The Other Side

Начало » Posts tagged 'Jazz'

Tag Archives: Jazz

Купи билет за Broken Silence Black Death Metal Fest 2020

Купи промо билет за 20 години The Other Side

Enter your email address to follow this blog and receive notifications of new posts by email.

Join 160 other followers

Последни публикации

Архив

Концерт на Charlie Hunter & Lucy Woodward в клуб Joy Station на 27 февруари

Клуб Joy Station започва сезона с един много специален концерт – на виртуозния китарист Charlie Hunter и шармантанта дива Lucy Woodward на 27 фенруари 2020 г. от 20:30 ч.

Билетите вече са в продажба и до 27 януари са на специална промоционална цена от 25 лева. До 26 февруари са на редовна цена от 30 лева, а в деня на събитието са на цена от 35 лева.

Събрани от съдбата, синергията между виртуозния китарист Charlie Hunter (Чарли Хънтър – 6, 7, 8 струнна китара) и певицата Lucy Woodward (Луси Удуърд – глас) е несравнима. Една година след като са започнали да правят турнета заедно, Чарли и Луси осъзнават, че химията, която двамата имат на сцената е нещо специално. Затова и решават да запишат общ албум с всички песни които винаги са искали да запишат, но по една или друга причина не са имали време. Резултатът от тази идея се превръща в чудесния албум „Music! Music! Music!,”, който блика от блус, соул, и фънк. Концепцията им е да се включат винтидж поп песни от 1895 до 1987 година. Репертоарът включва парчета като „Don‘t let me be misunderstood” на ANIMALS, “Wishing Well” на ТERENCE TRENT D’ARBY, както и такива на Nina Simone, Bessie Smith, и Blind Willie Johnson.

Концерт на Charlie Hunter & Lucy Woodward

Български фенове на джаза, фънка и блуса със сигурност помнят името Чарли Хънтър, уникалния музикант който комбинира баса и китарата в един и същи инструмент. Уменията му да вплита басови линии, мелодични пасажи и сола едновременно е уникално! През последните години Чарли работи с много разнообразни музиканти като R‘n’B иконата D‘Angelo, канадската дива Celine Dion, и американския блусар John Mayer. След повече от 20 албума с инструментална музика, в които кръстосва много жанрове, Чарли решава че е време да направи колаборация с женски вокал. През своите близки приятели от SNARKY PUPPY Чарли се свързва с Луси Удуърд и останалото се подрежда от само себе си.

Луси Удуърд е родена в Лондон в музикално семейство, с майка оперна певица и баща композитор и диригент. Тя e приета в Mahnattan School of Music с джаз пеене. Надарена с невероятни гласови възможности и сценично присъствие, Луси решава да напусне училището за да търси реализация в по-широк план. Съдбата я отвежда до последния етаж на сградата на Atlantic Records където я чака легендарния Ахмет Ертегун, една от най-важните фигури в развитието на модерната музика, най-вече блуса и джаза. Впечатлен от нейните гласови данни, той ѝ предлага договор, който Луси с радост подписва на момента!

Луси Удъурд има издадени четири самостоятелни албума. След нейния Top 40 хит „Dumb Girls,” Луси пренасочва интересите си към своята страст – блус, соул, и фънк. Между песните ѝ можем да чуем много колаборации с банди като SNARKY PUPPY и JOSH WALKER & THE DYNAMITES. Освен богата звукозаписна кариера, през годините тя пее с познатата в България банда PINK MARTINI, както и в бандата на неповторимия Rod Stewart. Той споделя в Twitter че Луси ще им липсва много, докато е на турне с други проекти!

В компания на Чарли Хънтър и Луси Удърд, придружени от Ник дъ Браун на барабани, ни очаква един интимен и специален концерт. Под звуците на могъщото фънк трио, с непоклатимия груув на виртуозния китарист Чарли Хънтър, ще се раздвижим и заредим с енергия.

Вратите се отварят в 19:00
Начало на концерта: 20:30


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

“Jazz Samba” от Stan Getz и Charlie Byrd в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Jazz Samba” от Stan Getz и Charlie Byrd. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

През 1961 година Държавният департамент на САЩ изпраща в Бразилия група джаз музиканти, сред които е и триото на китариста Charlie Byrd, без да предполага какви последици ще има това за музикалния пейзаж през ХХ век. Charlie е музикант с класическа подготовка, той учи китара при знаменития Andrés Segovia и продължава да свири на акустична испанска китара при своите участия в различните джаз формации.

