.

Той заявява: „Обещах докато съм жив, да поддържам блуса жив, това ми поръчаха моите стари приятели Junior Wells, Muddy Waters, B.B. King, Howlin’ Wolf“. Пред прага на небесните порти той ни представя отговорността си да утвърждава формата на това най-американско изкуство в наши дни.

„Всеки път, когато влизам в студиото, за да записвам – допълва Buddy Guyсе опитвам да дам най-доброто от себе си, за да поддържам блуса жив, и това изисква страшно много усилия, малцина се тези, които го правят, дори ROLLING STONES не правят хит всеки път. Проблемът е, че блусът вече го няма по радиостанциите, можете да го чуете само в клубовете, а ми се иска да звучи по някоя от големите радиостанции Muddy Waters например, така че бъдещият Muddy Waters да слуша и да си каже „каква страхотна музика, никога не съм чувал нещо подобно“. Трябва да сме признателни на британските групи от 60-те години, например ROLLING STONES, те когато дойдоха в САЩ, бяха потресени, че гениите на блуса бяха тогава в задния двор на нашата култура. ROLLING STONES поканиха Muddy да свири на техните концерти и показаха на света какво съкровище имаме в тази музика“.

Продуцентът на албума Tom Hambridge допълва: Buddy влага всичко от себе си докато прави музика. Всеки път отправя обръщението на живота си чрез албума, който издава. Имах късмета да съм с него по време на записите на „Блусът е жив и здрав“ и да видя как музикантите от ROLLING STONES се вдъхновяват от неговото присъствие, те бяха като деца в страната на чудесата, така му се радваха и това беше прекрасно.“

Албума “The Blues Is Alive And Well” („Блусът е жив и здрав“), ще чуем на 11 август, събота, в предаването “Картини от една изложба®” на програма “Хоризонт” на БНР, след новините в 21:00 ч.

ПОДУЕНЕ БЛУС БЕНД в Адамс този петък

На 2 март, петък, ПОДУЕНЕ БЛУС БЕНД гостуват на сцената на бар-клуб „Адамс“. Началото на събитието е от 22:00 ч., входът е 8 лева.

Концерт на Подуене Блус Бенд в Адамс

За повече информация посетете www.barclubadams.com където ще намерите всичко на едно място – календар с предстоящите събития, снимки от минали събития, промоции, коментари и всичко друго, което ви интересува. Сцената се намира на ул. Ангиста 6 (до пл. Сточна Гара).

Миндя Рок Фест 2017 ще се проведе на 25 и 26 август

За девети път великотърновското село Миндя е домакин на рок-блус фестивала.

Миндя Рок Фест 2017 ще се случи на 25 и 26 август на площада в с. Миндя. На сцената ще се качат български Rock и Blues групи като DELTA ROOSTERS, МИСКИНИТЕ, МАГИСТРИ, Васко Кръпката и ПОДУЕНЕ БЛУС БЕНД, BLUES TRAFFIC и др. Входът на събитието е свободен.

Миндя Рок Фест 2017

Black Metal, Progressive и Blues в „Неделен рок блок“ на 11 юни

След една седмица отсъствие „Неделен рок блок“ по радио „Реакция“ се завръща за едно от последните си издания за сезона точно в 18:00 ч. В контраст с лятното настроение, което ни обхваща все повече, днес наш гост ще ни бъде Васил Димитров, човекът, който стои зад софийския блек метъл проект SVIMMELHET. В предишния брой на предаването представихме SVIMMELHET в „Извън светлините на прожектора“, но решихме, че три песни не са достатъчни, за да представим талантливия музикант и директно си го поканихме на гости.

Svimmelhet

Днешният рок блок ще бележи и завръщането на “Roll Over”, с която отговорна задача се заема Симо. В първия час на предаването, преди госта, той ще представи соловата кариера на един от своите любими китаристи Richie Sambora.

Краят както винаги е предвиден за „Железобетон“, в случая с лайв подборка. Уточнението този път е, че водещите са подбрали лайв изпълнения, които осезаемо да се различават от студийните си оригинали – дали с по-дълги версии, добавени части, различен аранжимент или пък гост вокалист.

Освен “Roll Over”, днес ще се завърне и радио гуруто на „Реакция“ Вальо, който в „Извън светлините на прожектора“ ще ви представи прогресарите CHAPLIN’S DREAM.

Очаква ни поредната силна доза рок и метъл в ефира на радио „Реакция“ с разнообразна музика, варираща от блус до блек метъл, затова всеки може да намери нещо за себе си между 18:00 и 23:00 ч. на reakcia.net/radio-reakcia-online

Цвете за Гошо ще бъде на 10 и 11 юни в Южния парк

Седемнадесетият рок блус фест „Цвете за Гошо“ ще се проведе на 10 и 11 юни 2017 г. в столичния Южен парк. Програмата включва изпълнения на ПОДУЕНЕ БЛУС БЕНД, МИЛЕНА, БАРАБИ БЛУС БЕНД, BLACK ROSE, DELTA ROOSTERS, РЯДКА ПОРОДА, БУМЕРАННГ и др.

Цвете за Гошо 2017

%d блогъра харесват това: