Начало » Posts tagged 'Blues'
Tag Archives: Blues
Forlorn
- ALMA MATER revealed the song “Pain” feat. G. McManus (KOROZY)
- Gallery: RAMPART, HARD COMPANY, STORM and FAT WHITE CHIEFS in Sofia
- Gallery: BESTIA ATER, PAST REDEMPTION and PROKAZA in Sofia
- Gallery: TERRAVORE, CONCRETE, CIROZA and SQUAD OF DEATH in Sofia
- JUDAS PRIEST are working on new album
- NANOWAR OF STEEL reveals music video for new single “Uranus” feat. Michael Starr (STEEL PANTHER)
- Gallery: U.D.O. in Plovdiv
- Rob Halford’s Confess: “I’m a pop tart”
- Gallery: Sea Of Black Festival 2020
- Gallery: SCHIRENC PLAYS PUNGENT STENCH in Bulgaria
Събития
Цвете за Гошо 2022 е на 3 и 4 септември
Тазгодишното издание на „Цвете за Гошо“ ще се проведе на 3 и 4 септември 2022 г. в Южния парк зад музея „Земята и хората“ в София.
В музикалната програма участват:
На 03.09.2022 г. (събота) – ДЖЕНДЕМА, ГМО – ГЕОРГИ МИНЧЕВ ОРКЕСТРА, МОНОЛИТ, DELTA ROOSTERS, ТАРАЛЕЩА, ALEXANDROFF RAGTIME BAND
На 04.09.2022 г. (неделя) – Васко Кръпката и ПОДУЕНЕ БЛУС БЕНД, МИЛЕНА, ГРАФИТ, LITTLE BIG BAND, ИВО РУЕВ BAND, MD BAND
Входът е 15 лева. Началото е от 18:00 ч.
Цвете за Гошо 2022
Източник: Цвете за Гошо
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“662” от Christone “Kingfish” Ingram в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “662” от Christone “Kingfish” Ingram. Събота, 16:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
С телефонния код 662 се избират шест области от северната част на щата Мисисипи, включително град Clarksdale, където блус виртуозът Christone “Kingfish” Ingram е роден и израснал. Градът е родно място и на едновремешните евтини заведения juke joint и Red’s, в едно от които Christone има първото си представление само на 11 години. Този телефонен код е създаден през 1999 г., същата година, когато е роден звездният блусар Kingfish, носител на наградата “Grammy”, и покрива като територия по-голямата част от това, което обикновено в музикален план приемаме за делтата на Мисисипи. Мнозина наричат тази територия Мека на дългогодишната музикална блус традиция, но за Ingram това е неговият дом.
Дебютният му албум „Kingfish“ е издаден през 2019 г. и с него обикаля внушителна поредица клубове и концертни зали в САЩ, в част от които е съпровод на VAMPIRE WEEKEND, Jason Isbell, Eric Gales и Buddy Guy, а и участва в техните албуми.
След турнето 21-годишният младеж се завръща в родния си град и започва да разсъждава върху впечатленията си от последните две години, белязани от загубата на най-големия му поддръжник – майка му.
Албумът „662“ е композиран по време на Covid 19 пандемията – от май до септември 2020 г. – като проект с много личен отпечатък, в който Christone “Kingfish” Ingram представя своята история на блуса, и именно с него прави пробив на световната сцена през 2021 г.
Christone “Kingfish” Ingram – 662
„Първото нещо, за което хората си мислят, когато чуят за Clarksdale, е блусът, но те имат предвид само музиката – казва Christone. – Исках да покажа, че в блуса има малко по-дълбоки неща, които се дължат на текста.“
Така в песента „662“, с която започва албумът, Ingram умишлено вмъква елементи от културата на афроамериканците от делтата на Мисисипи, „родината на блуса“. Ето как описва мястото, което го е отгледало, в едноименната песен: „Много хора стават рано / Много хора се надигат / Имат църква на всеки ъгъл“. И добавя в интервю: „Всичко това е вярно. В 5:30 сутринта чувате коли, хората напускат домовете си, за да тръгнат на работа. И наистина има църкви на всеки ъгъл. Виждате хора, седнали на верандата си, и когато минавате покрай тях, те ви махат – това е културата на Мисисипи“.
В албума има и по-интимни моменти от живота му. Песни като „That’s All It Takes“ и „You’re Already Gone“ засягат любовния му живот. В дебютния му албум чухме нещо подобно, но той признава, че тогава е имал само едно романтично изживяване, от което е черпил вдъхновение. Тук, в „662“, с повече преживян опит, Ingram се гмурка по-дълбоко в най-великото чувство.
Като най-младият музикант, подписал договор с легендарната чикагска фирма „Alligator Records“, Christone се чувства отговорен да предаде вековната блус традиция на следващите поколения. За него е важно да подчертае, че в основата си блусът е протестна музика. „Не пеем само „О, любимата ми ме напусна“, казва той. „Заради всичко, което се случва в света днес, искам да пренеса традицията на блуса като протестна музика“.
Ingram с дълбоко уважение споменава разнообразните си влияния, сред които са блус музикантите Robert Johnson, Lightnin’ Hopkins, BB King и Muddy Waters. Но той също така отбелязва въздействието на рок-изпълнители като Jimi Hendrix, които допринасят за формирането на динамичния му звук. На основата на различни епизоди от своите музикални спомени Kingfish пренася блус традицията, която си струва да се съхрани за онези, за които смята, че имат най-голяма нужда от нея.
„Не виждам нищо лошо в добавянето на нови аромати модерна музика към блуса. Особено Hip-Hop, подобно на легендата Miles Davis, защото това е един от начините, по които чувствам, че наистина мога да достигна до младите си връстници. И след като ги разбера по този начин, мога да седна с тях и да им разкажа как наистина е възникнал блусът“.
Албума “662“, отличен с наградата “Grammy” за най-добър съвременен блус албум на 3 април 2022 г., ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 7 май, след новините от 16:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Oklahoma” от Keb’ Mo’ в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Oklahoma” от Keb’ Mo’. Събота, 16:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
„Повече се интересувам от това да ми хареса на мен, когато правя музика, да ме кара да се чувствам горд и да се чувствам така, сякаш съм дал най-доброто от себе си. И ако други хора го харесат, това ще е чудесно“.
Това заявява Keb’ Mo’ – певец, китарист и автор на песни, носител на пет отличия Grammy, който успешно се изявява в такива жанрове като Blues, Folk и Jazz повече от 40 години. Той се сдобива със завидна репутация като музикант със способността си да съчетава традиционни подходи от Blues, Folk и Country със съвременна звучност, с тънката си чувствителност при възприемането на света и разказването на вълнуващи истории. Освен с издаването на поредица от великолепни албуми Keb’ Mo’, разкрива своите таланти в театрални и филмови проекти, и в тясно сътрудничество с широк кръг изявени музиканти от различни жанрове. Често се шегува, че не му се е налагало да продава собствената си душа, за да прави прекрасна музика, като алюзия с легендата за знаменития Blues музикант Robert Johnson, че е продал душата си на дявола, чиято роля той изпълнява в документалния филм „Can’t You Hear the Wind Howl: The Life & Music of Robert Johnson“.
Keb’ Mo’ – Oklahoma
В албума “Oklahoma” Keb’ Mo’ ни представя пъстра картина от едноименния щат като символ на съвременна Америка с такива актуални теми като имигрантската вълна, опазването на околната среда, мястото на жените в обществото, и любовта, – всичко това поднесено с безкрайна откровеност и щедрост на духа.
„Когато сте на определен етап от живота си, концепцията на албума лесно се вплита в процеса на работа – казва той. – Всички песни в “Oklahoma” произлизат от важни въпроси и теми за всички нас, и те наистина намериха отклик в мен по време на подготовката и записите на песните.“
Работата върху този албум започва през 2013 г., когато Keb’ Mo’ е поканен да участва в концерт с китариста Kenny Wayne Shepard в Оклахома и вижда опустошенията, нанесени наскоро от мощно торнадо, често явление по тези земи. „Това ме накара да си замисля какво значи да живееш в Оклахома и за всички велики хора, дошли тук“ – споделя музикантът. Така се ражда идеята да напише музика, с която да представи впечатленията си от видяното, появяват се даже няколко мелодии, но не се стига до тяхната реализация.
След няколко години съдбата го среща с певицата Dara Tucker, родом от Оклахома, и след разговорите с нея двамата замислят проект, в който да изобразят сложната дълбочина на американската действителност в нейния роден щат. Връзката с коренното население и трагедията на индианците, които говорят на 25 езика на територията на Оклахома, природните катастрофи и причинените от човека бедствия, невероятните музиканти и звукът на оригиналния музикален стил Tulsa, както и западняшката издръжливост и твърдост, но и опустошителното клане на цветнокожи през 1921 г., дискриминацията на жените, трагедията на имигрантите, терзанията на изоставен от жена мъж, усещанията в депресия, са повечето от тези теми.
„В един момент осъзнах, че не става въпрос само за създаване на добра песен със закачлива мелодия и смислен текст, но за писане на песни, в които нещо се случва“ – твърди Keb’ Mo’. – „Затова трябваше да прекарвам много време в пренаписване на текстовете, в нови запис и презаписи, и наистина си наложих упорита работа за преработката на целия материал. Стигнах до момента, в който разбрах анатомията на това как текстовете могат да работят и как да ги използвам, за да вложа някаква субстанция в песента. Това е като плънката на поничката. Всъщност не обичам да ям понички, но пък със сигурност знаете, че всеки път, когато ги отхапете, вътре ще има нещо. Така разбрах, че трябва да разкажеш историята по определен начин, да ѝ придадеш съответна форма и този запис да е резултат от този подход, в който да има фабула. И още нещо: бих искал да бъда запомнен като човек, който разказва добри истории, дава положителни емоции чрез музиката си и кара всички да се чувстват добре” – завършва Keb’ Mo’.
За участие в записите на “Oklahoma” той кани внушителен състав от струнен оркестър, вокална група и солисти, сред които се открояват знаменитият Pedal Steel китарист Robert Randolph, легендарният Blues музикант Taj Mahal, барабанистът Chester Thompson, Latino певецът Jaci Valasquez, както и певиците Dara Tucker, Rosanne Cash и Robbie Brooks Moore.
Този албум, отличен с наградата Grammy през 2020 г. в категорията за най-добър Americana албум, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 14 август, след новините от 16:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“The Blues” от William Shatner в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “The Blues” от William Shatner. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
През есента на 2020 г. класацията Billboard Blues Albums неочаквано се оглавява от канадския актьор, писател, продуцент, режисьор, сценарист и… певец William Shatner. За широката публика той е преди всичко известен с многобройните си роли в киното и телевизията, най-запомняща от които е на капитан Кърк от поредицата “Star Treck”. Що се отнася до изявите на Shatner в музиката, те започват още през 1968 г. с албума „The Transformed Man“ и правят впечатление с музикантите, които той успява да привлече за съвместните си проекти през годините, като Al Di Meola; Rick Wakeman, Billy Sherwood и Tony Kaye от групата YES; Mick Jones; Steve Vai; Edgar Froese от TANGERINE DREAM и George Duke са само някои от тях.
В своя десети студиен албум “The Blues“ („Блусът“), издаден на 2 октомври миналата година, William Shatner представя своя поглед към най-значимите песни от наследството на афроамериканците, сред които са “Crossroads”, “The Thrill is Gone”, “Route 66” и “Sweet Home Chicago”. Но това, което истински впечатлява, са изпълненията на съзвездието китаристи Ritchie Blackmore (!), Albert Lee, James Burton, Jeff “Skunk” Baxter (ex-STEELY DAN и DOOBIE BROTHERS), Steve Cropper (ex-BLUES BROTHERS), както и Brad Paisley, Sonny Landreth, Canned Heat и т.н.
William Shatner – The Blues
Ето как William Shatner стига до идеята да направи албум с блус музика:
„Често се случва да си припомням легендата какво е станувало на кръстопътя между магистралите 61 и 49 в Clarksdale, щата Мисисипи. Robert Johnson в началото бил посредствен музикант, когато отишъл на кръстопътя, и като се върнал на следващия ден, всички се чудели как е успял да стане толкова добър за една нощ. И така се родила легендата, че той е продал душата си на дявола. Харесва ми тази легенда, тя обяснява защо наричат блуса дяволската музика!
Започнах доста сериозна подготовка за албума „The Blues“. Прочетох куп книги и разговарях с блус музиканти. Всички знаем, че блусът се е родил на памучните плантации в южните щати, но всъщност започва по-рано, още в Африка.
В нашия офис преди доста време работеше човек, който бе събирал памук в Мисисипи и беше пял, докато работи, и един ден го помолих: „Разкажи ми как беше там?“ И тогава в офиса този 75-годишен мъж направо ме покърти с историята си как е се е трудил на полето и как с песен е смекчавал болката си от жегата и мъката от условията на работа. Това беше повратен момент за мен. Тези са истинските корени на блуса и ако можете да стигнете до неговите корени, тогава много от песните ще имат повече смисъл за вас. Никога не можем да разберем напълно как се е появил блусът, как е създаден, но можем да го усетим като част от болката ни в живота и мисля, че това е, което позволява на всички като мен, които изпълняват блус, да се приближат достатъчно близо до него.
За мен блусът е начин да изразиш себе си. Подходих към всяка от тези 14 песни като актьор и те сякаш бяха сцената, на която се опитах да изиграя своята роля. Блусът се поддава на това. Има начин да го направите, без да пеете в пълния смисъл, но и без да е речитатив. Това е съвсем друга категория и аз се забавлявах много. Винаги се опитвам да съчетая текста на песента с мелодията по мой собствен начин, което обаче да не звучи прекалено чуждо, или да не влиза в противоречие с вашата представа за това каква трябва да бъде песента.
Успях да убедя великолепни музиканти да участват в този проект, и ако познавате величието на блуса, ще признаете, че това са кралете на блуса, тези необикновени хора – Brad Paisley, Kirk Fletcher. Sonny Landreth на слайд китарата е титан, а просто нямам думи какво да кажа за Ritchie Blackmore и неговата жена Candice Night в песента „The Thrill Is Gone“ от репертоара на B.B. King. И ако продължавам така, ще трябва да изброя едни от най-добрите хора в света. Ronnie Earl, за бога! Ами Albert Lee! Да ги накарам да изкарат китарите си, за да свирят с мен, това беше най-прекрасното нещо в живота ми!“ – завършва William Shatner.
