Начало » Posts tagged 'Jazz'
Tag Archives: Jazz
Forlorn
- ALMA MATER revealed the song “Pain” feat. G. McManus (KOROZY)
- Gallery: RAMPART, HARD COMPANY, STORM and FAT WHITE CHIEFS in Sofia
- Gallery: BESTIA ATER, PAST REDEMPTION and PROKAZA in Sofia
- Gallery: TERRAVORE, CONCRETE, CIROZA and SQUAD OF DEATH in Sofia
- JUDAS PRIEST are working on new album
- NANOWAR OF STEEL reveals music video for new single “Uranus” feat. Michael Starr (STEEL PANTHER)
- Gallery: U.D.O. in Plovdiv
- Rob Halford’s Confess: “I’m a pop tart”
- Gallery: Sea Of Black Festival 2020
- Gallery: SCHIRENC PLAYS PUNGENT STENCH in Bulgaria
Събития
“Mingus Ah Um” от Charles Mingus в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Mingus Ah Um” от Charles Mingus. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
1959 г. е белязана с върхови заглавия на албуми, останали паметни в историята на джаза и трасирали развитието му години напред: „Kind of Blue“ на Miles Davis – квинтесенцията на джаза, „Giant Steps“ на John Coltrane – повратна точка в историята на джаза, „Take Five“ от албума „Time Out“ на Dave Brubeck – една от най-популярните мелодии в джаза, „The Shape of Jazz to Come“ на Ornette Coleman – най-същественият Free Jazz албум, и сред тях “Mingus Ah Um” на Charles Mingus – любимото заглавие на милиони почитатели.
Албумът „Mingus Ah Um“ с право заема това почетно място и индикира пълния разцвет на развитието на Mingus като композитор и контрабасист. След дълги чиракуващи години той успява да намери реномирана звукозаписна компания, защото винаги се тревожи за парите и така намира сигурност. Отделно от това живее в страна, която в онези години го смята в най-добрия пример за второразреден гражданин.
Charles Mingus – Mingus Ah Um
Беден през повечето време, дебеланко, любител на пури, темпераментен, несигурен, женомразец, Charles Mingus, въпреки че редовно е включван в списъците с най-добрите джаз музиканти и се говори за него като за един най-изтъкнатите контрабасисти и лидери на състави в джаза за всички времена, най-добрите му албуми нямат аналог и затова не са толкова популярни.
Тук изиграва роля и влиянието на класическата музика: Mingus съчетава похватите на Игор Стравински и Arnold Schoenberg с тези на джазмените Duke Ellington, Charlie Parker и съвременниците му Thelonious Monk и Dizzy Gillespie. В един момент той започва да сглобява парчетата от пъзела с постиженията си и след дълго време на подготовка идва този удивителен изблик, който представяме.
Заглавието на албума е неточна алюзия с въображаемо латинско склонение. Обичайно за учениците, изучаващи латински език, е да запомнят латинските прилагателни, като първо произнасят именителния падеж от мъжки род (обикновено завършващ на „-us“), след това именителния падеж от женски род („-a“) и накрая именителния падеж от среден род единствено число („-um“) – което предполага трансформация на името му като Mingus, Minga, Mingum.
Синът на афроамериканец с шведски примеси и майка с английски, китайски и южноамерикански корени, която позволява да се слуша само църковна музика у дома, прегръща блуса и госпъла по сложния начин, по който човек прегръща най-добър приятел, или родния си град – предпазливо, с обречена и дълбоко скътана любов.
В албума „Mingus Ah Um“ Charlie дава израз на своята почит към предците си и музикалните си предшественици. Откриваме тази почит към евангелисткото пеене и проповедите от неговото детство, към блуса и стила буги, към пионера на джаза и пианиста Jelly Roll Morton, към великия Duke Ellington и знаковите саксофонисти Lester Young и Sonny Rollins, и т.н.
Charlie Mingus се изявява и като непримирим борец за гражданските права на афроамериканците, в една от пиесите на албума откриваме губернатора на щата Арканзас Orval E. Faubus, известен със своята позиция през 1957 г. срещу интегрирането на училищата в Литъл Рок, която принуждава президента Dwight „Ike“ Eisenhower да изпрати Националната гвардия да предотврати размириците.
Записите на албума траят само два дни през май 1959 г. с участието на саксофонистите John Handy, Shafi Hadi и Booker Ervin; тромбонистите Willie Dennis и Jimmy Knepper; пианиста Horace Parlan и барабаниста Dannie Richmond.
След издаването си „Mingus Ah Um“ получава най-високи оценки от меродавни издания като DownBeat, Rolling Stone, AllMusic, а през 2013 г. е въведен в Залата на славата на “Grammy” и е включен в Националния регистър на звукозаписите към Библиотеката на Конгреса на САЩ.
Този албум ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” в събота, 25 март, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
Предстоящи събития в клуб Live & Loud на 27 и 28 януари
В столичния клуб Live & Loud в петък – RAMMSTEIN парти; събота – COPTOR MIX и ОРКЕСТЪР С ИМЕ feat. Сърмата Хари.
Предстоящи събития в клуб Live & Loud за периода 27 – 28 януари:
27.01.2023 – Фен клуб „РАМЩАЙН БЪЛГАРИЯ“ организира тематично парти, посветено на групата. Вход свободен. Начало 21:00 ч.
28.01.2023 – концерт на групите COPTOR MIX (Funk/Blues/Rock/Jazz) и ОРКЕСТЪР С ИМЕ feat. Сърмата Хари. Начало 20:30 ч.
Клуб Live & Loud се намира на адрес ул. Позитано 8, София.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“We Are” от Jon Batiste в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “We Are” от Jon Batiste. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
В първото издание на „Картини от една изложба“ за Новата година ще представим проект, отличен с 5 награди “Grammy” през 2022 година, включително за най-добър албум, отразил проблемите на съвременния свят ярко и завладяващо.
Певец, композитор, мултиинструменталист и диригент, джазмена Jon Batiste го знаем и от участията му със Stevie Wonder, Prince, Willie Nelson, Lenny Kravitz, Ed Sheeran, Mavis Staples и т.н.
Роден в Ню Орлиънс, Jon свири на перкусии в семейния оркестър още на 8 години. Преминава на пиано на 12 години и оттогава усвоява доста инструменти – може да го чуем да свири на дузина от тях в албума “We Are” („Ние сме“). След като се премества в Ню Йорк на 17 години, става възпитаник на реномираното музикално училище Juilliard, изгражда репутацията на изтъкнат джаз пианист, диригент на Биг бенд, но и активист за граждански права. Виждаме го през 2020 г. да води протестите в Ню Йорк след убийствата на George Floyd и Breonna Taylor. Тогава организира над 5000 души с приблизително 50 саксофона, 10 туби и над 100 тромпета да изпълняват песни за гражданските права като „We Shall Overcome“ и класики от Ню Орлиънс, сред които „Down by the Riverside“.
Jon Batiste – We Are
„Протестната музика в наше време трябва да изглежда и да се усеща по-различно, отколкото в миналото. Музиката е нещо, което говори на подсъзнателно ниво и изважда чувствата на повърхността по начин, който мисля, че нищо друго не може. Това е универсален език – казва Jon Batiste. – Често пъти чувствам, че артистите, прилагащи някакъв вид социален натиск, са голяма част от това, което кара нещата да се променят по отношение на политиката и по отношение на възприятието на хората. Казваме, че всичко е въпрос на любов, радост и общност, но част от това да запазиш тези неща непокътнати е, че истината трябва да е там. Не можете да имате любов, радост и общност, ако хората не казват истината и не се изправят пред истината.
Същевременно в албума представям освен социалните въпроси, така и спомените си от детството и юношеските ми години в Ню Орлиънс, загубата на невинността, а също и проблемите в по-зряла възраст като студент в Juilliard и след това. Когато си млад и имаш огън, разбираш кой си и как виждаш света около теб. И хората ти дават съвети, и ти чуваш всички тези неща за миналото. Опитваш се да отчетеш всичко това, и тогава изведнъж ставаш възрастен.”