В Бразилия Charlie остава очарован от звуците на Bossa Nova, която звучи навсякъде. Всъщност Bossa Nova, в превод „нова насока“, е разновидност на самбата, и тази разновидност завладява Бразилия в края на 50-те години на миналия век. Тогава китаристът João Gilberto усвоява ритмичната сложност на жанра и я свежда до няколко основни положения, превръща я в различен вид пулсация, добавяйки пламенния ритъм на своята китара. От друга страна акордите на Bossa Nova са сложни, повлияни от джаза и класическата музика, и това най-добре личи в композициите на Antonio Carlos Jobim, най-изтъкнатият представител на жанра, който добавя своя хармонична оригиналност.

Stan Getz and Charlie Byrd - Jazz Samba

Stan Getz and Charlie Byrd – Jazz Samba

Триото на Charlie Byrd е силно въодушевено от музиката на João Gilberto. Byrd, барабанистът Buddy Deppenschmidt и контрабасистът Keter Betts си купуват първите два албума на Gilberto и още докато са в Бразилия прекарват часове наред, опитвайки се да разучат новия стил.

След като се завръщат в САЩ тримата продължават заниманията си с Bossa Nova и правят няколко представления в клуба Showboat Lounge в столицата Вашингтон. Именно там Charlie Byrd се запознава с тенор саксофониста Stan Getz, който го кани у дома си и там прослушват плочите на João Gilberto и Antonio Carlos Jobim, които е донесъл от Бразилия.

По това време Stan Getz е знаменитост, той още в тийнейджърски години завоюва признание с Woody Herman Big Band, а великият John Coltrane казва за него: „Разбира се, всички бихме искали да звучим като Stan.“ Getz не се нуждае от дълго убеждаване, защото веднага открива в музиката от бразилските плочи великолепна основа за своя лиричен импровизиращ стил като фон за саксофона си.

Следващата стъпка е да се намери издател, когото да убедят да се запише музика в стила Bossa Nova и с тази задача се заема Stan Getz. Той лети от Ню Йорк за Вашингтон, преди това си урежда среща с Creed Taylor, който по това време поема управлението на Verve Records от Norman Granz, и му представя идеята. Това се оказва добър повод за TAYLOR да направи успешен дебют във фирмата.

Charlie Byrd подбира песните, прави аранжиментите и организира сесиите за звукозапис. През октомври 1961 г. Getz и Byrd правят пробни записи в стилистиката на Jazz Samba, които обаче остават неиздадени.

Албумът “Jazz Samba“ е записан няколко месеца по-късно, за около два часа на 13 февруари 1962 г. в църквата с отлична акустика „All Souls Unitar“ в столицата Вашингтон с участието на Stan Getz, тенор саксофон, Charlie Byrd, китара, Keter Betts, контрабас, Gene Byrd, контрабас и китара, Buddy Deppenschmidt и Bill Reichenbach – и двамата на барабани.

С меките си текстури, нежното звучене и ненатрапчивото релаксиращо усещане, “Jazz Samba“ се налага над властващата през предходното десетилетие “cool” стилистика в джаза, с което достигна до широката публика, като преодолява дразнещите звуци в Be-Bop и Hard-Bop стиловете. За това допринася мекият и нежен звук на тенор саксофона на Stan Getz, чийто естествен лиризъм му позволява свободно да импровизира. По този повод вибрафонистът Gary Burton отбелязва: „Когато Stan импровизира, мелодиите, които свири, излизат с по-богат звук в сравнение с композираните.“ Магията обаче се състои в пулса – хипнотичните ритми на традиционната бразилска танцова музика, леко урбанизирана, неуловимо променена с леко забавено темпо от джаз повлияните бразилски композитори.

“Jazz Samba“ е издаден през април същата година и в средата на септември влиза в класацията за поп албуми Billboard 200. На 9 март 1963 г. става № 1 не само за поп, но и за джаз и рок музика, за да прекара общо 70 седмици в същата класация, което е рекорд за времето си. Половин милион плочи са продадени през първите 18 месеца, а Stan Getz получава през 1963 г. отличието “Grammy” за най-добро джаз изпълнение.

Bossa Nova завладява САЩ, става най-търсената музика на планетата със свежата си изтънченост, свързвайки поп музиката с по-сериозните жанрове. След огромния успех на “Jazz Samba“, джаз и поп музикантите започват масово да използват новото звучене. Cannonball Adderley, Quincy Jones, Coleman Hawkins, Dizzy Gillespie, Herbie Mann, Ella Fitzgerald, Herb Alpert, Tony Bennett, Nat King Cole и Miles Davis са сред първите, които записват Bossa Nova песни или албуми. „Кралят на рока“ Elvis Presley пее „Bossa Nova Baby”, а певицата Eydie Gormé издава хитовата песен “Blame it on the Bossa Nova”.

„Знаех, че bossa nova е нещо, което ще стане силно привлекателно за публиката. Не знаех обаче, че ще вдъхнови хората да носят bossa nova вратовръзки“ – споделя Charlie Byrd.

Албума “Jazz Samba“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 28 декември, след новините от 21:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

“Jazz And Roll” от Райчо Иванов в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Jazz And Roll” от Райчо Иванов. Събота, 22:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Съчетанието на джаз и рок-енд-рол има своята предистория. Още в средата на 60-те години на миналия век известният критик Joachim-Ernst Berendt заявява: “Едно нещо е безспорно – джазът се нуждае от нови звуци. Той се нуждаеше от тях още от самото начало и ще продължи да се нуждае от тях. Електронната музика е единствената все още достатъчно широка сфера, където те може да бъдат намерени.”

Доста по-рано тромпетистът Miles Davis експериментира с така нареченото модално импровизиране, повлияно от пианиста George Allen Russell. Miles е в основата на почти всички важни нововъведения и стилистични промени в музиката от втората половина на ХХ век и често пъти бе двигател на тези промени – било с неговото собствено участие в изпълненията и записите или чрез избора на съпровождащи музиканти и сътрудници, които прокарваха новите тенденции. Някои критици дори се опитват да докажат, че джазът е спрял да се развива, след като Miles вече го няма. Така през месеците март и април 1959 година Miles записва албума “Kind of Blue” или “Вид тъга”, който става представителен за модерния джаз и най-популярният в неговата дискография, достигайки тираж от 2 милиона – нещо изключително за джаз албум.

Райчо Иванов - Jazz and Roll

Райчо Иванов – Jazz and Roll

През 1968 година става очевидно, че желанието на Miles Davis за намиране на нови форми чрез съчетание на джаз импровизирането с ритъма и енергията на рока, чрез интегриране на елементи от поп, соул и електронна музика – придобива осезаеми контури след включването на електрически инструменти в неговата формация. През тази именно година стилът на Miles се променя драстично, повлиян от нови звуци и идеи на изпълнители като Jimi Hendrix, James Brown, Sly Stone и др. След като вече е достигнал пределите на възможното в акустичния джаз със своя квинтет, той преобразува по своеобразен начин новите звуци около себе си, създавайки произведение с трайно великолепие – албума “In a Silent Way” (“Тихо”). Макар още с издадените през 1968 година заглавия “Miles in the Sky” (“Майлс в небето”) и “Filles de Kilimanjaro” (“Момичетата от Килиманджаро”) той да прави първите опити да използва електрически инструменти, за начало на смесването на джаза и рока (fusion) се смята именно албумът “Тихо”, записан на 18 февруари 1969 година в Ню Йорк.

Мнозина музиканти тръгват по този път, някои от тях са сред най-близките на Miles Davis изпълнители: Tony Williams Lifetime, Weather Report с Joe Zawinul и Wayne Shorter, John McLaughlin и неговия MAHAVISHNU ORCHESTRA, RETURN TO FOREVER на Chick Corea, Herbie Hancock с HEADHUNTERS BAND и т.н.

 

У нас тези идеи намират свой привърженик в лицето на друг тромпетист – Райчо Иванов, оставил ярка следа чрез съвместните си изпълнения с музиканти като John McLaughlin, Wayne Shorter, Jack DeJonet и други. Howard Mandel пише в „Down Beat“: “Музиката на Райчо Иванов и неговия оркестър звучи твърде близко до това, което прави Miles Davis с Jack DeJonet, Keith Jarrett и John McLaughlin. Българските музиканти от бенда разбират тази музика твърде добре и са се научили да я свирят удивително.“

Райчо Иванов споделя: „Рокендролът е далеч по-популярна музика от джаза. Но в никакъв случай при прецизна и целенасочена работа той не е в ущърб на цялото, което се прави. С него лесно може да се прекали и да станеш банален. Само с изключително чувство за мярка може да се улучи точното съотношение в тази джаз пътека.“

През 1997 година Райчо замисля нов проект – “Jazz And Roll”, и ето как ни въвежда в него: „Когато Miles Davis се завърна след 6-годишна пауза през 1981 г., започна да се търси mellow джаз, който е с по-богати възможности за импровизационна изява. Не всяко соло се свиреше в обичайния хард стил, характерен преди това. Точно тогава скъсах с уа-уа педала, след като бях един от първите, който като Miles започна да свири по този начин. Насочих се към нещо, в което да има конкретна мелодия, свобода в по-конкретното аранжиране на пиесите. Резултатът дойде доста по-късно, тъй като експериментирайки този стил, трябваше да се адаптирам към новия начин на музициране. Овладях го за няколко месеца, но трябваше да убедя и своите колеги да се насочат към този нов стил музика. Главната ми цел беше да се придвижим с крачка напред. Записите направихме без проби в Първо студио на БНР”.

Албума “Jazz And Roll” ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 4 май, този път след новините от 22:00 ч.

“Illuminations” от McCoy Tyner в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Illuminations” от McCoy Tyner. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

„…Когато свиря на пианото, все едно тръгвам на приключение. Харесва ми, че имам свободата да го правя по този начин, а не защото съм длъжен да правя нещо или защото търся нещо различно. Обичам да експериментирам като каня спътници по този мой път като ги връщам след това по техните места обратно. Това е като пътешествие. Искам да разберат какво правя, искам да усетят моята музика. Става дума за удоволствие и желание за приключения, защото обичам да свиря на пиано и да пътешествам…“

Ето така ни въвежда в своя албум “Illuminations” или “Цветни илюстрации“ McCoy Tyner, който близо 60 години е сред най-изявените джазови пианисти. Неговата кариера е белязана още в началото си от участието му в албумите „My Favorite Things“ (1961) и „A Love Supreme“ (1965) на саксофониста John Coltrane, вписани сред върховете в музиката на ХХ век.

И в наши дни McCoy Tyner продължава да усъвършенства стила си и техниката си на композиране и все още е на върха в своята област, носител на престижни отличия и награди, сред които 5 “Grammy”. С албума “Цветни илюстрации“ той за сетен път потвърждава уменията си да представи цялостно произведение с отлични изпълнения.

McCoy Tyner - Illuminations

McCoy Tyner – Illuminations

За да стане това Tyner събира звезден състав, в който влизат виртуози от световна класа. Тук ще чуем например саксофониста Gary Bartz, участник в няколко проекта Tyner още от 1968 г., а по-късно успешно се включва към формациите на Miles Davis, Pharaoh Sanders, Woody Shaw и т.н.

Terence Blanchard, с 4 награди “Grammy”, тромпетист в знаменития Jazz Messengers на Art Blakey, пък е автор на музикалния съпровод към редица филми на Spike Lee, включително Mo ‘Better Blues, Bamboozled и 25th Hour.

Контрабасистът Christian McBride е носител на 6 отличия „Grammy” и го знаем от доста начинания на McCoy Tyner в миналото, а също и с топ пианисти като Chick Corea, Brad Mehldau, George Duke и Billy Taylor, с други джаз изпълнители от световна класа, та дори и с поп музиканти като Paul McCartney и Sting.

Подобно на McBride, барабанистът Lewis Nash го виждаме в различни формации на певицата Diana Krall, но иначе той се слави с дискография от 400 албума с музиканти като Dizzy Gilepsie, Ron Carter, Joe Lovano, Clark Terry и т.н.

В резултат получаваме произведение, белязано от атрактивни пасажи, завладяващи Hard-Bop, Avant-Bebop, Latino Groove и Swing ритми, с игриво чувство за мелодия, но и с интелектуална ангажираност. Пред нас оживяват пейзажи от Ню Орлиънс и Филаделфия, срещаме се с очарованието на Анджелина, за да изпаднем в меланхолията на благословения в споделената самота.

Албума “Illuminations” или “Цветни илюстрации“, отличен с наградата “Grammy” за най-добър инструментален албум, ще чуем в предаването “Картини от една изложба®” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 2 февруари, след новините от 21:00 ч.

„Джазът в България. Българите в джаза“ от Владимир Гаджев в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя „Джазът в България. Българите в джаза“ от Владимир Гаджев. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

„На живите дължим само уважение, а на мъртвите нищо – освен истината“. Волтер, бележки към „Едип“

С тези думи изследователят и журналистът Владимир Гаджев ни въвежда в своята книга „Джазът в България. Българите в джаза“ и ето какво сподели авторът специално за „Картини от една изложба“:

„Идеята за подобно изследване ме споходи много отдавна. Може би след джаз фестивала в София през 1977 година. Вече бях посъбрал материал за джаза в България. А търсенето на българите в джаза започна през 1982 година, когато от джаз клуба в Гьотинген, ФРГ, ми изпратиха обемист ръкопис за българската история на джаза. Джаз клубът в града си бе поставил за задача да събере и подреди хронологически историята на европейския джаз по държави. Обемът на материала за България бе около 60-70 изписани на ръка страници.

Най-голямата и приятна изненада бяха творческите биографии на редица български емигранти, основно в немскоговорящите страни. Това ме амбицира и започнах да търся още подобни музиканти, събирайки лист по лист информация, снимки и дори архивни звукозаписи.