Албума „The Blues“, или „Блусът“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 20 март, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Riding with the King” от B.B. King и Eric Clapton в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Riding with the King” от B.B. King и Eric Clapton. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Преди години продуцентът Scott Mathews споделя с музиканта John Hiatt странния си и доста абстрактен сън как лети в самолет с краля на рок-енд-рола Elvis Presley. Това става повод Hiatt да композира песента „Riding with the King“ („Езда с Краля“), чието заглавие се харесва на Eric Clapton и B.B. King, защото съдържа закачка с фамилията на знаменития блус певец и китарист, и през 1999 г. решават да го използват за своя съвместен проект.
Всъщност първата им среща е през 1967 г., когато в нощния клуб Cafe Au Go Go в нюйоркския квартал Greenwich Village свирят за първи път. Eric тогава е на 22 години и е на върха на славата си с рок групата CREAM. Макар през 1997 г. те все пак да записват песента „Rock Me Baby“ за албума „Deuces Wild“ на B.B. King, Eric Clapton не изоставя идеята си да направят съвместен албум. „Това е нещо, за което мечтаех през целия си живот“ – твърди Clapton. – „B.B. е моят герой, винаги е бил, откакто чух през 1965 г. албума “B.B. King Live at the Regal”, от него започна всичко за мен“.
B.B. King от своя страна признава, че често са обсъждали тази възможност по време на съвместните им концертни изяви и заявява: „Възхищавам му се на Eric, за мен той е № 1 като китарист в рок-енд-рола и №1 като човек, а също така свири блус по-добре от мнозина от нас.“
B.B. King & Eric Clapton – Riding with the King
Инициативата за продуцирането на албума „Riding with the King“ е на Eric Clapton, който кани голяма част от обичайните за него студийни музиканти, към които включва свои приятели, за да се получи звезден състав, сред който блестят Jimmie Vaughan, Andy Fairweather Low, Steve Gadd, Nathan East, Joe Sample, Doyle Bramhall Ii, Susannah и Wendy Melvoin.
Що се отнася до съдържателната страна, Clapton избира стари песни на B.B. King, които да осъвременят с нова стилистика, да им придадат нов дух, като отстъпва главната роля на B.B. King, както във вокалните, така и в китарените партии.
B.B. King пояснява: „Eric Clapton е невероятен човек. Всъщност той избра всички мелодии. Казах му, когато се събрахме – ти избираш песните и ако излезеш с такава, която не ми харесва, или мисля, че не мога да я направя, тогава ще говорим за това. Той предложи мои изпълнения, толкова стари, че ги бях забравил, включително такива, които сам бях съчинил много отдавна, даже не помня кога точно. Когато влязохме в студиото, той ме пита „B.B., помниш ли това?“ – А аз му отговарям: „Не! Пусни да го чуя“. Понякога трябваше да се прибера вкъщи и да взема някои от старите плочи, за да можем и двамата да се подготвим. И това работеше, защото Eric имаше толкова добри идеи как да ги направим да звучат по новому. Така седнахме и започнахме да работим върху идеите, които той имаше, а след като ги чух, си помислих „никак не е лошо – нека да го направим“, а освен това всичко беше съвсем на място“.
Албумът „Езда с Краля“ съдържа пет заглавия на B.B. King от 50-те и 60-те години на миналия век, както и стандарти от Big Bill Broonzy, Maceo Merriweather, Johnny Mercer, Isaac Hayes, Sam & Dave и т.н.
Така се получава впечатляващ музикален продукт, приет с адмирации от слушателите и специализираните музикални издания – заема първото място в Billboard Top Blues Albums, получа сертификати за двойно платинен по брой продажби в САЩ и в Европа, и е отличен с наградата Grammy за най-добър традиционен блус албум.
20 години след този колосален успех Eric Clapton решава да издаде преработена версия на „Riding with the King“, или „Езда с Краля“, пусната в продажби на 26 юни 2020 г., и именно нея ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 9 януари, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“In Session” от Albert King with Stevie Ray Vaughan в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “In Session” от Albert King with Stevie Ray Vaughan. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Един от знаковите за блуса албуми “In Session“, или „В сесия“, на певците и китаристите Albert King и Stevie Ray Vaughan, е записан на 6 декември 1983 г. „на живо“ в студиото на канадската телевизия CHCH-TV в Hamilton, Ontario. “In Session” всъщност е телевизионно предаване, предназначено да събере стилистично близки музиканти, които рядко или никога не са имали възможност да свирят заедно. Тогава Albert е на 60 години, а Stevie – на 29. Записът обаче е издаден чак на 17 август 1999 г. като аудио диск – девет години след смъртта на Vaughan и седем години след като King ни е напуснал, – за да се появи на пазара на 28 септември 2010 г. като DVD.
Albert King with Stevie Ray Vaughan – In Session
През 1983 г. Albert King вече има репутацията да е сред колосите в блуса, като преди това е пример не само за Stevie Ray Vaughan, но и за такива китаристи като Jimi Hendrix, Keith Richards, Eric Clapton, Robbie Robertson, Mick Taylor и Joe Walsh.
