Ръководство за джуджета, леприкони, минимои, пигмеи и др., посветени на рок културата §2

За всички е ясно, че да мошиш е занимание себедоказващо, полезно и необходимо. Да блъскаш хора, когато си двуметров фитнес-инструктор, обаче, не е същността на мелето. Мошът е интелигентно занимание, изискващо внимателна подготовка и стабилен философски фундамент! И само същества без прекалена физическа подготовка довеждат това занятие до изкуство, абнормена естетика и свободолюбива практика.

Телесни дадености

Свободният от физическа подготовка мошър може да не е едър, но пък трябва да е набит! Изместеният център на масата към най-ниската възможна точка е предимство такова, че при срещата с различни препятствия, мошърът да се държи като нивеляшка и да не може да бъде катурнат. Затова, както и за да се промъква покрай по-големите препятствия, мошърът трябва да има тесен гръден кош! Кокалестите раменца са много удобни за атакуване на противниковите бъбреци и слабини.

Подготовка

Тръгвайки за мошърстване, мошърът трябва да си подсигури следните неща: тишърта, с който миналата седмица е ходил на фитнес в парка – така и така ще има потене, няма смисъл да се ползва шърт, който не излъчва достатъчно категорична миризма на мъжественост; ватено яке, което да може да си върже на кръста, за да прикрие мощния локомоторен апарат, а и да го пази от контузии; раница, пълна със стари чорапи, мек хляб, бурканче с пирони и пешкир. Така подготвената раница ще пази мошъра от нападение отзад и ще му дава преднина.

Реализация

Когато мошърът отиде да моши, той трябва много вниматено да прецени кога и как да започне това! Изключително подходящо е, ако забележи група от 40 килограмови тийнейджърки, мошърът да се постарае да ги разхвърля като кегли! За целта, след като е надянал така описания екип, мошърът трябва да докосне с пръсти рамената на прилежащите им ръце, да издигне високо лакът, докато очите му се насълзят от аромата на гранясал тестостерон в лека заливка от естери на D-холестерол и пикочна киселина и да се засили към съответните! В крайна сметка, не се сещам за нещо по-мъжествено от това да разбиеш мутрата на тийнейджърка с лакът.

Друга важна техника за мошъра е да си отвори съркълче посредством разблъскванета на хората с раница, от която дрънчат стъкла и пирони, след което да издърпа за ръцете най-дребничките хора от публиката, за да ги кани в моша! Трябва бързо да натърти най-много дребосъци, защото бързо след това в забавлението ще се включат и други навлеци! Тогава рязко трябва да смени тактиката! Да започне да следва някой едряк и да доспъва хората, блъснати от него! При всеки удобен случай трябва да го поздравява с „дай пет” и да се хили заговорнически, докато забива раменца в случайно попаднали наоколо бъбреци и тестиси!

Истинският мошър трябва да е като булдозер на бунище!

Между песните мошърът вдига високо ръце, за да осигури свободен плацдарм за следващото мошене посредством химическа атака от скунксов калибър! В случай, че нещата се изродят на миролюбив съркъл-пит, мошърът трябва да използва този момент, за да избърше челото си в коремите на танцуващите, движейки се, разбира се, обратно на тълпата!

Мошърът трябва да моши безразборно, но винаги трябва да търси сметка на хората, които го настъпват или пък му блъскат раницата твърде силно на лична основа! Особено ако са дребни момичета! Важно е изразеното възмущение да се отправи към погледа на виновника, примесено със 2 ml. слюнка с аромат на двестаграмка и 3 ml. стичаща се от носа пот! Това премахва напълно езиковата бариера.

Мошърът напуска концерт само с високо вдигнати ръце и олюлявайки се така, че да отърка най-много кир у околните! Това неимоверно ускорява евакуацията.

Rock Thrashler

Още: Как да напишем концертен репортаж