Джазът в България. Българите в джаза

Джазът в България. Българите в джаза

Истинската работа по изследването бе стимулирана от един наш музикант, който работеше в Западна Германия. Казва се Божидар Добрев, виолист, който през 90-те години издаваше много ценното списание „Български музикални хроники“ и ме бе включил в редакционната колегия. Един божи ден той ми каза, че би издал книжка на списанието, която да обхване историята на джаза в България. По обем това трябваше да бъдат 50-60 печатни страници. Така започна работата по тази книга. Но с напредването на ръкописа разбрах, че този обем е крайно недостатъчен за обхващане на материала. Казах това на Божидар Добрев и продължих да пиша, като успоредно с това откривах все нови и нови факти и подробности. Докато през 2010 г. издателство „Изток-Запад“ прояви интерес към работата ми. Резултатът е тази книга“ – завършва Владимир Гаджев.

И така на бял свят се появява първото за джаза у нас енциклопедично издание, което обхваща периода от 1910 г. до 90-те години на миналия век с любопитни подробности като например, че оркестърът на потъналия кораб „Титаник“ е свирил в градската градина на София само няколко месеца преди корабокрушението, че съпругата на човека, създал песента „Лили Марлен“, е българска джаз певица и т.н.

Пред нас оживяват пионерите на джаза в България от 20-те години на миналия век: Борис Левиев, Панчо Владигеров, Александър Керков, Аспарух Лешников (Ари).

Виждаме редица широко скроени интелектуалци, които през 20-те и 30-те години имат роля за формирането на гледна точка към новата за България музика: Гео Милев, Чавдар Мутафов, Сирак Скитник, Кирил Кръстев, Иван Камбуров.

Развитието на джаза у нас е белязано от приноса на Асен Овчаров, Божидар Сакеларов, Емил Георгиев, Александър Владигеров, Димитър Ганев, Петър Петров (Парчето), Манол Цоков…

Особено място е отделено на големите имена от 60-те и 70-те години: Милчо Левиев, Симеон Щерев (Банана), Веселин Николов (Червения), Марио Станчев, Камелия Тодорова, Димитър Петров (Заека), Райчо Иванов, Любомир Денев.

Така стигаме до навлязлото през 80-те в изкуството на джаза поколение: Теодосий Спасов, Антони Дончев, Христо Йоцов, Йълдъз Ибрахимова, Георги Борисов, Веселин Койчев, без това да е крайната точка в изследването на Владимир Гаджев.

Албумът „Джазът в България. Българите в джаза“, който съпровожда книжното издание, съдържа представителна извадка от 17 пиеси, записани през периода 1933 г. – 1991 г. Ще го чуем в предаването “Картини от една изложба®” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 22 декември, след новините от 21:00 ч.

“Екология” от Димитър Карамфилов в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Екология” от Димитър Карамфилов, в събота от 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

„…Потънала е планината, пресъхнала е реката,
изяден е хълма, препълнена с боклук е долината,
асфалтирана е гората, върху която гният прегазени животни
Било ли е друго?! Ще бъде ли друго?!…“

Тези думи на музиканта Димитър Карамфилов от песента „Произвежда природата“ ни въвеждат в първия му албум „Екология“, наситен с музициране от висока класа и с ярко изразена гражданска позиция за опазването на природата като концепция:

„…Реката е красива, но вече чиста е единствено при извора, а по някога дори и там не е. Влива се в морето сякаш с облекчение и страст да потъне в него до самото му дъно, търсеща покой от непрекъснато обезпокояващите я уж разумни твари…“

„Композирам от много време, мотивиран съм за това – споделя авторът. – Парчетата в „Екология“ съм ги композирал в различни етапи от развитието си. Имам доста ранни неща, още в началото на Консерваторията имах няколко порива да напиша собствена авторска музика“.

Димитър Карамфилов - Екология

Димитър Карамфилов – Екология

Димитър е добре познат за любителите на джаза, които му отреждат място сред най-добрите български контрабасисти. Той повече от 10 години бележи участия с Милчо Левиев, Теодосий Спасов, Живко Петров и други именити джазмени, очаровайки слушателите с виртуозната си техника. „Човек в нашата професия трябва да е много търпелив, защото това е социална работа и трябва да се разбираш с много хора по правилния начин. От това зависи дали върви работата. Разбира се, човек трябва да има любов към красивото, естетиката и другите изкуства“, подчертава той.

„Екология“ е авторски албум и съдържа десет пиеси, композирани от Карамфилов, който пояснява: „В албумът записахме и една композиция на Васил Пармаков, с когото ме свързва дългогодишно приятелство и от когото получих много вдъхновение и познание за джаза“.

Грууви, фънк, хип хоп, суинг, латино, фрий, авангард, блус, неравноделен фолк – всяка композиция е със собствен облик, но всички тях ги обединява джазовата пулсация и импровизацията с характерен за автора подход, наричан понякога „органичен джаз“.

За участие в дебютния си албум Димитър Карамфилов е поканил Михаил Йосифов – тромпет, Владимир Кърпаров – сопран саксофон, Арнау Гарофе – тенор саксофон, Константин Костов – пиано, Александър Логозаров – китара, Христо Йоцов – барабани и перкусии, както и певиците Марина Господинова, Янтра Миланова и Линда-Барбара Карл Вацулка. За съвременното звучене допринасят Александър Андонов (Ди Джей Вагабонд) и Васко Иванов (Декстър).

„Това са все точни хора, с които знам, че музиката ми ще звучи страхотно – твърди композиторът. – Просто смятам, че за да звучи една музика както искаш, трябва да подбереш хората правилно. С опита си го прозрях и наистина една музика може да звучи добре или зле точно заради това какви хора си избрал да я изпълняват“.

Албума „Екология“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба®” на програма “Хоризонт” на БНР, събота, 17 ноември, след новините в 21:00 ч., ден след неговата официална премиера в Студио 5.

“Flowers” от Jimmy Greene в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Flowers” от Jimmy Greene, в събота от 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Голяма беда сполетява саксофониста Jimmy Greene. На 14 декември 2012 г. 6-годишната му дъщеря Ana Grace Márquez-Greene e убита заедно с 19 други деца и 6 учители в училището Sandy Hook Elementary School в Newtown, щата Кънектикът.

Две години по-късно Greene издава албума „Beautiful Life“ („Красив живот“), в който превръща своето лично страдание в музика, вдъхновяваща за душата и красива за слуха. Записан с участието на впечатляващ състав музиканти, сред които Pat Metheny, Kenny Barron, Christian McBride и гостувалия у нас Kurt Elling, този албум е високо оценен от слушателите и критиката с номинация за наградата Grammy на следващата година.

Един отзив обаче озадачава Greene след представяне на албума на живо. Към него си приближава съученичка на дъщеря му Ana и му заявява, че тази музика е ужасно бавна и тъжна, за да е в памет на момиче, толкова обичащо да танцува. Първоначално Greene деликатно отхвърля тази забележка, но след няколко дни размисля и решава, че съученичката на дъщеря му има право.

Jimmy Greene - Flowers

Jimmy Greene – Flowers

Така той замисля проекта “Flowers” („Цветя“), и в него ни разкрива човек, който никога няма да се освободи напълно от болката си, но който е много по-свързан с паметта за жизнеността и любовта към живота на дъщеря си, отколкото с трагедията от нейната смърт. Greene представя любовта на Ana към танцуването с ведра музикална програма, наситена с ритми от Северна и Южна Америка. Тя включва 10 оригинални композиции и кавър на песен от Level 42 (”Something About You”, 1985), сред които са две песни с негови текстове.

„В този албум си представям, че Ana ни кани да танцуваме – заявява Greene. – Песента „Цветя“, дала име и на албума, беше вдъхновена от книга с красиво изрисувани от нея цветя. Намерих я на бюрото на Ana, когато влязох в нейната стая за първи път след убийството й. Книгата явно беше приготвена за мен, и макар да беше в навечерието на Рождество Христово, не беше за подарък, и нямаше друга причина, освен просто да изрази любовта си към мен. И макар сърцето да ме боли всеки миг всеки ден, исках текстът да изрази радостта, която знаех, че изпитва, докато рисува цветята за своя баща. Тя просто искаше да направи нещо хубаво за своя татко. Тя щеше и занапред да прави такива неща просто за да освежи деня на някой човек. Такова бе моето малко момиче.“

За реализация на проекта Jimmy Greene кани музиканти от две свои формации. Първата, „Love in Action“, включва пианиста Renee Rosnes, бас китариста и контрабасиста John Patitucci и барабаниста Jeff “Tain” Watts с помощта на перкусиониста Rogerio Boccato и китариста Mike Moreno.

Другата е квартетът на Greene, състоящ се от пианиста Kevin Hays, бас китариста Ben Williams и барабаниста Otis Brown III. Отделно ще спомена певиците Jean Baylor и Sheena Rattai, които внасят особена лиричност и интимност в общата звучност.

Албума “Flowers”, или „Цветя“, ще чуем на 14 юли, събота, в предаването “Картини от една изложба®” на програма “Хоризонт” на БНР след новините в 21:00 ч.

