Triptykon – Melana Chasmata

“Constructor of my worlds… guide me, I am the open wound”, призовава Томас Фишер в първите куплети на впечатляващия Eparistera Daimones (2010). Оттогава насам, всяка година чувахме, че следващият албум на Триптикон е току зад ъгъла, докато и заклетите фенове почти загубиха надежда. След като този албум все пак се появи, за жалост той не разсейва следните съмнения: причината за дългото чакане е не друга, а опасенията на неговия създател, че успехът на дебюта няма да се повтори. „Знам как трябва да звучи албумът, но още не знам как да го постигна…“, бе казал Фишер преди две години. И така, призованите демони и паднали ангели изглежда не са се отзовали на апела да се вселят в душата-рана на артиста. Melana Chasmata (в превод „черна бездна“ – Фишер обича да използва гръцки наименования по подобие на Алистър Краули) е скучен до смертелност. Вместо да е дълбока и интригуваща, „бездната“ само след няколко прослушвания се оказва плитък ров.

Болезнено очевиден е стремежът да се повторят парчетата от 2010-та, едно към едно. Tree Of Suffocating Souls сякаш започва обещаващо, с енергията и вдъхновението на Goetia – докато не стане ясно, че е просто копие на тази песен – риф, вокал, ритъм. По-натам нещата са още по-малко обещаващи: Boleskine House повтаря Shatter, но вместо да пресъздаде красивата простота на последната, регресира в лишени от всякаква идея метъл-клишета. Altar Of Deceit повтаря Abyss Within My Soul, Breathing – A Thousand Lies, Black Snow – Prolonging…

Плътният звук от Monotheist и Eparistera отсъства. Фишер се опитва да бъде „авангарден“ в смисъла на ранния Celtic Frost, за който и досега се чудя „в чем дело“. Липса на консолидираност, лошо музициране, много „атмосфера“ и орнаментика за сметка на структура. Ако все още се чудите дали да вярвате, че музикант с над 30-годишен стаж би могъл така да се изложи, почакайте да чуете вокалите в In The Sleep Of Death.

Така или иначе, „марковите“ му магнетични китарен звук и вокал са тук, и заплашителната атмосфера от споменатите албуми 2006 и 2010 е налице. Остава да се чудим за какво му е било да включва китарни сола а-ла „класически хеви метъл“, както и сързераздирателни такива, в композиции стил „готик“/“дарк-уейв“. Искал да отдаде почит на ранните си влияния, твърди той. Хубаво, но доказал се артист би следвало да инкорпорира влиянията си в автентичен уникален звук; нещо повече, Demon Pact ми се струва откровено плагиатство от един такъв доказал се артист: Gary Numan (любимец на Фишер) с песента/албума Jagged.

Melana Chasmata не е лишен от красиви моменти и интерлюдии, но вместо да влизат в песента със смисъл, те сякаш остават да „висят“ с цел единствено да докажат въпросната „интересност“ на композитора.

Предпоследното парче Black Snow ни хваща утешително в 12-минутна хватка, нежно подета от аутрото Waiting, напомнящо досущ My pain от 2010-та: „Заспи в прегръдките ми, за да не се събудиш никога“. Безспорно, омайник е старият Фишер, парализиращ слушателя досущ студенокръвно. Дали обаче чарът му все още омайва, и Melana Chasmata не е панически опит да се изтупат старите лаври на една „легенда“… и доколко успешен би бил подобен опит, имайки предвид, че Фишер се обръща за помощ към целия арсенал на хеви-метъла и готик-рока, използвайки подръчно техните клишета? Вместо да е стълб на екстремния и експериментален метъл, изглежда жанрът се оказва патерица на въпросната легенда. Няма ги и оригиналните композиции от 2010-та, дело на Виктор Сантура (именно, Descendant и In Shrouds Decayed), оставяйки ни да се чудим защо тук не е експлоатиран композиторският потенциал на Сантура, а само вокалът, който е най-невпечатляващата му страна. В последна сметка, чакайки албума да започне, се оказва, че той е към края си.

1. Tree Of Suffocating Souls
2. Boleskine House
3. Altar Of Deceit
4. Breathing
5. Aurorae
6. Demon Pact
7. In The Sleep Of Death
8. Black Snow
10. Waiting

TRIPTYKON:
Tom Gabriel Warrior  – voice, guitars
V. Santura – guitar, vocals
Vanja Slajh – bass, vocals
Norman Lonhard – drums, percussion

Beyond The Black (5/10)