По-рано през същата година песента “Let’s Dance“ на David Bowie с участието на Stevie Ray Vaughan пък оглавява музикалните класации, а неговият дебютен албум „Texas Flood“ привлича вниманието на широката публика, като песента “Pride and Joy“ се върти непрекъснато по MTV.
Когато Albert King пристига в Hamilton, разбира, че трябва да участва в изпълнение на живо, да прави джем сешън с китарист, без да знае кой е той и какво свири, и почти се отказва от участие. Но когато вижда Stevie Ray Vaughan, той си спомня епизода с „малкия Stevie“ в Austin, Texas, десетина години преди това, ето пък как го възпроизвежда блус рок китаристът и певецът Jimmie Vaughan, по-големият брат на Stevie:
„Брат ми беше на 19 години, живеехме тогава в Austin, когато отидохме в местния блус клуб Antone’s, където тогава свиреше Albert King. Собственикът на клуба Clifford Antone помоли Albert да разреши на брат ми да свири с него, защото е някакво чудо. Като чу това, Albert покани Stevie на сцената. Брат ми започна да свири характерните за Albert бързи пасажи на китара. В началото цареше тишина. Всички стояха там с отворени уста. Не можеха да повярват. Albert го прегърна и оттам нататък двамата свириха заедно до края на представлението. После всички казваха: „Уау, това беше страхотно.“ Аз никога не бях го правил, искрено се възхищавам на Stevie за дързостта.“
Така че, когато Albert си припомня случката с „малкия Stevie“, дава съгласие да свирят заедно, той на любимата си китара Gibson Flying V, а Stevie предпочита “Number One” Fender Stratocaster. За акомпанимент са поканени музикантите от групата на Albert King: братята Tony и Michael Llorens съответно на орган/пиано и барабани, както и Gus Thornton на бас китарата. Gus разказва:
„Албумът „In Session“ е любимият ми. Най-вече заради начина, по който всичко стана. Влязохме там почти „слепи“ за това, което ще правим. Всичко обаче застана на мястото си и се случи много по-добре, отколкото можех да очаквам. Предишната вечер имахме среща, за да обсъдим нещата в общи черти. За парчетата на Stevie той просто ни задаваше темпото. Знаете за начина, по който някой отброява тактовете на песента, която трябва да свириш и как трябва да я свириш. Нататък просто улавяхме песента направо във въздуха“.
Албума “In Session“, или „В сесия“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 25 януари, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
Концерт на Charlie Hunter & Lucy Woodward в клуб Joy Station на 27 февруари
Клуб Joy Station започва сезона с един много специален концерт – на виртуозния китарист Charlie Hunter и шармантанта дива Lucy Woodward на 27 фенруари 2020 г. от 20:30 ч.
Билетите вече са в продажба и до 27 януари са на специална промоционална цена от 25 лева. До 26 февруари са на редовна цена от 30 лева, а в деня на събитието са на цена от 35 лева.
Събрани от съдбата, синергията между виртуозния китарист Charlie Hunter (Чарли Хънтър – 6, 7, 8 струнна китара) и певицата Lucy Woodward (Луси Удуърд – глас) е несравнима. Една година след като са започнали да правят турнета заедно, Чарли и Луси осъзнават, че химията, която двамата имат на сцената е нещо специално. Затова и решават да запишат общ албум с всички песни които винаги са искали да запишат, но по една или друга причина не са имали време. Резултатът от тази идея се превръща в чудесния албум „Music! Music! Music!,”, който блика от блус, соул, и фънк. Концепцията им е да се включат винтидж поп песни от 1895 до 1987 година. Репертоарът включва парчета като „Don‘t let me be misunderstood” на ANIMALS, “Wishing Well” на ТERENCE TRENT D’ARBY, както и такива на Nina Simone, Bessie Smith, и Blind Willie Johnson.
Български фенове на джаза, фънка и блуса със сигурност помнят името Чарли Хънтър, уникалния музикант който комбинира баса и китарата в един и същи инструмент. Уменията му да вплита басови линии, мелодични пасажи и сола едновременно е уникално! През последните години Чарли работи с много разнообразни музиканти като R‘n’B иконата D‘Angelo, канадската дива Celine Dion, и американския блусар John Mayer. След повече от 20 албума с инструментална музика, в които кръстосва много жанрове, Чарли решава че е време да направи колаборация с женски вокал. През своите близки приятели от SNARKY PUPPY Чарли се свързва с Луси Удуърд и останалото се подрежда от само себе си.
Луси Удуърд е родена в Лондон в музикално семейство, с майка оперна певица и баща композитор и диригент. Тя e приета в Mahnattan School of Music с джаз пеене. Надарена с невероятни гласови възможности и сценично присъствие, Луси решава да напусне училището за да търси реализация в по-широк план. Съдбата я отвежда до последния етаж на сградата на Atlantic Records където я чака легендарния Ахмет Ертегун, една от най-важните фигури в развитието на модерната музика, най-вече блуса и джаза. Впечатлен от нейните гласови данни, той ѝ предлага договор, който Луси с радост подписва на момента!
Луси Удъурд има издадени четири самостоятелни албума. След нейния Top 40 хит „Dumb Girls,” Луси пренасочва интересите си към своята страст – блус, соул, и фънк. Между песните ѝ можем да чуем много колаборации с банди като SNARKY PUPPY и JOSH WALKER & THE DYNAMITES. Освен богата звукозаписна кариера, през годините тя пее с познатата в България банда PINK MARTINI, както и в бандата на неповторимия Rod Stewart. Той споделя в Twitter че Луси ще им липсва много, докато е на турне с други проекти!
В компания на Чарли Хънтър и Луси Удърд, придружени от Ник дъ Браун на барабани, ни очаква един интимен и специален концерт. Под звуците на могъщото фънк трио, с непоклатимия груув на виртуозния китарист Чарли Хънтър, ще се раздвижим и заредим с енергия.
Вратите се отварят в 19:00
Начало на концерта: 20:30
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
BLACK STONE CHERRY: Американска диалектика на новия бял блус
Дойде време сравнително редките европейски обиколки на BLACK STONE CHERRY да придобият и по-източни акценти. Както се оказа, имало е нужда да наминат, макар и да не събраха многохилядни тълпи.
Сякаш току що бяха отминали поредицата клубни концерти, с които SEVI представиха новия си албум по един впечатляващ като продукция начин из родината, когато им се падна да бъдат оценявани в сравнение с традиционно високите американски стандарти. Представителите на висококачествения български рок осезаемо са втвърдили звученето в третия си студиен албум, без да излизат от стандартите на радиофоничността.
Sevi
Точно по план, в 19:30 ч. групата във вариант на квартет се качва на сцената. Интро с гръмотевични суббуферни акценти в кино маниер отнема твърде много време, докато SEVI забият програмното за новия си албум „Fоllow Me”. Препускащата тяга се прелива в следващата песен, където обаче се появява бекграунд от многопластови акцентирани клавири, които са толкова избистрени в звученето си, че отнемат голяма част от живата сила на групата, която сме виждали при други тяхни участия. Старанието в преекспонирането на продукцията продължава препускащо в серия на първите пет парчета. Живото пеене на Sevi, с тънките живи нюанси, разтоварването от ефекти и артистичните смени в техниката на гласа, спасяват доста от иначе памтомимичното впечатление, вследствие на подложките. Тук строгият строй на режисираната ритмика на сета дава първата почивка на групата и възможност за досег с публиката.
Sevi
Втората половина от сета на SEVI е от по-стари техни композиции, придобили статус в радиата. Няма как да подминем инструменталните достойнства на групата, както и свободното им държание на сцена. Уверението, че са големи фенове на BLACK STONE CHERRY, обаче, не влиза убедително с натъртеността си… Преди „Screw You, Honey” вокалистката ни информира, че навлизаме в по-меката част – нещо, което се бе случило още две песни по-рано. Скандиранията за хедлайнера и уверенията, че съпортът ето сега приключва, зачестяват прекомерно. Както и на самостоятелните им концерти, втората част е по-поп. Преди последното си парче групата се представя. След поклона за довиждане, Sevi повтаря имената на колегите си, които без съмнение заслужават внимание, но не и двойно.
Сетлист SEVI:
Intro
- Fоllow Me
- Am I Alive?
Piano Intro
- The Art of War
- To Hell and Back
- Never Again
- One Time Think
- On My Own
- Screw You, Honey
- Bitter of Taste
- Speed Up
Мърч щандът на американците, в стандартния за тях маниер, е съставен предимно от фланелки и концертни сувенири, докато българите предлагат богатата си гама от различни продукти и издания. Комбинацията от двете предложения представлява приятна диалектическа основа за материалистични разсъждения относно критическия реализъм, за тези, на които им е дадено… (Или казано по народному, съвкупността от изкушения надхвърляше средностатистическия концертен бюджет.)
Black Stone Cherry
Съвсем малко преди 20:45 ч., подходящият музикален фон добива екстра-децибели и се извращава на някакво дискотечно парче, на фона на което момчетата от BLACK STONE CHERRY, леко денсейки, излизат. Френетичните възгласи преминават в съвременен бърз rock`n`roll, където мажорните хармонии носят веселие, а нотите с дробни номинали са заквасени от bluegrass-rockabilly. Яростният купон преминава в по-откровено блусарски влияния, примесени с LED ZEPPELIN барабани, реге закачки и тотално кънтри пеене, та и с ецване на места.
Black Stone Cherry
BLACK STONE CHERRY съвсем не са откриватели на тази културна революция, която смеси хипи феномените с традиционните кънтри ценности, които дълго време се възприемаха като антагонистични в щатите, но и които отдавна не са в такова противоречие. Визията на групата винаги е била подчертано хипарска. Гълъбовият крак от транспарантите за концертите им отпреди десетина години днес е заменен от шарени драперии, които покриват почти всичко по сцената и чиято целенасочена шареност има, сякаш, ориенталски щрихи. Музиката им пък дърпа в другата посока и основните хармонии и дори послания са по-кънтри. Което за твърде запознатите дава това усещане за миротворска еклектика, а на непредубедените фенове дава чиста наслада от музикалните решения.
