Докато 21:30 наблежаваше, музикалният фон неусетно се смени с брум, примесен с човешки гласове. Това бе въведението ни към света на небезизвестните в България GODSLEEP. Въпреки подражателският характер на елинската рок школа и въпреки редовните си изяви, момчетата представляват свежия прочит на Stoner традициите и авторското мислене в тях, като винаги успяват да ни изненадат с нещо допълнително към музиката, която правят!

Godsleep
Тежките дропнати китари ни повеждат в сюрреалистични картини, избягали от тягостните усещания. Хипарски Psychadelic хармонии се вмъкват сред Rock`n`Roll структури, насищат се с ехо и контролирани микрофонии и се увенчават с много агресивни, почти core вокали. Вълшебната амалгама е пленителна с богатството си от влияния. Blues базирани сола боравят с тишината не по-зле от със звука и оголват на места натуралния бас. Ненатрапчивата китара, всъщност, е основен похват в изразните средства на гърците. Озвучителят, който водят със себе си, потапя всичко това в мъгла от реверберации, създавайки усещането за музика от подземията.

Godsleep
Сетът на GODSLEEP върви слято, с редки паузи. От сега ще ви кажа, че докато анализирах съсредоточено музиката им и слушах смените в тоналността и ритмиката, наброих към девет парчета, а се окоза, че квартета ни е изсвирил шест! Сложните им композиции съчетават различни инструментални части по начин, по който не е ясно къде свършва едно и започва друго парче. В музиката им има цитати, но именно това преливане на влияния ги прави интересни и приятни за съпреживяване. Дали ZEPPELIN влиянията ще преминат в неравноделни северняшки (да не ги определя като български…) ритми или докато съчетава Sid Barett-FLOYD настроението с по-неистерични влияния от DOORS, Kostas ще слезе сред публиката, представлението търпи своето непрекъснато развитие и обновление. Ако бъдем подканени да танцуваме, CREADANCE… звученето ще деградира до класическа Blues схема.

Godsleep
На края на своето представяне GODSLEEP ни зареждат с дълъг, ранен BLACK SABBATH-овски Blues, който се ритмизира и ни извежда през дълъг и шумен край на песента, като от концерт на THE WHO от 70-те. 45 минути истинска магия, стъпила на различни времеви опори сякаш ни се усмихва! А сетлистът на групата е надраскан небрежно на ръка върху лист, който или е изваден от някой древен архив или е произведен по специална ретро технология.
Сетлист GODSLEEP:
01. I Want You
02. Thirteen
03. The Call
04. Mr. Black
05. This Is Mine
06. Wrong Turn
Малко след 22:30 ч. осветлението се приглушава, празната сцена започва да се изпълва с дим, а от колоните звучи 50-тарско кънтри-рокабили. Макар самата песен да е записана 1967 г., тя носи определено традиционното звучене на американска провинция и тънко възхвалява алкохолната консумация. Сенките на триото DOPETHRONE изплуват от мъглата и свистене на чинели отключва взривяващ Death`n`Blues! Мощна китара с агредивен дистър, поднесен с ефекти бас и максимално агресивни вокали стъпват по клишетата на blues схемата, за да произведат неповторимо впечатление и да внесат рязък контраст с интродукцията. Мощния ефект ни блъсва агресивно. Получавам усещането, че LEMMING PROJECt свирят кавър на Willie Dixon!

Dopethrone
Актуалната музика на DOPETHRONE е стъпила и с двата крака в блус схемата, като почти всичките им парчета са подчинени на такъв подход. Агресивният Death Metal саунд допълва концепцията им и именно той разделя феновете на stoner движението в оцеката към канадците. Моето ухо мърка от задоволство…
– Да не сте се скапали тая вечер? – Пита ни ревящия шестструнник Vince, докато размесва съдържанията на шише уиски и кен бира в стомаха си. (Тук ще спестя коя точно дума използва…) Ние се съвземаме от началния досег с бандата и приветстваме момчетата. Обявяват следващото парче, добавяйки думата…

Dopethrone
Малко по-динамичната песен ни отвежда към звученето на CATHEDRAL, докато отблясъците в гласа на Vince докосват вече Tardy звученето (OBITUARY). Дотук опоменатите характеристики на музиката на DOPETHRONE почти напълна изчерпват азбуката на структурите, които градят. Но това е напълно достатъчно, за да изразят идеите си и да изградят своя уникален стил. Blues и агресия са забъркани в пестелива комбинация, за да изрази един гневен поглед на света. Поглед от пивницата, където езика е груб, страстите силни и музиката – шумна.
– Песен за скапаните задници… – Въведени сме в шестия трак подобаващо. Нотния анализ е приключил и можем вече да се отдадем на смъртната блусариада, лееща се от сцената!!! Да, песните придобиват своя лимит на изказност, обусловен от известен минимализъм, но са искрени. Контролираните микрофонии допълват пейзажа. На парчето, което е програмно за стила на DOPETHRONE – „Scum Fuck Blues“ са поканени гост вокалисти – всички, които биха се включили. Не сме толкова подготвени с текста и на помощ се притичва част от пътуващите с тура. Избистрят се, но и се изчерпват Blues влиянията на групата в следващите няколко песни.

Dopethrone
– Вие, скапани задници, искате ли още или какво? Казвам ви „скапани задници“, защото много ви обичам! – Отново ни представя ботевата си пламенност вокалистът…
Тук групата демонстрира, че Funeral Doom похватите, както и вдъхновението от BLACK SABBATH не са им чужди. BLACK SABBATH звученето, обаче, се изражда в гавър на обичания сред почитателите на евъргрийните Bill Withers…
Искаме си биса! „Още едно, скапаняци.“ – успокоява ни фронтмена. Blues е парчето, но от онзи бял блус, който ще роди метъла след това – агресивен, оптимистичен, окултен. Желанието на групата да изпълни още една песен не се споделя с ентусиазъм от барабаниста им и Vince ни подканя: „Кажете му … да млъква!“ Песента е от първия албум на групата, когато са били просто една блус реплика към ранното творчество на VENOM и е най-отдалечено от блус схемата, но продължава да държи връзката с CATHEDRAL. Проста така им се получава на момчетата!

Dopethrone
Докато тримата изоставят музикантските си задължения, на които са били отдадени час и петнадесет минути, от колоните се разнася пак 50-тарско кънтри! Песента е много по-откровено пиянска, но вече звучи като ню ейдж послание, в сравнение от това, което е слезнало от сцената… Този контраст на приемствеността, поклона към традиционното и отвореността към агресията на съвремието, сякаш преди време бе ниша за самотници, водещи разкопки в историята на вкуса си! Днес, благодарение на комуникациите такива хора се откриват един-другиму и се ражда и сцената, която да задоволи търсенията им.
Това събитие бе енциклопедичен концерт, който заслужаваше по-широката си аудитория! Свръхинформираността, обаче се равнява на невежеството. Някога пълнехме стадиони за недоразумения като група с име RADIO FREE EUROPE и се редяхме за неудачни имитации, като THE WARNING, а днес много от нас пропуснаха нещо наистина интересно! Препоръчвам ви: Следващият път чуйте и вижте DOPETHRONE или GODSLEEP! А комбинацията им беше омайна.
Сетлист DOPETHRONE:
Intro: Merle Haggard – Drink Up And Be Somebody (`67)
01. Tap Runner
02. Dry Hitter
03. Host
04. Hooked
05. Shot Down
06. Dark Foil
07. Scum Fuck Blues
08. Devilqs Dandruff
09. Zombi Powder
10. Anal Sunshine (Bill Withers parody cover)
Бис:
11. Porcelain God
12. Demonsmoke
Autro: David Allen Coe – Tennessee Whiskey (`81)
Rock Thrashler, Live & Loud, 21.10.2016
- Godsleep
- Godsleep
- Godsleep
- Godsleep
- Godsleep
- Godsleep
- Godsleep
- Godsleep
- Godsleep
- Godsleep
- Godsleep
- Godsleep
- Dopethrone
- Dopethrone
- Dopethrone
- Dopethrone
- Dopethrone
- Dopethrone
- Dopethrone
- Dopethrone
- Dopethrone
- Dopethrone
- Dopethrone
хората, които се качиха на сцената не бяха свързани с тура. Момчето нямам идея кое беше, но мацката е чужденка , която живее в София 😉
ХаресвамLiked by 1 person
[…] ударния концерт на канадското Sludge трио DOPETHRONE, идва и редът на […]
ХаресвамХаресвам