The Other Side

Начало » Posts tagged 'Jazz'

Tag Archives: Jazz

DISTORTED REALITY и ZAPLAXA на 24 ноември в София

Последни публикации

Архив

“Illuminations” от McCoy Tyner в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Illuminations” от McCoy Tyner. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

„…Когато свиря на пианото, все едно тръгвам на приключение. Харесва ми, че имам свободата да го правя по този начин, а не защото съм длъжен да правя нещо или защото търся нещо различно. Обичам да експериментирам като каня спътници по този мой път като ги връщам след това по техните места обратно. Това е като пътешествие. Искам да разберат какво правя, искам да усетят моята музика. Става дума за удоволствие и желание за приключения, защото обичам да свиря на пиано и да пътешествам…“

Ето така ни въвежда в своя албум “Illuminations” или “Цветни илюстрации“ McCoy Tyner, който близо 60 години е сред най-изявените джазови пианисти. Неговата кариера е белязана още в началото си от участието му в албумите „My Favorite Things“ (1961) и „A Love Supreme“ (1965) на саксофониста John Coltrane, вписани сред върховете в музиката на ХХ век.

И в наши дни McCoy Tyner продължава да усъвършенства стила си и техниката си на композиране и все още е на върха в своята област, носител на престижни отличия и награди, сред които 5 “Grammy”. С албума “Цветни илюстрации“ той за сетен път потвърждава уменията си да представи цялостно произведение с отлични изпълнения.

McCoy Tyner - Illuminations

McCoy Tyner – Illuminations

За да стане това Tyner събира звезден състав, в който влизат виртуози от световна класа. Тук ще чуем например саксофониста Gary Bartz, участник в няколко проекта Tyner още от 1968 г., а по-късно успешно се включва към формациите на Miles Davis, Pharaoh Sanders, Woody Shaw и т.н.

Terence Blanchard, с 4 награди “Grammy”, тромпетист в знаменития Jazz Messengers на Art Blakey, пък е автор на музикалния съпровод към редица филми на Spike Lee, включително Mo ‘Better Blues, Bamboozled и 25th Hour.

Контрабасистът Christian McBride е носител на 6 отличия „Grammy” и го знаем от доста начинания на McCoy Tyner в миналото, а също и с топ пианисти като Chick Corea, Brad Mehldau, George Duke и Billy Taylor, с други джаз изпълнители от световна класа, та дори и с поп музиканти като Paul McCartney и Sting.

Подобно на McBride, барабанистът Lewis Nash го виждаме в различни формации на певицата Diana Krall, но иначе той се слави с дискография от 400 албума с музиканти като Dizzy Gilepsie, Ron Carter, Joe Lovano, Clark Terry и т.н.

В резултат получаваме произведение, белязано от атрактивни пасажи, завладяващи Hard-Bop, Avant-Bebop, Latino Groove и Swing ритми, с игриво чувство за мелодия, но и с интелектуална ангажираност. Пред нас оживяват пейзажи от Ню Орлиънс и Филаделфия, срещаме се с очарованието на Анджелина, за да изпаднем в меланхолията на благословения в споделената самота.

Албума “Illuminations” или “Цветни илюстрации“, отличен с наградата “Grammy” за най-добър инструментален албум, ще чуем в предаването “Картини от една изложба®” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 2 февруари, след новините от 21:00 ч.

„Джазът в България. Българите в джаза“ от Владимир Гаджев в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя „Джазът в България. Българите в джаза“ от Владимир Гаджев. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

„На живите дължим само уважение, а на мъртвите нищо – освен истината“. Волтер, бележки към „Едип“

С тези думи изследователят и журналистът Владимир Гаджев ни въвежда в своята книга „Джазът в България. Българите в джаза“ и ето какво сподели авторът специално за „Картини от една изложба“:

„Идеята за подобно изследване ме споходи много отдавна. Може би след джаз фестивала в София през 1977 година. Вече бях посъбрал материал за джаза в България. А търсенето на българите в джаза започна през 1982 година, когато от джаз клуба в Гьотинген, ФРГ, ми изпратиха обемист ръкопис за българската история на джаза. Джаз клубът в града си бе поставил за задача да събере и подреди хронологически историята на европейския джаз по държави. Обемът на материала за България бе около 60-70 изписани на ръка страници.

Най-голямата и приятна изненада бяха творческите биографии на редица български емигранти, основно в немскоговорящите страни. Това ме амбицира и започнах да търся още подобни музиканти, събирайки лист по лист информация, снимки и дори архивни звукозаписи.

Джазът в България. Българите в джаза

Джазът в България. Българите в джаза

Истинската работа по изследването бе стимулирана от един наш музикант, който работеше в Западна Германия. Казва се Божидар Добрев, виолист, който през 90-те години издаваше много ценното списание „Български музикални хроники“ и ме бе включил в редакционната колегия. Един божи ден той ми каза, че би издал книжка на списанието, която да обхване историята на джаза в България. По обем това трябваше да бъдат 50-60 печатни страници. Така започна работата по тази книга. Но с напредването на ръкописа разбрах, че този обем е крайно недостатъчен за обхващане на материала. Казах това на Божидар Добрев и продължих да пиша, като успоредно с това откривах все нови и нови факти и подробности. Докато през 2010 г. издателство „Изток-Запад“ прояви интерес към работата ми. Резултатът е тази книга“ – завършва Владимир Гаджев.

И така на бял свят се появява първото за джаза у нас енциклопедично издание, което обхваща периода от 1910 г. до 90-те години на миналия век с любопитни подробности като например, че оркестърът на потъналия кораб „Титаник“ е свирил в градската градина на София само няколко месеца преди корабокрушението, че съпругата на човека, създал песента „Лили Марлен“, е българска джаз певица и т.н.

Пред нас оживяват пионерите на джаза в България от 20-те години на миналия век: Борис Левиев, Панчо Владигеров, Александър Керков, Аспарух Лешников (Ари).

Виждаме редица широко скроени интелектуалци, които през 20-те и 30-те години имат роля за формирането на гледна точка към новата за България музика: Гео Милев, Чавдар Мутафов, Сирак Скитник, Кирил Кръстев, Иван Камбуров.

Развитието на джаза у нас е белязано от приноса на Асен Овчаров, Божидар Сакеларов, Емил Георгиев, Александър Владигеров, Димитър Ганев, Петър Петров (Парчето), Манол Цоков…

Особено място е отделено на големите имена от 60-те и 70-те години: Милчо Левиев, Симеон Щерев (Банана), Веселин Николов (Червения), Марио Станчев, Камелия Тодорова, Димитър Петров (Заека), Райчо Иванов, Любомир Денев.

Така стигаме до навлязлото през 80-те в изкуството на джаза поколение: Теодосий Спасов, Антони Дончев, Христо Йоцов, Йълдъз Ибрахимова, Георги Борисов, Веселин Койчев, без това да е крайната точка в изследването на Владимир Гаджев.

Албумът „Джазът в България. Българите в джаза“, който съпровожда книжното издание, съдържа представителна извадка от 17 пиеси, записани през периода 1933 г. – 1991 г. Ще го чуем в предаването “Картини от една изложба®” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 22 декември, след новините от 21:00 ч.

“Екология” от Димитър Карамфилов в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Екология” от Димитър Карамфилов, в събота от 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

„…Потънала е планината, пресъхнала е реката,
изяден е хълма, препълнена с боклук е долината,
асфалтирана е гората, върху която гният прегазени животни
Било ли е друго?! Ще бъде ли друго?!…“

Тези думи на музиканта Димитър Карамфилов от песента „Произвежда природата“ ни въвеждат в първия му албум „Екология“, наситен с музициране от висока класа и с ярко изразена гражданска позиция за опазването на природата като концепция:

„…Реката е красива, но вече чиста е единствено при извора, а по някога дори и там не е. Влива се в морето сякаш с облекчение и страст да потъне в него до самото му дъно, търсеща покой от непрекъснато обезпокояващите я уж разумни твари…“

„Композирам от много време, мотивиран съм за това – споделя авторът. – Парчетата в „Екология“ съм ги композирал в различни етапи от развитието си. Имам доста ранни неща, още в началото на Консерваторията имах няколко порива да напиша собствена авторска музика“.

Димитър Карамфилов - Екология

Димитър Карамфилов – Екология

Димитър е добре познат за любителите на джаза, които му отреждат място сред най-добрите български контрабасисти. Той повече от 10 години бележи участия с Милчо Левиев, Теодосий Спасов, Живко Петров и други именити джазмени, очаровайки слушателите с виртуозната си техника. „Човек в нашата професия трябва да е много търпелив, защото това е социална работа и трябва да се разбираш с много хора по правилния начин. От това зависи дали върви работата. Разбира се, човек трябва да има любов към красивото, естетиката и другите изкуства“, подчертава той.

„Екология“ е авторски албум и съдържа десет пиеси, композирани от Карамфилов, който пояснява: „В албумът записахме и една композиция на Васил Пармаков, с когото ме свързва дългогодишно приятелство и от когото получих много вдъхновение и познание за джаза“.

Грууви, фънк, хип хоп, суинг, латино, фрий, авангард, блус, неравноделен фолк – всяка композиция е със собствен облик, но всички тях ги обединява джазовата пулсация и импровизацията с характерен за автора подход, наричан понякога „органичен джаз“.

За участие в дебютния си албум Димитър Карамфилов е поканил Михаил Йосифов – тромпет, Владимир Кърпаров – сопран саксофон, Арнау Гарофе – тенор саксофон, Константин Костов – пиано, Александър Логозаров – китара, Христо Йоцов – барабани и перкусии, както и певиците Марина Господинова, Янтра Миланова и Линда-Барбара Карл Вацулка. За съвременното звучене допринасят Александър Андонов (Ди Джей Вагабонд) и Васко Иванов (Декстър).

„Това са все точни хора, с които знам, че музиката ми ще звучи страхотно – твърди композиторът. – Просто смятам, че за да звучи една музика както искаш, трябва да подбереш хората правилно. С опита си го прозрях и наистина една музика може да звучи добре или зле точно заради това какви хора си избрал да я изпълняват“.

Албума „Екология“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба®” на програма “Хоризонт” на БНР, събота, 17 ноември, след новините в 21:00 ч., ден след неговата официална премиера в Студио 5.

“Flowers” от Jimmy Greene в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Flowers” от Jimmy Greene, в събота от 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Голяма беда сполетява саксофониста Jimmy Greene. На 14 декември 2012 г. 6-годишната му дъщеря Ana Grace Márquez-Greene e убита заедно с 19 други деца и 6 учители в училището Sandy Hook Elementary School в Newtown, щата Кънектикът.

Две години по-късно Greene издава албума „Beautiful Life“ („Красив живот“), в който превръща своето лично страдание в музика, вдъхновяваща за душата и красива за слуха. Записан с участието на впечатляващ състав музиканти, сред които Pat Metheny, Kenny Barron, Christian McBride и гостувалия у нас Kurt Elling, този албум е високо оценен от слушателите и критиката с номинация за наградата Grammy на следващата година.

Един отзив обаче озадачава Greene след представяне на албума на живо. Към него си приближава съученичка на дъщеря му Ana и му заявява, че тази музика е ужасно бавна и тъжна, за да е в памет на момиче, толкова обичащо да танцува. Първоначално Greene деликатно отхвърля тази забележка, но след няколко дни размисля и решава, че съученичката на дъщеря му има право.

Jimmy Greene - Flowers

Jimmy Greene – Flowers

Така той замисля проекта “Flowers” („Цветя“), и в него ни разкрива човек, който никога няма да се освободи напълно от болката си, но който е много по-свързан с паметта за жизнеността и любовта към живота на дъщеря си, отколкото с трагедията от нейната смърт. Greene представя любовта на Ana към танцуването с ведра музикална програма, наситена с ритми от Северна и Южна Америка. Тя включва 10 оригинални композиции и кавър на песен от Level 42 (”Something About You”, 1985), сред които са две песни с негови текстове.

„В този албум си представям, че Ana ни кани да танцуваме – заявява Greene. – Песента „Цветя“, дала име и на албума, беше вдъхновена от книга с красиво изрисувани от нея цветя. Намерих я на бюрото на Ana, когато влязох в нейната стая за първи път след убийството й. Книгата явно беше приготвена за мен, и макар да беше в навечерието на Рождество Христово, не беше за подарък, и нямаше друга причина, освен просто да изрази любовта си към мен. И макар сърцето да ме боли всеки миг всеки ден, исках текстът да изрази радостта, която знаех, че изпитва, докато рисува цветята за своя баща. Тя просто искаше да направи нещо хубаво за своя татко. Тя щеше и занапред да прави такива неща просто за да освежи деня на някой човек. Такова бе моето малко момиче.“

За реализация на проекта Jimmy Greene кани музиканти от две свои формации. Първата, „Love in Action“, включва пианиста Renee Rosnes, бас китариста и контрабасиста John Patitucci и барабаниста Jeff “Tain” Watts с помощта на перкусиониста Rogerio Boccato и китариста Mike Moreno.

Другата е квартетът на Greene, състоящ се от пианиста Kevin Hays, бас китариста Ben Williams и барабаниста Otis Brown III. Отделно ще спомена певиците Jean Baylor и Sheena Rattai, които внасят особена лиричност и интимност в общата звучност.

Албума “Flowers”, или „Цветя“, ще чуем на 14 юли, събота, в предаването “Картини от една изложба®” на програма “Хоризонт” на БНР след новините в 21:00 ч.

“ОМ остава същият“ от СУРБАХАР в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “ОМ остава същият“ от СУРБАХАР, в събота от 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

„Моето вдъхновение е природата, както и науката за вътрешното познание. Нашето съзнание има много въпроси, чиито отговори са забравени. Музиката, която правим, ни помага да си ги припомним.“

С тези думи Павел Стойчев ни въвежда в света на своята музика. Ние го знаем като музикант, композитор и звуков дизайнер, съосновател на Artmospheric Crew & Festival. През годините се изявява в различни групи, някои от които са BAND OF MAD WOMEN, BLUBA LU, PUMPAL, SAMODELIA, TUBEFX и т.н. SURBAHAR е един от авторските му проекти, които той развива от 2002 година насам, в който съчетава различни акустични и електрически инструменти с модерни електронни форми. Стилово музиката е ориентирана към Ambient, Chill, Ethno, Jazz, Idm с препратки към Deep & Progressive. От началото на 2011 година формацията приема името SURBAHAR LIVE BAND.

Surbahar - The OM Remains The Same

Surbahar – The OM Remains The Same

Ето какво разказва Павел Стойчев за този проект:

„След “замразяването” на BAND OF MAD WOMEN и раздялата ми с BLUBA LU и YELLLO MUSIC усетих, че настъпва момент за тотална трансформация. SURBAHAR e съвсем отделен авторски проект, който по някакъв начин може би еволюира и доразви идеите на BAND OF MAD WOMEN. Нуждаех се от ново предизвикателство и именно тогава организирах първото си домашно студио. В деня, в който се сдобих с първия си за целта компютър през вече далечната 2002 година, намерих нов смисъл за музициране. Така съдбата ме срещна с група младежи, правещи електронен амбиент и прогресивен звук, с които по-късно заедно създадохме формацията SAMODELIA. През пролетта на 2003 на тази основа се роди идеята ми за проекта SURBAHAR и през 2006 година излезе първият албум, озаглавен „Tubifex“.

В албума “Ом остава същият“ (“The Om Remains The Same”) се опитах да пресъздам духа и красивата природа на България, заветите на ведическите текстове, съчетавайки традиционни български и индийски инструменти и вокали с ненатрапчиви медни и духови инструменти в комбинация с дълбоки и мелодични електронни форми. Още в средата на 90-те години на миналия век започна интереса ми към източните култури и традиции. Все повече установявам, че българските ни корени идват нейде от Изток. Винаги съм си задавал въпроса откъде идвам, защо съм роден тук, имам ли конкретна мисия, какво представляват планетите, звездите, галактиките, времето, измеренията, защо има радост и страдание…. Индия до голяма степен успя да отговори на тези мои въпроси.

За мен бе голямо удоволствие да работя за този албум в екип с толкова отдадени на музиката хора. Специално благодаря на Ясен Мишачук – кавал, Климент Дичев – пиано, програминг, Мики Мегре – вокал, Мария Лукова – цигулка, Мирослав Цветков – китара, Франсиско Алвазар – тромбон (когото заедно с Климeнт на едно турне в Лисабон записвах в хотелската ни стая.), Тодор Кюркчиев – графичен дизайн и визия“ – завършва Павел Стойчев.

Албума “Ом остава същият“ ще чуем на 2 юни, събота, в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР, след новините от 21:00 ч.

“Да хвърлим операта в джаза” – концерт-спектакъл на Милица Гладнишка и Михаил Йосифов секстет

Неустоимата Милица, заедно с верните й партньори в „музикалните престъпления“ – превъзходните музиканти от Михаил Йосифов секстет, се качват на сцената на Terminal 1 на 8 март, четвъртък, за атрактивния концерт-спектакъл “Да хвърлим операта в джаза”.

Оперни арии в джаз аранжименти, любими песни от анимационни филми, също хвърлени в джаза, и джаз стандарти, поднесени по нестандартен начин. Милица и момчетата от секстета наскоро записаха някои от композициите, които ще чуем на 8 март в Terminal 1, така че албумът “Да хвърлим операта в джаза” вече с нетърпение се подава на музикалния хоризонт.

Да хвърлим операта в джаза - концерт-спектакъл на Милица Гладнишка  и  Михаил Йосифов секстет

Милица Гладнишка е българска актриса и джаз певица. Завършила е НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, курсове по джаз пеене в Лондон, и майсторски клас при проф. Милчо Левиев.

Освен с любимите ѝ музиканти от Михаил Йосифов секстет, Милица продължава да радва публиката и с „Титанично“ – музикален стендъп спектакъл, в който тя и няколко от музикантите от секстета пеят и свирят до последен дъх на кораба „Титаник”, както и заедно с колегата й Филип Аврамов, участва в концерта “Оскарите в музиката с Плевенската филхармония“. Любителите на театъра също могат да се насладят на Милица – в пиесите „Секс за първи път“ и „Брачни безумия“.

Михаил Йосифов секстет е модерна джаз формация, създадена в края на 2009 година от тромпетиста и композитор Михаил Йосифов – един от най-добрите съвременни български музиканти, който, заедно с още петима брилянтни музиканти, оформя днешния образ на джаза в България. Михаил Йосифов секстет поднася с любов, хумор и много добра енергия джаза в най-красивия му вид. Изпълнението на Милица на арията Кралицата на нощта (Вълшебната флейта, В. А. Моцарт) е част от албума на Михаил Йосифов секстет “Счупени прозорци”.

Концертът на 8 март е със специалното участие на Васил Спасов – пиано.

Билети в мрежата на Eventim и на място вечерта на концерта: цена 15 лева.

Каси: щандовете на Eventim на ул. „6-ти септември“ и Office 1 Superstore, OMV, Orange Center, Orange.bg, Usit Colours, Билетен център НДК, Строежа, Български пощи, Вастелс България, Каса Арена Армеец, Технополис, Duende Travel София, книжарница „Бард“, книжарница „На спирката“, както и онлайн през сайта на компанията. Броят на билетите е ограничен, интересът към този момент е силен, поради което се препоръчва се предварителното им закупуване!

“December Avenue” от TOMASZ STAŃKO NEW YORK QUARTET в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “December Avenue” от TOMASZ STAŃKO NEW YORK QUARTET. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Полският тромпетист Tomasz Stańko отдавна си извоюва репутацията да бъде сред лесно разпознаваемите музиканти в джаза. Сочният му тон и лиричните му импровизации, наред с одухотворените теми и минимализма, впечатляват с мрачните атмосфери, които често предизвикват. Той е тромпетист, който добре премисля контекста на своите изпълнения, а като лидер на бенд насърчава своите колеги да намерят своя изказ в неговото царство на мрачната мелодия.

Американското списание JazzTimes отбеляза наскоро за Tomasz Stańko: „Той композира мелодии, които пронизват сърцето като игли, но не създава просто някакви пиеси. Неговите творби са отворени форми, които с няколко звука представят определено настроение в началото и дават импулс за движение на Stańko. Той се нуждае от такива музиканти около него, които могат да му отговорят със своята независима креативност на уникалните му стимули. TOMASZ STAŃKO NEW YORK QUARTET е сред най-вълнуващите му проекти.“

Преди десет години Stańko си купува апартамент в Ню Йорк, града, който все още смята за джаз столицата на света, зашеметяващата територия на всичките му ранни музикални герои, включително Thelonious Monk, Miles Davis, John Coltrane и Cecil Taylor. Първоначалната му идея е, че Ню Йорк е идеалното място, за да се вдъхнови и да създаде нова музика, след като взаимодейства там с някои от най-талантливите и креативни музиканти.

Tomasz Stanko New York Quartet - December Avenue

Tomasz Stanko New York Quartet – December Avenue

Така се появява двойният албум „Wisława“, вдъхновен от творчеството на полската поетеса Wisława Szymborska, Нобелов лауреат за литература, с който ни представи първото издание на TOMASZ STAŃKO NEW YORK QUARTET. Издаден през 2013 г., този албум е високо оценен от слушателите и критиката, например The Guardian го описва като „изящна джаз среща на европейска легенда и еднакво изтънчен триумвират от базирани в Ню Йорк музиканти“.

Следващият проект “December Avenue” („Декемврийско авеню“), записан през юни 2016 г. в студиото La Buissonne, Южна Франция, продължава историята. Този път източник на вдъхновение е съдбата и творчеството на изтъкнатия полски писател от еврейски произход Bruno Schultz, убит на улицата през 1942 г. от офицер на Гестапо, но откриваме влияние и от поета Adam Mickiewicz. Полската тема намира продължение и във втъканите мотиви от полския фолклор, за да се получи един от най-впечатляващите албуми в джаза за изминалата година.

В записите наред с Tomasz Stańko участват Reuben Rogers от Вирджинските острови на контрабаса (познат ни от участията си с Charles Lloyd), кубинецът David Virelles с реномето да е сред най-оригиналните пианисти днес и барабанистът от Детройт Gerald Cleaver (участвал в ROSCOE MITCHELL’S NOTE FACTORY, свирил с Miroslav Vitous, Michael Formanek, Craig Taborn и т.н.)

Албума “December Avenue” или „Декемврийско авеню“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 24 февруари, след новините от 21:00 ч.

“Music from Our Soul” от Charnett Moffett в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Music from Our Soul” от Charnett Moffett. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

„Едно от първите турнета, които направих, беше през 1975 г., стигнахме до Далечния изток. Израснах като слушах западна и източна музика. Тогава свирихме с виртуозите в Jajouka, Мароко, а след това отидохме в Ирландия и там правихме изпълнения с гайдарите и всички тези звуци започнаха да се преплитат един с друг. Разбрах, че нотите са еднакви, където и да отидете. Джазът осъществява истински синтез навсякъде, защото може да смесва европейските хармонии с блуса и африканските ритми. Суингът е махалото, което прави баланса като цяло. А общият знаменател е любовта“ – Charnett Moffett.

2017 бележи 30 години, откакто контрабасистът Charnett Moffett се появи на сцената след дебюта си с албума „Net Man“. Едва 20-годишен той привлича вниманието към виртуозния си, но съществен принос в записите с Wynton Marsalis и Stanley Jordan. Moffett незабавно заема мястото си на един от водещите гласове на своето поколение, съчетавайки по уникален начин виртуозността с иновацията, експлозивното чувство за свобода и за суинг с мощния звук, който го прави лесно разпознаваем.

Албумът “Music from Our Soul” („Музика от нашата душа“) е записан със звезден състав музиканти, които ни представят неговите в разнообразен контекст и в различни комбинации. Те включват класически пиеси от Ellington и Miles Davis до негови оригинални композиции както с free-jazz и духовността на Coltrane, така и с елементи на funk, суинг и rock. Легендарният саксофонист Pharoah Sanders, китаристът Stanley Jordan, пианистът Cyrus Chestnut и барабанистите Jeff „Tain“ Watts, Mike Clark и Victor Lewis разказват общата им история с Moffett, но по-важното е, че те споделят и безграничната му страст при спонтанното създаване на всеки звук в този албум. С нея той доказва как е научил уроците от големите в джаза, с които е свирил: McCoy Tyner, Art Blakey, Sonny Sharrock, Winton Marsalis и Ornette Coleman.

Charnett Moffett - Music from Our Soul

Charnett Moffett – Music from Our Soul

Тази история може да бъде чута в удивително добре съчетания с разнообразните си компоненти албум „Музика от нашата душа“. „Човешката душа, в края на краищата, непрекъснато се обогатява и се развива през целия ни живот със всяка среща и натрупан житейски опит“ – твърди Charnett. – Важно е винаги да изразявате това, което чувствате, съвсем искрено и честно, и да предадете това в своята музика, независимо от стила или звука, който се опитвате да създадете. Аз имам естественото чувство за промяна, както много други музиканти. Отне ни много време, търпение и преодоляване на проблеми, наред с внимание и мисъл от много различни гледни точки, но чувствам, че успяхме да постигнем онзи истински звук, който да ме представя през цялата история на моята кариера в различните ми аспекти като джаз музикант“.

Албумът е посветен на паметта на Angela Moffett, съпругата му от 1988 г. и майка на двете му деца, починала внезапно на 57 години. „Понякога хората трябва да изчезнат, преди да осъзнаете някои неща – допълва Charnett Moffett. – Ако нямах партньор, какъвто беше тя в продължение на 30 години, никога нямаше да бъда музикантът, който съм. Това е основна част от физическата загуба. Но духовният аспект е, че любовта никога не се губи. Любовта е вечна благословия. Споделете я по какъвто и да е начин.“ Той се обръща към сцената и казва със смях на работниците: „Можете да споделите любовта си, като внесете оборудването“. И продължава:

„Единственото, което мога да направя сега, е да вкарам енергията си в нещо, което е положително, с много живот и любов към него – заявява Moffett. – Това определено е изкуството на импровизационната творческа джаз музика. Тя определено ви позволява да вярвате, че животът винаги се разширява и нещата винаги се развиват.“

Албума “Music from Our Soul” („Музика от нашата душа“), наредил се сред най-доброто в джаза за 2017 г., ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 27 януари, след новините от 21.00 ч.

“The Individualism of Gil Evans” в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “The Individualism of Gil Evans”. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Bill Mathieu, изтъкнат композитор, аранжор и джазов критик, пише за Gil Evans: „Умът ми се замайва от сложността на техниката му на оркестриране. Неговите партитури са толкова изящни, толкова добре конструирани, толкова грижливи към традицията, че човек има чувството, че оригиналите трябва да бъдат пазени под стъкло в някой флорентински музей.“

Чувствата на Mathieu към Gil Evans не са нещо необикновено. Без съмнение най-силно изявеният джаз аранжор след Duke Elligton, Evans е почти боготворен от огромен брой композитори, оркестратори, инструменталисти и критици. Това чувство се усилва от неговата недостъпност по това време – в битието си той не е бил враждебен или антисоциален, а просто недостъпен по един вежлив и тих начин.

The Individualism Of Gil Evans

The Individualism Of Gil Evans

Кое прави творчеството на Evans уникално? Ето един възможен прочит: всяка негова партитура може се приеме като кръстословица и така да бъде „разгадана“ вертикално (чрез акордите) и хоризонтално под формата на мелодиите, които той създава. Когато едновременно се слуша и в двете посоки, неговата музика просто спира дъха. Това първо.

Другата, също важна част, е прилагането на необичайни инструменти. Evans почти напълно изоставя стандартния джазов арсенал само от тромпети, тромбони и саксофони. Той използва флейти, обои и английски рогове, наред с валдхорни и стандартните джазови инструменти, които обаче свирят отвъд обичайния си обхват.

Gil е сред първите, които включват валдхорна в джаза, още докато е главен аранжор към оркестъра на Claude Thornhill. Evans не само че използва „неджазови“ инструменти, но и ги съвместява по изненадващ начин за да създаде неземни, свежи, прекрасни звуци. Затова мнозина смятат, че неговият звук е по-близо до Mozart, отколкото до джаза.

Особено ценно също така, и това трябва да се подчертае, е неговото чувство за форма и структура. Същевременно Gil е изненадващо скромен по отношение на музиката си. Когато веднъж му казват, че на някои хора им е трудно да определят дали един негов съвместен албум с Miles Davis е класическа музика или джаз, той каза „Това не е мой проблем, а на търговеца.“

Всички тези качества се открояват особено ярко в албума „The Individualism of Gil Evans“ („Индивидуалността на Gil Evans“) от 1964 година, първата му дългосвиреща плоча, при това двойна, след тригодишно мълчание: „Стоях далеч от музиката в продължение на две години – казва той. – Исках да се огледам и да видя какво се случва по света извън музиката“.

В този албум той прилага няколко различни подхода при оркестрацията на деветте пиеси: пет от тях са негови оригинални творби (две от които в съавторство с Miles Davis) и композиции от Kurt Weill, Bob Dorough, John Lewis и Willie Dixon, ето два разнопосочни примера:

• В „The Barbara Song“ няма тромпети, тя е по мелодия на Kurt Weill от „Опера за три гроша“ на Bertolt Brecht, а Evans акцентира на инструментариум от две валдхорни, тромбон, туба, флейта, басова флейта, английски рог.

• „Las Vegas Tango“ е собствена композиция на Gil Evans, ето какво споделя той: „Просто обикновен блус в минор. Няма нищо необикновено в него. Използвах това заглавие, защото носеше някакъв отворен звук, като в равнините. Израсъл съм на запад“. Тук ще откроя включването на Jimmy Cleveland със соло на тромбон, както и дълбокия звук на контрабаса на Paul Chambers с невероятната му способност да държи дълъг тон.

Първата сесия записи за този албум Gil провежда в студиото на фирмата Verve с продуцент Creed Taylor през септември 1963 г. Двамата успяват да си извоюват правото да поканят толкова музиканти, колкото поискат и да им отредят исканото време за студийна работа. Evans дори успява да запише някои скици в студиото – нечуван лукс за композитор / аранжор по това време. Gil също така има привилегията да записва по една или две композиции в даден момент, когато е имал нещо готово, вместо предварително да представи готов целия албум. Taylor е бил абсолютно уверен, че албумът ще се материализира само ако даде свобода на Evans.

В оркестъра на Gil Evans са поканени и блестят музиканти като Phil Woods, Steve Lacy, Paul Chambers, Elvin Jones, Milt Hinton, Richard Davis, Eric Dolphy, Kenny Burrell и Wayne Shorter. Evans свири на пиано в почти всяка пиеса, като с това подсказва развитието на идеите си.

Албума „The Individualism of Gil Evans“ или „Индивидуалността на Gil Evans“ ще представим в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 30 декември, след новините от 21:00 ч.

“Swingin’ New Big Band” от Buddy Rich в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Swingin’ New Big Band” от Buddy Rich. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

„Buddy Rich е най-великият барабанист за всички времена, който кара дъха ти да спира“ – Gene Krupa, джаз музикант, барабанист

1966 г. е най-неподходящият момент за когото и да било да основава нов джаз биг бенд, защото трябва да се възправи на пазара срещу икономичните рок и поп групи. Неподходящо е, но не и за Buddy Rich. Дотогава той е най-скъпо платеният участник в оркестър, в случая на Harry James, с колосалната за тези времена заплата от $1500 за седмица.

По време на своята 60-годишна кариера Buddy Rich бележи най-ранната си изява във водевил с родителите си, виждаме го на Бродуей като четиригодишно чудо на барабаните, чуваме го да свири през 40-те и 50-те години с джаз легенди като Charlie Parker, Dizzy Gillespie, Art Tatum, Lester Young и Coleman Hawkins за да стане лидер на биг бенд през 60-те, 70-те и през 80-те. Невероятната скорост и прецизност на свирене на Buddy Rich, наред с феноменалната му издръжливост, го характеризират като един от големите инструментални виртуози на ХХ век.

Buddy Rich - Swingin' New Big Band

Buddy Rich – Swingin’ New Big Band

И така, Buddy Rich напуска Ню Йорк през 1966 г., заминава за Лас Вегас, където намира спонсор, готов да му плаща за участието на най-добрите музиканти, които поиска, включително и за репетициите им. Buddy успява да привлече тогавашни знаменитости като Gene Quill, Pete Yellin, Bobby Shew, Jay Corre, John Bunch и Carson Smith. Това негово начинание определя останалата част от кариерата му като го превръща в една от главните сили, определящи звука на оркестрите след биг бенд ерата на Duke Ellington, Count Basie, Benny Goodman, Artie Shaw, Tommy Dorsey, Shep Fields, Glenn Miller и т.н.

Има само едно „но“ в тази иначе прекрасна история – спонсорът настоява те да свирят рок музика. След няколко несполучливи опита Buddy се отказва от тази идея и се насочва към джаз репертоар като успява най-накрая да убеди спонсора си да продължи подкрепата. Наема двама от най-добрите оркестратори – Oliver Nelson и Bill Reddie – за да направят албум, станал паметен в историята на джаза.

Още първите изпълнения на бенда предизвикват с огромен интерес и към септември 1966 г. Buddy Rich намира, че те вече са готови да запишат първия си албум, наречен “Swingin’ New Big Band”. Повечето (но не всички) композиции са записани на живо за четири вечери в Chez Club в Холивуд, а усещането, създадено сред публиката, е достатъчно красноречиво, когато чуете албума.

Особено силно впечатление прави интерпретацията на откъси от мюзикъла „West Side Story“ на Leonard Bernstein, която по-сетне се превръща в знаково изпълнение за всеки концерт на бенда, заради удивителния аранжимент, наситен с виртуозни пасажи. Самият Bernstein по-късно адмирира изпълнението на неговата творба в тази версия.

Албума “Swingin’ New Big Band” ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 2 декември, след новините от 21:00 ч.

%d блогъра харесват това: