The Other Side

Начало » Posts tagged 'Jazz'

Tag Archives: Jazz

Distorted Reality, Oldenwood и Dark Soul Architects в рок бар Фенс

Архив

“Flowers” от Jimmy Greene в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Flowers” от Jimmy Greene, в събота от 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Голяма беда сполетява саксофониста Jimmy Greene. На 14 декември 2012 г. 6-годишната му дъщеря Ana Grace Márquez-Greene e убита заедно с 19 други деца и 6 учители в училището Sandy Hook Elementary School в Newtown, щата Кънектикът.

Две години по-късно Greene издава албума „Beautiful Life“ („Красив живот“), в който превръща своето лично страдание в музика, вдъхновяваща за душата и красива за слуха. Записан с участието на впечатляващ състав музиканти, сред които Pat Metheny, Kenny Barron, Christian McBride и гостувалия у нас Kurt Elling, този албум е високо оценен от слушателите и критиката с номинация за наградата Grammy на следващата година.

Един отзив обаче озадачава Greene след представяне на албума на живо. Към него си приближава съученичка на дъщеря му Ana и му заявява, че тази музика е ужасно бавна и тъжна, за да е в памет на момиче, толкова обичащо да танцува. Първоначално Greene деликатно отхвърля тази забележка, но след няколко дни размисля и решава, че съученичката на дъщеря му има право.

Jimmy Greene - Flowers

Jimmy Greene – Flowers

Така той замисля проекта “Flowers” („Цветя“), и в него ни разкрива човек, който никога няма да се освободи напълно от болката си, но който е много по-свързан с паметта за жизнеността и любовта към живота на дъщеря си, отколкото с трагедията от нейната смърт. Greene представя любовта на Ana към танцуването с ведра музикална програма, наситена с ритми от Северна и Южна Америка. Тя включва 10 оригинални композиции и кавър на песен от Level 42 (”Something About You”, 1985), сред които са две песни с негови текстове.

„В този албум си представям, че Ana ни кани да танцуваме – заявява Greene. – Песента „Цветя“, дала име и на албума, беше вдъхновена от книга с красиво изрисувани от нея цветя. Намерих я на бюрото на Ana, когато влязох в нейната стая за първи път след убийството й. Книгата явно беше приготвена за мен, и макар да беше в навечерието на Рождество Христово, не беше за подарък, и нямаше друга причина, освен просто да изрази любовта си към мен. И макар сърцето да ме боли всеки миг всеки ден, исках текстът да изрази радостта, която знаех, че изпитва, докато рисува цветята за своя баща. Тя просто искаше да направи нещо хубаво за своя татко. Тя щеше и занапред да прави такива неща просто за да освежи деня на някой човек. Такова бе моето малко момиче.“

За реализация на проекта Jimmy Greene кани музиканти от две свои формации. Първата, „Love in Action“, включва пианиста Renee Rosnes, бас китариста и контрабасиста John Patitucci и барабаниста Jeff “Tain” Watts с помощта на перкусиониста Rogerio Boccato и китариста Mike Moreno.

Другата е квартетът на Greene, състоящ се от пианиста Kevin Hays, бас китариста Ben Williams и барабаниста Otis Brown III. Отделно ще спомена певиците Jean Baylor и Sheena Rattai, които внасят особена лиричност и интимност в общата звучност.

Албума “Flowers”, или „Цветя“, ще чуем на 14 юли, събота, в предаването “Картини от една изложба®” на програма “Хоризонт” на БНР след новините в 21:00 ч.

“ОМ остава същият“ от СУРБАХАР в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “ОМ остава същият“ от СУРБАХАР, в събота от 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

„Моето вдъхновение е природата, както и науката за вътрешното познание. Нашето съзнание има много въпроси, чиито отговори са забравени. Музиката, която правим, ни помага да си ги припомним.“

С тези думи Павел Стойчев ни въвежда в света на своята музика. Ние го знаем като музикант, композитор и звуков дизайнер, съосновател на Artmospheric Crew & Festival. През годините се изявява в различни групи, някои от които са BAND OF MAD WOMEN, BLUBA LU, PUMPAL, SAMODELIA, TUBEFX и т.н. SURBAHAR е един от авторските му проекти, които той развива от 2002 година насам, в който съчетава различни акустични и електрически инструменти с модерни електронни форми. Стилово музиката е ориентирана към Ambient, Chill, Ethno, Jazz, Idm с препратки към Deep & Progressive. От началото на 2011 година формацията приема името SURBAHAR LIVE BAND.

Surbahar - The OM Remains The Same

Surbahar – The OM Remains The Same

Ето какво разказва Павел Стойчев за този проект:

„След “замразяването” на BAND OF MAD WOMEN и раздялата ми с BLUBA LU и YELLLO MUSIC усетих, че настъпва момент за тотална трансформация. SURBAHAR e съвсем отделен авторски проект, който по някакъв начин може би еволюира и доразви идеите на BAND OF MAD WOMEN. Нуждаех се от ново предизвикателство и именно тогава организирах първото си домашно студио. В деня, в който се сдобих с първия си за целта компютър през вече далечната 2002 година, намерих нов смисъл за музициране. Така съдбата ме срещна с група младежи, правещи електронен амбиент и прогресивен звук, с които по-късно заедно създадохме формацията SAMODELIA. През пролетта на 2003 на тази основа се роди идеята ми за проекта SURBAHAR и през 2006 година излезе първият албум, озаглавен „Tubifex“.

В албума “Ом остава същият“ (“The Om Remains The Same”) се опитах да пресъздам духа и красивата природа на България, заветите на ведическите текстове, съчетавайки традиционни български и индийски инструменти и вокали с ненатрапчиви медни и духови инструменти в комбинация с дълбоки и мелодични електронни форми. Още в средата на 90-те години на миналия век започна интереса ми към източните култури и традиции. Все повече установявам, че българските ни корени идват нейде от Изток. Винаги съм си задавал въпроса откъде идвам, защо съм роден тук, имам ли конкретна мисия, какво представляват планетите, звездите, галактиките, времето, измеренията, защо има радост и страдание…. Индия до голяма степен успя да отговори на тези мои въпроси.

За мен бе голямо удоволствие да работя за този албум в екип с толкова отдадени на музиката хора. Специално благодаря на Ясен Мишачук – кавал, Климент Дичев – пиано, програминг, Мики Мегре – вокал, Мария Лукова – цигулка, Мирослав Цветков – китара, Франсиско Алвазар – тромбон (когото заедно с Климeнт на едно турне в Лисабон записвах в хотелската ни стая.), Тодор Кюркчиев – графичен дизайн и визия“ – завършва Павел Стойчев.

Албума “Ом остава същият“ ще чуем на 2 юни, събота, в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР, след новините от 21:00 ч.

“Да хвърлим операта в джаза” – концерт-спектакъл на Милица Гладнишка и Михаил Йосифов секстет

Неустоимата Милица, заедно с верните й партньори в „музикалните престъпления“ – превъзходните музиканти от Михаил Йосифов секстет, се качват на сцената на Terminal 1 на 8 март, четвъртък, за атрактивния концерт-спектакъл “Да хвърлим операта в джаза”.

Оперни арии в джаз аранжименти, любими песни от анимационни филми, също хвърлени в джаза, и джаз стандарти, поднесени по нестандартен начин. Милица и момчетата от секстета наскоро записаха някои от композициите, които ще чуем на 8 март в Terminal 1, така че албумът “Да хвърлим операта в джаза” вече с нетърпение се подава на музикалния хоризонт.

Да хвърлим операта в джаза - концерт-спектакъл на Милица Гладнишка  и  Михаил Йосифов секстет

Милица Гладнишка е българска актриса и джаз певица. Завършила е НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, курсове по джаз пеене в Лондон, и майсторски клас при проф. Милчо Левиев.

Освен с любимите ѝ музиканти от Михаил Йосифов секстет, Милица продължава да радва публиката и с „Титанично“ – музикален стендъп спектакъл, в който тя и няколко от музикантите от секстета пеят и свирят до последен дъх на кораба „Титаник”, както и заедно с колегата й Филип Аврамов, участва в концерта “Оскарите в музиката с Плевенската филхармония“. Любителите на театъра също могат да се насладят на Милица – в пиесите „Секс за първи път“ и „Брачни безумия“.

Михаил Йосифов секстет е модерна джаз формация, създадена в края на 2009 година от тромпетиста и композитор Михаил Йосифов – един от най-добрите съвременни български музиканти, който, заедно с още петима брилянтни музиканти, оформя днешния образ на джаза в България. Михаил Йосифов секстет поднася с любов, хумор и много добра енергия джаза в най-красивия му вид. Изпълнението на Милица на арията Кралицата на нощта (Вълшебната флейта, В. А. Моцарт) е част от албума на Михаил Йосифов секстет “Счупени прозорци”.

Концертът на 8 март е със специалното участие на Васил Спасов – пиано.

Билети в мрежата на Eventim и на място вечерта на концерта: цена 15 лева.

Каси: щандовете на Eventim на ул. „6-ти септември“ и Office 1 Superstore, OMV, Orange Center, Orange.bg, Usit Colours, Билетен център НДК, Строежа, Български пощи, Вастелс България, Каса Арена Армеец, Технополис, Duende Travel София, книжарница „Бард“, книжарница „На спирката“, както и онлайн през сайта на компанията. Броят на билетите е ограничен, интересът към този момент е силен, поради което се препоръчва се предварителното им закупуване!

“December Avenue” от TOMASZ STAŃKO NEW YORK QUARTET в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “December Avenue” от TOMASZ STAŃKO NEW YORK QUARTET. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Полският тромпетист Tomasz Stańko отдавна си извоюва репутацията да бъде сред лесно разпознаваемите музиканти в джаза. Сочният му тон и лиричните му импровизации, наред с одухотворените теми и минимализма, впечатляват с мрачните атмосфери, които често предизвикват. Той е тромпетист, който добре премисля контекста на своите изпълнения, а като лидер на бенд насърчава своите колеги да намерят своя изказ в неговото царство на мрачната мелодия.

Американското списание JazzTimes отбеляза наскоро за Tomasz Stańko: „Той композира мелодии, които пронизват сърцето като игли, но не създава просто някакви пиеси. Неговите творби са отворени форми, които с няколко звука представят определено настроение в началото и дават импулс за движение на Stańko. Той се нуждае от такива музиканти около него, които могат да му отговорят със своята независима креативност на уникалните му стимули. TOMASZ STAŃKO NEW YORK QUARTET е сред най-вълнуващите му проекти.“

Преди десет години Stańko си купува апартамент в Ню Йорк, града, който все още смята за джаз столицата на света, зашеметяващата територия на всичките му ранни музикални герои, включително Thelonious Monk, Miles Davis, John Coltrane и Cecil Taylor. Първоначалната му идея е, че Ню Йорк е идеалното място, за да се вдъхнови и да създаде нова музика, след като взаимодейства там с някои от най-талантливите и креативни музиканти.

Tomasz Stanko New York Quartet - December Avenue

Tomasz Stanko New York Quartet – December Avenue

Така се появява двойният албум „Wisława“, вдъхновен от творчеството на полската поетеса Wisława Szymborska, Нобелов лауреат за литература, с който ни представи първото издание на TOMASZ STAŃKO NEW YORK QUARTET. Издаден през 2013 г., този албум е високо оценен от слушателите и критиката, например The Guardian го описва като „изящна джаз среща на европейска легенда и еднакво изтънчен триумвират от базирани в Ню Йорк музиканти“.

Следващият проект “December Avenue” („Декемврийско авеню“), записан през юни 2016 г. в студиото La Buissonne, Южна Франция, продължава историята. Този път източник на вдъхновение е съдбата и творчеството на изтъкнатия полски писател от еврейски произход Bruno Schultz, убит на улицата през 1942 г. от офицер на Гестапо, но откриваме влияние и от поета Adam Mickiewicz. Полската тема намира продължение и във втъканите мотиви от полския фолклор, за да се получи един от най-впечатляващите албуми в джаза за изминалата година.

В записите наред с Tomasz Stańko участват Reuben Rogers от Вирджинските острови на контрабаса (познат ни от участията си с Charles Lloyd), кубинецът David Virelles с реномето да е сред най-оригиналните пианисти днес и барабанистът от Детройт Gerald Cleaver (участвал в ROSCOE MITCHELL’S NOTE FACTORY, свирил с Miroslav Vitous, Michael Formanek, Craig Taborn и т.н.)

Албума “December Avenue” или „Декемврийско авеню“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 24 февруари, след новините от 21:00 ч.

“Music from Our Soul” от Charnett Moffett в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Music from Our Soul” от Charnett Moffett. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

„Едно от първите турнета, които направих, беше през 1975 г., стигнахме до Далечния изток. Израснах като слушах западна и източна музика. Тогава свирихме с виртуозите в Jajouka, Мароко, а след това отидохме в Ирландия и там правихме изпълнения с гайдарите и всички тези звуци започнаха да се преплитат един с друг. Разбрах, че нотите са еднакви, където и да отидете. Джазът осъществява истински синтез навсякъде, защото може да смесва европейските хармонии с блуса и африканските ритми. Суингът е махалото, което прави баланса като цяло. А общият знаменател е любовта“ – Charnett Moffett.

2017 бележи 30 години, откакто контрабасистът Charnett Moffett се появи на сцената след дебюта си с албума „Net Man“. Едва 20-годишен той привлича вниманието към виртуозния си, но съществен принос в записите с Wynton Marsalis и Stanley Jordan. Moffett незабавно заема мястото си на един от водещите гласове на своето поколение, съчетавайки по уникален начин виртуозността с иновацията, експлозивното чувство за свобода и за суинг с мощния звук, който го прави лесно разпознаваем.

Албумът “Music from Our Soul” („Музика от нашата душа“) е записан със звезден състав музиканти, които ни представят неговите в разнообразен контекст и в различни комбинации. Те включват класически пиеси от Ellington и Miles Davis до негови оригинални композиции както с free-jazz и духовността на Coltrane, така и с елементи на funk, суинг и rock. Легендарният саксофонист Pharoah Sanders, китаристът Stanley Jordan, пианистът Cyrus Chestnut и барабанистите Jeff „Tain“ Watts, Mike Clark и Victor Lewis разказват общата им история с Moffett, но по-важното е, че те споделят и безграничната му страст при спонтанното създаване на всеки звук в този албум. С нея той доказва как е научил уроците от големите в джаза, с които е свирил: McCoy Tyner, Art Blakey, Sonny Sharrock, Winton Marsalis и Ornette Coleman.

Charnett Moffett - Music from Our Soul

Charnett Moffett – Music from Our Soul

Тази история може да бъде чута в удивително добре съчетания с разнообразните си компоненти албум „Музика от нашата душа“. „Човешката душа, в края на краищата, непрекъснато се обогатява и се развива през целия ни живот със всяка среща и натрупан житейски опит“ – твърди Charnett. – Важно е винаги да изразявате това, което чувствате, съвсем искрено и честно, и да предадете това в своята музика, независимо от стила или звука, който се опитвате да създадете. Аз имам естественото чувство за промяна, както много други музиканти. Отне ни много време, търпение и преодоляване на проблеми, наред с внимание и мисъл от много различни гледни точки, но чувствам, че успяхме да постигнем онзи истински звук, който да ме представя през цялата история на моята кариера в различните ми аспекти като джаз музикант“.

Албумът е посветен на паметта на Angela Moffett, съпругата му от 1988 г. и майка на двете му деца, починала внезапно на 57 години. „Понякога хората трябва да изчезнат, преди да осъзнаете някои неща – допълва Charnett Moffett. – Ако нямах партньор, какъвто беше тя в продължение на 30 години, никога нямаше да бъда музикантът, който съм. Това е основна част от физическата загуба. Но духовният аспект е, че любовта никога не се губи. Любовта е вечна благословия. Споделете я по какъвто и да е начин.“ Той се обръща към сцената и казва със смях на работниците: „Можете да споделите любовта си, като внесете оборудването“. И продължава:

„Единственото, което мога да направя сега, е да вкарам енергията си в нещо, което е положително, с много живот и любов към него – заявява Moffett. – Това определено е изкуството на импровизационната творческа джаз музика. Тя определено ви позволява да вярвате, че животът винаги се разширява и нещата винаги се развиват.“

Албума “Music from Our Soul” („Музика от нашата душа“), наредил се сред най-доброто в джаза за 2017 г., ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 27 януари, след новините от 21.00 ч.

“The Individualism of Gil Evans” в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “The Individualism of Gil Evans”. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Bill Mathieu, изтъкнат композитор, аранжор и джазов критик, пише за Gil Evans: „Умът ми се замайва от сложността на техниката му на оркестриране. Неговите партитури са толкова изящни, толкова добре конструирани, толкова грижливи към традицията, че човек има чувството, че оригиналите трябва да бъдат пазени под стъкло в някой флорентински музей.“

Чувствата на Mathieu към Gil Evans не са нещо необикновено. Без съмнение най-силно изявеният джаз аранжор след Duke Elligton, Evans е почти боготворен от огромен брой композитори, оркестратори, инструменталисти и критици. Това чувство се усилва от неговата недостъпност по това време – в битието си той не е бил враждебен или антисоциален, а просто недостъпен по един вежлив и тих начин.

The Individualism Of Gil Evans

The Individualism Of Gil Evans

Кое прави творчеството на Evans уникално? Ето един възможен прочит: всяка негова партитура може се приеме като кръстословица и така да бъде „разгадана“ вертикално (чрез акордите) и хоризонтално под формата на мелодиите, които той създава. Когато едновременно се слуша и в двете посоки, неговата музика просто спира дъха. Това първо.

Другата, също важна част, е прилагането на необичайни инструменти. Evans почти напълно изоставя стандартния джазов арсенал само от тромпети, тромбони и саксофони. Той използва флейти, обои и английски рогове, наред с валдхорни и стандартните джазови инструменти, които обаче свирят отвъд обичайния си обхват.

Gil е сред първите, които включват валдхорна в джаза, още докато е главен аранжор към оркестъра на Claude Thornhill. Evans не само че използва „неджазови“ инструменти, но и ги съвместява по изненадващ начин за да създаде неземни, свежи, прекрасни звуци. Затова мнозина смятат, че неговият звук е по-близо до Mozart, отколкото до джаза.

Особено ценно също така, и това трябва да се подчертае, е неговото чувство за форма и структура. Същевременно Gil е изненадващо скромен по отношение на музиката си. Когато веднъж му казват, че на някои хора им е трудно да определят дали един негов съвместен албум с Miles Davis е класическа музика или джаз, той каза „Това не е мой проблем, а на търговеца.“

Всички тези качества се открояват особено ярко в албума „The Individualism of Gil Evans“ („Индивидуалността на Gil Evans“) от 1964 година, първата му дългосвиреща плоча, при това двойна, след тригодишно мълчание: „Стоях далеч от музиката в продължение на две години – казва той. – Исках да се огледам и да видя какво се случва по света извън музиката“.

В този албум той прилага няколко различни подхода при оркестрацията на деветте пиеси: пет от тях са негови оригинални творби (две от които в съавторство с Miles Davis) и композиции от Kurt Weill, Bob Dorough, John Lewis и Willie Dixon, ето два разнопосочни примера:

• В „The Barbara Song“ няма тромпети, тя е по мелодия на Kurt Weill от „Опера за три гроша“ на Bertolt Brecht, а Evans акцентира на инструментариум от две валдхорни, тромбон, туба, флейта, басова флейта, английски рог.

• „Las Vegas Tango“ е собствена композиция на Gil Evans, ето какво споделя той: „Просто обикновен блус в минор. Няма нищо необикновено в него. Използвах това заглавие, защото носеше някакъв отворен звук, като в равнините. Израсъл съм на запад“. Тук ще откроя включването на Jimmy Cleveland със соло на тромбон, както и дълбокия звук на контрабаса на Paul Chambers с невероятната му способност да държи дълъг тон.

Първата сесия записи за този албум Gil провежда в студиото на фирмата Verve с продуцент Creed Taylor през септември 1963 г. Двамата успяват да си извоюват правото да поканят толкова музиканти, колкото поискат и да им отредят исканото време за студийна работа. Evans дори успява да запише някои скици в студиото – нечуван лукс за композитор / аранжор по това време. Gil също така има привилегията да записва по една или две композиции в даден момент, когато е имал нещо готово, вместо предварително да представи готов целия албум. Taylor е бил абсолютно уверен, че албумът ще се материализира само ако даде свобода на Evans.

В оркестъра на Gil Evans са поканени и блестят музиканти като Phil Woods, Steve Lacy, Paul Chambers, Elvin Jones, Milt Hinton, Richard Davis, Eric Dolphy, Kenny Burrell и Wayne Shorter. Evans свири на пиано в почти всяка пиеса, като с това подсказва развитието на идеите си.

Албума „The Individualism of Gil Evans“ или „Индивидуалността на Gil Evans“ ще представим в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 30 декември, след новините от 21:00 ч.

“Swingin’ New Big Band” от Buddy Rich в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Swingin’ New Big Band” от Buddy Rich. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

„Buddy Rich е най-великият барабанист за всички времена, който кара дъха ти да спира“ – Gene Krupa, джаз музикант, барабанист

1966 г. е най-неподходящият момент за когото и да било да основава нов джаз биг бенд, защото трябва да се възправи на пазара срещу икономичните рок и поп групи. Неподходящо е, но не и за Buddy Rich. Дотогава той е най-скъпо платеният участник в оркестър, в случая на Harry James, с колосалната за тези времена заплата от $1500 за седмица.

По време на своята 60-годишна кариера Buddy Rich бележи най-ранната си изява във водевил с родителите си, виждаме го на Бродуей като четиригодишно чудо на барабаните, чуваме го да свири през 40-те и 50-те години с джаз легенди като Charlie Parker, Dizzy Gillespie, Art Tatum, Lester Young и Coleman Hawkins за да стане лидер на биг бенд през 60-те, 70-те и през 80-те. Невероятната скорост и прецизност на свирене на Buddy Rich, наред с феноменалната му издръжливост, го характеризират като един от големите инструментални виртуози на ХХ век.

Buddy Rich - Swingin' New Big Band

Buddy Rich – Swingin’ New Big Band

И така, Buddy Rich напуска Ню Йорк през 1966 г., заминава за Лас Вегас, където намира спонсор, готов да му плаща за участието на най-добрите музиканти, които поиска, включително и за репетициите им. Buddy успява да привлече тогавашни знаменитости като Gene Quill, Pete Yellin, Bobby Shew, Jay Corre, John Bunch и Carson Smith. Това негово начинание определя останалата част от кариерата му като го превръща в една от главните сили, определящи звука на оркестрите след биг бенд ерата на Duke Ellington, Count Basie, Benny Goodman, Artie Shaw, Tommy Dorsey, Shep Fields, Glenn Miller и т.н.

Има само едно „но“ в тази иначе прекрасна история – спонсорът настоява те да свирят рок музика. След няколко несполучливи опита Buddy се отказва от тази идея и се насочва към джаз репертоар като успява най-накрая да убеди спонсора си да продължи подкрепата. Наема двама от най-добрите оркестратори – Oliver Nelson и Bill Reddie – за да направят албум, станал паметен в историята на джаза.

Още първите изпълнения на бенда предизвикват с огромен интерес и към септември 1966 г. Buddy Rich намира, че те вече са готови да запишат първия си албум, наречен “Swingin’ New Big Band”. Повечето (но не всички) композиции са записани на живо за четири вечери в Chez Club в Холивуд, а усещането, създадено сред публиката, е достатъчно красноречиво, когато чуете албума.

Особено силно впечатление прави интерпретацията на откъси от мюзикъла „West Side Story“ на Leonard Bernstein, която по-сетне се превръща в знаково изпълнение за всеки концерт на бенда, заради удивителния аранжимент, наситен с виртуозни пасажи. Самият Bernstein по-късно адмирира изпълнението на неговата творба в тази версия.

Албума “Swingin’ New Big Band” ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 2 декември, след новините от 21:00 ч.

“Wild Is Love” от Nat King Cole в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Wild Is Love” от Nat King Cole. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Nat King Cole е сред най-популярните и преуспели певци през 40-те и 50-те години на миналия век. Джаз пианист, композитор и певец, той е обичан от широк кръг слушатели заради мекия му копринен глас. Броят на продадените му плочи надхвърля 29 милиона, а той регистрира участие в 28 игрални филма.

През 1954 г. Nat става първият афроамериканец със собствено телевизионно шоу (по NBC), не след дълго се решава да направи първите си изяви и на Broadway с мюзикъла „I’m With You“ („Аз съм с теб“), чиято телевизионна версия “Wild Is Love” по CBC има преди това премиера в Канада през 1961 г.

В основата и на мюзикъла, и на филма е музиката от албума “Wild Is Love” („Дива е любовта“) през 1960 г., издаден в навечерието на сексуалната революция и замислен от Nat King Cole като концептуално произведение.

Nat King Cole - Wild Is Love

Nat King Cole – Wild Is Love

Текстовете разказват историята на един мъж в търсенето на романтичната любов – неговите вълнения и разочарования, радости и скърби – съпроводено от безцеремонно акцентиране върху плътската похот и крайния цинизъм, които биха били напълно недопустими само няколко години по-рано.

Nat пее, измисля речитативи между отделните композиции, прави съпровождащата книжка и кани за съвместна работа Ray Rasch и Dotty Wayne, които съчиняват песните; диригента Nelson Riddle и неговия оркестър с хор, както и Ralph Carmichael с аранжиментите за струнната секция, за се получи един най-успешните им проекти. Години по-късно Nat твърди: „Това беше най-голямата ми тръпка при записването на плочи в цялата ми кариера“.

Албума “Wild Is Love“ или „Дива е любовта“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 12 август, след новините от 21:00 ч.

“The Great Gatsby: The Jazz Recordings” на THE BRYAN FERRY ORCHESTRA в “Картини от една изложба”

“The lights grow brighter as the earth lurches away from the sun, and now the orchestra is playing yellow cocktail music, and the opera of voices pitches a key higher” („Със залязването на слънцето светлините стават по-бляскави и сега оркестърът свири лека коктейлна музика, а хорът от гласове се извисява с един тон“) – Франсис Скот Фицджералд, „Великият Гетсби“ (1925), превод на български – Нели Доспевска (1986).

Писателят Francis Scott Key Fitzgerald пръв нарича началото на двайсетте години на миналия век „The Jazz Age“ („Ерата на джаза”) и неговото познаване на този музикален жанр намира отражение в повечето му произведения, където се откриват проникновени оценки и описания на джазови изпълнители и композиции.

Bryan Ferry Orchestra - The Great Gatsby: The Jazz Recordings

Bryan Ferry Orchestra – The Great Gatsby: The Jazz Recordings

Така е и в романа „The Great Gatsby“ („Великият Гетсби“), чието повествование за Jay Gatsby, младия милионер със съмнително минало, и неговия копнеж за любовта на Daisy Fay Buchhanan, е добре познато на българската публика.

Затова не е случайно, че когато подготвя своята версия по романа „Великият Гетсби“ (2013), режисьорът Baz Luhrmann търси музикален съпровод, който да пресъздаде духа на джаза от този период. Така попада на албума „The Jazz Age“ на THE BRYAN FERRY ORCHESTRA, появил се през 2012 г. и посрещан с одобрение от музикалната критика.

Baz установява контакт с Bryan и ето какво споделя: „Това беше невероятна находка. Дори да бях живял милион години, не бих си представил, че рок музикант като Bryan Ferry може да има джазов оркестър. Ние си мислехме да наемем някой оркестър от New Orleans или нещо подобно за целите на филма. Изпратих му съобщение “Bryan: Baz. Как ти се вижда?” После се срещнахме и отново го попитах „Какво ще кажеш да ти дадем нашите теми и ти да ги запишеш с твоя бенд?“. После пак го питах „Можеш ли да изпееш „Love is the Drug “? А след време стигнахме до там да го питам „Ще направиш ли кавър версии на песни на Jay Z, Amy Winehouse и Beyonce?“

Bryan Ferry от своя страна разказва: “Baz чувстваше, че музиката от албума „The Jazz Age“ точно отговаря на неговите очаквания, така че ни нае като ни поръча да преработим материала и също така да запишем в този стил съвременна музика, която той и Jay-Z бяха избрали. В записите участваше моят оркестър от предишния ни албум и затова успяхме да подготвим материала до края на януари 2013 г. Baz често идваше в студиото по време на звукозаписните сесии с много ясна идея каква музика му трябва за всяка сцена от филма.Той настоя и направих нова версия на стара моя песен „Love is the Drug“ – на първия ни албум с бенда нямаше пеене и това беше ново за оркестъра.

Baz има силен творчески потенциал и при него музикалният съпровод винаги има важно значение, особено пък за филм като „The Great Gatsby“, където музиката от периода на 20-те години дава ключ към неговата разпознаваемост. Baz много добре познава музиката от този период и беше любопитно как ще съчетаем тогавашния джаз със съвременна музика“.

Албума “The Great Gatsby: The Jazz Recordings“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 8 април, след новините в 21:00 ч.

 

Последен концерт на KAYNO YESNO SLONCE преди дълга творческа пауза

Промо концертът на 30 март, в който етно-ембиънт формацията KAYNO YESNO SLONCE ще представи петия си албум “Mare Verborum”, ще е последен за тях преди дълга творческа почивка, на която планират да се отдадат за поне година. Това означава, че съвместният им лайв с виртуозните южноафрикански джазмени SHABAKA AND THE ANCESTORS, ще бъде много есклузивно и емоционално преживяване както за всички от групата, така и за вярната им публика.

Kayno Yesno Slonce

Kayno Yesno Slonce

Във вълшебната вечер на 30 март KAYNO YESNO SLONCE ще демонстрират един по-различен звук, по-твърд и по-динамичен от познатия им акустичен стил. Не малка заслуга в тази нова посока има барабанистът Владимир Василев, познат от култови групи като ОСТАВА и АНИМАЦИОНЕРИТЕ, който ще бъде гост-музикант в Sofia Live Club само след 2 дни.

Kayno Yesno Slonce

Kayno Yesno Slonce

Много нови музикални пластове в албума “Mare Verborum” се разгръщат и благодарение на специалното участие на талантливата млада челистка Маги Петрович, която също ще излезе на сцената на Sofia Live Club заедно с KAYNO YESNO SLONCE в четвъртък вечер.

Kayno Yesno Slonce

Kayno Yesno Slonce

След пилотния сингъл “Mer”, неотдавна групата разкри и втори трак от албума, носещ името “Thalassa”.

Албумът “Mare Verborum” вече е тиражиран и на CD с оригинален 3D артуърк по идеен проект на Петър Делчев (продуцент на албума и тамбура) и реализация на Юлия Узунова (синтезатори и гльокеншпил в групата). Албумът, съдържащ 6 трака, е записан в студио Пекарната и мастериран в студио Балканджи. Ще може да бъде закупен на специалния мърчандайз щанд в деня на концерта, 30 март, заедно с останалите традиционни креативни мърчандайз артикули на групата.

Kayno Yesno Slonce - Mare Verborum

Kayno Yesno Slonce – Mare Verborum

Концертът, обединяващ символично две привидно далечно отстоящи музикални традиции от два континента под името “The Bridge”, ще стартира точно в 20:00 ч. на 30 март, когато на сцената ще излязат виртуозните джзмени SHABAKA AND THE ANCESTORS. Те ще представят супер успешния си дебютен албум “Wisdom of the Elders”.

Вратите за публика ще бъдат отворени още в 19:00 ч. Билети за събитието могат да бъдат закупени на цена 30 лева до 29 март включително, след което цената им ще бъде 35 лева в деня на концерта и на място в Sofia Live Club.

Kayno Yesno Slonce

Kayno Yesno Slonce

%d bloggers like this: