The Other Side

Начало » Posts tagged 'Tom Gabriel Fischer'

Tag Archives: Tom Gabriel Fischer

Telegram канал на The Other Side

Enter your email address to follow this blog and receive notifications of new posts by email.

Join 186 other followers

Последни публикации

Архив

TRIPTYKON „Melana Chasmata“, Century Media 2014: събиране на подкрепленията

Triptykon - Melana Chasmata

Triptykon – Melana Chasmata

“Constructor of my worlds… guide me, I am the open wound”, призовава Томас Фишер в първите куплети на впечатляващия Eparistera Daimones (2010). Оттогава насам, всяка година чувахме, че следващият албум на Триптикон е току зад ъгъла, докато и заклетите фенове почти загубиха надежда. След като този албум все пак се появи, за жалост той не разсейва следните съмнения: причината за дългото чакане е не друга, а опасенията на неговия създател, че успехът на дебюта няма да се повтори. „Знам как трябва да звучи албумът, но още не знам как да го постигна…“, бе казал Фишер преди две години. И така, призованите демони и паднали ангели изглежда не са се отзовали на апела да се вселят в душата-рана на артиста. Melana Chasmata (в превод „черна бездна“ – Фишер обича да използва гръцки наименования по подобие на Алистър Краули) е скучен до смертелност. Вместо да е дълбока и интригуваща, „бездната“ само след няколко прослушвания се оказва плитък ров.

Болезнено очевиден е стремежът да се повторят парчетата от 2010-та, едно към едно. Tree Of Suffocating Souls сякаш започва обещаващо, с енергията и вдъхновението на Goetia – докато не стане ясно, че е просто копие на тази песен – риф, вокал, ритъм. По-натам нещата са още по-малко обещаващи: Boleskine House повтаря Shatter, но вместо да пресъздаде красивата простота на последната, регресира в лишени от всякаква идея метъл-клишета. Altar Of Deceit повтаря Abyss Within My Soul, Breathing – A Thousand Lies, Black Snow – Prolonging…

Плътният звук от Monotheist и Eparistera отсъства. Фишер се опитва да бъде „авангарден“ в смисъла на ранния Celtic Frost, за който и досега се чудя „в чем дело“. Липса на консолидираност, лошо музициране, много „атмосфера“ и орнаментика за сметка на структура. Ако все още се чудите дали да вярвате, че музикант с над 30-годишен стаж би могъл така да се изложи, почакайте да чуете вокалите в In The Sleep Of Death.

Така или иначе, „марковите“ му магнетични китарен звук и вокал са тук, и заплашителната атмосфера от споменатите албуми 2006 и 2010 е налице. Остава да се чудим за какво му е било да включва китарни сола а-ла „класически хеви метъл“, както и сързераздирателни такива, в композиции стил „готик“/“дарк-уейв“. Искал да отдаде почит на ранните си влияния, твърди той. Хубаво, но доказал се артист би следвало да инкорпорира влиянията си в автентичен уникален звук; нещо повече, Demon Pact ми се струва откровено плагиатство от един такъв доказал се артист: Gary Numan (любимец на Фишер) с песента/албума Jagged.

Melana Chasmata не е лишен от красиви моменти и интерлюдии, но вместо да влизат в песента със смисъл, те сякаш остават да „висят“ с цел единствено да докажат въпросната „интересност“ на композитора.

Предпоследното парче Black Snow ни хваща утешително в 12-минутна хватка, нежно подета от аутрото Waiting, напомнящо досущ My pain от 2010-та: „Заспи в прегръдките ми, за да не се събудиш никога“. Безспорно, омайник е старият Фишер, парализиращ слушателя досущ студенокръвно. Дали обаче чарът му все още омайва, и Melana Chasmata не е панически опит да се изтупат старите лаври на една „легенда“… и доколко успешен би бил подобен опит, имайки предвид, че Фишер се обръща за помощ към целия арсенал на хеви-метъла и готик-рока, използвайки подръчно техните клишета? Вместо да е стълб на екстремния и експериментален метъл, изглежда жанрът се оказва патерица на въпросната легенда. Няма ги и оригиналните композиции от 2010-та, дело на Виктор Сантура (именно, Descendant и In Shrouds Decayed), оставяйки ни да се чудим защо тук не е експлоатиран композиторският потенциал на Сантура, а само вокалът, който е най-невпечатляващата му страна. В последна сметка, чакайки албума да започне, се оказва, че той е към края си.

1. Tree Of Suffocating Souls
2. Boleskine House
3. Altar Of Deceit
4. Breathing
5. Aurorae
6. Demon Pact
7. In The Sleep Of Death
8. Black Snow
10. Waiting

TRIPTYKON:
Tom Gabriel Warrior  – voice, guitars
V. Santura – guitar, vocals
Vanja Slajh – bass, vocals
Norman Lonhard – drums, percussion

Beyond The Black (5/10)

TRIPTYKON „Melana Chasmata“, Century Media 2014: summoning all backup

Triptykon - Melana Chasmata

Triptykon – Melana Chasmata

„Constructor of my worlds… guide me, I am the open wound“, had Fischer pleaded in the opening to the impressive Eparistera Daimones (2010). Question with the second album by Triptykon is, have all the demons of Goetia obliged this time, too?

The brief answer is, no. The impression is that of inclination to constructive fabrication, rather than susceptibility to the inspiration needed to penetrate a record, thus making it whole: inspiration of course not external, but equaling authentic creative impulse.

Melana Chasmata leaves us uncertain about precisely that conviction. It is eclectic and sketchy, although these qualities might prove colourful to the artistic taste of some. Celtic Frost in their earlier efforts exhibited such an approach, characterized by their proponents as diversity and experimentation. To those who hold Monotheist in higher regard, and justly see Eparistera Daimones as its continuation, Melana Chasmata might come as a disappointment due to its lack of solidity.

The massive wall of sound ran through tracks such as Ain Elohim, and subsequently Goetia.

The opening song to Melana Chasmata makes a similar (if not the same) promise, referring verbatim to Goetia.

While Eparistera maintained the high level of expectation with compositions such as Descendant and In Shrouds Decayed, Melana Chasmata falls very short of both that energy and originality.

Boleskine House rings along the notes of 2010’s Shatter, but while the latter was haunting in its simple melody, the second track to Melana Chasmata digresses to painful metal cliche(s). In a similar pattern, the next one – Altar of Deceit – resembles ED’s Abyss Within My Soul, evolving however to be tedious and watered-out, rather than compact and enthralling.

Melana Chasmata is a genre-mix altogether, and as such it is a disappointment, given we expect from a seasoned artist to have overcome his influences into a unique emphatic signature.

Of course, that signature is clear enough through the distorted guitar and equally rich vocal. These don’t fail to induce the hauntingly seductive atmosphere we unmistakably know from Fischer. However, leaning on these pillars, he also gives an impression that it’s atmosphere he had been after, without the conceptual musical elaboration to ground it. There’s far more sketch and ornament to the record, than structure. It almost feels as if its solid, overwhelming „brutal“ tone should have given way to the purely fickle „a collection of moods“ content. Is Tom Gabriel a pillar or a whim, we ought to ask ourselves. (To the defense of the „moody approach“ in what is widely seen as black-metal-derivative style, we cannot omit the argument it lies on solely mood and atmosphere.)

There are quite a few clean „classic heavy-metal“ guitar solos, which kick the listener right off the avant-garde and into tradition. There is also poignant guitar in Aurorae which is touching, but the song itself leaves me questioning why would extreme bands (see also recent Satyricon) regress to influences like these of „dark-wave“. The sound is nothing new, translating to nostalgia for the „goth“ 80s. Some of these artists have moved on brilliantly… and a brilliant song such as Gary Numan’s relatively-new Jagged rings too clear through Melana Chasmata’s Demon Pact.

Waiting for the record to pick up, we’re nearing its end. There’s the unlistenably weird Fischer’s vocal on In the Sleep Of Death (coupled with Santura’s consistently uninspiring harsh vocals), making the song a challenge to even the most amorous Fischer fanatics. Finally, there’s the Prolonging of this record: the lengthy Black Snow. It is a satisfying wrap-up in its unsentimental droning: I’d have stripped the record to Tree Of Suffocated Souls – Black Snow. The outro Waiting extends the slumbering comfort, in the vein of My Pain („fall asleep in my arms, never to wake up again“).

Most of the tracks here give the impression primarily of length. The aftertaste is that of sadness, romance and dead-end nostalgia.  It’s a lingering record: one without goal in that a goal is not sought. Sadly, it’s a lifeless offering compared to its predecessor – confirmed by a recent Fischer’s statement: „It’s high time death claims me“. Without creativity arising from the chasm of hopelessness, regrettably the entire sum of heavy-metal-and-dark-rock arsenal of riff/phrase/sentiment comes to no use. Without spark, each song separately, and the album as a whole, come to a standstill.

I hear the album begging for sympathy through its failures, and therefore I give it at least 5 out of 10: with the warning that this is how prolonging, denial, waiting, and hostility predetermine one’s art-equaling-life in the faltering between erotic and thanatic. Moreover, auto-eroticism can result in self-plagiarism.

1. Tree Of Suffocating Souls
2. Boleskine House
3. Altar Of Deceit
4. Breathing
5. Aurorae
6. Demon Pact
7. In The Sleep Of Death
8. Black Snow
10. Waiting

TRIPTYKON:
Tom Gabriel Warrior  – voice, guitars
V. Santura – guitar, vocals
Vanja Slajh – bass, vocals
Norman Lonhard – drums, percussion

Beyond The Black (5/10)

TRIPTYKON работят над „много амбициозен“ концертен филм

Triptykon

Triptykon

T-Mobile-Music.pl разпространи интервю с Tom Gabriel Warrior, бившия певец, китарист и автор на повечето песни на HELLHAMMER и CELTIC FROST и сегашен на TRIPTYKON, заснето след концерт на групата на 1 юни 2012 г. в Полша. Можете да го гледате по-долу.

Относно предстоящото DVD на TRIPTYKON

Tom„Това е много амбициозен проект. Това не е само концертно DVD, това е концертен филм. Това също така е много скъп проект и ние работим над него. Определено планираме всичко, което искаме да реализираме, но все още не мога да кажа за датата на излизане. Но ние работим върху него, много концентрирано и то ще се случи. Също така планираме второ DVD.“

„Имаме милиони проекти, но от време навреме трябва да си малко търпелив.“

 „Аз не обичам на претупвам нещата, аз обичам да ги правя правилно и да ги правя качествено. За мен, което се брои не е скоростта, а което се брои е качеството на продукта и понякога бързането означава да правиш повече работа.“

Относно сегашния състав на TRIPTYKON

Tom„Сега ние сме щастливи да бъдем в този състав, в който заедно вече четири години. Всички се надяваме, че ще продължим по същия начин. Ние сме четирима много различни хора – имаме различна възраст, различни животи. Надявам се, ще се развиваме заедно, ще останем заедно за дълго време, ние всичките искаме това. Но вие знаете, че животът е непредсказуем. Но мога да ви кажа: да, ние обичаме да свирим в тази група и този състав – особено много. Четиримата сме много близки приятели.“

По повод на това, че е определен като „икона“ на екстремния метъл

 Tom„Аз съм човешко същество. Имам в предвид, какво е различното за мен? Това е само дума, която хората ми лепват през цялото време. Но аз идвам от много проста среда. Аз израснах в бедност, бях малтретиран, трябваше да се боря с насилието. Нямах връзки, приятели или каквото и да било.

HELLHAMMER бе формиран в едно малко село, в което нямаше нищо – без талант, без контакти, без пари, без нищо. И аз го помня това много добре, всеки ден. Е, аз не виждам какво ме прави икона. Аз бях много щастлив да правя музика и че хората слушат моята музика. Ако нещо, което хората правят, аудиторията харесва днес, прави бандата икона, но това не се отнася за музикантите. Ти можеш да свириш всичката музика, която искаш, но никой да не я слуша.Феновете са тези, които правят бандата голяма или я правят специална.“

„Мразя когато музикантите се разхождат наоколо, има една-две банди на този фестивал също, познавам ги лично, не ми харесва когато са си набили в главите и си мислят, че са гениални и всичко останало, защото това не е така. Има хора навън, те ти дават платформата, те са отворени, те ти дават шанс, те слушат музиката ти, те създават това, което си, не музикантите. Аз съм човешко същество, аз съм метъл фен като вас. Какво ме прави различен? Всички имаме страст към тази музика. Това е наистина всичко което е.“

TRIPTYKON се състои от V. Santura (китара, вокали), Norman Lonhard (барабани, перкусия), Vanja Slajh (бас) и Tom Gabriel Fischer (глас, китари). Групата се надява да продължи пътя, започнат от Warrior в HELLHAMMER и CELTIC FROST.

Източник: Blabbermouth.net

Mrazek

%d блогъра харесват това: