Toxic Waltz – Decades Of Pain

Изящната акустична интродукция на младите баварски трашъри ми връща 80-тарски спомени за титаничния инструментализъм на EXODUS и TESTAMENT. Но какво може да се очаква от група, която се е кръстила TOXIC WALTZ??? Въпреки сериозните традиции на немския thrash metal, тази група посяга към наследството на Бей Еъриа траша и сътворява своя дебют.

Като за траш група, формирана от китарист, рифът е водещия герой в „Decades of Pain“. Специфичният Dry Thrash Metal® китарен маниер още в началото е замесен и с екстремна агресивност, ползвана от една по-нова вълна Thrash-Core изпълнители. В тази посока се целят и максимално агресивните вокали, които спестяват интонацията за сметка на силовата експресия. Като контрапункт на горепосочените характеристики, TOXIC WALTZ ползват акустични пасажи и доста мелодични китари на места, където текста и композицията го изискват. А това се случва в почти всичките им песни. Мелодичните линии напомнят на ранните Бей Еъриа траш групи, без да се фокусират на конкретни първообрази. Първата и последната песен докосват и мелодиката на късните KREATOR.

Социалните послания, които са канон за стила са поднесени с разнопосочната разхвърляност на MEGADETH. Глобалната проблематика в съчетание със заглавието на албума, оставя впечатление за незавършеност и липсващи парчета от пъзела. Писани повече инстинктивно и с душата на артист, текстовете се лутат между консервативния либерализъм и революционното републикантстване. Конкретиката е старателно избегната и там увисва въпросът: Защо десетилетие, след като се третират глобални и дългосрочни проблеми?

Анализирайки музиката на TOXIC WALTZ, може да се изкажат само суперлативи. Липсва, обаче, онова семе, което да ги превърне в нещо изключително. Липсва и парчето, което да те завладее напълно. Еднообразието във вокалите сякаш маскира добрите мелодии. „Decades of Pain“ е повече обещание от една развиваща се група, отколкото сериозно достижение в стила.

Rock Thrashler (8.5/10)