Мощното ореваване, касаещо етичните измерения на баланса цена – качество на продукт още ехтеше в интерактивния ефир, когато четвъртият ден на Sofia Metal Fest събра хората, наблягащи на слушането! Доста от феновете на новопоявилия се фестивал можеха да посетят допълнителния концерт като бонус, а останалите – на символична цена. Разбира се, любителите на домашната истерия не се трогват от факти и концерти, но една дълга серия от смислени представления обогати хората, които са склонни да се обогатяват.

Hate
Около 19:50 ч., почти по разписание, пред скромното все още множество от около 70 човика, ни бе сервиран шведския ордьовър AKTAION. Техничният им Death Metal бързо бива уплътнен с множество влияния. Дропнатите китари втежняват звука, но добавянето на меки вокали от страна на Jonas Snäckmark, размиват този ефект в посока Modern Metal/Hardcore. Бруталните праволинейни пасажи се редуват с техничарски опити за Djent. Мелодичните залитания добавят колажно усещане по отношение на музиката на квартета. Разкъсвани между желанието да са тежки и демонстрирането на модерно мислене, момчетата пропускат да намерят своето звучене. На последното парче вокалът слезе сред още рядката публика, за да разгорещи обстановката, но българската публика твърдо е стъпила на пътя на презадоволяването и трудно подарява своите емоции толкова лесно. Сетът на AKTAION бе много богат откъм изразност и похвати и повече ни съсредоточи, отколкото да ни сгрее.

Aktaion
В 20:35 ч. английският квинтет KRYSTHLA ни подхваща с малко по-праволинеен Death Metal. Почти веднага прави впечатление усложнената ритмика на песните им. Неравноделните решения се допълват и от чести смени на ритъма. Въпреки двойната китарна атака, на китарното звучене не му достига плътност и рифовка. Пипа се доста акордно и почти блусарски. Китарните сола пък са мелодични и строго вкоренени в NWOBHM. На вокалите е добавено много ехо, което прави звученето им леко ретроградно. Всички дребни недостатъци се компенсират от богатата аранжировка на композициите им и сложния ритъм. KRYSTHLA влизат в унисон с хладината на публиката и са статични на сцена, въпреки опитите за вербално сближаване с феновете. Музиката им, обаче, ги прави мои фаворити в графа „приятна изненада“ на този концерт.

Krysthla
За сета на THY DISEASE петминутното изоставане е преодоляно и те заковават 21:15 ч. като начало с епична интродукция. Феновете на поляците знаят, че те доста обширно са навлезли в Industrial териториите. На сцената са без басист, защото е бил задържан в Гърция. Обилното количество семпли, пускани от пулта успешно пълнят ниския регистър. Звученето, обаче, често е повече дискотечно, отколкото Industrial! По-агресивните части от песните им често са разредени от почти House електроника и интродукции. Горещото заклеване в метъла ми прилича на евтина реклама… По-тежките пасажи са доста подкрепяни от семпли, а ритмиката е строго монотонна. Сетът завършва с аутродукция като от кубинско диско-парти и аз съм сред малцинството, което не е очаровано от изразните средства по време на живите изпълнения на THY DISEASE.

Thy Disease
Преди сета на HATE в залата сме вече 150 човека, а дискретното интро влиза малко преди 22:00 ч. Поляците представляват отблясък от една друга сцена, но отблясък, без съмнение, с подобаваща яркост на значим проект. Поради някакви причини, квартетът излезе доста скромно и смутено пред българската публика. Споделянето на барабанния сет с всички подгряващи групи също не допринасяше за самочувствието им, а бе и изненада за мен. Агресивният им War Black Metal съдържа някакво самоограничение в изразните средства, но не и еднообразие в песните! HATE са подчинили осветлението в традиционната за тях кървава багра, подходяща за цялостното им шоу. Без изненадващи музикални изкривявания, групата се побира изцяло в лоното на Black Metal-а, където разполага доста комфортно с инструментариума. Силно бе усещането за живо изпълнение, което се сковаваше в минимална степен от статичното и постоянно ехо на микрофона на основният вокал. Умерената режисура на сценично поведение не търпеше резвитие по време на сета. Наблюдавал съм групата в по-емоционално разгърнати спектакли и смея да твърдя, че не видяхме 100% от потенциала им, който си заслужава да бъде наблюдаван, особено от почитателите на жанра!

Hate
Заченати също в сянката на шведските си вдъхновители, DECAPITATED се превърнаха в стабилна и самобитна група през годините, която раздава уроци и гради стила на Death Metal-a. В 23:00 ч. индустриална интродукция ни въвежда в тежко, но и нелишено от мелодия парче, побрало отблясъците на шведската стомана, но и раздаващо мощна енергия на публиката! Квартетът видимо владее своята изказност в детайли и чуваемо превъзхожда колегите си тази вечер. Количеството публика не успя да прехвърли 180 човека, но пред сцената вече бе тежко за съществуване…

Decapitated
Разнообразният, класически Death Metal е поднесен с плътен бекграунд от пулта. Паузите между песните се запълват от интродукции и встъпления в прецизен стил. Тънка Industrial нишка се прокрадва не само в подготвените откъси, но и в самата музика на DECAPITATED – един похват, до който те израстнаха. Среднистата китара и граничният като мощ бас придават 90-тарско звучене на групата, но на солата се получава едно композиционно оголване. Краткото дръм-соло също ни връща към класическите Death Metal концерти. Групата успя да демонстрира своята мощ, да представи разнообразното си творчество и да израстне като колос в концертния си продукт. Увереното и отработено свирене ни затисна, въпреки някои особености на озвучаването. Малко преди края на сета им имаше закачка с началото на кавър на SLAYER. Дисциплинираното шоу завърши на шестдесет и първата минута от началото си, но интензитетът му бе достатъчен.
Rock Thrashler
клуб Mixtape 5, 24.04.2016
- Aktaion
- Aktaion
- Aktaion
- Aktaion
- Krysthla
- Krysthla
- Krysthla
- Krysthla
- Thy Disease
- Thy Disease
- Thy Disease
- Thy Disease
- Hate
- Hate
- Hate
- Hate
- Hate
- Decapitated
- Decapitated
- Decapitated
- Decapitated
- Decapitated
- Decapitated







