Black Stone Cherry
Забележителното при американците е, че всички в групата пеят, като не говорим само за бекинг-вокали, а за поверени им цели куплети, които подхождат на разнообразните им изявени гласове. Така при първата по-осезаема пауза, вместо приветствия от фронтмена, гръмва звънливото детско гласче на Ben Wells (g.), който отбелязва че са за пръв път тук за 19 г. творчески път. Той е сменил дългата си коса с някаква модерна прическа, която не е в хармония със следващите няколко тежки BLACK SABBATH-овски блуса, напълнени с много кънтри слайс-сола и интерпретации. Мъжките дрезгавини а ла Rod Stewart, които покрива Jon Lawhon (b.) ме подсещат, че DAILY NOISE CLUB биха били подходяща колаборация за този концерт, ако търсиме подобие. В тази тежка кънтри-блус вакханлия, барабаните на John Fred Young (dr.) придобиват все повече LED ZEPPELIN звучене, което избухва с цитати по време на солото му, каквото рядко съм виждал от десетина години насам! Един блусарски бяс, до който може да се докоснете и слушайки Бокси с HIGHBALL, примерно… За „White Trash Millionaire” барабанистът получава и микрофон, но озвучаването му не е достатъчно силно. Модерните алтернативни характеристики в студийните записи на BLACK STONE CHERRY са туширани в концертните им варианти и звучат повече stoner.
Black Stone Cherry
Групата си поема дъх и сменя инструменти, за да изостави тежкия блус и да премине на тежко кънтри, доминирано от характерния фолклорен глас на Chris Robertson (v., g.). Следват и по-кахърните баладични песни с мека southern топлина в тях. Скритият зад един параван от драперии перкусионист, остана неуловим за фотоапарата ми с редките си изяви, но живите клавири бяха запечатани подобаващо, подчертавайки концертната същност на BLACK STONE CHERRY. Публиката отвръща горещо на psychedelic-country амалгамата, като в клуба има и ентусиазирано гръцко ядро фенове.
Black Stone Cherry
На песента „My Last Breath” американците влизат в една китка от песни, която подчертава национално-еклектичната им философия и желанието им да обхванат цялата американска музикална култура, за да станат нейни изразители. Цитатите, които подлежат на актуално авторско право, разбира се, не са отбелязани в официалният сетлист, а дължината им не надхвърля определената от американското законодателство свободна зона. Цялостното звучене придобива по-алтернативни изяви и заедно с народняшката тематика на текстовете ги доближава до феномен като GODSMACK, да речем. Това музикално пътешествие завършва с един бърз bluegrass кавър на Johnny Cash, доста по-различен от студийния му вариант, който BLACK STONE CHERRY са осъществили.
Black Stone Cherry
В заключителната част на концерта бандата представя програмното парче от последния си албум в традиционен рокаджийски маниер. За биса си, песента „Peace Is Free” започва с unplugged вариант от глас и китара. Фронтменът ни призовава да вдигнем двата пръста, когато цялата група се включва, за да допеем всички този хипи-кънтри химн. Над час и половина шарено шоу бе отминало.
Сетлист BLACK STONE CHERRY:
Funny Introduction
- Burnin`
- Me And Mary Jane
- Blind Man ->
- Can`t You See (The Marshall Tucker Band cover)
- In My Blood
- Island Jam
- Maybe Someday
- Ain`t Nobady
- Drum Solo
- Blame It on the Boom Boom
- White Trash Millionaire
- Lonely Train
- Like I Roll
Medley:
- My Last Breath ->
Purple Haze – fragment (Jimy Hendrix cover) ->
- Cheeper To Drink Alone ->
No Diggity – fragment (Blackstreet & Dr. Dre cover) ->
- Hollywood In Kentucky
- Folsom Prison Blues (Johnny Cash bluegrass cover)
- Family Tree
Бис:
- Peace Is Free
Rock Thrashler
София, Mixtape 5, 10.07.2019
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Electric Mud” от Muddy Waters в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Electric Mud” от Muddy Waters. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
„Първият китарист, когото чух, беше Muddy Waters. Попаднах на една стара негова плоча, когато бях още малко момче, и се уплаших до смърт от всички тези звуци. Ау, какво беше това?“
Jimi Hendrix
През 1945 г. Muddy Waters преминава от акустична на електрическа китара и така се нарежда сред пионерите на мощната електрическа вълна в блуса, която става стимул за най-влиятелните рок музиканти през следващите десетилетия. Със станалите класика изпълнения “Mannish Boy,” “(I’m Your) Hoochie Coochie Man,” “Got My Mojo Workin’ ”, “I’m Ready” и “I Just Want to Make Love to You”, той представя мрачно харизматична, квазимистична и сексуално въздействаща персона, която по същество е нещо като матрица за белите момчета, превърнали се в рок звезди десетилетие по-късно.
Неговото турне в Обединеното кралство през 1958 г. оказва експлозивно въздействие върху музиканти като John Mayall, Jimmy Page, Mick Jagger, Keith Richards, Van Morrison и Eric Clapton, които го обявяват за свой първоучител. ROLLING STONES заемат заглавието на една от най-известни песни на Muddy Waters и така се наричат, LED ZEPPELIN възприемат звука и текста за своя хит “Whole Lotta Love” от неговата версия на парчето “You Need Love” на Willie Dixon; а Jim Morrison намира в “Mojo” заклинанието, което да го утвърди като рок шаман.
Muddy Waters – Electric Mud
В средата на 60-те години обаче се забелязва съществен спад в популярността на Muddy Waters и тогава продуцентът Marshall Chess решава да направи обратен ход като го насочи с психеделични елементи към рок ориентираната млада аудитория в стилистиката на успешните по това време албуми на Jimi Hendrix и CREAM.
Marshall Chess, син на Leonard Chess, основателят на чикагската компания Chess Records, която има основен принос за популяризирането на така наречения чикагски блус, замисля да направи компилация от стари песни на Muddy Waters, опаковани в рок психеделична форма, за новата си фирма Cadet Concept Records.
Marshall споделя: „С идеята за албума “Electric Mud” („Електрическа тиня“) исках да помогна на Muddy Waters да спечели пари. Това е концептуален албум, нещо като картина, а на картината да бъде изобразен Muddy, без да го караме да променя звука си, за да стигне до аудиторията с младите хора. И наистина този албум се продаваше добре“.
Muddy Waters отговаря: „Много ясно е, че исках да имам албум с добри продажби. За мен тази музика не бе нещо необичайно, защото много пъти бях свирил пред хипита и си мислех, че зная как да ги заинтригувам“.
За целта Marshall Chess кани за участие авангардни по това време джаз музиканти от Чикаго: Gene Barge, Pete Cosey, Roland Faulkner, Morris Jennings, louis Satterfield, Charles Stepney и Phil Upchurch.
Така се появява албумът на Muddy Waters, който тогава постига най-висок за него търговски успех и за първи път влиза в класациите Billboard, оставил ярка диря за мнозина музиканти, например Jimi Hendrix и LED ZEPPELIN, както и по-новите THE WHITE STRIPES, BLACK KEYS, Chuck D. Jimi Hendrix дори признава, че преди концерти е предпочитал за вдъхновение да слуша песента „Herbert Harper’s Free Press News“ именно в тази версия.
Албума “Electric Mud” или „Електрическа тиня“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба®” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 16 март, след новините от 21:00 ч.
“Blues & Rhythm” от DELTA ROOSTERS в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Blues & Rhythm” от DELTA ROOSTERS. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Не много отдавна, през декември миналата година, се появи очакваният албум на доказалите се нашенски блусари от DELTA ROOSTERS. Предисторията на „Blues & Rhythm“ е дълга, тъй като желанието за записване на авторски песни съществува още от самото създаване на първите от тях през 2012 г. Поради различни причини, свързани и с промени в цялостното звучене на групата, нови аранжименти, намиране на подходящото студио за работа и не на последно място – намирането на финансиране, – довежда до това, че албумът е записан чак в периода 2017-2018 г.
Delta Roosters – Blues & Rhythm
Албумът обхваща творчеството на групата DELTA ROOSTERS, създадено в периода 2012 – 2017 г. Авторите на музиката и текстовете в по-голямата си част са дело на Петър Георгиев-Пешето и Антон Серкеджиев.
Концепцията на албума е закачка с понятието “Rhythm & Blues“, както и със заглавията на някои от песните в него. Групата всъщност започва творческия си път като се стреми да пресъздаде звученето и атмосферата на американския блус от Делтата на Мисисипи.
В първия си вариант тя е по-акустична, без барабани и бас китара/контрабас. Музикантите изпълняват песните на старите майстори на блуса – Muddy Waters, Willie Dixon, Robert Johnson – и тримата родом край бреговете на Мисисипи, – както и мнозина други.
Постепенно се раждат и авторски песни, които макар и силно повлияни от американската музика, не могат да се категоризират изцяло в рамките на блуса. Но блус музиката седи в основата на музикалните предпочитания и интереси на музикантите от DELTA ROOSTERS и нейното влияние се усеща във всяка една композиция от техния най-нов проект.
„Всички песни са създадени по действителни случаи, имат нещо лично в тях, носят конкретно изживяване от живота, от личните отношения, любовта, самотата – твърди Антон Серкеджиев. – Продължихме в тази насока да търсим искреността в изказа и затова записвахме всички заедно „на живо“ в студиото, за да запазим непосредствеността на емоцията“.
Дебютният албум „Blues & Rhythm“, записан с участието на гост музиканти, ще чуем в предаването “Картини от една изложба®” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 23 февруари, след новините от 21:00 ч.
The Other Side 