Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Swingin’ New Big Band” от Buddy Rich. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

„Buddy Rich е най-великият барабанист за всички времена, който кара дъха ти да спира“ – Gene Krupa, джаз музикант, барабанист

1966 г. е най-неподходящият момент за когото и да било да основава нов джаз биг бенд, защото трябва да се възправи на пазара срещу икономичните рок и поп групи. Неподходящо е, но не и за Buddy Rich. Дотогава той е най-скъпо платеният участник в оркестър, в случая на Harry James, с колосалната за тези времена заплата от $1500 за седмица.

По време на своята 60-годишна кариера Buddy Rich бележи най-ранната си изява във водевил с родителите си, виждаме го на Бродуей като четиригодишно чудо на барабаните, чуваме го да свири през 40-те и 50-те години с джаз легенди като Charlie Parker, Dizzy Gillespie, Art Tatum, Lester Young и Coleman Hawkins за да стане лидер на биг бенд през 60-те, 70-те и през 80-те. Невероятната скорост и прецизност на свирене на Buddy Rich, наред с феноменалната му издръжливост, го характеризират като един от големите инструментални виртуози на ХХ век.

Buddy Rich – Swingin’ New Big Band

И така, Buddy Rich напуска Ню Йорк през 1966 г., заминава за Лас Вегас, където намира спонсор, готов да му плаща за участието на най-добрите музиканти, които поиска, включително и за репетициите им. Buddy успява да привлече тогавашни знаменитости като Gene Quill, Pete Yellin, Bobby Shew, Jay Corre, John Bunch и Carson Smith. Това негово начинание определя останалата част от кариерата му като го превръща в една от главните сили, определящи звука на оркестрите след биг бенд ерата на Duke Ellington, Count Basie, Benny Goodman, Artie Shaw, Tommy Dorsey, Shep Fields, Glenn Miller и т.н.

Има само едно „но“ в тази иначе прекрасна история – спонсорът настоява те да свирят рок музика. След няколко несполучливи опита Buddy се отказва от тази идея и се насочва към джаз репертоар като успява най-накрая да убеди спонсора си да продължи подкрепата. Наема двама от най-добрите оркестратори – Oliver Nelson и Bill Reddie – за да направят албум, станал паметен в историята на джаза.

Още първите изпълнения на бенда предизвикват с огромен интерес и към септември 1966 г. Buddy Rich намира, че те вече са готови да запишат първия си албум, наречен “Swingin’ New Big Band”. Повечето (но не всички) композиции са записани на живо за четири вечери в Chez Club в Холивуд, а усещането, създадено сред публиката, е достатъчно красноречиво, когато чуете албума.

Особено силно впечатление прави интерпретацията на откъси от мюзикъла „West Side Story“ на Leonard Bernstein, която по-сетне се превръща в знаково изпълнение за всеки концерт на бенда, заради удивителния аранжимент, наситен с виртуозни пасажи. Самият Bernstein по-късно адмирира изпълнението на неговата творба в тази версия.

Албума “Swingin’ New Big Band” ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 2 декември, след новините от 21:00 ч.