Началото на албума “We Are” е в гримьорната на шоуто на Ed Sullivan, следва шестдневна звукозаписна сесия, която завършва осем месеца по-късно. Тогава Jon получава видение да включи дядо си в записите, както и племенниците си, а също маршируващия оркестър на гимназията St. Augustine в Ню Орлиънс, която я е завършил. В този албум той тръгва от джаза и госпъла на родния си град, за да представи 400 години от историята на афроамериканската музика.
„Много музиканти, родени в Ню Орлиънс, – продължава Jon Batiste – показаха на света как може да се прави музика по различни начини – независимо дали става въпрос за Louis Armstrong, Jelly Roll Morton или Sidney Bechet – в ранните години началото на черната музика, началото на джаза, бе и начало на формиращата се американска култура. И така стигате до наши дни, и си мисля, че с албума “We Are” представям тази линия, като показвам на хората по света, че жанровете не съществуват. Няма такова нещо. Това е само музика. Имаме музиканти, които създават музика въз основа на формули за жанр, което е лудост за мен, защото смятам, че изкуството трябва да бъде свободно и вдъхновено от каквото и да било. Този албум може би е първият път, когато хората получават шанс да изпитат това от мен. Защото жанрът донякъде ограничава хората и ги маргинализира. Идеята за синтезиране на всички неща, които харесвам, в съвременен безжанров албум, е нещо, което винаги ме е интересувало, и този път ми се стори подходящото време да го направя. Мисля, че това беше чудесна възможност джаз музиката да навлезе в общественото съзнание по нов начин. „We Are” е като филм, предназначен е да бъде слушан така, и го подредих да бъде цикличен“ – завършва Jon Batiste.
По този начин почти всичко, което отразява афроамериканската култура към 2021 г., може да бъде чуто в този албум под формата на джаз, R&B, рап, соул, фънк, хип-хоп и поп, смесено в нещо изцяло ново. В него откриваме фрагменти от убедеността на Marvin Gaye, завладяващия оптимизъм на Stevie Wonder, иконоборството на джаз пианиста Thelonious Monk и дързостта на рапъра Mannie Fresh.
Jon Batiste е автор или съавтор на почти всички песни в албума, свири на клавишни инструменти, пиано, струнни инструменти, бас китара, мелотрон и т.н., а дори и на електронната екзотика Теремин. Освен това е поканил за участие впечатляващ брой музиканти, сред които Mavis Staples, Quincy Jones, Zadie Smith, Pj Morton и Trombone Shorty, а особено ценно за него е съдействието на Stevie Wonder.
Албума “We Are”, или „Ние сме“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 7 януари, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
ОРКЕСТЪР МЕЗЕ в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя ОРКЕСТЪР МЕЗЕ. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
През 2011 година пианистът Милен Киров обяви създаването на стила „селски фънк“ така:
“Весела Коледа „Ние използваме добре познати музикални идеи, разбъркваме ги и ги поднасяме по доста различен начин, като “Фънк” в случая се отнася както до американския стил, така и до всички останали танцувални елементи в нашата музика, а “Селски” – защото всички сме деца на Земята и се обръщаме към нея да ни захрани с най-истинските неща в живота – не само с храна и история за отминали времена, а и с фолклор – изкуството, захранено от много поколения и векове на традиции, – който от своя страна подхранва нашия музикален микс.“на всички! Бог да ни благослови, всекиго от нас и нека да благослови Tiny Tim.”
Вторият албум на ОРКЕСТЪР МЕЗЕ ни показва ясно развитието на групата и нейния уникален стил. Седем песни са на английски език и това е резултат от нарастващата популярност на ОРКЕСТЪР МЕЗЕ и стремежа на композитора Милен Киров „селският фънк“ да достигне до възможно най-много хора. Целта е те да разбират за какво се пее и същевременно да си припяват, докато слушат тази оригинална музика, изпълнена с фънк ритъм секция, мощна брас секция, неравноделни размери, балкански по звучене и ладове мелодии.
Оркестър Мезе
Две от песните са на български език – „Селска приказка“ (автор на музиката и текста е Тодор Киров, баща на Милен) и „Зора“ – българска фолклорна песен. В албума също така има и две инструментални пиеси „Before The Dawn“ или „Преди зората“ с интимно и прочувствено кавал соло на Теодосий Спасов, и „A New Dawn („Нова зора“) – динамична и мощна композиция в размер 11/8, в която ще усетите виртуозната техника на Теодосий и на ОРКЕСТЪР МЕЗЕ.
Разликата от първия албум “Селски Фънк” е, че в новия албум песните са много повече от инструменталните пиеси, звукът е по-мощен и има като специални гости виртуозни музиканти, сред които нашият Теодосий Спасов, Ellis Hall – изтъкнатият соул певец, свирил със Stevie Wonder, George Benson, Herbie Hancock, EW&F, Tower of Power, и т.н., китаристът Miroslav Tadic и гъдуларят Тодор Киров.
Ето какво споделя Милен Киров за „Картини от една изложба“:
„През 2013 година ОРКЕСТЪР МЕЗЕ вече беше установена група с един издаден албум и много фенове в Калифорния и Западния бряг на САЩ, с нарастваща популярност по света. Време беше да се запише албум, който да покаже израстването на групата и нашия уникален звук, и който да помогне да достигнем до още повече хора по света и да ни изстреля напред по пътя, който сме поели.
Като композитор и продуцент на този проект, знаех че ще ни трябват много средства да постигнем тази цел и да направим албум, с който да се гордеем и който да е на световно ниво. Затова направихме дарителска кампания чрез IndieGoGo платформата и много от нашите фенове откликнаха и дадоха средства в замяна на “селски колети” – неща като дискове, тениски, постери, уроци, вечери с мен, дори и бутилка ракия – които щяха да получат при завършването на албума.
Исках да поканя световноизвестни музиканти, а и също така и добри мои приятели, които биха се вписали в концепцията на албума и биха допринесли за разнообразието и уникалния негов звук.
Записите започнаха през лятото на 2013 г., но по различни причини се наложи да записваме на части в период от година и половина. Ние не бързахме и аз вложих много мои лични средства, а също така време и усилия. Исках да изпипам най-добрия за момента албум, който да направим с най-добрия възможен тонрежисьор Rich MouseR в неговото прекрасно студио.“
Албума „Оркестър Мезе“ с неговото празнично настроение ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в навечерието на Новата 2023 година, в събота, 31 декември, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Christmas” от Al Jarreau в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Christmas” от Al Jarreau. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
В началото на пояснителните записки към своя коледен албум певецът Al Jarreau привежда като мото цитат от любимата си книга “Christmas Carol” (“Коледна песен”) от Charles Dickens:
“Весела Коледа на всички! Бог да ни благослови, всекиго от нас и нека да благослови Tiny Tim.”
Носител на 7 отличия “Grammy” в три различни категории – джаз, поп и R&B, Jarreau си спомня източниците на вдъхновение за този албум: “Като дете седях до майка ми на седалката на пианото, докато тя свиреше църковна музика. Тя бе органистка и пианистка в местната църква и често ме взимаше със себе си на репетициите и църковните служби.
Al Jarreau – Christmas
Този коледен албум трябваше отдавна да съм го записал и когато започнах работа върху него, открих, че има огромно множество песни, които знам и обичам от детство. Мога да направя 7-8 албума с по 13-14 песни всеки, а тук се наложи да се вместя в размера на един CD и това беше истинско предизвикателство.
Но по-важното бе настроението, което предизвиква у мен Рождество Христово и често си мисля, че ако всички ние можехме да съхраним духа на Коледа през цялата година, щяхме да живеем на великолепна планета. Рождественските празници носят магия, която разтърсва всеки, подобно на историята на Dickens от “Коледна песен”. Спомням си как тайно мечтаех за електрическо влакче и една Коледа приятел на татко ни заведе с брат ми да слушаме Рождественската литургия. Когато се върнахме у дома, татко бе инсталирал влакчето, което бе купил скришом от нас и то огласяше целия хол”.
Албума “Christmas” ще чуем на Бъдни вечер тази година, в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 24 декември, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Ambient City” от Иван Шопов в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Ambient City” от Иван Шопов. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Иван Шопов е многолик творец – музикант, продуцент, композитор, художник, преподавател, естет и новатор. Различните му музикални проекти обхващат жанрове като Drum and Bass, IDM, Jazz, Ambient, Techno, Rock и класическа музика. С над 250 издания зад себе си, сред които редица солови и общи албуми с други изпълнители, Иван е водеща фигура на световната електронна сцена с участия в Европа, САЩ, Южна Америка, Азия, Австралия и Нова Зеландия.
Представянето на идеите от най-новия му албум “Ambient City” („Градска среда“), издаден на 26 септември 2022 г., ще започнем с неговите думи:
„Албумът е продължение на концепцията за смесване на мои картини и музика, представена за първи път с арт книгата и музикалния албум „Lights & Shadows“, издаден през 2011 г. Идеята за картините се зароди преди няколко години по време на магистратурата ми в Националната художествена академия, а музикалната концепция се разви преди две години след обзор на натрупаните десетки нови ембиънт творби и желанието ми да видят бял свят под някаква форма“.
Удивителното съчетание на визуално и музикално начало у Иван му дава възможност да съзре красотата в дребните щрихи от ежедневието и да я претвори в извисяващи звукови картини, водещи към размисъл и релаксация.
Иван Шопов – Ambient City
И продължаваме с мнението на музиканта Асен Вапцаров, когото знаем и като Ace Vaptsarov: „Ambient City“ е концептуален албум, който има за цел да свърже нашето присъствие в градската среда с нови музикални картини. Този албум ми звучи едновременно като плач за упадъка на човешкото постмодерно общество и едновременно с това като приветстващ химн към машините, изкуствения интелект и футуристичните технологии“.
И още един поглед, този път от Мартин Белтов: „И концептуално, и композиционно този албум ни разкрива градския живот. Такъв, какъвто самия град би могъл да ни разкаже. Това е една звукова разходка из различните квартали, места, улици и булеварди, които ни дават акцент върху елементите и индивидуалните характеристики на тези имагинерни пространства. От шахтите, които излъчват топла пара рано сутрин, до светлините и отраженията в архитектурата – от звуковите картини може да бъдат осъзнати много и различни градски пейзажи“.
За участие в звукозаписите са привлечени и гост музиканти: Димитър Бодуров, пиано, Мария Каракушева, пиано и аранжименти, Деница Серафим – вокали, а Асен Вапцаров, Аса Карсън и Валанс Дрейкс са ангажирани с programming.
Албума “Ambient City”, или „Градска среда“, ще чуем в събота, 29 октомври, в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Young Man with a Horn” от Doris Day и Harry James в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Young Man with a Horn” от Doris Day и Harry James. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Американският джаз тромпетист и композитор Leon Bismark „Bix“ Beiderbecke (10 март 1903 г. – 6 август 1931 г.) се нарежда сред най-влиятелните джаз солисти от 20-те години на миналия век. Той става известен с изобретателния си лиричен подход и с чистотата на тона, с такава яснота на звука, че един съвременник го описва като „стрелба с куршуми по камбана“. Неговите сола в основополагащи записи като „Singin’ the Blues“ и „I’m Coming, Virginia“ (и двата от 1927 г.) демонстрират дарбата му за продължителна импровизация, именно тя възвестява стила на джаз баладата, в който джаз солата са неразделна част от композицията. Нещо повече, използването на разширени акорди и способността му да импровизира свободно по хармонични, както и мелодични линии, намират своето развитие в джаза след Втората световна война.
Същевременно „Bix“ Beiderbecke има трагична съдба. След възхода му с оркестрите на Frankie „Tram“ Trumbauer, Goldkette и Paul Whiteman, когато го наричат най-добрият тромпетист в САЩ, идва период на рязък спад в здравето му поради нарастващата употреба на алкохол. Лечението не успява да спре упадъка му и той умира на 28 години от пневмония в апартамента си в Ню Йорк.
Смъртта му на свой ред дава началото на една от легендите в джаза. В статии, мемоари на музиканти, романи и холивудски филми „Bix“ Beiderbecke е представян като романтичен герой, джаз музикант, който трябва да направи компромис с изкуството си в името на комерсиализма.
През 1938 г. писателката Dorothy Baker заимства заглавието от статия на Otis Ferguson и публикува романа „Young Man With A Horn“ („Младият мъж с тромпет“). Нейната история за обречения тромпетист Rick Martin е вдъхновена, пише тя, от „музиката, но не и от живота“ на Beiderbecke, но образът на Rick бързо се превръща в образ на Beiderbecke: неговата история е за „пропастта между музикалното дарование и способността да го приспособи към собствения си живот.“
Doris Day & Harry James – Young Man with a Horn
През 1950 г. Michael Curtiz режисира по романа на Dorothy Baker филма „Young Man With A Horn“ с участието на знаменитите Kirk Douglas, Lauren Bacall и Doris Day.
Сюжетната линия ни представя сирачето Rick Martin, което вижда тромпет на витрината на заложна къща и започва да пести пари от работата си в боулинг зала, за да го купи. Rick израства и става изключителен музикант, обучаван от джазмена Art Hazzard. Така се запознава с красивата певица Jo Jordan, която го подкрепя след като Rick е уволнен защото предпочита да импровизира, а не да свири едно и също всяка вечер. Jo Jordan му намира работа в друг състав, но когато една вечер идва нейната приятелка Amy на представлението, Rick се влюбва в нея. Двамата с Amy заживяват заедно, но са твърде различни, и Amy започва да не се прибира у дома, което води към разочарование. Rick се отдава на алкохола. Междувременно успява да огорчи Art Hazzard, който попада в автомобилна катастрофа и умира. Rick е принуден е да напусне оркестъра, става клошар и един ден го закарват в безсъзнание в клиника заради пневмонията му. Вярната Jo се притичва на помощ и му помага да възстанови здравето си, както и любовта си към музиката и към нея.
Музикалният съпровод към филма е поверен на легендарния тромпетист и диригент Harry James и на великолепната Doris Day, която изпълнява вокалните партии заедно с оркестъра на Harry James. Първоначално албумът съдържа 8 композиции от популярни тогава стандарти на George Gershwin, Richard Rodgers, Harry Ruskin, Harold Arlen и др., разширени през 1954 г. до 12; в наши дни компакт дискът вече съдържа 13 заглавия.
Издаването на албума едновременно с премиерата на филма има огромен комерсиален успех за времето си като заема 11 седмици първото място в класацията за албуми на Billboard.
Албума „Young Man With A Horn“, или „Младият мъж с тромпет“, ще чуем в събота, 15 октомври, в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Emanon” от Wayne Shorter в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Emanon” от Wayne Shorter. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Легендарният саксофонист Wayne Shorter е жив пример за това как музикантите могат да пресичат жанрове и да създават различна музика, която надгражда предишната – и да го правят през целия си живот. Носител на 11 отличия “Grammy”, неговото място в историята на джаза е ясно очертано, когато отчетем както собствените му влияния, така и ефекта, който има върху други музиканти. Работил е с най-големите, включително Miles Davis, John Coltrane, Dizzy Gillespie, Art Blakey и Lee Morgan, оставя ярка диря с Weather Report, Manhattan Project, Young Lions и със собствените си проекти.
В “Emanon”, съдържащ оркестрова композиция от четири части, откриваме отпечатъци от тези влияния. Преди години Miles Davis поръчва на Shorter да му напише нещо за струнни инструменти и джаз комбо. Заглавието е взето от композицията „Noname“ на Dizzy Gillespie и Milton Shaw, написано в обратен ред, каквото е и на графичния роман, станал основа за тематичното съдържание на албума.
Wayne Shorter – Emanon
Централно място в романа заема теорията за мултивселената: идеята, че вселената, която обитаваме, е само една от безкрайния им брой, който съществува в паралелни реалности. Wayne Shorter ни разказва историята на философа Emanon, който пътува между паралелните вселени, разпространявайки послание за истината и овластяването, и се бори срещу силите на злото. В биографията си Wayne Shorter, практикуващ будист, обяснява: „Искам да изразя вечността в тази оркестрова композиция“.
В записите участват квартетът на Wayne Shorter, който свири на сопрано и тенор саксофон, Danilo Perez е на пианото, John Patitucci – на бас китарата, и Brian Blade на барабаните, заедно с оркестъра ORPHEUS CHAMBER ORCHESTRA, в състав от 34 музиканти.
Албума “Emanon”, отличен с наградата “Grammy” за най-добър инструментален джаз албум, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 18 юни, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“The United States vs. Billie Holiday” от Andra Day в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “The United States vs. Billie Holiday” от Andra Day. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
„Казват, че никой не може да изпее думата „глад“ като мен. Или думата „любов“… Може би е тъй, защото много добре знам какво означават и двете думи. Навярно имам достатъчно гордост да не се срамувам от тях, достатъчно смелост да не искам да забравя…“ – Billie Holiday
През септември 2019 г. режисьорът Lee Daniels замисля биографичния филм “The United States vs. Billie Holiday” („Съединените Щати срещу Били Холидей“) за именитата джаз и блус певица, базиран на книгата „Chasing the Scream: The First and Last Days of the War on Drugs“ („Преследване на вика: Първият и последният ден от войната срещу наркотиците“) от Johann Hari. След известни колебания режисьорът кани певицата Andra Day. Рискът се оказва оправдан – Andra се справя блестящо с превъплъщението си на Billie Holiday като визия и пеене, и за своята първа главна роля в киното получава отличието Златен глобус за най-добра актриса в драматичен игрален филм, а също така е номинирана за предстоящите награди “Grammy” през 2022 г.
Billie Holiday, наречена „Lady Day“ от своя приятел и музикален партньор саксофонистът Lester Young, оказва иновативно влияние върху джаз музиката и поп пеенето на ХХ век. Нейният вокален стил, силно вдъхновен от Bessie Smith и Louis Armstrong, въвежда нов подход към фразирането и темпоритъма, чрез които разкрива своите вокални и импровизационни умения. Изпяването на дадена тема чрез текста е характерна черта за стила на Billie, при който с настроението на песента се изменя и тембъра на гласа ѝ, а нейното красиво и силно вибрато често става лирично и деликатно. Същевременно тежкото детство, постоянните сблъсъци с проявите на расова сегрегация подкопават нейната психика. В началото на 50-те години, вследствие на употребата на наркотици, рязко се влошава здравето ѝ, отслабва гласа ѝ.
Andra Day – The United States vs. Billie Holiday
Точно това виждаме във филма „Съединените Щати срещу Били Холидей“, чието повествование започва през 1957 г., когато Billie Holiday се среща с радиожурналиста Reginald Lord Devine за интервю. Той я пита какво е да си „цветнокожа жена“ и за неприятностите, в които продължава да се забърква заради хитовата си песен „Strange Fruit“. Billie казва, че всъщност става дума за човешки права, за отмяната на Закона на Линч, нещо, което правителството често забравя, и това е основната тема във филма – за свободата на афроамериканците.
Така проследяваме заплахите и забраната Billie да изпълнява тази песен, записана още през 1939 г., виждаме инсинуациите, на които е подложена, защото властите намират, че песента ѝ популяризира грешни идеи. Тъй като не могат да я арестуват за пеене, решават да я преследват по обвинение за притежание на наркотици и успяват – на 27 май 1957 г. тя е осъдена да лежи една година и един ден в женския затвор Alderson.
След като излиза оттам, Billie Holiday се опитва да преодолее хероиновата зависимост и да пее, но преследването продължава. Накрая попада в болница заради чернодробна недостатъчност, където отново е подложена на репресии. Във филма виждаме как умира на 44-годишна възраст, завързана с белезници за кревата, в 3:10 часа сутринта на 17 юли 1959 г., от белодробен оток и сърдечна недостатъчност, причинени от цироза на черния дроб.
Ненадминатият Frank Sinatra, сам лично повлиян от изпълненията на Billie Holiday, заявява през 1958 г.: „С малки изключения, всяка голяма поп певица в САЩ през нейното поколение беше докосната по някакъв начин от нейния гений. Именно Billie Holiday беше и все още остава с най-голямото музикално влияние върху мен. Lady Day безспорно оставя най-силен отпечатък върху американското популярно пеене през последните двадесет години“.
Албума “The United States vs. Billie Holiday” („Съединените Щати срещу Били Холидей“), с чиято музика в изпълнение на Andra Day е озвучен едноименният филм, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” в събота, 26 март, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Kenton’s West Side Story” в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Kenton’s West Side Story”. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
В края на 50-те години на миналия век оркестърът на джаз пианиста и диригента Stan Kenton бележи спад в продажбите и популярността си, когато на сцената се появяват музиканти като Elvis Presley, Bobby Darin, THE PLATTERS и др., които със сравнително малки ресурси имат впечатляващ ефект. Това налага оркестърът на Kenton да се реформира и през 1960 г. го виждаме с нов облик и нов звук.
Lee Gillette и други ръководители от гиганта в звукозаписната индустрия Capitol притискат Kenton към по-комерсиален подход в началото на 60-те години. Kenton е принуден да изостави територията на чистия джаз и да направи известни отстъпки. Така пристъпва към проекта да представи своя версия на мюзикъла “West Side Story” („Уестсайдска история“) от Leonard Bernstein и Stephen Sondheim с аранжимента на Johnny Richards.
Както споделя по-късно Kenton, версията на Johnny Richards, която технически е изключително сложна, е „железобетонна“, „Johnny е може би най-добре обученият музикално от всички нас, взети заедно“, но за времето си това е съществен риск да се предложи интерпретация на шедьовъра от Bernstein.
Kenton’s West Side Story
Ще припомня, че сюжетът на мюзикъла „Уестсайдска история” е сходен с този на „Ромео и Жулиета” от Шекспир, само че в друго време и на друго място. Действието се развива през средата на 50-те години на миналия век в Манхатън, Ню Йорк, където две враждуващи банди – местните „Jets” или „джетовете, реактивните”, представители на бялото население от наемни работници и пуерториканците „Sharks” или „акулите” водят жестока битка за територии. Тони, основателят на „джетовете” се влюбва в Мария, сестрата на Бернардо, главатарят на „акулите”. Нататък историята е известна…
Албумът „Kenton’s West Side Story” („Уестсайдската история на Кентън”) е приет с рядко срещано одобрение от слушателите и критиката за този род стилистика като заема престижни места в класациите за поп музика и е отличен през 1962 г. с “Grammy” за най-добро джаз изпълнение от голям състав.
Най-интересна обаче е реакцията на представителите на компанията Mirisch, които по същото време подготвят премиерата на едноименния филм с участието на Natalie Wood и Richard Beymer. Те са поканени да чуят в офиса на Capitol в Холивуд откъси от албума на Kenton по време на смесването и мастерирането и остават крайно разочаровани, че не са го направили по-рано за да ги включат в музикалния съпровод на филма. Затова пък им разрешават на обложката на плочата да поставят кадър от игралния филм.
Албума „Kenton’s West Side Story”, или „Уестсайдската история на Кентън”, ще чуем на 13 ноември, събота, в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
The Other Side 