“ОМ остава същият“ от СУРБАХАР в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “ОМ остава същият“ от СУРБАХАР, в събота от 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

„Моето вдъхновение е природата, както и науката за вътрешното познание. Нашето съзнание има много въпроси, чиито отговори са забравени. Музиката, която правим, ни помага да си ги припомним.“

С тези думи Павел Стойчев ни въвежда в света на своята музика. Ние го знаем като музикант, композитор и звуков дизайнер, съосновател на Artmospheric Crew & Festival. През годините се изявява в различни групи, някои от които са BAND OF MAD WOMEN, BLUBA LU, PUMPAL, SAMODELIA, TUBEFX и т.н. SURBAHAR е един от авторските му проекти, които той развива от 2002 година насам, в който съчетава различни акустични и електрически инструменти с модерни електронни форми. Стилово музиката е ориентирана към Ambient, Chill, Ethno, Jazz, Idm с препратки към Deep & Progressive. От началото на 2011 година формацията приема името SURBAHAR LIVE BAND.

Surbahar - The OM Remains The Same

Surbahar – The OM Remains The Same

Ето какво разказва Павел Стойчев за този проект:

„След “замразяването” на BAND OF MAD WOMEN и раздялата ми с BLUBA LU и YELLLO MUSIC усетих, че настъпва момент за тотална трансформация. SURBAHAR e съвсем отделен авторски проект, който по някакъв начин може би еволюира и доразви идеите на BAND OF MAD WOMEN. Нуждаех се от ново предизвикателство и именно тогава организирах първото си домашно студио. В деня, в който се сдобих с първия си за целта компютър през вече далечната 2002 година, намерих нов смисъл за музициране. Така съдбата ме срещна с група младежи, правещи електронен амбиент и прогресивен звук, с които по-късно заедно създадохме формацията SAMODELIA. През пролетта на 2003 на тази основа се роди идеята ми за проекта SURBAHAR и през 2006 година излезе първият албум, озаглавен „Tubifex“.

В албума “Ом остава същият“ (“The Om Remains The Same”) се опитах да пресъздам духа и красивата природа на България, заветите на ведическите текстове, съчетавайки традиционни български и индийски инструменти и вокали с ненатрапчиви медни и духови инструменти в комбинация с дълбоки и мелодични електронни форми. Още в средата на 90-те години на миналия век започна интереса ми към източните култури и традиции. Все повече установявам, че българските ни корени идват нейде от Изток. Винаги съм си задавал въпроса откъде идвам, защо съм роден тук, имам ли конкретна мисия, какво представляват планетите, звездите, галактиките, времето, измеренията, защо има радост и страдание…. Индия до голяма степен успя да отговори на тези мои въпроси.

За мен бе голямо удоволствие да работя за този албум в екип с толкова отдадени на музиката хора. Специално благодаря на Ясен Мишачук – кавал, Климент Дичев – пиано, програминг, Мики Мегре – вокал, Мария Лукова – цигулка, Мирослав Цветков – китара, Франсиско Алвазар – тромбон (когото заедно с Климeнт на едно турне в Лисабон записвах в хотелската ни стая.), Тодор Кюркчиев – графичен дизайн и визия“ – завършва Павел Стойчев.

Албума “Ом остава същият“ ще чуем на 2 юни, събота, в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР, след новините от 21:00 ч.

“Да хвърлим операта в джаза” – концерт-спектакъл на Милица Гладнишка и Михаил Йосифов секстет

Неустоимата Милица, заедно с верните й партньори в „музикалните престъпления“ – превъзходните музиканти от Михаил Йосифов секстет, се качват на сцената на Terminal 1 на 8 март, четвъртък, за атрактивния концерт-спектакъл “Да хвърлим операта в джаза”.

Оперни арии в джаз аранжименти, любими песни от анимационни филми, също хвърлени в джаза, и джаз стандарти, поднесени по нестандартен начин. Милица и момчетата от секстета наскоро записаха някои от композициите, които ще чуем на 8 март в Terminal 1, така че албумът “Да хвърлим операта в джаза” вече с нетърпение се подава на музикалния хоризонт.

Да хвърлим операта в джаза - концерт-спектакъл на Милица Гладнишка  и  Михаил Йосифов секстет

Милица Гладнишка е българска актриса и джаз певица. Завършила е НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, курсове по джаз пеене в Лондон, и майсторски клас при проф. Милчо Левиев.

Освен с любимите ѝ музиканти от Михаил Йосифов секстет, Милица продължава да радва публиката и с „Титанично“ – музикален стендъп спектакъл, в който тя и няколко от музикантите от секстета пеят и свирят до последен дъх на кораба „Титаник”, както и заедно с колегата й Филип Аврамов, участва в концерта “Оскарите в музиката с Плевенската филхармония“. Любителите на театъра също могат да се насладят на Милица – в пиесите „Секс за първи път“ и „Брачни безумия“.

Михаил Йосифов секстет е модерна джаз формация, създадена в края на 2009 година от тромпетиста и композитор Михаил Йосифов – един от най-добрите съвременни български музиканти, който, заедно с още петима брилянтни музиканти, оформя днешния образ на джаза в България. Михаил Йосифов секстет поднася с любов, хумор и много добра енергия джаза в най-красивия му вид. Изпълнението на Милица на арията Кралицата на нощта (Вълшебната флейта, В. А. Моцарт) е част от албума на Михаил Йосифов секстет “Счупени прозорци”.

Концертът на 8 март е със специалното участие на Васил Спасов – пиано.

Билети в мрежата на Eventim и на място вечерта на концерта: цена 15 лева.

Каси: щандовете на Eventim на ул. „6-ти септември“ и Office 1 Superstore, OMV, Orange Center, Orange.bg, Usit Colours, Билетен център НДК, Строежа, Български пощи, Вастелс България, Каса Арена Армеец, Технополис, Duende Travel София, книжарница „Бард“, книжарница „На спирката“, както и онлайн през сайта на компанията. Броят на билетите е ограничен, интересът към този момент е силен, поради което се препоръчва се предварителното им закупуване!

“December Avenue” от TOMASZ STAŃKO NEW YORK QUARTET в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “December Avenue” от TOMASZ STAŃKO NEW YORK QUARTET. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Полският тромпетист Tomasz Stańko отдавна си извоюва репутацията да бъде сред лесно разпознаваемите музиканти в джаза. Сочният му тон и лиричните му импровизации, наред с одухотворените теми и минимализма, впечатляват с мрачните атмосфери, които често предизвикват. Той е тромпетист, който добре премисля контекста на своите изпълнения, а като лидер на бенд насърчава своите колеги да намерят своя изказ в неговото царство на мрачната мелодия.

Американското списание JazzTimes отбеляза наскоро за Tomasz Stańko: „Той композира мелодии, които пронизват сърцето като игли, но не създава просто някакви пиеси. Неговите творби са отворени форми, които с няколко звука представят определено настроение в началото и дават импулс за движение на Stańko. Той се нуждае от такива музиканти около него, които могат да му отговорят със своята независима креативност на уникалните му стимули. TOMASZ STAŃKO NEW YORK QUARTET е сред най-вълнуващите му проекти.“

Преди десет години Stańko си купува апартамент в Ню Йорк, града, който все още смята за джаз столицата на света, зашеметяващата територия на всичките му ранни музикални герои, включително Thelonious Monk, Miles Davis, John Coltrane и Cecil Taylor. Първоначалната му идея е, че Ню Йорк е идеалното място, за да се вдъхнови и да създаде нова музика, след като взаимодейства там с някои от най-талантливите и креативни музиканти.

Tomasz Stanko New York Quartet - December Avenue

Tomasz Stanko New York Quartet – December Avenue

Така се появява двойният албум „Wisława“, вдъхновен от творчеството на полската поетеса Wisława Szymborska, Нобелов лауреат за литература, с който ни представи първото издание на TOMASZ STAŃKO NEW YORK QUARTET. Издаден през 2013 г., този албум е високо оценен от слушателите и критиката, например The Guardian го описва като „изящна джаз среща на европейска легенда и еднакво изтънчен триумвират от базирани в Ню Йорк музиканти“.

Следващият проект “December Avenue” („Декемврийско авеню“), записан през юни 2016 г. в студиото La Buissonne, Южна Франция, продължава историята. Този път източник на вдъхновение е съдбата и творчеството на изтъкнатия полски писател от еврейски произход Bruno Schultz, убит на улицата през 1942 г. от офицер на Гестапо, но откриваме влияние и от поета Adam Mickiewicz. Полската тема намира продължение и във втъканите мотиви от полския фолклор, за да се получи един от най-впечатляващите албуми в джаза за изминалата година.

В записите наред с Tomasz Stańko участват Reuben Rogers от Вирджинските острови на контрабаса (познат ни от участията си с Charles Lloyd), кубинецът David Virelles с реномето да е сред най-оригиналните пианисти днес и барабанистът от Детройт Gerald Cleaver (участвал в ROSCOE MITCHELL’S NOTE FACTORY, свирил с Miroslav Vitous, Michael Formanek, Craig Taborn и т.н.)

Албума “December Avenue” или „Декемврийско авеню“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 24 февруари, след новините от 21:00 ч.

%d блогъра харесват това: