The Other Side

Начало » Posts tagged 'Jazz'

Tag Archives: Jazz

Telegram канал на The Other Side

Enter your email address to follow this blog and receive notifications of new posts by email.

Присъединете се към 198 други абонати

Последни публикации

Архив

“Ambient City” от Иван Шопов в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Ambient City” от Иван Шопов. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Иван Шопов е многолик творец – музикант, продуцент, композитор, художник, преподавател, естет и новатор. Различните му музикални проекти обхващат жанрове като Drum and Bass, IDM, Jazz, Ambient, Techno, Rock и класическа музика. С над 250 издания зад себе си, сред които редица солови и общи албуми с други изпълнители, Иван е водеща фигура на световната електронна сцена с участия в Европа, САЩ, Южна Америка, Азия, Австралия и Нова Зеландия.

Представянето на идеите от най-новия му албум “Ambient City” („Градска среда“), издаден на 26 септември 2022 г., ще започнем с неговите думи:

„Албумът е продължение на концепцията за смесване на мои картини и музика, представена за първи път с арт книгата и музикалния албум „Lights & Shadows“, издаден през 2011 г. Идеята за картините се зароди преди няколко години по време на магистратурата ми в Националната художествена академия, а музикалната концепция се разви преди две години след обзор на натрупаните десетки нови ембиънт творби и желанието ми да видят бял свят под някаква форма“.

Удивителното съчетание на визуално и музикално начало у Иван му дава възможност да съзре красотата в дребните щрихи от ежедневието и да я претвори в извисяващи звукови картини, водещи към размисъл и релаксация.

Иван Шопов - Ambient City

Иван Шопов – Ambient City

И продължаваме с мнението на музиканта Асен Вапцаров, когото знаем и като Ace Vaptsarov: „Ambient City“ е концептуален албум, който има за цел да свърже нашето присъствие в градската среда с нови музикални картини. Този албум ми звучи едновременно като плач за упадъка на човешкото постмодерно общество и едновременно с това като приветстващ химн към машините, изкуствения интелект и футуристичните технологии“.

И още един поглед, този път от Мартин Белтов: „И концептуално, и композиционно този албум ни разкрива градския живот. Такъв, какъвто самия град би могъл да ни разкаже. Това е една звукова разходка из различните квартали, места, улици и булеварди, които ни дават акцент върху елементите и индивидуалните характеристики на тези имагинерни пространства. От шахтите, които излъчват топла пара рано сутрин, до светлините и отраженията в архитектурата – от звуковите картини може да бъдат осъзнати много и различни градски пейзажи“.

За участие в звукозаписите са привлечени и гост музиканти: Димитър Бодуров, пиано, Мария Каракушева, пиано и аранжименти, Деница Серафим – вокали, а Асен Вапцаров, Аса Карсън и Валанс Дрейкс са ангажирани с programming.

Албума “Ambient City”, или „Градска среда“, ще чуем в събота, 29 октомври, в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР, след новините от 21:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

“Young Man with a Horn” от Doris Day и Harry James в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Young Man with a Horn” от Doris Day и Harry James. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Американският джаз тромпетист и композитор Leon Bismark „Bix“ Beiderbecke (10 март 1903 г. – 6 август 1931 г.) се нарежда сред най-влиятелните джаз солисти от 20-те години на миналия век. Той става известен с изобретателния си лиричен подход и с чистотата на тона, с такава яснота на звука, че един съвременник го описва като „стрелба с куршуми по камбана“. Неговите сола в основополагащи записи като „Singin’ the Blues“ и „I’m Coming, Virginia“ (и двата от 1927 г.) демонстрират дарбата му за продължителна импровизация, именно тя възвестява стила на джаз баладата, в който джаз солата са неразделна част от композицията. Нещо повече, използването на разширени акорди и способността му да импровизира свободно по хармонични, както и мелодични линии, намират своето развитие в джаза след Втората световна война.

Същевременно „Bix“ Beiderbecke има трагична съдба. След възхода му с оркестрите на Frankie „Tram“ Trumbauer, Goldkette и Paul Whiteman, когато го наричат най-добрият тромпетист в САЩ, идва период на рязък спад в здравето му поради нарастващата употреба на алкохол. Лечението не успява да спре упадъка му и той умира на 28 години от пневмония в апартамента си в Ню Йорк.

Смъртта му на свой ред дава началото на една от легендите в джаза. В статии, мемоари на музиканти, романи и холивудски филми „Bix“ Beiderbecke е представян като романтичен герой, джаз музикант, който трябва да направи компромис с изкуството си в името на комерсиализма.

През 1938 г. писателката Dorothy Baker заимства заглавието от статия на Otis Ferguson и публикува романа „Young Man With A Horn“ („Младият мъж с тромпет“). Нейната история за обречения тромпетист Rick Martin е вдъхновена, пише тя, от „музиката, но не и от живота“ на Beiderbecke, но образът на Rick бързо се превръща в образ на Beiderbecke: неговата история е за „пропастта между музикалното дарование и способността да го приспособи към собствения си живот.“ 

Doris Day & Harry James - Young Man with a Horn

Doris Day & Harry James – Young Man with a Horn

През 1950 г. Michael Curtiz режисира по романа на Dorothy Baker филма „Young Man With A Horn“ с участието на знаменитите Kirk Douglas, Lauren Bacall и Doris Day.

Сюжетната линия ни представя сирачето Rick Martin, което вижда тромпет на витрината на заложна къща и започва да пести пари от работата си в боулинг зала, за да го купи. Rick израства и става изключителен музикант, обучаван от джазмена Art Hazzard. Така се запознава с красивата певица Jo Jordan, която го подкрепя след като Rick е уволнен защото предпочита да импровизира, а не да свири едно и също всяка вечер. Jo Jordan му намира работа в друг състав, но когато една вечер идва нейната приятелка Amy на представлението, Rick се влюбва в нея. Двамата с Amy заживяват заедно, но са твърде различни, и Amy започва да не се прибира у дома, което води към разочарование. Rick се отдава на алкохола. Междувременно успява да огорчи Art Hazzard, който попада в автомобилна катастрофа и умира. Rick е принуден е да напусне оркестъра, става клошар и един ден го закарват в безсъзнание в клиника заради пневмонията му. Вярната Jo се притичва на помощ и му помага да възстанови здравето си, както и любовта си към музиката и към нея.

Музикалният съпровод към филма е поверен на легендарния тромпетист и диригент Harry James и на великолепната Doris Day, която изпълнява вокалните партии заедно с оркестъра на Harry James. Първоначално албумът съдържа 8 композиции от популярни тогава стандарти на George Gershwin, Richard Rodgers, Harry Ruskin, Harold Arlen и др., разширени през 1954 г. до 12; в наши дни компакт дискът вече съдържа 13 заглавия.

Издаването на албума едновременно с премиерата на филма има огромен комерсиален успех за времето си като заема 11 седмици първото място в класацията за албуми на Billboard.

Албума „Young Man With A Horn“, или „Младият мъж с тромпет“, ще чуем в събота, 15 октомври, в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР, след новините от 21:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

“Emanon” от Wayne Shorter в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Emanon” от Wayne Shorter. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Легендарният саксофонист Wayne Shorter е жив пример за това как музикантите могат да пресичат жанрове и да създават различна музика, която надгражда предишната – и да го правят през целия си живот. Носител на 11 отличия “Grammy”, неговото място в историята на джаза е ясно очертано, когато отчетем както собствените му влияния, така и ефекта, който има върху други музиканти. Работил е с най-големите, включително Miles Davis, John Coltrane, Dizzy Gillespie, Art Blakey и Lee Morgan, оставя ярка диря с Weather Report, Manhattan Project, Young Lions и със собствените си проекти.

В “Emanon”, съдържащ оркестрова композиция от четири части, откриваме отпечатъци от тези влияния. Преди години Miles Davis поръчва на Shorter да му напише нещо за струнни инструменти и джаз комбо. Заглавието е взето от композицията „Noname“ на Dizzy Gillespie и Milton Shaw, написано в обратен ред, каквото е и на графичния роман, станал основа за тематичното съдържание на албума.

Wayne Shorter - Emanon

Wayne Shorter – Emanon

Централно място в романа заема теорията за мултивселената: идеята, че вселената, която обитаваме, е само една от безкрайния им брой, който съществува в паралелни реалности. Wayne Shorter ни разказва историята на философа Emanon, който пътува между паралелните вселени, разпространявайки послание за истината и овластяването, и се бори срещу силите на злото. В биографията си Wayne Shorter, практикуващ будист, обяснява: „Искам да изразя вечността в тази оркестрова композиция“.

В записите участват квартетът на Wayne Shorter, който свири на сопрано и тенор саксофон, Danilo Perez е на пианото, John Patitucci – на бас китарата, и Brian Blade на барабаните, заедно с оркестъра ORPHEUS CHAMBER ORCHESTRA, в състав от 34 музиканти.

Албума “Emanon”, отличен с наградата “Grammy” за най-добър инструментален джаз албум, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 18 юни, след новините от 21:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

“The United States vs. Billie Holiday” от Andra Day в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “The United States vs. Billie Holiday” от Andra Day. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

„Казват, че никой не може да изпее думата „глад“ като мен. Или думата „любов“… Може би е тъй, защото много добре знам какво означават и двете думи. Навярно имам достатъчно гордост да не се срамувам от тях, достатъчно смелост да не искам да забравя…“ – Billie Holiday

През септември 2019 г. режисьорът Lee Daniels замисля биографичния филм “The United States vs. Billie Holiday” („Съединените Щати срещу Били Холидей“) за именитата джаз и блус певица, базиран на книгата „Chasing the Scream: The First and Last Days of the War on Drugs“ („Преследване на вика: Първият и последният ден от войната срещу наркотиците“) от Johann Hari. След известни колебания режисьорът кани певицата Andra Day. Рискът се оказва оправдан – Andra се справя блестящо с превъплъщението си на Billie Holiday като визия и пеене, и за своята първа главна роля в киното получава отличието Златен глобус за най-добра актриса в драматичен игрален филм, а също така е номинирана за предстоящите награди “Grammy” през 2022 г.

Billie Holiday, наречена „Lady Day“ от своя приятел и музикален партньор саксофонистът Lester Young, оказва иновативно влияние върху джаз музиката и поп пеенето на ХХ век. Нейният вокален стил, силно вдъхновен от Bessie Smith и Louis Armstrong, въвежда нов подход към фразирането и темпоритъма, чрез които разкрива своите вокални и импровизационни умения. Изпяването на дадена тема чрез текста е характерна черта за стила на Billie, при който с настроението на песента се изменя и тембъра на гласа ѝ, а нейното красиво и силно вибрато често става лирично и деликатно. Същевременно тежкото детство, постоянните сблъсъци с проявите на расова сегрегация подкопават нейната психика. В началото на 50-те години, вследствие на употребата на наркотици, рязко се влошава здравето ѝ, отслабва гласа ѝ.

Andra Day - The United States vs. Billie Holiday

Andra Day – The United States vs. Billie Holiday

Точно това виждаме във филма „Съединените Щати срещу Били Холидей“, чието повествование започва през 1957 г., когато Billie Holiday се среща с радиожурналиста Reginald Lord Devine за интервю. Той я пита какво е да си „цветнокожа жена“ и за неприятностите, в които продължава да се забърква заради хитовата си песен „Strange Fruit“. Billie казва, че всъщност става дума за човешки права, за отмяната на Закона на Линч, нещо, което правителството често забравя, и това е основната тема във филма – за свободата на афроамериканците.

Така проследяваме заплахите и забраната Billie да изпълнява тази песен, записана още през 1939 г., виждаме инсинуациите, на които е подложена, защото властите намират, че песента ѝ популяризира грешни идеи. Тъй като не могат да я арестуват за пеене, решават да я преследват по обвинение за притежание на наркотици и успяват – на 27 май 1957 г. тя е осъдена да лежи една година и един ден в женския затвор Alderson.

След като излиза оттам, Billie Holiday се опитва да преодолее хероиновата зависимост и да пее, но преследването продължава. Накрая попада в болница заради чернодробна недостатъчност, където отново е подложена на репресии. Във филма виждаме как умира на 44-годишна възраст, завързана с белезници за кревата, в 3:10 часа сутринта на 17 юли 1959 г., от белодробен оток и сърдечна недостатъчност, причинени от цироза на черния дроб.

Ненадминатият Frank Sinatra, сам лично повлиян от изпълненията на Billie Holiday, заявява през 1958 г.: „С малки изключения, всяка голяма поп певица в САЩ през нейното поколение беше докосната по някакъв начин от нейния гений. Именно Billie Holiday беше и все още остава с най-голямото музикално влияние върху мен. Lady Day безспорно оставя най-силен отпечатък върху американското популярно пеене през последните двадесет години“.

Албума “The United States vs. Billie Holiday” („Съединените Щати срещу Били Холидей“), с чиято музика в изпълнение на Andra Day е озвучен едноименният филм, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” в събота, 26 март, след новините от 21:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

“Kenton’s West Side Story” в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Kenton’s West Side Story”. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

В края на 50-те години на миналия век оркестърът на джаз пианиста и диригента Stan Kenton бележи спад в продажбите и популярността си, когато на сцената се появяват музиканти като Elvis Presley, Bobby Darin, THE PLATTERS и др., които със сравнително малки ресурси имат впечатляващ ефект. Това налага оркестърът на Kenton да се реформира и през 1960 г. го виждаме с нов облик и нов звук.

Lee Gillette и други ръководители от гиганта в звукозаписната индустрия Capitol притискат Kenton към по-комерсиален подход в началото на 60-те години. Kenton е принуден да изостави територията на чистия джаз и да направи известни отстъпки. Така пристъпва към проекта да представи своя версия на мюзикъла “West Side Story” („Уестсайдска история“) от Leonard Bernstein и Stephen Sondheim с аранжимента на Johnny Richards.

Както споделя по-късно Kenton, версията на Johnny Richards, която технически е изключително сложна, е „железобетонна“, „Johnny е може би най-добре обученият музикално от всички нас, взети заедно“, но за времето си това е съществен риск да се предложи интерпретация на шедьовъра от Bernstein. 

Kenton’s West Side Story

Kenton’s West Side Story

Ще припомня, че сюжетът на мюзикъла „Уестсайдска история” е сходен с този на „Ромео и Жулиета” от Шекспир, само че в друго време и на друго място. Действието се развива през средата на 50-те години на миналия век в Манхатън, Ню Йорк, където две враждуващи банди – местните „Jets” или „джетовете, реактивните”, представители на бялото население от наемни работници и пуерториканците „Sharks” или „акулите” водят жестока битка за територии. Тони, основателят на „джетовете” се влюбва в Мария, сестрата на Бернардо, главатарят на „акулите”. Нататък историята е известна…

Албумът „Kenton’s West Side Story” („Уестсайдската история на Кентън”) е приет с рядко срещано одобрение от слушателите и критиката за този род стилистика като заема престижни места в класациите за поп музика и е отличен през 1962 г. с “Grammy” за най-добро джаз изпълнение от голям състав.

Най-интересна обаче е реакцията на представителите на компанията Mirisch, които по същото време подготвят премиерата на едноименния филм с участието на Natalie Wood и Richard Beymer. Те са поканени да чуят в офиса на Capitol в Холивуд откъси от албума на Kenton по време на смесването и мастерирането и остават крайно разочаровани, че не са го направили по-рано за да ги включат в музикалния съпровод на филма. Затова пък им разрешават на обложката на плочата да поставят кадър от игралния филм.

Албума „Kenton’s West Side Story”, или „Уестсайдската история на Кентън”, ще чуем на 13 ноември, събота, в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР, след новините от 21:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

“The Thompson Fields” от MARIA SCHNEIDER ORCHESTRA в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “The Thompson Fields” от MARIA SCHNEIDER ORCHESTRA. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

В наши дни Maria Schneider, композитор и диригент на биг бенд, има репутацията да е сред водещите фигури в съвременния джаз. С повече от 30 години звукозаписна дейност, в която се откроява работата ѝ както с Gil Evans, така и с Bob Brookmeyer, тя често пъти е определяна като истинско явление в джаза на ХХI век, като най-вълнуващият композитор на музика за биг бенд, работещ днес. Това се потвърждава и от седемте отличия “Grammy”, които получава от 2004 г. насам.

Тя оживява съвременните класически аранжименти с уникални мелодии, написани спрямо силните страни на музикантите в нейния оркестър за да се получат произведения, които тя често нарича джаз камерна музика. Това впечатлява слушателите, които окачествяват нейната музика като „предизвикателна, величествена, вълшебна, спираща сърцето, прекрасна, въображаема, откровена, приковаваща, дръзка и извън всякакви категории“.

Maria Schneider Orchestra - The Thompson Fields

Maria Schneider Orchestra – The Thompson Fields

Maria Schneider умело размива границите между жанровете, нейните участия се простират от джаз в Ню-йоркския Линкълн Център до класика с Камерния оркестър на Сейнт Пол, щата Минесота, от Американския танцов фестивал до сътрудничество с „вечния хамелеон“ в рок музиката David Bowie. Тя е сред малцината, които получават “Grammy” в различни жанрове, сред които са джаз и класика, както и за работата си с David Bowie.

През 2015 г. Maria Schneider замисля проекта “The Thompson Fields” („Томпсъновите поля“), в който отразява своите спомени от детските си години в щата Минесота, откъдето е родом. Този проект е финансиран от нейните почитатели чрез платформата Artistshare, като крайният продукт е луксозна книга над петдесет страници с твърди корици, съдържаща снимки и рисунки от Audubon (Националната асоциация на САЩ за опазване на птиците и техните местообитания), както и мисли на Maria Schneider за природата, наред с компактдиск. Мотото на албума е мисъл на президента Theodore Roosevelt: „Няма нищо по-практично в крайна сметка от запазването на красотата, от запазването на всичко, което привлича по-висшите емоции в човечеството“.

Maria Schneider споделя в интервю: „Този албум е наситен с много лични чувства от висок порядък. Голяма част от музиката ме връща към спомени от дома и околната природа, и това отразява най-значимите неща в живота ми. Томпсънови бяха фермери и имаха ранчо на около пет мили извън Windom, в чийто покрайнини пък живеехме ние. Семействата ни бяха близки приятели, а тяхната ферма и този свят бяха и все още са наистина голяма част от моето възпитание и от живота ми, защото често се връщам там.

Що се отнася до музиката, то никога не сядам и не казвам „Добре, как да създам звука на този пейзаж?“ Всичко започна по съвсем различен начин. Бях съчинила началото на една пиеса, която всъщност ми дойде в пералното помещение, качих се горе в апартамента си и започнах да я свиря на пиано. Просто много ми хареса и продължих да я свиря отново и отново. Това ми напомни за родния ми дом.

Така се случи, че скоро след това се върнах във Windom на голяма среща на върха на AgroEcology, която се проведе във фермата на Томпсънови. Изкачих силоза и погледнах отгоре фермата, а музиката нахлу в главата ми и тогава почувствах целия пейзаж. И така, когато продължих да пиша музиката за албума и да измислям как да организирам и развия тази първоначална идея, тогава имах цялата тази сцена в главата си и мисля, че тя просто някак подсъзнателно ръководеше посоката на музиката. Този процес ми се случва доста често – знаете ли, когато пиша нещо, все едно се привързвам към него – става почти като кинофилм в мозъка ми или нещо подобно. Мисля си, че всъщност писането на музика е коментиране на моя живот, повече или по-малко, и трябва да живея живот, който си струва да коментирам, ако искам да напиша хубава музика“.

“The Thompson Fields” („Томпсъновите поля“) е посочен за най-добър албум на голям джазов ансамбъл при връчването на годишните награди “Grammy”, както и от читателите на най-реномираното издание за джаз Down Beat. Ще го чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 2 октомври, след новините от 21:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

“Oklahoma” от Keb’ Mo’ в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Oklahoma” от Keb’ Mo’. Събота, 16:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

„Повече се интересувам от това да ми хареса на мен, когато правя музика, да ме кара да се чувствам горд и да се чувствам така, сякаш съм дал най-доброто от себе си. И ако други хора го харесат, това ще е чудесно“.

Това заявява Keb’ Mo’ – певец, китарист и автор на песни, носител на пет отличия Grammy, който успешно се изявява в такива жанрове като Blues, Folk и Jazz повече от 40 години. Той се сдобива със завидна репутация като музикант със способността си да съчетава традиционни подходи от Blues, Folk и Country със съвременна звучност, с тънката си чувствителност при възприемането на света и разказването на вълнуващи истории. Освен с издаването на поредица от великолепни албуми Keb’ Mo’, разкрива своите таланти в театрални и филмови проекти, и в тясно сътрудничество с широк кръг изявени музиканти от различни жанрове. Често се шегува, че не му се е налагало да продава собствената си душа, за да прави прекрасна музика, като алюзия с легендата за знаменития Blues музикант Robert Johnson, че е продал душата си на дявола, чиято роля той изпълнява в документалния филм „Can’t You Hear the Wind Howl: The Life & Music of Robert Johnson“.

Keb’ Mo’ - Oklahoma

Keb’ Mo’ – Oklahoma

В албума “Oklahoma” Keb’ Mo’ ни представя пъстра картина от едноименния щат като символ на съвременна Америка с такива актуални теми като имигрантската вълна, опазването на околната среда, мястото на жените в обществото, и любовта, – всичко това поднесено с безкрайна откровеност и щедрост на духа.

„Когато сте на определен етап от живота си, концепцията на албума лесно се вплита в процеса на работа – казва той. – Всички песни в “Oklahoma” произлизат от важни въпроси и теми за всички нас, и те наистина намериха отклик в мен по време на подготовката и записите на песните.“

Работата върху този албум започва през 2013 г., когато Keb’ Mo’ е поканен да участва в концерт с китариста Kenny Wayne Shepard в Оклахома и вижда опустошенията, нанесени наскоро от мощно торнадо, често явление по тези земи. „Това ме накара да си замисля какво значи да живееш в Оклахома и за всички велики хора, дошли тук“ – споделя музикантът. Така се ражда идеята да напише музика, с която да представи впечатленията си от видяното, появяват се даже няколко мелодии, но не се стига до тяхната реализация.

След няколко години съдбата го среща с певицата Dara Tucker, родом от Оклахома, и след разговорите с нея двамата замислят проект, в който да изобразят сложната дълбочина на американската действителност в нейния роден щат. Връзката с коренното население и трагедията на индианците, които говорят на 25 езика на територията на Оклахома, природните катастрофи и причинените от човека бедствия, невероятните музиканти и звукът на оригиналния музикален стил Tulsa, както и западняшката издръжливост и твърдост, но и опустошителното клане на цветнокожи през 1921 г., дискриминацията на жените, трагедията на имигрантите, терзанията на изоставен от жена мъж, усещанията в депресия, са повечето от тези теми.

„В един момент осъзнах, че не става въпрос само за създаване на добра песен със закачлива мелодия и смислен текст, но за писане на песни, в които нещо се случва“ – твърди Keb’ Mo’. – „Затова трябваше да прекарвам много време в пренаписване на текстовете, в нови запис и презаписи, и наистина си наложих упорита работа за преработката на целия материал. Стигнах до момента, в който разбрах анатомията на това как текстовете могат да работят и как да ги използвам, за да вложа някаква субстанция в песента. Това е като плънката на поничката. Всъщност не обичам да ям понички, но пък със сигурност знаете, че всеки път, когато ги отхапете, вътре ще има нещо. Така разбрах, че трябва да разкажеш историята по определен начин, да ѝ придадеш съответна форма и този запис да е резултат от този подход, в който да има фабула. И още нещо: бих искал да бъда запомнен като човек, който разказва добри истории, дава положителни емоции чрез музиката си и кара всички да се чувстват добре” – завършва Keb’ Mo’.

За участие в записите на “Oklahoma” той кани внушителен състав от струнен оркестър, вокална група и солисти, сред които се открояват знаменитият Pedal Steel китарист Robert Randolph, легендарният Blues музикант Taj Mahal, барабанистът Chester Thompson, Latino певецът Jaci Valasquez, както и певиците Dara Tucker, Rosanne Cash и Robbie Brooks Moore.

Този албум, отличен с наградата Grammy през 2020 г. в категорията за най-добър Americana албум, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 14 август, след новините от 16:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

“Контрария” от Йълдъз Ибрахимова в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Контрария” от Йълдъз Ибрахимова. Събота, 16:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Американският композитор, музикален теоретик, философ, писател и художник John Cage има репутацията да е сред най-влиятелните композитори на ХХ век, пионер на недетерминираността в музиката и нестандартната употреба на музикални елементи, с множество нововъведения в електроакустичната музика.

През 1958 г. той създава „Ария“, произведение за соло глас, чийто текст се състои от изолирани гласни и съгласни, както и думи от арменски, руски, италиански, френски и английски езици. Нотацията е цветна и графична, състояща се по същество от вълнообразни линии в различни цветове и 16 черни квадрата, обозначаващи „немузикални“ гласови шумове. Цветовете означават различни стилове на пеене, които се определят от певеца преди изпълнение. Посветена е на певицата Cathy Berberian с премиера на 5 януари 1959 г. в Рим и се превръща в нова музикална „класика“, концептуален предшественик на поредицата „Song Books“ („Песенни книги“) на композитора, Aria No. 2, и Europeras I-V. Тази радикална композиция не само въвежда елемента на неопределеност във вокалната музика, но също така променя естеството на емоционалните жестове в пеенето, като се отдалечава от линейното повествование и музикални образи към изразяването и оценката на тези жестове като вид база данни, достъпна на обикновен език, и до използването на езика като звук сам по себе си.

Йълдъз Ибрахимова - Контрария

Йълдъз Ибрахимова – Контрария

Именитата наша певица Йълдъз Ибрахимова знаем, че винаги е готова за творчески предизвикателства и експерименти, и ето как тя пристъпва към „Ария“ на John Cage:

„С музиката на John Cage се запознах в средата на 80-те години, когато композиторът Румен Бальозов ме покани да изпълня на концерт едно негово произведение. Той ми даде и нотите, нещо като малка книжка 7-8 страници. Когато по-късно реших да ги прегледам, с удивление установих, че „нотите“ липсваха, а пред мен причудливи форми рисуваха красиви цветни графики. Това бе създадената от Cage през 1958 г. „Ария за глас“ – без никакви ноти, само с десет цвята и думи на пет езика. Дотогава не бях пяла подобна музика. Реших да се посъветвам с няколко композитори, но те търсеха ноти и вдигаха рамене. Ключът към арията ми даде едно изпълнение на Cathy Berberian.

Бях много впечатлена от философията на John Cage, от синтеза между звук, цвят и форма. Попитах Румен и той ми обясни, че става дума за Библията, за сътворението на света и появата на човека. Всички цветове носеха някакъв знак, насочваха ме към техниката на пеене, например кафявото беше за носово пеене, назал. Има в стил „Marlene Dietrich“, говорна интонация, детски глас, джаз. Най-силно ме привличаше предизвикателството, че не се пее по законите на традиционния нотопис, а по необикновена цветна графика.

Тази музика ме обсебваше, провокираше и постепенно ми даряваше особено чувство за свобода и безкрайност. Срещата с нея съвпадна с период, в който на сцената до мен имаше художници – аз пеех, а те рисуваха върху стени и платна, или пък обратно – аз изпявах всичките им картини, когато откриваха изложбите си. Особено силно се получи, когато се включи и хореография на сцената, въздействието имаше синергичен ефект.

В този албум, посветен на John Cage, освен соловата му пиеса „Ария за глас“, реших да включа като отговор и „Контрария“ на Румен Бальозов за глас и струнен оркестър, създадена по арията на John Cage, която е авторска музика по графиката, нотирана според правилата. Аз обаче не пеех по ноти в съпровода на симфоничния оркестър, а по графиката на Cage и импровизирах. Румен вложи много страст и желание в този проект, жалко, че вече не е между живите.

Интересна беше и реакцията на публиката по време на концертните представления, независимо от кой град беше – хората слушаха с голямо внимание, реагираха спонтанно и непосредствено, а после идваха и питаха: „Това не е ли Библията?“

Третата част от албума, макар и записвана по друго време, съдържа фрагменти от танцовия театър „Зелена игра“, отново на композитора Румен Бальозов“ – завършва Йълдъз Ибрахимова.

Албума “Контрария“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 24 юли, след новините от 16:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

“My Spanish Heart” от Chick Corea в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “My Spanish Heart” от Chick Corea. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Именитият пианист Chick Corea ни напусна през февруари тази година, и по предложение на наши слушатели ще си припомним музиката от неговата „вълшебна“ трилогия, включваща албумите „The Leprechaun“ („Елфът), “My Spanish Heart”, („Мое испанско сърце“) и „The Mad Hatter“ („Лудият шапкар“). Общото между тях е изобразяването на света на фантазията, на въображението, което поражда и необходимостта от прилагането на специфична форма на изложение, както и съответният музикален инструментариум.

През 1976 г. Chick Corea, в периода на върховите му постижения с електрифицираната си формация RETURN TO FOREVER, предприема пътуване към Испания. Той е толкова впечатлен от видяното и чутото, че се възражда интереса му към акустичната музика и най-вече жанра фламенко, и пристъпва към следващия си експеримент:

„Не знаех как другояче да нарека това свое творение, освен „Мое испанско сърце“. Ако изкуството някога се е нуждаело от някой друг, то със сигурност въображението е брат на изкуството. Нека оставим това семейство да се рее заедно. А със свободата на изразяване и животът наистина започва да се събужда. Аз винаги съм бил силно привлечен от разделителната линия между света на фантазията и реалния свят. Има хора, които се чувстват значително по-удобно в единия от тях, но всички ще се съгласим в съществуването на въображението. Въображението изглежда безпределно и почти изцяло неизследвано. Но без него и поради това без създаването на изкуство, животът остава твърде груб и мрачен. Не зная да има някой, който да не може да се наслади на една добра история, примесена с малко вълшебство и приключения на въображението. 

Chick Corea - My Spanish Heart

Chick Corea – My Spanish Heart

Това към което се стремя в албума „Мое испанско сърце“, е да съчетая дисциплината и красотата на симфоничния оркестър, и на композиторите на класическа музика, изяществото и красотата на хармонията, мелодията и отделните форми със свободата и танцувалния елемент на джаза и повечето фолклорни мелодии.”

За целта Chick Corea кани внушителен брой музиканти, сред които Jean Luc Ponty, Stanley Clarke, Steve Gadd, Narada Michael Walden, Gayle Moran, Don Alias, струнен квартет, брас секция, хор и др.

Албума “My Spanish Heart”, или „Мое испанско сърце“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 19 юни, след новините от 21:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

“Dreams And Daggers” от Cécile Mclorin Salvant в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Dreams And Daggers” от Cécile Mclorin Salvant. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

На 31 години Cécile Mclorin Salvant като че ли вече е постигнала всичко на световната джаз сцена – с признанието да е сред 10-те най-добри джаз певци за всички времена, с трите награди Grammy за най-добър вокален джаз албум, с множеството признания от авторитетни издания като Down Beat, а и на музиканти от ранга на Wynton Marsalis, който заявява: „Певец от такава класа се ражда веднъж за едно или две поколения“.

Родената в Маями Cécile носи в себе си наследството от родителите си – баща лекар от Хаити, майка директор на училище от Франция, но и от атмосферата във Флорида, наситена с различни култури и музикални стилове.

„Произхождам от място с много различни влияния – казва тя, – които не са само от певци, но и от художници, поети, писатели и скулптори – има толкова много хора, които са ми повлияли, че е трудно да се спра само на един от тях. Разбира се, че ще започна със Sarah Vaughan, но ще добавя Blossom Dearie, Peggy Lee и Bessie Smith. Прекарах много време в слушане на толкова много колоси, а също и на непознати музиканти – хора, които бяха забравени – Bert Williams, Annette Hansaw, и Blanche Calloway. Също така се чувствам много свързана и впечатлена от други джаз музиканти, сред които Clifford Brown, Charles Mingus, Coleman Hawkins, Sonny Rollins и Thelonious Monk – без дори да споменавам всички пианисти, които ми повлияха“.

Силно въздействие върху Cécile ѝ оказва и американската поетеса Anne Sexton: „Чувствам, че се променям чрез четене на поезия, променя се и начинът, по който пея песните си, начинът, по който виждам живота си и хората, които познавам“.

Cécile McLorin Salvant - Dreams and Daggers

Cécile McLorin Salvant – Dreams and Daggers

С този потенциал Cécile пристъпва към най-амбициозния си проект, двойният албум “Dreams And Daggers”, или „Мечти и кинжали“, в който съчетава изпълнени с трио „на живо“ джаз стандарти в легендарния клуб Village Vanguard от нюйоркския квартал Greenwich Village, с нови студийни записи на нейни композиции с участието на струнен квартет:

„Исках да запиша албум „на живо“, защото истината е в концертните представления и това е най-автентичната изява за нашата музика. Но аз също исках да записвам със струнен квартет и обмислях възможността да направя по-късно цял албум със струнен квартет. Но тогава си помислих: „“Е, добре, утрешният ден не е гарантиран, така че нека измислим начин да обединим тези две неща“. И колкото повече си мислех за това, толкова повече стигах до извода, че би било чудесно енергията на един запис „на живо“ да се вкара и съчетае с този мечтателен студиен запис на струнен квартет. Така че първоначално трябваше да бъдат две отделни идеи, но те се обединиха.

Що се отнася до централната идея зад албума, то нямах някаква грандиозна концепция. Много от нещата тук са наистина необясними и инстинктивни. Но също така албумът се базира на контрастите и наистина си играе с тази идея – контрасти в текстура, теми, намерение и звуци. Друго нещо в албума е, че всички песни са свързани по някакъв начин. Песните, които композирах със струнните аранжименти, бяха съчинени във връзка с песните, които изпълнявахме „на живо“. Те са като коментари, контраидеи или създават диалог между песните, така че редът е много важен при слушането на албума, защото това е фабула, която се развива с тези песни. Така създадох цялостна сюжетна линия, за да осигуря единство и художествена съгласуваност на песните от албума като цяло. Същевременно ме отблъсква изкуствената атмосфера в студийните записи и затова в студиото записвам вокалните си партии „на живо“ заедно с другите музиканти, без редактиране, презаписване и наслагване на записа.

Заглавието „Мечти и кинжали“, това са две думи, които произлизат от текстовете в песните от албума. Харесва ми идеята за мечтите, защото мечтата може да бъде едновременно и мечта от съня ти, или да бъде неща, които са необясними. Съществува и идеята за мечтите като надежда – например имаме голяма идея за бъдещето и мечтаем да подобрим нещата. Кинжалът пък за мен е инструмент за атака, но също и за отбрана. Така че някои от песните са мечти, а някои от тях са кинжали, а други имат елементи и от двете. Мечтите също могат да бъдат изразени насила. Ако имате мечта или надежда за бъдещето, тя може да бъде придружена с някаква сила. Нямам предвид насилие, но всяка съпротива или напредък трябва да бъдат придружени от някаква сила. Така че това са идеите, с които си играя. Част от причините да избера „Мечти и кинжали“ е, че за мен това е много вълнуваща идея, но тя ще бъде такава, когато хората я приемат“ – завършва Cécile Mclorin Salvant.

Слушателите и специализираните издания оценяват високо този проект, през 2018 г. той е отличен с наградата Grammy, а изтъкнатият журналист Fred Kaplan твърди: „Това е най-добрият вокален джаз албум за десетилетието, че дори и повече“.

Албума “Dreams And Daggers”, или „Мечти и кинжали“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР, в събота, 13 февруари, след новините от 21:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

%d блогъра харесват това: