Детството на Gino Vannelli е белязано от присъствието на музиката. Баща му Russ е свирил в биг бенд и у дома им често са звучали плочи с различни изпълнители, ето какво споделя Gino:

„Баща ми беше силно увлечен от музиката, имаше страхотна колекция от плочи с джаз и латино, а беше възторжен любител и на други жанрове. Ние с братята ми бяхме посветени в изпълненията на такива музиканти, за които повечето деца на наша възраст си нямаха дори представа, че съществуват. Говоря за периода, когато бях на 7-8 години, разбира се, че знаех, кои са Frank Sinatra и Ricky Nelson, но знаех също така и кои бяха Miles Davis и John Coltrane. Знаех също така и за Caruso или Ravel, имахме още в ранни години широк поглед върху различните жанрове музика, а татко ни показваше път към дълбоките пластове за нейното разбиране и развитие.

Така започнах да свиря на барабани, когато станах на седем години и това беше доста сериозно занимание, истинска страст. Запознах се с Gene Krupa и други велики барабанисти, и станах толкова ентусиазиран в тази насока, че станах барабанист в малък клуб на 11 години. При нас в Монреал тогава често гостуваха класни биг бендове като тези на Duke Ellington, Artie Shaw и Count Basie заедно с някои от големите певци. Естествено бе, че когато отидох да слушам Ella Fitzgerald, вниманието ми бе повече привлечено от Sam Woodyard на барабаните. Всяка седмица в Канада имаше концерт по телевизията на джаз триото Oscar Peterson, Ray Brown и Ed Thigpen, който не пропусках. Тези представления ми дадоха много.“

Gino Vannelli – Yonder Tree

През 70-те и 80-те години на миналия век Gino Vannelli става един от най-изтъкнатите поп певци на Канада. След като успява да се наложи като смесва Rock, Jazz и R&B, в края на 80-те той започва да записва повече поп музика в радио формат.

И неочаквано в началото на 90-те години прави обрат в музикалната си стилистика. През 1995 г. издава албума „Yonder Tree” („Ей това дърво“), история на неговите духовни търсения изцяло в стил джаз. Съпроводен от пианиста Randy Porter, контрабасиста Phil Baker и барабаниста Graham Lear, както и други гост музиканти, включително саксофониста Tom Scott, той представя проект, който в някаква степен напомня албумите на Frank Sinatra от 50-те години.

Gino обаче съчинява текстове, които носят доста лични преживявания, изследва темите за изкушението и желанието, и ни повежда по пътя на своите духовни търсения за истината. Тук ще открием също така почитта му към поета Walter Whitman и музикантите Billie Holiday, John Coltrane и Charlie Parker, духовити коментари за човечността, религията и жизнения път, който сме избрали да извървим.

Преди това Gino изпитва сериозни съмнения:

“Чудех се дали публиката ще ме възприеме в това ми ново амплоа или ще трябва да остарея като правя все едни и същи неща, просто защото не съм добър за нещо друго. Това е нещо като капан за хората, превърнати в идоли от привържениците си. И е много трудно да се избавиш от рамките, които сам си наложил. Всъщност албумът представя пътят, по който вървя, и затова искам да направя пробив, като покажа нещо, които винаги съм възнамерявал, без да се страхувам дали ще продам или не много плочи“.

В резултат имаме изискан Crossover Jazz албум, съставен от негови композиции в съавторство с Brock Walsh и Roy J. Freeland, в който Gino ни учудва с многообразните си дарби като задълбочава своите умения да прави сочни аранжименти и ни представя красиви оркестрации в романтичен и еклектичен стил. Над всичко обаче е неговият глас, развит в нова светлина.

Албума „Yonder Tree” r.r „Ей това дърво“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 18 април, след новините от 21:00 ч.